Конституционни принципи на правосъдието

1) Независимост на съдиите, прокурорите и следователите. Магистратите са независими при осъществяване на предварителното разследване, при упражняване на прокурорския надзор и в съдебния процес. Органите на съдебната власт са длъжни да съобразяват своята дейност и актове единствено с разпоредбите на закона. Всички те притежават автономия при осъществяване на своите законови правомощия. Гаранция за независимостта е несменяемостта на магистратите до навършване на пенсионна възраст (стават несменяеми след 5-годишен стаж на длъжността, която заемат; могат да бъдат освобождавани от длъжност при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, при подаване на оставка и при трайна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година). Магистратите се ползват с имунитет. Те не могат да бъдат задържани и са наказателно неотговорни. Независимостта се проявява и в политическия неутрализъм на магистратите и в самостоятелния бюджет на съдебната система.

ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдебни органи (чл.124 от К). Юрисдикцията му се разпростира върху цялата територия на страната и е висша съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Делата не се разглеждат по същество, а по законосъобразността на актовете, обжалвани пред ВКС. Касация означава отмяна.

ВКС има три колегии – гражданска, наказателна и търговска. Всички съдии от гражданската колегия формират нейното общо събрание, а всички съдии от наказателната колегия образуват своето общо събрание. Общите събрания на колегиите обсъждат и приемат тълкувателни решения по неправилна или противоречива съдебна практика по прилагане на законите. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Заседават при наличието на кворум не по-малък от 2/3 от всички съдии. Решенията се взимат с обикновено мнозинство (с гласовете на повече от половината присъстващи). Тълкувателните решения се приемат с абсолютно мнозинство (с гласовете на повече от половината от общия брой на съдиите от колегията). Общите събрания на колегиите взимат решение за сезиране на Конституционния съд, когато се констатира, че закон противоречи на К.

Пленумът на ВКС се състои от всички негови съдии. Той определя броя и състава на отделенията на ВКС; обсъжда годишните доклади на председателя.
Кворумът за заседанията на пленума е 2/3 от общия брой на съдиите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство (с гласовете на повече от 1/2 от присъстващите).

ВКС като касационна инстанция заседава в състав от трима съдии и когато разглежда спорове за подсъдност, ако законът не предвижда друго.

Председателят осъществява организационно и административно ръководство на съда, представлява го пред другите държавни органи; прави предложения за приемане на тълкувателни решения, ръководи заседанията на пленума, предлага заедно със заместник-председателите разпределението на съдиите по колегии и отделения. Назначава се за срок от 7 години.

50. Върховен административен съд – организация, компетентност. Актове – правна същност.

ВАС осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване (чл. 125, ал. 1). Юрисдикцията му се разпростира върху цялата територия на България. Той е касационна инстанция относно законосъобразността на административните актове.

ВАС има председател и двама заместник-председатели. Съдът се състои от две колегии, в които има отделения. Всяка колегия създава свое общо събрание, включващо всички съдии. Общите събрания на колегиите могат да сезират КС. В Закона за съдебната власт са регламентирани два органа на ВАС – общо събрание на съдиите и пленум на съда. В заседанията на общото събрание вземат участие и лица, които не са негови членове, а пленумът заседава само в състав от всички съдии, без участието на външни лица. Общото събрание обсъжда и приема тълкувателни решения, а пленумът решава само организационни въпроси на съда.

В общото събрание вземат участие министърът на правосъдието, прокурори от прокуратурата при ВАС. На заседанията могат да бъдат поканени и съдии от окръжните съдилища, специалисти от науката и практиката.
По предложение на председателя на АС, на министъра на правосъдието, на главния прокурор и на заместник-главния прокурор при ВАС общото събрание приема тълкувателни решения по прилагане на законите в административното съдопроизводство. Тълкувателните решения са задължителни за съдебната и изпълнителната власт. Те не са нормативни актове. Съдилищата не са нормотворчески, а правоприлагащи органи.
Общото събрание заседава при наличието на кворум най-малко от 2/3 от всички съдии. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Тълкувателните решения се приемат с абсолютно мнозинство.
Пленумът на ВАС определя броя и състава на отделенията на съда, обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда и т.н. Пленумът заседава при кворум най-малко 2/3 от всички съдии. Решенията се приемат с гласовете на повече от половината от присъстващите.
ВАС разглежда делата като касационна инстанция. Жалби и протести срещу незаконосъобразни ненормативни актове на министри, ръководители на друго ведомства, подчинени на МС, на областни управители се разглеждат в 3-членен състав.
Жалби и протести срещу незаконосъобразни нормативни актове на МС, на министрите и ръководителите на ведомства се разглеждат се разглеждат от 5-членен състав. Пред 5-членен състав се обжалват решенията на 3-членния състав. Решенията на 5-членния състав не подлежат на по-нататъшно обжалване.

Председателят се назначава от президента на Републиката за срок от 7 години, по предложение на ВСС. Той осъществява организационно ръководство на работата на съда, представлява го пред държавните институции, свиква и ръководи заседанията на общото събрание, прави предложения за приемане на тълкувателни решения.

Прокуратурата е ведомство със съответни структури, изградени на различни равнища. Прокурорите са еднолични органи. Те осъществяват надзор за законност. Прокурорският надзор има държавно-властнически характер. Прокурорът притежава държавно-властнически правомощия. Той не може да отменя актове на държавни органи, не може да налага наказания за нарушаване на закона. Той изисква от компетентните органи и от длъжностните лица да отстранят нарушенията на закона и да прилагат мерки за въздействие по отношение на нарушителите.

Системата на прокуратурата включва главна прокуратура, оглавявана от главен прокурор; апелативни; военно-апелативна; окръжни; военно-окръжна; районни прокуратури. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка. Системата на прокуратурата се изгражда в съответствие с тази на съдилищата. Тя е единна, централизирана йерархична система.

Към ВКС е създадена Върховна касационна прокуратура. Тя се ръководи от заместник-главен прокурор. Идентично прокуратурата към ВАС се ръководи от заместник-главен прокурор.

Главният прокурор се назначава от президента за срок от 7 години по предложение на ВСС. Той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, разпределя работата на заместник-главните прокурори. Има право да назначава и освобождава служителите в главната прокуратура, да извършва ревизии и да контролира работата на всички прокурори. Той може да сезира Конституционния съд.
Прокурорите следят за спазване законността като: привличат към отговорност лицата, извършили престъпление (възбуждат наказателно преследване срещу тях и поддържат обвинението по наказателни дела от общ характер); упражняват надзор при изпълнение на наказателни и други принудителни мерки в местата за изтърпяване на наказания; предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни актове. При изпълнение на правомощията си прокурорът може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и пр.; да изисква проверки; да призовава граждани; да взима предвидените от закона мерки при наличие на данни за извършено престъпление.
Прокурорските разпореждания са задължителни за длъжностните лица, за полицията и гражданите. Държавните органи, организации и длъжностни лица трябва да оказват съдействие на прокурорите. Прокурорите протестират и искат отмяна или изменение на незаконосъобразни актове.
Прокурорите притежават широки правомощия при упражняване на надзора за законност върху изпълнението на наказанията и на другите принудителни мерки в местата за задържане. Прокурорът не може да прекрати наказателното производство. Когато установи, че наказателното преследване трябва да се прекрати, той е длъжен да сезира съда, който се произнася по ред, установен от закона.

Следствени органи

Статусът на съдиите, прокурорите и следователите се урежда от Конституцията и Закона за съдебната власт. При осъществяване на своите функции те се подчиняват само на закона. Магистратите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от ВСС. За магистрати се назначават лица, които имат само българско гражданство, завършили са висше юридическо образование, преминали са стаж и са придобили юридическа правоспособност, не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление и притежават необходимите нравствени и професионални качества.

Магистратските длъжности са несъвместими с депутатски мандат, със заемането на длъжността министър, заместник-министър, кмет и общински съветник, с изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи. Не могат да упражняват търговска дейност, да упражняват адвокатска професия, да дават правни консултации.

Магистратите стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж на длъжността, която заемат. Те пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни по служба и засягат интересите на гражданите, юридическите лица или държавата. Съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитет. Те не могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление и то с разрешение на ВСС. Имунитетът на магистратите се снема от ВСС, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Главният прокурор прави мотивирано предложение за снемане на имунитета и за задържане.

Магистратите се освобождават при:

В съда и прокуратурата съществува институтът на младшите съдии и младшите прокурори. Те трябва да отговарят на изискванията за съдии и прокурори и се назначават от ВСС за срок от 2 години, който може да бъде продължен с още 6 месеца. Младшите съдии се назначават в окръжните и военните съдилища, а младшите прокурори – в районните, окръжните и военните прокуратури. Младшите съдии участват като членове на съдебни състави при разглеждане на дела.

ВСС е колективен административен орган на съдебната власт. Той е юридическо лице и изпълнява ролята на висше административно звено на структурите на съдебната власт и организационно и кадрово осигурява тяхното функциониране.

Мандатът на изборен член на ВСС се прекратява при (чл. 130, ал. 8):

ВСС определя съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени служби; определя възнаграждението им; назначава, освобождава, понижава, повишава и премества магистратите; взема решение за снемане на имунитета.

Според чл. 132а от Конституцията към ВСС се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и 10 инспектори. Главният инспектор се избира от НС за срок от 5 години, а останалите инспектори – за 4. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на магистратите при осъществяването на функциите им (ал. 6). Той действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително магистрати (ал. 7). Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. (ал. 9)

Целта на конституционния контрол е да създаде единна непротиворечива законова система, изградена на принципа на върховенството на Конституцията.

Вътрешнопарламентарният контрол върху законите е последователен израз на върховенството на парламента, който е символ на народовластието, на суверенитета на нацията. В съвременните демократични държави контролът за конституционност на законите се осъществява от извънпарламентарни институции – конституционни юрисдикции, които стоят извън трите власти. Контролът за конституционност на законите от конституционните юрисдикции се приема, че стои в основата на идеята за „рационализирания парламентаризъм”. Той ограничава суверенитета на парламента и го възпира в пределите на конституционно установената му власт, за да се осигури баланс във властта.

Конституционният съд е единен, централен специализиран извънпарламентарен орган на контрол за конституционност. Той е независим от твореца на законите и поради това преценката му е обективна и безпристрастна. Първият КС е създаден в Австрия, 1920 г.

КС се задейства чрез сезиране предимно от субекти на публичната власт. (у нас – чл. 150). Контролът е абстрактен, необвързан с решаването на конкретен съдебен спор, въпреки че съществуват и изключения, т.е. може да е и конкретен.
По принцип контролът в европейските страни е последващ, но в някои страни е предварителен. Последващ е контролът, който се осъществява след като законът е обнародван и влязъл в сила. Предварителен е този, който се осъществява след приемането на закона от парламента, но преди да е обнародван.
Последица от контрола е приемането на актове, които са задължителни за държавните органи, юридическите лица и гражданите, а не само за страните, които са сезирали конституционната юрисдикция. В резултат на контрола за конституционност на закона не се създават нови правни норми. Контролът има констативен характер – да се установи противоречието или съответствието на закона с Конституцията, от което следват определени правни последици.

„Конституционният съд е извън съдебната система и не извършва правораздаване” (РКС 18, 1993 г.).

Конституцията от 1991 г. заменя парламентарния механизъм на контрол за конституционност на законите със специализиран извънпарламентарен контрол чрез създаването на Конституционен съд.

КС се състои от 12 съдии – 1/3 се избират от Народното събрание; 1/3 се назначават от президента; 1/3 се избира от колегия, съставена от общите събрания на ВКС и ВАС. За съдии в КС се избират само юристи с високи професионални и нравствени качества с най-малко 15-годишен стаж, само с българско гражданство.

На първото си заседание конституционните съдии полагат клетва за добросъвестно изпълнение на задълженията си в присъствието на президента, председателя на НС и председателите на ВКС и ВАС. Правна последица от полагането на клетва е встъпването в длъжност, т.е. съдиите вече могат да осъществяват конституционните си правомощия.

Председателят на КС се избира за срок от 3 години. Той е пръв между равни при осъществяването на правомощията на КС и е равнопоставен с останалите съдии. Той е организационен и административен ръководител на Съда, представлява го, ръководи заседанията, упражнява бюджета, разпределя работата между съдиите.

Мандатът на конституционните съдии е 9 години без право на преизбиране.
КС е перманентно съществуващ и функциониращ орган. Той е единственият висш държавен орган, на който никога не се прекратява мандатът, а само периодически се обновява част от състава му. Въведен е принципът на ротацията. На всеки три години съставът се обновява с 1/3 (4 съдии).

Предсрочно се прекратява мандатът на съдиите при (чл. 148) :

Положението на член на КС е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска и друга дейност.

КС може да бъде сезиран от: 1/5 от народните представители; президента, МС, ВКС, ВАС и главния прокурор; както и от омбудсмана с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите (чл. 150).