Впр. 33 Понятие и теории за юридическите факти
Впр. 35 Неправомерни юридически действия
Изтегляне 0.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Впр. 36 Правомерни юридически действия
- Впр. 37 Други видове юридически факти
- Впр. 38 Нетипични юридически факти
- Впр. 39 Фактически състави
| Впр. 35 Неправомерни юридически действия
Неправомерните юридически действия обединяват всички юридически действия, при които резултат на човешко действие е налице нарушаване на изискванията на правните норми. Ако обаче този вредоносен резултат не е в нарушение на изискванията на правните норми, а се допуска от тях, не е налице неправомерно юридическо действие. Така например действията в условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост НЕ СА неправомерни. Неправомерните юридически действия се разделят на две основни групи: правни аномалии и правонарушения. При правните аномалии от обективна страна е налице нарушаване на изискванията на правните норми. Липсва обаче виновно човешко поведение. Това са деянията на неделиктоспособни или наказателно неотговорни лица. Съществено за правните аномалии е, че обективният резултат е обществено значим. По това те се различават от малозначителните деяния, които формално притежават всички белези на правонарушението, включително и вина, но обективният противоправен резултат е пренебрежимо минимален. Правонарушение Правонарушението представлява виновно неправомерно юридическо действие (деяние), причинило настъпването на общественоопасни вреди и водещо до пораждане на юридическа отговорност. Правонарушението образува сложен юридически факт. То изисква едновременното проявление на съвкупност от признаци. Този сложен юридически факт се нарича състав на правонарушението. Правонарушението представлява понятие на ОТП. Съставът на правонарушението включва два вида признаци: от обективна страна – вреда, неправомерно действие, причинна връзка; от субективна страна – вина и вменяемост. ОБЕКТИВНА СТРАНА Наличието на вреда е първият обективен признак в състава на правонарушението. Най-общо вредата се определя като настъпило неблагоприятно изменение на действителността. При различните видове правонарушения степента на обществена опасност е различна. Типични форми на проява на вреда са увреждането на друго лице или на неговото имущество. Уврежданията на друго лице могат да бъдат както физически, така и психическо. Увреждането на имущество на друго лице има най-различни форми – физическо унищожаване и увреждане, лишаване от собственост или ползване. Под имущество се разбират и имуществени права (облигационно, авторско). Налице е вреда и в случаите, когато тя все още не е настъпила, но е сигурно, че ще настъпи, или която ще се прояви в течение на времето (телесно увреждане водещо до нетрудоспособност). Неправомерното действие е вторият признак от обективната страна на правонарушението. Действие е налице, когато се извършва определено телодвижение, промяна на физическата действителност. Действието е неправомерно, когато изрично е предвидено като такова в конкретна правна норма. Бездействието също може да е неправомерно, в случаите, когато правните норми установяват задължение за определено действие и лицето пропусне да извърши това действие. Причинната връзка е третият признак от обективната страна на правонарушението. Тя се изразява в това, че причинената вреда е необходима последица от извършеното неправомерно действие. Тя е обективен признак, защото съществува в обективната действителност. Причинната връзка в правонарушението е елемент от всеобщата причинност, която съществува в заобикалящата ни обективна действителност. Тя е едностранна, защото неправомерното действие причинява вредата, но не и обратното, и необходима, защото винаги след проявлението на неправомерното действие се появява вредата. При наличието на трайност, устойчивост и постоянство, можем да приемем, че една връзка е причинна. Вредата трябва да е „пряка и непосредствена последица” от противоправното поведение, което е присъща черта на причинната връзка. Това обаче не означава че вредата и противоправното деяние трябва да са разположени в пространството и времето едно до друго. Доминиращата в правото теория за равноценността на необходимите условия приема, че причината е съвкупност от необходимите условия, всяко от които се разглежда като отделна причина, без която резултатът не би настъпил. При правонарушения, причинени от повече лица, възможно е поведението на едно лице да е допринесло в по-голяма степен за настъпване на резултата. Като признак от състава на правонарушението причинната връзка трябва да бъде изразена в хипотезата на правната норма заедно с другите признаци. Тя трябва да бъде доказана във всеки отделен казус. Доказването на причинната връзка е в тежест на ищеца/обвинението и обикновено се извършва с помощта на вещи лица. Причинната връзка трябва да бъде разграничавана от нормативната връзка между отделните логически части в структурата на правната норма, която няма каузален характер. СУБЕКТИВНА СТРАНА Вината представлява психическото отношение на дееца към обективните признаци на извършеното от него правонарушение – вредата, неправомерното действие и причинната връзка между тях. Вината свързва причинената вреда с поведението на точно определено лице. Тя е и предпоставка да бъде търсена юридическа отговорност към това лице. Вината се проявява като: - умисъл, който бива пряк, при който деецът има желание да настъпи вредата като следствие от неговото противоправно поведение и евентуален, при който деецът, макар и пряко да не желае настъпването на вредата, допуска това. - непредпазливост, която се проявява като самонадеяност, когато деецът съзнава вредата, но е убеден, че може да предотврати настъпването й, и като небрежност, когато деецът не допуска вредата, но е могъл и е бил длъжен да я допусне. Вменяемостта представлява способността на дееца да разбира и ръководи поведението си. Тя включва два елемента: - интелектуален, да схваща свойството и значението на извършваното - волеви, способност да формира външно поведение Извършването на правонарушение води до пораждането на юридическа отговорност. Тя се изразява в задължението на държавата да реализира по отношение на нарушителя определени неблагоприятни последици. Съобразно това дали целят да засегнат личността или пък целят единствено да възстановят положението, съществуващо преди нарушението, юридическата отговорност бива наказателна и правовъзстановителна. Видове правонарушения В зависимост от спецификата си в отделните отрасли на правото (субекти, обект и степен на засягане) правонарушенията биват престъпления, административни нарушения, граждански деликти, дисциплинарни нарушения. 1. Престъпление е това обществено деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Обществената опасност на този вид правонарушения е най-висока. Поради това наказателната отговорност се осъществява от специализираните органи на държавата – следствие и прокуратура. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършване. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. 2. Административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено виновно и обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Реализацията на административната отговорност е от административните органи. Принципът за изрична законоустановеност тук не действа. Възможно е МС или министрите да определят съставите на конкретните нарушения. МС може да предвиди административна отговорност за нарушаване на свои актове. 3. Граждански деликти представляват тези действия, при които виновно са причинени вреди другиму. Тук обществената отговорност се изразява в това, че са причинени вреди – имуществени и неимуществени. Причиняването на щети може да представлява престъпление или административно нарушение, за което отделно се носи наказателна или административна отговорност. Когато правонарушението не представлява нито престъпление нито административно нарушение, за него се носи само деликтна отговорност. Деликтната отговорност се осъществява по частен ред – активно легитимирано е лицето, претърпяло вредата. При причинена вреда съществува презумпция за наличие на вина. За понесените имуществени вреди се присъжда обезщетение по справедливост. 4. Дисциплинарни нарушения представляват нарушения на установени дисциплинарни правила за определен вид лица. Впр. 36 Правомерни юридически действия Правомерните юридически действия са насочени към постигането на правен резултат, който е в съответствие с изискванията на правните норми. При юридическите постъпки хората извършват определено правомерно действие, за да постигнат една житейска цел. Правните резултати и последици не са пряко целени и желани, възможно е те дори да не са осъзнавани от човека в момента на извършването им. Специални случай на юридическите постъпки представляват неоснователното обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие. При неоснователно обогатяване, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При воденето на чужда работа без пълномощие този, който е предприел работата, извършва правомерно действие, което не представлява юридически акт, защото липсва съгласието на титуляра, а и водещият не желае пряко настъпването на правните му последици. Индивидуални юридически актове Индивидуалният юридически акт е изявление на волята, извършено с оглед да бъде постигнат конкретен правомерен правен резултат, представляващ индивидуално регулиране на поведението. 1.
В правото освен като юридически факти те могат да бъдат разглеждани и като източници на регулиране на поведението на правните субекти, на една плоскост с нормативните актове. Юридическият факт съдържа правила за поведение (правни предписания), които са или нормативни (правни норми) или индивидуални Правното предписание представлява правило за поведение, скрепено с правна санкция и гарантирано с правна принуда. 2.
Индивидуалният юридически акт трябва да отговаря на определени условия за действителност: да бъде съобразен със съществуващия правен ред, да е резултат на валидно волеизявление, да има конкретен предмет и кауза. Индивидуалните юридически актове имат подзаконов и вторичен характер. Те не могат да противоречат на изисквания, установени в императивни правни норми а единствено да използват дадените в диспозитивните правни норми възможности на правните субекти. Индивидуалният юридически акт трябва да бъде резултат от валидно волеизявление, т.е. направено от субект, който може да изразява правно валидна воля, както и да не са налице пороци във волята (грешка, измама, насилие). Индивидуалният юридически акт трябва да притежава предмет и кауза. Предметът е това благо от заобикалящата ни действителност, към което са насочени правните действия на страните. Предметът трябва да бъде определен, да е възможен, допустим от закона. Каузата е причината, поради която се създава индивидуалният юридически акт. Индивидуалният юридически акт съществува в определена форма. Законът определя каква форма се изисква за създаването на различните видове актове. Формата бива два вида: - за действителност – ако предписаната от закона форма не бъде спазена, самият юридически акт не съществува. Формата за действителност на индивидуалните актове на държавните органи, например, е писмена и притежава определена структура и реквизити. - за доказване – тя е предвидена от закона не като условие за действителността на самия акт, а единствено за неговото доказване. 3.
А)
Б)
Най-важният юридически акт в частното право е сделката, която може да бъде договор или едностранно волеизявление. Договорът е съглашение между две страни относно пораждането, изменението или прекратяването на права и задължения. Съществените белези на договора са четири:
Едностранните волеизявления пораждат правно действие единствено в случаите, в които законът допуска това. При договора в полза на трето лице едностранното изявление на третото лице, че иска да се ползва от уговорката също представлява правна сделка. В този случай уговорката не може да бъде отменена. Впр. 37 Други видове юридически факти 1.
а) Правопораждащи – тези юридически факти, които пораждат нови субективни права и юридически задължения. Чрез тях възниква нова правна връзка. Правопораждащи факти могат да бъдат както юридически събития, така и юридически действия – правомерни или неправомерни. Те пораждат задължение за нарушителя да понесе юридическа отговорност. Правопораждащо са и факти които пораждат едновременно задължение с за същия субект. б) Правопроменящи – тези юридически факти, които променят субективните права и задължения. в рамките на една вече съществуваща правна връзка. Промени могат да настъпят спрямо размера на субективните права и задължения, по начина на тяхното упражняване, по отношение на титулярите. в) Правопогасяващи – тези юридически факти, които погасяват възможността да бъде търсено принудително изпълнение на субективното право. Правопогасяващият юридически факт обаче не прекратява съществуването на самото субективно право. г) Правопрекратяващи – тези юридически факти, които прекратяват субективни права и задължения, възникнали в рамките на една индивидуализирана правна връзка. 2. В зависимост от това дали намират, или не външно проявление, юридическите факти биват юридически действия и бездействия; изрични и мълчаливи действия. Юридическите събития не попадат в тази класификация. Делението на действия и бездействия е приложимо в областта на правонарушенията. Действие е налице, когато човек извършва активни движения на тялото, които са външно установими и доказуеми. Бездействие е налице само тогава, когато липсва извършване на действия, които са правно предписани в условията на съответната ситуация. Разделянето на изрични и мълчаливи е приложимо в областта на правомерните юридически действия – индивидуалните юридически актове. Когато действията са изрични, те имат ясно и недвусмислено външно изражение. При мълчанието, когато не се извършва или казва нищо, не изразява отношение към фактическата ситуация и нейните юридически последици. То по правило не поражда правни последици. Изключение от правилото са конклудентните действия (извършването на едно действие води до презумпция, че е изразена воля по извършване на друго действие) и мълчаливите действия (понякога мълчанието е приравнено на действие, което поражда правни последици. Мълчанието е равнозначно на приемане). 3. В зависимост от своя строеж юридическите факти се разделят на прости и сложни. Простите се състоят от едно единно обстоятелство – това са например юридическите събития.Сложен юридически факт е например правонарушението. За да е налице са нужни неговите пет признака: вреда, неправомерно действие, причинна връзка, вина, вменяемост. Самостоятелно те нямат правно действие, но заедно образуват едно единно цяло – правонарушението При сложните юридически факти трябва да бъде доказана всяка една от характеристиките! 4. Според продължителността на осъществяването във времето юридическите факти се делят на еднократни юридически факти и юридически факти състояния. Еднократни юридически факти пораждат юридическите си последици в ограничен период от време.Правните последици се пораждат еднократно, в момента на проява на юридическия факт. Юридически факти-състояния са тези, които съществуват продължително време, пораждайки непрекъснато или периодично правни последици. Една част от тях са чисто фактически (изтичането на времето, владението), друга представляват правоотношения (гражданство, брак). Вторите освен правата и задълженията по правоотношението пораждат и допълнителни правни последици. Юридическите факти състояния се пораждат и прекратяват от конкретни еднократни факти. Впр. 38 Нетипични юридически факти Връзката, която съществува между юридическия факт и субективните права и задължения е по принцип еднозначна. Юридическият факт поражда „еднотипни” права и задължения, които действат по еднакъв начин спрямо всички правни субекти, т.е. те пораждат еднакъв правен резултат. Случаи, когато страните не желаят да използват правните норми за целите им, а се стремят да постигнат свои цели, са привидните юридически актове и заобикалянето на закона. 1. Привидни юридически актове. Нормално юридическите актове се създават с цел да породят определен правен резултат. Възможно е обаче правните актове да се създадат, без в действителност да се желае техният правен резултат. Това са привидните (симулативни) правни актове, чрез които се създава двойственост в правната действителност: за третите лица той е напълно редовен, съществува и поражда правни последици; за авторите на симулативния акт той не съществува и те не желаят неговия резултат. Инструментът за осъществяване на привидността е договорът, но е възможно привидността да възникне и от едностранно волеизявление. В този случай обаче се изисква приемане на юридическия акт и неговите правни последици. Фигурата на привидността се създава с участието на лица, които при нормално развитие на правната ситуация имат различни правни интереси. Привидността има широко приложение във всички отрасли на частното право и в много отрасли на публичното (предимно в избягването на публични вземания, ползване на предимствата на брака, гражданството и др.) В тези случаи участието на държавния орган е пасивно, той не е инициатор на симулацията, но и не може да избегне участието в нея, нито да я прекрати, тъй като пред него правните действия на страните са редовни. Правните последици на привидния юридически акт са нееднозначни, той поражда два вида правни последици. За авторите на симулацията актът е нищожен и не поражда правните последици, които те симулативно създават. В това се състои и санкцията спрямо тях. Нищожен е и за третите лица, включително тези, срещу които актът е насочен – нищожността има защитен характер.Правата обаче, които третите добросъвестни лица са придобили от приобретателя по привиден правен акт, се запазват. Следователно по тяхно отношение симулативният правен акт поражда правни последици – това е израз на правната сигурност. Привидността бива няколко вида. Съществува пълна и частична привидност. При пълната привидност изразеното от страните изцяло не се желае, а при частичната не се желае частично. Съществува абсолютна и относителна привидност. При абсолютната привидност страните уговарят една сделка, а при относителната две сделки – една, която се манифестира, но не се желае и прикрита, която но се манифестира, но реално се желае. Форма на относителната привидност е фигурата на подставеното лице – посредник между двете страни. 2. Заобикалянето на закона представлява извършване на забранено от закона правно действие и постигане на забранен от закона правен резултат с помощта на едно или няколко „обходни” незабранени правни действия. Междинните резултати не се желаят от заобикалящите закона – прилика с привидността. При заобикалянето обаче, крайният резултат е задължително забранен от закона, докато при симулациите това не е задължително. Правните последици се изразяват в нищожността на създадените актове. Заинтересуваните лица имат правен интерес да предявят иск за обявяване на нищожността им. Впр. 39 Фактически състави Фактическият състав представлява два или повече свързани помежду си юридически факти, които в цялост пораждат самостоятелни правни последици. Фактическият състав се състои от два или повече юридически факта. Всеки от отделните юридически факти поражда характерните за него правни последици. Развитието на цялостния фактически състав се осъществява чрез последователно осъществяване на отделните юридически факти. След като се осъществи първият юридически факт , настъпват определени юридически последици, които имат вътрешно значение за юридическия състав. Страните по фактическия състав се намират вече в състояние на определени права и задължения по отношение на неговото развитие.
Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|