Водата лекува, лекарствата убиват Лечение на всички болести чрез пиене на вода д-р Ф. Батманжелидж

Реших, че ще ви бъде интересно да научите каква огром­на полза имам от водата. Тя ме избави от пъпките, от посто­янния запек, от синузита и тонзилита. Освен това, откакто започнах да пия повече вода, нито веднъж не съм се раз­боляла от простуда или грип. Сега разбирам, че хората боледуват, защото не пият достатъчно вода или ядат твърде много захар. Никога в живота не съм се чувствала и не съм изглеждала по-добре, а вече съм на 43 г. Колко жалко, че не научих това преди 25 г. Сега пия по 3,5 литра топла вода на ден, като 1 л изпивам преди закуска. Кой знае колко болести могат да се предотвратят само чрез това просто средство. Вашата книга открива фантастични перспективи. Благодаря ви, че учите хората на този абсолютно необхо­дим и жизнено важен предмет.

Още от детство ме мъчат хронична алергия и астма. Се­га съм на 35 г. и до преди 2 г., когато баща ми изпрати екзе­мпляр от вашата книга за водата, напълно зависех от бронхоразширителите.

Като дете ми даваха течен маракс, в юношеска възраст вземах теофилин орално, а в зряла приемах комбинация от стероидни инхалатори и бета-агонални бронхоразширители (преднизолон и вентолин). Уморих се да се боря за всеки дъх, а накрая страничните ефекти от медицинските препара­ти разбиха нервната ми система.

И ето, преди 2 г. започнах да следвам инструкциите, да­дени в забележителната ви книга. Изминаха повече от две години, откакто не само забравих за астмата, но вече мога 3-4 пъти в седмицата да правя кросчета без каквито и да би­ло лекарства.

Вие ме върнахте към живота. Господ да благослови вас и вашите трудове.

Искрено ваша: К. К. Б.

* * *

Нефроза, алергия, студени ръце и крака, замъглено съзнание

Повече от 10 г. страдах от детска нефроза. (Хормоните от надбъбречните жлези дават на бъбреците команда да задържат солта и да извеждат белтъците с урината, което причинява отоци.) В зряла възраст страдах от алергии. Пре­ди около 20 г. започнах да пия ежедневно големи количест­ва вода (4-8 чаши). Това ми помогна, но не ме спаси от алер­гиите. Освен това през дългите, мрачни зими, когато изли­зах твърде малко на въздух, отоците периодично се увели­чаваха. Ръцете и краката ми бяха постоянно студени, чувствах тъпи болки в цялото тяло и мислех бавно. През ля­тото всичко беше друго, чувствах прилив на сили, съзнани­ето ми се проясняваше. През лятото поемах повече сол. Го­дини наред търсих информация за здравето в съвременните медицински и алтернативни източници, обаче тя напълно ме обърка. Но веднъж ми попадна вашата книга. Увеличих сол­та до количеството, което препоръчвате и всичките ми оп­лаквания се изпариха. Ще посоча само най-значителните ре­зултати: мисленето ми се проясни, отоците изчезнаха, тъпи­те болки в мускулите преминаха, ръцете и краката ми стана­ха топли, прекратиха се алергиите и запушването на носни­те канали. Почувствах прилив на енергия, нормализира се отделянето на урина през деня, сънят ми се подобри. Сега заспивам бързо и се събуждам с свежа. Желанието за слад­ко вече е забравено. Нервната енергия се трансформира в продуктивна. Паметта ми се подобри.

Имам късмет, че преднизолонът и безсолната диета, с ко­ито се опитваха да ме лекуват в детство, не ме убиха. Стру­ва ми се, че са ме спасили болничните курсове на лечение, които включваха венозни инжекции. С всяка година здраве­то ми се подобрява и сега почти никой не ми дава годините.

Благодаря ви за простия и чудесен начин за лечение. Смя­там вашата работа за божествено откровение, призвано да помогне на човечеството. От метафизична гледна точка вода­та е трансформатор на многомерната духовна енергия във физическата плоскост. Когато нашите тела са наситени с во­да, ние чувстваме много по-остро, че Свети Дух е реалност. Това е същността на едно от великите езотерични тайнства.

Пиша, за да ви благодаря за любезната помощ, която оказахте на Джереми при лечението му от алергия. Както знаете, Джереми е осемгодишният ми син, който през пос­ледните 3-4 години страдаше от тежки алергични симптоми, предизвикани от алергичен ринит и астма.

Неотдавна хремата и кашлицата, свързани с астмата, се обостриха. На 28 04. 1995 г. започнахме да изпълняваме програмата за рехидратация, която предвижда да се пият две чаши вода преди хранене или физически занимания и напъл­но да се изключи всяка друга течност. Освен това той поема с храната по 1/2 чаена лъжичка сол, за да компенсира уве­личеното количество вода.

Още на третия-четвъртия ден в състоянието му настъпи явно подобрение: прекрати се интензивното и прекомерно образуване на слуз, кашлицата практически премина, а хре­мата и другите алергични симптоми изчезнаха напълно. За­това решихме да се откажем от бенадрил и албутерол и да продължаваме програмата за неговата хидратация.

Джереми следваше тази програма приблизително 4,5 седмици, почти 4 седмици не вземаше лекарства и се чувства доста добре. Говоря не само за видимото изчезване на симптомите. Направените анализи показаха, че дихател­ният му обем е вече в нормата. От постоянната сънливост, предизвикана от лекарствата, не остана и следа, той стана жив и активен, успехът му в училище се повиши.

Този начин на лечение се оказа за Джереми действител­но много ефикасен и искам да ви пожелая успехи в разпро­страняването на тази евтина и резултатна програма.

Още веднъж ви благодаря, д-р Батманджхелидж, че ме посъветвахте да приложа новата програма за лечение на алергиите и астмата на моя Джереми.

С най-дълбоко уважение: Черил Браун-Кристофър, доктор по медицина

По въпроса за Джереми Кристофър Последни новини

Още веднъж ви пиша, за да ви благодаря и да ви разкажа за последните резултати от прилагането на вашия безценен съвет във връзка с пиенето на вода при лечението на алер­гиите на сина ми Джереми. Както може би помните, преди 4 г., когато Джереми беше на 8 г., му се появиха остри симп­томи на алергичен ринит: сълзене на очите, постоянна хре­ма, кашлица и отслабване на вниманието. Освен всичко друго му откриха и астма. Инхалаторите и антихистамините ня­маха почти никакъв ефект и лекарите смятаха да му предпи­шат противоалергични инжекции. За щастие, точно по това време се запознахме с вас и вие ни посъветвахте да започ­нем лечение по вашата методика — да пие по 6-8 чаши вода и да взема 1/2 чаена лъжичка сол на ден. Само за две седми­ци симптомите на Джереми напълно изчезнаха, а показани­ята на пневмотахометъра се увеличиха с 50 %. Обемът на белите дробове се нормализира, сенната му хрема мина без лекарства!

Сега Джереми е на 12 г. и се превърна в много надежден седмокласник. Никога не са му слагали противоалергични инжекции и се чувства прекрасно след 4 г. лечение по „вод­ната методика на д- р Ватман". Откровено казано, д-р Батманджелидж, от време на време синът ми все пак пие гази­рани напитки или сокове, дори се появява за кратко хрема, ако едновременно с тях е подложен на въздействието на цветен прашец или прах. За щастие тези симптоми премина­ват много бързо, стига да изпие две чаши вода с малко сол или да изяде нещо солено.

Сега, когато Джереми вече 4 г. няма никакви симптоми на астма, със съпруга ми проверяваме дихателния му обем на пневмотахометъра съвсем рядко и показанията винаги са нормални. Д-р Батманджелидж, тези резултати толкова ме впечатлиха, че препоръчвам на всичките си пациенти от мо­ята ортопедична и семейна практика да използват вашата методика. Аз станах свидетел как прилагането на тази мето­дика помага за реалното подобряване на състоянието на па­циентите, страдащи от алергии, включително от астма, разстройство на вниманието, диабет, болки в гърба, артрит, повишено кръвно налягане и много други хронични болес­ти.

Д-р Батман, стигнах до извода, че благодарение на изк­лючителните ви изследвания върху лечебните свойства на водата синът ми Джереми напълно се излекува от астма и от алергичен ринит. Вашият революционен подход към ле­куването на алергиите и на други хронични заболява­ния е ефикасен, удобен и достъпен за всички. Безкрайно съм ви благодарна като майка и като лекар. Господ да благослови вашата нестандартна дейност за разпространяване на тези знания сред хората.

