- Мерките са заложени в и Решенията по ОВОС и Оценка за съвместимост

Бяха предприети съответните оценки за ЛОТ 3 и ЛОТ 4, в заключение на това че няма да има значителни неблагоприятни въздействия върху пет определени обекта на "Натура 2000". Въпреки това, картите и документите, не успяват да покажат точното местоположение на Панонските солени степи и солени блата. Според стандартния формуляр за данни (СФД) за SCI река Мочурица не съществуват Панонски солени степи или солени блата, но според съответния доклад за оценка има грешка в СДФ и значителна част от територията на обекта действително е обхваната от този тип местообитание, от който 14.3 хектара ще бъдат загубени в резултат на изграждане на магистралата.

Държавата осъществява превантивна защита на местата от мрежата НАТУРА 2000, чрез процедурата по Оценка за съвместимост (ОС), регламентирана в чл.31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и приетата на основание чл.31а от закона Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата), в съответствие с разпоредбите на чл.6 (3) и (4) от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията).

Обект на посочената процедура са планове, програми, проекти и инвестиционни предложения (ППП/ИП), които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения могат да окажат отрицателно въздействие върху защитените зони (ЗЗ).

Оценката за съвместимост преминава през следните етапи: уведомяване на компетентния орган от страна на възложителя на ППП/ИП; проверка за допустимост; преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони; оценка на степента на въздействие върху защитените зони; оценка на качеството на доклада за степента на въздействие върху защитените зони; провеждане на консултации с обществеността; издаване на решение по ОС от компетентния орган (КО) и контрол по изпълнението му.

1-ви етап на ОС. Възложителят на ППП/ИП уведомява на най-ранен етап компетентния орган (КО) за своето намерение чрез уведомление на хартиен и електронен носител и приложение към него, както и документ за платена такса.

2-ри етап на ОС. Компетентният орган извършва проверка за допустимост на ППП/ИП въз основа на документите (уведомление и приложение към него):

- спрямо режима на дейностите в защитените зони (при наличие на заповед);

- спрямо режима на защитените територии (ЗТ), определени в заповедта за обявяването и/или плана за управление, ако има такъв.

3-ти етап на ОС. При установяване на допустимост на ППП/ИП, компетентният орган преценява вероятната степен на въздействие на ППП/ИП върху конкретните местообитания и/или видове, предмет на опазване в защитените зони. Преценката се извършва въз основа на:

- уведомлението, допълнителната информация и критериите по чл. 16 определени в Наредбата;

- допуска се извършване проверка на място относно достоверността на информацията;

- когато представените документи са недостатъчни, може да се изисква допълнителна информация, като се поставя срок;

КО издава решение, с което съгласува ППП/ИП, за които прецени, че няма вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони (какъвто е случая с ЛОТ 2 на АМ Тракия.)

Когато КО прецени, че има вероятност ППП/ИП да окажат значително отрицателно въздействие върху съответната ЗЗ, компетентният орган издава решение да се извърши оценка за степента на въздействие на ППП/ИП върху ЗЗ (какъвто е случая с ЛОТ 3 и 4 на АМ Тракия).

Степента на въздействие на ППП/ИП се определя по заложени в Наредбата критерии по чл. 22.

Оценката се възлага на експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете, включени в приложения № 1 и 2 ЗБР, отговарящи на определени изисквания, посочени в ЗБР и Наредбата.

Оценката се представя под формата на доклад със съдържание съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата.

Възложителят и експертите, изготвящи доклада, могат да провеждат консултации.

5-ти етап на ОС. Оценка на качеството на доклада за оценка на степента на въздействие върху защитените зони.

КО извършва оценка на качеството на доклада въз основа на заложени в Наредбата критерии.

КО провежда консултации с обществеността, като публикува на интернет страницата си информация относно ППП/ИП и доклада.

В срок 30 дни от публикуването, всички заинтересувани лица могат да депозират пред КО писмени мотивирани становища по ППП/ИП и доклада.

Когато е постъпила информация, която се различава от информацията, представена от възложителя, включително в доклада, КО може да изиска от възложителя извършването на допълнителни проучвания и анализи или събирането на допълнителна научна информация относно предмета и целите на защитената зона и/или очакваната степен на увреждане на зоната, като определя срок за това. В тези случаи КО може да извърши проверка на място относно събраната информация.

Компетентният орган издава решение по оценката за съвместимостта на ППП/ИП („съгласува” или „не съгласува” ППП/ИП).

В срок 7 дни от издаване на решението, КО го предоставя на възложителя и го публикува на интернет страницата си.

КО осъществява контрол по изпълнението на условията, изискванията и мерките, включени в издадените решения.

Когато решението е издадено от министъра на околната среда и водите, контролът по изпълнението на условията и мерките може да се възлага на съответната РИОСВ.
Извършване на оценка за съвместимост на ЛОТ 2 на АМ Тракия.

Процедурата по оценка на съвместимостта на ЛОТ 2 на АМ „Тракия” с предмета и целите на опазване в защитените зони от мрежата Натура 2000 е започнала на 28.08.2008 г. с внасяне от страна на възложителя (тогава “НАПИ”) в МОСВ на уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (етап 1 от процедурата по оценка за съвместимост).

Инвестиционното предложение предвижда дейности по изпълнение на участък „Стара Загора – Нова Загора” от км 210+100 до км 241+900, част от АМ „Тракия”. Правното основание за провеждане на самостоятелна процедура по оценка за съвместимост се съдържа в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 на Закона за биологичното разнообразие и чл. 2, ал. 1, т. 3, буква „а” и ал. 2 от Наредбата и §14, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр.52/2007г.), тъй като за него има завършена процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда с издадени Решения по ОВОС с № 13/1993 г. и № 6-5/1998г. на Министъра на околната среда и водите за съгласуване на вариантите за преминаване на трасето.

След анализ от страна на компетентния орган на представената от възложителя информация, включително и на мерките и условията в горецитираните решения по ОВОС, е извършена проверка за допустимост (етап 2 на оценката за съвместимост) и преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие (етап 3 на оценката за съвместимост) на ЛОТ 2 на АМ Тракия, спрямо защитените зони BG0000425 „Река Съзлийка” (трасето минава до нея) и BG0000441 „Река Блатница” (трасето я пресича) за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, които попадат в обхвата на въздействие на трасето на магистралата.

Според наличните в МОСВ база данни относно разпространението на природните местообитания, предмет на опазване по Директивата за местообитанията, видно и от приложената карта, трасето на магистралата не засяга природни местообитания, предмет на опазване в защитена зона BG0000441 „Река Блатница”. Това определя и включването в решението по оценка за съвместимост на мотив за липса за увреждане или фрагментиране на природни местообитания, предмет на опазване в защитената зона.

Този участък от магистралата преминава само през земеделски земи по начин на трайно ползване и пресича чрез премостване защитена зона „Река Блатница” в много тесен участък, включващ само водното тяло (речното корито) и брега, където наличието на местообитанието е невъзможно, като не се засягат и други природни местообитания.

Според стандартните формуляри на защитените зони BG0000196 „Река Мочурица” и BG0000441 „Река Блатница”, приоритетното природно местообитание 1530* е предмет на опазване само в защитена зона BG0000441 „Река Блатница”.

До настоящия момент в МОСВ не е постъпило потвърждение от научните институти на БАН, извършили актуализацията и верификацията на данните в стандартните формуляри на Натура 2000 зоните, вкл. от създадената национална работна група, за наличие на този тип местообитание в границите на защитена зона BG0000196 „Река Мочурица”. Данни за наличието на това местообитание в зоната не се съдържат и в първоначалното предложение за нейното обявяване. Няма налични научни публикации, нито е било обсъждано на проведения през 2008 г. биогеографски семинар за България и Румъния, възможното наличие на това природно местообитания в тази защитена зона.

Що се отнася до покритието на природно местообитание 1530* в мрежата Натура 2000 в Република България, следва да се изтъкне обстоятелството, че заключението достигнато по време на биогеографския семинар в Румъния, е свързано с представени от страна на неправителствените организации (НПО) нови данни за находища на това местообитание, които са останали извън границите на защитените зони, но са в много по-добро консервационно състояние в сравнение с повечето от известните към момента на изграждане на Натура 2000 мрежата.

В тази връзка в момента се изпълнява проект „Развитие на Национална екологична мрежа Натура 2000, етап 2009г.” (финансиран от ПУДООС и изпълняван от БАН), чиято цел е допълване на информацията и подготовка на предложения за допълване на мрежата с нови зони или разширяване на съществуващите във връзка със заключенията за недостатъчност от биогеографския семинар.

В рамките на този проект е в процес на подготовка подробен анализ на данните за местообитание 1530*. Ще бъдат внесени предложения за включване в Натура 2000 мрежата на нови територии за това местообитание в съответствие с наличните нови данни. Според предварителни данни по проекта, местообитанието не е констатирано в сегашните граници на защитена зона „Река Мочурица” и не се предвижда внасяне на предложение за корекция на стандартния формуляр на зоната. Местообитанието е установено в непосредствена близост до зоната, извън нейните граници. Тази територия е на значително отстояние от трасето на АМ „Тракия”, видно от приложената карта.

В рамките на проекта се подготвя предложение за разширение на сегашните граници на зоната, така че да бъде обхваната площта на това местообитание. Това ще наложи допълване на одобрения стандартнен формуляр с описанието на характеристиките на приоритетното природно местообитание 1530* на тази нова територия. Новите предложения се очаква да бъдат представени на ЕК до края на месец септември 2010 г.

В рамките на оценяване качеството на доклада по оценка за съвместимост на АМ “Тракия” – Лот 3 и 4 върху засегнатите защитени зони, очакваната степен на въздействие върху приоритетното природно местообитание 1530* „Панонски солени степи и солени блата” бе внимателно анализирана.

Трасето на магистралата в участъка на с. Биково, община Сливен, засягащо горецитираното местообитание, преминава в периферен участък на защитена зона BG0000441 “Река Блатница” с дължина не повече от 600 м.

Оценката за степента на въздействието на магистралата върху защитената зона и местообитание 1530* в този участък е за незначително въздействие, тъй като ще бъде увредена по-малко от 1% от площта му, както и поради факта, че освен съществуващите канали, които се запазват при реализацията на магистралата, по проект са предвидени хидротехнически съоръжения, които могат да минимизират ефекта на фрагментация, предизвикана от възможна промяна в хидрологичния режим.

Защитена зона „Река Блатница”

Анализът на степента на въздействие на АМ „Тракия” – ЛОТ 3 и 4 върху природно местообитание 1530*, предмет на опазване в защитена зона BG0000441„Река Блатница”, съгласно данните от ДОС и допълнителните консултации с експертите – автори на ДОС, показва, че местообитанието се отличава с висока стабилност и устойчивост в продължителен период от време. Доминиращият в това местообитание вид Cynodon dactylon е добре познат със своята изключителна устойчивост. Той понася еднакво добре условията на преовлажняване, както и условията на продължителна суша. Предвид екологичната си пластичност, този вид може да устои на значителни промени в условията на средата, каквито не се очаква да настъпят при реализацията на магистралата.

В засегнатия от строителството участък липсват представители на типичните халофити, специфични индикатори за солените степи (1530*) като Puccinelia distans, Puccinelia convoluta, Camphorosma monspeliaca, Hordeum hystrix, Limonium spp. и др. Те не са представени и в незасегнатите от проекта участъци на защитената зона.

В Решение № 104-ОС/2009 г. на министъра на околната среда и водите са предписани условия да не се допуска пресушаване на влажни зони, както и изграждане на дренажи в участъка на защитената зона, консултирани със специалист фитоценолог, което осигурява стабилни параметри на ключовия параметър за зоната и местообитанието – водите.

Във връзка със съдържащите се в ДОС твърдения за грешка в стандартния формуляр и наличие на природно местообитание 1530* в границите на защитена зона „Река Мочурица”, считаме, че:

1. Предметът и целите на опазване на мрежата НАТУРА 2000 в България вкл. стандартните формуляри, са били обект на оценка от ЕК на Биогеографския семинар в Сибиу, Румъния през 2008 г. Всички защитени зони са одобрени от ЕК през декември 2008г., вкл. и тези на които е трябвало да бъдат коригирани стандарните формуляри. Защитена зона Река Мочурица не е сред тези зони;

2. Експертите по ДОС не са представили описание на този хабитат в защитената зона, а единствено видът Cynodon dactylon не е достатъчен за да се оцени степента на представителност, опазване и др. характеристики на хабитата. Доминиращият в това местообитание вид Cynodon dactylon е пластичен вид, който се среща в различни местообитания и при различни екологични условия. Той се среща и на сухи и на преовлажнени терени. Предвид екологичната си пластичност, този вид може да устои на значителни промени в условията на средата, каквито не се очаква да настъпят при реализацията на магистралата. В засегнатия от строителството участък, липсват типичните халофити, специфични индикатори за солените степи и блата (*1530) като Puccinellia distans, Puccinellia convoluta, Camphorosma monspeliaca, Hordeum hystrix, Limonium spp. и др. Те не са представени и в незасегнатите от проекта участъци на защитената зона, но се срещат в предложените за разширения на защитената зона участъци;

3. Експертите по ДОС не са предложили необходимата корекция в стандартния формуяр за този хабитат, което включва площно разпределение, степен на опазване и др.

Също така, въз основа на данните от стандартния формуляр за защитена зона „Река Мочурица” и данните от ДОС, направения теоретичен анализ, относно възможността в зоната да има наличие на приоритетното местообитание 1530 и неговото евентуално процентно увреждане, показва:

1. 
   На базата на разпределението по категории земи в защитената зона, максималната теоретично възможност за разпространение на местообитание 1530 е 71 % от територията на защитената зона: „друга орна земя” -15%, ”подобрени пасища” – 17% и “сухи тревни съобщества” – 39%. Площта, която може да бъде увредена или унищожена в този случай ще бъде 0,244% от възможното покритие на местообитание в зоната;
   
2. 
   По-вероятното разпространение на местообитанието и възможността да бъде направена грешка в стандартния формуляр е, ако възприемем, че типа земя „сухи тревни съобщества Dry grassland steppes”, представено с 2692 ха – 39% в зоната, представлява приоритетното местообитание 1530. Увредената площ в този случай ще бъде 0,53% от общата площ на това местообитание, което не може да бъде отчетено като значително въздействие.
   

Към момента Ви прилагаме подробни карти със ситуации на автомагистралата и Защитените зони конкретно за отделните участъци на Лот 3 и Лот 4. (Приложение 3 на електронен носител)

Водейки се от принципа на предпазливостта (вероятно наличие на хабитат в защитената зона и вероятност за увреждането му) контролният орган е направил оценка на вероятната степен на въздействие на базата на най-лошия възможен сценарий, изхождайки от наличните данни за хидрологичния режим в района, са предвидени съответни мерки в Решението по ОВОС.

Предвидената в т. 18 на Решението за изменение и допълнение по ОВОС на Министъра на околна среда и водите мярка за осигуряване на миграционнните коридори за видовете, предмет на опазване в защитените зони по време на строителството и по време на експлоатацията, осигурява подходящ хидрологичен режим за местообитанието 1530 от двете страни на магистралата и преодоляване на фрагментацията. С тази мярка предвиждаме миграционните коридори да бъдат реализирани през 150 м, въпреки препоръката дадена в хода на срещите с НПО за разстояние между тях 300 м.

Мерките от 5 до 8 от Решение № 104 – ОС/2009 г. са с превантивен характер по отношение на запазване на хидрологичния режим на реките и съществуващите канали.

По време на обществените обсъждания на ДОВОС бяха проведени срещи с представители на неправителствените организации за конкретизиране и уточняване на възможните мерки.

Беше постигнато съгласие, че фрагментацията на приоритетното местообитание може да бъде преодоляна с изграждане проходни съоръжения, които в участъците, за които има данни за възможна наличност на местообитанието са с размер и честота, гарантираща свободното преминаване на водите от двете страни на магистралата.

След проведени неколкократни срещи на експерти от МОСВ, природозащитните организации, Българско дружество за защита на птиците и др. с представители на АПИ, се констатира, че в проекта има достатъчен брой отводнителни съоръжения в посочения участък на АМ „Тракия”.

Освен проектираните съоръжения ще се изградят още допълнителни такива през около 150 метра, съгласно БДС EN 14 844 в близост до посочените километри: км. 256+650; 256+800; 256+950; 257+100; 257+250; 257+850; 258+000; 258+150; 258+300 и 258+500 през около 150м, съобразно терена. Това условие е заложено в Решението по ОВОС на МОСВ от 14.12.2009г. за обект АМ „Тракия”.

Тези съоръжения ще осигурят свободен обмен на повърхностни и подпочвени води между участъците на хабитат 1530 от двете страни на магистралата и са заложени в Приложение 10 за допълнително проектиране в тръжната документация за обекта.

Мерки за недопускане на замърсяване на водите: условия 23 и 25 от Решението по ОВОС; мерките 4, 5, 6, 17 (по предложение на БДЗП) Решението по ОВОС; условие 5 от Решение № 104 – ОС/2009 г.

Мерки за преодоляване на възможна трансформация на местообитанията: условия 1 и 4 от Решение № 104 – ОС/2009 г.; условия 6, 15 от Решението по ОВОС.

Конкретно за местообитание 1530* в Решение № 104-ОС/2009 г. на МОСВ са предвидени мерки, както следва:

1. 
   С цел намаляване на въздействията върху природни местообитания 1530*, 91E0*, 92А0 и 62АО и местообитанията на видове (голям гребенст тритон, червенокоремна и жълтокоремна бумка, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка, обикновена блатна костенурка, ивичест смок и др.), в участъците от магистралата, преминаващи през защитените зони, да се предприеме следното:
   

1.2. По цялата дължина на трасето, преминаващо през защитена зона BG0000441 “Река Блатница”, да се предвиди изграждане на дренажи за свободно преминаване на подпочвени води под пътното платно с цел опазване на местообитание 1530*. Местоположението им да се определи на фаза работно проектиране след консултация със специалисти в областта на фитоценологията.

1.3. Да не се предвижда усвояване на допълнителни терени извън габаритите на магистралата за временни пътища, разполагане на строителна техника, депа за строителни материали и съоръжения по време на строителството.

2. С цел осигуряване на миграционни коридори за земноводни, влечуги и бозайници, намаляване степента на въздействие върху местообитанията на тези видове, възпрепятстване на достъпа на екземпляри до пътното платно и намаляване на загубите в числеността им от прегазване, е необходимо в границите на защитените зони да се предвидят и изпълнят съоръженията, вкл. описаните в предложените смекчаващи мерки:

2.1. Ако няма предвидени друг вид проходни съоръжения, на подходящи места да се поставят под платното тръби (с диаметър 80-150 cm) за преминаване на дребни животни. Местоположението им да се определи на фаза работно проектиране след консултация със специалисти в областта на херпетофауната и бозайниците.

2.2. Проектирането на отводнителните водостоци да бъде по начин, позволяващ използването им за прелези за земноводни, влечуги и дребни бозайници.

2.3. Да се предвиди ограждане на пътното платно с ефективни мрежи, вкл. и на прелезните съоръжения в критичните участъци около реките, които да не допускат излизането на дребни бозайници и екземпляри от херпетофауната.

3. В участъка от трасето, преминаващ през защитена зона BG0000192 “Река Тунджа 1”, с ландшафтно-устройствен проект да се предвиди засаждане на едроразмерни фиданки от автохтонни видове характерни за защитена зона (върба, елша, бяла и черна топола) и да се осигури отглеждането им най-малко три години. Да не се използват инвазивни растителни видове като айлант, аморфа, псевдоакация, американски ясен, ясенолистен явор и др.