Въпроси, които се задават много често

1. Разстояние вместо време. Светлинната година, също като метъра, не е мярка за време, а мярка за разстояние. Една светлинна година съответства на разстояние 9,46 милиарда километра. Светлината изминава това разстояние за една година. (Също така можем да определим времето, за което светлината изминава един метър. То е 1/299792458 част от секундата. По-раншната дефиниция на метъра чрез дължини на вълните беше отменена чрез тази посредством светлината). Ако обектите А и Б са на разстояние а един от друг, то информацията за това разстояние не ни казва нищо повече за състоянието им (напр. възраст).

2. Творческо мислене. Безпрепятственото мислено прехвърляне на разстоянието към времето е последствие от еволюционното мислене, при което се предоставя произволно много време както за миналото, така и за бъдещето. Според библейския възглед времевата ос има дефинирано начало, което е маркирано с първия стих на Библията и е отдалечено на няколко хилядолетия (а не милиони години) от нас. Едно продължаване на времевата ос извън тази точка е физически недопустимо. Този, който не обръща внимание на този факт, се намира в същото състояние като някой, който продължава съществуването си преди момента на зачатието. За да изследваме по-нататък поставения въпрос, нека с горния начин на мислене да навлезем в седмицата на Сътворението. На четвъртия ден са сътворени звездите (Битие 1:14-16). След края на сътворението на небето не би трябвало да се вижда нито една звезда. Най-близката до земята звезда е Алфа-Кентавър, която е отдалечена на 4,3 светлинни години. Така че тя би трябвало да се появи на небето едва 4,3 години след Сътворението. След още 1,6 г. би трябвало да се появи звездата Барнард (отдалечена на 5,9 св. год.) и т.н. Този процес би трябвало да продължава и до днес, защото година след година би трябвало да пристига светлината на все повече звезди, съответно на разстоянието им до Земята. Това обаче противоречи на астрономическите наблюдения.

Според тази логика в продължение на 4,3 години Адам нямаше да е видял нито една звезда на нощното небе, а след още 1,6 години на небето е щяло да има две звезди. Според тази теория Авраам, който е живял 2000 години след Сътворението, не би могъл да види най-ярките звезди от Млечния път, да не говорим за звездите от други галактики, защото нашият Млечен път се простира на около 130000 светлинни години. Бог обаче показва на Авраам неизброимото видимо количество звезди, за да го учуди: "Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш!" (Битие 15:5).

Според Библията горната постановка: "брой на светлинните години = възрастта на звездата" е напълно погрешна. Библейското решение на този проблем намираме в Битие 2:1-2: "Така бяха завършени небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал..." Такова е свидетелството и на Новия Завет: "Ако и да са били съвършени делата Му още при основаването на света" (Евреи 4:3). Следователно, след изтичането на седмицата на Сътворението всичко е било напълно завършено. Това означава също, че възприемането на звездите от Земята е било дадено, защото след Сътворението всички дела са били видими (Римляни 1:20). Самата същност на мирозданието е такава, че не можем да интерпретираме всички закони на сегашния ни опит във времето на Сътворението. "Завършен" означава готов във всяко отношение: пътуващият лъч на светлината е бил също така създаден, както и самите звезди, т.е. светлината и от най-отдалечените звезди вече е била стигнала до Земята. Нека не забравяме: с нашите естествено-научни усилия (мислене и изследване) по отношение на времето, ние можем да стигнем най-много до края на седмицата на Сътворението. Събитията, станали в течение на тази седмица, може да разберем чрез изследване на подробностите, разкрити в Библията.
ВС4: Какво е отношението на Дарвин към Бога?

ОВС4: След прекъсването на първоначално започнатото следване на медицина Дарвин следва теология по съвета на своя баща (1828-1838), въпреки че интересите му са насочени в друга област. В своята книга "Произход на видовете чрез естествен отбор" той пише: "Вероятно има нещо величествено в схващането, че Творецът е създал зародиша на всички живи същества, които ни заобикалят, в една или само в няколко форми, и докато нашата планета се е въртяла по законите на привличането, от едно толкова просто начало е възникнало и възниква неизброимо количество най-красиви и чудесни форми." Тази Дарвинова формулировка произхожда само от едно бегло детско схващане за Бога, според което Бог е признат за причина на космическото и биологическо развитие, като се игнорират обаче Неговото лично отношение към човека, а също така и библейските твърдения за Сътворението. С изказването си, че човекът "носи неизтриваемия печат на животинския си произход" Дарвин изразява ясно скъсването на връзките си с Библията. Той издига еволюционната идея като алтернатива на библейското откровение или - както сам казва в автобиографията си: "По това време аз постепенно стигнах до разбирането, че Старият Завет въз основа на очевидно погрешното му схващане за световната история ... не е по-достоверен, отколкото днешните хиндуистки книги или религиите на варварите... Малко по малко дойдох до отхвърлянето на християнството като божествено откровение." В следващите десетилетия този негов възглед се задълбочава още повече:

"Така бавно, но постепенно започна да ме обзема неверие, което в края на краищата ме завладя напълно. То беше толкова постепенно, че изобщо не ми създаваше проблеми, и оттогава нито за секунда не съм се съмнявал, че решението ми е било правилно. На практика въобще не мога да разбера как някой би искал християнството да е истина."

Докато Дарвин при пълното си отричане на библейското откровение все пак изхожда от някакъв бегъл деизъм (т.е. разглеждайки Бог не като личност), Ернст Хекел прави крачката към тоталния атеизъм, постулирайки, че "организмите са възникнали по чисто физико-химичен път". В тази свита са и днешните неодарвинисти М. Айген, К. Бреш, В. О. Кюперс, които с редукционистическата си идея за самоорганизация на материята подвеждат много хора към атеистичен или деистичен, с други думи, антибиблейски мироглед.
ВС5: При високото спортно майсторство се получават резултати, които преди не са били възможни. Това не ели доказателство за еволюция?

ОВС5: В един заключителен репортаж за 24-тата олимпиада в Сеул "Брауншвайгер цайтунг" от 3. октомври 1988 г. пише:

"Игрите придобиха блясък чрез 38-те световни рекорда. Границите на човешките възможности получиха нова дефиниция в южнокорейската метрополия. Позорът се персонифицира с името на канадския спринтьор Бен Джонсън, който след рекордния си спринт за олимпийската победа беше изобличен като измамник. МОК ще разкрие до неделя само 10 случая на използване на непозволени допингови средства. Истинският брой навярно е доста по-голям. Сянката на съмнението пада върху високите достижения в Сеул. Игрите изявиха големи атлети: шесткратната олимпийска шампионка по плуване Кристин Ото от Лайпциг, носителя на 5 златни медала, американския плувец Мат Бионди, съветския цар на гимнастиката и четирикратен победител Владимир Артьомов, американската лекоатлетическа суперзвезда Флорънс Грифит-Джойнър с нейните спринтьорски триумфи на 100, 200 м и щафетата. В златната галерия на олимпийските величия безспорно се нареди и Щефи Граф, която с олимпийската си победа спечели "Златния шлем" и с това извърши постижението на века."

На практика световните рекорди във високото спортно майсторство постоянно се подобряват. Дори когато се абстрахираме от случаите с допинга, налице е едно повишаване на достиженията. Тук обаче нека вземем предвид, че постигнатите рекорди са резултати от интензивни спортни изследвания и използването на инквизиторски методи на тренировка. Постиженията, постигнати чрез тренировка, не са наследствени. Ако тренировката се спре, те не могат да се задържат.

Еволюционната система се нуждае все пак от механизъм, който да предава подобренията от поколение на поколение. Според еволюционните представи мутацията и подборът са движещите сили на усъвършенстването. Те обаче не са нито планомерни, нито целенасочени. Още повече, в материята действа един друг закон: законът на инерцията, пасивността, намаляването на енергията и тенденцията към уравновесяване. Но животът - до финия строеж на макромолекулите - е свързан с планомерността. Никой не се съмнява, че в основата на устройството на съвременните компютри лежи сложен план. Но и най-комплексните изчислителни построения са детска играчка в сравнение с работата на всяка жива клетка, която е планомерна в най-висша степен.

"Смятало се е, че Земята а кръгъл плосък диск. Тя заема центъра на мирозданието и е заобиколена от долните води, пра океана или първичните водни маси... Над земната плоскост се простира като похлупак небесната твърд, на която подобно на лампи са закачени Слънцето, Луната и звездите. Над небесната твърд се намират "горните води", които през прозорци или шлюзове могат да се изливат на земята като дъжд." (Библията днес", Мюнхен, стр. 42).

Само някои стихове от Библията са достатъчни за оборването на подобни предубеждения и показват как библейските твърдения съответстват на действителността, преди още да е била доказана известната ни днес форма на земята.

В книгата Йов 26:7 четем: "Простира севера върху празния простор; окача земята на нищо." Земята нито плува върху първичен океан, нито е закрепена върху нещо: тя кръжи свободно в заобикалящия я вакуум. Библията говори за формата на земята по директен и индиректен начин, въпреки че това не е основното й намерение: "Онзи, който седи над кръга (евр. хуг = кръг или кълбо) на земята..." (Исая 40:22). Сферичната форма на земята е изявена още по-ясно в текстовете за второто идване на Исус. Тъй като Господ ще дойде внезапно (Матей 24:27) и това ще бъде видяно от всички хора на земята едновременно (Откровение 1:7), то при Неговото идване за човечеството от едното полукълбо ще бъде ден, а за хората от другото полукълбо - нощ. Точно това се казва в текста от Лука 17:34-36 като страничен ефект: "Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; един ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, другият ще се остави." Приведената за пример едновременно нощна и дневна ситуация, маркирани чрез работата на полето и нощната почивка, зависят само от това, в каква позиция ще се намира в този момент въртящата се земя. Захария също свидетелства за идването на Господа не според мирогледа на своето време, а съответно на действителността (Захарий 14:7): "Но ще бъде единствен ден, познат само на Господа - нито ден, нито нощ; а привечер ще има виделина."

Всички научни усилия да се обясни пространствената структура на Вселената (напр. отворена или затворена, ограничена или неограничена, крайна или безкрайна, три- или четириизмерна, положително или отрицателно закривена) до днес са неуспешни. По повод на тези усилия известният астроном О. Хекман казва на стр. 129 в своята книга "Звезди, космос, модели на света": "Откривателските възможности на човешкия разум не са малки, а изработените модели за света са доста много, така че един критик наскоро смяташе, че може да се твърди, че броят на космологичните теории е обратно пропорционален на броя на известните факти." В тази връзка астрофизикът от Кил Вайдеман прави едно важно заключение на философския конгрес в Дюселдорф (1978 г.):

"В основата на космологията лежат много повече философски допускания, отколкото във всички други клонове на естествените науки. Когато сме принудени да се придържаме към границите на това, което може да се нарече наука, и не можем да се надяваме да отговорим научно на фундаменталните въпроси на космологията, тогава трябва да признаем, че в основата си Вселената е неразбираема. Науката трябва да се примири, че има въпроси, на които не може да отговори. Това, което остава, е теория извън нашето знание."

Това ни казва и Библията. Централния, ключовия стих относно недостижимостта на Вселената намираме в Еремия 31:37 и той гласи: "Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу тогава и Аз ще отхвърля цялото израилево потомство за всичко, което са сторили." Бог свързва в едно твърдение две напълно различни неща - резултатите от астрономическите изследвания и историческата съдба на един народ. Едната част на изказването е обещание за вярност към Израел, а другата е изцяло свързана с първата - никакво астрономическо или геофизическо изследване, въпреки вложените усилия, няма да може да разкрие структурата на Вселената или устройството на вътрешността на Земята. тъй като Божият завет с Израел е ненарушим, то със същата сигурност може да се каже, че споменатите физични и геофизични цели никога няма да бъдат постигнати. По този начин целта на британския астрофизик С. У. Хокинг остава една утопия: "Моята цел е пълното разбиране на Вселената - защо тя е такава, как и защо изобщо съществува." Отговорът на този въпрос, пише той, "би бил окончателният триумф на човешкия разум" (Кратка история на времето, Роволт, 1988).

