Впр. 33 Понятие и теории за юридическите факти



страница1/16
Дата16.10.2018
Размер0.92 Mb.
#89309
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
Раздел V Юридически факти


Впр. 33 Понятие и теории за юридическите факти

През XXв. се оформят две особено влиятелни юридически теории – правно-социологическата и правно-херменевтичната.


Правната социология е социоцентрична, а не нормоцентрична наука, както ОТП. Според нейната теория правото се заражда във фактите и може да съществува в тях, преди да бъде фиксирано в правните норми. Фактическото в определени случаи притежава нормативна сила, без да е необходимо то да бъде предвидено като юридически факт в хипотезата на правната норма. Следователно понятието „юридически факт” не е необходимо.
Правната херменевтика приема, че при прилагането на правото съдията се намира в херменевтична ситуация, защото той трябва да правораздава не на основата на правото и фактите, а на основата на закона и доказателствата. Следователно прилагането на правото представлява съпоставяне на две интерпретации на текста (правото) и квазитекста (факта), които се обуславят взаимно. Юридическият факт в тази теоретична конструкция не е необходим, защото социалният факт (човешкото поведение) се интерпретира пряко, а не през призмата на установеното в правната норма.

Понятие за юридически факт

Юридически е факт от действителността, установен в хипотезата на правната норма, който служи като критерий за преценка на житейските факти и като източник, за да се проявят субективните права и задължения, предвидени в диспозицията на същата норма.

1.
Основание за установяването на юридическите факти представляват определени факти от действителността (конкретни събития, действия, актове от заобикалящата ни социална и природна действителност). Основната характеристика на един факт от действителността, за да може той да придобие качеството „юридически факт” е еднаквото му и безспорно възприемане от множество субекти на правото. Юридическите факти са безспорни, защото те или се случват в момента на възприемането им, или оставят трайна и безспорна материална следа.


Юридически са само тези факти от действителността, които са установени в хипотезата на правната норма. Останалите са не-юридически или правно ирелевантни факти. Един факт от действителността придобива качеството „юридически факт” от момента на неговото включване от законодателя в хипотезата на правната норма. Юридическите факти обаче не представляват пряк запис на факти от действителността в правната норма. Юридическият факт се създава от законодателя чрез логическо обобщение на група аналогични житейски факти и извеждане на техните общи и постоянни белези. Юридическият факт притежава степен на абстрактност, която позволява чрез него да бъдат преценявани всички конкретни житейски факти, които законодателят има намерение да регулира в бъдеще.
Включени като част от правните норми, юридическите факти придобиват:
- обективност, тъй като се включват в обективното право
- нормативност, въпреки че носят наименованието факти. Те са „нормативни факти”, принадлежащи към нормативната действителност, а не към фактическата. Фактическата действителност се състои от конкретните житейски факти на отделните житейски казуси. При разглеждането в съда житейските факти се преценяват през призмата на нормативните факти.
Юридическите факти като част от правните норми са общовалидни.

2
Правната роля на юридическите факти се състои в тяхното действие. Действието на юридическия факт се проявява в две насоки:


- служи като нормативен критерий дали конкретния житейски факт може да бъде квалифициран като конкретен юридически факт.
- служи като източник за пораждането на субективните права и задължения, предвидени в диспозицията на същата правна норма.
След като бъде установено съответствието на между конкретните житейски факти и юридическия факт от хипотезата на правната норма, в действие влиза нормативната връзка между юридическия факт и субективните права и задължения. Тя се състои от автоматичното и безусловно пораждане на правата и задълженията.


Впр. 34. Юридически събития и юридически действия

Тъй като правото регулира човешкото поведение, то юридическите факти по принцип включват и изразяват определени човешки действия, човешко поведение.

В зависимост от това дали представляват човешко поведение, което се осъществява в резултат от волята на правните субекти, или протичат независимо от нея, юридическите факти се разделят на две основни групи: юридически събития и юридически действия. Някои автори обособяват и една трета група, условно наречени факти от душевния живот на хората. Това са знанието на определени факти, субективното отношение, емоционалните прояви, подбудите, целите.
Всяко действие на човека представлява единство от вътрешни състояния и обективна (външна) проява. Правните норми визират една от тези две страни – вътрешна или външна, от единното човешко действие в ролята му на юридически факт.

Юридически събития са тези юридически факти, които протичат по силата на природните закономерности, независимо от това дали са желани от човека или не. Юридически събития са и процеси, по които се развива човешкото тяло и човешката личност. Юридическо събитие е времето, чрез което в правото се броят сроковете за изпълнение на юридическите права и задължения.

Възможно е обаче определено участие на човека в този естествен природен процес – например неговото създаване или създаване условия за протичането му. В зависимост от това дали юридическите събития протичат изцяло без участието на човешката воля, или са предизвикани и повлиявани от човека, различаваме:
- абсолютни, които протичат без каквото и да е участие на човека
- относителни, предизвикани от волева човешка дейност, но в конкретното правоотношение тази дейност има значение именно като събитие.
Юридическите действия са юридически факти, които са резултат от волево човешко поведение. Те са доминиращата група юридически факти. От своя страна юридическите действия се разделят на основата на редица критерии, като най-важен е съответствието им с изискванията на правните норми. В зависимост от тяхното съответствие те се разделят на неправомерни юридически действия и правомерни юридически действия.


Впр. 35 Неправомерни юридически действия

Неправомерните юридически действия обединяват всички юридически действия, при които резултат на човешко действие е налице нарушаване на изискванията на правните норми. Ако обаче този вредоносен резултат не е в нарушение на изискванията на правните норми, а се допуска от тях, не е налице неправомерно юридическо действие. Така например действията в условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост НЕ СА неправомерни. Неправомерните юридически действия се разделят на две основни групи: правни аномалии и правонарушения.

При правните аномалии от обективна страна е налице нарушаване на изискванията на правните норми. Липсва обаче виновно човешко поведение. Това са деянията на неделиктоспособни или наказателно неотговорни лица. Съществено за правните аномалии е, че обективният резултат е обществено значим. По това те се различават от малозначителните деяния, които формално притежават всички белези на правонарушението, включително и вина, но обективният противоправен резултат е пренебрежимо минимален.

Правонарушение

Правонарушението представлява виновно неправомерно юридическо действие (деяние), причинило настъпването на общественоопасни вреди и водещо до пораждане на юридическа отговорност.

Правонарушението образува сложен юридически факт. То изисква едновременното проявление на съвкупност от признаци. Този сложен юридически факт се нарича състав на правонарушението. Правонарушението представлява понятие на ОТП. Съставът на правонарушението включва два вида признаци: от обективна страна – вреда, неправомерно действие, причинна връзка; от субективна страна – вина и вменяемост.

ОБЕКТИВНА СТРАНА

Наличието на вреда е първият обективен признак в състава на правонарушението. Най-общо вредата се определя като настъпило неблагоприятно изменение на действителността. При различните видове правонарушения степента на обществена опасност е различна. Типични форми на проява на вреда са увреждането на друго лице или на неговото имущество. Уврежданията на друго лице могат да бъдат както физически, така и психическо. Увреждането на имущество на друго лице има най-различни форми – физическо унищожаване и увреждане, лишаване от собственост или ползване. Под имущество се разбират и имуществени права (облигационно, авторско). Налице е вреда и в случаите, когато тя все още не е настъпила, но е сигурно, че ще настъпи, или която ще се прояви в течение на времето (телесно увреждане водещо до нетрудоспособност).


Неправомерното действие е вторият признак от обективната страна на правонарушението. Действие е налице, когато се извършва определено телодвижение, промяна на физическата действителност. Действието е неправомерно, когато изрично е предвидено като такова в конкретна правна норма. Бездействието също може да е неправомерно, в случаите, когато правните норми установяват задължение за определено действие и лицето пропусне да извърши това действие.
Причинната връзка е третият признак от обективната страна на правонарушението. Тя се изразява в това, че причинената вреда е необходима последица от извършеното неправомерно действие. Тя е обективен признак, защото съществува в обективната действителност. Причинната връзка в правонарушението е елемент от всеобщата причинност, която съществува в заобикалящата ни обективна действителност. Тя е едностранна, защото неправомерното действие причинява вредата, но не и обратното, и необходима, защото винаги след проявлението на неправомерното действие се появява вредата. При наличието на трайност, устойчивост и постоянство, можем да приемем, че една връзка е причинна.
Вредата трябва да е „пряка и непосредствена последица” от противоправното поведение, което е присъща черта на причинната връзка. Това обаче не означава че вредата и противоправното деяние трябва да са разположени в пространството и времето едно до друго. Доминиращата в правото теория за равноценността на необходимите условия приема, че причината е съвкупност от необходимите условия, всяко от които се разглежда като отделна причина, без която резултатът не би настъпил. При правонарушения, причинени от повече лица, възможно е поведението на едно лице да е допринесло в по-голяма степен за настъпване на резултата.
Като признак от състава на правонарушението причинната връзка трябва да бъде изразена в хипотезата на правната норма заедно с другите признаци. Тя трябва да бъде доказана във всеки отделен казус. Доказването на причинната връзка е в тежест на ищеца/обвинението и обикновено се извършва с помощта на вещи лица.
Причинната връзка трябва да бъде разграничавана от нормативната връзка между отделните логически части в структурата на правната норма, която няма каузален характер.

СУБЕКТИВНА СТРАНА

Вината представлява психическото отношение на дееца към обективните признаци на извършеното от него правонарушение – вредата, неправомерното действие и причинната връзка между тях.

Вината свързва причинената вреда с поведението на точно определено лице. Тя е и предпоставка да бъде търсена юридическа отговорност към това лице. Вината се проявява като:


- умисъл, който бива пряк, при който деецът има желание да настъпи вредата като следствие от неговото противоправно поведение и евентуален, при който деецът, макар и пряко да не желае настъпването на вредата, допуска това.
- непредпазливост, която се проявява като самонадеяност, когато деецът съзнава вредата, но е убеден, че може да предотврати настъпването й, и като небрежност, когато деецът не допуска вредата, но е могъл и е бил длъжен да я допусне.

Вменяемостта представлява способността на дееца да разбира и ръководи поведението си.


Тя включва два елемента:
- интелектуален, да схваща свойството и значението на извършваното
- волеви, способност да формира външно поведение

Извършването на правонарушение води до пораждането на юридическа отговорност. Тя се изразява в задължението на държавата да реализира по отношение на нарушителя определени неблагоприятни последици. Съобразно това дали целят да засегнат личността или пък целят единствено да възстановят положението, съществуващо преди нарушението, юридическата отговорност бива наказателна и правовъзстановителна.

Видове правонарушения

В зависимост от спецификата си в отделните отрасли на правото (субекти, обект и степен на засягане) правонарушенията биват престъпления, административни нарушения, граждански деликти, дисциплинарни нарушения.


1. Престъпление е това обществено деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Обществената опасност на този вид правонарушения е най-висока. Поради това наказателната отговорност се осъществява от специализираните органи на държавата – следствие и прокуратура. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършване. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
2. Административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено виновно и обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Реализацията на административната отговорност е от административните органи. Принципът за изрична законоустановеност тук не действа. Възможно е МС или министрите да определят съставите на конкретните нарушения. МС може да предвиди административна отговорност за нарушаване на свои актове.
3. Граждански деликти представляват тези действия, при които виновно са причинени вреди другиму. Тук обществената отговорност се изразява в това, че са причинени вреди – имуществени и неимуществени. Причиняването на щети може да представлява престъпление или административно нарушение, за което отделно се носи наказателна или административна отговорност. Когато правонарушението не представлява нито престъпление нито административно нарушение, за него се носи само деликтна отговорност.
Деликтната отговорност се осъществява по частен ред – активно легитимирано е лицето, претърпяло вредата. При причинена вреда съществува презумпция за наличие на вина. За понесените имуществени вреди се присъжда обезщетение по справедливост.
4. Дисциплинарни нарушения представляват нарушения на установени дисциплинарни правила за определен вид лица.


Впр. 36 Правомерни юридически действия

Правомерните юридически действия са насочени към постигането на правен резултат, който е в съответствие с изискванията на правните норми.


При юридическите постъпки хората извършват определено правомерно действие, за да постигнат една житейска цел. Правните резултати и последици не са пряко целени и желани, възможно е те дори да не са осъзнавани от човека в момента на извършването им. Специални случай на юридическите постъпки представляват неоснователното обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие. При неоснователно обогатяване, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При воденето на чужда работа без пълномощие този, който е предприел работата, извършва правомерно действие, което не представлява юридически акт, защото липсва съгласието на титуляра, а и водещият не желае пряко настъпването на правните му последици.

Индивидуални юридически актове

Индивидуалният юридически акт е изявление на волята, извършено с оглед да бъде постигнат конкретен правомерен правен резултат, представляващ индивидуално регулиране на поведението.

1.
Това са основният вид правомерни юридически факти. Те са целени и желани от своите автори, защото тяхната основна цел е именно постигане на правния резултат. Тази цел е правомерна, допустима от правото. Чрез индивидуалния юридически акт се създава ново индивидуално правило за поведение, чрез което се регулира бъдещото поведение на правните субекти. Правилото за поведение е ново, защото възниква не само на основата на конкретизацията, но и отразява редица индивидуални изисквания на страните към момента на създаването му.


В правото освен като юридически факти те могат да бъдат разглеждани и като източници на регулиране на поведението на правните субекти, на една плоскост с нормативните актове. Юридическият факт съдържа правила за поведение (правни предписания), които са или нормативни (правни норми) или индивидуални Правното предписание представлява правило за поведение, скрепено с правна санкция и гарантирано с правна принуда.

2.
По своето съдържание индивидуалният юридически факт представлява единство от индивидуални правила за поведение (правните предписания, които са най-малките единици, които изразяват правен смисъл).


Индивидуалният юридически акт трябва да отговаря на определени условия за действителност: да бъде съобразен със съществуващия правен ред, да е резултат на валидно волеизявление, да има конкретен предмет и кауза.
Индивидуалните юридически актове имат подзаконов и вторичен характер. Те не могат да противоречат на изисквания, установени в императивни правни норми а единствено да използват дадените в диспозитивните правни норми възможности на правните субекти.
Индивидуалният юридически акт трябва да бъде резултат от валидно волеизявление, т.е. направено от субект, който може да изразява правно валидна воля, както и да не са налице пороци във волята (грешка, измама, насилие).
Индивидуалният юридически акт трябва да притежава предмет и кауза. Предметът е това благо от заобикалящата ни действителност, към което са насочени правните действия на страните. Предметът трябва да бъде определен, да е възможен, допустим от закона. Каузата е причината, поради която се създава индивидуалният юридически акт.
Индивидуалният юридически акт съществува в определена форма. Законът определя каква форма се изисква за създаването на различните видове актове. Формата бива два вида:
- за действителност – ако предписаната от закона форма не бъде спазена, самият юридически акт не съществува. Формата за действителност на индивидуалните актове на държавните органи, например, е писмена и притежава определена структура и реквизити.
- за доказване – тя е предвидена от закона не като условие за действителността на самия акт, а единствено за неговото доказване.

3.
Съобразно сферата на своето проявление индивидуалните юридически актове се разделят на две групи: в публичното право в частното право.

А)
Индивидуалните юридически актове в публичното право се издават от държавни органи в изпълнение на тяхната компетентност. Това са едностранни властнически актове. В зависимост от това, в кой от трите вида държавни власти се намира държавният орган, различаваме индивидуални юридически актове на законодателната, на изпълнителната и на съдебната власт.
Индивидуалните юридически актове на законодателната власт имат подчинена позиция спрямо нормативните актове, които законодателната власт издава. Решенията на НС са индивидуални юридически актове, които се издават за уреждане на въпроси от индивидуален характер.
При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт издават индивидуални административни актове. Тези актове създават права или задължения, или се засягат права или законни интереси на граждани или организации Те се издават по реда за на специално производство. След като бъдат издадени, индивидуалните административни актове подлежат на обжалване пред по-горе стоящият административен орган по отношение на тяхната целесъобразност и законосъобразност, както и пред съда – по отношение само на тяхната законосъобразност. След като изтекат сроковете за обжалване или след приключване на процедурата по обжалване актовете влизат в законна сила и подлежат на изпълнение.
Индивидуалните юридически актове издадени от органите на съдебната власт се разделят на актове на прокуратурата и актове на съдилищата (по-значими, тъй като решават по окончателен начин и приключват юридическите спорове). Юридическата сила на съдебните присъди се нарича сила на присъденото нещо.
Държавните органи, които според българската Конституция от 1991г. се намират извън класическата схема за разделение на властите – президента и Конституционния съд, също издават индивидуални юридически актове. Те се обнародват в държавен вестник.

Б)
Индивидуалните юридически актове в частното право са израз на свободата на волята на индивидите. Тези актове създават правни предписания и регулират бъдещото поведение на правните субекти по същия начин, както и в публичното. Тук липсва отношението на власт и подчинение между страните.


Най-важният юридически акт в частното право е сделката, която може да бъде договор или едностранно волеизявление.

Договорът е съглашение между две страни относно пораждането, изменението или прекратяването на права и задължения.

Съществените белези на договора са четири:
- договорът се сключва при наличието на две страни, които имат съвпадащи насрещни интереси. Едностранните волеизявления не представляват договор.
- договорът се сключва, след като страните взаимно адресират волеизявления и насрещните волеизявления съвпадат, което трябва да стане действително, изключвайки всякакви пороци на волята.
- договорът се сключва, за да създаде, измени или прекрати права и задължения, които по своето естество представляват индивидуални предписания за поведение.
- договорът е правно задължителен и поражда юридическо действие спрямо страните в него. Възможно е обаче да се договаря и в полза на трето лице.

Едностранните волеизявления пораждат правно действие единствено в случаите, в които законът допуска това. При договора в полза на трето лице едностранното изявление на третото лице, че иска да се ползва от уговорката също представлява правна сделка. В този случай уговорката не може да бъде отменена.




Впр. 37 Други видове юридически факти

1.
В зависимост от ролята им по отношение на субективните права и задължения юридическите факти биват:


а) Правопораждащи – тези юридически факти, които пораждат нови субективни права и юридически задължения. Чрез тях възниква нова правна връзка. Правопораждащи факти могат да бъдат както юридически събития, така и юридически действия – правомерни или неправомерни. Те пораждат задължение за нарушителя да понесе юридическа отговорност. Правопораждащо са и факти които пораждат едновременно задължение с за същия субект.
б) Правопроменящи – тези юридически факти, които променят субективните права и задължения. в рамките на една вече съществуваща правна връзка. Промени могат да настъпят спрямо размера на субективните права и задължения, по начина на тяхното упражняване, по отношение на титулярите.
в) Правопогасяващи – тези юридически факти, които погасяват възможността да бъде търсено принудително изпълнение на субективното право. Правопогасяващият юридически факт обаче не прекратява съществуването на самото субективно право.
г) Правопрекратяващи – тези юридически факти, които прекратяват субективни права и задължения, възникнали в рамките на една индивидуализирана правна връзка.
2.
В зависимост от това дали намират, или не външно проявление, юридическите факти биват юридически действия и бездействия; изрични и мълчаливи действия. Юридическите събития не попадат в тази класификация.
Делението на действия и бездействия е приложимо в областта на правонарушенията. Действие е налице, когато човек извършва активни движения на тялото, които са външно установими и доказуеми. Бездействие е налице само тогава, когато липсва извършване на действия, които са правно предписани в условията на съответната ситуация.
Разделянето на изрични и мълчаливи е приложимо в областта на правомерните юридически действия – индивидуалните юридически актове. Когато действията са изрични, те имат ясно и недвусмислено външно изражение. При мълчанието, когато не се извършва или казва нищо, не изразява отношение към фактическата ситуация и нейните юридически последици. То по правило не поражда правни последици. Изключение от правилото са конклудентните действия (извършването на едно действие води до презумпция, че е изразена воля по извършване на друго действие) и мълчаливите действия (понякога мълчанието е приравнено на действие, което поражда правни последици. Мълчанието е равнозначно на приемане).
3.
В зависимост от своя строеж юридическите факти се разделят на прости и сложни. Простите се състоят от едно единно обстоятелство – това са например юридическите събития.Сложен юридически факт е например правонарушението. За да е налице са нужни неговите пет признака: вреда, неправомерно действие, причинна връзка, вина, вменяемост. Самостоятелно те нямат правно действие, но заедно образуват едно единно цяло – правонарушението При сложните юридически факти трябва да бъде доказана всяка една от характеристиките!
4.
Според продължителността на осъществяването във времето юридическите факти се делят на еднократни юридически факти и юридически факти състояния. Еднократни юридически факти пораждат юридическите си последици в ограничен период от време.Правните последици се пораждат еднократно, в момента на проява на юридическия факт. Юридически факти-състояния са тези, които съществуват продължително време, пораждайки непрекъснато или периодично правни последици. Една част от тях са чисто фактически (изтичането на времето, владението), друга представляват правоотношения (гражданство, брак). Вторите освен правата и задълженията по правоотношението пораждат и допълнителни правни последици. Юридическите факти състояния се пораждат и прекратяват от конкретни еднократни факти.


Впр. 38 Нетипични юридически факти

Връзката, която съществува между юридическия факт и субективните права и задължения е по принцип еднозначна. Юридическият факт поражда „еднотипни” права и задължения, които действат по еднакъв начин спрямо всички правни субекти, т.е. те пораждат еднакъв правен резултат. Случаи, когато страните не желаят да използват правните норми за целите им, а се стремят да постигнат свои цели, са привидните юридически актове и заобикалянето на закона.


1.
Привидни юридически актове. Нормално юридическите актове се създават с цел да породят определен правен резултат. Възможно е обаче правните актове да се създадат, без в действителност да се желае техният правен резултат. Това са привидните (симулативни) правни актове, чрез които се създава двойственост в правната действителност: за третите лица той е напълно редовен, съществува и поражда правни последици; за авторите на симулативния акт той не съществува и те не желаят неговия резултат.
Инструментът за осъществяване на привидността е договорът, но е възможно привидността да възникне и от едностранно волеизявление. В този случай обаче се изисква приемане на юридическия акт и неговите правни последици. Фигурата на привидността се създава с участието на лица, които при нормално развитие на правната ситуация имат различни правни интереси.
Привидността има широко приложение във всички отрасли на частното право и в много отрасли на публичното (предимно в избягването на публични вземания, ползване на предимствата на брака, гражданството и др.) В тези случаи участието на държавния орган е пасивно, той не е инициатор на симулацията, но и не може да избегне участието в нея, нито да я прекрати, тъй като пред него правните действия на страните са редовни.
Правните последици на привидния юридически акт са нееднозначни, той поражда два вида правни последици. За авторите на симулацията актът е нищожен и не поражда правните последици, които те симулативно създават. В това се състои и санкцията спрямо тях. Нищожен е и за третите лица, включително тези, срещу които актът е насочен – нищожността има защитен характер.Правата обаче, които третите добросъвестни лица са придобили от приобретателя по привиден правен акт, се запазват. Следователно по тяхно отношение симулативният правен акт поражда правни последици – това е израз на правната сигурност.
Привидността бива няколко вида. Съществува пълна и частична привидност. При пълната привидност изразеното от страните изцяло не се желае, а при частичната не се желае частично. Съществува абсолютна и относителна привидност. При абсолютната привидност страните уговарят една сделка, а при относителната две сделки – една, която се манифестира, но не се желае и прикрита, която но се манифестира, но реално се желае. Форма на относителната привидност е фигурата на подставеното лице – посредник между двете страни.
2.
Заобикалянето на закона представлява извършване на забранено от закона правно действие и постигане на забранен от закона правен резултат с помощта на едно или няколко „обходни” незабранени правни действия. Междинните резултати не се желаят от заобикалящите закона – прилика с привидността. При заобикалянето обаче, крайният резултат е задължително забранен от закона, докато при симулациите това не е задължително.
Правните последици се изразяват в нищожността на създадените актове. Заинтересуваните лица имат правен интерес да предявят иск за обявяване на нищожността им.


Впр. 39 Фактически състави

Фактическият състав представлява два или повече свързани помежду си юридически факти, които в цялост пораждат самостоятелни правни последици.

Фактическият състав се състои от два или повече юридически факта. Всеки от отделните юридически факти поражда характерните за него правни последици. Развитието на цялостния фактически състав се осъществява чрез последователно осъществяване на отделните юридически факти. След като се осъществи първият юридически факт , настъпват определени юридически последици, които имат вътрешно значение за юридическия състав. Страните по фактическия състав се намират вече в състояние на определени права и задължения по отношение на неговото развитие.
Фактическият състав се различава от сложния юридически факт. Фактическият състав е система от отделни юридически факти, всеки от които има самостоятелни правни последици. Сложният юридически факт представлява едно действие, което трябва да притежава система от характеристики, за да породи предвидените от закона правни последици.
Видове
В зависимост от това дали са регулирани от правни норми, принадлежащи към един или към повече отрасли на правото, фактическите състави биват еднородни (съдържащи се в правни норми от един отрасъл на правото) и смесени (съдържащи се в правни норми на различни правни отрасли).
В зависимост от това как трябва да се проявят отделните юридически факти, различаваме свързани и свободни фактически състави. При свързаните юридическите факти трябва да се проявят в определена последователност. Нарушаване на тази последователност е отделно основание за недействителност на целия фактически състав. При свободните фактически състави юридическите факти могат да се проявят свободно във времето и по отношение един на друг.


Впр. 40 Презумпции и фикции

1.
Презумпциите са последиците, които законът или съдията извличат от един известен факт за друг – неизвестен факт.


Според това дали следва от правилата на човешката логика или са предвидени в закона, презумпциите се разделят на законови презумпции и човешки презумпции. Законовите са предвидени в изричен текст на закона. Тъй като са предвидени в правните норми, използването на законовите презумпции е по-ясно и безспорно. Човешките презумпции представляват част от нашето ежедневно мислене, което ние използваме в юридическото обосноваване. На практика тези презумпции намират приложение почти при всяко юридическо разсъждение.
В зависимост от това дали е допустимо оборването на презумпциите разграничаваме:
- оборими презумпции – допускат оборването на факта, предположение за който те съдържат. Това са предимно човешки презумпции. Законови оборими презумпции съществуват предимно в сферата на частното право.
- необорими презумпции – изключват презюмираният от тях факт да бъде оборван. По своя окончателен характер те приличат на фикциите. Необоримите презумпции изпълняват две функции – в областта на доказването и за установяване на юридическите параметри на правната система Изграждането и действието на правната система като едно цяло се основава на редица необорими презумпции: за знанието на правото от всички, „съдът знае правото” и т.н.

2.
Правната фикция представлява съзнателно, правомерно и необоримо предположение за факт, извършвано противно на доказаните или вероятни факти в конкретния случай.


Правните фикции трябва да бъдат разграничени от редица сходни правни институти. При презумпциите също е налице предположение за факт, но той е възможен или вероятен, докато при фикциите е налице категорично различие между допускания и съществуващите факти. При аналогичното прилагане на правните норми, приложими към една фактическа ситуация, се прилагат към друга; тук не е налице невярна фактическа ситуация, както при правната фикция. При симулацията също е налице съзнателно отклонение от фактите, това отклонение обаче не е правомерно! При абстрактните понятия и институти създавани от правната наука, които нямат аналог във фактическата действителност, не е налице отклонение от действителността.
Видове
-- В зависимост от мястото и ролята си в системата на правото правните фикции се разграничават на позитивни и догматични.
Позитивните правни фикции са част от конкретна правна система Това са фикции относно юридически факти.
а) В зависимост от това, как са създадени, позитивноправните фикции биват законодателни (създадени от законодателя чрез изразяването им в приеманите от него правни норми) и юристпруденциални (създадени в областта на съдебната практика и съществуващи в определени съдебни решения.
б) В зависимост от своята насоченост и степен на абстрактност позитивноправните фикции биват относително юридически факти и фикции относно правни последици. При първите се приема наличието на конкретен факт, който не отговаря на действителността. Този факт поражда определени правни последици. Ролята на тези фикции е да приравнят два факта – един несъществуващ към втори съществуващ. При фикциите относно правни последици е налице съзнателно отклонение от юридическата действителност, такава каквато не съществува в действителността. Обратното действие на юридическата сила е основано на фикция, например.
Догматичните правни фикции се характеризират с наличие на съзнателно отклонение от фактите, но целта е теоретична – да се даде по-добро обяснение на определено правно явление, да се създаде юридическа концепция или конструкция. Тези фикции имат най-висока степен на абстрактност и служат като изходни предпоставки на юридическото мислене. Те първоначално възникват като чисто теоретични конструкции, а след това се прилагат в действащите законодателни и политически системи.
-- В зависимост от обсега си – дали се отнасят само до дефинирането на определен термин или израз от правната норма, или пък уреждат правните последици от определени юридически факти, фикциите биват терминологични и нормативни.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница