Външна търговия – 13 клас



страница1/3
Дата14.11.2017
Размер0.5 Mb.
#34570
  1   2   3
ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ – 13 КЛАС

ТЕМА 1. МЕЖДУНАРОДНА ВАЛУТНА СИСТЕМА

Идеята за изграждане на международната валутна система преди всичко цели да постигне :



  • Засилване на сътрудничеството и преди всичко на координацията в областта на паричната и валутната политика и политиката на капиталовите пазари;

  • Установяуване и прилагане на по- устойчиви валутни курсове;

  • Намаляване на отклоненията между тях до възможния минимум;

  • Либерализиране движението на капиталите;

  • Развитие и задълбочаване на сътрудничеството между националните емисионни банки и др.

Основите на европейското валутно сътрудничество са положени с Римския договор от 25.03.1957 г., който постави началото на европейската икономическа и политическа интеграция. В най общ вид валутната търговия се свързва със валутния пазар .

Валутата или валутната единица е названието на паричната единица на дадена страна, когато трябва да се съпоставя с други парични единици, т е когато в определена степен тя изпълнява функцията на световни пари. Развитието на световната търговия налага стоките да се оценяват освен в паричните единици на страната, в която са произведени, и в паричните единици на страната, която ги внася. А това само по себе си изисква съпоставимост на разнородните парични единици, които до началото на 70-те години се съизмерваха косвино чрез злато.

КОНВЕРТИРУЕМОСТ , или конвертабилност , се нарича правото на свободна разменяемост на една валута с друга, без за това да е необходимо каквото и да е било разрешение от правителствени, банкови и валутни органи на страната, където се извършва обменът. Същностна черта на валутната конвертируемост е правото на икономическите субекти свободно да избират пазара- вътрешен или външен, в зависимост от собствените си интереси. Конвертируемостта като връзка със световния пазар, предполага откриване на вътрешния пазар за външна конкуренция.,т.е. отворен характер на националната икономика.

ПАРИТЕТЪТ на местната валута е относителната стойност, която тя приема и в чиято основа могат да бъдат златните или валутни резерви на страната. Основен фактор влияеш върху паритета , е експортната насоченост на страната,което определя валутните и резерви.,а те са еквивалент на банковия баланс на страната,който по силата на международни споразумения /МВФ/ може да се държи във вид на „книжно злато” или специални права на тираж, както и в налично злато.

Друг фактор , е ефектът на ЛИХВИТЕ .Една държава може да увеличи привлекателността на валутата си за международните инвеститори, като повиши вътрешните лихви, което би повишило печалбите на инвеститорите , ако вложат пари или закупят нейни облигации.

Конкретният механизъм за установяване на валутните курсове се управлява от Националната централна банка, която по същество създава и регулира валутния пазар.

Европейската парична единица ЕВРО е основна валута на Европейската валутна система. Тя има по- широко приложение:


  • откриват се текущи и депозитни сметки;

  • извършват се плащания;

  • депозитни операции;

  • кредитни операции и др.

Правителствата започнаха да имитират бонове и облигации вече само в ЕВРО. В евро бяха преоформени и съществуващите дългове.


ТЕМА 2. ФОРМИ НА ПЛАЩАНЕ. АКРЕДИТИВНА ФОРМА НА ПЛАЩАНЕ.
Формата на плащане е един от най- важните елементи на всеки външно-търговски договор. Формата на плащане определя техническия ред за протичане на платежните операции и гарантира срещу евентуален риск.

В международния платежен оборот са се наложили няколко класически форми на плащане, като АКРЕДИТИВЪТ, ИНКАСОТО,ОТКРИТАТА СМЕТКА, ПРЕВОДЪТ идр. Коя от посочените форми ще бъде договорена , зависи от редица фактори, по съществени от които са наличие на доверие между партньорите, икономическите позиции на отделните фирми, конюнктурата на стоковите пазари и много други. Основно приложение в платежните отношения на фирмите в сферата на международната търговия намират АКРЕДИТИВЪТ и ИНКАСОТО .

ДОКУМЕНТАРЕН АКРЕДИТИВ. Това е писмен ангажимент на една банка, поет по нареждане на вносителя, да заплати на посочено физическо или юридическо лице – износител , определена сума в определен срок срещу представяне на стокови документи и при спазване на строго фиксирани условия. Акредитивът се нарича документарен, тъй като е свързан с представянето на стоково- разпоредителни документи, доказващи изпълнението на определена стокова доставка. В един акредитив участват следните лица:


  • НАРЕДИТЕЛ или АКРЕДИТИВОДАТЕЛ – това е лицето, по чието нареждане банката открива акредитива. Това са вносителите или купувачите при външнотърговските сделки.

  • БЕНЕФИЦИЕНТ е лицето, в чиято полза се открива акредитивът. Това са износителите или продавачите при ВТС.

  • АКРЕДИТИВНА БАНКА е банката, която открива или издава акредитива.При една акредитивна операция участват обикновено две банки – едната е винаги акредитивна, а другата е авизираща или уведомяваща . Основните реквизити на документарния акредитив са :

  • 1 . Име и адрес на акредитивната банка;

  • 2 . Име и адрес на авизиращата банка;

  • 3 . Име и адрес на наредителя ;

  • 4 . Име и адрес на бенефициента;

  • 5 . Акредитивната сума;

  • 6 . Видът на акредитива;

  • 7 . Видове и брой на документите;

  • 8 . Описание на стоката- вид, количество , цена и др.

  • 9 . Срок на валидност и дата на експедиция.

Документарното валутно ИНКАСО е такава форма на плащане, при която износителят след експедиция на стоката нарежда на своята банка да инкасира чрез друга банка паричната стойност на доставената стока срещу предаване на документите на вносителя.

В документарното валутно инкасо участват:

- НАРЕДИТЕЛ – износителят на договорената стока;

- БАНКА – НАРЕДИТЕЛ ; ИНКАСИРАЩА БАНКА;

- ПЛАТЕЦ – това е вносителят, който извършва плащането.


Останалите форми на международни плащания имат твърде ограничено приложение , главно поради значителните рискове и несигурност.
ТЕМА 3. ВИДОВЕ АКРЕДИТИВИ. ПРЕДИМСТВА НА ОТДЕЛНИТЕ ФОРМИ И РИСКОВЕТЕ ОТ ТЯХ

ДОКУМЕНТАРНИТЕ АКРЕДИТИВИ се делят на няколко вида, в зависимост от характера на задълженията на участващите в тях лица, както и от гледна точка на условията на плащане и на използване. Най- често срещаното деление на акредитивите е на :


- ОТМЕНЯЕМИ и НЕОТМЕНЯЕМИ;

-ПОТВЪРДЕНИ и НЕПОТВЪРДЕНИ;

- ДЕЛИМИ и НЕДЕЛИМИ ;

- ПОКРИТИ и НЕПОКРИТИ;

- ЕДНОКРАТНИ и ВЪЗОБНОВЯЕМИ ;

- ПРЕХВЪРЛЯЕМИ и НЕПРЕХВЪРЛЯЕМИ .

Отменяемият акредитив може да бъде изменен или отменен по всяко време, както от акредитивната банка, така и по нареждане на купувача, без да се иска съгласието на бенефициента.
Неотменяемият акредитив не може да бъде изменен или отменен без съгласието на всички участващи в него лица. Той е твърдо задължение набанката- издател към бенефициента за извършване на плащането, при положение, че той е спазил всички акредитивни условия и изисквания.
Непотвърден акредитив е този, който е авизиран на бенефициента от банка в неговата страна, без тя да поема допълнителен ангажимент за плащане. При потвърдения акредитив банката на износителя поема самостоятелен ангажимент за изплащане на посочената сума, независимо от акредитивната банка. Така, това е акредитив с двоен банков ангажимент, което го прави още по- сигурен.
Акредитивите биват още делими и неделими . Делими са тези акредитиви, при които бенефициентът има право да експедира стоката на части, да комплектова стоковите документи за отделните партиди и при представяне в банката да получи съответната част от общата акредитивна сума. При неделимите акредитиви, бенефициентът няма право да извършва частични доставки и следователно да получава акредитивната сума на части.
Прехвърляемият акредитив дава възможност на бенефициента да прехвърли своите права върху някое трето лице. За целта е нужно банката, която го е открила, изрично да посочи, че той е прехвърляем, като се посочва и името на втория бенефициент.
Непрехвърляемият акредитив може да се използва само лично от първоначално посочения бенефициент, но не и от друг.
Когато по открития акредитив наредителят е превел сумата, необходима за извършване на плащането, акредитивът е ПОКРИТ.
Еднократният акредитив е характерен с това, че се открива за една определена доставка и след нейното извършване се закрива.

Възобновяемите акредитиви се срещат сравнително рядко.


Най- разпространените документи при акредитива са ФАКТУРАТА. ТРАНСПОРТНИЯ ДОКУМЕНТ ,ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ПОЛИЦА. Освен тях в зависимост от конкретните условия на сделката може да се изисква и представянето на свидетелство за произход, консулска фактура , сертификат за качество, ветеринарно свидетелство, опаковъчен лист, теглова нота

ТЕМА 4. ВАЛУТНИ И КРЕДИТНИ ПАЗАРИ. ВАЛУТЕН АРБИТРАЖ
Валутният пазар е мрежа от финансови институции, които обслужват международни бизнес сделки. На него се търгуват рьзлични национални валути. Пазарът на чужда валута няма точно определено място и не предполага лична среща между участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт помежду си с помощта на различни технически средства. Валутните пазари изпълняват редица функции, които са особено важни за участниците в международния бизнес.Те служат на организациите с международна дейност за извършване или получаване на плащания, за разширяване формите на кредита за намаляване или избягване на валутен риск.

Участници в валутния пазар са:

1.Централните банки на страните, които се намесват за да повлияет чрез интервенциите си на курсообразуването. Не рядко политиката на ЦБ се оказва решеваща за поведението на другите учасници на валутния пазар.

2. Търговски банки, специализирани във валутната търговия-те обслужват валутния пазар в качеството на дилъри т.е. сключват сделки както за сметка на своите клиенти така и за собствена сметка.

3. Други финансови институции-например борсите, на които се търгува не толкова със самата валута,а с предварително определени условия на доставка и заплащане на валутата.

4.Големи фирми /клиенти на банката/ могат да са фирми на Ф.Л., за които участието във валутна търговия е неизбежно свързано с извършваните от тях външно търговски операции.

5.Валутни брокери- посредници, купуващи и продаващи чужди валути.

Валутният пазар има своето разнообразие- борсов, междубанков, касов пазар на срочни сделки.Когата на валутния пазар относително, свободно и открито се търгува валута от Ф.Л, търговци, банки говорим за официален ВАЛУТЕН ПАЗАР. Той още може да бъде:

-монетарен-Ф.Л. обменят националната си валута срещу желаната чужда валута

-фирмен-фирмите обменят местно за чужда валута и обръщащ постъплениятя си в чужда валута в местна.

-капиталов-чужди инвеститори обменят собствената си валута във валутата на страната, в която ще инвестират и обратно.

-финансов-покупко-продажбите на валута са със спекулативна цел.

Понятието „ АРБИТРАЖ” най- общо означава извършване на едновременни покупко- продажби с цел получаване на печалба от разликата в цените на стоките на различните пазари. На валутните пазари се извършват два типа арбитраж – валутен и лихвен . ВАЛУТНИЯТ арбитраж представлява едновременна покупка и продажба на валута в различните банкови центрове с цел печалба от различията във валутните курсове. Различават се двустранен, тристранен арбитраж, при които се използват две или три валути .

Кредитните пазари се свързват с фирмено кредитиране на вноса и износа .Фирмените кредити по вноса обикновено са краткосрочни . Технически се изразяват по два начина: по открита сметка и чрез менителница . При кредита по износа класическа форма са авансите, т. е предплащане на доставката. Други форми на кредитиране на ВТС са банковите и брокерските кредити.




ТЕМА 5. ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ КАТО ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО КРЕДИТИРАНЕ

Това е най- многобройната група банки и те съставляват основата на банково- кредитната система . Най общо под ТЪРГОВСКИ БАНКИ се разбират такива кредитни институти, които се управляват и функционират в съответствие с търговските принципи и преди всичко с основния принцип - печалбата. Търговските банки обслужват промишлеността, строителството, транспорта,вътрешната търговия и външноикономическите операции на съответните страни посредством мобилизирането на парични средства под формата на влогове и предоставяне на кредити.

