Въпроси, които се задават много често



страница2/10
Дата10.02.2018
Размер1.36 Mb.
#56509
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Святият Дух е също божествена Личност, но с различни функции от Божия Син. Той е наш Утешител (Йоан 14:26) и Застъпник, Той ни помага да разберем истините на Библията (Йоан 14:17), Той се застъпва за нас пред бога с правилната молитва (Римляни 8:26) и без Него изобщо не можем да приемем Исус като наш Господ и Спасител (1 Коринтяни 12:3).

Молитвата: Исус учи учениците Си, а заедно с тях и нас, да се молим на Отца (Матей 6:9-13). Когато апостол Йоан пада, изплашен от силата на ангела, и иска да му отдаде почит, Божият пратеник решително отказва: "Недей! Аз съм съслужител на теб и на братята ти... Поклони се на Бога" (Откровение 22:9). Също така молитвата към Исус Христос е не само възможна, но след Неговото идване на този свят е и задължителна. Той сам казва на учениците Си: "Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите" (Йоан 16:24) и "Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя" (Йоан 14:14). Колосяни 3:17 обобщава всички наши думи и дела, а с това и молитвите ни към Христос: "И каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог Отец." Исус е единственият Посредник между Бога и човека (1 Тимотей 2:5) и затова ние можем да се обърнем с молитва към Него. първият мъченик Стефан е описан като човек, "пълен със Светия Дух" (Деяния 7:55). До нас е достигнала неговата молитва към Исус: "Господи Исусе, приеми духа ми" (Деяния 7:59). Също така по време на живота Си на земята Господ Исус е бил почитан като Бог и Той е приемал това. Виждаме това в случките с прокажения (Матей 8:2), с изцеления слепороден човек (Йоан 9:38) и учениците Му (Матей 14:33), които Му се покланят. В Библията това е най-висшият израз на преклонение и обожание. За молитва към Светия Дух не намираме никакви указания в Библията.


2. ВЪПРОСИ КЪМ БИБЛИЯТА (ВББ)
Настоящият комплекс от въпроси, който си отнася до валидността и истинността на Библията, е от основно значение. По тази причина в главата се разглеждат само четири въпроса и според тежестта на тази тематика техните отговори са по-подробни и изчерпателни.
ВББ1: Библията все пак е написана от хора и затова е относителна. Как можете да твърдите, че тя е от Бога и че всичко в нея е вярно?

ОББ1: Нега разгледаме въпроса за библейската истина с помощта на един избран пример, който има предимството да може да се описва математически. Библията съдържа 6408 стиха с пророчества, от които 3268 вече са се изпълнили, а останалите се отнасят до бъдещи събития. Нито едно пророчество не се е сбъднало по начин, различен от предсказания. Няма друга такава книга в световната история. Тук имаме такова съдържание на истина, каквото няма никъде на друго място, което освен това, може да се изрази и математически. Нека си зададем въпроса дали е възможно толкова много пророчества да се изпълнят съвсем случайно, т.е. дали тяхното сбъдване може да се обясни без действието на Бога. За целта ще използваме математическия апарат на теорията на вероятностите. В следващия изчислителен модел не се съобразяваме с това, че понякога повече стихове описват едно пророчество, а може и един стих да съдържа повече пророчества. Също така в сметката не влиза, че някои пророчества се споменават многократно. Тези опростявания на модела се компенсират по-нататък при изчисляване на основната вероятност.

Ако приемем твърде високата вероятност р = 0,5 за случайно сбъдване на отделно пророчество, то общата вероятност w за сбъдналите се досега 3268 може да се пресметне математически. Тя възлиза на w = 2-3268 = 1,714 х 10-948. Пророческите твърдения са от такъв характер, че сбъдването на описано събитие математически би могло да се формулира като 1 към 1000 до 1 към няколко милиона. С допускането 1:2 (= 0,5) виждаме, че това не може да бъде случайно. За уравнение на стойностите за w нека разгледаме някои от съществуващите системи за тото. Ако вероятността за улучване на шестица в популярното тото "6 от 49", т.е. от 49 полета с нарастващ номер, възлиза на 1:14 милиона, то нека си зададем въпроса: с колко полета би трябвало да се разшири един тото фиш, при който също трябва да познаем 6 числа, за да достигнем до тази вероятност, която изчислихме за случайното изпълнение на 3268 пророчества? Какво бихме могли да предложим?