Искрено ваша:

Черил Браун-Кристофър, доктор по медицина,

член на Американската асоциация на лекарите

и на Американската академия на семейните лекари

* * *

Наднормено тегло, астма, алергия, бронхит, влечение към алкохола, акне, артрит

Пиша ви не за пръв път, за да ви съобщя за успехите ми в лечението с вода. Както знаете, от 1997 година изпълня­вам стриктно всички предписания във вашата програма.

За 31 ден свалих 15 кг, изчезнаха всички симптоми на астма, алергии и бронхит, от които страдах 19 г., и преста­нах да изпитвам влечение към алкохола. Помня как хората започнаха да казват, че кожата ми „блести", което си беше чудо, тъй като по-рано пъпките покриваха не само лицето, но и раменете, гърба и ръцете ми. На всичко отгоре от арт­рита пръстите ми се изкривиха. Тази болка ми пречеше да украсявам торти и сладкиши, на които бях голяма майстор­ка. Този проблем също вече не съществува.

А сега главното. Висока съм 160 см, а тежах около 86 кг. Сега теглото ми се стабилизира на 72 кг (плюс-минус 1 кг в зависимост от броя на празниците). Вече свободно обличам дрехи, в които по-рано не можех да влеза, но не ги изхвър­лих, тъй като бях сигурна, че в един прекрасен ден ще мога да им се порадвам. Не можете да си представите колко е приятно, когато децата и познатите ми казват, че съм стана­ла като фиданка, докато по-рано зад гърба ми викаха „дебеланата"! Но най-приятното усещане изпитвам в прегръдки­те на Боб, когато ръцете му могат да ме обхванат цялата.

Когато се запознах за пръв път с вас, толкова страдах от алергиите, че сутрин не можех да си отворя подутите очи. Сър­бежът в очите беше толкова силен, че специалният крем, който ми предписваха лекарите, ми беше станал като наркотик. След като ме посъветвахте да използвам за компреси чай с лед, проблемите с очите изчезнаха. Твърдо се отказах от всички течности с кофеин, но отначало не можех да се лиша от удово­лствието да пия бира. С бирата приключих малко по-късно.

Два пъти в годината ме нападаше страхотен бронхит. Обикновено това се случваше в края на лятото — началото на есента и края на зимата — началото на пролетта. Моят лекар сигурно отдавна ме смята за умряла, защото от някол­ко години не съм ходила при него за антибиотици и лекар­ства срещу кашлица. Впрочем, кожата на лицето ми толкова се подмлади, че на последния Ден на Благодарността някой ме попита какъв чудодеен крем използвам.

Сега, когато всичките ми проблеми останаха в миналото, знам колко трудно е да обясня на някого, че всичко се свеж­да до хидратацията и храненето.

Вечно ще съм ви благодарна, доктор Ватман, за вашето откритие и за помощта. Надявам се, че Бог ще ни помогне да разпространим новината за това откритие по цял свят.

Искам да ви изразя най-искрената си благодарност за книгата „Тялото жадува за вода". Прочетох я за пръв път през март тази година, след като я взех от приятел, и ведна­га станах убеден привърженик на вашата теория.

Всеки е готов да ни съветва какво да правим за решава­нето на конкретни проблеми, но никой не обяснява защо трябва да се прави така. А аз винаги смятам за свой дълг да стигна до причините за даден проблем. Вашите доводи, подкрепени с точни научни данни, ме накараха да купя тази книга, а заедно с нея и още две — „Вие не сте болен, Вие сте жаден" и „Как да лекуваме болките в гърба и ревматич­ните болки в ставите". Съпругата ми страда от бронхиална астма, а на мен ми трови живота хронична вълчанка (лупус еритематодис). Със съпругата ми внимателно изучихме ва­шите книги, записахме си най-важните практически момен­ти и от началото на март пием само вода — по 8 чаши на ден — и употребяваме малко повече сол.

Първият положителен ефект беше поразителният прилив на енергия (сега се уморявам много по-малко) — винаги съм имал големи проблеми с това. Почти напълно изчезнаха болките в ставите и в мускулите. Засега не съм се справил с вълчанката (все още вземам по 71/2 мг преднизолон на ден, който намалява петната), но мускулите и кожата на лицето ми имат много по-добър тонус.

Аз, както и вие, съм на 71 г. и като млад играех сериозно тенис, понякога по 4-5 часа на ден. Като си спомням онова време, разбирам, че съм пил съвсем малко вода. На около 28 г. се появиха болки в раменете, толкова силни, че можех да бия сервис само отдолу и накрая бях принуден да оставя те­ниса. Лекарят, консултант, към когото се обърнах тогава, ин­жектира в раменете ми приблизително по 1 м³ кортизон. След това ми се появиха тежка екзема и болки в ставите, ко­ито продължаваха много дълго, но използвах множество раз­лични начини на лечение и те малко отслабнаха. През 1984 г. ми поставиха диагноза „ревматична полимиалгия" и нак­рая през 1996 г. — хронична еритематозна вълчанка. Като размишлявам за вашите наблюдения, изследвания и откри­тия, чувствам, че моят случай е типичен за онези, които го­дини наред са се намирали в състояние на хронично обезвод­няване, тъй като не са вземали необходимите мерки за под­държане на оптимален баланс на разтворените вещества. То­ва според мен е главната причина за катастрофалното отс­лабване и изтощаване на енергийните ми ресурси.

. Благодаря ви за самоотвержените усилия за разпростра­няване на вашето откритие сред нас, обикновените гражда­ни на тази страна.

Колкото до съпругата ми (тя страда от астма), в началото на тази година (януари-февруари) тя прекара изключи­телно тежко обостряне, беше на легло около шест седмици, изкара 4 или 5 курса на лечение с антибиотици и което е ин­тересно — можеше да пие само вода. Не искаше никакви други течности. Не ядеше почти нищо, освен леки салати, и оздравяването се проточи до средата на февруари, когато престана да отделя секрети. Тя много отслабна, но посте­пенно започна да се възстановява. По времето, когато аз изучавах вашите книги и започнах лечение с вода (в края на март), кашлицата й отново започна да се засилва. Сутрин и през деня отхрачва по-лесно, отколкото по-рано, но изглеж­да, че слузта е заседнала в белите дробове толкова дълбоко, че са необходими огромни усилия, за да я изхвърли.

На 68 г се примирих с мисълта, че човек, страдал през це­лия си живот от тежка болест, може да не доживее до пълно излекуване, но ако имате някоя свободна минута, може би ня­ма да ви бъде трудно да ни помогнете със съвет. Ако следва­ме вашите препоръки (30 мг вода на всеки килограм тег­ло) жена ми трябва да пие по 1,5 л вода на ден. (Тя тежи 51 ки­лограма.) Как смятате, трябва ли да увеличи солта и, може би, водата, за да се освободи по-бързо от слузта в белите дробо­ве? В последно време структурата и еластичността на нейна­та кожа значително се подобриха, а бузите й отново порозовя-ха. Тя няма други здравословни проблеми, сърцето, бъбреци­те и кръвното й налягане са нормални. Обикновено използва инхапации с вентолин и фликсотид, но неотдавна лекарят до­бави към тях и салметерол 25. Ще ви бъда изключително бла­годарен, ако отговорите на моя въпрос, както и за всяка по­мощ, която можете да ни окажете за лекуването на астмата.

Надявам се обиколката ви из страната да премине с го­лям успех и още веднъж ви благодаря за решителността и упоритостта да доведете информацията за вашите открития до широката публика независимо от съпротивата на медици­нските авторитети.

С най-добри пожелания: Д. Р.

Забележка: Включих това писмо с въпроса, за да под­чертая още веднъж огромното значение на солта за здра­вето на организма. Солта играе ключова роля за нормалното функциониране на белите дробове. Когато пиете необ­ходимото за организма количество вода, тя постепенно из­мива минералите, разтворени в течностите на тялото. Загу­бата на тези минерали трябва постоянно да се компенсира. Добър източник на някои от тях е морската сол. Но в нея има малко йод, който е необходим за щитовидната жлеза. Затова задължително трябва да вземате минерални до­бавки, съдържащи сол.

Забележка: Автор на следващите две писма е лекарят Хосе А. Рибейра. Той беше асистент в Университета за об­ща медицина във Вашингтон, а сега е специалист по белод­робни заболявания в Южна Каролина.

* * *

Алергия към котки, астма

От момента на последното ми писмо, 6 01. 1995 г, вече не знам що е астма. Изминаха около 4 г., откакто ми пода­рихте рецептата за здраве, като ме посъветвахте да пия во­да и да приемам сол като профилактични средства, и посте­пенно те напълно ме излекуваха от пристъпите на астма. Посъветвахте ме също да следя за симптоми на стрес и умо­ра (резултат от стесняване на бронхите), което е част от ес­тествената програма за задържане и дозиране на водата в организма. Това е много важно, защото в такива моменти човек не разбира какви физиологични процеси стават в не­го в действителност.

Когато се вслушват в собственото си тяло, хората могат да предотвратят нещо, което е било обикновено явление: стесняване на бронхите, водещо постепенно до астма. Достатъчно е да следва съвсем простите препоръки за наси­щане на тялото с вода и регулиране на съдържанието на сол и човек може да предотврати и да победи астмата и да излекува тялото си, което се нуждае от усилена хидратация. Вашата рецепта за здраве е най-добрият наръчник за оздравяващите астматици.

Благодаря за вниманието и постоянната помощ.

Към писмото са приложени историите на болестта на ня­колко пациенти, които преминаха курс на лечение с вода в рамките на общото терапевтично лечение.

Дете от мъжки пол на възраст 12 г, с тежка форма на аст­ма (проявява се при липса на физическо натоварване). Паци­ентът е бил прегледан от педиатър и му е предписан аерозолният препарат провентил. Майката на пациента е била дезинформирана от педиатъра, който й препоръчал в момент на пристъп да прави инхалация с провентил, докато пристъпът мине. Тази погрешна препоръка е довела дотам, че при след­ващия пристъп майката провела на пациента шест инхалации с провентил, който не само не подобрил състоянието на бол­ния, а напротив — предизвикал обостряне и поява на такива симптоми като астматично дишане, стягане в гърдите, све­товъртеж и безпокойство. Пациентът бил положен на легло, но силните хрипове продължили. Майката ни се обади приб­лизително в 22,30, като ни съобщи за оплакванията на сина й от хрипове и стягане в гърдите. Препоръчахме й ведна­га да му даде две чаши вода и да му сложи на езика шип­ка сол, а след 5 минути да ни се обади отново за по-на­татъшни инструкции. За наше учудване хриповете на де­тето прекратили, а стягането в гърдите намаляло. След това момчето заспало. Препоръчано бе ако пристъпът се повтори, пациентът да продължава да пие вода и да взема сол. Майката беше предупредена, че ако се наложи приемането на други лекарства, те трябва да се вземат според инструкциите.

Жена на 67 г. с история на болестта, която включва ин­фаркт на миокарда, инсулт, диабетична ретинопатия (дегене­рация на ретината), хипертензия. Първоначалният преглед на пациентката е направен във връзка със симптоми за диабетич­на ретинопатия. Всички изброени болести на пациентката са били под контрол, но ние решихме, че във връзка с периодич­ното покачване на кръвното налягане и отичането на единия крак трябва да промени схемата на приемане на течности. Па­циентката беше посъветвана да пие по две чаши вода преди всяко хранене и да намали количеството на кафе­то и диетичните напитки. След няколко дни пациентката забеляза, че започнала да уринира много по-лесно, а кръвно­то налягане започнало да се стабилизира.Освен това тя съоб­щи, че започнала да се чувства много по-добре и че отокът на крака значително намалял. Пациентката продължава да прие­ма вода, която е станала обичайното й ежедневно количество.

Всичките пациенти ни разрешиха да ви съобщим за пър­вите резултати от нашите наблюдения. В момента пре­поръчваме практически на всички пациенти да изклю­чат кафето, газираните и други напитки и да ги заме­нят с вода. Главната пречка в нашата работа стана консер­вативното мислене на пациентите, но онези, които се съгла­сяват да следват препоръките ни, а след това идват с добри новини за подобряване на състоянието, поддържат нашия ентусиазъм.

Надяваме се, че и занапред ще можем да ви съобщаваме за наши успехи. Благодаря ви за вниманието.

Пиша ви, за да ви благодаря за откритията, резултатите на които са изложени в книгата „Вие не сте болен, Вие сте жаден". Дъщеря ми (тя е на 15 години) беше енергично, здраво (поне така ми се струваше) момиче; през лятото ра­ботеше като спасител в басейна на един клуб извън града.

В началото на есента замина на спортен лагер. След ка­то прекарала няколко дни в спортната зала при температура +42°С, дъщеря ми сериозно се разболяла. Когато се върна вкъщи, вдигна висока температура, урината й стана кърваво червена и тя се оплакваше от болки при дишане. Температу­рата се вдигна до 40,6°С и се задържа няколко часа. Заведох я на лекар, където й правиха 4 пъти анализ за мононуклеоза и остър фарингит, тъй като откриха в гърлото й големи бе­ли петна, които бяха сметнати погрешно за признаци за ин­фекция. Освен това й направиха изследване за хепатит А, В и С. Всички анализи дадоха (-) резултати.

Разбирах, че дъщеря ми е в критично състояние, а лека­рите не могат да обяснят причината за него, затова отидох в библиотеката, за да търся някаква информация, която може да й помогне. Въпреки, че лекарите не се съгласяваха с мен и казваха, че дъщеря ми не може да има такова изтощител­но дегенеративно заболяване като вълчанка, забелязах, че много от симптомите съвпадат с онези, които са посочени в медицинския справочник като характерни за тази болест. Дъщеря ми от детство страдаше от синдрома на Рейно, а се­га при дишане се появиха болки в гърдите (които лекарят взе за симптоми на пневмония), оцветяване на урината, гла­воболие, умора, зачервяване на страните; температурата се вдигна над 38°С. Друг симптом, който заблуди лекарите, стана много ниското съдържание на левкоцити в кръвта.

Отново отидох в библиотеката, за да науча нещо повече за вълчанката и нейните причини. Единствената публикация на тази тема се оказа книгата „Вие не сте болен, Вие сте жа­ден". Няколко минути, след като открих вашата книга, разб­рах, че дъщеря ми е страдала от хронично обезводняване и недостиг на сол в организма. Тя никога не е обичала солена храна, макар ние да забелязвахме, че след като хапваше „Рамен", единственото солено блюдо, което ядеше, ставаше по-жива и, както казват младежите, истински се кефеше. Ведна­га я накарахме да пие вода и да приема повече сол, за да попълни запаса си от течност, който организмът е загубил не само в спортния лагер, но и през лятото при работата ка­то спасител, както и през целия предшестващ период в учи­лище, където пиеше единствено диетична кола. Самата аз пиех само по няколко малки чашки вода на ден, но дори не подозирах, че освен диетичната кола дъщеря ми е пиела са­мо чаша портокалов сок на закуска и чаша мляко вечер.

Само след няколко дни тя започна да се чувства толкова добре, че вече беше приятно да я гледаш. В петък й взеха кръв за анализ. Кръвта взе същата медицинска сестра, коя­то беше и в понеделник, преди да взема от библиотеката ва­шата книга. В понеделник тя свърши процедурата мълчали­во, но в петък каза, че кръвта „направо блика от вената", до­като в понеделник „едва-едва капела". През тези дни изчез­наха всички симптоми на болестта на Джени, а анализът на кръвта отново стана нормален.

Сега ни се струва, че тя е напълно здрава. Освен всичко друго увеличихме белтъчините в храната й, тъй като по-рано тя поемаше минимално количество белтъчна храна. Ко­гато Джени беше болна, лекарите й забраниха да взема ле­карства срещу младежки пъпки и, представете си, видяхме, че откакто започна да пие много повече вода, тези антибио­тици вече не й трябваха. Лицето й почти напълно се прочис­ти от пъпките без каквито и да било лекарства.

Увеличаването на водата и солта помогна на всички чле­нове на нашето семейство. Синът ми спортува. По-рано страдаше от остри болки в гърба и от главоболие; сега въ­обще не се оплаква от гърба, а главата го боли много по-рядко. Моето главоболие също намаля, а започнах да изг­леждам и много по-добре. При по-малката ми дъщеря, след като започна да изпълнява вашите препоръки, значително намаляха проблемите с алергията и синузита. Дори съп­ругът ми казва, че започнал по-лесно да сваля килограмите, когато пие достатъчно вода и взема сол.

Благодаря ви за изследванията и за работата в тази об­ласт. Може би спасихте дъщеря ми от тежка болест или до­ри от мъчителна смърт. Вие ми помогнахте да разбера, че много болести, включително тежки и хронични, са тясно свързани с водно-солевия баланс на организма. Още веднъж благодаря.

След този случай си купих вашите книги „Тялото жадува за вода" и „Вие не сте болен, Вие сте жаден". Разказах за тях на наши приятели и роднини и всеки казваше, че позна­ва някого, на когото тази информация може да помогне. С нетърпение очаквам излизането на обещаната от вас книга „Всичко, което трябва да знаете за рака и депресията".