Изяжте пилето и изплюйте костите

Изяжте пилето и изплюйте костите

За да наблегна на нещо, обичам да казвам, че във “Faith Temple” има хора, които са се опитали да ни убият със съпругата ми. От къде знам? Поканиха ни на вечеря и ни поднесоха пиле, за да се задавим с костите. Но тъй като сме умни, ние изядохме месото и изплюхме костите.

Библията казва: “Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте; дръжте доброто” (1 Солунци 5:20-21). Знаете ли какво е пророчество? Говорене на Божието слово на какъвто и език Духът да говори чрез нас. Понякога, когато някой пророкува, се намесва човешкият ум и се получава някаква смесица. В такъв случай трябва да осъзнаем, че това пророчество не е от Бога. Не бива да се давим с него. Трябва да задържим само месото от пророческото слово и да изплюем костите.

Кратък и весел

В Библейския колеж ни учиха, че посещението при болен трябва да бъде кратко, а посетителят – весел. Кратък и весел. Ако отидете в болница и останете четиридесет и пет минути и повече, пациентът може да получи криза.

Веднъж ми се наложи да шофирам цял час, за да посетя за петнадесет минути една жена в болницата. Защо? Защото бях там, за да повдигна духа и, а не, за да я изморявам. Освен това, когато сте на посещение, внимавайте какво говорите. Не споменавайте пред пациента, че сте имали познат в същото състояние, който е починал седмица по-късно. Не се спирайте на негативното, а на позитивното. Бъдете кратък и весел в посещенията си.

Очаквайки Божията воля

Искате нова кола? Може би наистина се нуждаете от нея? Имате достатъчно пари в банката и решавате да си купите. Давайте! Но помнете следното, вие не сте свои си. Вие не управлявате собствените си пари. Това, което искате е не колата, а волята на Бога; не къщата, а волята на Бога; не брака (независимо, че тя е толкова красива), а волята на Бога; не работата, а волята на Бога! Как трябва да се молим? “Да бъде Твоята (не моята) воля”!

Лесно ни е да се молим: “Да бъде Твоята воля”, когато Божията воля съвпада с нашата, когато Неговата воля ни устройва. Ако ли не, забравете! Искаме да си правим своето. Но моля ви помнете, че “има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Притчи 14:12).

Пътищата към смъртта са много по-привлекателни и много по-ярки. Когато ходя на ресторант, съм забелязал, че по-големите полилеи са там, където се предлага алкохол. Защо не поставят големи полилеи на местата, където предлагат хамбургери? Виждали ли сте двата най-осветени града на запад, в които всичко изглежда така привлекателно? Имам предвид Лас Вегас и Рино. Ето къде можете да хванете всичко, което лети нощем. Грехът привлича грешниците, то ест тези, които се бунтуват срещу Бога и не търсят Неговата воля. Светлината на Божията воля привлича само Неговите чада, които искат да Му дадат живота си и да се покорят на Неговия контрол.

Саденето в Писанията

Ако убиете някого, проблемът е какво да правите с трупа. Най-добрият начин да се отървете от тялото е да го погребете. В Библията се казва: “Чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт" (Римляни 6:4). Погребването в Писанията е садене (съединяване). “Защото, ако сме се съединили (посяли) с Него чрез смърт подобно на Неговата, ще се съединим (посеем) и чрез възкресение подобно на Неговото” (Римляни 6:5).

Всеки от нас се пита: “Защо да не убия дявола?” Ще ви обясня. Ако убием дявола, трябва да го погребем (или посее). А щом посеем нещо, то ще съберем жетва. И така, ако убием дявола и го погребем, какво ще получим? Жетва от дяволи!

Бог не иска повече дяволи. Той иска повече синове и затова позволи на Сина Си да стане семето, което падна на земята и умря, за да може Той да бъде първият плод от жътвата от синове. Затова Синът бе погребан и възкресен, а погребани и възкресени заедно с Него и ние станахме синове на Бога. “Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после при пришествието на Христа, тия, които са Негови” (1 Коринтяни 15:22-23).

Велики дела

Изгонването на демони е добро дело. Храненето на бедните е добро дело. Пророкуването е добро дело. Исус, обаче, каза: “Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 7:21).

На всеки е известно, че пророкуването е по Божията воля. Когато Духът слезе, всички ще пророкуват. Мойсей каза: “Дано всичките Господни люде бъдат пророци” (Числа 11:29). На всички ни е известно, че Божията воля за нас е да изгонваме демони. Но Исус каза: “В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?” (Матей 7:22-23). Можете ли да си представите, че може да пророкувате и това ще бъде велико дело? Че можете да изгонвате бесове и това ще е велико дело? И че можете да вършите прекрасни и велики дела в Неговото име?

Един от любимите ми стихове е Деяния 10:38: “Как Бог Го (Исус от Назарет) помаза със Святия Дух и със сила”. Това да си помазан със Святия Дух не доказва нищо. То не ни дава право да правим каквото и да било. Ние получаваме сила, не когато идва Святият Дух, а след като дойде. И така, Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила, като стихът продължава: “Който обикаляше да прави благодеяния и да изцерява всички угнетени от дявола; защото Бог беше с Него”.

Ключовите думи тук са: “защото Бог беше с Него”. Вижте в Матей 7:22, че учениците трябваше да обяснят на Исус цялата ситуация. Защо? Защото Той не беше свидетел на това, което учениците извършиха. Затова Исус им каза да се махнат от Него. Те използваха името Му, използваха силата Му, но не вършеха това в единство с Него. Те не вършеха Божията воля, но въпреки това правеха велики дела.

Единство

Винаги съм смятал, че добра дефиниция за думата “приятелство” е “двама души в една лодка”. Бог ни е призвал да бъдем приятели помежду си. Макар че много от нас предпочитат да знаят, че сте там някъде и си вършите вашата работа, а пък аз съм тук и си върша своята. Не, ние всички сме едно. Църквата е едно тяло и това тяло сме ние. Ние сме кръстени със Святия Дух в тялото на Христа. Святият Дух ни намира място или по скоро ни потапя в Тялото. И след като станем част от тялото Христово, всичко друго бледнее по значение – нашата националност, раса и културна среда -, защото всички сме части на Неговото Тяло (виж Галатяни 3:27-28).

Възторг

Бихте ли искали да сте най-възторженият човек? Ако отговорът е “да” ви очакват лоши новини. Трябва да сте мъртъв!

“Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа” (1 Солунци 4:16-17).

Затова не съжалявайте тези, които са умрели, защото мъртвите в Христа ще възкръснат първи.

И къде ще бъде Святият Дух след възторга? Ще бъде там, където е бил и преди възторга - Той живее в Божиите люде! Искате ли да знаете кога ще дойде възторгът, когато бъде дадено свидетелството. Дадем ли веднъж свидетелството, Святият Дух ни отвежда при Господа. Святият Дух се движи заедно с Църквата, когато църквата се движи със съзнанието, че Той е вездесъщ. Той е навсякъде в света.

По-точно Святият Дух е Този, Който дойде в деня на Петдесятница и седна на вярващите. Къде дойде? В живота на вярващите. А къде обитава? В Своя храм. Вярващите са Негови храмове.

Несретник като мен

Песента “Чудна милост” е написана от един несретник, робовладелец. Когато бил спасен, той написал следната песен:

Спаси несретник мен!

Изгубен бях в суетен сън.

Бях сляп, сега блажен!

След вечерна хвалебна служба една жена се обърнала към пастора: “Вие ли сте нещото, което проповядва тази вечер?“ Той се прибрал в къщи и казал на Бога: “О, Боже, тя ме нарече нещо!” А Бог отвърнал: “Ако човек се мисли за “нещо” при условия, че е “нищо”, заблуждава себе си”.

Следователно, много е важно да осъзнаем, че всички ние сме нещастници /wretch/, нули, нищо. Хората, обаче, не искат да са нула, те искат да са нещо.

Често казваме, че всичко, от което се нуждаем в банката е единица с много нули отзад. Колкото повече нули има, толкова по-добре! Всеки казва: “Не искам да съм нула!” А знаете ли защо? Защото не искате Бог да е единицата. Ще попитате: “Но защо Той трябва да е единицата?” И аз бих искал да съм “1” или “6”, или дори “9”. Но, когато Господ е номер едно, това, от което се нуждае са куп нули, които да Го следват. Колкото повече нули има, толкова по-важен е Той.

Направи ни свободни

В Йоан 8:32 се казва: “И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”. Не се казва “ще ви освободи”, а “ще ви направи свободни”.

В Стария Завет се говори за дивия планински осел, който прави каквото си иска. Единственият начин да решите проблема на дивия осел (ако не е откупен) е да му прекършите врата (Изход 13:13). Чудя се защо Бог трябва да прекършва вратовете на толкова много хора? Защото са като дивите осли. Защото искат да бъдат свободни и да правят каквото решат. Нека вземем например един човек, който е извършил престъпление и е бил осъден да прекара известен период в затвора. След като излежи присъдата си човекът е свободен, но, ако не е направен свободен отвътре, той отново ще се върне към предишния си начин на живот. За да остане свободен, той трябва да е направен свободен отвътре.

На Еремия се каза да отиде в дома на грънчаря, в чийто ръце видя развален съд и наблюдаваше как грънчарят го направи отново. “Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка” (Исая 64:8). Но, за да ни направи отново, Бог трябва да ни разчупи.

Когато Давид се молеше, той каза: “Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш” (Псалм 51:17). “Съкрушено” означава “разчупено на големи парчета”. Нямам нищо против да съм разчупен, защото, когато съм разчупен, ще лежа на големи парчета и всеки, който погледне и ще каже: “Та това е пасторът! Той е разчупен!” А “съкрушен” означава “стрит на прах”. Когато сте стрити на прах просто си лежите там някъде и всички минават през вас. Никой не ви познава. Когато сте стрит на прах, всичко, което сте е кръпка.

Обърнете внимание на думата “искрен” (sincare). Тя идва от латинската фраза “Sin cerus”, която означава “без восък”. По време на Римската империя, когато някое гърне се спукало, запълвали пукнатината с восък и го продавали. Гърнето изглеждало чудесно, докато не го оставели на слънце. Тогава то се нагрявало, восъкът се разтапял, а съдържанието изтичало.

И така, никой не забелязвал, че гърнето е лепено, докато не дойдел натискът. Това, което Бог иска да направи, е не да ни закърпи, а да ни стрие на прах и да ни направи отново. Вместо да ни освободи, Той иска да ни направи свободни. Това обаче не е еднократен акт, а процес.

За поста

Когато постите, не изглеждате ли малко болнави? Така другите ще разберат, че постите и ще бъдат впечатлени.

Когато започнах работа във “Faith Temple”, постех често. Постех в продължение на седмица или десет дни. С напредване на годините ми забелязах, че когато постя, страните ми хлътват и изглеждам слаб. Реших, че хората ще започнат да ме убеждават, че не бива да постя и затова престанах. Вече не постя толкова дълго. Понякога хората ме питат защо въобще постя. В такъв случай моят отговор винаги е един и същ – защото се покорявам на Бога. Нямаме никаква заслуга с поста. Единствената заслуга за нас е в Неговите рани и чрез Неговата кръв. И така, престанах да постя дълго време. Не го правя, защото съм по-стар и по-слаб и хората ще забелязват, когато постя. Ние не постим, за да изглеждаме религиозни. Нито постим заради хората. Това е нещо между нас и Бога.

“А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: те са получили вече своята награда. А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде (на яве)” (Матей 6:16-18).

Трябваше да присъствам на няколко служби в Оукланд, Калифорния. Семейството, което служеше там ми казаха, че трябва да постим. Единият от тях пости три дни, другият – четири, а аз – седмица. Очаквах това пътуване с нетърпение, защото по онова време Сан Франциско и Оукланд се славеха с най-добрата кухня. Освен това смятах Сан Франциско за най-красивия град в Америка. Кажете от къде тръгна греха? От най-красивата градина на света.

Аз проповядвах в Bay area и с нетърпение очаквах да се насладя на световно известната им кухня. Но от момента, в който пристигнах, Божият Дух вложи в сърцето ми да постя. Затова аз постих и първата седмица и втората. Когато пасторът ме попита за какво постя, му отвърнах, че няма нищо конкретно, просто съм покорен. И така постих през всичките три седмици на престоя си в Сан Франциско, без да успея да се насладя на прекрасната кухня.

Пасторът, при когото бях, ми каза, че постел, когато се нуждаел от благословение, изцерение, пари или въобще от посрещане на някаква нужда. Трябва да знаете, че постът не е като отиване в банката. Чрез него не можем по собствени заслуги да трупаме депозит в сметката си. Цялата заслуга за това е на Исус Христос, а не на молитвите, поста или всеотдайността ни. Заслугата Му е в това, което извърши за нас. Така че, когато постите, не го правете с друга цел, освен да се покорявате на Бога.

Грижете се за своето тяло

Важно е да поддържаме телата си в добра форма. Ще попитате защо. Защото притежаваме съкровище в пръсни съдове. Нашите телата не са наша собственост. Мислите, че греша? Нима ние сме ги създали? Нашето тяло е храм на Святия Дух. Затова трябва да се грижим за него, за да бъде в добра форма за Божието царство.

През четиридесетте години на миналия век много проповедници получаваха нервни разстройства, сърдечни удари и така нататък. Попитах един специалист в Едмънтън, Албърта, коя е тайната на доброто здраве. Той отвърна, че сърцето ни може да е в покой единствено, когато сме легнали по гръб. Така стигнах до заключението, че не бива да стоя прав, когато мога да седна и не бива да седя, когато мога да легна.

Първо Коринтяни 6:19-20 гласи: “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, (и с душите си, които са Божии)”. Не бива да оскверняваме Божиите храмове. А как можем да ги оскверним? Като вземаме наркотици, пушим, пием алкохол или унищожаваме телата си със сексуална неморалност. Обърнете внимание, че сексуално неморалните хора, осквернявайки телата си, се заразяват с болести, предавани по полов път, включително СПИН, които са нелечими.

Какво ще стане с този, който осквернява Божия храм? Откриваме отговора в 1 Коринтяни 3:17: “…него Бог ще развали”. Не дяволът. Не е страшно да попаднем в ръцете на дявола, “страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог” (Евреи 10:31).

Позволете ми да завърша тази глава с една кратка история. Двама проповедници пътували с влак през нощта. Единият легнал на леглото и заспал, а другият стоял седнал цяла нощ. На сутринта този, който седял казал на спътника си: “Цяла нощ стоях буден и спестих парите на Господа”. А вторият отвърнал: “Аз дремнах, за да спася Божието тяло”.

Кое според вас можем да намерим по-лесно: пари или ново тяло? Около нас има много пари, но ние разполагаме само с едно тяло. Трябва да се грижим за него, защото то е храм на Святия Дух. Моля ви, поддържайте го в добра форма за Божието царство.

Обичайте се

Преди да се научите да обичате другите, трябва да се научите да обичате себе си. “Обичайте ближния както себе си” (Марк 12:31). На младите хора във “Faith Temple” казвам, че, когато излизат с някого, трябва внимателно да наблюдават начина, по който се облича, по който се грижи за колата си и така нататък. Ако този човек е неспособен да се грижи за себе си и за своите вещи, как тогава можем да очакваме да се грижи за някой друг?

Често моля хората, ако не обичат себе си, да стоят далеч от мен, защото и сам си имам достатъчно проблеми.

Изпълнен с Духа

Смятаме, че сме спасени и ще отидем на небето? Мислим, че греховете ни са простени? Защо тогава се нуждаем от изпълване с Духа? Защото прощението на греховете е само началото на нашия християнски живот. Спомнете си думите на Йоан Кръстител: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!… Той е, Който кръщава със Святия Дух” (Йоан 1:29, 33). Исус дойде да ни спаси и да ни изпълни със Своя Дух. Обръщаме голямо внимание на прощението на греховете, но то е само началото.

Защо Исус ни изпълва с Духа Си? Бог каза: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя” (2 Коринтяни 6:16). Той ни създаде, за да изяви чрез нас своята любов, живот и радост, Своя характер, естество, милост, прощение и избавление, а това става само чрез Святия Дух.

Какво направихме с Божия Син

Познавам едно младо момче, което ме нарича “дядо”, обръщение, което никой от паството ми не може да използва, когато се обръща към мен. Ще попитате защо. Защото ми е внук, роден е в моето семейство и общува с мен непрекъснато.

По същия начин е устроено и Божието семейство. Всички, които влизат в него и наричат Бога “Отче”, трябва да бъдат родени в него.

Това няма нищо общо с преминаването от едно ниво на друго, нито с членството в църквата, нито дори с това дали сте добър човек или не. Важно е само да сте роден в Божието семейство. Аналогично на това как влизаме във физическия свят чрез физическото си раждане, така трябва да влезем и в духовния свят чрез духовно раждане. Както казва Исус в Йоан 3:7: “Трябва да се родите отгоре”.

Новораждането не е религиозен акт, то е най-естественото нещо. Вижте, роденото от птица е птица; роденото от кон е кон; роденото от плът е плът, а “роденото от Духа е дух” (Йоан 3:6). Птицата се излюпва като птица, за да има нужните способности да прави това, което правят птиците. Тя се излюпва с криле и пера, за да може да лети и да се наслаждава на характерното за себе си – летенето.

По същия начин ние трябва да се родим в духовната област, за да придобием способността да и се наслаждаваме. Никодим беше религиозен човек, но трябваше да се роди от Духа, за да може да вижда, чува, усеща и вкусва това, което идва от Духа. Исус каза: “Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3:5).

Никодим не можеше да разбере нещата от Божието царство, не защото бе грешен, а защото не разполагаше с необходимите способности да ги разбере. Затова трябваше да се новороди. Това се отнася и за нас.

Разбирате ли нещата от духовната сфера? Влезли ли сте в Божието семейство? Можете ли да наричате Бога “Отче”?

Навлизането в тази област не се печели с изповядването на греховете, то става по-скоро чрез осъзнаването, че сме грешни и чрез изповядването на Исус Христос като Господ и Спасител. Както пише в Словото: “Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Римляни 10:9).

Много често за нас е по-лесно да изповядаме греховете си, отколкото да признаем Неговото господство. Тук не става въпрос за греха, а за Сина. Какво сме направили с Божия Син? “Който вярва в Него не е осъден; който не вярва вече е осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син” (Йоан 3:18).

Ние не сме осъдени поради това, което сме или не сме извършили, а поради факта, че не сме повярвали в името на Божия Син. Затова позволете да ви попитам какво направихте с Божия Син?

Йоан 1:12 гласи: “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име”. Бихте ли Го приели сега за свой Господ и Спасител, за да станете Божие дете? За това е необходимо само да кажете следната молитва:

Господи, бъди милостив към мен грешника!

Аз те приемам за свой Господ и Спасител.

Моля те, ела в живота ми! Амин!

КОРИЦА (задна)

Д-р Уинстън Нюнс е пътуващ проповедник, пастор, библейски учител и ръководител за няколко поколения, изпълнени с Божия Дух, вярващи. Роден е през 1912г. на о. Тринидад, една от британските колонии на Антилските острови. Приема Христос като свой личен Спасител през 1925г., по време на младежка служба.

Чувствайки Божието призвание за служение, д-р Нюнс завършва “Canadian Pentecostal Bible College” през 1933г. На следващата година е ръкоположен за пастор от “Pentecostal Assemblies of Canada” от п-р А. Г. Уърд (бащата на К. М. Уърд).

През 1934г. д-р Нюнс среща своята бъдеща съпруга, прекрасната млада пианистка Хилда Каласен, по време на един лагер в Саскачеуан, Канада. Четиригодишното им годеничество приключва с брак през 1939г. Днес семейство Нюнс имат двама сина, Боб и Джим, трима внука и четири внучки, които са светлината на живота им.

От началото на техния брак, служението на д-р Нюнс и съпругата му се е разпространило не само в САЩ, но и по целия свят чрез пастируване, евангелизационни събрания, лагери и конференции. Д-р Нюнс служи и като генерален секретар на “Elim U. S.”, вицепрезидент на “Elim Canada” и президент на “Metropolitan Toronto Charismatic Fellowship”.

Семейство Нюнс служат като пастори в настоящата си църква “Faith Temple” в Торонто, Канада, през последните четиридесет и една години, като са посяли Божието слово в живота на много млади хора, сред които е и Бени Хин, който посещава “Faith Temple” от своето новорождение.

В тази класическа книга д-р Уинстън Нюнс ще ви насърчи с:

• 
  Дълбоки прозрения за Святия Дух
  
• 
  Проникновено откровение за кръста на Исус Христос
  
• 
  Силно библейско поучение върху различни белези, знамения и чудеса
  
• 
  Разнообразни въпроси, които ще ви помогнат да израснете духовно
  
• 
  Поучение за молитвата, Божията воля и слугуването, които ще задълбочат разбирането ви за Божия план за вашия живот.