§ 2. ВКО: архитектура, елементи, технологичен контекст

В периода 2012 - 2015 г. настъпва промяна в работата по изграждане противоракетна отбрана на РФ. На първо място еволюира концептуалната идея за ВКО. Промени се отношението към теорията на възпирането (сдържането). Постепенно се наложи разбиране, много близко до американското, че ПРО е не по-малко важна от силите за сдържане и масиран първи удар. На второ място, прекалено широкото разбиране за ВКО като интегрираща едва ли не въоръжените сили на Русия отпадна. Трето, в заводите „Алмаз – Антей”, където е съсредоточена разработката на ВКО, бяха направени сериозни технологични пробиви, което действа окуражително на хората ангажирани да изградят високотехнологична и по-ефективна противоракетна отбрана за РФ. Четвърто, в руската експертна общност се появи разбирането, че Русия трябва да развива силите си, обезпечаващи противоракетната отбрана по модел, близък до този на САЩ. Накрая, руското правителство финансира с 2 трилиона рубли над 100 проекта, свързани с разработката, изпитанията и производството на компоненти за ПРО на Русия. Резултат от всички тези промени е създаването на 1 август 2015 г. „Въздушно-космически войски” като нов вид въоръжени сили на РФ, обслужващи ВКО.

В § 2 на глава 5 е анализирана общата архитектура на руската ВКО и нейните базови елементи: система за ранно предупреждение за ракетно нападение; системите С – 400 и С – 500; системите „А – 135” и „А – 235 Самолет М”. В тази част на дисертацията е направен сравнителен анализ с американските постижения в изграждането на ПРО, като са анализирани предимствата и недостатъците на двете програми. Въз основа на направения анализ е формулирана хипотезата, че в оперативна готовност руската система за ВКО вероятно ще бъде въведена не по-рано от средата на третото десетилетие на века, тоест след 2025-2027 г. Разбира се, това е прогноза построена, преди всичко, върху тенденциите в технологичното развитие на този вид системи за отбрана.

§ 3. Руската стратегическа общност и заплахите за Русия ( Threat Perceptions for Russiа ).

Руските военни и цивилни стратези, действащите политици и дипломати, ръководителите на военнопромишления комплекс, редица академични и университетски центрове и звена и пр. образуват широка общност, която генерира различни мнения, включително рязко критични по отношение на военните програми на Русия. Тази стратегическа общност не е против националните интереси на страната, но нюансите в нея са достатъчно отчетливи. Ясни също така са и различните, най-често концептуални, позиции на отделни нейни представители, които са изградени преди всичко върху собствен дългогодишен професионален опит най-вече в областта на международната политика, дипломацията, отбраната и научните изследвания. Преобладаващото мнозинство в стратегическата общност на Русия са бивши генерали и офицери от руската армия, бивши дипломати или професори в университетите, неправителствените центрове и академиите на страната. В определена степен всички тези хора формират специфичен контекст за анализ и разбиране на руската политика в областта на отбраната. В § 3, на глава 5 са анализирани позициите на тази експертна общност. Анализирана е дискусията по въпросите на стратегическата стабилност и военната доктрина на Русия между отделните представители на руската експертна общност. Накрая, анализирани са най-вероятните, според представителите на руската стратегическа общност, сценарии на възможен конфликт между САЩ и РФ. Тезата, предложена в тази част на дисертационния труд е, че могат да бъдат дефинирани две относително независими групи експерти, с различен подход към стратегическата стабилност в контекста на стратегическата среда от началото на второто десетилетие на 21 век. Първата от тях символично може да бъде определена като група на военните експерти. Става дума за група бивши генерали и военни експерти, заемали в недалечното минало ключови позиции в министерство на отбраната и военнопромишления комплекс на Русия. Те градят разбирането си за стратегическа стабилност при съвременните условия върху два базови компонента: 1) капацитетът и възможностите на стратегическия ядрен комплекс на Русия и руската ПВО и ПРО ; 2) най-вероятния сценарий за начало на ядрен конфликт между САЩ и РФ.

Според (о.з.)ген.-лейтенант Владимир Останков, един от най-авторитетните между тези експерти, при заплаха от ракетно-ядрено нападение срещу Русия, „най-вероятният” сценарий е свързан с нанасяне на „превантивен масиран комбиниран удар с ядрени и неядрени средства, прехващане на оцелелите след първия удар и стартирали ядрени носители с помощта на глобалната ПРО и ПВО на САЩ, нанасяне на последващ удар с помощта на оцелялата част от американските настъпателни средства” (12). Изследван е широк кръг от становища и идеи, развити по този сценарии. Главният извод, направен в тази част на доктората е, че основополагащо значение при реализирането на т. нар. най-вероятен сценарий, според групата на военните експерти, ще има американската система за глобална противоракетна отбрана. Според руските неправителствени военни експерти ПРО на САЩ е изключителна заплаха за отбраната на Русия. Тя генерира стратегически дисбаланс и нарушава стратегическата стабилност. Групата експерти около генерал Останков констатира сериозно технологично изоставане на Русия от САЩ в областта на средствата за ПРО. Един от най-важните е, че „съществуващите комплекси за автоматизация на командните пунктове на всички звена за управление не са пригодни да обработват информация за цели, движещи се със скорост по-висока от 4 Мах” (13). Какво обаче следва от анализа на тези оценки? Преди всичко изводът, че, тъй като на този етап РФ не е в състояние да изгради ПРО от типа на американската, за да балансира американската система, ще продължи да усъвършенствува средствата си за първи удар. Този отговор е от позициите на базовите концепции и принципи на парадигмата на Студената война.

Дисертацията анализира доктриналните документи, отразяващи посочената позиция, която постепенно се превръща в доминираща за министерството на отбраната на РФ. Важното в тях е, че следвайки посоченото по-горе разбиране, новите „Военна доктрина” и „Стратегия за национална сигурност на РФ” (2015 г.) въвеждат използването на превантивен първи удар. Според двата документа, ако имат достатъчни основания, РВСН са длъжни да нанесат „изпреварващ ракетно-авиационен удар”, като изпреварят потенциална атака срещу Русия. В дисертационният текст тези поправки в базовите отбранителни документи на РФ са квалифицирани като скрита концепция на правото за масиран първи ядрен удар.

В тази част на дисертацията е аргументирана тезата относно ниготшвншти слидствша от динамиката на ядреното сдържане, в основата на която стои противоречието между създаването на нови поколения ядрено оръжие и принципа за нестабилност. Всяко следващо поколение оръжие дестабилизира системата и генерира ефект на ново съперничество на все по-високи нива на количествено-качествен паритет. Погледнат през геостратегически фокус, този процес обаче генерира непрекъснато недоверие и напрежение между ядрените съперници. Така стигаме до парадокса, че недоверието през цялата Студена война е генерирано именно от основополагащата идея на парадигмата на „сдържането”. „Възпирането” („сдържането”) генерира надпреварата в ракетно-ядреното въоръжаване. Тази група руски експерти са убедени, че парадигмата на сдържането „във висока степен ограничава възможностите на големите държави за по-дълбоко сътрудничество” . Групата на ядрените конструктивисти гравитира около Института за световна икономика и международни отношения на РАН начело с акад. Алексей А. Динкин, акад. Алексей Арбатов, генералите от запаса Виктор Есин и Владимир Дворкин, Александър Пикаев, Сергей Ознобищев и др. Тази група е за рязко редуциране на стратегическите ядрени запаси на САЩ и РФ на нива, близки до нулата. Те са убедени в непригодността и вредното влияние на стратегическото сдържане за разширяване сътрудничеството и приятелството между Русия и САЩ не само в сферата на стратегическите оръжия, но така също в политиката, разузнаването, дипломацията, космическите изследвания, борбата с международния тероризъм. Най-точно идеите на ядрените конструктивисти е изразена от академик Арбатов, който пише: „По-нататъшното съхраняване на системата за ядрено възпиране неизбежно ще предизвика ерозия на стратегическата стабилност...” (14)

Анализът на заплахите в тази част на дисертационния труд води до извода, че лансирането на глобалната ПРО на САЩ и свързаните с нея нови програми на Русия и САЩ усложнява стратегическата среда, като увеличава неопределеността в отношенията между Кремъл и Вашингтон.

Заключение. Стратегическата стабилност в началото на 21 в.

§ 1. Глобалната ПРО на САЩ и съвременните международни отношения.

Глобалната ПРО променя радикално стратегическите отношения между САЩ и РФ. В заключението на дисертацията са посочени главните последици от ПРО за международната сцена. Най-важната от тях е, че построяването на глобална ПРО открива нов етап в развитието на идеите за отбрана след Студената война. В теоретичен план най-важното значение има идеята отбраната (ПРО) да бъде изградена като система, стабилизираща както глобалната, така и регионалната стратегическа ситуация. В този смисъл ПРО се превръща в своеобразен център, детерминиращ стратегическите отношения през т.нар. втора ядрена ера, характеризираща се неограничен ядрен плурализъм.

В тази част са реинтерпретирани редица от тезите, развити в дисертацията. Първата от тях е, че глобалната противоракетна отбрана излиза вън от парадигмата на Студената война. ПРО е система надхвърляща по своя замисъл и изпълнение технологичното ниво, архитектурата и дори самата постановка на стратегическите задачи, които решава. В този тесен теоретичен смисъл тя не може да бъде разбрана в контекста на парадигмата на „сдържането”. Най-важният въпрос е нейното отношение към стратегическата стабилност. И веднага следва да бъде подчертано, че глобалната ПРО на САЩ дестабилизира ядрения паритет САЩ – Русия, тоест паритета на Студената война. Големият проблем след Студената война обаче не е този. Проблемът днес е почти безконтролното разпространение на ракетно-ядрени технологии. След края на Студената война сме свидетели на бързото нарастване на броя на държавите, притежаващи ядрено оръжие. Коя или каква система би могла да балансира едновременно и ефективно този агресивно нарастващ ядрен плурализъм ? Очевидна е невъзможността това да стане чрез взаимното ядрено сдържане, тъй като нито една от нововъзникналите ядрени държави не желае да дискутира с останалите каквито и да било въпроси, свързани с ядрено разоръжаване. Оттук следва един важен извод, направен в дисертацията: само система с капацитет за глобален ядрен контрол е в състояние да предотврати ядрена смърт на планетата.

Другата фундаментално важна идея на парадигмата на глобалната противоракетна отбрана е стремежът стратегическото съперничество постепенно да се редуцира към развръщането на високоточни конвенционални системи с голям обсег. Такава е например системата „Незабавен глобален удар”, чиято водеща идея е използването на неядрени средства, монтирани на междуконтинентални балистични ракети. Налагането на тази тенденция би могло в средносрочна и по-далечна перспектива рязко да намали числеността на ядрените бойни глави.

В § 2 на заключението е прогнозирана динамиката на стратегическата стабилност в началото на 21 век. За тази цел са формулирани два възможни сценария на развитие на отношенията САЩ – Русия. Първият от тях произтича от хипотезата, че през следващото десетилетие РФ ще се опита да компенсира сериозното си технологично изоставане от САЩ, като, подобно на своите съперници, се ориентира към изграждане на свръхтехнологична система, интегрираща нападение и отбрана в обща отбранително-нападателна система. Ако Русия успее да следва тази посока на развитие на своите стратегически сили, постепенно сдържането като доктрина ще бъде преодоляно и стратегическите отношения РФ – САЩ ще могат да бъдат дефинирани посредством принципите на нова парадигма, чието главно следствие и, в същото време, предимство ще бъде последователното редуциране на ниски нива на ядрените запаси на двете ядрени свръхсили.