а) Големината на игрище за тенис?

На площ А = 1,525 х 2,74 кв. м. = 4,178 кв. м. се съдържат L = 176140 полета с големината на тези от обикновения фиш.

б) Големината на футболно игрище?

При А = 7350 кв. м. са възможни 459 375 000 полета.

в) Повърхността на цялото земно кълбо?

При А = 510 млн. кв. км. са възможни L = 31,3653 х 1018 полета, при което 1018 означава един трилион и един милион билиарди.

Ако пресметнем вероятността при L номерирани полета да изтеглим 6 печеливши, то за горните повърхности се получават следните стойности:

а) w = 1:0,4 х 1030 или 2,5 х 10-30

б) w = 1:1,3 х 1049 или 7,66 х 10-50

в) w = 1:1,3 х 10114 или 7,56 х 10-115

От тези стойности на w виждаме, че сравненията са напълно достатъчни. Математическият резултат за броя на полетата просто спира дъха. Дори и да вземем на помощ общия брой на всички атоми във Вселената 1080, който сам по себе си е непредставим - това е 1 с 80 нули или числото 10 милиарда, умножено 8 пъти по себе си. Свръхастрономическото число 2,74 х 10164 полета се получава при друго надминаващо представите ни сравнение: ако си представим толкова вселени, еднакви по големина на нашата, колкото атоми се съдържат в нея, то общият брой на всички атоми във всички тези вселени ще бъде с 27400 пъти по-малък от необходимия брой на полетата във фиша (вж. Г1).

От горните разсъждения можем да направим един единствен извод: пророчествата имат божествен произход. Те не могат да идват от човек. Изчисленията ни водят до такъв резултат, който Исус в молитвата Си към Отца (често наричана "първосвещеническа молитва") свежда до простата формула: "Твоето Слово е истина" (Йоан 17:17). Така че Библията не може да има човешки произход. "Цялото Писание е боговдъхновено" (2 Тимотей 3:16). Бог е използвал избрани хора, на които е дал необходимата ни информация, за да могат да я предадат на нас, без тя да бъде повлияна от техните личности, характери или възприятия. Повече по този въпрос можете да намерите в трите подраздела от приложението "Основни сведения за Библията": I. 1. за нейния произход; I. 2. за нейната истинност; I. 3. за проверката на нейните истини.


ВББ2: Как мога да проверя дали Библията е вярна?

ОББ2: Дали един математически формулиран физичен процес или описана химическа реакция ще протече при дефинираните условия, или не, не се решава на масата за дискусии, а чрез провеждане на съответния експеримент. За разлика от всички останали писания на идеологии и религии, Библията посочва методи, чрез които нейната истинност може да се докаже чрез експеримент. Този, който не философства, а иска истински да се убеди, е поканен да участва в един експеримент, зад който стои сам Бог:

"Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех." (Исус Навин 1:8).

Този експеримент се състои от три части:

1. Запознаване с описанието на експеримента: първоначално е необходимо чрез интензивно четене да се запознаем със съдържанието на Библията.

2. Провеждане на експеримента: на второ място е необходимо да се постъпва според дадените указания.

3. Проверка на експерименталните данни: всички хора желаят да имат успешен брак и семейство, професия и свободно време. Въпросите, отправени към съветниците в жълтата преса са убедително доказателство за това. Нито един психолог-консултант по въпросите на семейството, производството или политиката не разполага с абсолютна рецепта за успех. Само Библията дава гаранция за успех и мъдри действия.

Който проведе този експеримент, винаги идва до положителна равносметка. Няма опасност от загуба или риск, няма изгубен залог, както при тотото, нито изгубени лихви, както при кредитите. Този, който опита с Библията, си има работа със самия Бог и винаги ще има печалба. (Други възможности за опити са дадени в приложението "Забележки към Библията" част I.2. за истинността на Библията).
ВББ3: По какво се различава Библията от всички останали книги в световната литература?

ОББ3: Библията се различава много и решително в много аспекти от всички останали книги в световната история. Тя представлява своеобразно, неповторимо и несравнимо произведение:

1. Въпреки че е съставяна в продължение на над 100 години, тя показва неповторима последователност: Библията е писана за един период от повече от 1500 години от около 45 писатели с различен произход и професии. Сред тях са университетският възпитаник Мойсей, главнокомандващият Исус Навиев, министър-председателят Даниил, придворният Неемия, царят Давид, говедарят Амос, рибарят Петър, митничарят Матей, майсторът на шатри Павел. Различните части на Библията са възникнали на най-различни места като напр. в пустинята (Мойсей), в затвора (Еремия), в двореца (Даниил), по време на път (Лука) или на заточение (Йоан), и при всевъзможни настроения на авторите като радост, любов, страх, грижи, страдание и отчаяние. Тематиката на Библията е единна и смислово свързана въпреки различните обществени слоеве, от които произлизат нейните автори и небивалия преди и след нея период от 60 поколения, през който тя се е появила. Писателите засягат стотици теми с особено впечатляваща хармония и последователност. Ако по едно такова голямо разнообразие от теми бяха работили само хора, живели през такива отдалечени една от друга епохи и толкова различни като личности, без Божието действие, то опитът показва, че не би могло да се очаква никакво единство. Забележително е как библейското учение за Бога и спасителният Му план за хората преминава като червена нишка през цялата Библия.

2. Библията съдържа такова разнообразие от литературни жанрове, което не се среща в никоя друга книга (вж. тезис Б58 в приложението, част I). Тук отсъстват такива видове, които не са длъжни да говорят истината, като приказките, легендите, басните, преданията. Също така не намираме преувеличения, характерни за сатирите, фарсовете и комедиите.

3. Библията се характеризира със забележителна многостранност. Тя е едновременно и книга на вярата, и на законите, и историческа книга. Тя дава основите на многобройни области на знанието и съдържа хиляди житейски правила за различни ситуации. Тя е най-добрият брачен консултант и описва как трябва да се отнасяме към родителите, децата, приятелите, враговете, съседите и роднините, към чужди и гости, към братята и сестрите във вярата (по-подробно във въпроса ВЖ3). Тя говори за произхода на света и живота, за същността на смъртта и края на света. Тя ни разкрива естеството на Бог Отец, Неговия Син Исус Христос и действията на Светия Дух.

4. Библията е единствената книга с изключително надеждни пророчества. Пророчествата на Библията имат божествен произход (1 Царе 9:9; 2 Царе 24:11; 2 Петрово 1:20-21) и затова не могат да се намерят в нито една друга книга на световната история (нито в корана, нито в писанията на френския окултист Нострадамус). Периодите от време между пророчествата и изпълнението им са толкова големи, че дори и най-строгите критици не могат да твърдят, че пророчествата са написани едва след настъпването на събитията (по-подробно в Г1).

5. Времевият обхват на Библията не се среща никъде другаде. В своите сведения Библията се простира от началната точка на оста на времето (от сътворението) до самия й край (Откровение 10:6). Никоя друга книга не ни казва нещо определено за началото на времето и не дръзва да описва събитията в крайната точка на времевата ос. Освен това Библията говори за вечността, за онази действителност, в която законите на времето не важат.

6. Нито едно от твърденията на Библията не се е оказало погрешно. Никога не се е налагало научните основи на Библията да бъдат ревизирани въз основа на експериментални резултати. Напротив, има много примери за това как естественонаучни описания в Библията биват потвърдени от изследванията векове по-късно (напр. броят на звездите: Г1), структурата на земята (Г1).

7. Нито една книга не описва човека толкова реалистично колкото Библията. Няма нито едно комедийно преувеличение, нито ретуширани биографии и обожествени герои, които да прикриват или смекчават отрицателните страни в човешката природа. В Библията не се премълчават греховете на патриарсите (Битие 12:11-13), прелюбодейството на Давид (2 Царе 11) и нередностите в църквите (1 Коринтяни 1:11; 2 Коринтяни 2:1-4).

8. Както никоя друга книга Библията обхваща явления, които при тогавашното ниво на знанието не би могъл да предугади нито един човек (напр. космическите лаборатории, орбиталните станции: Авдия 4) и включва в учението си ситуации, появили се след много векове (напр. наркоманията: 1 Коринтяни 3:16-17; генното инженерство: вж. въпроса ВЖ10).

Дори само тези осем изредени особености разкриват Библията като една изключителна книга, с която никоя друга не би могла да се сравнява и в най-малка степен. Историкът Филип Шаф описва много сполучливо неповторимостта на Светото Писание и Този, за когото то говори:

"Този Исус от Назарет победи без оръжие и пари много повече милиони хора отколкото Александър, Цезар, Мохамед и Наполеон. Без наука и образование Той хвърли повече светлина върху божествените и човешките неща отколкото всички философи и учени взети заедно. Без реторика Той говори думи на живота, както никой преди Него и след Него не е говорил, и постигна такова въздействие, каквото никой оратор или поет не е постигнал. Без сам да запише нито ред, Той задейства толкова много пера и даде толкова много материал за проповеди, речи дискусии, учения, произведения на изкуството и хвалебствени песни - повече от всички мислители и творци на античността и съвремието" (Дж. Макдауъл, Проверка на Библията).

Ако по отношение на броя на думите (783137) и буквите (3566480 според английската King James) Библията може да се обхване точно, то пълнотата на нейните идеи е неизброима. Човешкият живот е недостатъчен, за да се обхване цялото й идейно богатство (Псалм 119:162). Затова можем да четем Библията като една единствена книга, без това да ни омръзне или до скучае. С всеки нов прочит се откриват нови идейни насоки и връзки с други текстове. Така стигаме до един важен извод: Библията е единствената божествена книга. Нейната истинност е гарантирана и узаконена от Бога (Псалм 119:160; Йоан 17:17).


ВББ4: Има ли днес нови послания като допълнение към Библията? Бог не е ли по-велик от Писанието и не може ли да говори директно на някого?

ОББ4: Трябва да правим разлика между двата начина, по които Бог говори на хората: валидната за всички хора в еднаква степен Библия и индивидуалното водителство от Бога в живота на всеки отделен човек.

1. Допълнения към Библията. Успоредно с възникването на библейските Писания чрез призвани и упълномощени от Него хора (Еремия 1:5; Галатяни 1:12) се появяват и лъжепророци със собствени послания. На въпроса: "Как ще познаем, коя дума Господ не е казал?" (Второзаконие 18:21), който вълнува и нас, Бог дава като отговор един решаващ критерий за проверка на истината:

"Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне и не се изпълни, тази дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да не се боиш от него." (Второзаконие 18:22)

Също в Проповедта на планината Исус предупреждава за лъжепророците и разкрива признаците за тяхното разпознаване:

"От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове" (Матей 7:16-17).

Апостол Йоан не по-малко настойчиво предупреждава за тази опасност: "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист... Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога" (2 Йоан 7, 9).

Само Библията е Божието откровение. За последен път Бог говори чрез Своя Син, след което няма повече откровения (Откровение 22:19). Нищо повече не може да се прибави към словото на Библията. Още в своето време апостол Петър предупреждава за "гибелни ереси" (2 Петрово 2:1), които със собствените си учения водят хората към погибел. Добавките или изопаченията на Библията на Джоузеф Смит (книгата на Мормон), Якоб Лорбеер (Приятели на новото откровение), Ч. Т. Ръсел (Свидетелите на Йехова), Дж. Г. Бишоф (новоапостолите), М. Бейкър Еди (Християнска наука) и др. не са никакви божествени послания, а жалки заблуди на лъжеучители и измамници. Бог не дава допълнителни откровения, а само нова светлина върху това, което вече отдавна е казал СЗ и НЗ. Така че Библията е единственият валиден източник на информация и единственото мерило, с което можем да проверяваме всичко. Също и цитати на днешни съвременници, започващи с формулата: "Бог ми каза..." поради гореказаното се нуждаят от строга проверка.

2. Индивидуално водителство от Бога. Често пъти ние бихме желали в определени ситуации да имаме директно слово от бога. бог би могъл да го направи, но това не е Неговият метод. Мартин Лутер, Джон Уесли, Хъдсън Тейлър или Били Греъм са били и са изтъкнати Божии мъже и са извършили необикновени дела. Те са се уповавали на Божието Слово и са получавали от него импулси за благословената си работа. Нашата молитва "Научи ме, Господи, на пътя Си" (Псалм 86:11) изисква Божието действие в живота ни. Това е въпрос на опит и едва после се разкрива като Божия намеса, но всичко това става безшумно, без да чуваме осезателно Божия глас.

 

3. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СЪТВОРЕНИЕТО, НАУКАТА И ВЯРАТА
ВС1: Има ли преход от неживата природа към живите организми?

ОВС1: Основната причина за съществувалото по-рано рязко разграничение между неорганична и органична химия е, че в природата, неповлияна от човешка намеса, органичните съединения възникват само чрез активността на живите организми. Със смъртта на организма започва обратният процес: Органичните съединения са разлагат до своите неорганични съставни части. След като химикът Ф. Вьолерпрез 1828 г- превърна безспорно неорганичния амониев цианат в органичното съединение пикочна киселина, тази принципна разлика вече не съществува. Днес ние сме в състояние чрез целенасочена и планомерна дейност да синтезираме многобройни органични съединения. При това тук безусловно са необходими познания по химия и технология, т.е. необходимо е влагането на интелект. Ако разгледаме живите същества, ще установим, че на физико-химично ниво в растенията и животните и в човека няма процеси, които да противоречат на физикохимичните процеси извън живите организми. Известните природни закони тук са в пълна сила. Така че между живата и неживата материя няма някаква принципна разлика на нивото на физиката и химията. В своите трудове за възникването на първите живи същества от първичния бульон неодарвинистите отиват по-далеч, като казват, че има сравнително гладък и безпроблемен преход от неживата материя към живите организми. Живият организъм обаче не бива да се бърка с материята на живите същества. Организмът като цяло не може да бъде разбран въз основа на изолираното обяснение на отделните му съставни части и процеси. Организмите съдържат като важна съставка информацията, тази духовна величина, която материята не може да произведе сама. Тя е причината всяко живо същество да се стреми към определена форма и да е в състояние да се размножава. В неживата природа не съществува принципът на размножение (репродуциране въз основа на запаметена информация). Информацията е същественият критерий, по който живият организъм се различава от неживата материя. По същия начин възникването на една индивидуална форма, за разлика от образуването на кристалите, няма нищо общо с обусловената физико-химична закономерност на структурата. При феномена живот става въпрос за друго качество, което е извън рамките на физиката и химията. Така наречените еволюционни експерименти, които искат да докажат възникването на живота като чисто физико-химично явление, също потвърждават нашето твърдение: Не е възможно да възникне информация при физико-химичен процес!

- При широко цитираните експерименти на Милър можаха да бъдат синтезирани основните съставни части на протеините - някои аминокиселини - но информация не възникна. С това този опит излиза извън рамките на еволюционните експерименти.

- Разработеният от М. Айген хиперцикъл е един чисто мисловен експеримент без всякакво практическо потвърждение (по-подробно в Г4). С помощта на така наречените "еволюционни машини" Айген иска да експериментира еволюцията. В "Билд дер висеншафт" (бр. 8,1988, стр. 72) той твърди: "В една от нашите машини поставихме бактерии, които да еволюират... Този проект вече има успех. Само след 3 дни изолирахме мутант, който показваше съответната устойчивост. Този пример доказва, че е възможно еволюционният процес да се стимулира в лабораторни условия." Такива изказвания създават впечатлението, че еволюционният експеримент е бил успешен. В действителност тук се изхожда от вече съществуващи живи организми. Тук също не е възникнала нова информация, а се правят опити със съществуващата, които не допринасят с нищо към въпроса за нейното възникване.

Налице е един забележителен факт: Нито една лаборатория по света не е успяла да "произведе" жив организъм от неживи органични вещества. Значението на този факт нараства още повече, след като биопехнологията успя да разработи възможности за манипулация с живите организми. Биотехнологията изхожда винаги от съществуващи живи организми и се опитва само да ги манипулира. Очевидно е, че пропастта между химичните технологии и биотехнологиите е непреодолима. Дори ако един ден това стане възможно след неуморни изследвания и приложение на всякакви познания, с това само би се доказало още веднъж, че животът може да се обясни само чрез влагането на интелект и творчество.
ВС2: Каква е възрастта на Земята и Вселената? Има ли научен метод за определяне на възрастта на земята? Какво мислите за метода С-14?

ОВС2: Досега не е открит физически метод за определяне на възрастта на Земята или Вселената. Защо това е така? В природата няма часовник (под формата на времеотчитащо събитие), който да работи от началото на сътворението. На пръв поглед изглежда, че радиоактивното разпадане на нестабилните атоми може да се използва като часовник. Всеки нестабилен изотоп на химичен елемент има собствен период на полуразпад. Това е периодът Т, за който наличният брой на атомите намалява наполовина чрез радиоактивен разпад. От срещащите се в природата 320 изотопа, повече от 40 са известни като радиоактивни. При радиометричното определяне на възрастта се изхожда от този физически ефект. Има разлики между дълговременните атомни стандарти на:

- уран/торий-оловния часовник: Т = 4,47 х 109 години при уран-238 (238U)

- калиево-аргоновия часовник: Т = 1,31 х 109 години при калий-40 (40К)

- рубидиево-стронциевия часовник: Т = 48,8 х 109 години при рубидий-87 (87Rb);

и кратковременния атомен стандарт С-14 (14С) с Т = 5730 години.

При математическите операции с физичните уравнения на разпада имаме на разположение едно уравнение по-малко, отколкото са неизвестните в системата. Физически това означава, че изходното количество на материала, който се разпада, е неизвестно, защото никой не знае колко нестабилни атома е имало в момента на възникването. Тук важи още така наречения изохронен метод, който се опитва да заобиколи неизвестността на началното количество, като позволява да бъдат използвани само конгенетични (с еднакъв произход) проби. Неопределеността идва от факта, че няма априорни критерии дали една проба спада към дадена конгенетична цялост.

В случая с С-14 обаче има нещо друго. Тук началната стойност може да се определи с помощта на дендрохронологията (преброяването на дървесните пръстени). Тъй като най-старите дървета са на около 5000 години, може да се определи какво начално количество съответства на всеки годишен кръг и на съответната година. Най-старото познато и съществуващо досега растение е на 4915 години (изследвано през 1989 г) - вид бор в Невада. Посредством броя на дървесните пръстени се получава една еталонна крива, която позволява да се определя чрез сравнение възрастта на други проби. Методът С-14 е приложим само за няколко хилядолетия назад. Споменатите в рамките на еволюционната теория милиони години се основават не на точни физически измервания, а на така наречената "геохронологична скала на времето", която изхожда от това, че продължителността на всяка геологическа формация е пропорционална на дълбочината на намерения най-дълбок слой отлагания. Тази теория предполага, че при всички формации скоростта на отлагане е била винаги еднаква и непрекъсната без паузи. Това предположение не е издържано дори и от гледна точка на самата еволюционна теория. Неговата валидност отпада напълно, когато вземем предвид и всемирния потоп. Нека повторим: физичната величина (напр. времето) е абсолютно измерима само тогава, когато при даден процес се получава количествен физически ефект, и тази измерена стойност с помощта на еталонна мярка (еталонна крива или скала) отговаря на определен брой дефинирани единици. Ако потопим един живачен термометър без температурна скала в топла вода, живачната нишка се разтегля, но въпреки това абсолютната температура не може да се измери. Само едно сравнително измерване с еталониран термометър би могло да ни даде истинската стойност на измерването. При радиометричните дълговременни часовници липсва еталонираният удар (под формата на някой естествен процес, по който би било възможно да се отчета продължителностите на времето).

Най-старата доказуема история започва в Предна Азия и Египет 3000 години пр. Хр. (забележително съвпадение с възрастта на най-старите дървета). Без съмнение най-старата историческа ретроспекция намираме в Библията. Тя достига до първата създадена от Бога човешка двойка. Последователното записване на родословията ни дава единствената установима и надеждна времева рамка от Сътворението насам. Даже когато не преценяваме тези родословия като непрекъсваеми, достигаме до една възраст на земята от няколко хилядолетия, и в никакъв случай не до възприетите от еволюционното учение милиони години. Възрастта на Земята, Вселената и началото на човечеството съвпадат (без разликата в дните на Сътворението).


Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница