Въпрос 39 - Държавни граници. Видове. Основни способи за определянето им

2 етапа на определяне на границите:

1. Делимитация – разграничаване – Това е съвместна работа на 2 държави. Извършва се в кабинетни условия, а не на терен. За България – Цариградския договор в приложението си съдържа 3 страници описание, как минава границата на България, като се почне от Резовска река. Държавите са се разбрали да използват една и съща географска карта.

2. Демаркация – съвместна организация на 2 държави, по намиране на механизъм за извършване на очертаване на съответните гранични знаци.

Много често могат да бъдат сключвани споразумения за очертаване на границата между 2 държави.

Има възможност за прекарване на границите според 3 различни способа, съобразно географското разположение на държавите:

• 
  орографически – най-разпространен – при него се извършва естествено следване на релефа на сушата или течението на реките
  
• 
  геометрически – налице е свързване на отделни точки, без да се държи сметка на релефа или на водните течения
  
• 
  астрономически – при астрономическия за критерии за прокарване на границите ……
  

Консултативно съвещание на Договора за Антарктика – това да се прочете от Договора за Антарктика, 01.12.1959 г.

(Арктика – разпределена между 5 държави – Русия, САЩ, Канада, Норвегия и Дания.)

Въпрос 42 – Видове реки според МПП. Обща характеристика на правния режим на международните реки. Погранични реки.

Въпрос 43 – Историческо развитие и актуално състояние на режима на река Дунав. Основни функции на Дунавската комисия. Речни администрации по река Дунав.
Конвенция за режима на корабоплаване по река Дунав

Въпрос 44 – Понятие и функции на международното морско право. Основни договори в ММП. Значение на Конвенцията на Обединените нации по морско право. Териториално море и прилежаща зона. Вътрешни води.
ММП – международно морско право.

ММП система от принципи и норми, които определят правния статут на морските пространства и регламентират правата и задълженията на държавите при използване и опазване на морските ресурси.

Източниците – международните обичаи и международните договори. От древността са известни теориите за английските морета и “булата” на Папа Александър VІ според, които всички свободни морета се обявяват за притежание на Англия. В исторически план трябва да спомене и Хуго Гроции, с неговия труд “Свободно море” от 1649 г., с който основно се защитава принципа за свобода на откритото море. Този принцип е защитен и по-късно, когато Русия набира мощ и излиза на международната сцена, пак с една декларация за защита на принципа на свободното море. В последствие има и други исторически актове и конвенции за опазване на подводните телефонни кабели – 19 в.

Значението на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Има 3 морски конференции. Първата е от 1958 г., втората е от 1960 г., третата е от 1982 г.

1958 г. - приемат се 4 морски конвенции, които регламентират статута на морските пространства. 1-та е Женевска конвенция за откритото море, 2-та е Женевска конвенция за териториалното море и прилежащата зона, 3-тата е Женевска конвенция за континенталния шелф, 4-та е Женевска конвенция за риболова и защитата на живите морски ресурси. Тези конвенции са от една и съща международна конференция, приети са на 29.4.1958 г.

1960 г. – на нея се разглеждат въпросите за ширината на териториалното море, на риболовната зона, но тя завършва без приемането на конкретни международни актове.

1982 г. – дискусиите по нея продължават от 1973 до 1982 г. и приключват с приемането на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Това е най-значителния международен акт по морско право – 320 текста и 9 приложения, съгласно чл.308 за влизането и в сила се изискват 60 ратификации, които тя набира едва през 1994 г., въпреки че първоначално е подписана от 157 държави. В този период от 1982 до 1994 нейните норми действат като обичайни.
Морски пространства – съществуват 3 категории морски пространства:

1. 
   Пространства, които са под суверенитета на крайбрежната държава – спадат вътрешните морски води, териториалното море, архипелажните води.
   
2. 
   Пространства, които са международни – използват се от всички държави на равни начала – откритото море, морското дъно извън пределите на националната юрисдикция.
   
3. 
   Пространства със смесен правен режим – изключителната икономическа зона и континенталния шелф.
   

Вътрешните води и териториално море са пространствата, които попадат изцяло под суверенитета на държавата. При прилежащата зона режимът е смесен. В Конвенцията е казано, че това е зона прилежаща към териториалното море, която се простира на 24 морски мили, измервани от изходните точки на териториалното море, в която конкретната държава упражнява определен вид контрол. Контролът може да бъде – санитарен, митнически, данъчен и емиграционен. Вида на контрола определя и вида на зоната. Може да бъде всяко едно по отделно, а може да бъде и 4-те неща едновременно. Крайбрежната държава има правото да упражнява своите суверенни права, ако са извършени някакви нарушения на тези права в някоя от тези 4 области.

При териториалното море – крайбрежната държава има абсолютни суверенни права. В териториалното море може да бъде установен т.н. режим на мирно преминаване. Членове 17, 18, 19 изясняват съдържанието на този термин “мирно преминаване”. Какво е преминаване, какви са изискванията за това преминаване и кое преминаване се счита за мирно. Самото преминаване може да бъде в 2 посоки. Преминаване през териториално море се счита да се прекоси то, като се влезе или излезе от вътрешните морски води. Другата версия е да се влезе и излезе без да се навлиза във вътрешните морски води. Изискването към самото преминаване е то да бъде непрекъснато и бързо. Мирно преминаване е – доколкото не нарушава добрия ред и сигурността на крайбрежната държава. Т.2 на чл.18 изброява какви дейности, ако бъдат извършени преминаването няма да е мирно.

Въпрос 45 – Проливи, използвани за международно корабоплаване. Правен режим на проливите Босфор и Дарданели. Най-важни международни канали.
В Конвенцията на ООН по морско право от 1982 не се регламентира такова понятие като канал. Там се говори само за проливи. Преминаването през проливите може да бъде транзитно преминаване и мирно преминаване.

Транзитното преминаване – упражняване на свободата на корабоплаване и прелитане с цел осъществяване на непрекъснат и бърз транзит през пролива, между една част на откритото море или на изключителната икономическа зона и друга част на открито море или на изключителна икономическа зона.

Мирното преминаване – осъществява се в проливи, които свързват части на откритото море или изключителната икономическа зона с териториалното море на чуждестранна държава. Регламентирани в Конвенцията в чл.37 и 38.

Разликата между 2-та вида преминаване е кои части се съединяват.

1. 
   За търговски кораби – съществува пълна свобода за преминаване без каквито и да е ограничения, с изключение на санитарен контрол и няколко вида такси. При тях се изискват определени документи, които трябва да представят за преминаване – санитарно свидетелство, свидетелство за проведена дератизация, корабен дневник, сведения за установената на кораба радиоапаратура, за неговата водоизместимост, списък на екипажа, списък на пътниците. Конвенцията допуска търговските кораби да преминават през Босфора и Дарданелите и във военно време при условие, че Турция не е воюваща държава. Ако Турция е воюваща държава с право на преминаване се ползват само търговските кораби на държавите, които не са в състояние на война с Турция.
   
2. 
   За военни кораби – 2 режима
   

• 
  военни кораби на черноморските държави – допуска се преминаване без ограничение на тонажа и класа, подводниците – само през деня в надводно състояние (да е на черноморска държава и да отиде някъде на ремонт отвън). Турция трябва да бъде уведомена предварително 8 дни.
  
• 
  военни кораби на нечерноморските държави – има ограничения на тонажа и на класа, които няма да цитираме, тъй като технически характеристики са назад във времето. Намират се в приложение 2 на Конвенцията. Могат да преминават само леки и надводни кораби. Изрично е забранено преминаването на подводници и самолетоносачи. Времето на пребиваването (в Черно море)трябва да е 21 денонощия, а преди самото пребиваване Турция трябва да бъде уведомена 16 дни предварително. Ако Турция сметне себе си за застрашена държава, намираща се в някаква непосредствена опасност тя може по свое усмотрение да преустанови преминаването на военни кораби.
  

Крайбрежната държава в изключителната икономическа зона има следните права:

• 
  право да изучава, разработва, използва и опазва природните ресурси.
  
• 
  да осъществява юрисдикция по отношение на създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури, морски научни изследвания, защита и опазване на морската среда.
  

В зоната държавата има стопански права. Изкуствените острови – нефтена платформа.

Разбрах го (след малко четене) – ако континенталния шелф е с ширина по-малка от 200 морски мили, се приема тази ширина. Ако е по-голям от 200 морски мили, ширината може да достигне до 350 морски мили, но не повече от 100 мили от 2500 метровата изобата. (не ми се доверявайте много).

• 
  на морските научни изследвания
  
• 
  свободата да се полагат кабели и тръбопроводи
  

В конвенцията пише какво е пиратство. Корабите задължително трябва да имат флаг. Тези неща ги пише в конвенцията 110-111.

Въпрос 51 – листче, което трябва да си прекопираме.

Всяка една държава може да сключи с друг неограничен брой държави за предоставяне на права и свободи на въздуха.

• 
  що е то гражданско въздухоплаване – чл.3
  
• 
  чл.6 и 7
  
• 
  глава 2 – въздухоплавателни средства – документи
  
• 
  глава 3 – персонал и екипаж – кои са авиационен персонал, изисквания, може ли чуждестранни лица да влизат в екипажа на български въздухоплавателни средства.
  

от материал за прекопиране

1. 
   Международния съд на ООН в Хага – Един от 6-те главни органа на световната организация. От статута – как се избира състава, от колко съдии, какви въпроси може да решава. Международния съд може да решава спорове само между държави. споровете между държави завършват с негово решение. Той може да дава и т.н. съвещателни мнения. Те могат да бъдат изисквани от органи на самата ООН или от специализирани организации от системата на ООН. Съществува от 1945 г., но преди това е съществувал постоянен съд за международно правосъдие – от 1920 – със седалище в Хага.
   
2. 
   Международния трибунал по морско право – въз основа на Конвенцията на ООН по морско право от 1978 г. Трибунала функционира от 1996 г., седалището му е в Хамбург. Неговата предметна компетентност е по ограничена, занимава се само с проблеми, свързани с морското право. Най-сензационните дела са между Австралия и Япония и Нова Зеландия и Япония, по повод улова на най-скъпата риба (синя риба тон) на света.
   
3. 
   Международен наказателен съд – в Хага, съществува от 2002 г. Неговата основна цел е да съди за престъпления като агресия, геноцид, военни престъпления или престъпления против човечеството.
   
4. 
   Международен наказателен трибунал за бивша Югославия – в Хага, съществува от 1995 г. и трябва да приключи своята работа до 2010 г.
   
5. 
   Международен наказателен трибунал за Руанда – намира се в Танзания.
   
6. 
   Множество други съдилища
   

• 
  Европейски съд по правата на човека – Страсбург
  
• 
  Съдът на Европейските общности - Люксембург
  
• 
  Първоинстанционния съд на ЕО - Люксембург
  

• 
  мотивирано обявяване на война – съобщението, което една държава прави на друга държава, че състоянието на мир се заменя със състояние на война. Трябва да бъде ясно и да съдържа причините за обявяването на войната.
  
• 
  чрез ултиматум – писмено съобщение като израз на завършване на мирното развитие на даден спор, предявяване на категорично искане, което подлежи на изпълнение. Според 3-та Хагска конвенция ще е налице правомерно обявяване на война чрез ултиматум, ако той е уточнен, т.е. съдържа предупреждение за обявяване на война.
  

1. 
   Прекъсване на дипломатическите отношения. Регламентирани във Виенска конвенция от 1961 г. за дипломатическите отношения.
   
2. 
   Правно действие на войната върху международните договори. Войната не оказва еднакво влияние върху всички международни договори. Договорите сключени за случай на война автоматически започват да действат. Политическите договори между воюващите се анулират. Търговските договори не се анулират по силата на фактите (ипсо факто), но всяка от страните може по свое усмотрение да ги анулира. Многостранните договори не се анулират, но действието им поначало се преустановява между воюващите.
   
3. 
   Изменение на правното положение на гражданите на воюващите и неутралните държави.
   

1. 
   Временен – само за конкретна война – България по време на ІІСВ.
   
2. 
   Постоянен – той е завинаги, представлява постоянен статус на държавата – Швейцария от 1815 г., Австрия – от 1955 г., Малта – след 1980, Швеция и Финландия.
   
3. 
   Строг – при него държавата не дава никаква възможност за общуване с воюващите.
   
4. 
   Благосклонен – при него държавата е неутрална, но има определени симпатии към някоя от воюващите страни.
   
5. 
   Гарантиран – за международноправния статус на една държава се дават гаранции от друга държава.
   

1. 
   Временно – военно-техническо преустановяване на военните действия, между по-малки или по-големи военни части, за кратко време, по взаимно споразумение с цел да бъдат разрешени задачи от местно значение (прибиране на ранени, погребване на мъртви, преговори за предаване на определена кота).
   
2. 
   Общо – спира военните действия навсякъде и незабавно, веднага щом бъде получено съобщение, или в точно уговорен срок. Най-често то има за цел да подготви сключването на мир. Поради тази причина временното примирие и общото се различават по това, че общото има политическо значение. Да си припомним кои са примирията от ІСВ и ІІСВ на България – Солунско (1918) и Московско (28.10.1944 г.).
   
3. 
   Частично (местно) – свързано е с преустановяване на враждебните действия само в определен участък или между определени части на воюващите. Частично примирие има политически характер.
   

1. 
   Прелиминарен мирен договор – предварителен, незавършен договор за мир, в който се уговарят основните принципни положения на мира. Макар и наречен мирен договор много се доближава до общото примирие.
   
2. 
   Сепаративен мирен договор – споразумение само между една от воюващите съюзни държави с една или всички съюзни държави от противниковата страна.
   
3. 
   Перфектен мирен договор – в него се уговарят всички условия за установяване на мира.
   

1. 
   Политически – обхващат възстановяването на дипломатическите връзки. При тях също се уговарят евентуални гаранции за изпълнение на договора – разоръжаване, мирна окупация, установяване на временни комисии.
   
2. 
   Териториални – имат политическо значение, тъй като могат да доведат и до пространствено ограничение на суверенитета на някоя от воюващите страни. Изразяват се в отстъпване на територии, поправяне на граници.
   
3. 
   Икономически – отнасят се до установяване на имуществени, финансови и други от този вид задължения – репарации, реституции, субституции.
   
4. 
   Юридически – отнасят се до установяване на норми за трайни отношения между договарящите се страни. Установяване на отговорност за военни престъпления и условията и реда за тяхното наказване.
   

Етапи на развитие на МП – най-голям принос в международното хуманитарно право е на Червения кръст, той е в основата на приемането на първата женевска конвенция от 1864 г.

• 
  Хагски – свързан с т.н хагско право, и то урежда законите и обичаите на войната.
  
• 
  Женевски – касае защитата на човешкия живот. Набляга се на отделната личност. Положението на военнопленниците, на гражданското население. Поставят се под защита определени категории лица – бременни жени, майки с деца до 7 годишна възраст. Засяга се положението на военнопленниците, регламентират се техните права.
  
• 
  Нюйоркски – най-новия етап, свързан е с историята на ООН (след 1945 г.) и то основно с актовете приети под егидата на ООН във връзка с правата на човека – Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г.
  

Да се спазва графика – така, както е изложен на изпита.