* * * Лимфома, алергии, астма, диабет, потискане на имунната система

Казвам се Ендрю Джей Бауман IV, на 42 г. съм, но още на 34 г. се чувствах и изглеждах най-малко на 43 г. Голяма част от живота ми отиде в борба с болестите, но сега всяка . минута от всеки ден влива в мен нови сили и енергия. По-рано съм страдал от хронично обезводняване и сега със си­гурност зная това.

Роден съм на 29. 10. 1956 г. в Тейлър, щата Пенсилвания. Родителите ми се грижеха много за мен и навреме са ми пра­вили всички имунизации. Отначало са ме хранили с бебеш­ки млечни храни, след това с каши и сокове, а когато съм ви-. кал от болки в стомаха, ми давали малко вода. След първа­та имунизация срещу полиомиелит странно съм се парали­зирал от кръста надолу. Специалистите били учудени, но все пак констатирали „рудиментарен полиомиелит". Боле­стта изчезнала също така внезапно, както се появила. Кога­то в първи клас (на около 5 г.) получих втората доза на вак­сината, параличът се върна. Месеците на лечение и режим на легло доведоха до бързо напълняване. Единственото, ко­ето правех, беше да ям, приемах посетители, пиех газирани напитки, понякога вода — и параличът отново мина.

Когато минах в трети клас, бях приблизително на 8 г., започнаха да се появяват симптоми на алергия. Появи се честа суха кашлица. От пролет до есен, всеки ден, когато се оказвах близо до прясно окосена трева, започвах да дишам трудно, очите ме сърбяха и сълзяха, чувствах умора. Пре­минах в средното училище и тогава започнаха алергични припадъци. Приблизително през 1979 г. отидох при специа­лист, който направи всички изследвания и постави диагноза алергия и астма. Тогава бях на 23 години. Предписаха ми инжекции срещу алергията и инхалатори. Лечението като че ли само влошаваше състоянието ми. Устните ми постоянно пресъхваха и се напукваха. В този период от живота си пиех на ден по две до четири чашки кафе, няколко чаши гази­рана вода плюс малко чай и алкохол. Понякога можех да из­пия за деня една чаша вода. Алергията и астмата продължи­ха да ме мъчат до 1996 г., докато започнах да пия по 3,5 л вода на ден. Оттогава алергията и астмата не ме безпокоят.

На 14 г. ми поставиха диагноза „инсулин-зависим или ювенилен диабет". Точно тогава започнах да пия диетични газирани напитки, включително съдържащи кофеин. Продължавах да пия не повече от 2-4 чаши вода на ден, пи­ех чай и се пристрастих към кафето. Заради диабета много пъти влизах в болница. В средата на 80-те години се приба­ви диабетична невропатия, краката ми започнаха да се поду­ват. Изследваха ме с доплеров радар, който установи нали­чието на тромби във вените на краката, и за да направят ди­агностично сканиране, ми вкараха оцветител. Инжекциите с оцветител доведоха до спукване на вени и краката ми се по­духа още повече. След това ми поставиха диагноза „веноз­на недостатъчност". През 1994 г. ми казаха, че след около година може да се наложи да ми ампутират краката.

При опит да се направи изследване за диабетичен инсу­лин предварителният оглед показа увеличени и кървящи кръвоносни съдове в ретината (диабетична ретинопатия). През следващите 15 г. изкарах няколко курса на лазерна хи­рургия, при които лекарите се опитваха да обгорят разкъса­ните съдове и да предотвратят появата на нови. В резултат се влоши периферното ми зрение и при здрач виждах зле. През 1992 г. ми откриха силно, но доброкачествено увели­чение на простатата, а бъбреците ми започнаха да проявяват признаци на деградация. През 1993 г. ми се появиха пробле­ми със слуха. През 1994 г. се обърнах към хомеопат, който освен нетрадиционните средства ме посъветва да увелича пиенето на вода. Тогава ежедневната ми доза инсулин беше 95 единици.

