* * * Пептична язва, колит, повишено кръвно

Когато прочетох книгата ви „Тялото жадува за вода", стигнах до извода, че моите проблеми са сходни с онези, за които пишете вие. Имах стомашна язва, колит, повишено кръвно налягане, срещу което нищо не помагаше. Краткот­райното подобрение, което настъпваше след вземане на ле­карствата срещу кръвното, даваше повече странични ефек­ти, отколкото помощ и затова можете да си представите кол­ко се зарадвах, когато ми попадна анотацията на вашата книга в информационния бюлетин на Сам Бейзър „Health”

Преди малко повече от 3 г. обещах да ви пиша и да раз­кажа как подейства водата на моята язва. Сега при мен всич­ко е направо страхотно! Наистина вярвам, че вие ми спасих­те живота. Четири пъти лежах с язва в болницата; последни­те три пъти — кървяща. След това прочетох вашата книга и два пъти говорих с вас по телефона. Вие ме уверихте, че ле­чението с вода ще помогне и то наистина помогна. Вече от З г. нямам никакви проблеми с язвата (която ме мъчеше 40 г). Продадох повече от 200 екземпляра от книгата „Тялото жадува за вода" на клиенти на моя магазин (продавам еко­логично чисти продукти). Надявам се да се срещна с вас лично. Може би някога и аз ще мога да направя нещо полез­но за вас.

От 18-годишна възраст имах проблеми със стомаха и храносмилането. Отначало лекарят ме изпрати за ултразвук на стомаха и жлъчния мехур. Не намериха нищо с изключе­ние на две малки язвички и затова ми предписаха „зантакс" и ми казаха, че за 6 седмици язвите ще се затворят. През следващите 6 г. ме безпокояха остри болки в стомаха, стра­дах от киселини и често се налагаше да предизвиквам повръщане, за да се освободя от киселините. На 25 г. можех да ям само детски храни и сладолед. Всеки път, когато се опитвах да хапна нещо друго, храната сякаш се спираше в гърлото. Постъпих в болницата за бърза помощ, но един­ственото, което направиха, беше изследване на кръвта, кое­то ми струваше 400 долара.

След това отидох при моя лекар, но той ми каза, че всич­ко е на нервна почва и ме отпрати вкъщи, като ми предписа рецепта за зантакс и буспар, които трябваше да ми помогнат да се отпусна. Трябва ли да казвам, че нито едно от тези ле­карства не ми помогна, но пък започнаха пристъпи на тре­вога, понеже не можех да ям нищо. Тогава реших да се обър­на към отоларинголог; той ми постави в носа някакво хитро нещо, напъха го чак до гласните струни, не намери нищо, ка­за, че сигурно е някаква алергия и ме изпрати да си вървя вкъщи, като ми предписа спрей за носа и таблетки. По това време нервите ми вече бяха пределно опънати, затова позвъних на мой познат масажист и започнах да ходя при него да ми лекува шията и раменете. Мускулите ми бяха толкова силно напрегнати, че от едната страна на шията се бяха образували твърди възелчета, които предизвикваха остри спазми и задушаване.

Тъй като се стремях да избягвам стресовете и ходех на процедури, общото ми състояние се подобри, но киселини­те продължаваха, а привечер гърлото ми толкова пресъхва­ше, че гласът ми ставаше дрезгав. Дори не можех да чета на глас книжки на дъщеричките си. Разказах за тези проблеми на моя лекар и той ме посъветва да си изследвам горния стомашно-чревен тракт, за да се види дали нямам херния. Дадох още 200 долара, а ми откриха само киселинен рефлукс и ми казаха, че най-вероятно е предизвикан от стрес. За пореден път си помислих: „Ето, пак всичко отначало, отново изслед­вания, отново пари на вятъра и никакво облекчение."

Обясних ситуацията на моя хиропрактик и той реши, че трябва да си направя пълна кръвна картина, която показа, че имам повишено ниво на калция. Всичко останало беше в нормата, с изключение на червените кръвни клетки — те се оказаха твърде много. Когато съпругът ми споделил моите проблеми с Боб Бате, той му дал няколко видеокасети и ста­тии за ползата от водата и го посъветвал да опитам това „ес­тествено лекарство". Честно казано, не вярвах, че водата ще ми помогне да реша проблема с храната и че шията няма да се подуе, но сега от собствен опит се убедих, че тя наисти­на ПОМАГА! Пия почти 2,5 л на ден (никакви газирани на­питки, никакъв чай, никакво кафе!) и сега ЯМ ВСИЧКО, КАКВОТО ИСКАМ, дори краставици, които винаги съм обичала, но не можех да ям, защото след това ми се появяваше парене в стомаха и киселини. Вече нямам сухота в ус­тата, болки в гърлото и силни киселини.

Мина около месец от началото на програмата и сега за пръв път от много години се чувствам действително добре. Храня се правилно, пия вода, избягвам стресовете и смятам да се наслаждавам на здравия живот, а не да се оплаквам от храносмилането.

Заповядайте на 26-ия ми рожден ден през юли — всеки ще вдигне хубав тост с висока чаша ледена вода в ръка.

С уважение: М. Г.

* * *

Алергия, раздразнени черва, болка в ставите, стенокардия

Много ви благодаря за великолепната книга „Тялото жа­дува за вода". Попих като гъба всичко, което разказвате в нея. Цял живот съм търсил начини да си оправя здравето, което бе силно разклатено от алергии, три байпаса, болки в ставите, пълно оплешивяване, операция на митралната кла­па — поставяне на клапна ендопротеза, синдром на раздраз­нени черва. Но въпреки тези проблеми никога не ме е напус­кало желанието да продължавам да живея.

Преди няколко години, когато бях на 56, с един приятел се хванахме на бас кой по-бързо се успее да отслабне. Аз загубих, но пък и двамата станахме любители на карането на велосипед. Започнахме с къси преходи по 15 км, а след около 6 месеца решихме да направим велопробег от Сан Антонио до Ел Пасо, т. е. да изминем 950 км. Преодоляхме разстоянието за 7м дни, като изминавахме средно по 135 км на ден.

4 г. преди този пробег имах сърдечен пристъп, затова ле­карят ми предписа препарата прокардия (нифедипин), блокер на калциевите канали и преднизон срещу астмата, която се появи, след като започнах да вземам индерал. Послушно гълтах тези токсични химически вещества, макар че дълбоко в себе си разбирах, че това няма да доведе до нищо добро.

През 1987 г. стенокардичните болки се възобновиха. Напра­виха ми ангиопластика. Продължавах да карам велосипеда, но вече не бях толкова издръжлив, като през 1986 г. През 1990 г. прекарах още един пристъп на стенокардия, който завърши с още една ангиопластика, след което ми казаха да спра да вземам прокардия и преминах на кардизем, друг кал­циев блокер. През 1991 г. имах много стресове в работата, но този път лекарите казаха, че всичко е минало без запуш­вания. През 1994 г. ми откриха събиране на течност в гръд­ната кухина, взеха ме в болница и изкараха през бъбреците 9 л течност. Когато ме изписаха, тежах 79 кг. Лекарят иска­ше да направи още едно шунтиране, но аз не се съгласих.

През 1996 г. стенокардичните болки рязко се засилиха и отново започна да се събира течност. Съгласих се на байпас и поставяне на клапна ендопротеза. Започна да ме лекува нов доктор. Той ми предписа козаар срещу повишено кръв­но, два пъти на ден диуретика лазикс, калиева хранителна добавка, коензим Q₁₀, магнезиева добавка и се опита да ме накара да вземам липитор и зоктор за понижаване на холестерола. Отказах последните лекарства, защото някъде бях чел, че те понижават равнището на коензим Q₁₀. Попитах го дали трябва да увелича поемането на вода, на което той ми отговори „не". През всичките години безсрамно са ме лъга­ли. Знаех, че минералните добавки трябва да укрепват отс­лабения организъм, но как можеха да го направят, след като пиех твърде малко вода? Пиех на ден не повече от три чаши вода, но пък имах навика да пресушавам две чаши вино и две половин литрови халби бира.