По своята юридическа форма търговските банки биват два основни вида- ЧАСТНИ и АКЦИОНЕРНИ. По своите функции търговските банки се делят на УНИВЕРСАЛНИ и СПЕЦИАЛИЗИРАНИ . Една универсална банка извэршва всички обичайни банкови операции, докато една специализирана банка извършва една или няколко сродни помежду си банкови операции. Освен посочените два типа банки съществуват още финансови обединения и инвестиционни тръстове. Това са особен род банкови учреждения , работещи главно в областта на средносрочното и дългосрочно инвестиране в промишлеността, строителството, транспорта и др. Характерно за тези институти е, че те мобилизират парични средства чрез емисията на АКЦИИ или ОБЛИГАЦИИ. Набраните по този начин средства се влагат дългосрочно в различни отрасли с висока печалба.

Към групата на специалните кредитни институти се отнасят множество най- различни по своята дейност банки като ИПОТЕЧНИТЕ банки, КРЕДИТНИТЕ и ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ кооперации, СПЕСТОВНИТЕ каси и др.

Изграждането на развита мрежа от търговски банки създава възможност за конкуренции между тях и условия за функционирането на кредитен и капиталов пазар.

Всяка търговска банка може да предложи на фирмите цялостно текущо банково обслужване, да предоставя кредити, да приема депозити в левове и във валута. При новите пазарни отношения в дейността на една универсална ТБ могат да бъдат очертани следните основни направления:





  • текущо банково обслужване, кредитиране и финансиране на стопански операции и дейности на местни и чуждестранни лица;

  • предоставяне на кредити, участие със собствени средства в дружествени фирми, приемане на депозити, извършване на арбитражни операции и други банкови услуги ;

  • издаване на банкови гаранции;

  • приемане в залог на стоково – материални ценности,стоково- разплащателни документи, ценни книжа и др.;

  • извършване на икономически, маркетингови и валутно- финансови проучвания ;

  • участие в местни и чуждестранни фирми и дружества;

  • придобиване в чужбина на недвижимо имущество .


ТЕМА 6. ВИДОВЕ МЕЖДУНАРОДНИ КРЕДИТИ

По своята икономическа същност и форми на проявление международния кредит не се различава от кредита въобще.

Класифицирането на кредита може да се извърши на базата на различни критерии. Основното е според кредитора :


  • БАНКОВИ;

  • ФИРМЕНИ;

  • БРОКЕРСКИ.

Могат да се разглеждат и според предназначението на средствата :





  • ТЪРГОВСКИ КРЕДИТИ

  • ФИНАНСОВИ КРЕДИТИ.

  • В международната практика за търговски кредити се приемат тези, които са свързани с външната търговия и услугите, като финансови се разглеждаат тези, които са за други цели,вкл. ИНВЕСТИЦИОННИ.

Популярно е разграничаването на кредитите и на:




  • СТОКОВИ

  • ВАЛУТНИ

Като стокови се разглеждат кредитите между износители и вносители , като валутни са кредитите от банки в парична форма.
Кредитите се класифицират още и според срока и обезпечението:


  • КРАТКОСРОЧНИ;

  • СРЕДНОСРОЧНИ;

  • ДЪЛГОСРОЧНИ;

  • ОБЕЗПЕЧЕНИ;

  • НЕОБЕЗПЕЧЕНИ/ БЛАНКОВИ /

В зависимост от кредитополучателя фирмените кредити могат да бъдат по вноса и износа. Кредитирането по ВНОСА се осъществява чрез „ открита сметка „ или чрез менителници, акцептирани от вносителя. По широко се използват кредитите чрез менителници. Фирменото кредитиране по ИЗНОСА обикновено се осъществява чрез аванси.

Банковото кредитиране на външноикономическите сделки също се разграничава на кредити по вноса и по износа. Кредитите по ВНОСА могат да бъдат преки и косвени. При прякото кредитиране банките дават средствата по сметка на вносителя, а при косвеното – акцептират издадени менителници. Банковото кредитиране по ИЗНОСА се осъществява чрез счетоводни кредити / КОНТОКОРЕНТЕН и ОВЪРДРАФТ /
Брокерски са кредитите на комисионерите и посредниците . Към специфичните форми на кредитиране се отнасят : ЛИЗИНГЪТ, ФАКТОРИНГА и ФОРФЕТИРАНЕТО.


ТЕМА 7. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

Платежният баланс е основен валутен баланс на всяка страна..Най- общо структурата на платежния баланс се определя от връзката между следните елементи :




  • Текущи операции;

  • Дългосрочни капитали;

  • Краткосрочни капитали;

  • Грешки и пропуски.

Балансът на ТЕКУЩИТЕ операции се състои от:

- Външнотърговси баланс;

- Баланс на услугите ;

- Други доходи и услуги ;

- Едностранни трансфери.


Балансът на ДЪЛГОСРОЧНИТЕ капитали, наричан още „ капиталова сметка „ включва:

  • Дългосрочни кредити;

  • Преки инвестиции;

  • Портфейлни инвестиции;

  • Други дългосрочни капитали.

Разликата между преките инвестиции и портфейлните е предимно в контрола. Портфейлните инвестиции се влагат за закупуване на ценни книжа, които се държат с цел получаване на лихви, дивиденти. Преките инвестиции се отнасят за закупуване на земя или придобиване на собственост върху акции .

Общо балансът на ТЕКУЩИТЕ операции и балансът на ДЪЛГОСРОЧНИТЕ капитали се нарича „ БАЗИСЕН БАЛАНС”.


Балансът на КРАТКОСРОЧНИТЕ капитали се състои от:



Когато към базисния платежен баланс се прибавят частните небанкови потоци, се получава „ ГЛОБАЛНИЯТ ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС „

Последният елемент от общата структура на платежния баланс е разделът „ Грешки, пропуски и други компенсиращи статии „

Той съдържа:


  • Грешки и пропуски;

  • Компенсиращи статии;

  • Извънредно финансиране;

  • Изменение на валутните резерви и др.

Съществуват следните закономерности:

1. Салдото на търговския баланс зависи от съотношението между валутния израз на вноса и износа .

2. Салдото на баланса на текущите операции се определя от общата сума на външнотърговския баланс, баланса на услугите и на международните трансфери

3. Салдото на глобалния баланс се равнява на общото салдо на базисния баланс, потоците и краткосрочните капитали от частният и небанков сектор и от „ грешки и пропуски”.

Формално погледнато платежният баланс е винаги балансиран, тъй като активните и пасивните операции, взети като цяло, взаимно се компенсират.Независимо от това, се налага да се извършват дейности за уравновесяване на взаимнно свързаните раздели на платежния баланс. За окончателното балансиране се използват златно- валутните резерви на страната, получаването на „Специални права на тираж” от МВФ и др.

Способността на дадена страна безпрепятствено да си издължава външните задължения се нарича „ международна валутна ликвидност” . Съществен показател, за изразяване на степента на международна задлъжнялост е „Норма на обслужване на дълга” Тази норма показва дали страната е в състояние с годишните си постъпления от износ на стоки и услуги да изплаща валутните си задължения към други страни.
ТЕМА 8. СИСТЕМА НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО РЕГУЛИРАНЕ НА ВАЛУТНО - ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Международната практика показва, че регулирането и контролът от държавата на външнотърговската дейност са обусловени, от една страна, за да се създадат по- благаприятни условия за развитие на националното стопанство – промишреността, селското стопанство и др., за да се повиши конкурентоспособността на продукцията им на вътрешния и на външните пазари, и от друга страна –да се създадат необходимите условия за преструктуриране на износа и вноса, за осигуряване на валутни постъпления и др. Следователно либерализацията на външната търговия се съпътства с национален протекционизъм. В съвременните условия в България при провеждането на външнотърговската политика и на държавното регулиране и контрол на износа, вноса и другите външнотърговси операции се прилагат едни от най- широко използваните в международната практика икономически и административни средства .


МИТАТА са класическо средство за провеждане на външнотърговска политика и регулиране на стокообмена с чужбина. Митническата политика включва мероприятия, които държавата провежда чрез митата за стимулиране или ограничаване на външнотърговския стокообмен с различни стоки, с отделни държави или група държави, за защита срещу чуждестранна конкуренция, за подпомагане на националното производство, както и за осигуряване приходи в държавния бюджет. Митото е особен вид косвен данък , който се включва в цената на вносните стоки, и крайният платец на митото е потребителят на тези стоки. Митническата политика намира израз в МИТНИЧЕСКАТА тарифа на страната, която представлява система за определяне, изчисляване, облагане и събиране на митата или за безмитно пропускане на някои стоки.

ДАНЪЦИТЕ са едни от най- важните икономически регулатори, в т. ч. И на външноикономическата дейност Данъчната политика на държавата е ориентирана към постигане на :



  • осигуряване постъпления на парични средства в държавния бюджет;

  • регулиране / стимулиране или ограничаване / на стопанската дейност на фирмите;

  • провеждане на социалната политика на държавата при регулиране на доходите .

Данъчната практика показва редица особености на ДДС при внос и износ на стоки, които следва добре да се познават и съобразяват от стопанските субекти, осъществяващи различни външнотърговски операции.

АКЦИЗЪТ е самостоятелно данъчно задължение, с което се облагат определени групи стоки. Начислява се еднократно, като данъчно задължени са лица, които прозвеждат или внасят акцизни стоки.

ВАЛУТНИТЕ РЕГУЛАТОРИ на външнотърговската дейност са в пряка зависимост от валутната политика на страната и от установения валутен режим и контрол.

В много страни се използват и други средства за регулиране и контрол върху стокообмена с чужбина,напр. Субсидиране на износа на избрани видове стоки , преференциално кредитиране на производители на стоки за износ и на износители , съдействие с информация и поемане на част от разходите при участие на фирми в панаири и веждународни изложения, консулски и митнически формалности , правила за спазване на определени стандарти, норми , екологична чистота на продуктите. Някои от тези средства биха могли при възможност да се използват и в българската външнотърговска практика.



ТЕМА 9. СЪЗДАВАНЕ, РОЛЯ И ДЕЙНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД

МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД започва своята дейност през декември 1945 г. Със седалище във Вашингтон. Пъроначално обединява 48 страни . Днес в МВФ членуват над 180 страни Ръководната стратегия на МВФ се осъществява посредством ясно изразена СТАБИЛИЗАЦИОННА програма. Тя съдържа мерки и дейности, целящи подпомагането на националните икономики ., респ.

Осигуряването на адекватна правителствена политика в условията на силно ограничени държавни приходи, нараснали социални разходи и значителни дефицити в платежните баланси на страните – членки.

Наред с тези „ чисто икономически „ дейности МВФ извършва




  • консултации на всички страни – членки по изготвянето на подробни доклади за тяхното икономическо развитие ;




  • анализи, прогнози и проекти за икономическо оздравяване , които по принцип имат препоръчителен характер.

Ръководен орган на МВФ е Съветът на управляващите, в който влизат представители на всички страни – техните финансови министри или управителите на централните банки. Този орган заседава един път годишно и решава най- важните въпроси от дейността на фонда : за приемането на една или няколко нови страни; за подготовката на важни решения, за промяна на квотите , с които участва всяка страна и др. Квотите / вноските/ на страните зависят от величината на средствата,които всяка страна внася в капитала на фонда. По права всяка страна притежава като база 250 гласа. Над тях , за всеки внесени 50 хил. Долара , страната получава по един глас.

От началото на своето учредяване МВФ осъществява две основни стопански функции, по отношение на които прилага система от прогностично- планови,организационни , контролни и регулираши мерки и дейности. Става дума за КРЕДИТНАТА и ЕМИСИОННАТА функция

МВФ , като банка от последна инстанция предоставя следните по- важни видове заеми :

1 . Основен резервен кредит , наречен „ СТЕНД- БАЙ „ кредит. Отпуска се на отделни части, наречени ТРАНШОВЕ до постигане на определена степен на стабилизация на икономиката.

2. Заеми по линията на т. Нар. КОМПЕНСАТОРНО финансиране,които компенсират отрицателните разлики в цените на суровини и материали;

3. Разширено кредитиране със срок до 3 год, което има за цел преодоляване на структурни проблеми в платежните баланси.

4. Общи кредитни споразумения ;

5. Заеми с привилегировани условия за страните, имащи най- ниски доходи на глава от населението;

6. Заеми по линията на „ СПАСИТЕЛНИ „ операции и др.

Дейността и функциите на МВФ и на СВЕТОВНАТА БАНКА взаимно се допълват.


Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница