Въпрос № 66 Държави в неблагоприятно географско положение.Архипелажни води

За някой държави разположени на група острови/архипелази/, например: Филипините, Индонезия, Фиджи и др./общо 30 държави/.Въпросът за обявяване на архипелажните води за техни вътрешни води става актуален във връзка със стремежа на тези държави да укрепят независимостта си.Конвенцията от 1982 г. Като въведе за пръв път понятието за архипелажни води определи правния им режим при разумно съчетаване интересите на държавата архипелаг с нуждите на международното мореплаване и въздухоплаване.Тя провъзгласи суверенитета на държавата архипелаг, върху архипелажните й води.Въздушното пространство над тях, повърхността и недрата на дъното им, както и върху техните ресурси.Заедно с това за безпрепятствен транзит през водите на държавата архипелаг конвенцията от 1982 г. Предоставя на чуждестранните кораби и въздухоплавателни средства правото на архипелажно преминаване по марски коридори, определени за тази цел

Международното въздушно право е отрасъл на международното право.То почива върху общите принципи на международното право , но в същото време има специфични принципи:

А/Пълен и изключителен суверенитет на държавата върху въздушното й пространство.

Б/Свобода за полетите на въздухоплавателните средства на всички държави в международното въздушно пространство.Международно е цялото въздушно пространство, което не влиза в състава на националната територия.

В/Осигуряване безопасността на международната гражданска авиация.

Източници на международното въздушно право са: международните договори и обичаи, които уреждат отношенията между държавите, във връзка с полетите на въздухоплавателните им средства, обслужването на въздушното движение, въздушните превози, осигуряване на безопасността на гражданската авиация.

Многостранна конвенция за въздушното движение, в която за пръв път са определени основите на международното въздушно право е приета в Париж през 1919 г.

Съвременното международно въздушно право признава пълния и изключителен суверенитет на държавата над въздушното й пространство.Този суверенитет е потдърден в Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване от 1944 г.В нея се съдържат подробни правила за полетите, разпоредби за националността на въздухоплавателните средства, мерки за съдействие на въздухоплаването и др.Чикагската конвенция се прилага само за гражданските въздухоплавателни средства.Въз основа на Чикагската конвенция е създадена международна организация за гражданско въздухоплаване – ИКАО, чието седалище е Монреал Канада. РБългария се е присъединила на 8.06.1967 г. Към тази Конвенция.Освен Чикагската конвенция, действат и други многостранни договори за международни въздушни съобщения.Основен акт за въздушните правози на пътищата и това е конвенцията за унификация на някой правила за международните въздушни превози/1929 г/ която е изменена с Хагския протокол 1955 г. И с Гватемалски протокол от 1971 г.

Борбата на държавите с престъпленията против въздушния транспорт се води въз основа на Хагската конвенция от 19.12.1970 г. И на Монреалската конвенция от 23.09.1971 г.

Един от основните принципи на международното въздушно пространство е свободата на полетите в международното въздушно простраство, т.е. във въздушното пространство отвъд границите на териториално море на крайбрежните държави и над Антарктида.Въздухоплавателното средства над открито море се подчинява само над юристдикцията на държавата в която е регистрирано.Но свободата на полетите над открито море не изключва организирането на полетите и задължението на държавите да спазват определени правила за полетите на въздухоплавателните им средства, за да се осигури тяхната безопасност.Конвенция от 1982 г. Потвърждава правото на всички въздухоплавателни средства на свободно транзитно прелитане над проливите, които се използват за международно корабоплаване.В тази Конвенция / чл.17/е предвидено задължение на архипелажната държава да осигурява безпрепятствено прелитане на всички чуждестранни въздухоплавателни средства по въздушните коридори над архипелажни води.

Правния режим на въздушното пространство над Антарктида се урежда от договора за Антарктида от 1957 г.

Външните и вътрешните граници на космическото пространство не са определени по договорен ред, то се разглежда като обширен район, започващ от външната граница на въздушното пространство и простиращ се отвън пределите на Луната орбита.Пространството между вътрешната граница на космическото пространство и орбита на Луната т.е. в границите на 384 хил.км. от поврхността на Земята е прието да се нарича близкия Космос , а отвъд пределите на орбита на Луната – далечният.

Правният режим на космическото пространство и небесните тела се определя от общопризнатите принципи на международното право и от специалните принципи на космическото право предвидени в договори и обичайни норми.Космическото пространство и небесните тела се намират в общо ползване на всички държави, които имат равни права за изследване и използване на космоса за мирни цели.Всички въпроси, свързани с усвояване на космоса се рашават изключително с мирни средства.Особено значиение за космоса има принципа за неприлагане на сила или заплаха със сила.С договор от 1967 г. Държавите се задължават да осъществяват дейност в Космоса, така че да избягнат замърсяването му и неблагоприятните измения в средата.Държавите са длъжни да се информират взаимно и да информират ген.Секретар на ООН за изпращане на небесните тела на експедиции за откритите там природни ресурси.Те носят отговорност за опазване на околната среда и всяка друга дейност на небесните тела.

Въпрос № 70 Правен статут на космонавтите и космическите обекти.
Под Космически обект се разбира изкуствено небесно тяло, заедно със средствата за доставянето и частите му, изтреляно или изградено от държава или от група държави в космическото пространство или на небесни тела за изследване и използване на Космоса за мирни цели .Държавите водят национална регистрация за изсреляните обекти , а от 1962 г. По препоръка на 16-та сесия на Общото събрание на ООН ги регистрират в Световната организация.В Конвенция за регистрация на обектите, изстреляни в космическото пространство от 14.01.1975 г. Са установени редът за регитрация и обемът на необходимата информация , представена на Ген.секретар на ООН за вписване в регистъра.

Възможно е правото на собственост върху космически обект, части от него и инсталираната на него апаратура да принадлежи на няколко държави, поради което те съвместно използват произтичащите от това предимства.Отговорността им за вреда, причинена от космическия обект е солидарна.

В космическото право е установен особен режим за космонавтите

Космонавт/член на космическия екипаж/ се смята гражданинът на една от държавите участничики в изтрелването, който се намира в космическото пространство и изпълнява функционални задължения през време на пребиваването в космическото пространство, естествено небесно тяло, или на космическия обект.

Космонавтът или екипажът на космическия кораб, независимо от гражданството на космонавтите се намира под юристдикцията на държавата на регистрацията.В Договора за космоса от 1967 г. и в Спогодбата за спасяване на космонавти, връщане на космонавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство от 1968 г. , космонавтите са обявени за пратеници на цялото човечество.На държавите са възложени определени задлжения:

• 
  да им се оказва всякаква помощ в случай на авария ,бедствие или принудително кацане
  
• 
  да информират Ген.секретар на ООН и държавата на регистрацията за откриването на космонавтите и за предприетите от тях мерки за спасяването им.
  
• 
  Да сътрудничат с други държави в предприемането на мерки за запазването живота и здравето на космонавтите и др.