Въпрос №4 Банките- институции на общественото доверие

Всъщност през Средновековието – по думите на видния немски икономист Адолф Вебер- се създават и утвърждават трите най-важни технически предпоставки за развитието на едно съвременно банково дело. Това са:

• 
  двойното счетоводство
  
• 
  менителницата и менителничното обръщение
  
• 
  депозитното удостоверение без задължение
  

Менителницата, т.е. абстрактното обещание за плащане, при което без проверка на причината, само с подпис, чрез особено строго менителнично право, се осъществяваше незабавно изплащане, служеше преди всичко- в 12-тото столетие.

Във време когато стопанското движение се е освободило от стоковите пари и когато материално безценните кредитни пари следят за портебните и съобразени с нуждите на народното стопанство количества пари, точно кредитът е фундамента на плащанията.

Средновековното банково дело има голямо значение за развитие на държавната финансова система и не на последно място- за финансиране на политическите борби за власт. Собствените средства на отделна търговска къща са можели да подпомогнат такива скъпо струващи намерения само по изключение. Сделките, които отделните банкери осъществявали самостоятелно, започнали постепенно да се „прехвърлят” към специално създавани сдружения към общините и държавата. Настъпило време, когато паричната търговия и кредитното дело започнали да се институционализират. Силен катализатор на този процес била обществената инициатива.

Обществената инициатива за организация на паричната търговия и кредитирането в и чрез специализирани институции се базира върху:

• 
  необходимостта да се рационализира и ускори паричния оборот в страната;
  
• 
  потребността да се изгради (по силата на стопанската закономерност) модел на системата за международни разчети;
  
• 
  възможността да се използват реализираните от банката (банкерите) печалби в полза на държавата и/или общинската (градската) хазна;
  

Венецианската банка „Banco di Rialito” е първата държавна банка, създадена след законовата забрана (от 1584г.) за учредяване на частни банки. Тя става център на жирооборота. За да не изпадне в платежни затруднения били приети редица предписания, регламентиращи различни сфери на нейната дейност, например за съхраняването на пари в наличност, извършване на ревизии и др.

Мiланската банка „Ambroziano”- подобно на Генуаската- имала за патрон- защитник също светец (свети Амброзий). Статутът и сделките й носели отпечатъка на времето, в което тя е създадена. Интерес за нас представляват описаните техники за безналични плащания, където намираме генезиса на чековия оборот. Банковите счетоводни книги и издаваните от банката платежни документи се ползвали със същото високо доверие, както документацията на нотариусите. Депозираните пари можели да се използват само за покупка на хранителни продукти, както и за погасяване на задължения към държавата. Забранено било също да се информират трети лица относно наличностите по сметките на клиентите.

С известни изключения разглежданият период е и времето на проспериращите частни банкери. През 15-16в. те произхождали от средите на италианското и судетското търговски съсловия. Банкери стават забогатели от търговията и планинските занаяти, фамилии. Типичен пример е фамилията „Фугер”. Сред основните й сфери на дейност се отнасяли кредитните сделки, инкасовите и депозитните операции, финансирането на държавата. През втората половина на 17в. и началото на 18в. започва да се утвърждава ролята на еврейските дворцови банкери. За възход на тяхната дейност се счита къщата „Ротшилд” през първите години на 19в. Както е известно, еврейските позиции в банковия свят днес са особено важни, дори в много случаи решаващи.

1. Банките – носители на паричния оборот – професията на банкера се основава върху съхраняването на злато и монети, не като предмети, а като стойности. Произтичащите от това възможности за създаване на пари и кредитни ресурси изисква провеждането на една строга, предпазлива, но и достатъчно привлекателна за обществото политика, съобразена с оценката платежоспособността на клиентите и със съблюдаване ликвидността на банкера. Следователно банките поемат за решаване един цялостен комплекс от задачи в рамките на паричното и кредитното стопанство в страната и на международния пазар. Поради това могат да създават значителна синергия. Те балансират ликвидността, извършват трансформации и са производители на кредит.

2. Банките като финансов и информационен посредник – посредническата мисия на банките би могла да се анализира във връзка с тяхното народно-стопанско задължение за осигуряване ликвидността на цялата икономика.

Благодарение на своето финансово посредничество банките произвеждат ликвидност, която в по-голяма степен се представлява от отнесени по сметките парични ресурси и служи за отграничаване средствата на конкретната търговска банка от т.нар. централни банкови пари. Произведената ликвидност е съществена част от паричния мултипликатор, представляващ паричното предлагане. Снабдяването на икономиката с достатъчно ликвидни ресурси е условие за ефективно прогнозиране и вземане на решения от страна на всички стопански субекти. По този начин банките в една страна поемат и носят една значителна макроикономическа отговорност, надхвърляща частните интереси на отделния банков институт.

3. Финансов пазар и банковото посредничество – като финансови и информационни посредници банките отправят поръчките на своите клиенти към професионалните инвеститори и търговци но специализираните пазари. При това банките подготвят и извършват редица допълнителни услуги, укрепват пазарната ликвидност с помощта на сделките, осъществявани за тяхна сметка и в качеството си на market-makers, въздействат върху пазарната конюнктура, респ. върху поведението на позиционираните пазарни участници. Посредническата роля на банките предполага необходимостта те да притежават солидна, актуална и прозрачна информация.

С течение на времето, банките се преобразуват от типични парично-кредитни институти в посредници, маркет-мейкъри и консултанти.

Кои партньори се позиционират извън коалицията „банка” и как се решават взаимоотношенията между тях и банката?

Stakeholders се употребява за първи път през 1963г. в меморандум като се включват всички групи и лица, без чието присъствие съществуването на една организация би било поставяно под заплаха.

Понятие „околно среда”: динамична комплексност, в която се създават, развиват и неутрализират постоянно конструктивни и деструктивни процеси и тенденции, чиито носители имат отношение към дейността и резултатите на банката. Околната среда има три параметъра:

• 
  комплексност
  
• 
  динамика
  
• 
  несигурност
  

Когато се изследват рисковете в банковата среда се вземат в предвид: несигурността, неопределеността и нагласата на банката спрямо риска.

Успешните банки разполагат със сериозна защита от риска, пронизвайки всички етажи на организационната структура, изисквайки висок контрол. Основни причини за увеличаване на комплексността, динамиката и несигурността на банковата околна среда могат да се систематизират по следния начин:

• 
  развитие на технологиите
  
• 
  промяна в социодемографското развитие
  
• 
  промяна в социокултурната сфера
  
• 
  интернационализация
  
• 
  промяна в процесите на водещите финансови пазари
  

1. 
   Според принадлежността им към банковата организация
   

• 
  вътрешни- акционери
  
• 
  външни- клиенти, кредитори, конкуренти, бизнес партньори
  

2. 
   Според потребността им от финансова информация
   

• 
  подкрепящи stakeholders- висок кооперативен потенциал
  
• 
  неподкрепящи- клиенти с готовност за мигриране към други банки
  
• 
  маргинални- малко значими
  
• 
  обещаващи- заслужаващи внимание