Впр. 1 Предмет на конституционното право на Р. България. Роля и значение в системата на действащото право

Сключването на брак от български гражданин или гражданка с чужда гражданка или гражданин не води автоматически до промяна на тяхното гражданство. Промяната на гражданството на единия съпруг не променя гражданството на другия. Придобиването или освобождаването от гражданство на другия съпруг е въпрос на личен избор.

Освобождаването от гражданство може да стане само по искане на гражданина. Не е възможно на каквито и да е законни основания инициативата за освобождаване да произхожда от държавата. Български гражданин, придобил чуждо гражданство, без да иска освобождаване от българско, става лице с двойно гражданство.

Лишаването от българско гражданство е най-висша правна и морална санкция по отношение на гражданите. Осъществява се едностранно от държавата. Тя прекратява връзката си с гражданина на законово основание, по своя преценка, без да се съобразява с неговата собствена воля. Основанията за лишаване от българско гражданство са законоустановени престъпни деяния с най-голяма обществена укоримост, които засягат коренни интереси на държавата. Лишаването от българско гражданство е приложимо само по отношение на граждани, придобили българско гражданство по натурализация. Условие за лишаване е гражданинът да е осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление против Република България. Ако се намира в пределите на страната, то ще изтърпи присъдата, но не може да бъде лишено от българско гражданство. Лишаването е възможно, ако лицето не остава без гражданство. Това е израз на хуманизма на нашата държава – лицето да не остане без гражданство, което би ощетило неговия правен статус като пълноценна личност.

Придобиването и загубването на българско гражданство става с указ на президента. Молбата за придобиване, освобождаване или възстановяване на българско гражданство се отправя до министъра на правосъдието.


Впр. 19 Класификация на основните права и свободи. Лични права и свободи - обща характеристика, видове

I. Идеята за оснoвните неотменими човешки права за пръв път е прогласена от школата на естественото право. Сега тези права са закрепени в конституциите на държавите и в редица международни актове.Така се защитават най-важните ценности - живот, свобода и др.

II. Лични права и свободи – създават условия за свободно съществуване на личността. Те очертават границите на вмешателство на държавата в личния живот и свободата на гражданите. Значителна част от личните конституционни права са заимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и др. международни актове.

Тези права са основа на демокрацията:

1) най-значимо право – право на живот – чл. 28 . Посегателството върху живота се наказва като най-тежко престъпление. 38 НС отмени смъртното наказание и го замени с доживот. затвор без право на замяна;

2) право на лична свобода и неприкосновеност (чл.30)
а) Никой не може да бъде подлаган на мъчения, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение; насилствена асимилация; медицински, научни или др. опити без неговото доброволно писмено съгласие (чл.29);
б) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на др. посегателство върху личната неприкосновеност.
Изключения - при условията и по реда, определени със закон (НПК). В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, които до 24 часа се произнасят по законосъобразността на задържането.

3) Личният живот на гражданите е нерикосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот и срещу незаконно посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие. Ограничения - в предвидените от закона случаи.

4) личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището. Влизането в жилище без съгласие на обитателя му става с разрешение на съдебната власт или за предотвратяване предстоящо или започнало престъпление.

5) неприкосновеността на личността се гарантира и чрез конституционна забрана за вмешателство в личния живот на гражданите – чл. 32 ал. 1 - има се предвид неприкосновеността на семейния и личния живот (по недопустим от закона начин и против волята на гражданина).

6) относно статуса на лицата, които са застрашени да бъдат санкционирани и обвинение в извършване на престъпление. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен; нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание. Конституцията провъзгласява презумцията, че обвиняемият е невивен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Никой не може да бъде осъден за действия или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление, към момента на извършването му – чл. 5 ал. 3 К.

7) К. провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията за неприкосновени. Изключения се допускат само с резрешение на съдебната власт (за предотвратяване на тежки престъпления)

8) израз на свободата на гражданина е неговото право свободно да избира свободно своето местожителство, да се предвижва по територията на страната, да напуска нейните предели и да се завръща – чл. 35. Съобразено с Всеобщата декларация.

9) Правото и задължение на българските граждани да ползват и изучават български език (чл. 36). То е един от факторите за съхраняване на българската идентичност. Официалният език в РБ е българският (чл.3). Случаите, в които се използва само български език се определят със закон.

10) На гражданите е предоставена свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи – чл. 37.

11) К-ята провъзграсява свобода на убежденията – чл. 38 – това е вътрешно присъща на човека необходимост, свобода на избор да формира своите възгледи. Никой не може да бъде преследван поради своите убеждения. (законодателя е имал предвид политическите убеждения).

12) чл. 39, 40, 41 “комуникац. права и свободи” – комплекс от права, право да се изразява и разпространява мнение, чрез различни средства, които не подлежат на цензура: печатът, електронните медии; право на информация. Но това не е абсолютно право, то не може да се използва за накърняване на чужди права.

13) К-ята предоставя право на гражданите да искат, получават и разпространяват информация. Също не е абсолютно право.

14) гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Те го упражняват за защита на своите политически, икономически социални и други интереси.

15) Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашение неговите права или законни интереси. Еволюция по отношение на предишните К-ии: с изменение на НК от 1990 г. – адвокатската защита е допустима от момента на задържане или от момента на привличане на лицето в качеството му на обвиняем. Гражданинът има право на защита във всички стадии на съдебния процес.

16) К-ята задължава държавата да поеме отговорността за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица – чл. 7. Това е лично право на гражданите да търсят отговорност от държавата за нарушените им права. Отговорността на длъжностните лица може да бъде гражданска и наказателна. Отговорността на държавните органи е само гражданска, тя може да бъде търсена, само ако вредите са настъпили в резултат на нейни незаконни актове (тя не носи отговорност, ако тези актове са неправилни). Условията и реда се регламентирани в ЗОДОВ.

17) От наличие на българското гражданство следва правото на гражданите, които се намират в чужбина да се ползват от закрилата на държавата. Това произтича от правнополитическата връзка между тях.

Те създават възможност гражданите да участват в политическия живот и в осъществяване на държавната власт или в дейността на държавните органи. Една част от политическите права са формулирани в съответствие с Пакта за граждански и политически права. Политическата свобода е възможността на гражданина по вътрешна убеденост свободно да определи своето поведение в политическия живот и отношението си към политическите институции (в осъществяване на публ. власт). Тези права се реализират чрез правоотношение между гражданите и политическите институции. Видове политически права:

1) Избирателно право - то дава възможност за участие във формирането на държавни представителни и други изборни органи. Чрез избирателното право гражданите конституират политическо представителство. Чл. 42 ал. 1 – гражданите, навършили 18 г. имат право да избират държавни органи, да бъдат избирани в местни органи и да участват в допитване до народа. Лишени от тези права са гражданите, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание – лишаване от свобода. Закони за организиране и провеждане на избори: за ВНС, народни представители, президент и вицепрезидент, местни, Закон за допитване до народа.

2) Свобода на словото - К. постановява, че печатът и др. средства за масова информация са совободни и не подлежат на цензура (чл.40). Това е форма за осъществяване свободата на словото и да се изразява мнение по въпроси от обществено-политическия живот; свобода на убеждение. Това е фундаментален принцип на всяко демократично общество (свобода на кандидатиране за народен представител, партии и коалиции, на достъп до средствата за масово осведомяване).

3) Право на събрания и манифестации (чл. 43) - гражданите могат да се събират мирно и без оръжие. Това са форми на колективно изразяване на отношение на гражданите към политически, икономически, културни и др. въпроси. Уредени са в Закона за събрания, митинги и манифестации.

4) К. регламентира правото на гражданите свободно и доброволно да се сдружават – чл. 44. това е основно право на личността. То “съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за подтигане на определени цели” (РКС ном.10,1994) По смисъла на К. сдруженията на гражданите са разнородни по характер и цел обществествени (недържавни) формирования. Два вида сдружения:
а) организации за постигане на стопански цели - кооперации
б) организации с идеална цел - според предмета на дейност да се подразделят на политически партии, синдикални формации и др. с идеална цел.
К забранява (чл. 44 ал.2) създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
Сдруженията на гражданите се регистрират в съда и на това основание придобиват качеството на ЮЛ. Сдруженията на гражданите с идеална цел се регистрират по реда на ЗЛС, З-н за пол. партии, ГПК, КТ. Сдруженията на граждани със стопанска цел – З-н за кооперации и за ЖСК.
Държавата и многопартийната система са гаранция за политическата свобода на гражданите, но въпреки това политическите процеси в обществото не трябва да се идеализират. Все още съществуват завоалирани форми на ограничаване на политическата свобода у нас.


Впр. 21 Социално-икономически права - обща характеристика, видове

Социално-икономическите права създават възможност за задоволяване на материалните и духовните потребности на гражданите.Те са съобразени с Всеобщата декларация за правата на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права.

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.
(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Гражданското общество се характеризира с широки права и свободи на човека, но не трябва да бъде нарушен балансът между тях. Правата и свободите са конституционно регламентирани и защитени. Изпълнението на задълженията е израз на отговорност на гражданите пред обществото. Правата и задълженията са взаимно свързани. За разлика от правата задълженията удовлетворяват обществените и държавни интереси и чрез тях – интересите на гражданите. Субекти на задълженията са правоспособните, чужденците, лицата без гражданство. За неизпълнение се носи административна и наказателна отговорност. Задължително е училищното обучение до 16 г.

>> Основно задължение е да се спазват и изпълняват К и законите;
>> задължение за защита на отечеството – то е дълг и чест на всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежките престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
>> Гражданите имат и задължение да плащат данъци и такси, установени със закон съобразно техните доходи, имущество и извършени услуги. Таксите са възмездно плащане и се дължат за извършени услуги или за издадени документи.
>> Конституцията задължава гражданите да оказват съдействие на държавата и обществото.


Впр. 23 Конституционни гаранции на основните права и свободи на гражданите. Субекти на особена закрила

1. Най-съществените последици от конституционализацията на основните права са свързани с юридическите им гаранции. Те могат да се систематизират следните групи:

2. Правото на защита е право на самостоятелни активни действия на лицето, чиито права и законни интереси се накърняват; на тези действия не трябва да се пречи и те трябва да се зачитат от всички и в този смисъл правото на защита има абсолютен характер. То е и неотменимо и може само да бъде ограничавано в определени случаи на извънредно положение.

3. Юридическото съдържание на правото на защита се съдържа в чл. 56 КРБ:
„Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник”
Правото на защита по чл. 56 не трябва да се схваща само като право на българските граждани, то е и основно човешко право. Това е естествено (биосоциално) право на индивида да се защитава, когато се нарушават или застрашават негови права или интереси. Следователно това право е всеобщо на две равнища:
- всеобщност по отношение на българските граждани;
- гаранция на жизнените права на всяка личност, която се намира на територията на Р. България (т.е. чужденци, лица без гражданство и т.н.)

Текстът на чл. 56 не изчерпва нормативната уредба на конституционното право на защита. Освен в него като обща разпоредба, в КРБ има и специални разпоредби – чл. 30 ал. 4,5; чл. 32, ал. 1; чл 45 и т.н. Това са норми, в които се урежда правото на защита в определена област (съдебната) или във връзка с конкретно материално субективно право (чест, достойнство, добро име) или точно определен вид защита (адвокатска).

4. Субекти на особена закрила според КРБ са: семейството, децата (чл. 14) и жената-майка (чл. 47 ал 2), лицата останали временно без работа (чл. 51), старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания (чл. 51, ал 2, 3)

Избирателната система е инструмент за формиране на представителните органи. Народът чрез избирателния корпус предоставя на определени лица – политически представители, да осъществяват държавната власт от негово име и в негов интерес.

Мажоритарна избирателна система

1) мажоритарна система на относителното мнозинство – свързано е с надмощието на един кандидат по отношение на останалите, при което той събира най-много гласове. Печелившият кандидат побеждава опонентите си всеки един, взет по отделно, т.е. гласовете му превъзхождат гласовете на всеки един от противниците му. Това е система на първия, преминал чертата. Системата не значи, че избрания кандидат трябва да победи всички останали кандидати, взети заедно.

МИС водят до стабилни парламентарни мнозинства. Личностният избор на избирателя е на преден план. Тук принципът на представителството се нарушава заради голямата загуба на гласове. Гласовете за кандидатите, които не печелят мандата, се губят. Затова победителят печели всичко, а победеният – нищо.

Пропорционална избирателна система
ПИС могат да се използват само за избор на колективни органи в многомандатни избирателни райони. Сърцевината е отношението между гласове и мандат – на принципа на справедливото разпределение, при което всяка партия печели толкова, колкото избирателите й отредят. При ПИС се търси съответствие между дяла на гласовете и дяла на мандата. Така парламентът е отражение на нацията – основната цел на ПИС се разграничава в зависимост от математическите правила. По-сложни са от тези на МИС, тъй като те предполагат деление. При ПИС решаващи са политическите програми на партиите и кандидатите, а не личностните качества на кандидатите.

Избирателно законодателство

Характеристика на съвременната българска избирателна система