Въпрос от Стефан Стайнов Желев



Дата25.01.2018
Размер28.06 Kb.
#51921
ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА

ВЪПРОС

от Стефан Стайнов Желев,

народен представител от ПП ГЕРБ

На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям въпрос


ОТНОСНО: Възможно ли е фактът за първото документирано гражданско честване на Деня на светите братя Кирил и Методий през 1813 година в Шумен да намери място в учебниците по история.
Уважаема госпожо Кунева,

Светският празник за Св. св. Кирил и Методий е специфично българско явление и бележи началото си през Възраждането. Според съвременната терминология този празник е продукт на волята на формиращото се през Възраждането гражданско общество у нас.

В учебниците по история отбелязването на празника се свързва с училищните тържества, които са се организирали на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя („Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски).  През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. В „Цариградски вестник“ от 26 април 1858 г. е отбелязано, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват „Св. Св. Кирил и Методий” като училищен празник.

Най-ранното документално свидетелство за гражданско честване на празника е писмо на арменски историк, езиковед и етнограф Минас Пъжъшкян, член на арменската духовна конгрегация на мъхитаристите във Венеция. В него е описано, че на 22 май (10 май по стар стил) 1813 година българската общност в Шумен е провела тържество, посветено на създателите на българската азбука. За по-голяма яснота Минас Пъжъшкян сравнява това тържество с „това, което ние (арменците) правим в дена на Месроб Мащоц (създател на арменската писменост)“. Оригиналът на писмото е на староарменски език и се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация в Италия. Писмото е открито в началото на 80-те години на миналия век от Агоп Орманджиян, преподавател по арменистика в СУ „Св. Климент Охридски“, при едно от посещенията си в библиотеката във Ватикана (Арменски пътеписи за Балканите XVII-XIX век, Агоп Орманджиян - съставителство, превод и коментар, сборник, изд. Наука и изкуство, С., 1984, стр. 216). Той е предоставил на Регионалния исторически музей в Шумен копие и превод на съдържанието му.

На научни форуми през периода 2011-2013 г. бяха обсъждани документи и свидетелства за честване на Деня на Кирил и Методий. В тези форуми участваха уважавани учени в областта на историческите науки като академик Дамян Дамянов, проф. Илия Тодев, проф. Илия Илиев, академик Константин Косев, откривателят на писмото Агоп Орманджиян и др. На базата на известния до сега документален материал те формулираха извод, че най-ранното документирано гражданско честване на Деня на Кирил и Методий е през 1813 година в Шумен и този факт следва да намери място в учебниците по история, без да се омаловажава първото училищното тържество в Пловдив.

Във връзка с това моят въпрос към Вас е:

Като Министър на образованието и науката можете ли да предприемете необходимите мерки така, че фактът за първото документирано гражданско честване на Деня на светите братя Кирил и Методий през 1813 година в Шумен да намери място в българските учебниците по история?
Моля за писмен отговор.
Приложения:

1. Копие от оригинала на писмото на Минас Пъжъшкян, 2 листа.

2. Копие от превода на писмото на Минас Пъжъшкян от Агоп Орманджиян, 1 лист.
С уважение:

23.02.2016 г. /Стефан Желев/







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница