Въпрос №1 Конституционализмът – възникване и същност. Сравнително правен преглед на Конституциите от 1879г., 1947г и 1971г. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г

Първичните белези на това явление могат да се видят още в първото политическо общество. Римските владетели издавали „императорски конституции”. Това са били едиктите, декретите, епистолитите и мандатите на императорите, които имат природа и сила на особени закони. Някои възгледи за конституционализмът намираме и в трудовете на древните мислители: Платон, Аристотел и други. Законността в древността е предистория на конституционализмът, но има твърде малко общи характеристики със съвременния конституционализъм.

Конституционализмът от идеологическо се превръща в мощно политическо движение за ликвидиране на феодалната общесвена система и утвържаване на демократичното управление. Така с приемането на първите конституции се поставя началото на конституционализма като реален модел на управление на обществото и държавата, чрез които на преден план се поставя човекът с неговите ненакърними права и свободи.

Конституционализмът се основава на свободата, народния суверинитет и разделението на властите. Създателите му се стремят чрез основния закон да създадат тип държавна организация, в която ясно са определени взаимоотношенията между държавата и гражданите.

Установяването на конституционно управление преминава през различни етапи, които се характеризират с множество особености в отделните държави.

• 
  В Америка – по време и след войната за независимостта
  
• 
  Във Франция – след революцията и якобинската диктатура
  
• 
  В Англия – след диктатурата на Кромуел
  
• 
  В България – след Руско – турската война
  

Налага се изводът, че конституционализмът почти винаги се ражда чрез насилствено преодоляване на монархическия произвол и утвържаването му е съпроводено с установяване на диктаторски режими на управление. Процесът на утвържаване във всяка дъражава е уникален по характер, въпреки че е подчинен на общи исторически закономерности, които определят неговите параметри.

Конституционализмът означава върховенство на основния закон, което изключва съществуването на правни актове, които притиворечат на рзпоредбите на конституцията. В основата й е заложена неприкосвеността на правата на свободите на човека и гражданина. Демократичните конституции са израз на хуманните идеи от епохата на Просвещение за политически свободи, за разделение на властите и т.н.

Конституционализмът като идея се материализира в правния мир чрез отрасъла конституционно право, което легитимира прогресивните идеи на Просвещението за демократично управление на обществото.
II. Сравнително правен преглед на Конституциите от от 1879г., 1947г. и 1971г.

Конституция от 1879г	Конституция от 1947г.	Конституция от 1971г.
Проекта за изготвянето й е на руския комисар Лукиянов. Русия дава възможност и на учредетителите да правят предложения за изменение на проекта. Конституцията е приета на 16 април 1879г. в Търново. 1.Съдържа 22 глави, които регламентират териториалната организация; статуса на монарха; вероизповеданията; законите; държавните имоти; основните права, свободи и задължения на гражданите; избора, конституирането и правомощията на НС, статуса на народните представители, законодателния процес, приемането на бюджета, сключването на заеми; статуса на ВНС, неговото свикване, състав, правомощия; статуса на МС, правомощията му , положението на министри, броя и видовете министерства; ревизията на Конституцията; 2.Заложени са идеите на либерализма. Челно място заемат оснвните права и свободи на гражданите, но липсват механизмите, които ги гарантират. 3. Законодателната власт е на монарха и НС. Изпълнителната власт е на монарха. Правосъдието се осъществява от съда в името на монарха. Князът е свещен и неприкосновен. И има роля като център на политическия живот. 4. Установява се конституционна монархия като форма на управление. Широки правомощия на монарха. НС е под опеката му. 5.Конституция не е съвършенна, демократична е и е съобразена с еврпейските стандарти.Слага начало на държаност и определя системата на държавните институти.	9 септември слага началото на социалистическото преустройство на обществото, на създаването на нов конституционен строй. В началото се е прилагала ТКонституция и някои от старите юр.актове. Създават се и нови по своята същност актове, приемат се и т.нар.” наредби – закони ”, с които се формира и утвържава новата държавна организация. 1.На 8 септември 1846г.е проведен референдум за премахване на монархията. Провъзгласена е Република. Има необходимост от приемане на нова Конституция. И на 4 декември 1947г тя е приета. Съдържа 11 глави, изменяни няколко пъти по обикновенното законодателство. 2. Заложен е принципът на народния суверинитет. Създава юр.условия за ликвидиране на капиталистическите отношения и за изграждане на социалистическо общество. Заложен е принципът и на социалната справедливост. 3.Властта произтича и принадлежи на народа. НС е върховен орган на държавна власт. Предвижда се да има висш орган на държ.власт – Президиум на НС, койо да изпълнява функциите на колективен държавен глава.Създадени са местни представителни организации - народни съвети – избират се пряко от населението. 4.Имаме Република с представително управление.Значително място заемат правата и свободите на гражданите. Средствата за призводство принадлежат на държавата, на кооперациите и на частните ФЛ и ЮЛ. Господства частната собственост в/у средствата за производство. 5. Дава своя принос за установяване на новия констуционен строй.	През 60те год. на XXв. има предпосавки за съществени изменения в конституционното устройство на НРБ, които засягат основите на общесвено–политическото развитие на системата. Тези изменения налагат да се поставят и решат нови задачи за изграждане на развито социалистическо общество. 1.Приета е през 1971г. Внася съществени изменения в правната уредба на на политическата и икономическа система. Разширява правата и свободите на гражданите. Изменения във висшите структури на властта. Създаден е Държавен съвет, в който е съсродоточена огромна власт, включително и законодателната. Той е и център на властта. 2.Прогласява се ръководната роля на комунистическата партия като реален израз на срастването на държавата с партията, което води до извръщения в държавната власт. 3. Съдържа няколко групи норми. 3.1. първата група урежда обществено-политическото устройство на НРБ и определя социалистическата й същност, формите на управление и способи за осъществяване на държавната власт. 3.2. втора група урежда икономическата система и принципа за планово развитие на народното стопанство с определени форми на собственост. 3.3. трета група - 30 члена регламентират правата и свободите на гражданите, тяхното равноправие. 3.4. четвърта група има 5 глави, отнасящи се до образуването, правомощията и реда на дейност на държавните органи. Определят се и символите на държавата и редът за съдаване и изменение на конституцията.

III. Основни начала на конституцията на Република България от 1991г.
След социално - политическите промени в обществото след 10 номври 1989г. става обективно неотложно да се се внесет някои изменения в Конституцията от 1971г. Заличен е текстът за ръководната роля на комунистическата партия и са внесени редица изменения и допълнения през 1991г. Това не решава проблема и се стига до идеята да се приеме нова конституция. За целта са проведени избори за ВНС и този орган след остри и противоречиви дебати приема на 12 юли 1991г. сега действащата Конституция.

Това е Конституция на компромиса между различните политически сили, представени във ВНС.

Конституцията утвържава многопартийната система като провъзгласява принципа на политическия плурализъм. Държавната организация се изгражда на основата на разделението на властите като антипод на на принципа на единство на властта.

Установява друг тип производствени отношения, основаващи се на на нови форми на собственост. Тя регламентира публичната и частната собственост и провъзгласява принципа на пазарната икономика. Установява се парламентарната форма на държавно управление. Предвижда се изграждането на президентска институция, учредяването на Конституционния съд, обособяването на единната съдебна власт. Създаден е Висш съдебен съвет.

Безспорно тази Конституция не е съвършенна, но тя е реално демократична. Тя създава конституционни предпоставки за развитие на гражданското общество и правовата държава, за демократизиране на социалното управление.

Значително място е отделено на статуса на гражданите и създаването на юридически и други механизми за реализиране на техните права и свободи, а това е обективният критеии за степента на развитие на демокрацията.

Принципите на Конституцията са отражение на обективните обществени отношения, обусловени от съществения тип икономическа и политическа система. Принципите са основните начала, които определят същността и характера на конституцията. Те могат да бъдат обособени в две групи: а) основни и б) принципни, които са база за различните правни отрасли или държавни дейности.

Основните принципи на Конституцията са:

1. 
   равноправието на гражданите
   
2. 
   народният суверинитет
   
3. 
   политическият плурализъм
   
4. 
   разделението на властите
   
5. 
   законността
   
6. 
   хуманизмът
   
7. 
   демократизмът
   
8. 
   свободната стопанска инициатива
   

ZB: наказателното и гражданското процесуално право се основават на принципите на състезателност (чл.121, ал.2), правото на защита (чл.122) и други формулирани в Конституцията.

Терминът конституция има латински произход (от лат. costitutio– устройвам, уреждам) и означава устройство, установяване на обществената и държавна организация.

Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. Те поставят началото на конституционализма като модел за управление. Конституциите са гаранция срещу посегателството върху свободата на гражданите от страна на държавата. Те поставят началото на конституционното управление, гражданското общество и правовата държава. Конституционното управление е неотменим белег от правовата държава. Правовата държава не може да съществува извън гражданското общество, което значи че то е абсолютна предпоставка за нейното съществуване. Следователно конституцията е инструмент за управление на обществото и държавата.
1.Първите документи, които притежават далечни белези на конституционни актове са Хамурабиевият законник (Вавилон) и Законът на 12-те таблици (Рим). Те съдържат разпоредби за правата на човека.

Древните римляни определят съотношението между конституцията и закона като отношение между две власти. Първата регулира основите на организацията на обществото, а втората урежда обществените отношения с обикновените закони. Първата власт създава държавата, а втората – законите.

2.За първи път понятието конституция, близо до съвременното му значение се използва през 1688г, в дебатите на английската камара на общините. Първият акт с конституционно значение е Великата харта на свободата, в основта на която стоят идеите на Джон де Солсбъри за ограничаване чрез правото на монархическа тирания.

3.Първите Конституции се създават в бившите английски колонии в Северна Америка при създаването на конференциите. Като Конституцията на Масачуизетс става основа на Конституцията на САЩ от 1787г.

Първата европейска конституция на Франция утвържадава първообраза на конституционната монархия (тя установява компромис между монархията и народа. Суверинитетът принадлежи на нацията и той е единен, неделим и неотчуждаем и от него произтичат всички власти), а Конституция от 1793г, прокламира за първи път принципа за единството на държаваната власт, принципа на народния суверинитет и републиканската форма на управление.
4.През първата половина на XIXв. редица европейски държави доразвиват в своите конституции идеята за либералната държава (Холандия, Испания, Щвеция, Норвегия, Белгия и други).

Втората половина на XIXв.се характеризира с приемането на нов тип конституции, които не само ограничават монархическата власт, но някои от тях възприемат републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверинитет. Утвърждава се и принципа на всеобщото и пряко избирателно право при формирането на представителните органи, прогласяват се редица социално-икономически права на гражданите.

Особено място заема Ваймарската конституция, която съществено се отличава като модел за организация на обществото. Тя установява републиканската организация на държавата, на основата на принципа на феодализма и разширява правата и свободите на гражданите.

В резултат на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия се приема първата социалистическа конституция. Тя обявява върховенството на трудовия народ като основа на съветската власт.

В първата половина на XXв. се утвърждават и корпоративните държави – Италия, Германия, Испания, Португалия, Япония и други. Периодът преди Втората световна война се характеризира с упадък на конституционализма.

А през втората полвина на ХХв. с разпадането на колониалната система се приемат множество конституции в Африка и Азия. В Европа се приемат нови либералнодемократични конституции, както и тези на европейските социалистически държави.

Разпадат се и социалистическите федерации. Като новите конституции на бившите социалистически държави са повлияни от конституцита на Франция от 1958г.

Конституциите на България, Унгария, Чехия и други утвържават републиката с парламентарно управление. Други, като тези на Русия, Полша, Румъния са или гравитират към президентската република.

Нови конституции се приемат и се правят ревизии на вече съществуващите в резулт на влиянието на два фактора: първо, когато се сменя една обществено-икономическа форма с друга. И второ, до приемане на нови конституции и ревизия на съществуващата се стига в резултат на естественото развитие на обществото при настъпване на същесвени изменения в характера на социалните процеси и обществените отношения.

В правната наука историческите разновидности на конституционализма се обособяват в групи (модели) съобразно техните основните характеристики. Конституционализмът в различните етапи от своето развитие притежава различни съществени и съдържателни характеристики, но не бива да се противопоставят. Конституционализмът се развива на основата на приемствеността. Не съществува рязко очертани граници между отделните етапи в неговото развитие.

Имаме условно обособяване на конституционализма в три модела:

1. 
   инструменталният конституционализъм е предназначен да иституционализира публичната власт, нейното осъществяане и структури и да положи основите на правото. Типичен образец на този модел са конституциите на САЩ и Канада от 1967г. и на Австралия от 1900г. Те не отделят достатъчно внимание на правата на свободите и задължнията на гражданите.
   
2. 
   либералният конституционализъм извежда на преден план свободата на индивида и огрничаването на държавната власт. Поставен е акцентът върху правата и свободите на човека и гражданите и гаранциите за тяхното осъществяване – проблеми, които придобиват международно значение.
   
3. 
   съвременният конституционализъм се утвърждава през втората половина на ХХв. той е по–високо стъпало в развитието на либералния модел и се характеризира с легитимирането на социалната държава, в която нормативно съжителстват свободата на индвида със социалната справедливост.
   

Отговорът се крие в идеята за разделяне на властите на учредителна и учредена.

Властта в държавата принадлежи на субекта на суверинитета – народа. Учредителната власт в лицето на ВНС е най –последователният и пряк изразител на този суверинитет. Това я издига на върха на системата на държавната власт. Поради това само на нея е предвидено приемането на конституцията, чрез която се създават основите на обществената и държавната организация.

Учредителната власт (конститутивната) легитимира конституционния строй. По принцип учредената (конституираната) власт не може да реализира или отменя актове на учредителната власт. Но нашата Конституция допуска изключения (чл.153-156). Учредената власт (НС) може да изменя и допълва разпоредбите на Конституцията.

Първите конституции на държавите се приемат от първичните огани на учредителната власт. ZB: Учредителното събрание на Франция, което приема първата й конституция от 1791г., Учредителното събрание на България, което приема Търновската конституция.

Следващите конституции се приемат, изменят и допълват от вторични (производни) органи на учредителната власт, каквито у нас са великите народни събрания. Орган на учредителната власт според КРБ е ВНС. То е орган, който приема конституцията и чрез нея учредява системата от държавните органи, основите на правната система и основите на статуса на гражданите. То е единственият общодържавен представителен орган, който получава своите властнически правомощия по особен ред, пряко от източника на властта в държавата – народа. ВНС има по –голям състав от НС. И по презумпция ВНС най-адекватно изразява народния суверинитет и на него е предоставено да осъществява учредителната власт. То притежава правомощието да приема, изменя и допълва конституцията по реда, установен в самата нея.
III. Конституцията като юридически акт
Конституцията притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове.

1. 
   Конституцията е основен закон.
   

Конституцията е основа на правния ред, база на цялата правна система, върху която се създава системата от правни отрасли. Тя съдържа основните принципи и положения на всички клонове на правото. На оановата на Конституцията се създават закони, които уреждат отношения във всички правни отрасли.

Конституцията е основен закон, защото определя системата на държавните органи. Те могат да се създадат, само ако са предвидени в Конституцията. Държавната организация се изгражда на основата на принципа на разделение на властите, провъзгласен в чл.8, КРБ.

2. 
   Конституцията е върховен закон.
   

Конституцията притежава най–висша юридическа сила, защото регулира основни, с на –голяма обществена значимост отношения. Тя определя формата на държавата (чл.1,ал.1), формите на държавно устройство (чл.2.ал.1), основните права и свободи на гражданите, системата на държавните органи и т.н.

Друг критерий е степента на правна абстракция, т.е. обобщеност на правните норми.

ZB: „България е република с парламентарно управление” – (чл.1, ал.1), „РБ е правова държава” (чл.4, ал.1) и.т.н. Те са толкова общи, че представляват основни начала или принципи на държавната организация, икономическа и правна система.

Върховенството на Конституцията се проявява и в това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Правните субекти са длъжни да съобразяват своето поведение с предписанията й. Това означава, че разпоредбите й са част, и то основна от действащото право. В чл.5, ал.2 КРБ генерално установява, че „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”. Смисълът е, че всички предписания на конституцията имат пряко действие. Непосредственото действие превръща Конституцията в реална юридическа основа на правния ред.

3. 
   Конституцията урежда основни обществени отношения.
   

4. 
   
   Каталог: 2010
   2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
   2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
   2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
   2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
   2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
   2010 -> 7 клас отговори на теста
   2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
   2010 -> Код на училище Име на училище
   
   
   
   Изтегляне 5.06 Mb.
   
   Сподели с приятели: