Въпроси и отговори за съвременната младеж Ние, хората от така наречената „средна възраст”

Ние, хората от така наречената „средна възраст”, сме длъжници към българската младеж. Длъжници сме спрямо младите хора на България, понеже в съдбоносното време, в което живеем, не сме направили всичко, за да им помогнем да се ориентират по-добре в твърде сложната обществена ситуация. Не сме споделили – докрай и с безпощадна искреност и самокритичност – собствения си житейски опит, грешките и сполуките, идеалите и копнежите, разочарованията и провалите си. Не сме погледнали достатъчно прозорливо в бъдещето, за да открием в него пътека не само за себе си и своето поколение, но и за тях – нашата единствена надежда за утрешния ден. И на родината, и на света.

Длъжници сме и такива ще останем, ако не кажем на момчетата и момичетата от нашата кръв цялата истина: за себе си и за света, в който живеем. А това е свят на лъжовност, в който купища заместители и откровени фалшификати са обявени за скъпоценности от най-висока проба. Свят, в който всичко се купува и продава според пазарната цена. Дори и човешката съвест...

В състояние ли сме да предпазим нашата младеж от сурогатите на упадъчната масова култура, която залива като мръсна вълнá цялата планета? Масовата култура – рожба на високо цивилизования и интелектуално извисен западен социален модел, – която се крепи (и то доста здраво!) върху два солидни стълба: насилието и разюзданата сексуалност. Как да обясним на нашите деца, че човешкото общество не би могло да се гради върху такива измамни опори? Че стъпването върху тях не води нагоре, а надолу? И че с всяка крачка опасната близост до пропастта на падението става все по-реална...

Ще ни разберат ли младите хора на България, ако се постараем да им обясним, че музиката, която слушат, разрушава не само слуха, но и душата им? Че филмите, които гледат, са само сянка на истината? Че алкохолът и цигарите не предлагат сигурност и не демонстрират зрелост, а са утеха за неосъществени мечти? Че в бездната на наркоманията се свлича дори и безсмъртното начало у човека? Че властта и славата са ден до пладне и обикновено се заплащат според тарифата на непростимите компромиси? Че върховете в кариерата не са доказателство за действителното качество на човека? Че най-важното на тази земя не са притежанията, а творческият устрем и съхраненото достойнство?

Как да ги убедим във всичко това, след като те гледат поредния вариант на „Биг брадър”, от който им става пределно ясно, че на този свят всичко може да се направи за пари. ВСИЧКО!

Как да ги приобщим към истините, които сме прегърнали след извървения път на познанието и мъчителна битка срещу собствените си слабости, след като от всички страни ни залива лавината на лъжата? – Новоизлюпени в преходния период политици (страдащи от неизлечимата мания за незаменимост), лидери на всякакви организации (включително фантоми с неустановен произход), общественици и купени журналисти, гласовити моралисти и хора с тежки досиета, търговци на стоки и на нравствени стойности, зле прикрити лицемери и безскрупулно открити вулгаризатори, духовници без призвание и манипулатори по призвание, перачи на народни пари и блюдолизци до трапезата на новобогаташите... Всички те вкупом ни убеждават колко справедлив е светът на нищетата – материална и духовна, – в който живеем, колко закономерно е те да благоденстват за наша сметка, колко нормално е да гледаме и да слушаме ежедневно новини за престъпления, изгаряща човешка болка, разорения и всякакви други бедствия... Тези царе на лъжата се опитват всячески да ни внушат, че не само не бива да страдаме, но и на колене трябва да паднем пред тях за всички благодеяния, с които ни обсипват.

И когато ние сведем очи в безпомощно примирение пред цялата наглост на властимащите и цялата пасмина техни глашатаи и добре платени слуги, свивайки тихо рамене в неизразим гняв и диво безсилие, тогава погледите на младите момчета и момичета се впиват като оси в гърбовете ни. Те не могат да ни вярват, докато ние с робско бездушие носим на плещите си товара на лъжата. И са прави!

