Глава втора. Еволюция на идеите за Глобална ПРО

Първите три раздела на тази глава изследват опитите на САЩ да създаде противоракетна отбрана, която да излезе извън принципите за баланс на ядрените потенциали и теорията за сдържането.

Тази част на дисертацията е изключително важна в теоретично отношение. Тя изследва един, все още дискусионен за международната политика и дипломация, въпрос: влиянието на американската „Инициатива за стратегическа отбрана” (ИСО) върху американо-съветските отношения и в частност върху световната политика в края на Студената война. Тезата, застъпена в тази част е, че лансирането на високотехнологичната „Инициатива за стратегическа отбрана” на САЩ, от една страна и тежката политическа грешка на съветското ръководство, което през 1980 г. въведе т.нар. ограничен военен контингент в Афганистан, от друга, са в основата на последвалия след това колапс и дезинтеграция на Съветския съюз.

След като бяха разсекретени архивите от периода на създаването на ИСО и част от тези, свързани с планирането и провеждането на операцията на съветската армия в Афганистан, станаха ясни редица факти, които хвърлят светлина върху състоянието на съветската държава след лансирането на ИСО и влизането в Афганистан. Изясни се, че няколко години след като ИСО е приведена в действие, а паралелно с това операцията в Афганистан е в ход, руският военнопромишлен комплекс рязко е увеличил бюджета си. За финансирането на министерство на отбраната и ВПК са били отделяни над 12-14% от годишния брутен национален продукт на СССР. В тази връзка бившият секретар на ЦК на КПСС и дългогодишен посланик на Кремъл във Вашингтон Анатолий Добринин отбелязва: ”... ескалацията на военните разходи започна да се отразява върху вътрешното положение в СССР” (4). Като коректен и обективен анализатор на американо-руските отношения, Добринин разкрива в своите спомени, че ИСО започва сериозно да затруднява руската икономика, тъй като руснаците енергично търсят военен отговор на високотехнологичните разработки на ИСО посредством нарастване на потенциала си за масиран първи удар, а това изисква огромни финансови средства, които съветската държава не е в състояние да осигури, тъй като паралелно е длъжна да поддържа военния контингент в Афганистан. В този контекст в дисертацията е аргументирана тезата, че технологичното превъзходство, реализирано от американците чрез ИСО, което създаде на съветското военно и политическо ръководство нерешим на тогавашния етап военно-технологичен и стратегически проблем, а така също изтощителната десетгодишна военна операция в Афганистан, са ключови фактори за дезинтеграцията на Съветския съюз. Приведени са широк кръг аргументи: политически, национално-психологически, исторически, политико-антропологически, социологически и др. Разгърната е тезата за решаващата роля на външните фактори (ИСО и войната в Афганистан), довели до колапса на съветската система. Предложена е аргументация в полза на тезата, че колапсът на Съветския съюз е генериран от външни фактори, довели до пренапрягане на икономиката и деформация на социалната система на обществото, а не единствено от кризата на съветския политически модел.

§ 4. Системата за глобална ПРО на САЩ

В този ключов в теоретичен план параграф са дефинирани: главната идея, общата архитектура на общите цели и задачи на Глобалната система за противоракетна отбрана на САЩ, чието изграждане американците започват, практически още в самото начало на периода след Студената война. Президентите Клинтън (1993 – 2001) и Буш- Младши (2001 – 2009) „размразиха” програмите на Рейгъновата Инициатива за стратегическа отбрана. Изследването на целия този процес от близо 25 години води до извода, че именно ИСО е водоразделът в разбирането на американския управленски елит относно стратегията на диалог с РФ в областта на стратегическата отбрана след Студената война. Централен елемент на всички американски стратегии за национална сигурност след президента Рейгън е конструирането, усъвършенстването, изпитанията, интегрирането и оперативното развръщане на различни подсистеми и елементи на американската противоракетна отбрана (ПРО). Това е период, през който бе променена самата логика на мислене на американците относно начина, по който трябва да бъде построена отбраната в условията на стратегическия контекст от началото на новото столетие.

За първи път в историята на изграждането на сложни високотехнологични системи за отбрана, глобалната ПРО е ешелонирана в зависимост от фазите на полета на МБР. Целта е да бъдат обхванати всички фази от полета на МБР. Така системата интегрира средствата за прехващане на МБР в 1) активния участък на полетаразвърната; 2) на средния участък на балистичната траектория и 3) на крайния участък след обратното навлизане в атмосферата. Трите нива са високо интегрирани, посредством информационно разузнавателна система с глобален обхават и система за бойно управление, комуникации и контрол, което дава възможност за гъвкаво формиране на отделни зонални отбрани. Трите нива интегрират противоракетната отбрана глобално, като генерират капацитет за отразяване едновременно на атака от междуконтинентални балистични ракети, крилати ракети с голям и среден обсег, балистични ракети със среден и малък обхват. Така например, THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) е изнесена над атмосферата зонална отбрана, имаща задачата да поразява балистични ракети в най-високата част от траекторията им (височина до 320 километра).

Анализирана е архитектурата на Глобалната ПРО, по-специално - нейният централен компонент – бойната информационно-управляваща система „Иджис” („Aegis”). Оперативното развръщане на „Иджис” започна през 2008 г. и, според достъпната информация, днес системата е разположена на 24 от 74-те тежки бойни кораба на САЩ клас „Крайцер” и „Есминец”. Според плановете на Пентагона до 2020 г. всеки от тези кораби ще разполага със собствен комплект за ПРО „Иджис”.

От друга страна, природата на новата ПРО представлява уникално високотехнологично съоръжение, в което функциите на отбрана и нападение са интегрирани в една система, която се захранва от обща система за разузнаване, комуникации, контрол, радиоразузнаване, управление и командване. Последното означава практически качествено нов принцип за изграждане на отбраната, радикално различен от принципите, формиращи парадигмата на Студената война.

В 4.3. Европейският сегмент на американската система за глобална ПРО е анализиран европейският компонент на Глобалната ПРО. Разполагането му ще приключи в периода 2017 – 2018 г., което означава, че НАТО и европейските съюзници на САЩ за първи път в своята история ще имат противоракетен щит срещу ракети със среден обсег и балистични ракети с обсег до 1500 км. Разполагането на системата за ПРО в Европа е част от ангажимента на САЩ към НАТО и евроатлантическата общност. На първата фаза на разгръщането на комплекса (2017 – 2018) той не генерира дисбаланс, имащ отношение към стратегическата стабилност. Известно е обаче, че както Северна Корея, така и Иран са силно амбицирани да развият ракетно-ядрените си програми и в близките 6 - 8 години вероятно ще притежават балистични ракети със среден и голям обсег. Ако това се случи, сега дислоцираните в Полша ракети-прехващачи ще бъдат заменени с ракетите SM-3 Block IIB, за прехващане на балистични ракети с междинен (до 5500 км) и голям (над 8000 морски мили) обсег, изстреляни евентуално от Северна Корея и практически всяка точка, намираща се в Източна, Южна, Централна, Северна Азия или Близкия Изток.

Европейският сегмент на ПРО има пряко отношение към проблема за стратегическата стабилност, като поставя в неизгодна позиция Москва. Ето защо, Кремъл енергично възрази на разполагането на европейския компонент на американската система за глобална ПРО. Като отговор Москва ускори програмата си за усъвършенстване системата за управление на междуконтиненталните си балистични ракети, така че да бъдат в състояние да преодолеят разположеният в Европа сегмент на ПРО на САЩ.

В глава четвърта на дисертационния труд са изследвани най-важните геостратегически последици от разгръщането на американската ПРО. Главният изследователски проблем за стратегическата стабилност е представен през призмата на тези изводи. Така глава четвърта във висока степен дава отговор на основните цели и задачи, които си поставя дисертационният труд.

Глобалната противоракетна отбрана на САЩ представлява свръхинтелигентна конструкция от космически станции и сателити, земно-базирани мощни комуникационно-информационни центрове, мощни далекообхватни радиолокационни станции, десетки милиони датчици, няколко стотици командни центрове и центрове за управление и, разбира се, модерно ракетно въоръжение. От научно-техническа и военна гледна точка ПРО е гигантски проект със свръхамбициозни политически, геополитически и военностратегически цели. Никой, извън създателите на системата за глобална ПРО на САЩ, днес не може, дори приблизително, да определи капацитета на системата поради най-високата степен на секретност, валидна за информацията относно изграждането й. Очевидно е, обаче, рязко нарасналото самочувствие на американските политици и стратези, когато планират външната политика на САЩ в региони като Китай и Азиатско-Тихоокенския регион, Централна Азия и Русия. Спокойствието, с което реагира американската експертна общност, както на руските, така и на китайските ядрени и космически програми за военни цели, е друг индиректен показател. На трето място, свръхсекретността на програмата за ПРО, фактът, че до нея не е допуснат нито един неамериканец външен експерт говори, че откритията, направени по проекта са революционни и САЩ не желаят да ги споделят с нито една държава в света (5) . Последното е непряк отговор на въпроса защо сътрудничеството между САЩ и Русия, въпреки настойчивите усилия за това от страна на Кремъл, е невъзможно - то е недопустимо, тъй като системата е изключително скъп продукт и, разбира се, най-мощното оръжие, което страната притежава.

§ 1. Глобалната ПРО на САЩ и нейното отражение върху стратегическата стабилност.

Целта на тази част от глава четвърта е да аргументира тезата, че в началото на 21 век е налице своеобразна смяна на фокуса на стратегическата теория. В стратегическия „диалог” между САЩ и Русия си пробива път ново разбиране за стратегическа стабилност. Според него, в контекста на изграждането на глобална ПРО на САЩ и стремежа на РФ да настигне американците, стратегическата стабилност във висока степен ще зависи от капацитета на световните ядрени свръхсили да изградят и подържат глобална(и) ПРО. Формулирана е централната теза на дисертационния труд:

Тази теза следва да бъде възприемана като алтернатива на принципа на Робърт Макнамара за класическото двустранно ядрено сдържане, валиден за периода на Студената война. Тя отхвърля класическото разбиране на сдържането, че противоракетната отбрана задължително генерира нападателен потенциал у противника. Глобалната ПРО на САЩ предизвика реципрочно и ускорено придвижване на руската инженерно-конструкторска и научна мисъл в същата посока: РФ също изгражда своя ешелонирана ПРО под наименованието Въздушно-космическа отбрана.

В контекста на новото разбиране, средствата за ПРО се превръщат в офанзивен (атакуващ) елемент. Така се оказва, че е възможно отбраната да бъде ... офанзивна. В тази връзка, част от изследователите на този въпрос използват термина „нападателно-обранителен комплекс” (6).

Предприетият анализ в тази глава на дисертационния труд дава основание да бъде формулирана тезата, че е налице пробив в парадигмата на Студената война. Причините за това са следните: първо, става дума за създаването на качествено ново поколение система : ПРО с глобален обхват. Нито една от двете суперсили през периода на Студената война не бе в състояние нито да конструира, нито дори само теоретично да конструира подобна идея. В глави първа и втора на дисертацията този въпрос е анализиран обстойно. Второ, по своите технически, конструктивни и технологични характеристики системата за глобална ПРО е извеждане на стратегическото съперничество на ново, качествено по-високо ниво, на което системите за отбрана и нападение функционират по начин, различен от функционирането им през Студената война. Централният принцип на сдържането: че ПРО генерира рязко нарастване на стратегическите нападателни оръжия, фактически се оказва невалиден за началото на 21 век.

Изграждането на глобална ПРО доведе до радикална промяна в американското стратегическо и оперативно-тактическо мислене. В § 2 са приведени аргументи в защита на този тезис, като са анализирани последиците от посочената промяна.

Централен елемент на промяната е тезисът, че при съвременното технологично равнище на развитие, САЩ са в състояние да нанесат прецизен бърз конвенционален, комбиниран или ядрен удар по всяка точка на земното кълбо, като същевременно отразят, със средствата на глобалната ПРО, която изграждат, възможен превантивен (или масиран първи) удар на потенциалния си противник. Определяйки целите и задачите на структурирания по радикално нов начин USSTRATCOM генерал Картрайт, командващ стратегическото командване на САЩ, посочва, че новата система ще позволи да бъдат планирани с висока прецизност „операции на глобален удар с използването на пълния спектър от ядрени, конвенционални и некинетични опции” (7).

В следващите два параграфа (§ 3 и § 4) на тази глава са направени изводи относно разбирането за стратегическа стабилност в контекста на лансираните нови програми на САЩ. Дълбоките промени в мисленето на американската стратегическа общност водят до доктринални промени. Така например, след лансирането на „Незабавен глобален конвенционален/ядрен удар” се заговори за нова ядрена триада. Тя съдържа капацитет за високоточни конвенционални удари с голям обсег. Така, новата триада дава наред с ядрената и втора, неядрена опция за отговор на потенциална атака. Новата ядрена триада оказва влияние върху концептуалното разбиране на възпирането от Студената война. Нещо повече, целият концептуален и доктринален комплекс, включващ CONPLAN 8022, глобалната ПРО, създаването на капацитет за операции в киберпространството и информационно управляващата и разузнавателна система С4ІSR, теоретично и, във висока степен, практически трансформират стратегическата парадигма на Студената война. В геостратегически план след 2000 г. в САЩ стартира процес на дълбоко политическо, военно и технологично преосмисляне на базовите принципи на парадигмата на взаимното ядрено сдържане ( Дисертация, с. 151).

Този процес, според дисертацията, е все още незавършен и едностранен, така че не е коректно да се направят категорични изводи относно перспективата в развитието му. Важно и безспорно обаче е следното:

(1) той генерира асиметрия в стратегическите отношения САЩ – РФ;

(2) той променя разбирането за стратегическа стабилност от периода на Студената война.

Една от важните последици от тази мащабна програма се изразява в това, че американските стратези, военни и учени се стремят да създадат система, която е в състояние да унищожи заплахата, преди тя да е възникнала (8) .

В тази част на глава четвърта е анализиран проблемът за разполагането на американската ПРО в Европа, а така също сериозните и основателни опасения на Кремъл, че разполагането на елементи на глобалната ПРО на САЩ в Европа ще създаде предпоставки за възникването на стратегически дисбаланс в полза на САЩ.

Острата критика на Москва срещу изграждането на европейския сегмент на глобалната ПРО на САЩ не попречи на Русия да стартира собствена противоракетна отбрана. Глава пета изследва замисъла, целите, приоритетите и реализацията към момента на този проект на РФ, за което руското правителство е осигурило над 100 милиарда долара. Главната изследователска задача обаче се състои в оценката на руската ВКО през призмата на идеята за стратегическа стабилност.

В § 1. „Задачата ВКО” са анализирани първоначалните идеи за построяване на въздушно-космическа отбрана на РФ. Нейното първоначално конструиране започва през 2006 г., когато с указ на президента Дмитрий Медведев е създадено обединено стратегическо командване на Русия в чиито състав влизат:

• 
  Системата за ПВО;
  
• 
  Развърнатата около Москва и Подмосковието ”Система А - 235”;
  
• 
  Системата за предупреждение за ракетно нападение (СПРН);
  
• 
  Системата за контрол върху космическото пространство (СККП); и
  
• 
  Системата за радиоелектронно разузнаване.
  

Москва от Вашингтон. Тези два главни фактора, заедно с редица други, определят в значителна степен стратегията, която Русия следва при изграждането на своята противоракетна отбрана след 2006 г. Руските конструктори на ракетна техника и противоракетни средства се ориентират към конструирането не толкова на дефанзивни системи, колкото към създаването на стратегически ядрени сили, способни да пробият системата за глобална ПРО на САЩ, независимо от схемата на нейното дислоциране. До 2012 г. руските конструктори на МКБР се придържаха към становището на директора на московския „Институт по топлотехника” академик Юрий Соломонов, според който „системата за противоракетна отбрана срещу предполагаем противник в класа на междуконтиненталните балистични ракети не може да бъде реализирана и да съществува като ефективно средство за борба с МБР” (9) . Ако примем за вярно твърдението на Ю. Соломонов и руската стратегическа общност, новата ПРО на САЩ е по-скоро „политическа игра” (10), използвана за „ракетно-ядрен шантаж” срещу Русия.

В тази част на дисертацията са анализирани редица разлики в представите на руската и американската стратегически общности по отношение начина на построяване на противоракетната отбрана и стратегията на нейното оперативно използване от командирите. Анализирана е американската концепция за предоставяне „глобални възможности” и „глобален контекст”, представляваща пряк резултат от изграждането на глобална ПРО. На етапа 2006 - 2012 г. руските специалисти продължават да търсят верния подход, като все още нямат капацитет да интегрират своя ракетно-ядрен потенциал в командване, подобно на STRATCOM. Все още доминира тезисът, че на страната не е необходима глобално развърната ПРО. С. Суханов, генерален директор на Центъра за системно проектиране ОАО „МАК Вимпел”, в чиито приоритети е разработването на системите за управление на руските стратегически сили, заявява: ”Ясно е, че практически е невъзможно да се построи ефективна система за ПРО срещу масирано използване на ракетно оръжие от САЩ и другите страни от НАТО...” (11) .