Бира и вино съм пил винаги; започнах да наблягам на во­дата едва тази седмица и веднага забелязах,че кръвното ми налягане падна от 150/90 на 128/80. Този резултат ме обна­дежди, че водата няма да се натрупва в белите дробове и в глезените. Поразен съм, че бъбреците ми започнаха да из­веждат нормално водата. Най-невероятното е, че за тази седмица нито веднъж не взех лазикс или козаар. В пълен възторг съм, дори повече! Вчера карах с велосипеда 10 км, а днес започнах да тренирам на бягащата пътечка. Тренирах на нея с бързо темпо половин час. Освен това слушам ауди-окасетата с лекцията „Идеалното здраве", записана от доктор Пол Шили от „Learning Strategies Corporation". Това е великолепна психотерапия за хората, на които лекарите са казали, че имат неизлечими болести.

Вярвам в думите ви, че организмът е способен да се самоизлекува, ако човек се храни правилно, поема дос­татъчно количество вода и се отнася позитивно към живота. Само на 71 г. съм и сега се уча да свиря на китара. Какъв глупак съм бил, когато през 1954 п, след като учих 2 г. за хиропрактик оставих учението, само защото застрахо­вателните компании отказваха да плащат на тези специалис­ти. Вярвам ви: всеки човек трябва да притежава вашата кни­га заедно с Библията. Господ да ви благослови!

Прилагам от 2 месеца програмата „Лечение с вода" и това промени живота ми. На 5. 10. 1954 г., при катастрофа, получих фрактура на гръбнака, изкълчвания на рамото и на коленните стави, имах раздробено стъпало и пукнат череп. Оттогава непрекъснато имах остри болки, усещах постоя­нен дискомфорт. Вземах лазикс — диуретично средство срещу отичането на краката. Освен това ми предписаха атенолол и лизиноприл за кръвното и ме посъветваха да се от­кажа от солта. През по-голямата част от живота съм злоу­потребявал с алкохола. Стигнах дотам, че започнах всеки ден да изпивам по един-два стека по 6 кутии бира, а поняко­га и повече. Молех Господ да ми помогне да се избавя от пи­янството.

За пръв път чух за курса „Лечение с вода" в предаване­то „Позитивната преса в пряк ефир". Моята съпруга и дъ­щеря ми отидоха в компанията „Сее-Кау Auto", за да пого­ворят с Боб Бате за лечението с вода. Аз останах да ги ча­кам в колата. Не можех да се заставя да отида с тях. Проче­тох всичко, което донесоха. Идеята за лечение с вода ми се стори разумна и реших да опитам. Откакто започнах да пия по 4 л вода в денонощие и обилно да соля храната с морска сол, вече не пия алкохол. Просто не изпитвам никакво вле­чение към него, дори в компанията на приятели, които пият. Болките ми значително намаляха — дори престанах да пар­кирам на паркингите за инвалиди. Сега не вземам никакви обезболяващи средства. Отоците в глезените преминаха за два дни. След две седмици налягането се върна в нормални­те граници и оттогава не вземам лекарства (налягането ми беше 166/126, с лекарствата спадна до 156/83). Сега то се нормализира на 146/78. Освен това почувствах огромен прилив на енергия. Просто не мога да повярвам колко мно­го се промени към по-добро животът ми само за два месеца. Препоръчах програмата „Лечение с вода" на дъщеря ми Кели, която страдаше от твърди изпражнения. След пет дни този проблем напълно изчезна. Значително се подобри ко­жата на лицето й. По-рано то беше покрито с петна, а кожа­та й беше люспеста като кожата на алигатор. За пет дни тя почти стана нормална. Сега дъщеря ми се чувства и изглеж­да превъзходно. Моля ви, не се стеснявайте да разказвате за успехите ми на вашите слушатели и читатели. Можете да из­ползвате името, адреса и телефонния ми номер.

С уважение: М. К.
Упорито ръката изписва присъдата.

Това ли е? Край? И не ще

променят буквата и изтрият думата

сълзите, мъдростта и упрекът ни.

Авторите на едно от последните изследвания са направили извода, че всяка година токсичните реакции на правилно предписани и правилно приемани медицински препарати предизвикват тежки заболявания на повече от 2 милиона аме­риканци, а 106 000 от тях умират. Тази невероят­но висока цифра извежда страничните ефекти на лекарствата най-малко на шесто, ако не и на четвърто място сред най-разпространените при­чини за смъртността в страната.