Водещ: Всичко това звучи много добре, но колко ще са задълженията към този момент? Колко са и колко ще бъдат? Таня Андреева



Дата08.05.2018
Размер125.54 Kb.
…Това, че медицината е скъпо занимание - добрата апаратура струва средства, доброто образование на лекарските екипи струва средства. Все повече субсидии в света отива да здравеопазване. И както наскоро си говорихме и с колегите министри на здравеопазването от европейските страни, на здравеопазването трябва да се гледа като на инвестиция, а не като на обременяващ разход.

Водещ: Всичко това звучи много добре, но колко ще са задълженията към този момент? Колко са и колко ще бъдат?

Таня Андреева: Аз в момента не мога да кажа конкретна цифра за дефицита, който ще се очертае в НЗОК по отношение на заплащането на лечебните заведения. Мога да кажа, че към момента всички лечебни заведения са си получили средствата за дейност. Не зная защо още през месец април и май започва спекулиране с това колко и какъв ще е дефицитът в НЗОК, защото все още не е разглеждано как върви бюджетът на касата. То е заложено в закона да се случи след първото полугодие.

Водещ: Добре, това не е ли една заложена грешка? Всяка година се повтаря едно и също нещо – със заложен дефицит, който след това се намира някакъв консенсус, но генерално решение не се намира. И простичко казано на хората, всъщност става дума за пари.

Таня Андреева: Точно така.

Водещ: Тази заложена грешка кой ще я оправи?

Таня Андреева: Ние ще я оправим. Започнахме с това. Вие знаете, че първите мерки… Първо, нека да кажа: за да настъпи каквато и да е промяна, тя е процес. Този процес трябва да бъде регламентиран в нормативната уредба, в законите на страната. Министерството на здравеопазването, разбира се, заедно и с Лекарския съюз сме обсъждали, с представители на касата, на синдикати и т.н. сме предложили един пакет от мерки, който ще въведе ясни регламенти какви болници трябва да има в страната, за какви специалности, с колко легла, как да се заплащат те. Това всички болници да работят при равни условия, независимо дали са държавни, общински или частни, да работят при спешност, да не си избират дейности. Но този пакет от мерки е в Народното събрание, ние очакваме той да бъде гласуван.

Водещ: Това са вашите промени.

Таня Андреева: Именно.

Водещ: Но много често ви атакуват за това, че промени една година след началото на управлението не са се случили. Реално такива няма.

Таня Андреева: Напротив, случиха се много неща. Освен това вие бяхте абсолютно прав, че това са заложени системни грешки, особено от последните 10 години. А факт е, че през последните четири години се допусна болниците… 2009 г. болниците са били с 39 милиона лева задължения. За четири години тези задължения са станали 400 милиона лева. Нормално е лечебните заведения да искат да получават повече средства, за да могат да издължат тези натрупани задължения. Това означава, че за тези четири години абсолютно нищо не е пипнато в системата.

Водещ: И вие за една година какво пипнахте? Имате ли волята със скалпела да срежете нещо, защото излиза, че никой здравен министър…

Таня Андреева: Аз имам волята.

Водещ: Но нямате силата.

Таня Андреева: Но пак казвам – това минава през парламента. Ние живеем в парламентарна република. Независимо какво иска или не иска министърът, докато депутатите не го гласуват, то няма да бъде факт. Слава богу, че депутатите също подкрепят всички тези идеи. Още на следващото заседание на Комисията по здравеопазване зная, че тези ЗИД-овете ще бъдат разглеждани и се надявам до есента да бъдат факт, за да пристъпим след това към конкретни действия.

Водещ: Добре, но аз пак казвам за горещия картоф, който към този момент отново е прехвърлен към здравната каса. Вие с г-жа Тодорова в конфликт ли сте?

Таня Андреева: Не, не бих казала.

Водещ: Да, но тя самата каза, че болниците, лекарите протестират срещу репресивния контрол от страна на здравната каса, нали така?

Таня Андреева: Лекарите протестират срещу това, че се създава едно впечатление, т.е. то е създадено впечатление у тях, че те няма да получат финансиране за дейността си. Лекарите протестират срещу това и аз не знам кой всъщност има интерес от това. Това правителство миналата година…

Водещ: Да, но здравната каса казва, че болниците я източват нерегламентирано бюджета на касата.

Таня Андреева: Аз не знам здравната каса докога ще дава такъв тип обяснение на нещата. Има едно много простичко обяснение. В последните 10 години броят на лечебните заведения е нараснал двойно. Касата работи с ограничен финансов ресурс, тя работи със здравните вноски на всеки един от нас. Ние сме определен брой, няма да станем за една година с милион, 2 или 3 повече. Нормално е този ресурс, при увеличения брой договорни партньори, да не стигне. Също така е нормално, когато все по-голям ресурс от бюджета на касата отива за медицински изделия и за касата, да не стига за болнична дейност.

Водещ: Вие ще отрежете ли от лекарствата сега, защото такава ви е идеята?

Таня Андреева: Да. Това, което трябва да се направи, е да се намери баланса. Никъде по света 60% от бюджета на касата не се използва за лекарства.

Водещ: Добре, от кои лекарства ще отрежете вие, конкретно?

Таня Андреева: Този анализ първо трябва да го видим на касата, когато го даде, по срезове как върви. Освен това министърът не реже, реже касата, реже решението на Надзорния съвет на касата.

Водещ: Те към този момент са решили тези 60% да са за лекарства.

Таня Андреева: Нека да разделим министерството и НЗОК. Очевидно…

Водещ: Не, защото и лекарствата не стигат към този момент. И в болничната помощ също не е…

Таня Андреева: О, нямам впечатление, че лекарствата не стигат към този момент. Напротив. И за да видим по-ясно какво се случва с лекарствата и с цените на тези лекарства, включително имаме едно предложение – то е разработено, надявам се да влезе в сила – провеждането на електронни търгове за медикаменти, защото очевидно ние имаме проблем с цените на лекарствата в България.

Водещ: С цените може би със сигурност имаме проблем, въпросът е от кои лекарства бихте отрязали вие.

Таня Андреева: Какво значи от кои лекарства? Тук не е въпросът да се реже от лекарствата, тук е въпросът ресурсът, който е за лекарства, да бъде ефективно разпределен, т.е. да имаме първо съвсем ясна представа за кои заболявания колко пациенти има болни. Затова ние разработваме в момента регистри. Готов е онкорегистърът, адаптиран, готов е диабетният регистър. Сега правим регистър за редките заболявания, за недоносените. Само когато имаш ясна представа какъв брой пациенти са засегнати от дадено заболяване, можеш да планираш разходите.

Водещ: И по този начин ще се увеличат ли всъщност парите за болничното лечение? Защото ето какво казва г-жа Тодорова – изтъкна като основно нарушение на лечебните заведения, че хоспитализацията на пациенти… не се лекуват само с придружаващи заболявания, а само за това, за което са приети. Защо са недоволни лекарите в случая?

Таня Андреева: Всъщност лекарите са тези, които преценяват един пациент, който е хоспитализиран, за какво и как да бъде лекуван. Нито касата има тези правомощия, нито министърът. В крайна сметка, медицината е наука, която се учи повече от 10 години. Нека да не се намесваме в компетентността на лекарите.

Водещ: Вие обсъждате ли ги тези неща с г-жа Тодорова?

Таня Андреева: Разбира се, да.

Водещ: Лично, през медии?

Таня Андреева: Лично, официално, неофициално. Непрекъснато си говорим, от началото на мандата за това как трябва да бъде структурирана. Разбира се, касата има свое виждане за част от нещата, министерството има друго…

Водещ: Кое е основното разногласие?

Таня Андреева: Но искам да кажа, във всички промени в законите ние сме постигнали общо разбиране и аз пак твърдя, че всички мерки, които се предприемат, са абсолютно консенсусни между всички институции. Нека не се набива впечатлението, че има някакъв проблем между министерството, касата и лекарите. Не. Системата от години е недофинансирана – това всички ние го знаем. Не са предприети никакви мерки, за да бъдат спрени основните течове в системата. Ще ви дам един пример…

Водещ: Това са неща, които си ги повтаряме всяка една година или на всяко едно шестмесечие, нали така?

Таня Андреева: Аз ви казвам, че до края на годината всичко това ще бъде коригирано, защото ЗИД-овете са в парламента. Вземете изчетете ги и ще видите. Нито касата, нито министърът могат да предприемат мерки, преди Народното събрание да е взело решение. Ние сме ги предложили, чакаме решение на парламента и веднага след това ще влязат в сила.

Водещ: Защото, поправете ме, но когато няма конкретно решение за здравеопазването нещо да се промени изцяло, коренно, обикновено се сменя министъра или шефа на касата. И такива слухове тръгнаха – че ще сменят вас или че ще сменят г-жа Тодорова. Кой от тези два слуха е истински?

Таня Андреева: В това няма… Аз не зная за нито един от тях да е истински. Така или иначе, това не е проблем. Проблемът е да не… Сега и в разговора с вас се усеща една тенденция да държим, да обясняваме на хората как нещата са неспасяеми. Напротив, те са спасяеми. И първите мерки за това вече са предприети. Ще ви дам един пример – така нареченият „позитивен лекарствен списък”, в който години наред само влизат медикаменти. Досега не е излязъл нито един медикамент, независимо, че там има доста лекарства, които вече са неефективни,че има нови лекарства с по-малко странични действия. Този списък е необновяван, което означава, че касата трябва да плаща за всички тези медикаменти, независимо дали те са полезни или не за пациента. Ето това е нещо, което вече няма да се случва. Първо - списъкът ще се отваря веднъж в годината; второ – от там ще излизат медикаменти, които са доказали, че вече нямат ефективност; и трето – тези, които влизат, ще влизат, ако наистина при клиничните им изпитвания, при прилагането им в други страни, дори и в нашата страна, е доказано, че те са ефективни. Едва тогава касата ще заплаща за тях.

Водещ: Какви са тези рестриктивни мерки, които налага касата на лекарите - толкова сериозни, или това е, че не се плащат заплатите и парите, които се дължат на болниците?

Таня Андреева: Към момента аз не зная касата да е тормозила лекарите. Касата прави проверки, констатира някакви резултати от тези проверки и налага глоби. По-скоро лекарите реагираха на това, че в известен смисъл по време на проверките тонът не е бил много добър. Произнасяли са се за компетентността на лекарите в терапията и в проследяването на пациентите – нещо, което наистина не е в ролята на НЗОК. Но пак казвам – до момента лечебните заведения са получили своето финансиране за дейност.

Водещ: Миналата неделя, цитирам вас: 50 болници – пред фалит. Коя ще е първата закрита болница, г-жо Андреева?

Таня Андреева: Няма да се закриват лечебни заведения, докато не се направят три неща. Първо – не се даде алтернатива на хората по места. Това ще се получи с изграждането – ние вече сме започнали – на новата мрежа за спешна помощ по места, особено в по-отдалечените места, където ще има нови филиали, нови центрове за медицинска помощ. Те ще бъдат вързани към по-големи лечебни заведения, които ще поемат пациентите в случаи на животозастрашаващи състояния – така наречените национални болнични комплекси за спешна медицина.

Водещ: Добре, това за спешната медицина звучи много добре, но…

Таня Андреева: Второ – в момента се разработва Национална здравна карта. Пилотно се разработва в три области, за да видим дали няма някакви пропуски в методиката на здравна карта. И третото е – след задължителна акредитация на лечебни заведения, т.е. те трябва да докажат дали работят по всички стандарти, така че да защитят правото на пациента, когато е в тях.

Водещ: И като говорим за правото на пациента, ви давам следната информация, защото казахте за спешната медицинска помощ. На 1 май специалистът по пневмония и физиотерапия, ако не се лъжа, в болницата във Видин Илия Венков издъхна след инфаркт, чакайки линейка, която трябва да дойде от Враца. Значи докторът почива – лека му пръст, заради чакането на линейка. Това ли е…

Таня Андреева: Това не е истина. Случаят веднага го проверих. При мен беше и директорът на лечебното заведение в болницата във Видин. Колегата е бил приет във Видин, приложени са всички реанимационни мерки за неговото спасяване. Той е бил с тежка сърдечна недостатъчност от дълги години, нелекувана.

Водещ: Давам го като пример, защото знаете ли, много хора са нелекувани.

Таня Андреева: Така е, затова още от първия ден на мандата…

Водещ: Но много хора си мислят, че когато говорим това за спешната помощ, която ще пътува от някъде до някъде и това разстояние ще е 30 км или 20, или по-малко, няма значение – си мислят, че ще им се случи точно това.

Таня Андреева: Да, именно затова първото нещо, което започнахме от началото на мандата, е да изградим тази концепция, която е за развитие и за модернизиране на спешната помощ, която изговорихме и с Националното сдружение на общините, защото нито една политика на министерствата не може да се реализира, ако няма подкрепата на място, на хората, живеещи на място, на кметовете на различните общини. Тя е готова. Скоро беше представен вече окончателно с някои изменения, защото се оказа, че не може унифицирано дело на прилагане на тази концепция да се случи в страната. В момента се обявяват процедурите и до края на годината ние ще имаме 35 нови центъра в страната, 16 от които ще бъдат общински, с трите така наречени „Пироговчета”.

Водещ: Каквото и да си говорим, обаче, и за тези центрове, за всичко това са необходими пари. Колко хора от българите се осигуряват?

Таня Андреева: По официални данни се осигуряват около 1,5 милиона от българите. Около 400 000 могат, но не го правят. Още 2010 г. психологическата граница на здравно неосигурени беше премината - с около 2 милиона неосигурени, от които…

Водещ: И какво правим? Значи 1 милион души…

Таня Андреева: … от които 1 милион живеят в чужбина, така че те не се осигуряват в нашата система. Остават малко под 1 милион, които са неосигурени. От тях има социално слаби, за които плаща държавата, има други групи, за които плаща държавата. Всъщност тези, които могат, а не се осигуряват, са около 500 000.

Водещ: Там ли е заложената грешка или това няма да реши проблема?

Таня Андреева: Не, това няма да реши проблема. В смисъл, това ще вкара допълнителен ресурс в системата и, доколкото зная, НАП е предприел абсолютно всички действия, за да бъдат събрани тези осигуровки. Но това, което ще реши системата, са три неща. Първо - все повече дейности да бъдат извършвани в извънболничната помощ, защото нормално, болничната помощ е най-скъпата част от медицината. Там е скъпата апаратура, скъпите медикаменти, високо квалифицираният труд. Да се направят - ние по европейските програми сме договорили средства – клиники, отделения и лечебни заведения за долекуване и рехабилитация, за да може пациентите, след като приключи клиничната пътека, да не седят, да се извъртят още две клинични пътеки, защото имат нужда от продължително наблюдение. И третото, което е много важно - преструктуриране на болничната помощ. С толкова лечебни заведения страната няма да може да издържи. Но пак казвам - това не означава, че ще се закриват лечебни заведения. Това означава много точна преценка на кои места какви лечебни заведения да има и с какви отделения, по какви заболявания в тях.

Водещ: Два бързи въпроса. Имате дете, на колко години?

Таня Андреева: На 4 години и половина.

Водещ: Може би след няколко години би си купило бонбони за впръскване в устата с амфетамини. Какво ще кажете по този въпрос? Без да подозира, че вътре има амфетамини, разбира се.

Таня Андреева: Надявам се това да не е перспективата. Не зная защо този въпрос се поставя, тъй като в момента, доколкото зная, в МВР има редица промени в това. Нека министърът на здравеопазването да не е отговорен за всичко, което се случва в държавата.

Водещ: А отговорен ли е министърът на здравеопазването…

Таня Андреева: Това, което е по отношение на проверките, аз мога да кажа, че РЗИ-тата все по-сериозно правят проверки. Агенцията по храните, която е към Министерството на земеделието, а не към здравеопазването, също са засилили проверките и контрола. В МВР са предприети действия. Предполагам, че тази перспектива няма да ни се случи.

Водещ: По бързите въпроси. Проверки се правят и по заведенията, но почти навсякъде се пуши.

Таня Андреева: Да, така е. Хайде сега да си кажем и още нещо да си признаем. В нашата страна пътят може да бъде по-добър, но този път не може да се изглади само от министрите или от депутатите. Този път трябва да го извървим всички заедно. Вие пушите ли в затворени помещения?

Водещ: Не, аз по принцип не пуша, но пушат около мен.

Таня Андреева: И аз не пуша. Имам приятели обаче, които пушат и не си го позволяват.

Водещ: Ако вие като министър отидете в заведение, ще възложите ли на някой да направи проверка? Ще се обадите ли по телефона?

Таня Андреева: Няколко пъти съм го правила. Последният път беше в Пловдив в едно заведение, където бях с мои колеги след един конгрес на акушер-гинеколозите и го направих, да. Направих го. Но тук просто искам да кажа, че в страната има две страни - има държавата, както ни описват всички нас институциите, но ни има и нас, хората. И ако всеки се съобразява и не си хвърля боклука на улицата, не пали цигара там, където е забранено, не разспространява дрога против закона…

Водещ: Така е, но това означава, че хората не се страхуват от контрола на държавата.

Таня Андреева: Ами вижте, в Наказателния кодекс има за всичко това предвидени мерки и санкции.

Водещ: Значи вие сте пускали сигнали за това, нали така? За тютюнопушенето.

Таня Андреева: Да, пускала съм два пъти сигнал за тютюнопушене.

Водещ: Може би трябва да призовем хората да го правят.

Таня Андреева: Разбира се, винаги се обръщам първо към хората в заведенията, управителя, да се вземат мерки. След нежелание съм се обръщала към органите на РЗИ. Така че всеки трябва да следи за реда в тази страна.

Водещ: Финалът. Лимит на болниците няма да има, на болничното лечение към този момент?

Таня Андреева: Лимити - нека да уточним - това са бюджети на лечебните заведения, които са изчислявани на базата на разходи на лечебни заведения в предишни периоди. Това са лимити. На никой не му е хрумнало на болница „Шейново“, примерно, ще дадем 1 милион.

Водещ: Ще бъдат ли ограничени болниците?

Таня Андреева: Така че всеки трябва да влезе в някакъв бюджет. Това обаче не означава, че ако е изработено повече, защото са имали пациенти - никой не може да върне раждаща жена да отиде в друга болница, защото в тази е свършен лимитът - тази дейност ще бъде заплатена.

Водещ: Десислава Атанасова ви поиска оставката, защото каза, че за една година нищо не е свършено и че болниците се тикат към фалит. Вие какво заварихте и дали бихте си подали оставката, ако смятате, че не се справяте? В смисъл, след още 1 година решавате, че не се справяте - бихте ли си подали оставката?

Таня Андреева: Да, категорично. Ако виждам, че няма резултат след всички мерки, които сме предприели, бих си тръгнала. За мен това не е самоцел, но за мен изказванията на ГЕРБ във всяка една сфера, в нашата още повече, е политически цинизъм и спекула, защото здравеопазването беше намерено на ниво 2009 г. Т.е. след цялата върволица от министри и зам.-министри в Министерството на здравеопазването, ние го заварихме много по-разрушено, бих казала, отколкото е оставено 2009 г. Аз ви дадох пример. 2009 г. – 39 милиона задължения на лечебните заведения. Аз ги намерих 400 000.

Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор. Отивате в Израел заедно с г-н Орешарски, нали така?

Таня Андреева: Да.

Водещ: Новините от там ще ги проследим в бТВ новините в следващите издания, нали така?

Таня Андреева: Да, те ще бъдат интересни. Ще имам среща и с министъра на здравеопазването. Имаме общи проекти за спешната помощ. Между другото, сега предстои и първото обучение, което съвместно с тях ще правим по спешна медицина и спешна медицина при атентати.

Водещ: Д-р Таня Андреева – наш гост.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница