Въпрос №1 Вещно право. Понятие, система, видове вещни права


Въпрос № 16 Право на ползване



страница4/7
Дата02.06.2018
Размер1.09 Mb.
#70870
1   2   3   4   5   6   7

Въпрос № 16

Право на ползване
Правото на ползване спада към т.нар. класически вещни права. Генезисът е в РП като първоначално е възникнало като личен сервитут. По силата на този сервитут омъжената жена е можела да ползва вещи, тъй като едноличен собственик на имуществото е бил pater familias. По настоящем правото на ползване е познато на всички правни системи.

Правото на ползване у нас се урежда в ЗС. Отмененият ЗИС е уреждал право на ползване, право на употребление и право обитаване. В момента ЗС говори само за право на ползване.

Легалната дефениция е поместена в чл. 56, ал. 1. Според текста правото на ползване включва право да се използва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Тази дефениция е възприета и от други правни системи, което дава основание на някои френски автори да считат, че това право включва всъщност две от правомощията на собственика: фактическата власт и използването на вещта. Идеята не може да се приеме безрезервно, тъй като ползвателят е значително по-ограничен от собственика:

1.той използва вещта само по предназначение;

2.при получаване на добивите няма право да променя съществено вещта (изключение от този принцип се съдържа в ГГЗ по отношение на добиването на полезни изкопаеми и инертни материали) .

Ето защо по удачно е да се говори за самостоятелно вещно право. Правото на ползване е лично. Съгласно чл. 56, ал. 2 ползвателят не може да отчуждава правото си. Тази разпоредба донякъде намалява икономическата стойност на правото на ползване като същевременно показва, че то се учредява с оглед на личността. До 1990 г. съществуваше особен режим на право на ползване, уреден в актове на МС и именно там се допускаше отчуждаване на правото на ползване. Учредява се както върху движими, така и върху недвижими вещи. Във втория случай с нотариален акт.

Върху ползвателя тежат всички разноски, свързани с ползването, включително данъците и другите такси. Той е длъжен да поддържа вещта в състояние, в което я е приел и да е върне на собственика при прекратяване на ползването. Освен това той е длъжен да направи опис при получаване на вещта. В противен случай се счита, че вещта е предадена в добро състояние и именно в такова следва да се върне на собственика. Освен това той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща застрахователните премии. Законът допуска обаче да се уговори друго. Големите задължения на ползвателя се свързват с факта, че поначало правото на ползване се учредява безвъзмездно. От друга страна обаче, когато се касае за по-къс период от време страние прадпочитат да се сключи договор за наем.

Ползвателят не отговаря единствено за изхабяването на вещта, което се дължи на обикновена употреба. Той може да защитава правото си с вещни петиторни искове, но когато се касае за посегателство върху собствеността е длъжен да съобщи на собственика.

Поради личния си характер правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако не е учредено за по кратък срок. Към тази хипотеза е приравнена прекратяването на ЮЛ, ако то е ползвател.

Друго основание за прекратяване е почиването на вещта. Член 59, ал. 3 ЗС съдържа основание за прекратяване, извлечено от ограничения характер на това вещно право. То може да се погаси, ако не се упражнява в продължение на 5 години. Терминът не е точен, тъй като вещните права не се погасяват. По-удачно е да се говори за прекратяване.

Особена хипотеза се урежда при прекратяване на ползването на земеделски имоти. Законът предвижда, че правото на ползване, дори и да се прекрати по-рано, ще остане в сила до края на текущата стопанска година.

Общият ред за прекратяване на правото на ползване е уреден в чл. 87 ЗЗД и ако се касае за ползване на недвижим имот договорът ще се прекрати по съдебен ред. Същевременно чл. 61 ЗС съдържа особена хипотеза за прекратяване на правото на ползване по съдебен ред. Законът има предвид такова използване на вещта, което застрашава последната с унищожаване или сериозно повреждане. Преди да се пристъпи към съдебното прекратяване, собственикът трябва да отправи предупреждение към ползвателя относно неправомерното ползване. С оглед на доказването в процеса това предупреждение трябва да бъде в писмена форма, като най-удачна е нотариалната покана. Едва след предупреждението се пристъпва към съдебното прекратяване.

Същата хипотеза е в сила и тогава, когато ползвателят нарушава съществено своите задължения или променя значително вещта.

Ползването върху държавни или общински имоти се урежда в ЗДС и ЗОС като максималният срок е 10 г. Правилата в ЗС се прилагат и за тези имоти, освен ако има специална уредба в другите закони.




Въпрос № 18

Право на строеж
Правото на строеж също спада към класическите вещни права. Познато е в РП под термина „суперфиция”. Първоначално е възникнал като дългосрочен наемен договор. По късно преторът е създал специален иск за защита на суперфицията. В теорията се приема, че именно от този момент суперфицията може да се разглежда като самостоятелно вещно право. Икономическият смисъл на правото на строеж се състои в правната възможност едно лице да построи сграда в чужд имот и да стане собственик на същата. По този начин се разделя собствеността върху земята от тази върху постройката. По тези съображения самият раздел в ЗС, посветен на правото на строеж, се нарича „Собственост върху постройка”. Целта на това ограничено вещно право е да елиминира правото на приращение. Приема се, че собственикът на терена е и собственик на всичко, трайно прикрепено към него, освен ако се уговори друго. „Другото” е именно правото на строеж. В определени случаи се налага да се учреди такова право вместо да се прехвърля правото на собственост върху терена. Именно тази житейска потребност е накарала правото на строеж да се уреди във всички правни системи.

Правото на строеж е уредено в Германия в особен закон след изменението на ГГЗ от 1915 г. По-същия начин се урежда това право във Франция със закон от 1964 г. И двете страни се допуска срочно право на строеж, като във Франция максималният срок е 70 г.

У нас правото на строеж е било съвсем кратко уредено в ЗИС и значително по-подробно в ЗС и ЗУТ. Аргументът за подробната уредба у нас бе, че 1990 г. държавата отстъпваше само право на строеж при обезщетяване, при отчуждаване или при продажба на държавни жилища. До 1990 г. държавата у нас бе основният продавач на жилища като тези продажби се извършваха от инвеститорските дирекции към общинските съвети.

По настоящем правото на строеж се учредява най-вече на строителните търговски дружества, които извършват строежа и в последствие продават изградените обекти.

Според чл. 63 ЗС правото на строеж може да се учреди в няколко хипотези:

1.Собственикът на земята може да учреди право на строеж на едно лице, което ще построи сградата и ще стане собственик на постройката.

2.Собственикът на земята и изградената на нея постройка може да прехвърли на едно лице собствеността на сградата, отделно от земята. При тази хипотеза е възможно да се прехвърлят повече от един обект в иградената вече сграда като правото на строеж ще се учреди в идеални части, например изградена е постройка с 10 еднакви самостоятелни апартамента. При тяхната продажба всеки един от новите собственици ще придобие 1/10 идеална част от правото на строеж върху терена.

3.Собствеността върху изградена постройка може да се придобие отделно от земята и чрез доброволна делба. ПП на ВС № 7/1973 г. приема, че нормата следва да се тълкува стриктно, т.е. допустима е само доброволната, но не и съдебна делба. Правото на строеж обикновено се свързва със строителна дейност над повърхността на земята. Изменението на ЗС от 1996 г. изрично допусна право на строеж и под повърхността на земята. Това се отнася както за инфраструктурни обекти, така и за друг тип постройки.


Правомощия на строителя:

1.Строителят има право да построи сграда. Според ЗУТ проектът се съгласува преди самото учредяване на правото. Това се налага, тъй като правото на строеж винаги се учредява в определен обем и за конкретна постройка. Освен това ЗУТ недопуска да се извършва строителство, което не е съобразено с неговите норми.

2.Строителят може да използва земята, само доколкото е необходимо, за извършване на самия строеж. Използването на терена над допустимото е основание за предявяване на негаторен иск от страна на собственика.

3.След завършване на постройката строителят може да се ползва от земята само с оглед на използване на постройката според нейното предназначение.

4.Възможно е в учредителния акт строителят да договори друго използване на терена, но това се постига само по пътя на договарянето със собственика. ЗС съдържа обща разпоредба, която позволява собственикът на терена и строителят да договорят използването на земята.

5.Правото на строеж, за разлика от правото на ползване, може да се отчуждава. Именно затова строителят може да прехвърли своето право и в двете хипотези:

- нереализирано;

- след извършване на постройката.

Когато правото на строеж е отстъпено върху държавна земя нереализираното право може да се прехвърля само на роднини по права линия. Същевременно ЗС поставя ограничения при прехвърляне на изградена постройка. Последната може да се прехвърли на трето лице само при условията на чл. 33 ЗС.

6.Това правомощие на строителя възниква в ЗС след изменението от 1996 г. До тогава нещата се уреждаха с тълкувателни решения на ОСГК. Става дума за възможността строителят да възстанови или изгради разрушена постройка, ако изградената преди това погине. Според разпоредбата на ЗС правото на строеж не се погасява, ако построиката погине. Решенията на съдебната практика преди законовата уредба бяха провокирани от станалите природни бедствия, най-вече това от март 1997 г.

Законът допуска собственикът на терена и строителят да уговорят друго, тъй като според нашето право правото на строеж може да се учреди и за определен срок.
Задължения на строителя:

1.Строителят е носител на ограничено вещно право, което винаги се съобразява с неограниченото право на собственост. Ето защо, ако той построи в повече от учреденото дължи обезщетение на собственика, а ако последното може да се обособи като самостоятелен обект ще намери приложение чл. 92 ЗС.

2.Строителят е длъжен да предложи изградената постройка при продажба най-напред на собственика на земята.

3.Ако правото на строеж е уговорено за определен срок след неговото изтичане собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята. При тази хипотеза най-често правото на строеж се учредява безвъзмездно.


Придобиване на правото на строеж:

Най-често правото на строеж се придобива чрез сделки по пътя на правоучредителната субцесия. Формата е нотариална по силата на чл. 18 ЗЗД. До 2003 г. чл. 183 ЗУТ допускаше при учредяване на право на строеж в съсобствен УПИ или между роднини по права линия то да се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

По настоящем нормата е отменена. Право на строеж може да се придобие и по давност, ако лицето владее самото право в продължение на давностния срок.

Придобива се и по наследство и в двете хипотези:

- изградена постройка;

- нереализирано право.

Правото на строеж, както и правото на ползване, се прекратяват, ако не се упражнят в продължение на 5 г. Това е така, защото и двете са ограничени вещни права.

Според духа на чл. 67 ЗС нормата действа автоматично. Изтичането на срока е достатъчно основание за прекратяването. На практика обаче нещата не стоят така. Правото на строеж се учредява с нотариален акт, който се вписва. Следователно и самото прекратяване трябва да се впише, за да се уведомят трети лица. Освен това се повдигат спорове относно самото неупражняване на правото. Съдебната практика прие, че упражняването на правото на строеж представлява изграждането на постройка в груб строеж, до максималната предвидена в проека височина, в продължение на 5 г.

Същевременно разпоредбата на чл. 67 не се прилага, ако през посочения период е била установена строителна забрана. Когато правото на строеж е учредено върху държавна или общинска земя прекратяването се извършва с административен акт на областния управител или кмета.

Правото на строеж се защитава с вещни петиторни искове (ревандикация, негаторни искове и т.н.).



Въпрос № 19

Разрешение за строителство. Завършване на строежа и разрешение за ползване.
Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно разпоредбите на ЗУТ. Наличието на право на собственост върху терена или учредено ограничено вещно право на строеж не е достатъчно основание за строителството на обекта. За това е необходимо разрешение за строеж – административен акт от главния архитект на общината, а за градове с районно деление – от главния архитект на района.

Ако се касае за строеж в повече от една община, разрешението се дава от областния управител, а ако е в няколко области компетентен е министърът на регионалното развитие и благоустройство (РРБ).

Основание за издаване на разрешение за строеж е одобрен инвестиционен проект. Самият одобрен проект, когато такъв се изисквва е неразделна част от разрешението. Напрактика такъв проект винаги се изисква, освен когато се касае за малозначителни строежи. Проектът има три фази: идеен, технически и работен. И трите фази имат самостоятелна уредба като възложителят сам преценява коя от фазите да договори.

Инвестиционните проекти, по които се издават разрешение за строеж се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на съответните документи. За издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова се прави съобщение по реда на ГПК. Отказът се прави само по законосъобразност.

Заинтересованите лица – това са: възложителят; собственикът или носителят на вещно право; лицето, което има право да строи чужд имот по силата на специален закон, наример Законът за концесиите; етажните собственици и непосредствените съседи на обектите, а при промяна на предназначението на сграда в жилищни, курортни и вилни зони – всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседните имоти.

Разрешението или отказът за строеж може да се обжалват пред началника на регионална дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от издаването на съответния акт. Това е първоначален административен контрол. Ако разрешението се издава от министъра или от областния управител, съобщението се публикува в ДВ и тези разрешения, респ. откази, подлежат на обжалване пред ВАС. Срокът е 14-дневен и тече от обнародването на актовете.

За начало на строежа, съобразно издаденото разрешение, се счита денят за съставяне на протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво.

Участници в строителството са: възложителят; строителят; проектантът; консултантът; лицето упражняващо строителен контрол на част „конструктивна”; техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и техническо оборудване. Отношенията между тях се уреждат с договори.

Възложител най-често е собственикът на имота (възложител може да бъде и т.нар. инвеститор). Проектантът е ФЛ или ЮЛ с проектантска правоспособност. Строителят е ФЛ или ЮЛ с техническа правоспособност. Именно строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с нормативните актове и строителни книжа. Техническият ръководител е строителен инженер или техник , който непосредствено ръководи строителната дейност. Лицето, което упражнява технически контрол за част „конструктивна” се определя с договор между възложителя и проектанта. Този надзор е заължителен за всички строежи. Единствената алтернативна форма е доставчика на строителното оборудване, тъй като то може да се извърши и от самия строител. Специфична форма е консултанта. До 2003 г. неговата дейност се извършваше от лица, упражняващи строителен надзор. Консултантът, въз основа на писмен договор с възложителя, извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проеки и/или упражнява строителен надзор, или може да упражнява прединвестиционни проучвания. Консултантите са лицензирани от министъра на РРБ за срок от 5 г.

Лицето, упражняващо строителен надзор насо отговорност както за започването на строежа, така и за всички дейности, съпътстващи самия строеж. То подписва всички актове и неговите предписания се вписват в заповедната книга. Тази книга се води при всички строежи.

След приключване на строежа това лице изготвя окончателен доклад до възложителя. Докладът има базово значение, защото той се предоставя на органа, издал разрешението за строеж.

Съществен момент при строителството и застраховането. Проектантът, консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строежа или на трети лица.

След завършване на строежа се изготвя екзекутивна документация или екзекутиви. Това е пълен комплект от чертежи за несъществени отклонения в строителството с оглед издаденото разрешение за строеж. При пълно съответствие с одобрените инвестиционни проекти не се предава такава документация. Документацията се предава да органа, издал разрешението за строеж.

Ако отклоненията са съществени, например променена е строителната конструкция, на нарушителите не се връчва констативен акт, както при незаконен строеж и се уведомява дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК).

След завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, със заверени екзекутиви и с условията на сключения договор.

Самите строежи според чл. 137 ЗУТ се делят на 6 категории, например големите пътища, магистралите и т.н.

Строежите от първите 3 категории се въвеждат в експлоатация въз основа на решение на ДНСК. Това се нарича разрешение за ползване (акт 16). Строежите от четвърта и пета категория не се нуждаят от такъв акт, като е достатъчно възложителят да регистрира пред органа, издал разрешението за строеж въвеждането в експлоатация на обекта и окончателния доклад на лицето, упражняващо строителния назор. Строежите от шеста категория (временни строежи) не се въвеждат в експлоатация. Необходимо е всички нови обекти да се регистрират в Агенцията по кадастъра съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Въпрос № 20

Сервитутни права
Това са родова категория ограничени вещни права. Познати са на РП, откъдето идва и наименованието им – служещи права. В отменения ЗИС е имало много подробна уредба на сервитутните права. Днес е сравнително ограничена – ЗС, ЗОСИ (Закон за опазване на селското имущество), ЗУТ и други. Причината е сравнително ограничено приложно поле. Трябва да се отграничават сервитутните права, които са вещни права от термина “сервитут” (serbitut), с който някои подзаконови актове обозначават определена ивица земя около инфраструктурни обекти – пътища, различни проводи и други.

Сервитутните права винаги включват наличието на 2 имота:

1.Един господстващ имот;

2.Един служещ имот.

И в двата случая става въпрос за недвижими имоти. До сервитут се прибягва, когато собственикът на господстващия имот няма достъп до обществен път или до обществен инфраструктурен обект.

Днес с практическо значение се ползва сервитутът на преминаване, но може да се говори и за други сервитути, напр. на водопрекарване и т.н.

Правото на преминаване е най-подробно уредено в Глава 7 ЗОС. То се проявява при следната хипотеза. Собственикът на господстващ селски имот няма достъп до обществен път. Това се отнася и за ползвателя. При тази хипотеза собственикът прави искане до кмета на общината да му се учреди право на преминаване през съседен служещ имот. Кметът назначава комисия със задача да определи мястото на преминаване, както и обезщетение за вредите, които ще бъдат причинени на собственика на служещия имот. В своята работа комисията се ръководи от принципа за минимално причиняване на вреди. Въз основа на нейното заключение кметът издава заповед, с която учредява право на преминаване. Заповедта на кмета се обжалва по реда на ГПК пред РС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за нейното изготвяне. Съдът решава въпроса по същество. Заповедта се обжалва във всичките й части. Този ред предвижда възникване на сервитутно право по административен ред. Такъв подход възприме и ЗУТ в чл. 192. В него е уредена възможността кметът на общината да учреди право на преминаване при извършване на строителни дейности.

Сервитутни права се учредяват и чрез сделки като ЗОСИ предвижда хипотеза, когато в следствие на продажба земеделска земя се окаже без достъп дп обществен път, то продавачът е длъжен да осигури достъп до този път, без да има право на обезщетение за вредите.

Сервитутни права могат да се придобиват и по давност в следствие на дълготрайната им употреба в рамките на давностния срок.

Защитата на сервитутните права се извършва чрез вещни петиторни искове, а защитата на владение на сервитут с иска по чл. 75 ЗС.

На практика най-често се учредява съвместно с прехвърляне на право на собственост или ограничено вещно право.
Въпрос № 21

Право на надстрояване и пристрояване
Това е от новите вещни права. Не се урежда от всички правни системи. Някои автори считат, че това е разновидност на строеж. Академик Василев го нарича право на строеж да се надстрои. Законът говори за право на надстрояване и права на пристрояване, но теорията и практиката го приемат като едно вещно право. Разликата се състои в характера на строителната дейност – в хоризонтален и вертикален план. Възможно е обаче да се извършат и двете дейности едновременно.

Правото на надстрояване винаги изисква съществуваща постройка. Когато се надстроява или пристроява сграда в режим на етажна собственост според чл. 183 ЗУТ е необходимо право да се учреди с нотариален акт от собственика на земята при писмено съгласие, с нотариална заверка на подписите, на всички останали етажни собственици. Целта на правото на надстрояване и пристрояване е в следствие на извършената строителна дейност титулярът на това право да стане собственик на надстроеното или пристроенето. За да се постигне този ефект са необходими следните елементи, които обуславят комплексния характер на правото на надстрояване или пристрояване:

1.Учредяване на право на собственост или на право на строеж върху терена. Този елемент е задължителен. Неговата цел е да елиминира приращението по чл. 92 ЗС.

2.Придобиването на идеални части от общите части на сградата, за да може да се ползва изградената постройка. Така при надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват срещу заплащане собственостт и върху всички общи части на сградата. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношенията между стойностите на отделните помещения по време завършване на строежа.

Тези два елемента са задължителни. Третият е аксесорен и той включва придобиване на реално определено таванско или избено помещение.

Макар да е близко до правото на строеж, правото на надстрояване и пристрояване има самостоятелен характер, поради което разпоредбата на чл. 67 ЗС няма да важи за него.



Въпрос № 22

Актове за недвижими имоти. Констативни актове.
Общият преглед на актовете за недвижими имоти неминуемо се свързва с разпоредбата на чл. 18 ЗЗД. Нотариалната форма за придобиване на недвижими имоти е въведена като ръководно начало в нашето гражданско право. Това е форма за действителност и нейното нарушаване води до прилагане на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Изискването за нотариална форма е било предвидено и в предшестващите ЗЗД закони (ЗИСС, ЗД, ЗЗД-отменен). Тази форма създава сигурност в гражданския оборот и това изискване е наложило в миналото да се приемат редица валидизационни закони, чрез които в определени условия се е давало възможност да се валидират сделки с недвижими имоти, сключени в обикновена писмена форма.

Днес липсата на нотариална форма се преурежда по реда, посочен в чл. 483, ал. 2 ГПК. Изключенията от нотариалната форма са изрично уредени и те не се подлагат на разширително тълкуване. Последните години, след 2003 г., законодателството се ориентира към намаляне на хипотезите, при които се използва писмената форма с нотариална заверка на подписите.

Основен принцип при изповядването на сделката пред нотариус е задължението на нотариуса да установи наличието на права у прехвърлителя – чл. 482, ал. 1 ГПК. Когато липсват такива права, нотариусът отказва да изповяда сделката и посочва на молителя условията, при които ще се снабди с нотариален акт или ще обжалва отказа. Тази проверка се свързва и с вписването на придобивния акт. Този акт се вписва само тогава, когато е вписан актът на праводателя. Изключение – чл. 483, ал. 2 ГПК. Целта е да се създаде една непрекъснатост в системата на вписванията с оглед самата функция на вписването.

Изключения от нотариалната форма. Принципът недвижим имот – нотариална форма има следните изключения:

1.Продажба на наследство, в което се включват недвижими имоти – чл. 212, ал. 2 ЗЗД.

2.Договор за доброволна делба на недвижим имот.

3.Внасяне на недвижим имот като непарична (апортна) вноска в ТД – чл. 212, ал. 2 ЗЗД.

По отношение на недвижимите имоти, държавна или общинска собственост законодателят е възприел в чл. 18 ЗС принципа за обикновена писмена форма. Счита се, че установяването на правото на собственост на държавата или общината се отличава с по-голяма сигурност, поради което не се налага изповядване на сделката пред нотариус. Тази форма е възприета не само в отношенията между държавата и общината или държавни и/или общински ЮЛ, а и в случаите, когато държавата прехвърля вещни права върху свои имоти на ФЛ. След 1996 г. тези сделки също подлежат на вписване. По този начин те се приравняват към останалите по отношение на вписването. Издадените от държавата, респ. от общината писмени актове имат силата на нотариални актове.

Независимо от сравнително строгите разпоредби за форма на сделките с недвижими имоти има хипотези, при които лицето, претендиращо, че е собственик няма документ – нотариален акт, с който да докаже правата си. Не става дума за изгубен акт, тъй като такъв може да се възстанови чрез намиращите се в службите по вписване или възстанови чрез намиращите се в службите по вписване или в архива на нотариуса. Има се предвид първоначална липса на нотариален акт. Законът урежда две хипотези:

1.Член 483, ал. 1 ГПК. При тази хипотеза законодателят има предвид лице, което претендира, че е собственик на недвижим имот, но няма нотариален акт. Хипотезата е обща и се отнася и за останалите вещни права върху недвижимости. Същевременно лицето притежава надлежни писмени доказателства, че именно то е собственик на въпросния имот. Това може да бъде съдебно решение, протокол от общо събрание на ЖСК, нотариален акт на наследодател и удостоверение за наследници и други. ГПК изисква писмените доказателства по неоспорим начин да сочат, че именно това лице и собственик на имота. В този случай заявителят отправя писмена молба до нотариуса за издаване на констативен нотариален акт, въз основа на надлежните писмени доказателства. Ако се убеди в основателността на искането, нотариусът издава нотариален акт или постановява отказ. Отказът се обжалва по реда на чл. 486, ал. 2 ГПК, който препраща към чл. 217 ГПК. Издаденият констативен нотариален акт подлежи на вписване. Това вписване има оповестително действие.

2.Член 483, ал. 2 ГПК. Този случай е завоевание на българското законодателство и се е наложил като възможност за снабдяване с нотариални актове на лица, които нямат никакви доказателства за правото на собственост. Има и е имал широко разпространение поради залегналата традиция транслирането на недвижими имоти да се прави неформално. Отнася се както за правото на собственост, така и за останалите вещни права върху недвижими имоти. Известен е в практиката като обстоятелствена проверка. При нея молителят заявява пред нотариуса (в чийто район се намира имотът), отправя заявление, с което иска да му се признае право на собственост и издаде нотариален акт. Нотариусът разпитва трима свидетели, посочени от кмета на населеното място, по възможност съседи на имота. Рпи разпита нотариусът трябва да установи, че лицето е владяло необезпокоявано имота в рамките на давностния срок, т.е. че то е придобило имота по давност. В теорията се поддържа становище, че това може да бъде и кратката давност за добросъвестен владелец. На практика обаче добросъвестното владение изисква годно правно основание, а чл. 483, ал.2 ГПК има предвид пълна липса на писмени доказателства. Ето защо практически нещата се свеждат до дългия 10-годишен давностен срок. Ако нотариусът установи след разпита, че искането е основателно, издава констативен нотариален акт. Този акт подлежи на вписване.

Практическата стойност на констативните нотариални актове се изразява в две насоки:

1.Те внасят сигурност в оборота. Чрез вписването се дава гласност на тяхното издаване.

2.Служат като годно доказателствено средство и практиката приема, че не може да се предяви установителен иск за собственост към лице, което разполага с такъв акт. Необходимо е да се премине към осъдителен иск.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница