* * * Болка в гърдите, болка във врата, тунелен синдром на китката, отпадналост

Някъде преди Коледа ми се обади един приятел, с когото не бяхме се виждали осем години. С моя съпруг се запоз­нахме с Майк, когато през 1995 г. (заедно с група от 12 ду­ши) направихме обиколка из Англия, Шотландия и Ирлан­дия. Майк караше на нашия автобус.

Много разговаряхме и веднъж, след като му казах какво работя и споделих, че приблизително преди 1 г. на мъжа ми направиха операция за шунтиране, той ми посочи адресите на няколко сайта, които според него трябвало да видя. Един от тях се оказа вашият сайт www.watercure.com. Поръчах си пет екземпляра от вашата книга „Тялото жадува за вода". А откъсът от книгата, поместен в сайта, ми направи такова впечатление, че започнах да пия повече вода още преди да дочакам книгите. Ще отбележа, че в миналото пиех много повече вода, отколкото по времето, за което разказвам.

Трябва да кажа, че редовно ходя на мануален терапевт, който ми помага вече 25 г. Смятах се за здрава, тъй като ня­мах никакви сериозни заболявания, а и не съм пълна. Съ­щевременно често ме болеше цялото тяло и мислех, че с ос­таряването тези болки ще се засилят.

През май 2001 г. се спънах в един пън на плажа и си счу­пих ръката. Тя зарасна бързо и правилно, но оттогава започ­наха проблемите с китките. Мануалният терапевт и лекарят, който лекуваше счупването, откриха тунелен синдром на китката на дясната ръка и болестта на Де Кервен на лявата. Лечението се оказа доста скъпо, но нито шините на китката, нито предписаните големи дози ибупрофен ми донесоха об­лекчение. Ставаше ми малко по-добре, след като мануалният терапевт масажираше китките ми, но облекчението беше временно.

След като получих вашата книга, веднага започнах да я чета, като се опитвах да разбера колко вода трябва да пия и кога. Трябваше да търся отговора дълго, но към края на кни­гата успях да обединя всички препоръки във вашата програ­ма и да започна да я изпълнявам. Сега, когато се запознавам с някого, първо питам колко вода пие и затова мъжът ми казва, че съм откачила на тема вода. Въпреки това и той се присъедини към вашата програма и с всеки ден нещата при него се подобряват все повече.

Сега се чувствам толкова добре, че дори се надявам да остарея „красиво"! Имам много повече енергия, ставите, гърбът и вратът не ми създават почти никакви неприятнос­ти, а мануалният терапевт казва, че с всеки месец китките ми изглеждат все по-добре. Болките изчезнаха; тялото вече не ме боли както по-рано. И въпреки че все още чувствам известен дискомфорт в китките, вече нямам болка. След ка­то болката отмине е много лесно да забравиш за нея, но трябва да призная, че болката в китките често пъти беше толкова силна, че плачех от безсилие. И ето, че нея вече я няма!

Ще продължавам да съветвам всички да пият повече вода, ще разказвам защо трябва да се прави това. Колкото до мен, сега съм само на 57 г. Когато след много години лече­ние на симптомите на менопаузата с хормони спрях да ги вземам въпреки препоръките на лекаря, установих явно по­добрение на мисловната дейност, а сега ми се струва, че съм прекарала много години като в мъгла. Вече четири месеца изпълнявам стриктно всички изисквания на програмата за лечение с вода и усещам яснота в главата и прилив на енер­гия. С чисто сърце искам още веднъж да ви благодаря и да кажа, че вашите изследвания носят на хората огромна пол­за, а вашите решения са невероятно прости и изключително разумни.

Вярвам, че Господ е създал човека и водата ... Той ни е дал водата, защото тя ни е нужна!

С искрено уважение: Л. Р.

* * *

Сърдечен пристъп, болка в гърдите, безсъние, загуба на паметта, задържане на течности, проблеми със зрението

През пролетта на 1991 г. от един от членовете на фонда­ция „За простота в медицината" за пръв път чух за значени­ето на водата като лекарствен препарат. Шест месеца преди това прекарах два сърдечни пристъпа и хирургическа опе­рация за ангиопластика. След операцията ми предписаха огромни дози калций, бетаблокери, детски аспирин, нитрог­лицерин и препарати, понижаващи холестерола. Ангиограмата, която беше направена преди операцията, показа, че ед­на от артериите на сърцето е запушена 97 % с холестеролови плаки. Казаха ми, че сърцето е в много лошо състояние.

След шест месеца строго изпълнение на предписаната програма „за възстановяване" забелязах, че състоянието ми стремително се влошава. Стигна се дотам, че вече не можех да спя от болки в лявата ръка, гърба и гърдите. Такива бол­ки имах и по време на ежедневните разходки. Вече започнах да си представям как след следващото изследване ще трябва да легна за операция за шунтиране. По това време ми се про­явиха сериозни странични ефекти от лекарствата, които взе­мах: заради простатата жлеза се появи задържане на течнос­тите и проблем с проводимостта на отделителните пътища. Освен това се появиха проблеми със зрението и паметта.

Първият опит да предприема диета за възстановяване за­почна с редовното пиене на 6-8 чаши вода дневно в продъл­жение на три дни. Казаха ми да пия вода половин час преди всяко хранене. Намалих дозировката на аспирина, нироглицерина и препаратите, понижаващи холестерола. Съдейки по ефекта от пиенето на вода, тези препарати не ми бяха нужни. Освен това започнах да пия портокалов сок и отно­во включих солта в храната. (Преди това бях на безсолна диета.) След първите три дни на постепенно намаляване на дозите на калция и бетаблокерите забелязах известни доста благоприятни изменения. Всеки път, когато започваше пристъп на болка, пиех вода и веднага настъпваше облекче­ние. Диетата си остана същата: плодове и зеленчуци, пиле, риба, портокалов и морковен сок. За да увелича количество­то на триптофана, ми препоръчаха да добавя в храната си извара и леща.

Доктор Батманджелис ми препоръча да правя две едно­часови разходки дневно (по 4 км). След втория месец забе­лязах, че болката престана да ме тревожи, дори когато из­качвах стръмен хълм. След пет месеца намалих времето на разходките до половин час, но увеличих темпото до 6-7 км в час. Ускореното ходене не предизвикваше стесняване на съ­довете, а чувствах прилив на енергия. Паметта почти напълно се възстанови, зрението ми се нормализира.

През октомври 1991 г. направих серия от сериозни хими­чески и физически изследвания, включително рентген, сонограма и електрокардиограма, за да се оцени състоянието на моето сърце. Тестовете показаха, че сърцето се е върна­ло в нормално състояние и за да се справям с ежедневната работа не са ми нужни никакви лекарства. Моят лекар не можа да повярва колко просто съм успял да постигна таки­ва резултати.

Аз съм на 90 г. и имам стенокардия. Не ме безпокоят болки в гърдите или спазми, но в основата на гърлото чувствам болка — понякога много болезнено напрежение и сърцето ми бие като на пришпорен кон.

След като прочетох книгата „Тялото жадува за вода", за­почнах да пия вода. Когато започва пристъп на стенокардия, си почивам и пия вода. И знаете ли? Лекарствата повече не ми трябват. За мен това е огромна радост, защото от тях получих парене и ми се появиха афти в устата. Сега посто­янно нося със себе си малка бутилка вода и освен това пия вода вкъщи. Много съм ви благодарен!

С уважение: Л. Дж.

* * *

Тежки сърдечни пристъпи, силно увреждане на сърдечния мускул

Смятам за свой дълг да ви пиша, за да ви благодаря за това, с което се занимавате. Вие много силно променихте живота ми. Вашата новаторска книга „Тялото жадува за вода" ми спаси живота — благодарение на нея успях да възстановя работоспособността на сърдечния мускул и да отстраня увреждането, което лекарите смятаха за не­обратимо. Благодарение на насищането на организма с вода напълно оздравях и мога отново да водя пълноценен и активен живот. Моля ви, разкажете историята ми на другите хора, които също трябва да научат, че пълното оздравяване не е мечта, а реална възможност!

Казвам се Олег Яско. Аз съм лекар-натуропат (натуропатия — учение в медицината, базиращо се главно на използването на естествени, природни продукти, а не на синтетични лекарствени средства — б. пр.) и дипломиран консултант диетолог. На 49 г. съм и сега живея със семей­ството си в Бруклин, щата Ню Джърси. Работя в частна­та си клиника, където се практикува холистичен интегри­ран подход към здравето.

Роден съм и израснах в Киев. През 1972 г. получих научна степен по биохимия в Киевския университет. През 1979 г. емигрирах заедно с цялото си семейство в Съединените щати.

През 1985 г., когато бях само на 33 г., прекарах тежък сърдечен пристъп (инфаркт на миокарда). Тогава разб­рах, че няма да мога да избегна семейната съдба. Баща ми прекара няколко такива пристъпа, а след третия умря на 62-годишна възраст. Брат ми прекара първия инфаркт на 36 г., а на 43 г. се случи вторият, който беше фатален. Се­га дойде моят ред да се изправя лице в лице със съдбата.

Консултирах се при много светила на традиционната ме­дицина, но всичките можеха да определят само пряката при­чина — запушване на артериите. Те не предлагаха нито начин за лечение, нито ясно обяснение на генезиса (причините за възникването) на това запушване. Аз бях достатъч­но млад, постигнах известни успехи в спортната борба и много години служих в армията. Смятах, че съм в отлична физическа форма. Отхвърлях възможността за генетична етиология и се залових сам да търся отговорите на вълнува­щите ме въпроси.

Тези търсения ме отведоха до задънена улица, когато през март 1997г. прекарах още една масирана коронарна тромбоза. Този път ми казаха, че са увредени повече от 44 % от сърдечния мускул и оцениха възможността за пълно оздравяване като малко вероятна.

Когато след пристъпа постепенно започнах да се опра­вям, като се съмнявах, че някога ще мога да намеря решение на моя проблем, един приятел ми изпрати книгата „Тялото жадува за вода". Тази книга ми спаси живота!

В книгата се издига хипотезата, че продължителното сил­но обезводняване повишава чупливостта на големите коро­нарни артерии. Последващото отлагане на холестерол върху вътрешните стени на артериите не е нищо друго, освен опит на организма да защити по естествен път артериите от по-на­татъшно увреждане. За съжаление в моя случай тези отлага­ния започваха да затрудняват притока на кръв толкова силно, че това доведе до инфаркт на миокарда — два пъти.

Направеното задълбочено изследване потвърди, че моят организъм действително е бил силно обезводнен. Това ми позволи да съсредоточа усилията си върху търсенето на на­чин да извадя организма от състоянието на хронично обез­водняване и да се опитам да възстановя увредените сърдеч­ни мускули.

Опитвайки се да изляза от състоянието на хронично обезводняване, успях да разбера колко жизненоважно е оп­тималното насищане на организма с вода в нашата биосис­тема: благодарение на това моите сърдечни мускули посте­пенно се възстановиха дори след два тежки сърдечни пристъпа, въпреки единодушното заключение на медицинс­ките авторитети, че такова възстановяване е невъзможно.

Щастлив съм да съобщя, че съм жив и здрав, че моят ор­ганизъм е наситен с вода и че с двойно по-голям ентусиазъм и енергия се върнах към работата си на лечител.

Благодаря ви, д-р Батманджелидж, за вашата смелост и упорство в популяризирането на вашето откритие, призвано да докаже на цял свят, че обезводняването е действително главната причина за много проблеми на човешкия орга­низъм и че насищането с вода е най-ефикасното средство за решаване на тези проблеми.

Забележка. С доктор Яско се срещнах за пръв път на на­учна конференция в Аризона. Не знаех, че е прекарал два тежки сърдечни пристъпа, докато той сам не ми разказа ис­торията си. Беше здрав, пълен със сили и ентусиазъм благо­дарение на естественото средство срещу много разпростра­нени здравословни проблеми, което неотдавна беше открил. Всъщност беше толкова ентусиазиран, че стана инициатор на тази конференция — оттам и поканата да говоря на нея.

Струва ми се, че медицината във високо развитите стра­ни ще тръгне по верния път, когато такива лекари като д-р Яско надделеят над лекарите, чиито мозъци са промити от системата на университетското образование и са програми­рани да служат безпрекословно на интересите на фармацев­тичната индустрия. Те са способни само да критикуват, да прилагат двойния сляп метод и да продължават да предпис­ват токсични лекарства, разрушаващи здравето на милиони — и всяка година убиват стотици хиляди хора, които са им гласували доверие.

Обезателно ще ви изпратя подробно писмо, а сега искам просто да ви благодаря за метода за лекуване с вода. През последните пет години страдах от астма и опитах много ес­тествени начини да се избавя от нея или поне да получа по­добрение. Всеки ден ми се налагаше да използвам инхалато­ра най-малко два пъти и почти всяка сутрин се събуждах с тежки хрипове в белите дробове. Две седмици изпълнявах вашите препоръки, но същевременно продължавах да пия зелен чай (много обичам кофеина). Нямаше никакви резултати. Миналата седмица отказах чая и симптомите на астма­та веднага изчезнаха. Сега инхалаторът ми е нужен само за активни физически упражнения (тренирам джиу джицу), а сутрин се събуждам без хрипове и лекарства не ми трябват. Толкова ме впечатлиха дори тези първи резултати, че качих информацията за лечение с вода на своя сайт. Сигурен съм, че вашата идея има голямо бъдеще.

Благодаря ви от мое име и от името на цялото ми семей­ство.

Още веднъж благодаря: Я. Б.

Майка ми ме убеди да ви пиша и да ви разкажа за моите успехи при справяне с наднорменото тегло. Знам, че можех да отслабна много повече, ако следвах строго вашата фор­мула, ако бях намалила обичайната храна и бях започнала да се движа повече. Но дори отказването от 6-8 кутии от „Mountain Dew" (вид безалкохолна напитка в САЩ — б.пр.) дневно направи чудо.

Мина вече почти година, откакто отслабнах с 15 кг и до­ри не допускам мисълта, че те могат да се върнат. Мога да нося дрехи, които вече не се надявах никога да облека. Ос­вен това почти стигнах размера, който си бях поставила за цел за деня на предстоящата сватба. Дори годеникът ми бе­ше принуден да признае, че изглеждам много по-добре, от­колкото преди пет години, когато се запознахме.

Успехът ми се дължи отчасти на това, че строго спазвам правилата: да пия дневно по 30 грама вода на всеки ки­лограм тегло. Където и да ходя — на работа, по магази­ните или на любимите си 7- часови пътувания с колата — вземам със себе си вода. Вярно, налага се да спирам често, но целта си струва усилието. Понякога навън си поз­волявам чаша минерална вода или бира, но така или иначе всеки ден пия определеното количество вода.

Интересно е да отбележа, че след като изпия определе­ната норма вода, нямам никакво желание да пия още нещо. Освен това открих, че повече не чувствам жажда и обикновено почти насила се заставям да пия други течности като сок, мляко, бира, минерална вода и други.

С нетърпение очаквам 1 октомври, деня на моята сватба, когато ще се изправя пред олтара и ще изглеждам по-добре, отколкото през последните 15 години. Освен това ще ми бъ­де приятно да впиша теглото си в новата си шофьорска книжка и за пръв път да не се свивам, за да изглеждам по-слаба, отколкото съм в действителност.

Благодаря ви, че ми помогнахте да отслабна! Д.М.Г.

Забележка: Д.М.Г. от няколко години е омъжена. Тя се грижи за децата си и доколкото зная, повече не е имала ни­какви проблеми с теглото.

Предадохме магнитофонна лента със запис на вашата лекция за астмата на наш приятел, който замина да се леку­ва в Мексико и опита всички възможни средства срещу та­зи болест. Обикновено приблизително веднъж месечно вли­за в болница, но последните няколко пъти пиеше вода със сол и обострянията завършваха доста бързо. Благодаря ви, че споделихте знанията си за водата.

Огромна благодарност за вашата книга. Страдах от аст­ма почти 40 години и най-сетне изпитах значително облек­чение благодарение на това, че започнах да пия повече вода със сол.

През 1987 г. със съпруга ми се преместихме в град Тъксън, който се намира сред аризонската пустиня. Скоро след това мъжът ми започна да се оплаква от болки в стома­ха. Разбира се, обърнахме се към лекар и той постави диаг­нозата „синдром на раздразнени черва". Предписаха му ня­какво лекарство, но тъй като оттогава минаха 12 г., не пом­ня какво, но лекарството не помогна. Съпругът ми продъл­жи да търси помощта на лекаря. Направиха му пълно изс­ледване на стомаха и червата, но лекарите не намериха ни­що и заявиха, че това е на нервна почва. Накратко казано, в началото на 1999 г. болките се засилиха толкова много, че не можеше да яде нищо, започна да слабее и стана 50 кг. Ле­карите, включително известни специалисти, не намериха нищо ново и му предписаха лекарство срещу стрес. Накрая болката стана непоносима и съпругът ми ме помоли да го закарам в болница. Знаех, че най-вероятно ще поискат да му направят пробна операция, която далеч не всеки може да преживее, и позвъних на наш приятел диетолог. Той ме посъветва да дам на мъжа си две чаши вода през 20 ми­нути, а ако болката не утихне, да му дам трета чаша. Трудно може да се повярва, но това помогна! Дори не се наложи да му давам трета чаша. Моят съпруг, който е непоправим скептик, стана вярващ. Той знае, че ако му се появят и най-малки болки, значи този ден е пил малко во­да. Водата го спаси не само от болките, но и от киселините. Сега разказвам на роднини, приятели и на всички познати за лечението с вода и то вече помогна на мнозина.

В това кратко писмо искам от името на всички наши радиослушатели да ви благодаря за информацията: колко по­лезно е да се пият по осем чаши вода на ден.

Вие помогнахте не само на тях; самият аз, след като в продължение на една седмица всеки ден изпивах по 8 чаши вода, почувствах невероятен прилив на сили и енергия.

Стенокардичните болки, които ме мъчеха през последни­те пет години, изчезнаха, а страданията, които ми причиня­ваше диафрагмената херния, много намаляха. Чувствам се нов човек. Вече 20 г. водя радиопредаване на нашата стан­ция и трябва да кажа, че ще помня до края на живота си ин­тервюто, което дадохте за нас.

С уважение, сътрудник на „Briadcasting Corporation "

С.М.Л., директор на програмата.

Забележка: Това писмо беше написано през 1994 г. Из­минаха 9 г. и днес С.М.Л. се чувства прекрасно. Той напъл­но се е излекувал от споменатите заболявания.

Благодаря ви за книгата „Тялото жадува за вода". Купих по един екземпляр на децата, защото всички явно страдат от обезводняване и имат нужда от вода. Но те ме смятат за от­качен, дори след като видяха какви успехи постигна майка им: отслабна, изчезнаха болките във врата, от които страда­ше повече от 20 г., излекува се от мигрената, която също я мъчеше повече от 20 г. Освен това жена ми вече не страда от алергии и от много други оплаквания, които мога дълго да изброявам. И двамата сме ви благодарни за подарените знания.

За голямо съжаление много хора смятат, че вашата сис­тема не може да бъде полезна, защото е прекалено проста и не изисква особени усилия. На мен ми откриха доброкаче­ствен тумор на простатата, който не ми дава да спя, затова мисля да намаля нормата за приемане на вода. Как може да се реши този проблем?

С уважение: Д П.

* * *

Болки в гърба, болки в тазобедрената става

Разговорът ми с вас сутринта ми достави огромно удово­лствие. Благодаря ви, че намерихте време да отговорите на въпросите ми. Както вече споменах, приблизително преди година започнах да пия по 8-12 чаши вода дневно. Дотогава изпивах максимум по 2-3 чаши вода, като допълвах норма­та на течностите с 4-5 чаши чай.

През февруари 1996 г. най-много ме безпокояха перио­дичните болки в областта на кръста и острата болка в тазо­бедрената става; освен това започнаха да ме болят ставите на пръстите на ръцете. Не мога да ви изброя при колко ле­кари ходих през годините, опитвайки се да се избавя от проблемите с кръста. Дори правилното хранене и всекид­невните упражнения не ме спасяваха от няколко обостряния годишно. Всеки път трябваше да търпя болката няколко сед­мици, докато нещата се нормализират.

В продължение на няколко месеца пиех всеки ден по 8 чаши вода. И се почувствах наистина здрав. Веднъж ни докараха три тона каменни бордюри. Стовариха камъните, всеки с тегло от 4,5 кг, в градината. Смятах да наема някой да ги подреди по края на алеята към дома, но след това ре­ших да направя всичко сам. Обикновено повдигам тежести много предпазливо, като приклякам с изправен гръб. Този път пренебрегнах предпазливостта, отказах се от тази кон­сервативна техника и започнах да се навеждам за всеки камък, както правех преди 30 години. Нещо ме въодушеви да направя така — беше като своебразно изпитание. Свър­ших цялата работа за два часа. На следващия ден гърбът ме кършеше, но ужасната болка в кръста не се появи. Не знам защо, но бях сигурен, че този път кръстът ми ще издържи.

Това е първата от последните 20 години, когато кръстът не ме боли. На 64 г. съм и за мен това е голямо щастие. Ос­вен това изчезнаха болките в бедрото и в ставите на пръс­тите. Обонянието ми се изостри като никога преди това.

Използвам всяка възможност да разказвам на хората за целебните свойства на водата, но за съжаление не успявам да ги убедя. Повечето реагират скептично, като смятат, че едно безплатно средство не може да даде такива резултати. Знам, че някои проявяват интерес към онова, което говоря, и дори за известно време опитват да експериментират, но никой не се решава да промени изцяло навиците си, а така не може да се разчита на успех.

Вие правите огромна и ценна услуга на обществото, ка­то се борите за благоразумие в медицината, особено по от­ношение на употребата на водата. Животът показва, че най-ефикасни са най-простите начини за лечение, само трябва да повярваме в тях толкова, че да ги прилагаме упорито.

Пожелавам ви успех и Господ да благослови усилията ви.

С най-добри пожелания: Л.Р., Нова Зенландия

* * *

Болки в гърба

Благодаря ви за книгата „Тялото жадува за вода". Живях на този свят 75 години и почти половината от тях страдах от болка в гърба, макар че стриктно вземах предписаните от терапевта болкоуспокояващи, редовно ходех на иглотерапия, на остеопатични процедури, на мануална терапия и опитах десетки други алтернативни методи за лечение. Ос­вен това ми се подуваха глезените и ме безпокояха ред дру­ги дребни болежки. Сега, след само една седмица лечение с вода, общото ми състояние значително се подобри, а болка­та в гърба чувствително намаля — не изчезна съвсем, но здравословното ми състояние се подобри толкова, че реших да ви пиша и да ви разкажа за това.

Неотдавна ме записаха за изследване с ултразвук, което ще бъде направено скоро, след месец, и сега се надявам на по-обнадеждаващи резултати. След него ще ви пиша и ще ви осведомя как стоят нещата при мен.

Още веднъж ви благодаря за това, че написахте тази книга.

* * *