Военна доктрина на Република България

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

“Черноризец Храбър”

По: Международна и национална сигурност

Тема: Военна доктрина на Република България.

На основата на доктрината се формулират цели на политиката за националната сигурност – непосредствена причина за политическо действие. Последното е възможно чрез прилагане на съотвени средства.

От хилядолетия като главна, но не и единствена външна заплаха се смята военната. Вярно е обаче и това, че и гарантирането на националната сигурност се е приемало като военна задача, за чието решаване са били нужни съответни въоръжени сили. Трябва да се признае, че всяко разбиране за националната сигурност еднозначно е имало подчертано от бранителна формулировка, декларираната насоченост към защита, към отбрана, с позоваване на жизненоважни национални интереси и обвързване с наличието на реална заплаха – агресивен противник. Схващанията за водещата роля на военната сила като средство на политиката за сигурност се поддържат от традиция, институции и практика. За мнозина опората върху военната сила е най-важното средство на външната политика и е неизменна съставна част от доктринални конструкции и препоръки за практически действия.

Мастото и ролята на военната сила се закрепват и определят в доктрината за национална сигурност. Традиционно тя не само установява пряката връзка на военната сила с вътрешната и външната политика, но и се основава на примата на военните интереси над политическите. От функционална и нормативна гледна точка същността на доктрините за национална сигурност се определя от интеграцията на въпросите на вътрешната, външната и военната политика. Целта е да позволи на военните водемства и другите министерства и учреждения на правителството по-ефикасно да си сътрудничат по въпроси, свързани с националната сигурност. Организационно-управленските предимства са явни. Формално вътрешната, външната и военната политика са като че ли на равни начала в подхода към интегрираната политика за национална сигурност. В действителност става дума за подчиняване донякъде на политическите съображения на интересите за постигане на позиця на уравновесяваща или превъзхождаща сила. Всъщност има стремеж военната сила да се въздигне и институционализира като основно средство на националната сигурност.

Като цяло в доктрината за национална сигурност военната сила може да е средство на външната политика – при това твърде съществено. Взаимовръзката на външната политика и военната сила като цел и средство за различните държави остава достатъчно неизяснена в съвременните условия. Няма място за опасения, ако смисълът на използването на военната сила се придава от политическата цел, а не от факта на наличието й. Тогава и само тогава във взаимоотношенията между външната политика на държавата и военната й сила първата е определяща, а втората – подчинена, т.е. мащабите и главно формите на използване на сила се определят от външнополитическата цел.

Силата на държавата е способността й да постигне свои цели, ако в резултат на нейното влиянеие други държави направят нещо, което иначе не биха сторили, или съответно поискат това, което въпросната държава иска. В съвременните условия силата в междудържавните отношения става по-малко приложима, като при това и елементът на пряка принуда в нея също намалява. Мнаго други елементи, съставящи силата, поради своята универсалност изместват значението на военната сила.

Дипломатическите и военните средства, изпълняващи в сферата на сигурността различни, но допълващи се функции, по същество са обвързани и с различни материални ресурси.

Що се отнася до тези средства, доколко в случая тяхната функция е намаляване или ликвидиране на вероятността за реално възникване на военна заплаха, заслужава признание изводът, че в същата степен техен материален ресурс, материална гаранция е разоръжаването, т.е. мерките за ограничаване, за съкращаване до минимум на военните потенциали на държавите с перспективата и целесъобразността за окончателното им ликвидиране.

Военната доктрина на Република България е система от стратегически възгледи, принципи и подходи за гарантиране на националната сигурност във военнополитически и военен аспект.

Военната доктрина разглежда военностратегическата среда, определя приоритетите на отбранителната политика и насоките за използване, изграждане и развитие на въоръжените сили в интерес на отбраната, укрепването на мира и стабилността при тясно сътрудничество с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз (ЕС) в периода до присъединяването към тях.

Военната доктрина е разработена в съответствие с Конституцията на Република България. Концепцията за национална сигурност, международните договори и догово-рености, по които Република България е страна. Тя има отбранителен характер, който се реализира чрез отбранителна политика и отбранително планиране.

Република България разглежда националната си сигурност в пряка връзка с регионалната и европейската сигурност. Република България отчита, че:

• 
  Премахването на политическата и военната конфронтация сведе до минимум опасността от глобален ядрен конфликт и унищожителен военен сблъсък;
  
• 
  Са създадени условия за глобализиране на сътрудничество и взаимодействието, включително във военната област;
  
• 
  Се изгражда нова общоевропейска архитектура за сигруност и отбрана, основана на НАТО, ЗЕС и ЕС, способна да отговори на предизвикателствата и заплахите за международната стабилност;
  
• 
  В значителна част от Югоизточна Европа се развиват процеси на възприемане на европейските и евроатлантическите ценности в области на сигурността и отбраната.
  