През 1976 г. ми се появиха многобройни проблеми с имунната система. Завърших училище и постъпих в колеж през 1974 г. През 1976 г. без откъсване от учението започ­нах работа в службата за психиатрична помощ, запознах се с бъдещата си съпруга и започнах да съчетавам срещите, ра­ботата на пълен работен ден и вечерното учение. В резултат се разви инфекциозна мононуклеоза. През 1977 г. се оже­нихме, аз продължих да се боря в многобройните инфекции и болести, а през 1978-а загубих работата си. През 1979 г., при поредното влизане в болницата, отново ми поставиха диагноза „мононуклеоза"! Лекарите настояваха, че моно-нуклеозата не може да дава рецидиви и започнаха да се кон­султират с експерти. Инжектираха ми противогрипна вакси­на и ме изписаха — само за да ме приемат отново след ня­колко дни с температура 41,1°С. Направиха ми много ана­лизи, но те практически не показаха нищо. След безброй изследвания във връзка с острите болки в корема ми казаха, че върху далака ми е израснал втори далак, който също функционира. Същата година веднъж на гости изпих суро­во мляко и отново влязох в болницата, този път с бактери­ална инфекция на стомашно-чревния тракт. Диагнозата бе­ше „бруцелоза и протеус ОХ-19". Започнаха да ме тъпчат с още повече антибиотици.

През 1980 или 1981 г. ми откриха още един тип мононук­леоза и отново ме взеха в болница. Борбата с диабета си ос­таваше постоянна грижа. Един специалист по инфекциозни заболявания забеляза проблеми с особени антитела, пред­назначени за борба с чужди агенти, а други лекари казаха, че това е свързано с алергиите, астмата и честите инфекции.

През 80-те години често боледувах, лежах в болници и губех работа — изобщо бях в непрекъснат стрес. През тези години развих алергия към пеницилина и тетрациклина, за­почна да се повишава кръвното налягане, добавиха се синд­ром на хроничната умора, лимфоидна хиперплазия (пренап­режение на имунната система), артрит, бурсит, фибромиалгия, проблеми с киселинния рефлукс (гастропареза) и с чер­вата. Освен това на лявото ми бедро израсна доброкачест­вен тумор. На щитовидната жлеза се появи възлесто удебеляване, а лекарите констатираха и отравяне с олово, кадмий и алуминий, които бяха открити на близкото сметище. Напълнях много и започнаха временни спирания на дишане­то по време на сън (сънна апнеа). Изследванията показаха, че за шест часа сън съм спирал да дишам повече от 300 пъ­ти. Откриха ми и „нарколепсия", при която всеки момент можеше да започне пристъп на непреодолима сънливост.

Направиха ми операция, като ми вкараха трахеотомична тръба, за да мога да дишам по-леко нощем и преди сън ме включваха към изкуствен бял дроб, за да държат дихателни­те пътища отворени. През 80-те години продължавах да пия само по две чаши вода на ден, но пиех много кафе, захарин, а след това заместителя на захарта „Нутрасуит". През 1987 г. ме признаха за нетрудоспособен.

През 1992 г., на 36 години, изглеждах и се чувствах ка­то на 50 г., дори се чувствах по-зле, отколкото изглеждах. Започнах да вземам хранителни добавки с витамини, а също билки и други естествени медицински препарати. Специа­лист по нетрадиционна медицина ме посъветва да увелича пиенето на вода и същевременно да огранича кофеина. Не си чувствах краката, постоянно усещах слабост, умора, из­паднах в депресия и загубих почти всякаква надежда.

Започнах да пия повече вода, малко намалих кофеина и през 1995 г. започнах да се чувствам и да изглеждам значи­телно по-добре. Въпреки това все още пиех не повече от 1 л или 1,5 л на ден, не се опитвах да прочистя напълно орга­низма си от кофеина и не използвах морска сол.

През м. 09. 1995 г. туморът на лявото бедро се зачерви, започна да ме боли и да се увеличава. Моят семеен лекар го изряза и го изпрати за анализ. През октомври ми поставиха диагноза „кожна лимфома тип В". Там, където имах един ту­мор, израснаха нови 26. Изпратиха ме в специализирана болница и там ми казаха, че лимфома на повърхността на кожата е рядко и засега слабо проучено явление. Изследва­ха ме с галиев скенер, който откри светене на цялата повъ­рхност на тялото, т.е. показа наличие на ракови клетки. Ед­ната страна на гърба светеше с ярка бяла светлина, следова­телно беше „хиперположителна", а също средата на гърди­те, където по-рано ми оперираха две меланоми. Посъветва­ха ме да направя местно радиоактивно облъчване и облъчва­не на туморите при появата им или пълно облъчване на ця­лата повърхност на кожата, което можеше да бъде направе­но във Филаделфия. Започнаха да облъчват гърба ми, в ре­зултат на което получих изгаряне трета степен. Отказах пълно облъчване на кожата, а по средата на курса моят хомеопат започна да използва естествени пречистващи средства. Онкологът ме посъветва да не вземам нищо. Увеличих ежедневното количество вода и започнах да използвам до­бавки и натурални препарати.

През ноември 1995 г., когато пътувах из страната, търсей­ки изход от положението, ми се наложи да купя нови гуми. В магазина за автомобилни части ме запознаха с Боб Бате, кой­то ми разказа за вашата програма за лечение с вода и ме посъ­ветва да я спазвам строго, ако искам да се излекувам. След то­ва значително увеличих пиенето на вода, но се страхувах да увелича количеството на солта, тъй като това е традиционно противопоказано за хората с повишено кръвно налягане. Впоследствие разбрах, че това мнение е погрешно и започнах да увеличавам и солта. През март 1996 година ми направиха още едно изследване на галиев скенер, което не откри нито едно огнище на рак в цялото тяло. Лекарите решиха, че ске­нерът се е повредил, но ние с моя хомеопат знаехме, че бях започнал да оздравявам. Увеличеното количество вода, нама­ляването на кофеина, новата диета, натуралните лекарства и вярата ме върнаха към живота. Осъзнах, че Господ е с мен и си спомних, че Той наричаше себе си „източник на жива во­да", а нас — „солта на земята" и „единен дух".

Оттогава здравето ми непрекъснато се подобрява. Вече нямам два далака, а единственият, който остана, е с нормал­ни размери и функционира прекрасно. Пия приблизително по 5,5 литра вода на ден и вземам някои добавки, ям пълнозърнести продукти, пресни плодове и зеленчуци. Талията ми намаля от 107 на 90 см. По-рано тежах 113 кг, сега съм 95, появи се и солидна мускулна маса. По цвета на лицето и по външния вид може да ми се дадат малко над 30 г., а по си­ла не отстъпвам на 25-годишен мъж. Туморът на бедрото из­чезна, а на местата, където не се напипваше пулс, се появи пулсиране — да, ново пулсиране! Вече не вземам никакви лекарства срещу предишните болести, макар че навремето гълтах най-малко по 15 таблетки на ден. Нуждата от инсу­лин намаля от 95 единици на 35-45. Повече не страдам от „хронични инфекции" и умора — спя по 6-8 часа на ден вместо по 12-14. Рядко вземам антибиотици, макар че по-рано непрекъснато ги гълтах. Изчезнаха алергията, астмата и гастропарезата, артритът, бурситът и проблемите с червата.

При последното изследване за стрес лекарят, който е по-млад от мен, ми каза, че съм в по-добра форма от него. Кръвното ми налягане непрекъснато се понижава. Изчезна възлестото удебеляване на щитовидната жлеза, подобри се сънят ми и изчезнаха признаците за отравяне с тежки мета­ли. Жизнените ми сили се върнаха.

Молитвите ми бяха чути. Господ ме преведе по естестве­ния път към изцеление на тялото, разума и духа ми. Сега живея нов живот, поддържам баланса на водата, солта, ми­нералите, добавките, храня се качествено и продължавам да подобрявам живота си. Истински съм щастлив.

Искрено ваш ЕндрюДжей Бауман IV

* * *

Астма

Астмата ме мъчи от пубертета, който при мен започна на 12 г. Дори не мога да пресметна колко пъти лежах в болни­ца. На 30 04. 2003 г. проблемите с дишането се изостриха особено силно. Дишах толкова трудно, че две нощи не мо­жах да мигна. Затова се обадих на моя лекар, за да се запи­ша за преглед и да го помоля да ми предпише поредната ре­цепта за стероиди за нормализиране на дишането. Лекарят ми нямаше свободни часове и можеше да ме приеме едва в понеделник. Тогава се сетих да потърся в интернет нещо, което би могло да облекчи страданията ми. Затова написах в търсачката въпроса „Как да спра астматичен пристъп?" и излязоха адресите на няколко сайта, сред които се оказа и вашият.

Отворих вашия сайт, прочетох информацията в него и реших да опитам вашия метод. ТОЙ ПОМОГНА ОТ ПЪР­ВИЯ ОПИТ! След това всеки ден се стремя да увеличавам пиенето на вода и използвам лечението с вода и сол за об­лекчаване на дишането. По-нататък смятам да се откажа от кофеина и да се опитам да изпълнявам и другите ви пре­поръки. Ще ви информирам за моите успехи.

С любов: В.

* * *

Алергия, астма

Прочетох книгата ви и купих няколко екземпляра за мои познати. При всеки удобен случай убеждавам хората да опитат лечението с вода. В продължение на 20 години съм вземала антихистаминови препарати срещу остри алергии. Благодарение на вашата книга повече от 3 г. вече не вземам никакви лекарства и се чувствам прекрасно. Всъщност антихистамините и средствата срещу хрема, които се предпис­ват при простуди, бяха главните виновници за моите алер­гични реакции. Двамата ми доведени сина, които имат пет котки и по-рано страдаха от астма и от остра алергия към козина, отдавна забравиха тези болести! Впрочем най-доб­рото средство срещу отровен сумак (сумак — прахообразна подправка, тъмночервена на цвят, с остър кисел вкус — б.пр.) е ВОДАТА!

Благодаря ви за помощта.

С уважение: Л. Г.

* * *

Вълчанка

Благодаря ви за книгата „Тялото жадува за вода". С мъ­жа ми ни посъветваха да я прочетем, но когато съпругът ми я купи и я прелисти набързо, реши, че не е това, което ни трябва. Той вече тръгваше да я върне, но изведнъж почув­ствах, че самият Господ желае да я прочетем. Не мога да из­разя колко се радвам, че не я върнахме обратно в книжарни­цата.

Имам тежка форма на вълчанка. Когато започнах да при­лагам алтернативен метод за лечение (приемане на антиби­отици с прекъсване), състоянието ми започна постепенно да се подобрява, докато лекарят ми предписа „присек" и „биаксин" срещу язва плюс няколко други лекарства срещу страничните ефекти от тези препарати. Знам, че той искаше да ми помогне, но те едва не ме убиха. Оттогава изминаха 15 месеца и аз едва започвам да се оправям. Колко жалко, че не знаех нищо за това, че язвата може да се излекува с 12 чаши вода! Добрата новина е, че сега за пръв път в живо­та си не вземам никакви лекарства (от които ми ставаше само по-зле) и съм на действително здравословна диета (ям много белтъчини, натурални, пресни продукти и пия много вода). Появи се надежда отново да си върна здравето. Бла­годаря на Господ, който ме отведе до вашата книга, дарил ви е мъдрост и е сътворил това чудодейно вещество — водата!

Съпругът ми страда от псориатичен артрит, а у 13 -го­дишната ни дъщеря също се появиха симптоми на ревма­тизъм. Когато включиха в храненето си голямо количество вода и сол, здравословното им състояние също се подобри. По-рано и тримата страдахме ужасно от алергии, но сега по­ложението съществено се подобри!

Какво щастие е да си представяме бъдещето без посто­янно ходене на лекар и без отровните лекарства. Още веднъж ви благодаря, че разказвате на хората за животвор­ните свойства на водата. Господ да ви благослови!

С огромно уважение: Р. Л. С.

Забележка: Винаги оставям имената на лекарите — авто­ри на писма, за да могат потенциалните пациенти да се свър­жат с тях и да получат необходимата помощ. В края на кра­ищата, какво друго трябва да правят лекарите? Ето едно та­кова писмо.

* * *

Задух

Преди време попаднах на действително революционна книга. Това се случва толкова рядко, че подобни моменти могат да се сравнят с прозрения. Вашата книга „Тялото жа­дува за вода" е именно такова прозрение и сега знам на ко­го да благодаря за моето оздравяване. Разбирам, че това звучи странно и затова ще разкажа всичко поред.

През лятото на 1983 г. със съпругата ми бяхме на почив­ка в Испания. Един горещ ден отидохме на плаж и плавахме покрай брега с нашата гумена лодка. После в жегата се из-катерихме по стръмната пътека до колата ни и точно там и тогава ми се появи задух. Тогава бях на 68 г. и задухът не ме учуди много, ако не смятаме един странен момент — диша­нето не искаше да се възстанови. След 10 дни се върнахме вкъщи, но нормалното ми дишане като че ли остана там, на онази планинска пътека. Поднових медицинската си практи­ка, но продължавах да се задъхвам. Скоро ми се наложи да изпратя на рентген една жена с открита туберкулоза и ре­ших да направя снимка и на себе си, но не ми откриха нищо. А през есента — дишането все още не беше се нормализи­рало — ми се обади един лекар от Ню Йорк и ме попита: „Гласът ти е променен. Какво е станало с дишането ти?" Разказах му какво се случи и той ми каза: „Ти пиеш много малко вода. Станал си жертва на стесняване на бронхите, което е опит на тялото да запази резервите си от вода." Ни­кога не съм чувал за такова явление, но се вслушах в съве­та на приятеля ми и започнах да пия по 8 чаши вода на ден. За по-малко от седмица задухът ми изчезна, сякаш не го е имало никога. И тук си спомних, че като младеж пиех мно­го вода, но в по-късни години загубих този навик. Оттогава увеличих пиенето на чиста вода (моят приятел специално подчерта това).

Всичко вървеше добре до миналата зима. През декември настъпиха такива студове, че за известно време реших да спра да пия толкова много студена вода. Точно тогава си правех зъбни протези и изведнъж, неизвестно от къде, ми се появи ГАСТРИТ, а езикът ми побеля като сняг. Внезапно си спомних какво ми разказваше моят приятел от Ню Йорк: тя­лото може да си избере друг начин за запазване на водата — чрез стесняване на пилора на стомаха. Веднага поднових пиенето на 8 чаши вода на ден (за щастие студовете зна­чително намаляха) и само за четири дни стомахът ми напълно се нормализира — за голямо учудване на един млад колега, който никога не бе чувал, че гастритът мо­же да се излекува толкова бързо.

В книгата си вие помолихте да изпращаме свидетелства, потвърждаващи вашата теория, затова ви написах това дъл­го писмо. Аз имах медицинска практика 27 г., след което (през 1981 г.) оставих лечебната дейност и станах консул­тант по алергии, хранителни продукти, химическа непоно­симост и комплексно лечение на рака. От няколко години ак­тивно използвам водата за лекуване на астма в обширната си детска практика (половината от пациентите ми са под 10 г.) и наблюдавам положителни резултати. Въз основа на личния си опит от прилагането на този метод — както вър­ху себе си, така и в моята практика - съм готов да работя в подкрепа на вашето откритие. Ще се постарая да издадат книгата ви в Холандия.

Ако имате свободно време, моля ви, пишете ми — сред колегите ми се водят разгорещени спорове. Половината от тях заявяват: никаква вода на болните от рак, само плодове и зеленчукови сокове. Аз съм от онези, които мислят по друг начин: пациентите трябва да пият големи количества чиста вода! Знам, че сте съгласен с мен, но искам да получа от вас потвърждение на моето становище. В книгата си по­сочвате и булимията като едно от заболяванията, свързани с обезводняването, но какво ще кажете за нервната анорексия? И накрая, такава болест като екземата не само че се ак­тивизира, но и става все по-резистентна към противоалергичните средства (което на практика означава трудно откриване на провокиращите продукти, химически вещест­ва и т. н.). Не е ли тя една от последиците от обезводняване­то? В моята страна популярността на американския начин на живот (кола и тем подобни) непрекъснато расте.

Прекрасно разбирам, че може да нямате време да ми от­говорите, но искам да ви благодаря за прекрасната книга. Вие сте достоен представител на една от най-древните циви­лизации на земята. С най-добри пожелания, искрено ваш

Ханс К. Мооленбург, доктор по медицина

Р. 8. Сигурен съм, че моят приятел от Ню Йорк е чувал за вашия труд и затова можа веднага да ми даде толкова це­нен съвет. Жалко, че не се сетих да го попитам от къде е по­черпил тази информация.

Никога не съм мислил, че в такава влажна страна като нашата човек може да страда от обезводняване. Подобно не­що въобще не ми е идвало наум.

* * *

Суха кашлица, астма, бронхит

Пиша ви, за да ви благодаря, че с помощта на водата и солта успях да се излекувам от хроничен бронхит, астма и хронична кашлица.

За книгата „Тялото жадува за вода" ни разказа Харолд Клемп, Велик Магистър на Еканкар („Еканкар" — наука за пътешествието на душата, един от множеството варианти на индуизма — б. пр.) на една от конференциите на това обще­ство.

Тази кашлица ме преследваше дълги години и през всич­кото време различни лекари се опитваха да ме „излекуват" с различни лекарства. С кашлицата си плашех околните; хо­рата ме гледаха като чумав.

Сегашният ми лекар, специалист по белодробни заболя­вания, беше принуден да признае, че е безпомощен. Отнача­ло казваше: „Сигурен съм, че ще мога да ви излекувам от та­зи кашлица." Но не можа да направи нищо. Като прочетох вашата книга започнах всяка сутрин да изпивам по 3 ча­ши вода с щипка сол. Кашлицата започна да се кърти, а по-късно напълно престана. Вече не се налагаше да но­ся навсякъде със себе си инхалатора и да се страхувам от астматичен пристъп. Сега пия най-малко по осем чаши вода на ден и където и да пътувам, никога не забравям да държа в колата запас от вода,

Раздадох няколко екземпляра от вашата книга на прияте­ли и при всяка възможност разказвам за нея. Някои от мои­те познати вече използваха описаните в нея методики.

Още веднъж ви благодаря. Тази книга може да спасява човешки живот.

Искрено ваш: Е. С.

* * *

Сковани стави, проблеми със синусите

Това писмо има за цел две неща: първо, да ви благодаря и да разкажа как вашите изследвания промениха живота ми и второ — да ви помоля да ми разрешите да копирам някои страници от вашата книга, за да могат хората да научат къ­де и как да получат допълнителна информация по тази тема.

След като ми попадна вашата книга, приятелката ми Ес­тер почти цяла година ме убеждаваше да ви пратя писмо и след това да използвам информацията за откритията, напра­вени в хода на вашите изследвания. Простете ми, че толко­ва дълго се канех да ви пиша и да ви благодаря за положи­телния ефект от ежедневното пиене на достатъчно количест­во вода, на което се реших, след като научих за ролята на водата в човешкия организъм.

Ето какви резултати получих веднага:

— Спрях да вземам антихистаминови препарати.

— Кожата ми престана да съхне.

— Проблемите със синусите изчезнаха.

— Ставите на пръстите станаха по-гъвкави (всеки ден работя на компютър).

— Увеличи се енергията ми.

— И последното, но не по-маловажно — започнах да мисля ясно и като че ли паметта ми се подобри. (Спирам тук, макар че бих могла да продължа безкрай.)

Въпреки че не бързах да изразя благодарността си в пис­мен вид и да ви съобщя за успехите, веднага започнах да разпространявам тази информация и да я споделям с всеки, който се съгласяваше да ме изслуша.

Благодарение на тези успехи почувствах, че сам Господ ми изпрати възможността да разказвам за тях на хората. Много от хората продължават да страдат, докато водата би могла значително да подобри здравето им. Затова за вашето идване подготвям програма, която ще помогне на хората да подобрят живота си, като получат знания, които могат да повлияят на тяхното умствено, физическо и духовно състояние. Първата тема за обсъждане ще станат нашите „отно­шения" с водата.

Още веднъж ви моля за разрешение да копирам обложка­та на книгата „Тялото жадува за вода" и страници 1, 2, 46 и 48 на книгата „Водата: рецепта за здрав живот без болка", за да могат, както вече казах, хората да научат как да полу­чат допълнителна информация и материали по тази тема.

С дълбоко уважение: К. М. Д.

* * *

Киселинен рефлукс, астма

Изпращам ви това кратко писмо, за да ви съобщя, че са­мо 7 дни, след като започнах да пия дневно по 2 литра вода и да вземам 1/2 чаена лъжичка сол, забелязвам поразителни подобрения в състоянието на стомаха: пептичната язва, ки­селините и рефлуксът започнаха да ме мъчат много по-мал­ко. Вчера вечерях късно, без да се страхувам, че храната веднага ще се върне обратно. Вярно, стомахът все още малко се подува, но киселините изчезнаха. Освен това изглежда, че астмата също започна да отстъпва. След 4 седмици ще ви изпратя по-подробен отчет. Огромна благодарност за това, че споделяте с мен и с целия свят невероятните си открития.

Веднъж вече опитах да използвам вашата програма, но не постигнах успех, тъй като пренебрегнах такъв важен елемент като солта. Никога не съм приемал много сол. По-рано хората са използвали солта за съхраняване на продукти­те. А днес всичко стана безсолно; дори съм виждал в мага­зините безсолна сол. Твърде възможно е на нашия орга­низъм просто да не му стига сол. Астмата ми започна след пет години съпружески живот. Съпругата ми е убедена привърженичка на здравословното хранене и естествено солта в храната ми беше много малко. Но сега видях, че по­ловин чаена лъжичка сол на ден явно помага срещу астмата, естествено, съчетана с вода.

Благодаря ви за това невероятно откритие. Тренирам джиу джицу и от 3 г. мечтая да ходя на тренировки без инхалатор. Може би солта ще ми помогне. Разказвам за ваша­та програма в работата (работя в болница), но когато каз­вам, че приемам сол, ме гледат като чудак.