Търсих освещение и го получих

Всеки има проблеми

В Псалм 91 четем следните истини: “Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия… Хиляда души ще падат от страната ти… Няма да те сполети никакво зло… С него ще съм, когато е в бедствие”. Четейки този псалм, оставаме с впечатлението, че вярващият няма да има никакви проблеми. Той ще пребъдва под Божията сянка, хиляди ще падат от страната му, няма да се приближи язва до шатъра му и е поверен на ангелите да го пазят. Но въпреки всичко псалмът завършва с думите, че той ще има проблем, но Бог ще е с него в този проблем. Ако направим само една крачка напред и се върнем в началото на Стария Завет, ще открием шокиращата истина, че Бог не само е с нас, когато сме в проблем, но Той позволява появата на проблема!

В Битие 45:5-8 четем как братята на Йосиф се безпокояха, че той ще ги накаже за това, че го продадоха в робство. Но Йосиф им каза:

“Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати преди вас, за да упази живота.

Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка от земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.”

Братята му не можеха да повярват. Те си мислеха, че сами са планирали проблемите на Йосиф. Нима братята му него хвърлиха в рова и не го продадоха в робство? В действителност, обаче, те бяха направили всичко това срещу Бога. Всеки грях, който извършваме е срещу Бога. Както писа Давид: “На Тебе (Боже), само на Тебе, съгреших, и пред Тебе сторих това зло” (Псалм 51:4). Бог използва проблемите на Йосиф, за да извърши добро. Всичко е било според Неговия план. И така Йосиф откри: “Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес” (Битие 50:20).

Затова отклонете вниманието си от проблемите и го фокусирайте върху Бога, Който стои зад всичко, дирижирайки така нещата, че заедно да съдействат за добро на тия, които Го любят (Римляни 8:28).

Общение в Неговите страдания

Проповядвах по време на една голяма конференция, на която повечето от присъстващите проповедници имаха проблеми. Аз бях единственият, който сякаш нямаше проблем. Пристигнах със самолет и бях добре облечен; съпругата ми е красива и имаме прекрасни момчета и така нататък и така нататък. Един от пасторите там ми каза, че вероятно нещо с мен не е наред, но аз го опровергах.

Това, което той не знаеше, че тъкмо бях долетял в Ню Йорк от чужбина, когато телефонирах на съпругата си във Ванкувър. Поисках да говоря с Боби, големият ни син, който по това време беше на шест години. Той взе слушалката и ми каза: “Здрасти, дядо!” Нямаше ме толкова дълго, че синът ми ме нарече “дядо”. Имате ли представа как ме заболя? Това прониза сърцето ми!

В края на 1940г. бях в Салем, Орегон, където се готвех да проповядвам в едно градче на границата с Калифорния. Казах на зет си, че може да ме откара с моята кола до там и да я задържи, защото няма да ми трябва. Той го направи и се върна с колата ми обратно. Бе минала едва седмица, откакто заминах, когато телефонът иззвъня. Джими, малкият ни син, имаше фъстък в белия дроб. Според лекаря операцията можеше да му коства живота, но и ако не го оперираха, ситуацията не бе по-малко опасна. Аз веднага скочих в един автобус до Салем, за да взема колата си и се върнах във Ванкувър.

Със съпругата ми се молихме и казахме на Бога, че той е Негово дете и ние Му го поверяваме. После говорихме с някои от специалистите в болницата. След като отново се помолихме, накарахме лекарите да го изследват отново. Когато го направиха, те откриха, че фъстъкът е изчезнал. Почувствахме се така облекчени. Това беше истинско Божие чудо.

Друг път, когато бях далеч, синът ни Боб, получи ечемик на клепача. Лекарят ни каза да го заведем в неделя следобед да го махне. В неделя сутрин съпругата ми и майка и седяли в кухнята и се помолили. Тогава ечемикът падна от окото му. Бог го бе докоснал.

Трудностите, страданията и проблемите са част от служението. Но Бог е с нас във всички тях.

Трябва да си призван

Ние не влизаме в служение, просто защото искаме да служим. Ако е така, единствената причина да сте в служение е, че не можете да се откажете от него. Един известен професор по теология обичаше да казва: “Ако не можете да напуснете служението си, тогава го напуснете!” С други думи, ако не можете да оставите служението си, значи първоначално не сте били призвани в него; то ест, ако сте призван, не можете да го напуснете, а ако не сте призван, не можете да останете.

Павел не се е молил да бъде призван. Когато Бог го призова, той убиваше християните. Когато Бог каза на Мойсей: “Искам те в служение!”, той пасеше овце. Така в някой момент Бог ще положи ръка на вас и ще каже: “Искам те в служение!”

Относно страданието

В Евреи 5:8 се казва: “ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада.” Смятате ли, че Исус е имал нужда да се учи на покорство? Не знам за вас, но Той мислеше така.

Когато Исус се роди, трябваше да се научи да ходи и говори, също като всяко малко дете. Той нето веднъж не проговори на английски, френски или испански, а ползваше арамейски, иврит и вероятно малко гръцки. Исус знаеше само това, което би могъл да знае един човек през онази епоха. Христос живееше с ограниченията на човешкото естество и израствайки, Той страдаше. В Словото е записано: “… да усъвършенства чрез страданията начинателя на тяхното спасение” (Евреи 2:10). Ако искате да се усъвършенствате, ще трябва да страдате. Яков пише: “Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни” (Яков 1:2).

Радост!? Това са мизерията и страданията. “Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост” (Яков 1:3). Ако искате твърдост, трябва да устоите на бедите и страданията. “А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели без никакъв недостатък" (Яков 1:4).

Бог ни е призвал да бъдем съвършени, милостиви и святи. Святи, както Сам Той е свят. Милостиви, както Сам Той е милостив. Съвършени, както Сам Той е съвършен. Освен това Бог ни е призвал и да бъдем синове, да бъдем свидетели, които да Му се покланят в Дух и истина. Бог не иска просто да отидем в небето. Това е резултат от спасението ни, а то се изработва в този живот и то чрез страдание. Ако спасението е просто отиване на небето, то аз съм го пропуснал. Спасен съм от седемдесет и три години и все още не съм отишъл там. Междувременно Бог ме е призвал към съвършенство.

Как да станете съвършени? Чрез страданието си. Аз не обичам страданието, но всеки, който иска любов повече от всичко друго, трябва да го приеме. “Любовта дълго търпи и е милостива” (1 Коринтяни 13:4).