Впр. 33 Понятие и теории за юридическите факти

Въпрос 91: Държавната принуда в правото. Държавна принуда и правна принуда

Изтегляне 0.92 Mb.

страница	2/16
Дата	16.10.2018
Размер	0.92 Mb.
	#89309

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 16

Въпрос 91:
Държавната принуда в правото. Държавна принуда и правна принуда

1. Държавната принуда в правото
Правото е основен ценностно-нормативен регилатор на обективната действителност, чието съществуване се поддържа с принудителната сила на държавата. Оттук произтича неразделната връзка на правото с държавната принуда.
Когато характеризираме спецификата на държавната принуда в правото, трябва да обърнем внимание на това, че държавната принуда е силно и сурово средство за социално въздействие. Тя почива върху организираната сила, поради което е способна да утвърди безусловното изпълняване на волята на държавата. В това си качество държавната принуда е средство за организиране на волевите стремежи на субектите с оглед подчиняването им на държавната воля.
Държавната принуда е надежден социален инструмент, който осигурява функционирането на правната система, реалността на правните уредби и тяхната общозадължителност.

2. Държавна принуда и правна принуда
Но като специфичен социален феномен правото се нуждае не изобщо от държавна принуда, а от държавна принуда, съответна на правото, обогатявана от него, т.е. правна принуда. Правната принуда е следователно държавната принуда, пречупена през призмата на правото, наситена от правото, изпълняваща в него свои специфични задачи. Равнището на правното съдържание на държавната принуда е обусловено от редица фактори, например в каква степен тя е:

подчинена на общите принципи на съответната правна система

единна, всеобща на територията на страната по своите основания

нормативно регламентирана по съдържание, предели и условия на прилагане

действа чрез механизма на правата и задълженията

притежава развити процесуални форми
Колкото по-високо е равнището на правното съдържание на държавната принуда, в толкова по-голяма степен тя може да изпълнява функции на позитивен фактор на социалното развитие и в по-малка – на инструмент за произвол и своеволие на отделни индивиди и групи от високите прослойки.
В качеството си на правна принуда, в съвременното общество държавната принуда се свежда до правни ограничения, до възникване на специални задължения, които настъпват императивно за лицата като резултат от непосредственото проявяване в сферата на правото на принудителните свойства на държавната власт. От фактическа страна тя се изразява в мерки, т.е. такива юридически реални явления, образуващи съдържанието на правозащитните и други държавновластни отношения, които олицетворяват действието, реализирането на правната принуда в конкретния житейски случай.
Мерките на правната принуда могат да бъдат подразделени на 2 групи:
1) юридически санкции, т.е. държавнопринудителни мерки, които са реакция на държавата спрямо конкретно противоправно поведение
Социалното предназначение на правната принуда, изразена в санкциите, се състои главно в това, че тя е призвана да изпълнява правозащитна роля в правната система, т.е. да осигурява нормалното й функциониране, реалното осъществяване на регулативните й качества и преди всичко постигането на “ефекта на гарантиран резултат”.
Тук принудата в правото има за цел да отстранява възникващите в правната система аномалии, да я привежда в нормално състояние в случаите на неправоемрна ситуация, да въздейства върху лицата, които нарушават правовия ред. Следователно, в случая правната принуда съществува в рамките на правозащитните отношения и изразява реакцията на държавата на неправомерното поведение на участниците в обществените отношения, на пречките, които възникват в процеса на функционирането на правната система.
Юридическите санкции представляват държавновластна реакция на факта на противоправното поведение, насочена към предотвратяване на правонарушенията и друго противоправно поведение, към ликвидиране на техните последици, свързана е с въздействие върху правонарушителя, като с всичко това изразява особената правна оценка на противоправното поведение, на противоправната ситуация.
Юридическите санкции биват 2 вида:

правовъзстановителни (мерки за защита): те се свеждат до отстраняване на вредата, възникнала в резултат на неправомерното поведение, възстановяването на нарушените права, осигуряване на изпълнението на задължението

наказателни (мерки за отговорност): те се свеждат до създаване на тежести за правонарушителя – правни ограничения или специални задължения

2) държавно необходими, профилактични и превантивни мерки за правна принуда
Мерките за правна принуда могат да се прилагат и за решаване на държавни задачи, свързани с екстремни социални условия – военна обстановка, стихийни бедствия и т.н. В случаи на крайна държавна необходимост могат да се прилагат извънредни принудителни мерки – в интерес на държавната сигурност и в интерес защитата на правата на гражданите. Но принципно, по предназначението си те се различават от санкциите, проявяващи се като последици за дадено лице във връзка с неговото противоправно поведение, поради което образуват специална група мерки на правна принуда, влизащи в съдържанието на регулативните държавновластни отношения.

3. Заключение за правната принуда
В заключение можем да кажем, че правната принуда не е цел, а средство. Най-добрата държава ще бъде тази, която най-малко прилага принуждението, благодарение на рационалното си устройство и възпитанието на гражданското си общество. На някои, твърде чувствителни в своя демократизъм автори, се струва, че характерното за държавата не е принудата, а уредбата, самоорганизацията на общежитието: само за да поддържа установения ред, държавата трябва да прибягва до принудата.
Истина е, че принудата е средство, а не цел, и че тя предполага наличността на една уредба. Обаче, известна уредба има всеки съюз, а правна уредба има само държавата. Без санкцията на принуждението, правните норми биха изменили същността си.

Въпрос 83:
Индивидуални юридически актове. Видове

1. Понятие
Посредством индивидуалните юридически актове се конституират и закрепват проявленията на индивидуалната правна нормативност (индивидуалните правни правила за разрешаването на конкретните житейски казуси).
Адресатите (субектите) на индивидуалните юридически актове винаги са точно и ясно определени.

2. Родови черти на индивидуалните юридически актове като вид юридически актове

имат познавателно съдържание – дават, предписват модели за поведение на правните субекти

имат волево съдържание – изразяват държавната воля

имат оценъчно съдържание – закрепват официалния морал

те са битие (носител, инструмент за конституирането) на позитивното право

3. Видови черти на индивидуалните юридически актове като вид юридически актове

по отношение на формата – тя може да бъде не само писмена, но в някои случаи и устна (например при някои административни актове, но все пак такива случаи са изключение)

по отношение правилата за поведение, които съдържат – за разлика от нормативните юридически актове, които съдържат правни норми и само по изключение индивидуални правила за поведение, индивидуалните юридически актове закрепват именно индивидуални правила за разрешаването на конкретни житейски казуси

4. Неофициален характер на индивидуалните юридически актове
За разлика от нормативните юридически актове, индивидуалните юридически актове нямат официален характер. Те не преминават през четириетапната процедура (подготовка, обсъждане, приемане, обнародване в “Държавен вестник”), през която преминават нормативните актове, и не винаги са в документална форма (изключение са някои административни актове).

5. Видове индивидуални юридически актове

сделките

съдебните актове по всички дела

административните актове (например фиш за неправилно паркиране)

Въпрос 82:
Нормативни юридически актове. Видове

1. Понятие
Посредством нормативните юридически актове се конституират и закрепват проявленията на общата правна нормативност (общите правни правила).
Те са най-важните ЮА и имат особена система, явяваща подсистема на тази на ЮА, и своя йерархия, явяваща се подйерархия на тази на ЮА. Те имат също официален характер и специален ред на приемане, изменение и отменяне. Нормативните актове са основни юридически актове, защото те по общ начин регулират поведението на правните субекти.
НА са юридически актове, с които се създава, изменя или прекратява действието на правни норми.

2. Родови черти на нормативните юридически актове като вид юридически актове:

имат познавателно съдържание - дават, предписват общи модели за поведение на правните субекти

имат волево съдържание - изразяват държавната воля

имат оценъчно съдържание - закрепват официалния морал

те са битие (носител, инструмент за конституирането) на позитивното право

3. Видови черти на нормативните юридически актове като вид юридически актове:

по отношение на формата - тя винаги е писмена (документална)

по отношение на връзката с държавата - винаги държавата е техен създател

по отношение на своя субект - това е само държавата

по отношение на правилата за поведение, които съдържа - нормативните актове съдържат предимно правни норми, само понякога по изключение могат да съдържат и индивидуални правила за поведение (в преходните и заключителни разпоредби)

те имат официален характер

4. Официален характер на нормативните актове
Той се изразява се в това, че те:

се издават в рамките на компетентност на съответния държавен орган

са винаги в документална форма

при своето създаване спазват йерархията на нормативните актове

притежават специална нормативно уредена процедура за тяхното създаване, включваща обикновено четири етапа - подготовка, обсъждане, приемане и обнародване в "Държавен вестник"

се обнародват задължително в официоза на държавата "Държавен вестник", което обнародване е от значение за тяхното влизане в юридическа сила. Има НА, които не се обнародват в "Държавен вестник", като например наредбите на Общинските съвети.

5. Видове нормативни юридически актове

според мястото им в йерархията на нормативните актове:
- законови (конституция, закони, кодекси и пр.)
- подзаконови (НА на МС, НА на отделните министри, НА на общинските съвети);

според отношението си към отделните отрасли:
- вещноправни
- облигационноправни
- гражданскоправни и т.н.

според структурните деления на позитивното право:
- материални и процесуални
- частни и публични
- вътрешноправни и международноправни

според наименованието им:
- конституция
- закони
- постановления
- наредби
- правилници
- инструкции
- други

според съдържателността им:
- материални
- формални

според формата им:
- в обща форма - закони, постановления, правилници и пр.
- в индивидуална форма - решенията на КС, решенията на ВАС (само тези, с които се преустановява действието или се отменят правни норми, но не и тълкувателните или правоприложните решения на ВАС)

Въпрос 82:
Нормативни юридически актове. Видове

1. Понятие
Посредством нормативните юридически актове се конституират и закрепват проявленията на общата правна нормативност (общите правни правила).
Те са най-важните ЮА и имат особена система, явяваща подсистема на тази на ЮА, и своя йерархия, явяваща се подйерархия на тази на ЮА. Те имат също официален характер и специален ред на приемане, изменение и отменяне. Нормативните актове са основни юридически актове, защото те по общ начин регулират поведението на правните субекти.
НА са юридически актове, с които се създава, изменя или прекратява действието на правни норми.

2. Родови черти на нормативните юридически актове като вид юридически актове:

имат познавателно съдържание - дават, предписват общи модели за поведение на правните субекти

имат волево съдържание - изразяват държавната воля

имат оценъчно съдържание - закрепват официалния морал

по отношение на формата - тя винаги е писмена (документална)

по отношение на връзката с държавата - винаги държавата е техен създател

по отношение на своя субект - това е само държавата

те имат официален характер

4. Официален характер на нормативните актове
Той се изразява се в това, че те:

се издават в рамките на компетентност на съответния държавен орган

са винаги в документална форма

при своето създаване спазват йерархията на нормативните актове

според отношението си към отделните отрасли:
- вещноправни
- облигационноправни
- гражданскоправни и т.н.

според наименованието им:
- конституция
- закони
- постановления
- наредби
- правилници
- инструкции
- други

според съдържателността им:
- материални
- формални

според формата им:
- в обща форма - закони, постановления, правилници и пр.
- в индивидуална форма - решенията на КС, решенията на ВАС (само тези, с които се преустановява действието или се отменят правни норми, но не и тълкувателните или правоприложните решения на ВАС)

Въпрос 78:
Прилагане на правото по аналогия

1. Аналогията в правото
Аналогията в правото е способ, чрез който при липса на правна норма (непълнота в правото) чрез използването на логическата аналогия се формулира правната норма (правното предписание), чрез което се решава конкретното юридическо дело.
Аналогията е способ на юридическото мислене, който се използва не само при правоприлагането, но и при тълкуването на правните норми. Независимо от това, че става дума за един и същ правно-логически способ, при тълкуването чрез аналогия се постига единствено изясняване на съдържанието на определени неясни правни норми. Това става чрез съпоставка между неясната норма, и друга правна норма, която е подобна на нея в съществените й белези, като тази друга правна норма трябва да бъде перфектна от юридическа гледна точка.
Основанието за използването на аналогията при правоприлагащия процес е т. нар. юридическа непълнота. Непълнотите в законодателството се изразяват в пълно или частично отсъствие на правна аргументация, необходимостта от което е обусловена от:

обществените отношения

основните правни принципи или

смисъла и съдържанието на действащото законодателство
Легалната уредба на аналогията в законодателството се намира в чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове (“Когато нормативният акт е непълен за уредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, при условие, че това отговаря на целта на нормативния акт и на правилата на морала”.). Използва се друг акт като матрица, следователно новото предписание не трябва да е в противоречие с него.

2. Видове аналогия
Видовото подразделение на аналогията при правоприлагането е до голяма степен условно, фиктивно, тъй като съществува един вид аналогия при правоприлагането, която се нарича “аналогия на закона” (аналогия на правните норми - analogia legis). Дълго време в теорията и практиката се е приемало,че съществува и друг вид аналогия - т. нар. “аналогия в правото” (analogia iuris). В действителност обаче при нея не става въпрос за използването на логическата схема на аналогията, т.е. става дума за друг способ –това не е аналогия (получава се смесване, защото има терминологично сходство, но става въпрос за различни понятия).

аналогия на закона (analogia legis)
Когато в процеса на правоприлагане се установи, че липсват правни предписания, които да са годни да решат конкретното дело, правоприлагащият орган преминава към издирване на правно предписание от действащото законодателство, което да урежда отношения аналогично на тези, образуващи основата на настоящето дело. Въз основа на това съществуващо сходство в отношенията се осъществява пренасяне на съществуващ модел на правно регулиране към отношенията, неуредени от правото. Така се формулира правило за поведение, чрез което се преодолява юридическата непълнота по конкретния казус, но в правната действителност тази непълнота продължава да съществува. Следователно във всеки следващ случай на непълнота се използва аналогия. Непълнотата обаче не се запълва. Единственият начин това да стане е да се създаде нова правна норма.
Съдът не може да откаже правосъдие или да прекрати дело при липса на предписания. Тогава се използва аналогията. В действителност това е основанието за нейната употреба.
В определени случаи се оказва, че не е възможно да бъде идентифицирана определена правна норма, т.е. липсва й аналогична такава. Тогава не може да се приложи analogia legis и се прибягва до метода на аналогията в правото като следващ способ.

аналогия в правото (analogia iuris)
Аналогията в правото е уредена в чл.46, ал.2, изречение 2-ро на Закона за нормативните актове (“При условие, че аналогични разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България и правилата на морала”).
При аналогията в правото е необходимо да се идентифицира съответен основен правен принцип. Най-често този правен принцип се извлича от определен правен институт (от групата на правните норми) и при този метод се извършва извличане на правните предписания от контекста на правната действителност (основният правен принцип като логично обобщение е на максимално високо ниво). Докато във всички останали случаи правните принципи имат насочващо-декларативно действие, при analogia iuris се проявява тяхната непосредствена регулираща сила.

Изтегляне 0.92 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 16