Впр. 1 Предмет на конституционното право на Р. България. Роля и значение в системата на действащото право
Народно събрание – орган на законодателната власт. Законодателен процес – фази
Изтегляне 1.34 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 33. Парламентарен контрол – същност и форми. Правни последици
- 34. Правомощия на Народното събрание – класификация Законодателни правомощия
- Конститутивни правомощия
- Правомощия по осъществяване на външната политика
- Правомощия по отбраната и сигурността
- Правомощия по създаване и изменение на Конституцията
- 35. Актове на Народното събрание – характеристика, видове. Обнародване
- 36. Същност на политическото представителство. Конституционен статус на народния представител
- 37. Имунитет и предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител
- 38. Президентът на Р България – характеристика. Вицепрезидент
- 39. Правомощия на президента. Актове. Укази. Приподписване на някои укази – същност и правни последици.
| 32. Народно събрание – орган на законодателната власт. Законодателен процес – фази
Законодателният процес е нормативноустановена процедура, осъществявана от НС в качеството му на законодателен орган. Подготовката на законопроекта по принцип е извънпарламентарна дейност. Законотворчеството е дейност, осъществявана от НС и вътрешните му структури. Законодателният процес се състои от няколко последователно осъществявани фази: законодателна инициатива, обсъждане на законопроекта и гласуване. Процесът приключва с приемането или отхвърлянето на законопроекта от НС. След приемането законопроектът се превръща в закон – така приключва процесът на създаването му. Законодателна инициатива Правото на законодателна инициатива е юридическа възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопроекти в НС. Законопроектът с мотивите се изпраща до председателя на НС и се регистрира по надлежен ред, а той е длъжен в 3-дневен срок да го разпредели между постоянните комисии, в съответствие с предмета на правното регулиране. Той е длъжен на първото пленарно заседание да уведоми народните представители за постъпилите законопроекти, вносителите им и разпределението им по комисии. Конституцията предоставя правото на законодателна инициатива на народните представители и на МС (чл. 87, ал.1). Най-често вносител на законопроекти е МС, защото правителството е висш орган на изпълнителната власт, чиято основна функция е изпълнението на законите. МС изготвя свои законодателни програми, за да отговори на обществените потребности, като системно сезира парламента със законопроекти. Въпреки че К предоставя правото на законодателната инициатива на отделния народен представител, трудно е той сам да изготви законопроект, който да отговаря на изискванията на законодателната техника. Обсъждане на законопроектите Обсъждането на законопроекта има за цел да се определи отношението на парламентарните фракции и на народните представители към законопроекта като цяло и към неговите конкретни разпоредби. Обсъждането се разделя на две фази: предварително обсъждане и обсъждане в пленума на НС. Предварителното обсъждане на законопроектите е в постоянните комисии на НС. Съобразно характера на законопроекта неговото обсъждане в постоянните комисии може да стане поотделно в една или в повече комисии, или съвместно в няколко. Когато законопроект се обсъжда поотделно от две или повече комисии, всички предложения със съответните мотиви се предоставят на водещата комисия, за да ги обобщи. При обсъждане на законопроектите в постоянните комисии вносителят е длъжен да присъства, за да даде необходими обяснения по поставените въпроси. Обсъждането на законопроектите в пленума на НС също се извършва на два пъти. Първо се обсъжда в неговата цялост, по принцип. Изслушва се доклад от водещата комисия, становището на вносителя и доклади на другите постоянни комисии. След като законопроектът бъде приет на първо четене от пленума, той се връща на водещата комисия, за да вземе отношение по направените предложения при обсъждането. Предварителното обсъждане в комисиите се извършва два пъти. Второто обсъждане в пленума на НС се извършва на друго заседание. То е по същество и по детайлите на отделните предписания. Гласуване на законопроектите След приключване на обсъждането законопроектът се гласува. То става също на два пъти. След първото обсъждане в пленума народните представители гласуват законопроекта в целостта му, а второто гласуване е окончателно. Гласуването е явно, може да се извърши и по друг начин по решение на НС. Законопроектът се приема с обикновено мнозинство. Резултатът от гласуването се обявява на председателя. Ако вотът е положителен, се счита, че от този момент законопроектът е приет. Отлагателното вето на президента възобновява законодателния процес във фазата на обсъждане във водещата комисия и в стадия на второ обсъждане в пленума. Ветото може да бъде преодоляно, ако срещу него гласуват повече от половината от всички народни представители. Удостоверяване, обнародване и влизане на законите в сила Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на НС и другите длъжностни лица – секретари и стенографи. Обнародването на законите се извършва чрез публикуването им в Държавен вестник. Извършва се най-късно 15 дни след неговото приемане от НС. Повторно гласуваният закон се обнародва от президента най-късно в 7-дневен срок от получаването му. Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, ако законодателят не определи по-къс или по-продължителен срок за влизането му в сила. 33. Парламентарен контрол – същност и форми. Правни последици Контролът е част от всяка управленска дейност. Държавното управление е невъзможно без упражняването на контрол върху управляващите структури. При констатиране на недостатъци субектът на управление внася съответни корекции в управленските решения. НС упражнява парламентарен контрол предимно върху висшите органи на изпълнителната власт. Заедно с това чрез специфични организационни средства и методи – анкети и проучвания, извършвани от специални комисии, то упражнява контрол и върху други управленски структури – местни органи, стопански организации и други. Парламентарният контрол дава възможност да се провери наличието на политическо доверие и поддръжка на правителството от страна на парламента. Той е политически, има за цел да установи как „МС ръководи и осъществява вътрешната и външна политика в съответствие с К и законите” (чл. 105, ал. 1 от К). Негативните констатации за политиката на правителството може да се санкционира чрез снемане на политическото доверие от него. Парламентарният контрол е абсолютно необходим за ефективно функциониране на изпълнителната власт. Законодателната власт губи своя смисъл, ако приетите от нея закони не бъдат ефективно прилагани. Поради това НС не може да бъде безразлично към дейността на изпълнителната власт по изпълнение на законите, въз основа на които се осъществява политиката. Контролът на НС е за осъществяване главните направления в държавната политика. Формите на контрол са различни. Една от тях са отчетите на МС, които той ежегодно представя по изпълнението на държавния бюджет, както и по отделни въпроси от своята политика. Форма на контрол върху политиката на МС и министрите са питанията. Това са въпроси, които народните представители отправят към тях по нормативно установен ред. Питането може да се развие в запитване. Чл. 90 от К регламентира две основни форми на парламентарен контрол: въпроси и питания. Те са форма на контрол, която се използва предимно от опозицията, с тях се цели да се внесат корекции в дейността на изпълнителната власт. Питанията се отправят по основни въпроси. Те могат да се правят не само по въпроси, които се отнасят пряко до висшите органи на изпълнителната власт, а и до дейността на администрацията, която ги подпомага. Те се отправят чрез председателя на НС в писмена форма. Отговорът може да бъде писмен или устен, дава се само в присъствието на народния представител, който е направил питането. След отговора не могат да стават разисквания и да се правят реплики. Въпросите на народните представители се отправят до министър-председателя и другите министри. Те са актуални и имат текущ характер, представляват обществен интерес. Имат по-малко значение от питанията. Постоянните и временни комисии като органи на НС осъществяват парламентарен контрол от негово име. Той има спомагателно значение и се упражнява по въпроси с по-малко социално значение. НС упражнява контрол чрез парламентарни проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси. За тях НС създава специализирани временни комисии. 34. Правомощия на Народното събрание – класификация  Законодателни правомощия
Конституцията постановява, че НС осъществява законодателната власт. То е единствен законодателен орган, титуляр на законодателната власт в Р България. Закони може да твори и народът чрез референдуми. НС, формирано по демократичен начин чрез избор, се състои от политически представители на различни социални групи от народа и затова на него е предоставено правомощието да създава правни норми от най-висш разряд, с най-голяма юридическа сила. НС приема, допълва, изменя, отменя закони. Основното му правомощие е приемането на закони. НС приема държавния бюджет и го изменя съобразно обществените потребности и възможности. Бюджетът се изготвя от правителството и се приема със закон. Друго правомощие е установяването на видовете данъци и определянето на размера им. НС дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми. Към тази група се отнася законодателната уредба на реда за произвеждане на референдум, на реда за придобиване и изгубване на българско гражданство. Конститутивни правомощия
- НС избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение избира МС. - НС създава, преименува, закрива, разделя министерства, по предложение на министър-председателя. - НС избира и освобождава председателя на БНБ и на Сметната палата. - НС участва във формирането на КС – избира 1/3 от състава му; както и на ВСС – 11 от членовете. Правомощия по осъществяване на външната политика
НС ратифицира и денонсира международни договори с най-голяма значимост за международната политика на България. Ратифицирането е особен вид утвърждаване на международен договор, конвенция или съглашение от парламента. Денонсирането е вид отмяна на ратифициран международен акт. НС ратифицира/денонсира договори, които: >> имат политически или военен характер; >> се отнасят до участието на Р България в международни организации; >> предвиждат коригиране на границите на Р България; >> съдържат финансови задължения за държавата; >> предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на межуднародните спорове; >> се отнасят до основни права на човека; >> се отнасят до действието на закон или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; >> имат клаузи, които изрично предвиждат тяхната ратификация. Ратифицираните международни договори след тяхното обнародване в ДВ и влизането им в сила стават част от вътрешното право на Р България. Нормите на тези договори имат приоритет пред тези нa вътрешното право, ако съществува колизия между тях. Правомощия по отбраната и сигурността
- НС решава въпросите за обявяване на война, когато Р България е обект на агресия или в случай на нужда при изпълнение на задължения, произтичащи от международни договори. Само парламентът притежава правомощието да сключва мир. - НС обявява военно или друго извънредно положение върху цялата или върху част от територията на страната, когато тя е обект на военна агресия или при други обстоятелства. - НС разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването или преминаването на чужди войски на или през територията на България. Правомощия по създаване и изменение на Конституцията
НС може да прави изменения и допълнения на Конституцията с изключение на тази материя, която е резервирана за ВНС. При никакви условия правомощията на ВНС не могат да бъдат делегирани на друг орган. ВНС е орган на учредителната власт и поради това може да приема Конституцията, която е учредителен акт. Контролни правомощия
НС притежава правомощия за упражняване на политически контрол върху висшите органи на изпълнителната власт – МС и министрите. НС упражнява парламентарен контрол за осъществяване на правителствената политика. Контролът е израз на политическата отговорност на правителството пред парламента. Една от формите на парламентарен контрол върху дейността на МС и на министрите са въпросите и питанията на народните представители. Други правомощия
НС приема решения за произвеждане на национален референдум; насрочва избори за президент, дава амнистии, определя официалните празници и учредява ордени и медали. 35. Актове на Народното събрание – характеристика, видове. Обнародване Актовете на НС са резултат от неговата дейност по осъществяване на принадлежащите му правомощия и са израз на волята на парламентарното мнозинство, формулирана като едностранно волеизявление на законодателния орган. Правните актове на НС действат на територията на Р България и други обекти, върху които се разпростира държавният суверенитет. Действието на законите започва от момента на влизането им в сила и завършва с тяхното отменяне или изтичане на срок, за който са приети. С влизането им в сила те стават задължителни за изпълнение и приложение от всички държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани, до които са адресирани.
НС приема закони, решения, декларации и обръщения (чл. 86, ал. 1). Формата на актовете е единствено писмената. Видове: конституционни закони, закони, Правилник за организацията и дейността на НС, решения, декларации и обръщения. Юридическите актове на НС са най-голяма по относителен дял и най-съществена по значимост група актове. Те са резултат от законодателната, контролната и вътрешноорганизационната дейност на НС. Към юридическите актове се отнасят К, конституционните закони, законите, Правилникът за организация и дейност на НС и решенията. От своя страна юридическите актове се делят на нормативни и ненормативни. Нормативни са онези актове, които съдържат правни норми или изменят и допълват нормативните актове. Нормативните актове на НС са с най-висша юридическа сила в сравнение с нормативните актове на другите държавни органи. Ненормативните актове са решенията. Приемат се въз основа и в изпълнение на К и Правилника. С неюридическите актове НС постига цели, по отношение на които е неприложим методът на правно регулиране. Това са декларациите и обръщенията. Закон
>>първично и трайно регулира основни обществени отношения >> той е нормативен акт, който съдържа, изменя или допълва правни норми (тълкувателният акт не създава нови правни правила) >> приема се от общодържавния представителен орган или чрез референдум >> приема се по установен ред (процедура) >> той е акт с висша юридическа сила Видове закони >> конституционни закони – към тях се отнасят законите за изменение и допълнение на К. Те притежават най-висша юридическа сила. Те нямат самостоятелно съществуване, а се инкорпорират в К >> кодекси – закони с особена природа, които регулират всеобхватно обществени отношения от един правен отрасъл или особено важен негов дял >> обикновени закони – най-голяма по обхват група. Могат да бъдат общи и специални. Има и устройствени (органически) закони, бюджетни закони Закон и подзаконови актове. Законът първично регламентира основни обществени отношения, а подзаконовите актове се издават въз основа и в изпълнение на законите. Те вторично уреждат на основата на закона конкретни или индивидуални обществени отношения с по-малка социална значимост. Правилник за организацията и дейността на НС Той регулира отношенията по конституирането, вътрешната организация, реда и формите на дейност на парламента. Действието на разпоредбите се разпростират предимно по отношение на НС, органите му и народните представители. Субекти на правоотношенията, които възникват на основата на Правилника, са преди всичко НС, вътрешните му органи и народните представители. Правилникът е нормативен акт с юридическа сила, равна на закона. Ненормативни актове на НС Това са решенията. Инициативата за приемане на решения принадлежи на отделния народен представител, на група народни представители, на правителството, когато внася решение за приемане на държавния бюджет. Решенията са правни актове, които съдържат конкретни или индивидуални юридически предписания. Те се отнасят до конкретни въпроси или до персонално определени лица и имат предназначението да породят правни последици или съдържат оценки за дейността на държавни органи. Решенията се приемат на едно четене предимно с обикновено мнозинство. Има и изключения – например решението за гласуване на недоверие на правителството се приема с абсолютно мнозинство. Решенията влизат в сила от момента на приемането им. Неюридически актове на НС Декларациите и обръщенията са израз на отношението на НС към проблемите на вътрешната и външната политика. Тези актове не са юридически, но маркират някои акценти в политиката на държавните органи. Те представляват политическа директива за дейността им, без да са юридически задължителни за тях. Това са политически актове с призивен характер. 36. Същност на политическото представителство. Конституционен статус на народния представител Народното представителство е отношение между два политически субекта – избирателния корпус и депутата. Народният представител действа по политическо пълномощие от тези, които са го избрали, и приема управленски решения вместо тях. Политическият представител изразява политическите интереси на онези, които представлява. Волята на мнозинството на народните представители е отражение на общата воля на обществото. Чл. 67 – Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Мандатът е упълномощаване на определени лица да осъществяват права, които принадлежат другиму. Властта произтича от народа, т.е. народът е неин източник. Народните представители се избират по реда, установен от избирателното законодателство на основата на принципите на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване. Чл. 65 – за народен представител може да бъде избран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Чл. 68 – народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. Чл. 69 – народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в НС. Чл. 70 – народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпление от общ характер и то с разрешение на НС или на председателя му. Народен представител, който е избран за министър, трябва да освободи мястото си в парламента, неговият мандат се прекъсва (не се прекратява). 37. Имунитет и предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител Имунитетът е единство от наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност на народния представител (чл. 69 и 70 от К). Наказателната неотговорност е забраната да се търси наказателна отговорност на народния представител за изказаните от него мнения и гласувания в НС. Наказателната неприкосновеност е забраната да се възбужда наказателно преследване срещу народен представител за извършено от него престъпление по време на пълномощията му. Народният представител не може де бъде задържан и срещу него не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на НС, а когато то не заседава – на председателя на НС. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява НС, а ако то не заседава – председателя. Пълномощията на НС се прекратяват с изтичане на 4-годишния мандат и предсрочно – при парламентарна криза. Независимо от основанията заедно с пълномощията на НС се прекратява и мандатът на народните представители. Предсрочно се прекратяват пълномощията на народния представител при: (чл. 72): >> хипотезата на подаване на оставка на НС >> влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено >> установяване на неизбираемост или несъвместимост >> смърт 38. Президентът на Р България – характеристика. Вицепрезидент Чл. 92 – 104 Конституцията от 1991 г. въвежда института на пряко избирания от народа президент. В парламентарната република той има значително по-ограничени правомощия от абсолютния монарх в президентските републики. Съществуват два статуса на президентската институция – т.нар. „силен” и „слаб” президент. Критерий за силния и слабия държавен глава е кръгът и характерът на неговите правомощия и реалната му роля в осъществяването на публичната власт. Българският президент заема особено място в системата на публичната власт и не може да бъде отнесен нито към „силния”, нито към „слабия” президент. Президентът е висш орган и символ на държавността, той „олицетворява единството на нацията и представлява Р България в международните отношения” (чл. 92 от К). Президентът се избира за срок от 5 години (чл. 93), той трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години. Държавният глава има свои политически и идеологически убеждения. Няма юридическа забрана да членува в политическа партия, но не може да участва в нейното ръководство. Недопустимо е президентът да проявява пристрастие или негативизъм към някои политически сили. Президентът е интегриращ и стабилизиращ фактор в обществото и държавата, той създава условия за гарантиране на глобалните национални интереси, участва във формирането на държавната политика. Функции на президента:
Вицепрезидент. Президентът се подпомага от вицепрезидента. Вицепрезидентът не замества президента в случай на отсъствие. Само при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента вицепрезидентът встъпва в длъжността на президент до новите избори. Вицепрезидентът е институция, която е ненужна в държава с парламентарно управление. Той самият няма собствени фиксирани правомощия, а по изключение, ако президентът му възложи част от своите по чл. 98, той ги придобива. Пример за това е: да назначава и освобождава служители от президентството, да предоставя, възстановява, освобождава и лишава от българско гражданство, да предоставя убежище, помилване. 39. Правомощия на президента. Актове. Укази. Приподписване на някои укази – същност и правни последици. Правомощията на президента са регламентирани основно в глава четвърта от Конституцията в чл. 98-101, съществуват и уредби в други членове. Някои негови правомощия се установяват със закон, т.е. Народното събрание може да му предоставя правомощия. >> Правомощия в сферата на международните отношения – за сключване на международни договори, в случаите, определени със закон; за освобождаване и назначаване на дипломатически представители.
Актове
УКАЗ
Укази, неподлежащи на контрасигнатура: >> Укази за разпускане на Народното събрание при парламентарна криза. >> Укази за назначаване на служебно правителство. >> Укази, с които президентът връща приети закони за ново обсъждане >> Укази, с които се определя организацията и реда на дейност на службите към президентството и се назначава неговият персонал. Всички актове на президента подлежат на контрол от Конституционния съд. Върху някои от указите контрол упражнява и Народното събрание. Указите влизат в сила от деня на издаването им, тъй като са ненормативни актове. Ако се приподписват – от момента на приподписването. Обръщенията и посланията са политически актове, с които президентът взема отношение по важни въпроси от външната или вътрешната политика или отправя призиви към нацията или парламента. Изтегляне 1.34 Mb. Сподели с приятели:
|