Външна политика на литва

КАТЕДРА: МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

КУРСОВ ПРОЕКТ

предмет:

ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА ИЗТОЧНО-ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ

тема:

ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА ЛИТВА

2006

Откакто получава статут на кандидат за член през 1999 г., Литва постепенно нагажда икономиката и политиката си към критериите на съюза. Всъщност икономическата интеграция на страната в ЕС, макар този въпрос да е малко спорен, започна през 1995 г. с подписването на Спогодбата за асоциирано членство, по силата на която страните участнички въвеждат режим на свободна търговия. Също така, с началото на преговорите за пълноправно членство в ЕС, Литва постепенно започна да синхронизира законите си с Европейското законодателство известно като acquis communautaire и така улеснява и разширява икономическите си отношения с 15 първоначални страни членки.

Членството на Литва в Световната Търговска Организация допринася от своя страна за икономическия растеж на страната и за развитието на по-сериозни взаимоотношения с останалите страни от ЕС. Не са обаче за пренебрегване и негативните последици върху икономиката на Литва от кризата в Русия, заради която бившата руска република се видя принудена да търси пазари в Западна Европа и по-специално в страните от Евросъюза и стремящите се към членство в него. Тази факт променя търговската география и баланса на търговските отношения между Литва и ЕС. Всичко това се случва преди действителната интеграция на Литва в семейството на обединена Европа, осъществена с подписването на спогодбата и получаването на юридическо членство на 1 Май 2004 г. Поради тези причини е трудно да се отделят промените, настъпили в рамките на цяло едно десетилетие, от промените, осъществени през първите 12 месеца на членство в ЕС
2. Кандидатурата на Литва за членство в европейските структури
Процесът на присъединяване, който служи като катализатор за промяна в присъединяващите се страни, е от изключителна полза по отношение на стабилността и просперитета. Пред страните от Западните Балкани е открита европейската перспектива. В същото време процесът на разширяване е предизвикателство, което ЕС с готовност приема.В началото на 2004 г. ЕС е на прага на едно от най-големите развития в историята си. Предвижда се през май 2004 г. Съюзът да разшири членството си от 15 на 25 страни, като приветства Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия като нови членове.

Литва ясно формулира желанието си за членство в ЕС, с който има подписано споразумение за асоцииране от 12.06.1995 г. На 12 декември 1995 Литва подава молба за членство. На 10 –11 декември 1999Европейският съвет в Хелзинки одобрява откриването на преговори за присъединяване Литва и още други страни, като получава статут на страна кандидатка.На 15 януари 2000в Брюксел са открити преговорите за присъединяване Литва На 16 април 2003в Атина е подписан Договорът за присъединяване на Литва към структурите на ЕС

Литва започва подготовката си за присъединяване към Шенгенската схема на ЕС за отворени граници от средата на 2003, като въвежда изискването руските граждани да притежават специални транзитни документи, които при определени случаи могат да бъдат издавани на литовската граница.

Разбира се присъединяването на Литва към структурите на ЕС не е безпрепятствен процес. След 2003 г. ЕС в Акта за присъединяване посочва специалните договорки и преходните периоди. Фиксиран е ангажиментът на Литва за затваряне на атомната централа „Игналина”. В протоколите са определени и сумите, които ЕС отпуска по операциите за спиране на опасните реактори. Освен това в договореностите се урежда и движението на руските граждани през Литва до анклава Калиннград. Уредени са и иазискванията, на които следва Литва да отговори, с цел присъединяването й към Съюза.

В своето становище от 1997 година Европейската комисия взима решение, че Литва е изпълнила политическите критерии. Оттогава, страната прави значителен прогрес, укрепвайки и задълбочавайки стабилността на институциите си, гарантирайки демокрацията, правата на човека и защитата на малцинства.

Значителен прогрес е постигнат в реформата на съдебната система, особено след приемането на Закон за съдилища. Особено внимание трябва да бъде обърнато на факта, че е подсигури правилно приложение на практика на новото законодателство. В бъдеще е нужно усилията да се насочат към подобряването на професионалния капацитет и способностите на съдии и прокурори, на чиято база се гради гарантирането на ефективността на съдебните заседания и зачитането на процедурните права и професионалната етика. Нужно е в бъдеще да се постигне прогрес също така в сферата на съдебните заседания и подсигуряването на влизането в сила на решения.

Що се отнася до борбата с корупция също са постигнати положителни резултати, особено след приемането на Националната програма срещу корупцията и Закона за предпазните мерки срещу корупцията. Трябва продължително да се полагат усилия от законодателните власти, съответните министерства и оторизираните лица, за да се постигне и осигури правилна и ефектна реализация на мерките срещу административна корупция, чието наличие е доста обезпокоително понастоящем.

Становището на Европейската комисия от 1997 признава и потвърждава усилията и мерките, вече предприети от литовските власти за да икономическа реформа. От 1997 г. след доклада на Европейската комисия, въпреки неблагоприятната международна икономическа обстановка, в частност руската криза, икономиката на страната отбелязва положителни резултати и се е устремила към растеж. Постигната е макроикономическа стабилност, процесите на преход и реформи се ускоряват, като едновременно с това литовските власти продължават да се придържат към икономическите изисквания на ЕО за присъединяване.

Литва е призната за страна с функционираща пазарна икономика. Процесът на настоящата реформа би помогнал и подготвил Литва за високо конкурентната икономика на Европейския съюз, ръководена изцяло от пазарните сили.

Що се отнася до пазара на труд, трябва да се обърне внимание на високото ниво на безработица. Също така от внимание се нуждае и управлението на публични финанси особено на общинско ниво, натрупването неизплатени дългове. Освен това, пенсионната реформа, чрез планираното въвеждане на схемата за задължително пенсионно осигуряване, се очаква да подкрепи и заздрави публичните финанси в дългосрочен план и подобри развитието на финансови пазари. В допълнение, чрез заздравяването на административния и съдебен капацитет и опростяването на процедурите в областите, които засягат пряко бизнес средите, включително и регламентирането на въпросите за процедурата по несъстоятелност и преобразуване на предприятие, се ускорява и улеснява процеса на свободното влизане и излизане на предприятия в и от пазара.

В рамките на изминалите години, Литва допълнително отбелязва напредък в подготовката си за присъединяване, в частност в областта на свободното движение от стоки и услуги, свободното движение на хора, конкуренцията, енергетиката, регионална политика, правосъдната система и вътрешните работи. Сравнително слаб напредък се отбелязва в сферата на финансовия контрол. Въпреки че са взети мерки за постигането на напредък в областта на земеделието и околната среда, все още са необходими продължителните усилия в тази насока.

Едно от главните заключения във връзка с приемането на европейското законодателство след направения общ преглед на законодателството е, че Литва е полага извънредно големи усилия за постигане на напредък, европейското законодателство вече е въведено в много сектори. В крайна сметка Литва до голяма степен покрива по-голямата част от изискванията в acquis, особено в определени области. Литва създава повечето от административните структури, които са необходими за приложението на acquis, и все пак са необходими още усилия за подсилването на административния капацитет, особено що се отнася до обучението и поддържането на квалифициран персонал и подсигуряването на ефективна вътрешно-ведомствена координация. За запълване на пропуските са прието подробни планове, особено що се отнася до присъединяването и Плана за действие.

Литва продава да отбелязва прогрес в областта на вътрешния пазар. Що се отнася до свободното движение от стоки и услуги, законодателството е съгласувано с acquis до голяма степен. Ключовите административни структури са създадени, но до този момент не са напълно действуващи. Що се отнася до пазарния надзор, е нужно да се предприемат мерки за допълнително развитие на инфраструктурата, особено в областта на сертифицикацията. За постигането на безопасност и високо качество на хранителните продукти, съществуват, въпреки положените усилия, проблемни области като например нерегламентираното одобрението на хранителните стоки преди да изплезят на пазара.

Що се отнася до свободното движение на хора, Литва достигна добро ниво на удовлетворяване на изискванията, докато местните административни структури не действат задоволително все още. В областта на взаимното признаване на трудова квалификация, основно трябва да се положат усилия в областта на медицинските професии. В областта на свобода да се предоставят услуги, законодателството е съгласувано с изискванията в задоволителна степен, но административните структури също не функционират достатъчно ефективно.

Страната постига изключително добри резултати в сферата на банковото дело и операциите с ценни книжа. Законодателството, засягащо застрахователното дело и защита за данните трябва да бъде по-добре съгласувано и да се работи още в тази насока, за да се гарантира независимостта на надзорните органи.Кооперирането между контролните и надзорни институции и органи трябва да се подсили. Добро развитие и прогрес се постигна в сферата на свободното движение на капитал, където Литва вече постигна висока степен на либерализацията. По-нататъшните продължителни усилия са нужни що се отнася до разплащателните системи и борбата срещу “прането на пари”.

По отношение на данъчното облагане, Литва е постига добро ниво на приравняване с европейските изисквания и стандарти, административните структури са голяма степен изградени, но имат нужда от бъдещо укрепване. Литва прави важен напредък в хармонизацията на данъчното законодателство въпреки че е нужно по-задълбоченото преразглеждане на облагането с ДДС и налагането на акцизите. Реформата в данъчната администрацията също отбелязва напредък. В областта на митническия съюз, Литва постига висока степен на хармонизация и административните структури частично са обособени. Нужни са допълнителни усилия за постигането на кооперираност в действията на отделните институции, подсилване на защитните мерките срещу злоупотребите и корупцията, както и защитата на правото на интелектуална собственост. За тези области са необходими конкретно усилия за подсигуряване на подходящи информационно-технологични системи за осъществяване на обмен на информация с Европейската общност и нейните държави-членки.

В сферата на социална политика, законодателството на страната е усвоено и заимствано до голяма степен от европейското и административните структури до голяма степен са изградени, но имат нужда от допълнителна подкрепа. Голям напредък се отбелязва с приемането на нов Кодекс на труда и на новите постановления за на колективните трудови договори. Литва трябва да завършва хармонизацията и да прилага ефективно правилата на acquis в областта на здравеопазването и безопасността на труда.

Във връзка с околната среда, хармонизирането на регламентациите е достигнало относително добро ниво, но реализацията не е напълно задоволителна. Литва трябва да се фокусира върху завършване на хармонизацията и подсилването на общата административна структура. Специално внимание се изисква да се отдели на преработката на промишлени отпадъци, замърсяването на водите и околната среда, контрола на химически и ядрени отпадъци.

В резултат на всичко това е взето решение (10.12.1999 г.) Хелзинки, за започване на преговори с всички кандидати с изключение на Турция, министрите на външните работи на страните от ЕС и колегите им от Словакия, Румъния, България, Латвия, Литва и Малта откриват началото на преговорите с тържествена церемония в Брюксел на 15 февруари 2000 година. През втората половина на март се подготвят и първоначални индивидуални срещи на ниво заместници, т.е. посланици от ЕС и главни отговорници за преговорите на шестте страни. На тези срещи се очаква страните от ЕС и кандидатите за членство да одобрят план за преговорите до края на м.юни, т.е. да бъде постигнато споразумение по кои раздели ще се открият преговори.

Изисква се, кандидатите да представят позициите си по разделите, по които ще започнат преговори - или по всички, ако вече са подготвени. Специалната група по разширяването на Европейската комисия подпомага страните-членки при оценката върху подготовката по началото на преговорите с шестте страни-кандидати. Португалското председателство получава докладите на Европейската комисия в началото на март 2000 година. На основата на тези доклади, изградени върху актуализирани данни от аналитичните прегледи на законодателството (screening), както и след дискусии със страните-членки, португалското председателство разработва плана за преговори за първата половина на 2000 година.

Европейският комисар по въпросите на разширяването Гюнтер Ферхойген отправя призив за максимална гъвкавост и диференциация при започващите преговори с шестте нови страни-кандидати за членство в ЕС. Той заявява, че изборът на разделите, по които ще започнат преговорите трябва да зависи единствено от индивидуалната подготвеност на всяка страна-кандидат.

Както и при страните от първата група, очакването е преговорите да започнат от “по-лесните” раздели като образование, наука, статистика и др. Следващият кръг срещи на ниво заместници с Румъния, България, Литва, Латвия, Словакия и Малта, е определен за месец май. Като това всъщност е и началото на същинските преговори. Преговорите на ниво министри са насрочени за края на юни. Той отбелязва, че броят на разделите за започване на преговори ще варира в широки граници за отделните нови страни-кандидати. За Литва се казва, че страната е в състояние да започне преговори по повече раздели на този етап, за разлика от някои други страни кандидатки (например България).

На 20 януари 2000 г. се определя главен преговарящ, основен екип за преговорите и се създават работни групи по преговорните глави.Месец по-късно е официалното откриване на преговорите. На 28.03.2000 г. се провежда първото заседание по преговорите. На 9 2000 г. октомври е публикуван поредният редовен доклад на Европейската комисия, в който се препоръчва приемането на 10 нови страни за членки в съюза.

През 2002 г. Литва отбелязва голям икономически растеж- 5,9%. През същата година е проведен референдум (10-11. 04. 2002 г.), на който около 89,92% от литовското население одобрява членството на страната към ЕС.

И в последствие, на 12 декември 2002 г. Европейският съвет в Копенхаген поканва 10 страни, сред които е Литва да се присъединят към ЕС на 1. май. 2004 г.

Договорът за присъединяване е подписан на церемония в Стоата на Атал в Атина на 16 април 2003 г. След това Договорът е предоставен за ратификация на настоящите държави-членки и на присъединяващите се страни, съгласно процедурите за ратификация на всяка държава.

Литва трябваше да прекрати свободната търговия с Украйна. Това не се отразява в голяма степен на размера на пласираната търговска продукция и нейните цени. Литовците, страхувайки се от внезапен скок на цените, предпочитат да похарчат спестяванията си преди влизането на страната в ЕС, което повишава нивото на потребление и съответно и цените. Вероятно по тази причина през май са отбелязани най-високи нива на инфлация.

Изтичане на работна ръка от страната може да се формулира като неблагоприятна последица от присъединяването на страната. Хората, които не са успели да намерят професионална реализация в страната, получават по-широк географски диапазон и следователно повече възможности. Още повече, че литовците, работещи в чужбина, изпращат по-голямата част от спечелените пари на своите семейства в Литва и така допринасят за засилването на литовската икономика. От друга страна, емиграцията на трудоспособно население затруднява много литовския пазар на труда. Бизнесмените се оплакват от липсата на квалифицирана работна ръка, а икономистите повишават вниманието върху покачването на цената на труда и последвалото от него намаляване на привлекателността на Литва в очите на чуждестранни предприемачи, дължаща се именно на евтината работна ръка. Според статистиката около 2- 3 хил. литовци, около 8% от населението, в момента работят в чужбина и тази бройка се увеличава непрестанно.

Липсата на квалифицирана работна ръка е причина за бързото увеличаване на заплатите. Според официалната статистика месечната надница се увеличава с 8 % през изминалата година. Подобно увеличение се очаква и през следващите три години. Това е благоприятна промяна, защото спомага за повишаване на жизнения стандарт. До момента БВП на глава от населението в Литва все още представлява само 46% от средния БВП на 15-те страни от ЕС. Въпреки всичко е налице значително увеличение в сравнение с 27.8% през 1997 г.

Членството в ЕС стимулира растежа на сивата икономика и по-специално контрабандата с уеднаквяването на таксите за внос и износ. Акцизите се превръщат в главен стимулатор на нелегалната търговия с цигари и петрол. Контрабандата в Литва през 2004 г. е достигнала рекордно високо ниво за последните 15 години, вероятно поради най-ниските стойности в целия ЕС на акцизите върху вносните цигари.

Отношенията на Литва с останалите две балтийски република Латвия и Естония са много динамични и активни във всички области. Много често тези страни неправилно се третират като едно цяло - всяка една от тях търси своята самостоятелна идентичност.Отношенията между Литва и Полша се определят като “стратегическо партньорство”.

През май 2001 г България и Литва подписват Споразумение за свободна търговия. Той предвижда създаването на зона за свободна търговия в рамките на преходен период до 1 януари 2002 г. Споразумението влиза в сила след като приключат съответните ратификационни процедури в двете страни. Очаква се прилагането му да допринесе за значително подобряване и интензифициране на търговско-икономическите отношения между страните. Литва е с ясна ориентация към структурите на ЕС и ЦЕФТА. Това е една от причините България да загуби позициите си на този традиционен за някои наши стоки пазар, поради това, че стоките с произход от страните-членки при вноса в Литва се ползват с по-големи преференции от българските. Предстоящото подписване на Споразумението за свободна търговия довежда до благоприятно развитието на търговско-икономическите връзки.

Преди да се присъедини към ЕС Литва води либерална търговска политика и има споразумения за свободна търговия с ЕС, с ЦЕФТА, с Украйна, Турция. Търговията с тези страни достига до 70% от външната търговия на страната. Външната търговия на Литва не се е променила много след присъединяването на страната към ЕС.

Най-голям дял във външната търговия на Литва се пада на Латвия, Германия, Великобритания, Русия, САЩ, Дания, Франция, Швеция. Търговията с ЕС заема значителен дял в стокообмена на Литва. Износът за ЕС през 2000г. е 47.6% от общия експорт, докато през 1996г. съответният дял е бил 32.9%. Литва изнася за ЕС текстилни стоки, химически продукти, машини и оборудване, дървен материал и изделия от дърво, транспортни средства, разнообразни промишлени стоки.

Нарастването на търговския обмен с ЕС се дължи на влязлото в сила през 1995г. споразумение за свободна търговия между Литва и ЕС. Литовските стоки са освободени от мита с изключение на текстила и някои селскостопански продукти. Страните от ОНД си остават много важен пазар за литовските стоки. Износът за ОНД през 2000г. е 16,7 % от общият износ (при 45.2% за същия период на 1996г). Най-голям е вносът от Европейския съюз ( 2000 г - общо 46.6%). От ЕС се внасят главно машини и оборудване, текстил, химикали, автомобили, пластмаси и каучук, цветни метали и изделия от тях.

На ОНД се падат 30.8% от вноса (2000 г). 5% от внасяните стоки са латвийски. Оттам се внасят главно суровини - нефт, газ, дървен материал, черни и цветни метали. Тази тенденция е трайна, тъй като алтернативите са много скъпи.

Трите държави са обвързани в една многопластова мрежа на международно сътрудничество. Те са членки на НАТО от 2004 г. Стремежът им за влизането в НАТО се пораждаше от обтегнатите отношения с Русия.

• 
  В Латвия почти 1 милион от общо 2,4 милиона жители не са с латвийски произход. Почти 600 000 души нямат латвийско гражданство. 68% от тях са руснаци.
  
• 
  В Естония повече от 1/3-та от населението /1,4 милиона/ не е естонско. Над 300 000 души нямат естонски паспорт.
  
• 
  В Литва с население 3,7 милиона души / най- голямата балтийска република/ делът на малцинствата е 20%.
  

В основните документи от сферата на политиката за сигурност и на трите държави има значително препокриване. В тях е залегнало разбирането, съответстващо на понятието за "разширена сигурност". Сигурността се дефинира не само с военни категории, а обхваща и политически, икономически и социални фактори. В нито едни то тези документи Русия не е спомената изрично като противник. Но повечето задачи по политиката за сигурност, към които принадлежат гарантиране на вътрешнодържавния ред и подобряване на отбранителната способност, с в пряка или непряка връзка с отношенията с големия съсед.

Строителството на въоръжените сили на балтийските държави трябваше да започне практически от нулата в началото на 90-те години.

• 
  Литва разполага с въоръжени сили, чийто състав е 12 000 души. Естания и Латвия имат по около 5000 уши в армиите си.
  
• 
  В армиите на балтийските държави има огромна нужда от въоръжение и оборудване. Нито една от държавите не разполага с бойни самолети и само Латвия има танкове /3 броя/. Общо в трите армии има няколкодесетки оръдия и около 80 бронирани бойни машини от стар тип.
  
• 
  Военният бюджет на Естония за 2001 год. бе 88 милиона долара. За 2002 год. Естония е планирала той да достигне 2,2% от БВП на страната. Литва и Латвия имаха военни бюджети за 2001 год. съответно 199 и 90 милиона долара и се надяват да достигнат 2% дял от своите БВП.
  

Три са плоскостите, в които се откроява международното сътрудничество на балтийските държави в областта на сигурността:

• 
  вътрешнобалтийско сътрудничество, между трите държави;
  
• 
  двустранно и многостранно сътрудничество с държавите в региона на Източно море;
  
• 
  участие в инициативата Партньорство за мир на НАТО.
  

И трите балтийски държави поддържат отношения в областта на отбраната с редица западни страни, между които Германия, Франция, Великобритания и Северните държави. Двустранното сътрудничество обхваща разнообразни инициативи - езикова подготовка /английски/, военно обучение, консултации, редовни срещи между щабовете на въоръжените сили. Особено място балтийските държави отделят на интензивните отношения със САЩ.

Създаването на "балтийски батальон" /BALTBAT/ през 1994 год. с финансовата подкрепа на западните държави имаше за цел да осигури възможност за участие в международни мисии и да стимулира сътрудничеството между балтийските държави. Първото участие на батальона в мисия за поддържане на мира бе планирано през 1998 год. но не се състоя поради големите съмнения относно използваемостта му. Отделни части от него обаче, се използват и сега в Босна под командването на въоръжените части на Дания.
Междувременно протича реорганизация на балтийския батальон с цел изграждане на лек пехотен батальон, който да може да вземе участие под командването на НАТО или ООН в подкрепящи операции в рамките на мисии за опазване на мира.

Западът се ангажира и с други инициативи в балтийския регион:

• 
  създаване на балтийска военноморска единица /BALTRON/. Една от основните й задачи е участие в операции за прочистване от мини, контрол на бреговата ивица и спасителни морски операции.
  
• 
  създаване на система за контрол на въздушното пространство / BALTNET/;
  
• 
  основана бе Балтийска военна академия /BALTDEFCOL/ в естонския град Тарту. Преподавателския персонал е от Германия, Франция, Северните държави, Швейцария и САЩ.
  
• 
  BALTREPS - проект за модерна военна система за регистрация на запасни, т.е. информационна банка в случай на мобилизация. Водеща тук е Швеция.
  
• 
  BALTSEA - група за координация на множеството международни инициативи за подкрепа, създадена 1997 год. Тя заседава няколко пъти през годината. Присъстват представители на барийските държави и на 17 страни, които подпомагат изграждането на балтийските въоръжени сили.
  

Основното предназначение на НАТО е да опазва свободата и сигурността на всички своите членове с политически и военни средства и в съответствие със Северноатлантическия договор и с принципите на Устава на Организацията на обединените нации. От самото си създаване Съюзът работи за установяването на справедлив и траен мирен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Тази първостепенна цел на Съюза придобива ново значение след края на Студената война, тъй като за пръв път в следвоенната история на Европа възникна реална перспектива за нейното постигане. НАТО олицетворява трансатлантическата връзка, чрез която сигурността на Северна Америка е перманентно свързана със сигурността на Европа, като практически израз на ефективни колективни усилия сред страните-членки в подкрепа на общите им интереси, свързани със сигурността. Основният принцип в работата на Съюза е общото задължение за взаимно сътрудничество между страните-членки, основаващо се на неделимия характер на сигурността им. Солидарността и сплотеността в рамките на Съюза гарантират, че нито една страна-членка няма да бъде принудена да разчита единствено на собствените си национални усилия, за да се справи с основните предизвикателства към своята сигурност. Без да лишава страните-членки от правото и задължението да носят суверенна отговорност за своята отбрана, Съюзът им позволява да реализират най-съществените цели на национална си сигурност чрез колективни усилия. Накратко, НАТО представлява обединение на свободни държави, свързани заедно от решимостта да поддържат сигурността си чрез взаимни гаранции и стабилни отношения с други страни.

След приемането си в Алианса, Литва ще предприеме допълнителни стъпки в борбата срещу антисемитизма, расизма, ксенофобията и другите форми на дискриминация.

В заключителното комюнике на срещата на НАТО в Истанбул се отбелязва важността на балтийския регион и се подчертава ролята на страните в него за постигане на сигурност и стабилност. След като години наред този район е бил пренебрегван като предизвикателство към сигурността, страните членки се ангажират с намирането на формули за регионално сътрудничество в район с нарастваща значимост за международната сигурност. Очевидно като една от страните членки на НАТО в региона, на Литва ще се разчита не само да представи визия и идеи за постигането на работещи механизми за сътрудничество, но и пряко да участва с национални средства за постигането на сигурност и стабилност в района.

От деня на пълноправното си членство в НАТО, Литва е включена в системата противовъздушната система на алианса.

Пълноправното членство се приема като един допълнителен стимул не само за армията, но и за държавата и всички институции да вземат по-бързо правилните политически решения, по-разумно да се използват държавните средства за отбрана и сигурност, така че Литва да има една наистина добра армия, способна да изпълни както националните, така и съюзническите си задачи.

• 
  Споразумение за икономическо и научно - техническо сътрудничество, подписана на 10 април 1996 г.
  
• 
  Междуправителствена спогодба за международни автомобилни превози, подписана на 7 март 1995 г.
  
• 
  Спогодба за сътрудничество в областта на взаимното признаване на резултатите от изпитванията, сертифицирането и знаците за съответствие -подписана на 15 април 1997 г.
  
• 
  Споразумение за свободна търговия -  подписано на 8 май 2001 г. в София., в сила от 1 март 2002 г. След 2004 г. се прилага споразумението между България и ЕС.
  

• 
  Спогодба за взаимна защита на инвестициите
  
• 
  Спогодба за комбиниран транспорт.
  
• 
  Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане
  
• 
  Договор за сътрудничество в областта на туризма
  

От 1995 г. се забелязва тенденция на постепенно увеличение на стокообмена между двете страни, като износа на България за Литва определено превишава вноса от там.

Таблица 1

Търговски стокообмен между България и Литва в млн. USD

Таблица 2.

Износ за Литва през 2004 г.

Внос от Литва през 2004 г.

Данните за 2004 г. сравнени с тези от миналата година показват:

• 
  Стокообменът се е увеличил с 12%
  
• 
  Внос от Литва е намалял с 6,9%
  
• 
  Износа от България се е увеличил с 35,3%.
  
• 
  Положителното ни салдо се е увеличило с 191,5%.
  
• 
  Литва е на 63-то място в стокообмена ни със света
  
• 
  Литва заема 0,1% от износа ни и 0,1 % от вноса.
  

2. Ленард, Дик - “Европейският Съюз”, София, 1996 г.

3. Доклад на комисията на Европейската общност за напредъка на страните–кандидатки по пътя им за членство в европейските структури, Брюксел, 9.10.2002 г.

4. „Десетте нови в ЕС”, в. „Дума”, бр. 99, стр. 6, 30.04. 2004 г.

5. В-к Пари, брой 104, 3 юни 2005 г” Години след влизането на Литва в ЕС някой от надеждите й остават неоправдани”

6. Динков, Д., Европейска интеграция, ИСК при УНСС, С., 2002.

7. www.europa.eu.int/phare/index.htm

8. www.lda.lt/buy.trade.statistics.html

9. www.intercontact.ttm.bg/litva.htm

10. www.nato.int