Впр. 1 Предмет на конституционното право на Р. България. Роля и значение в системата на действащото право

- КП представлява гранично право с политиката – то съдържа норми относими към политиката на страната.

2. Основният закон включва в себе си принципите на действащото право. При прехода от планово към пазарно стопанство някои държави създават своя конституция в неговия край. Налице е проектиране на фактическите обществени отношения в конституцията.

1. Източници

а) Основен източник на КП е Конституцията на Р. България. Тя е творение на учредителната власт, има непроизводен характер и заема върховно положение в системата от източници на правото. Източник на КП са и законите за изменение и допълнение на Конституцията, тъй като те се считат за част от Конституцията.

б) Международните договори по чл. 5 ал. 4: „Международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България...” също могат да бъдат източници на КП доколкото:

в) Устройствени закони. Приемат се от парламента и регламентират начина на дейност на определени органи: Закон за Конституционния съд, Закон за Съдебната власт, Закон за Сметна палата, Закон за Омбудсман.

г) Органични закони. Предметът на регулиране на органичните закони обхваща отношения, които по правило се уреждат в конституцията – основните права на гражданите, формата на управление, формата на държавно устройство, предоставяне на автономия, разпределение на компетенции между органите на трите власти и т.н.

д) Обикновени закони, които касаят конституционноправна материя:

e) Подзаконови, вторични или регламетарни актове, които се създават в изпълнение на закона, имат производен от него характер или регулират първично материя извън установения в Конституцията домен на закона. Такива са:

ж) Правната доктрина и конституционния обичай в Р. България представляват спомагателни източници.

2. Норми на КП
Особеностите в предмета на КП определят особеностите на нормите на КП, които ги специфицират по отношение на общото понятие за правни норми.

2.1 Характеристики:

2.2 Йерархията на нормите

1. Характеристика

2. Особености на конституционното правоотношение

1. КП е публичноправен отрасъл, т.е. то принадлежи към онази група отрасли, в които отношенията се уреждат в публичен интерес. КП играе определяща роля по отношение на всички публични и частноправни отрасли: основната му функция е да изгради фундамента от принципи и ценности, около който се „върти” модерната държава.

2. Предметът на регулиране представлява система от обществени отношения, които се регулират от нормите на определен отрасъл. Трудностите при определянето на предмета на правно регулиране на КП идват от там, че то регулира един широк кръг от обществени отношения с разнороден характер.

При определяне на предмета на КП са възможни два подхода:
- Прагматичен (изброителен) – определянето на предмета се свежда до следване на системата на конституционния текст, т.е. описват се отношенията, които уреждат нормите на действащата конституция. Оформят се няколко групи: отношения, свързани с формата на управление на държавата, с икономическата система, с конституционноправния статус на гражданите, с техните основни права и свободи.
- Аналитичен – извежда се дефиниция на общите белези на отношенията, които поради разнородния характер на конституцията звучат прекалено общо. (система от общи понятия, които възникват при осъществяването на държавната власт и народни суверенитет и при упражняването на основните права на гражданите).
При дефиниране на предмета на КП следва да се имат предвид 2 особености:
а) предметът на КП така абстрактно не съществува – държи се сметка за времето и мястото; при сравнение на двата конституционни акта става ясно за реазличията в мненията на конституционния законодател.
б) сърцевината на предмета са онези обществени отношения, които са обект на правно регулиране от КП неизменно от първите конституции до днес; кръгът отношения – основни права и свободи и функционирането на публичната власт; извън тях всеки законодател подхожда творчески – включва и други отношения, които според него в дадения момент са важни.

Относно отношенията, които се включват в предмета също съществуват два подхода:

3. Правно регулиране. Режимът на правно регулиране е обвързан и предопределен от предмета. Всички публичноправни отрасли, в които отношенията са уредени в публичен интерес, използват преди всичко властчническия метод. Методът предопределя типа на правните норми – нормите на КП са императивни правни норми.

1. Конституционализмът може да се дефинира в две основни насоки:

Смята се, че началото на модерната политическа мисъл се поставя от Николо Макиавели по времето на италианския Ренесанс. Той „изобретява” понятието за държава – stato. С неговото име се свързва и доктрината reason d`etat буквално: основанието на държавата, висшите държавни интереси. Това е политическа идеология, което оказва огромно влияние по времето на абсолютната монархия. Макиавели е един от идеолозите на националната държава; той формира модела за националното обединение на Италия. След него на държавата започва да се гледа като произведение на изкуството.

Големият вододел – краят на една епоха и началото на друга, е Великата френска буржоазна революция. Създава се Декларацията за правата на човека и гражданина: политическа програма на модерната епоха, която и до днес е част от Френската конституция. Самото название на декларацията говори, че се изхожда от разграничението между гражданското общество и политическата държава. Тази диференциация е в основата на европейското разбиране за свободата и оттук на европейския конституционализъм. „Декларацията” е писана от високоподготвени мислители. Тя е продукт на събитията, но се превръща в политическа програма на модерната епоха. Диференциацията е свързана с развитието на стоково-пазарните отношения в недрата на на феодализма, формирането на гражданското общество, в чиято основа стои частната собственост (а не феодалната). Това обаче е един дълъг процес.

Развитието на модерния конституционализъм има две основни фази – либерален конституционализъм и демократичен конституционализъм. В ранната фаза се наблюдават 3 основни тенденции, насочени към:
- деперсонификация на властта – постепенно се достига до идеята на „двете тела на краля”: едното смъртно – неговата личност, а другото безсъртно – държавата. „Кралят умря, да живее кралят!”
- институционализация на властта – бавен и продължителен процес на осъзнаване на държавата като сложна и многофункционална институция, която има за свое ядро идеята за общото благо.
- разделение на властта – свързано е с разделението на единната държавна власт.
Големият обрат в мисленето се осъществява от Великата Френска буржоазна революция, която издига лозунга „Свобода, равенство и братство”.

2. Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. К. поставят началото на конституционализма като модел на управление.

a) Според формата на изразяване юридическите конституции биват:

б) Според процедурата по изменение конституциите се делят на:

в) В зависимост от съответствието между юридическата и фактическата конституция основните закони биват:

г) Според начина на създаването им конституциите биват:

д) Според формата на държавно устройство конституциите биват три основни вида:

Във всички федерации конституциите на субектите на федерацията са подчинени на съюзната конституция, която урежда общата политика. Конституциите на конфедерациите са многостранни договори между държавите-участници в обединението, запазили напълно суверенитета си. Унитарните конституции преобладават в съвременния свят.

Според характера на обществено-икономическия строй:

Според формата на държавно управление:

Според формата на държавно устройство:

1. Конституционното развитие на България преминава през 4 основни етапа, които съвпадат с действието на четирите български конституции в новата история на III Българска държава. Характерни черти на развитието на българския конституционализъм са: прекъснатост, скокове, липса на приемственост. Без съмнение всички български конституции са конституции на прехода. Друга особеност е силното влияние на международните среди отколкото на вътрешните потребности на обществото.

2. Развитието на българския конституционализъм започва с приемането на Търновкската конституция през 1879 г.

3. Нормативни разрешения в Търновската конституция

ТК установява модел на управление, който е значително отдалечен от паламентарен. Конституционната еволюция на държавите, послужили за пример на ТК, е отивала към парламентаризъм, а България се движи в обратната посока – засилване функциите на монарха с конституционни средства и чрез конституционната практика. Властта на монарха и възможността да арбитрира политическия процес се утвърждават от липсата на развита партийна система. В България се наблюдава процес на бързо роене на политическите партии, формират се множество по-слаби партии без традиционна подкрепа от избирателите. За това допринася и възприетото пропорционално представителство. Формирането на парламентарно мнозинство става невъзможно. У нас се полага един негативен модел на парламентарно представителство, при който монархът назначава правителството, разпуска парламента и предизвиква предсрочни избори.