Водещите тенденции свързани с политиките по отношение на училищното образование в съвременния свят
Макрополитики по отношение на японското училище
Изтегляне 46.4 Kb.
|
Свързани:
2. Философски подходи при формирането на образователната политика, 6. Макрополитиките по отношение на училищното образование в България, Дипломна-работа, Функции на директора, Интеркултурно образование, ИГРИ ПО Български език
| 2.2.3. Макрополитики по отношение на японското училище
В цялата история на страната образованието се разглежда като непреходна духовна ценност и един от основните приоритети на държавната политика. Затова днес Япония е една от държавите с най-високите стандарти на образование и най-високото ниво на грамотност в света. Около 93% от децата влизат в гимназията, и почти всички от тях завършват. През 2000 г. над 40%. от завършващите ученици се записват в университетите. За качеството на образователната система свидетелства и факта, че японските ученици се класират на челни места в международните образователни изследвания. Началото на модерната образователна система на Япония поставя подписания мирен договор от Сан Франциско (1952г.). На базата на предприетите тогава реформи и приетия образователен закон (Закон за училищното образование) се създава една училищна система по американски образец, в която са запазени многовековните японските традиционни ценности и национални особености. В Япония на централно управленско равнище функционира държавен административен орган - Министерство на образованието, науката и културата. Министерството „определя образователната политика и изготвя училищното законодателство; ръководи пряко държавните университети, музеи, художествени галерии; организира общественото извънучилищно образование и международния образователен, научен и културен обмен; контролира и финансира регионалните и местни образователни органи“. Министърът на образованието се назначава от министър-председателя и в неговите правомощия са свързани с кадровата политика в самото министерство. В средата на 80-те години на ХХ век, когато Япония е вече водеща икономика, в света, се формулират нови насоки на образователната политика, насочени към посрещането на следващия ХХІ век. През 1984 г. се създава Временен съвет за реформи в образованието, който трябва да представи адекватни промени за японското образование. Основните насоки на образователната реформа са: - „Подготовка на учениците за живота във все по-глобализиращото се и информационно ориентирано общество. - Поощряване на различните форми на „непрекъснатото образование“. - Образованието продължава да бъде приоритет в общата политика на държавата. В началото па 90-те години обществените разходи за финансиране на образователната система са около 150 милиарда щатски долара годишно, което прави около 19,5 % от годишния държавен бюджет и около 6,5 % от брутния национален продукт. През 1997г. Министерството на образованието оповестява създаването на обширна програма за образователна реформа, включваща следните приоритети: - „поощряване развитието на детската емоционалност; - подобряване на интелектуалното образование; - промени в учебната програма и въвеждане на пет учебни дни в седмицата; -създаване на обединени средни училища и гимназии; - създаване на възможности за творческо учене в гимназиите; - поощрение на национализма чрез обучението; - по-добро обучение по английски език; - предоставяне на по-голяма самостоятелност на училищата; - разширяване на обучението по опазване на околната среда, - широко използване на компютри и интернет в училище, - прилагане на мултимедийни продукти в обучението“ (Japanese Educational Reforms). Още в края на 2001 г., всички японски училища в страната получават достъп до Интернет. С цел преодоляване на недостатъците в училищната система, през последните години японското правителство формулира нови цели за реформи в образованието: - „Повишаване на качеството на образованието, чрез подобряване на базовата подготовка на учениците в системата на задължителното образование – паралелки до 20 ученика, съвременно оборудване; - Подобряване на нравственото и общественото възпитание – подготовка на специални учители; - Създаване на привлекателно и безопасно обкръжение на учениците. Облекчаване на тежестта на приемни изпити; - Разширяване на доверието сред родители и общественост. Подобряване на дейността на училищните съвети, като в тях се привличат родители. Въвеждане на системата на училищните съветници. Максимално използване на възможностите на локалното общество; Родителите да имат възможност да избират общинско училище; - Усъвършенстване на професионалната подготовка на учителите, като се предвижда система за поощряване и увеличаване на заплатите на най-добрите учители; Въвеждане на периодично обновяване на учителските лицензии за правоспособност“. Изтегляне 46.4 Kb. Сподели с приятели:
|