Разказът за сътворението е построен по строга хронология, при което отделните дела са извършени в 6 последователни дни. И тук Библията се проявява като стриктна книга (сравни с теза В8О в приложението, част I), като при използването на една физична единица се споменава и съответният метод на измерване (Битие 1:14). По този начин дължината на един ден е дефинирана достатъчно точно дори и за научните претенции: това е онзи геоастрономичен период от време, който се определя от продължителността на едно завъртане на Земята около оста й и възлиза на 24 часа. В десетте заповеди от Синай Бог обосновава шестте работни дни и деня за почивка като указание за седмицата на сътворението: "Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всички, което е в тях, а на седмия ден си почина" (Изход 20:9-10). В подкрепа на еволюционното учение се правят опити дните от сътворението да се представят като по-дълги периоди. При това стиха от Псалм 90:4: "Защото хиляда години са пред Теб като вчерашния ден, който е преминал" произволно се замества в Битие 1 като в математическа формула. (В Псалм 90 и във 2 Петрово 3:8 става въпрос за Бога като Вечния, който не се подчинява на хода на времето.) Тази "библейска математика" води до еволюционно удължаване на времето с 1:365000, но трябва да я отхвърлим като неправилна. Със същото време бихме могли да парафразираме Матей 27:63, в резултат на което би се получило: "След 3000 години ще възкръсна." Някои критици често ни упрекват, че вярата в това, че "Бог е създал Вселената за шест дни" не е необходима за спасението. Тук бих попитал: Вярвате ли, че Исус е възкръснал след 3 дни? Отговорът на този въпрос почти винаги е да. Тогава продължавам: Фактът, че Исус е възкръснал след 3 дни също не е пряко свързан с моето спасение. Защо тогава да правим такива разлики по отношение на една и съща Библия? В едното вярваме, а на другото не се доверяваме? Някои други аргументи за седмицата на сътворението и доводи против произволното преиначаване на дните в епохи са обсъдени по-подробно в Г2.

1. Вярно на Библията схващане. Сведенията за сътворението според Битие 1 и 2 (както всички други части на Библията, които според 2 Тимотей 3:16 са написани с Божие водителство), не са написани по човешки, а сам Бог е източникът на тази информация. Нито един човек не е бил свидетел на творческите действия на Бога и само Той, чрез откровенията Си, може да ни съобщи в каква поредица и според какви принципи е творил. В крещящо противоречие с това схващане е следната ръководна идея:

2. Критично схващане. Тук сведенията за сътворението в Битие 1-2:3 и 2:4-2:25 трябва да се разделят и да се припишат на различни автори: елоистите (нов източник) и яхвистите (по-стар източник), които са променили собствените си възгледи за произхода на света и живота. След вавилонския плен отделните части са обединени в общо произведение. За да се подкрепи тази хипотеза за два източника, се прибягва до постулирането на противоречия и различно време на възникване на двата разказа. Двата главни аргумента, които се привеждат, са:

а) Разказите се различават по различните имена на Бога (Елохим, Яхве).

б) Текстовете си противоречат по реда на сътворението "растения - животни - човек" в първия разказ и "човек - растения - животни" във втория.

Срещу тези два аргумента на критичната хипотеза има важни доводи:

"И Господ Бог, който беше създал от земята всички полски зверове и всички въздушни птици, ги приведе пред човека, за да види как ще ги наименува" (Битие 2:19).

"Погледни сега веемота, който съм направил заедно с теб. Яде трева като вол. Ето, в слабините му е силата му и мощта му — в мускулите на корема му. Накланя опашката си като кедър, жилите на бедрата му са оплетени здраво. Костите му са като бронзови цеви, ребрата му са като железни лостове. ... Ако се разлее река, той не бърза да бяга, не го е грижа, ако и Йордан да се устреми в устата му."

Лутер не е превел името на животното веемот, тъй като по негово време не е живяло животно, на което би подхождало горното описание. Силната опашка ни насочва към крокодил, но той е месояден и не съответства на горния текст. Друго голямо и живеещо предимно във водата животно, което да е тревопасно, е хипопотамът. Но неговата кандидатура също отпада, защото той има малка перкообразна опашка. Остават само онези гигантски животни от рода на динозаврите, към които това описание подхожда точно. Книгата Йов принадлежи към най-старите книги на Библията, чието време на възникване обаче не е известно. Поради променената от потопа земна повърхност с различни планини, реки, езера и океани споменаването на Йордан в Йов 40:23 е ясно указание за времето след потопа, в което все още са живели динозаври. Следователно тези животни също би трябвало да са спасени с Ноевия ковчег. Възрастните животни биха заели доста място в ковчега, така че може да се предполага, че Ной е взел само млади екземпляри или яйца. Във времето след потопа тези животни не са намерили вече подходящите природни и климатични условия, за които са били създадени, и впоследствие са измрели. Това обяснение за края на динозаврите е много по-естествено от другите хипотези, измисляни в противоречие с библейските сведения.