Нерядко по улиците чувам разговори на млади хора, които с единия крак са вече извън България. При първа възможност ще заминат за чужбина да работят или да учат. Повечето от тях – всъщност почти всички – няма да се завърнат. И най-елементарното сравнение с обстановката в страните, където отиват (а това са общества с превъзходна вътрешна организация, образцов ред и чистота, при стриктно спазване на законите), не е в полза на отечеството. За какво да се връщат в хаоса, мръсотията, шумотевицата и блатото на низките страсти?! При липса на каквато и да било гаранция за реализация тук и сега... Те са по-умни от нас и знаят, че нищо в живота не се повтаря, а най-вече – младостта. И никой не може да ги обвинява, че търсят щастието си навън. Всеки се ражда със свещеното право да го търси и открива там, където намери за добре. В нашата страна то е част от илюзията, с която упорито ни хранят вече толкова време. Не ми е известен случай на оцеляване след подобна диета...

Вече двадесет години България се е превърнала в една огромна говорилня. Всеки, по всяко време и на всяко място, и по всякакъв повод дърдори ли дърдори. Вярно е – вече можем да кажем всичко и за всекиго. Не е като през тоталитарния период, когато такова безумие се заплащаше с продължителна ваканция в Белене или дори директна среща с някого от класиците на марксизма-ленинизма (т.е. с летален изход). Всеки си говори каквото си иска. И никой не го слуша...

Нямаме право да задържаме младите хора на България тук, където те не съзират перспективи пред себе си. Ще изстрадваме всяко тяхно заминаване, ще се радваме на успехите им по чужди земи и тайно ще си мечтаем да си дойдат. Ала преди да се обречем на безутешната болка от раздялата, преди да ги призовем да влеят наученото и усвоеното в родната мелница на съзиданието, наш дълг е да сторим нещо за собствената си страна. Да я направим привлекателна за поколенията след нас.

От дълги години работя със студенти и изпитвам истинска душевна наслада, когато откривам сред тях личности с благородна нагласа и висок жизнен идеал. Уверявам ви – те никак не са малко! Удоволствие е да споделиш с тях знание и личен опит. Радост е да наблюдаваш сериозното им отношение към изпитанията на битието и упованието им в идеали, далеч надхвърлящи земните измерения. Те живеят, трудят се и израстват по своя път, водени от вяра в една висша справедливост и Любов.

Затова намирам сили да се обърна към техните връстници и да им кажа: винаги и за всичко има изход! Не унивайте! Не вярвайте на лъжците и мошениците, които извращават истините за живота! Те ще си отидат, а вие ще останете. Утрешният ден на България и света е ваш.

И най-вече не вярвайте на онези, които се стараят до изнемога да ви убедят, че всичко на този свят се купува, че човек може да направи всичко за пари. Те утре ще се опитат да купят и вас. И не за ваше добро, а за своето.

Не им вярвайте, че животът е състезание или бойно поле. Той е само едно голямо училище, в което всички сме ученици от различни класове.

Великият поет, мислител и философ Йохан Волфганг фон Гьоте заявява: „Ако изгубиш богатство – нищо не си загубил. Ако изгубиш имот – малко си загубил. Ако изгубиш чест – всичко си загубил.”

Скъпи приятели, истината не е във видимите неща, а в невидимите.

Познавам твърде богати хора и между тях няма нито един щастлив. Задоволен – да. Но не и щастлив. Задоволена е свинята, когато се наплюска и започне да се въргаля в кочината. Щастлив е човекът, у когото се е пробудил творецът и който умее да създава блага – за ближните и за себе си.

В дни на безпътица и лъжа, на мрак и бездуховност, каквито са нашите, би трябвало да потърсим пламъчето на Истината. Да го вземем в шепа, да го разпалим и пренесем навред, според силите си. И доколкото сме прогледнали в тъмното, да помогнем и на другите да открият вярната пътека към бъдното.

Това, което най-много липсва на българската младеж (а и на световната), е един висок жизнен идеал. Той не се дава наготово. Трябва да се потрудиш и първо да дадеш нещо от себе си, за да го получиш и съхраниш, а после – и да го следваш.

Такъв идеал предлагат великите духовни учения. Всички те са изпитвани и проверявани безброй пъти през вековете. Всички те – и древните, и съвременните –заслужават доверието на своите последователи. Всички те са родили плодовете на духа в сърцата на приелите ги с вяра и упование.

Мощна и благодатна е духовната традиция по българските земи! От епохата на ненадминатия певец, цар и първожрец Орфей, през славните подвизи на светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий и обгърнатата в мистериозност фигура на предводителя на богомилството Боян Магът, та до наши дни. След класацията „Великите българи” (2007 г.) нашите сънародници вече по-добре познават духовно-културното наследство на българския духовен Учител с планетарна мисия Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944), познат и с духовното си име Беинсá Дунó. Позволете ми да почерпя от богатството на неговото Слово, за да го предложа на съвременната младеж.

Учителят Беинса Дуно е изградил завършена система за здравословен и пълноценен живот. Тя е стъпила върху основите на логически свързани и взаимно допълващи се принципи, методи и средства. Тук ще цитирам само четири от правилата, които – ако бъдат осмислени и спазвани – ще допринесат определена полза и за тялото, и за духа ни. Те са валидни за всички хора, за всякаква възраст, но ги предлагам специално на вниманието на младежите.
Правилно да мислим, правилно да дишаме, правилно да се храним, правилно да работим.
Нека да ги разгледаме поотделно.
1) Правилната мисъл.
Учителят Беинса Дуно я нарича „права”. Тя е плод на адекватното, целесъобразно, логически издържано и позитивно мотивирано мислене. Правилната мисъл е израз на мъдрост, надминаваща човешката. Тя е не само най-вярната за дадената конкретна ситуация, но и от гледна точка на цялостното духовно развитие на човека.

Всяка правилна мисъл е проява на висшата безсмъртна природа у нас.

В биологически (материален) смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли.

Правилното мислене изгражда личността като творец, като създател на новото, прогресивното в света.

Най-великата, най-мощната сила в Космоса е мисълта. Чрез нея можем да създадем както своя рай, така и своя ад още тук, на земята. Цялата Вселена представлява една въплътена, една материализирана мисъл на Твореца, Когото вярващите хора наричат „Бог”.

Когато мисълта бива насочвана от мъдрост, когато е изпълнена с любов, когато нейна опора е истината, тогава тя – мисълта – е способна да твори чудеса.

Правилната мисъл прави човека недосегаем спрямо злото. Освен че той самият става неспособен да извършва зло, то не може да го засегне.

Правилната мисъл съдейства за разгръщането на вътрешния потенциал на човека. Тя му осигурява свобода в нашия свят на толкова бариери и ограничения.

Както е известно от модерната наука, дишането е основен жизнен процес, посредством който бива доставян кислород за окислителните процеси в организма и, в крайна сметка, се поддържа неговото (на организма) правилно функциониране.

Древната мъдрост на Изтока е разработила още преди хилядолетия стройна система за правилно дишане. Индийските духовни Учители, посветените в системата „Йога” са я нарекли „пранаяма” (от санскритското понятие „прана” – първоначална жизнена енергия, която се съдържа във въздуха). Векове преди християнската ера индийците са усвоили множество дихателни упражнения, чрез които постигат цялостно подобряване на здравословното си състояние, включително и значително дълголетие. Една от духовните практики, които предлагат комплекс от подобни упражнения с доказана стойност, е Хатха-йога.

Голяма част от здравословните ни проблеми възникват поради неправилното ни дишане – плитко, непълноценно. И обратното – повечето заболявания могат да бъдат излекувани чрез правилно дишане. Сиреч – чрез целесъобразно приемане на жизнените енергии от въздуха.

Простичък пример: ако изпитвате някакво неразположение или получите криза, направете девет дълбоки вдишвания. Веднага ще получите облекчение.
3) Правилното хранене.
Храненето е от изключително значение и за физическото, и за душевното здраве на човека. Преди всичко останало трябва да се научим именно да се храним правилно. От всички същества на нашата планета за жалост точно човекът – засега! – се храни най-погрешно.

Учителят Беинса Дуно излага няколко важни препоръки за здравословно хранене:

• 
  Решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната.
  
• 
  Храната да е чиста и прясна.
  
• 
  Никакви консерви.
  
• 
  По-добре да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки.
  
• 
  Да не се смесват безразборно храните (т.нар. разделно хранене).
  
• 
  Никога да не се преяжда.
  
• 
  Осигуряване разнообразие на храните.
  
• 
  Да не се консумират ферментирали храни и напитки.
  
• 
  Предимство за суровите пред готвените храни.
  
• 
  Да приемаме храна само след изгрев и преди залез слънце.
  

До наше време човечеството е употребявало и употребява предимно тестени, месни и млечни храни и по-малко растителни. Навлизаме в епоха, когато превес постепенно ще придобият растителните – плодове, зеленчуци и ядки.

В по-далечното бъдеще човекът вече няма да се нуждае от веществена храна, а ще приема в чист вид енергиите от Космоса. На някои това им изглежда неосъществима утопия, но има живи примери за подобно поддържане на жизнените процеси – например, хора, които се хранят само със слънчева енергия.

Ала тъй като тази перспектива е още твърде далечна, нека засега да се концентрираме върху правилното хранене с наличните днес хранителни продукти. Към предоставеното от Учителя Беинса Дуно ще добавим още няколко съвета:

• 
  да се храним с пълна концентрация и благодарност за това, че и днес имаме „насъщния си хляб”;
  
• 
  да се храним, само когато сме напълно спокойни, освободени от напрежението и грижите на ежедневието;
  
• 
  да не забравяме, че начинът на хранене говори недвусмислено за общата ни култура и равнище на интелигентност.
  

Според Учителя Беинса Дуно най-добрата храна са плодовете. Те спомагат за пречистването както на тялото, така и на мислите и чувствата на човека.

В основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Месната храна е най-нездравословна не само поради ярко изразената си токсичност, но и заради крайно отрицателната енергия, натрупана в нея при отнемането на живота на съществата, които служат за храна на месоядците.
4) Правилната работа.
В случая разглеждаме понятието „работа” в максимално широк смисъл – като всичко, което вършим.

Учителят Беинса Дуно разглежда три стадия в отношението на човека към това, което върши. Във възходящ ред те са: мъчение, труд и работа.

За мъчение говорим тогава, когато човек върши нещо по принуда. Например, трудът на робите – през робовладелския обществено-икономически строй, до премахването на робството след Гражданската война в САЩ, та до ХХ век.

За труд става дума, когато човек върши нещо за пари – например, за да изхранва себе си и/или семейството си. Това е т. нар. икономическа принуда. Характерна е най-вече за капиталистическата обществена система, но остава в сила и в наши дни. Всеки от нас е запознат със западното филмово изкуство и знае какво изпитва онзи от героите, когато по някаква причина изгуби работата си.

Работата в тесния смисъл на думата е това действие на човека, когато той – независимо какво извършва – дава най-доброто от себе си. Независимо дали мете тротоара или пренася торби с цимент, седи зад бюрото и натиска клавишите на компютъра или продава зеленчуци на пазара, или пък решава интегрални уравнения, осъзнатият за стойността на своите усилия човек винаги е напълно концентриран в извършваното и се стреми да даде максимума на възможностите си. Учителят Беинса Дуно е формулирал това отношение на личността по следния начин: „Върши всичко така, сякаш го вършиш за Бога!”
Това са четирите простички рецепти, които учението на Бялото братство в редакцията на Учителя Беинса Дуно предлага на всички хора, включително и на младото поколение, за постигане на пълноценно и здравословно съществуване. Разбира се, има и твърде много други, но засега ще се ограничим с цитираните.
Скъпи млади приятели, животът наистина е пред вас. И само от вашите лични стремежи и въплътени усилия зависи в какво ще го превърнете.

Хората с материалистически убеждения твърдят, че човек умира окончателно, когато угасне и последният спомен за него. За тях смъртта на тялото е Краят, след който идва Нищото.

Проблемът за безсмъртието на човека не е свързан с физическото тяло, а с духовното начало у него. И с още нещо – със степента, в която човек е проявил себе си като творец.

Още от юношеска възраст си мислех с какво оставено след себе си човек би могъл да влезе в историята. Като ученик в осми клас най-сетне достигнах до прозрение, което споделих с момчето, с което седяхме на един и същи чин. Казах му: „За да остане в историята, човек трябва да напише книга!” Той ме изгледа учудено и не отвърна нищо.

Сега вече, през призмата на половинвековния си житейски стаж и изкристализиралия опит, бих искал да добавя – независимо дали ще оставим след себе си материална следа или не, независимо дали сме прекарали на тази планета 20, 30 или 100 години, реалното ни присъствие в историята зависи в най-висока степен от това, да останем верни на себе си и на предназначението си.

А това означава само едно – да разберем кои сме, защо сме тук и да извървим до край пътя към целта на земния ни живот.

От сърце ви го пожелавам, скъпи момичета и момчета от България и цялата Земя!

Константин Златев