За Република България военностратегическата среда се усложнява и от близостта й с райони, които са застрашени от:

• 
  Незаконен трафик на оръжия и военни материали, свързан с въоръжен екстремизъм под различни форми;
  
• 
  Контрабанда на технологии и продукти за производство и употреба на оръжия за масово поразяване, криеща опасност от тероризъм с ядрени, химически, биологични и ракетни средства;
  
• 
  Разрастване на организираната престъпност, дестабилизираща политическата и икономическата обстановка;
  
• 
  Възможни масови бежански потоци;
  
• 
  Разпадане на държавността в страни от региона вследствие на вътрешен политически и икономически срив;
  
• 
  Риск за трансгранични екологични проблеми;
  
• 
  Информационни рискове и заплахи, свързани с прехода към информационно общество.
  

Република България осъществява отбранителната си политика чрез сътрудничество, интеграция и дългосрочна макроикономическа стабилизация и икономически растеж. Подходите за постигане на целите съчетават марки за активно формиране на благоприятна между за активно формиране на благоприятна международна среда, за управление на кризи с различен характер и за отбрана на страната. При осъществяване на отбранителната си политика Република България:

• 
  не се отнася към нито една държава като към свой противник и решава с невоенни средства възникналите проблеми и противоречия, застрашаващи сигурността, суверенитета и териториалната й цялост;
  
• 
  разглежда сигурността и отбраната си в единство с регионалните, европейските и евроатлантическите системи за сигурност и отбрана;
  
• 
  определя партньорството и членството си в НАТО, ЗЕС и ЕС като стратегически приоритет за гарантиране на националната си сигурност и отбрана;
  
• 
  поддържа и участва в инициативи за разоръжаване и снижаване на военните потенциали;
  
• 
  участва активно в международното военно и военнополитическо сътрудничество, допринася за укрепване на мира и сигурността в Югоизточна Европа и за изграждане на новата архитектура на европейската и евроаттлантическата сигурност;
  
• 
  запазва правото си да търси съюзници и военна помощ при възникване на заплаха за нейната териториална цялост и суверенитет;
  
• 
  подкрепя дейността на международните организации за поддържане на мира и осигурява участие на български военнослужещи и формирования в международни военни, хуманитарни и контролни мисии в съответствие с принципите на Организацията на обединените нации (ООН).
  

Военната политика подкрепя усилията на ООН и на Организацията на сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в сферата на контрола на въоръженията, предотвратяването на конфликтите и възстановяването на мира. Република България разглежда участието си със специално подготвени военни, полицейски и други формирования в различни по характер операции и мисии като дългосрочна инвестиция за гарантиране на собствената си сигурност.

Военното планиране е насочено към изграждане и поддържане на адекватен отбранителен потенциал и бойна готовност, осигуряващи ефективна способност за сдържане и отразяване на агресия; ефективно функциониране на военните компоненти на националната система за управление на кризи; участие в международни инициативи за поддържане на мира и предотвратяване на конфликти.

Отбраната на Република България е система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните, човешки и материални ценности чрез поддържане на икономиката, въоръжените сили, населението и отбранителната инфраструктура в готовност за действие, като и от действия за защита на териоториалната й цялост, независимост и суверенитет. Тя е важна част от системата за национална сигурност и е в подкрепа на усилията за интегриране в европейските и евроатлантическите политически, икономически и военни структури.

Ръководството и управлението на отбраната се осъществяват от органи и по ред, установени в Конституцията и законите на страната, с цел ефективно използване на ресурсите за отбрана в мирно време, при управление на кризи и в условията на военен конфликт. Министерският съвет организира, а Министерството на отбраната ръководи и координира работата на системата за ранно предупреждение, бързо реагиране и интегрирано планиране на отбраната.

Подготовката на страната за отбрана обхваща система от дейности, подготвящи националната икономика, въоръжените сили, населението и територията на страната като театър на военните действия. Тя се осъщсетвява чрез:

• 
  разработване на нова, изменение на съществуващата и прилагане на нормативна уредба, концептуални документи и планове за отбраната, които отговарят на изискванията на Военната доктрина и гарантират съвместимост с НАТО;
  
• 
  научно-техническа и изследователска дейност;
  
• 
  изграждане на единна система за информация, сигурност, ранно предупреждение и управление на страната и въоръжените сили;
  
• 
  всестранно осигуряване на отбранителни ресурси, поддържане на бойна и мобилизационна готовност;
  
• 
  дейности за защита на населението и националната икономика.
  

В рамките на политиката за национална сигурност въоръжените сили изпълняват следните функции: сдържащи и отбранителни; за поддържане на мира; хуманитарни, спасителни, интеграционни и социални.

• 
  осъществяване на неотменното право на индивидуална и колективна самоотбрана;
  
• 
  изпълнение на международноправни задължения за целите на операции, различни от война;
  
• 
  природни бедствия, промишлени аварии и опасни замърсявания на националната територия или в чужбина;
  
• 
  международноправни договорености и решения на компетентните органи за взаимодействие с НАТО, ЕС и ЗЕС.