Впр. 33 Понятие и теории за юридическите факти
Ограничаване на прилагането по аналогия
Изтегляне 0.92 Mb.
|
3. Ограничаване на прилагането по аналогия В законодателството са регламентирани определени ограничения при използване на аналогията. Легалната им уредба е в чл.46, ал.3 на Закона за нормативните актове (“Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия”). В развитието на правната система тази аналогия обаче е била допускана – например в Германия през 30-40-те години на 20-ти век. Въпрос 49: Принципи на правото 1. Определение Правният принцип е утвърдено морално, политическо или юридическо начало, което изпълнява ролята на решаващ аргумент (идея) при вземането на юридическо решение относно формулировката и действието на правните норми. 2. Разлики между правните норми и правните принципи Правните принципи се различават значително от правните норми.  Правните принципи, за разлика от правните норми, не представляват правило за поведение. Правните принципи, както и правните норми, имат общ характер, но този общ характер е от принципно различно естество. Правният принцип изразява идея, а не норма. Ролята на тази идея не е да предпише конкретни действия, както е при нормите, а да обоснове търсенето и формулирането на норма в определена насока. От интелектуална и логическа гледна точка правният принцип е средство, ръководна идея за аргументация.
Второто принципно отличие на правните принципи от правните норми се състои в това, че правните норми притежават юридическа сила, съдържат се в строго определени източници. Преди да бъдат приложени, трябва да бъде проверено дали те притежават юридическа сила. Правните принципи не притежават юридическа сила, не е необходимо тяхното прилагане да бъде предшествано от проверка и доказване на валидността им. За да бъде приложен един правен принцип, не е необходимо да бъде доказано, че той се съдържа в определен правен източник. Освен това, правните принципи не са съгласувани помежду си и не формират стройна и безпротиворечива система, както е при правните норми. Правните принципи не са ясно и категорично йерархично подредени. За да може обаче един принцип да притежава юридическо действие, той трябва да бъде общоприет, да бъде доказано, че той вече в достатъчна степен притежава утвърденост и приложимост.
Правните принципи притежават начин на действие, различен от този на правните норми. При правните норми действа формулата “или-или”. Когато между 2 правни норми съществува конфликт, те взаимно се изключват помежду си. Правните принципи не се изключват помежду си, както правните норми. Принципите притежават различна относителна тежест в зависимост от конкретната ситуация. Принципите се конкурират помежду си, в една конкретна ситуация се прилага един принцип, а в друга – другият конкуриращ принцип.
Правните принципи не са вид правни норми и не са част от позитивното право. Те обаче са част от системата на правото, защото участват в процеса на цялостното действие. Правните принципи не са юридическо правило за поведение, а правило за юридическо обосноваване. Те са винаги ясно текстуално формулирани в рамките на по-широк юридически контекст. С помощта им съдията решава казуса, като обосновава прилагането на една или друга правна норма. Системата на правото е съставена от разнородни компоненти, а правните принципи представляват основните нейни обединителни начала.
3. Приложение на правните принципи Правните принципи участват практически при решаването на конкретни правни ситуации. Например: съдебен прецедент
При съдебния прецедент, за да стигне до извода, че за решаването на казуса е необходима нова правна норма, съдията излага мотиви, централно място в които е обсъждането кои правни принципи действат в настоящия случай. аналогия на правото
Аналогията е основана на идеята, че правната система е пълна, т.е. тя съдържа в себе си правни норми за разрешаване на всички юридически казуси от регулираната материя. Когато съдията установи празнота в закона – липса на норма, която да регулира определен казус от регулираната материя, и тази празнота не може да бъде попълнена с аналогия на закона, той има правото и задължението с помощта на правните принципи да формулира необходимата му нова правна норма. Установената от съдията правна норма служи единствено за решаването на висящото дело. Тя не се превръща в част от закона и няма юридическата сила на другите норми от този закон. забрана на отказ от правосъдие
Принципът за забрана на отказ от правосъдие действа в континенталните правни системи в областта на гражданския процес. Неговата задача е да забрани на съдията да отказва решаването на заведено дело под предлог, че вече кодифицираното право не съдържа изрична норма. За да изпълни задължението си да реши възложеното му дело при липса на закон, съдът има право с помощта на правните принципи да създаде нова правна норма. тълкуване
При тълкуването съдията използва правните принципи, за да изясни вече съществуваща, но неясно формулирана правна норма. злоупотреба с право
Ако при злоупотребата с право са осъществени юридически факти, които налагат прилагането на определени правни норми, съдът може да откаже да ги приложи, и да приложи други норми, съдържащи други правни последици. За да аргументира своя избор за прилагане на друга правна норма, съдържаща други правни последици, съдът се мотивира, на първо място, с целите, преследвани от страните, и на второ – с правните принципи, относими към конкретните факти. неявна колизия между правни норми
По правило правните норми се изключват помежду си. Възможно е или прилагането на едната, или на другата правна норма. Възможно е обаче, по изключение, колизията да не е явна. В този случай законодателят е дал не взаимноизключващи се, а алтернативни решения на определен вид отношения. При тази хипотеза правните принципи ще аргументират избора на съдията в полза на една от двете възможности. 4. Видове правни принципи Правните принципи могат да бъдат класифицирани на базата на различни критерии. 1) в зависимост от това, къде са текстуално формулирани  законови
Те са формулирани в Конституцията, законите или подзаконовите нормативни актове. юриспруденциални
Те са установени от съдебната практика. 2) в зависимост от естеството на своя произход морално-политически
Те произтичат от политическата философия и морала на едно общество. Притежават широко социално действие. правно-технически
Те имат правно-техническо естество и тяхното действие е ограничено изцяло в рамките на системата на правото. 3) в зависимост от сферата, в която се прилагат общи
Общите правни принципи намират приложение в системата на правото като цяло, обхващат и действат във всички правни отрасли и юрисдикции. Общите правни принципи са предмет преди всичко на общата теория на правото. Общи правни принципи са: “Юридическата отговорност се осъществява само при наличието на вина”, “Никой не може да извлича ползи от своето противоправно поведение”, “Комуто ползите, нему и вредите” и т.н. отраслови
Отрасловите правни принципи имат ограничено приложение – само в един или в група отрасли на правото. Изучаването на отрасловите правни принципи се извършва от отрасловите правни науки. Отраслови правни принципи са: - в гражданското право: справедливостта, равнопоставеността на субектите и др. - в административното право: законност, целесъобразност, публичност, прозрачност и др. - в трудовото право: закрила на наемния труд, свобода на труда и забрана на принудителния труд, равенство във възможностите и премахване на дискриминацията и др. - в процесуалното право: независимост на съда, подчинение на съда само на закона и др. Въпрос 27: Други правни системи на съвременността Освен романо-германското и англо-саксонското правно семейство съществуват и други правни семейства. Такива са например религиозно-традиционното, мюсюлманското и социалистическото.  Религиозно-традиционно правно семейство
1. Произход Формира се на база на правните обичаи. 2. Разпространение Предимно в държави от Африка, а също и в някои азиатски държави като например Индия и Япония. 3. Водещ източник на правото Обичайните норми, които са с основно, преобладаващо значение не във всички правни отрасли, а предимно в семейното и в наследственото право. 4. Основна сфера на регулиране Основната сфера на регулиране са отношенията между гражданите. 5. Водеща структура на правото Водещата структура на правото е частното право. 6. Йерархия на източниците на правото Съществува йерархия, начело с нормативните актове, като начело са Конституцията и законите. 7. Различаване на правото от закона Прави се постоянна и неотклонна разлика между право и закон. 8. Роля на закона Ролята на закона е висока и нараства все повече. Правните обичаи намаляват своята роля. Засилва се ролята на прецедента. 9. Структура на правото Структурата на правото е същата като при континенталното правно семейство - материално и процесуално, публично и частно, вътрешно и международно. 10. Система на правото Системата на правото се дели на правни отрасли и правни институти, както при континенталното правно семейство. 11. Система на съдилищата Съдилищата се делят на районни, окръжни, апелативни, върховни. Има прокуратура, която е част от съдебната власт. По начало съдилищата (без най-висшите) са профилирани по компетентност на трудови, търговски, административни, семейни и пр. 12. Съдебен състав - единен Обикновено няма съдебни заседатели, а когато има, всички въпроси се решават заедно от съдебните заседатели и от съдията, също както при континенталното правно семейство. Мюсюлманско правно семейство
1. Произход - на база на мюсюлманската религия. 2. Разпространение - ислямските държави. 3. Водещ източник на правото - религиозните норми. 4. Основен обект на регулиране - отношенията между гражданите. 5. Водеща структура на правото - частното право. 6. Йерархия на източниците на правото - съществува начело с религиозните норми. 7. Роля на закона - висока. 8. Структура на правото - материално и процесуално, публично и частно и пр. 9. Система на правото - дели се на правни отрасли. 10. Система на съдилищата - районни, окръжни, апелативни, върховни (ВАС плюс ВКС). Има прокуратура, която е част от съдебната власт. По начало съдилищата (без най-висшите) са профилирани на трудови, търговски, административни, семейни и пр. 11. Съдебен състав - единен - по начало няма съдебни заседатели. Социалистическо правно семейство
1. Произход Социалистическото правно семейство се създава на базата на континенталното правно семейство, като се различава от него най-вече по допълнителния идеологически (политически) критерий (в това семейство правото съдейства за изграждане на социалистическото общество). 2. Разпространение Социалистическото правно семейство се среща във все още съществуващите социалистически държави (като Куба, Корея, Китай, Виетнам). 3. Водещ източник на правото Водещ източник на правото в социалистическото правно семейство е законът (нормативният акт). 4. Основна сфера на регулиране Основната сфера на правно регулиране са отношенията между гражданите. 5. Водещ структурен дял на правото Водещ структурен дял на правото е публичното право. 6. Йерархия на източниците на правото Съществува йерархия на всички източници на правото, начело с нормативните актове, в това число с вътрешна йерархия в тях, начело с Конституцията и законите. 7. Разлика между обективно (позитивно) право и закон Често не се прави, обикновено се отъждествяват. 8. Роля на закона (нормативния акт) Ролята на закона е постоянно висока, монополна. Правни обичаи почти няма Съдебният прецедент засилва постоянно своята роля. 9. Структура на правото Признава се структурното деление на позитивното право само на материално и процесуално и на вътрешно и международно, но не и на публично и частно. 10. Система на правото Признава се делението на позитивното право на правни отрасли и правни институти. 11. Система на съдилищата Системата на съдилищата се състои от районни, окръжни, апелативни и върховни съдилища. Има прокуратура, която е към съдебната власт, а ръководителите на прокурорските колегии не се избират, а се назначават централизирано от главния прокурор, който е различен от министъра на правосъдието. Съдилищата не са профилирани на трудови, търговски, административни, семейни и прочие, а са универсални. 12. Съдебен състав - единен Съдията и съдебните заседатели са равноправни и решават всички въпроси заедно. Съдебни заседатели има само по някои най-тежки наказателни дела и по някои брачни дела. Съдебните заседатели се избират от населението, а за участие в конкретен съдебен състав се определят от съда. Съдебните заседатели заедно със съдия образуват съдебен състав в съотношение най-често от двама съдебни заседатели и един съдия. 13. Принцип на правно регулиране Принципът на правно регулиране в социалистическото правно семейство е от общото към частното, конкретното; от общата правна норма към конкретното правно разпореждане (правоприложно или реализационно). Въпрос 26: Англо-саксонско правно семейство (семейство на общото право) 1. Произход Англо-саксонското правно семейство се създава на базата на обичаите на старогерманските племена. Процесът започва през 11 век, когато Нормандската династия на викингите установява централизирана монархия в Англия и създава система от кралски (Уестминстърски) съдилища, успоредна на системата на заварените графски съдилища. Тези кралски съдилища са изключителни: те са органи на кралската власт
произнасят се директно от името на краля
не са обвързани от съществуващите заварени правни обичаи и нормативни актове
имат за цел да потвърдят или да отхвърлят властта на краля да дава правна милост и правна справедливост
разглеждат само дела, в които е присъствувал засилен кралски интерес
Всички решения на другите (графските) съдилища им отстъпват по своята юридическа сила. Неизпълнението на решенията на кралските съдилища означавало бунт срещу краля, което се е наказвало направо и единствено със смърт. Кралските съдилища противопостоят на графските съдилища, които правораздават на базата на заварените стари местни обичаи (правото на справедливостта). Кралят е искал на наложи на завоюваната Англия своята власт, но за тази цел все още е нямал достатъчно нормативни актове, издадени от него, а повечето от заварените обичаи е считал за неприложими. Ето защо му е оставало единствено да използува съдебния прецедент като източник на правото, при това като основен, водещ. Семейството на общото право възниква като специфична съдебна технология, по пътя на която се утвърждават правомощията на кралската власт. Общото право се утвърждава най-напред като "процедура за обосноваване на допустимостта на едно решение", после като "ред за гледане на делото" и едва накрая като "материален закон, регулиращ отношенията между страните". Всеки статут и всеки прецедент установяват собствен регулативен режим, който задължително подлежи на стеснително тълкуване. Има три основни схващания за същността на общото право. То бива схващано като: 1) юридическа система, създадена от английските крале за утвърждаване на кралската власт и наложена от кралските съдилища над местните, религиозните и феодалните обичаи 2) самата история на английската правна цивилизация, включваща формиране и изменение на старото общото право и допълването му с Правото на справедливостта 3) настоящите правни системи на Великобритания, САЩ и други бивши британски колонии 2. Разпространение Англо-саксонското правно семейство обхваща предимно в Англия, Америка (Северна изцяло и донякъде Южна) и Австралия. 3. Водещ източник на правото Това е прецедентът, който представлява решение по конкретно дело, което служи за ръководство при решаване по аналогия на следващи сходни дела. Винаги се търсят и цитират прецеденти! Първите прецеденти съществуват от времето на Хенри ІІ (12 век). Техни създатели са създаденото от Хенри ІІ в рамките на кралските съдилища съдебни журита. Ключови категории в разбирането на прецедента са: "stare decisis" - това е задължението на съдилищата да се следва логиката на предходни решения на горестоящите съдилища
"ratio decidendi" - това е правното основание, въз основа на което е държана присъдата или съдебното решение; онзи елемент от присъдата или решението, който може да послужи за обосноване на бъдещи присъди; извличаното от съдебното решение и съдебната присъда правило за поведение, валидно по аналогия за други подобни случаи
"obiter dictum" - това е казаното между другото; конкретното правило за поведение за конкретния случай, съдържащо се в съдебното решение или присъда; конкретните съображения на съдилищата за вземане на конкретното решение в конкретния случай, които съображения са валидни само за този случай
Постепенно в Англия основен създател на прецеденти се оказва Камарата на лордовете като най-висша съдебна инстанция, а в САЩ - върховните съдилища на федерацията и на отделните щати. 4. Основна сфера на регулиране Основната сфера, която се регулира от англо-саксонското правно семейство, са отношенията между гражданите и държавата. 5. Водещ структурен дял на правото Водещ структурен дял на правото е публичното право. 6. Йерархия на източниците на правото Йерархия на източниците на правото няма. Отделните закони не са в съотношение на субординация. Всяка законова разпоредба се тълкува стеснително в духа, който най-много съответства на общото право. 7. Различаване на правото от закона Непрекъснато и неотклонно в теорията и практиката се провежда разлика между обективното (позитивното) право и закона. В англо-саксонското правно семейство не се говори за господство на закона, а за господтсво на правото. Правото се разбира като справедливост, добро. 8. Роля на закона Ролята на закона в семейството на общото право постоянно нараства. От средата на ХІХ век се наблюдава процес на законодателна интервенция, наричан "статутификация на правото". Законите се делят на "частни" (преимуществено са такива) и "публични" статути. Противопоставянето на "статутното право" на "общото право" в Англия се преустановява след Реформата от 1875 год. Правни обичаи почти няма, а правният прецедент намалява постоянно своето значение. Юридическата техника в семейството на общото право не е добре развита. 9. Структура на правото Има два основни структурни дяла, които са непознати на континенталното правно семейство: 1) "общо право" – в него влизат проблемите, свързани с наказателно право, деликти, обезщетения за претърпени вреди, решавани с участие на съдебно жури 2) "право на справедливостта" – в него влизат проблемите, свързани с обезщетения за пропуснати ползи, доверителна собственост, завещания, разводи, решавани без участието на съдебно жури Де юре тези два структурни дяла в Англия са слети още от 1875, но де факто разделението им съществува и до днес. В семейството на общото право не се признава делението му на материално и процесуално право, на частно и публично, но се признава делението му на вътрешно и международно. Континенталните отраслови понятия означават тук съвсем друго. Същевременно в семейството на общото право съществуват редица категории, непознати на континенталното правно семейство, като "фелония" (тежко правонарушение), "мисдиминиър" (леко правонарушение), "доверителна собственост", "минс реа", "актус реус" и пр. 10. Система на правото В семейството на общото право не е прието да се разделя позитивното право на правни отрасли и правни институти, както и да се говори за отраслови правни принципи. 11. Система на съдилищата Системата на съдилищата на англо-саксонското правно семейство е по-сложна от тази на континенталното правно семейство, йерархизирана система. Така например във Великобритания съществуват магистратски съдилища, местен съд на короната, отделението на кралската скамейка, апелативен съд, висш съд, камара на лордовете. Има прокуратура, която не е част от съдебната власт, а принадлежи към изпълнителната власт, като ръководителите на отделните прокурорските колегии към отделните съдилища се избират от населението. Главният прокурор съвпада с министъра на правосъдието. Има деление (профилираност) на съдилищата по компетентност на търговски, семейни, административни и пр. съдилища, с изключение само на най-висшите (върховните) съдилища, които са универсални по своята компетентност. Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|