Впр. 1 Предмет на конституционното право на Р. България. Роля и значение в системата на действащото право
Правомощия и ред за разглеждане на конституционните дела
Изтегляне 1.34 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 57. Актове на Конституционния съд – видове, правна същност и действие
- 58. Правен статус на конституционните съдии. Основания и ред за прекратяване на мандата им
- 59. Местно самоуправление. Административно-териториално деление на Р България
- 60. Общината – основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Правен статус на общината. Форми на участие на гражданите в управлението на общината
- 61. Общински съвет – орган на местно самоуправление. Избор, срок на пълномощията, организация и ред на дейност. Правомощия и актове
| 56. Правомощия и ред за разглеждане на конституционните дела
Конституционният съд е орган, чиято основна функция е да упражнява контрол за конституционност на законите, за да осигури върховенството на Конституцията, непротиворечивост на правната система и баланс в публичната власт. Контролът за конституционност на закона се отнася, както за неговото съдържание, така и за реда на приемането му. КС се произнася по конституционността на актове само когато е сезиран от субекти, имащи това право, посочени в чл. 150 от К (1/5 от народните представители; президента, МС, ВКС, ВАС и главния прокурор; както и от омбудсмана). Правомощията на КС са установени само на конституционно равнище. Със закон не могат да се предоставят или отнемат правомощия на съда (чл. 149, ал. 2). Това придава стабилност и точна определеност на границите на компетентността му. 1) Контрол за конституционност на законите и други актове. Съдът се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на НС, както и на актовете на президента. Основание за обявяване на един акт за противоконституционен може да бъде и нарушаването на процедурата за приемането му, установена в К. Контролът за конституционност на законите и другите актове по принцип е последващ – той се осъществява по отношение на вече приети и обнародвани актове. Конституцията предвижда по изключение и упражняване на предварителен контрол в определени случаи. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Последицата е неприлагане на закона в бъдеще. Законът продължава да съществува в правната действителност и само НС може да го отмени – да го превърне в правно нищо. Обект на контрол за конституционност са и разпоредбите на Правилника за организация и дейност на НС. КС се произнася и по решения (ненормативни актове) на НС, както и за декларациите и обръщенията на НС и обръщенията и посланията на президента; 2) КС осъществява предварителен контрол за конституционност. Той се произнася за съответствие на сключените от Р България международни договори и Конституцията, преди ратификацията им от НС. Целта е да не се допусне противоречие на норми от договорите с разпоредбите на К. В резултат на контрола за конституционност на актовете Съдът приема решения. Те имат конститутивен ефект. Освен задължителността на диспозитива на решението правните субекти, до които е адресирано, се съобразяват и със становището на КС, изложено в мотивите на решението. Решенията на Съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Те са окончателни и не подлежат на обжалване по съдебен или административен ред; 3) КС дава задължително тълкуване на Конституцията, той е върховен тълкувател, но само на Конституцията, без да тълкува законите. Съдът може да дава задължително тълкуване на К, само ако бъде изрично сезиран по съответния ред от имащи право субекти; 4) Решаване на спорове за законността на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители. КС се произнася дали са спазени предвидените условия и процедури на избирателните закони. Исканията за решаване спорове относно законността на избора се правят в 15-дневен срок от решението на ЦИК. Съдът със своето решение констатира дали са извършени посочените в иска нарушения. Решението има констативен характер. КС уведомява ЦИК за решението, а тя от своя страна е компетентна да обяви избора за недействителен. Ако това се случи, ЦИК ще определи следващият кандидат от съответната листа за избран; 5) КС се произнася по обвинение за държавна измяна и нарушаване на К срещу президента и вицепрезидента, повдигнато от НС; 6) КС е арбитър по спорове за компетентност между НС, президента и МС и между органите на местно самоуправление и органите на централната изпълнителна власт; 7) КС се произнася по спорове за конституционност на политически партии и сдружения. Целите и задачите, които партиите и сдруженията си поставят, не могат да противоречат на разпоредбите на Конституцията; 8) КС предсрочно прекратява мандата на президента, вицепрезидента, народни представители и конституционни съдии в случаите и при условията, предвидени в К. КС установява наличието на юридически и фактически основания за предсрочно прекратяване пълномощията на президента и вицепрезидента при подаване на оставка (чл. 97) и при трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване. Пълномощията на народен представител се прекратяват предсрочно от КС поради неизбираемост или несъвместимост 9) КС снема имунитета на конституционни съдии при извършено тежко умишлено престъпление. На обвинения съдия се дава възможност да даде лично обяснение пред Съда. Той не участва в гласуването. Ред на дейност Искът до КС се прави писмено, като се мотивира предметът на иска и се прилагат съответните писмени доказателства. На основата на иска, председателят разпорежда да се образува конституционно дело и възлага на един или няколко съдии да го подготвят и докладват и определят датата на разглеждането му. Наличието на перфектно искане, отправено до съда, е основание за образуване на дело. Първоначално Съдът се произнася по допустимостта на иска. Установява се дали съществуват фактически и конституционни основания за разглеждане на иска по същество и дали е в неговата компетентност. Съдът се произнася по допустимостта на иска с определение в закрито заседание. Ако реши, че искът е допустим, следва решаване на делото по същество. В производството се допускат само писмени доказателства, с изключение случаите, когато Съдът се произнася по обвинение срещу президента/ вицепрезидента. Тогава са допустими всички видове доказателства. Когато са събрани и проучени достатъчно доказателства, Съдът е длъжен да се произнесе в срок от 2 месеца. КС заседава при наличие на кворум от 2/3 от всички съдии. Своите решения той приема с абсолютно мнозинство – с повече от половината от гласовете на всички съдии. С квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете се приемат решения, с които се снема имунитет на конституционен съдия и прекратяване на мандата на съдия поради фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 година. Съдиите са длъжни да гласуват „за” или „против”, имат право на особено мнение или писмено становище. 57. Актове на Конституционния съд – видове, правна същност и действие Конституционният съд приема решения, определения и разпореждания. Решенията са основните актове, чрез които КС се произнася по същество по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите на решението се обнародват в „Държавен вестник”. С определения съдът се произнася по допустимостта на исковете и споровете или по други процедурни въпроси. В разпореждания председателят оформя своите ръководни и административни решения: разпределя работата между съдиите; обнародва актовете; разпорежда се с бюджета; административно ръководи съда и др. Решенията са окончателни и задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, за които се отнасят, и са обвързващи и за самия КС. Те влизат в сила три дни след тяхното обнародване. При установяване на противоконституционност на закон, той престава да се прилага след влизането в сила на решението. Решенията, които имат индивидуален характер (спор за избора на президент) влизат в сила по реда на ненормативните актове – от деня на постановяването им от съда. 58. Правен статус на конституционните съдии. Основания и ред за прекратяване на мандата им Конституционните съдии са висши държавни служители, осъществяващи специфична по характер дейност. Те имат статуса на председателя на Народното събрание, т.е. имат неговия ранг. След избирането или назначаването им конституционните съдии в 7-дневен срок са длъжни да освободят заеманите длъжности или да прекратят извършваната от тях дотогава платена дейност. След полагането на клетва встъпват в длъжност. Съдиите имат еднакъв статус и са равнопоставени, единствено председателят има и организационни правомощия. Според чл. 147, ал. 5 от К положението на конституционен съдия е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на търговска или друга платена професионална дейност. Членовете на КС се ползват с имунитет на народен представител (ал. 6), срещу тях не може да бъде възбудено преследване, преди да е снет имунитетът им, който се изразява в наказателната им неприкосновеност. Имунитетът е гаранция за личната неприкосновеност, която е предпоставка за нормалната дейност и изпълнение на задълженията. Снема се при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление. Главният прокурор представя данните на Съда, на съдията се дава възможност за лично обяснение, а решението се взема с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички съдии чрез тайно гласуване. След решението на Съда съдията губи имунитета си и срещу него може да бъде възбудено преследване. Но той не губи качеството си на конституционен съдия. Мандатът се прекратява едва с влизането в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода. Други основания за прекратяване на мандата са (чл. 148): изтичане на определения срок, подаване на оставка пред КС, фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 г., несъвместимост по чл. 147, ал. 5, смърт. Конституционните съдии имат право да осъществяват контакти с всички държавни органи, стопански и обществени организации. Не може да им бъде отказано предоставянето на исканите от тях сведения. Съдиите са задължени да пазят тайната на съвещанията при решаване на делата и информацията, която представлява държавна и служебна тайна.
Всяка община притежава своя специфична характеристика, изразяваща се в наличието на особени икономически, социални, културни потребности. Рационалният механизъм на местното самоуправление се състои в оптималното разпределение на правомощията между държавата и местните общности и органи за задоволяване на материалните и духовните потребности на населението. Същността на местното самоуправление е реалната възможност на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение, най-тясно свързани с неговите нужди. Местното самоуправление е способ за децентрализиране на държавната власт при нейното осъществяване по места. Децентрализацията означава прехвърлянето на правомощия от органите на централната изпълнителна власт на правни субекти, които не са в йерархическа зависимост спрямо тях. Самоуправлението е съставна част от единната държавна власт, част от държавно организираното управление на обществото. Според чл. 2, ал. 1 от К България е единна държава с местно самоуправление. Органите за местно самоуправление са публичноправни субекти, които притежават качества на юридически лица. Правнонормативно са им предоставени определен кръг властнически правомощия във връзка с осъществяване на самоуправлението. Притежават автономия в рамките на закона да определят суверенно своята вътрешна организация и дейност. Административно-териториално устройство е териториалната организация на държавата. Нейната територия е обособена в части, които включват населени места и землища към тях със съответно население. На територията на тези териториални единици се създава система от органи за самоуправление на обществените процеси. България е унитарна държава. Териториално тя е единно държавно формирование. За да осъществява рационално и диференцирано управление на обществото, територията на държавата е разделена на административно-териториални единици. Според К територията на Р България се дели на общини и области. Областта е териториално образувание с административно предназначение. Тя се състои от няколко съседни общини. Територията й е територията на включените в границите й общини. При създаването на областите се вземат предвид географските особености на територията; наличието на град, който е културен и стопански център с изградени социална и техническа инфраструктура, транспортни връзки. Създаването и закриването на области се извършва със закон. В областта се създават изборни органи за местно самоуправление. Общината е основна административно-териториална единица. В нея се създават съставни административно-териториални единици: кметства и райони. Със закон или решение на общинския съвет им се възлага изпълнението на определени функции и съответни правомощия. Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Законът за административно-териториално устройство на Р България (ЗАТУРБ) определят условията и реда, при които се създават общини. Първото е да желае да се самоуправлява – изразява се чрез референдум в императивна форма. Най-същественото условие е наличието на реални възможности общинските органи да осъществяват предвидените в закона функции и правомощия. Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Територията й е територията на кметствата, районите или населените места, включени в нея. Условие за създаване на община е наличието на над 6 000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в нея. Нужно е и населено място, което да е естествен обединителен център. Нова община може да се създаде по искане най-малко от 25 на 100 от политически дееспособните граждани от едно или няколко населени места или по инициатива на съответния общински съвет или правителство. Законът постановява, че в столицата и в градовете с население над 300 000 души се създават райони. Това става със закон. Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет. Районите са съставни административно-териториални единици в общините. Райони се създават при наличие на население над 25 000 души и е необходимо съществуването на инфраструктура с районно значение за задоволяване на административните, социалните и санитарно-хигиенните потребности на населението.
Общината е основна административно-териториална единица, в пределите на която се осъществява самоуправление на населението. Общината е територията, върху която живеят гражданите, които се намират в трайни публичноправни и гражданскоправни връзки и взаимоотношения с органите за самоуправление и администрацията. Тя носи името на населеното място, което е неин административен център, т.е. което е седалище на общинските органи. Местното самоуправление се осъществява пряко от гражданите или от избраните от тях общински съвети и кметове. Общината е юридическо лице със свои органи, имущество и самостоятелен бюджет. Тя е финансово самостоятелна при решаване на местните въпроси. Това е обективна предпоставка за самоуправлението на населението. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Общинската собственост може да бъде публична и частна. Публична са онези обекти, които са изключени от гражданския оборот, т.е. те могат да бъдат само собственост на общината и служат за задоволяване на обществени и административни потребности. Тези имоти и вещи не могат да се отчуждават. Имоти и вещи – общинска частна собственост, могат да се отчуждават. Те могат да се обременяват и с вещни права. Частна общинска собственост са всички други имоти и вещи, които не са публична собственост. Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско имущество и самостоятелно чрез общински предприятия. Законът предоставя широка финансова самостоятелност на общините, но техните реални финансови възможности са ограничени. Общината има самостоятелен бюджет. Той е отделен от държавния и се формира от собствени приходи и от източници от субсидии от държавата. Общинският бюджет е публичен и се контролира от населението чрез общинския съвет и определените със закон компетентни органи. Разходите на общината са за задоволяване на местни потребности и за изпълнение на държавни функции, за подпомагане на общински и други предприятия, чиято дейност е свързана с удовлетворяване на нуждите на населението. Бюджетът на общината се разпределя по кметства и райони, в съответствие с целевото му предназначение. Той се приема от общинския съвет по предложение на кмета. Изпълнението му се организира от кмета на общината. Годишният отчет се разглежда и приема от общинския съвет. Самоуправлението на общината се осъществява от дееспособни граждани, които непосредствено решават основни за тях въпроси чрез референдуми и общи събрания на населението и чрез пряко избрани от тях органи, формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на населението. Самоуправлението се осъществява предимно чрез създадените публични институции – съветите и кметовете. Усъвършенстването на местното самоуправление може да се осъществи чрез установяване на оптимално съответствие в използването на формите на пряката демокрация и органите на самоуправление. Законът за местното самоуправление и местната администрация дава възможност всички въпроси, свързани с политиката на общината да бъдат решавани от населението с референдум. Не се допуска провеждането на референдум по въпроси на общинския бюджет, по данъчното облагане и други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред. Правото на инициатива за провеждането му имат ¼ от гласоподавателите, ¼ от съветниците, кметовете и по-горестоящият орган на изпълнителната власт – областният управител и кметът на общината. Решението се взема от общинския съвет. Референдумът е редовно проведен, ако в гласуването са участвали повече от половината гласоподаватели. Предложението е прието, ако за него са подадени повече от половината действителни гласове с бюлетина „да”. Разновидност на местния референдум е общото събрание на населението. Чрез него гражданите решават въпроси от местно значение в общините, районите, кметствата и кварталите на населените места. Това е форма на пряка демокрация, която е по-лесно осъществима и поради това може по-системно да се използва за самоуправление на населението. То се състои от всички политически дееспособни граждани на територията, на която се провежда. Правото на инициатива за свикване има кметът на общината, района и кметството или по искане на ¼ от избирателите. Форма на участие на гражданите в самоуправлението са подписките. Чрез тях се правят предложения до общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината. Правото на инициатива за организиране на подписка имат най-малко 100 избиратели, а в кметства до 200 души население – най-малко 1/5 от тях. 61. Общински съвет – орган на местно самоуправление. Избор, срок на пълномощията, организация и ред на дейност. Правомощия и актове Общинските съвети са органи, формирани от населението, и чрез тях то се самоуправлява, като решава основните задачи, свързани със задоволяването на неговите потребности. Общинските съвети не се отнасят към нито една от трите власти. Те са самостоятелни структури за самоуправление, което не значи, че са органи, стоящи извън системата на държавната организация. Те се намират в йерархическа зависимост от централните органи на изпълнителната власт. Министерският съвет осъществява общо ръководство на общинските органи, но не може да отменя техните актове. Той упражнява контрол за законосъобразност върху актовете и действията им, само в случаите, предвидени в закона. Местните органи на самоуправляващите се общности са организационно и функционално автономни. Общинските съвети се избират от населението на основата на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване, за срок от 4 години. Общинските съветници се избират по пропорционалната система, мандатите се разпределят между политическите сили по метода на Д’Ондт. Законността на избора може да се оспорва пред окръжния съд, съответно пред СГС. Общинските съвети са местни представителни органи с обща компетентност, чийто състав се определя на основата на броя на населението. Общинският съвет е колективен орган, който се свиква на първо заседание в 14-дневен срок от изтичането на мандата на предходния общински съвет. Начало на конституирането му е полагането на предвидената от закона клетва. За своята организация и дейност общинският съвет приема правилник, с който урежда въпросите на вътрешната структура и функционирането на общинския съвет и неговите комисии, на общинската администрация и други. Общинският съвет избира свои вътрешен ръководен орган – председател на общинския съвет. Той се избира с абсолютно мнозинство, т.е. най-малко половината плюс един от гласовете на всички съветници. Притежава организационни правомощия във връзка с организацията на дейността на общинския съвет и го представлява пред други институции. Свиква съвета на заседания; ръководи подготовката им; председателства заседанията; координира дейността на постоянните и временните комисии. Вътрешни помощни органи на общинския съвет са постоянните и временните комисии. Те се формират от общинския съвет и го подпомагат в осъществяване на неговите правомощия в различните сфери на дейност. Общинският съвет сам преценява какви и колко постоянни и временни комисии да образува. Актовете на комисиите нямат юридически задължителен характер, не пораждат права и задължения. Правомощия на общинския съвет: 1) Стопански. Общинският съвет приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинското имущество, определят правомощията на кметовете в тази област. Създава и прекратява общински фондации и структури за управление на дарено имущество; 2) Финансови. Приема годишен бюджет на общината, контролира упражняването му, определя размера на местните данъци и такси, определя средствата за издръжка на общинската администрация и трудовите възнаграждения на кметовете; 3) Конститутивни. Определя структурата на общинската администрация, създава постоянни и временни комисии, създава райони и кметства при условия и ред, определени със закон; 4) Социални. Териториална организация. Приема стратегии, програми и планове за развитие на общината, предлага административно-териториални промени, приема решения за създаване на общи и подробни градоустройствени планове на общината, приема решения за именуване и преименуване на улици, площади и т.н., 5) Организационно-административни. Приема решение за провеждането на референдуми и общи събрания на населението, удостоверява с почетно гражданство българи и чужди граждани, приема решения за участие на общината в сдружения в страната и в чужбина; Основната форма на дейност на общинския съвет са заседанията. Те се свикват от председателя, по искане на 1/3 от общинските съветници; по искане на 1/5 от избирателите; по искане на областния управител. Заседава поне 6 пъти годишно. Заседанията могат да се провеждат, ако присъстват повече от половината от всички съветници. Решенията се приемат с обикновено мнозинство – с гласовете на повече от половината от присъстващите, ако законът не предписва друго, някои решения се вземат с абсолютно мнозинство. Актове.
Правилниците и наредбите са нормативни актове. Те доразвиват разпоредбите на актовете или на части от тях, които са с по-голяма юридическа сила. Те са подзаконови актове и уреждат вторично обществените отношения. Имат ограничено действие и не е задължително да действат върху цялата територия на общината. Те влизат в сила по реда, определен за нормативните актове. Правилниците и наредбите се довеждат до знанието на населението по подходящ начин – чрез местната радиоуредба, публикуване в местния печат и т.н. Спазването и изпълнението им е задължение за гражданите на общината и лицата, пребиваващи на територията й. Решенията са най-системно използваните актове от общинските съвети. Могат да са нормативни и ненормативни подзаконови актове. Чрез тях се урежда материя от сферата на икономиката, културата, образованието и т.н. С инструкции общинският съвет дава указания на подчинени на него органи или организации за прилагане на нормативни актове. Те дават указание за прилагане на правни норми, но не създават нови такива. Изтегляне 1.34 Mb. Сподели с приятели:
|