ВС12: Коя е според вас научната аргументация, която най-добре доказва Сътворението и опровергава еволюционното развитие?

"Животът е едно чисто материално явление, което трябва да може да се опише по физико-химичен път и се отличава от неживата природа по своята сложност."

Междувременно срещу еволюционното учение бяха приведени важни доводи от много учени от различни области (напр. информатика, биология, астрономия, палеонтология, геология, медицина). В основата на противоречието сътворение/еволюция стои един неразрешим спори, чиито причини са в различните тезиси на двата модела (вж. ВС1). От тази патова ситуация би могло да се излезе само ако съществуваше една система, която да се ориентира само по научни експериментални закони. Тези закони трябва да се формулират доста ясно и конкретно и да могат да бъдат експериментално проверени. Един единствен експериментално доказуем противен пример оборва дадена хипотеза. Ако това не стане, тя получава значението на природен закон и придобива голям авторитет за преценката на все още непознати случаи. В този смисъл само експериментално доказаният закон за запазване на енергията става универсално приложим. Единственият по рода си полет до Луната стана възможен, защото при всички необходими предварителни изчисления се изхождаше от строгото спазване на закона за запазване на енергията. Подобен авторитет и валидност имат и експерименталните закони на информацията, така че тук за първи път имаме възможността да достигнем до обоснована аргументация на природните закони. Материята и енергията са необходими основни величини на живота, но чрез тях не можем да направим разлика между живите и неживите системи. Основен белег на всички живи същества е съдържащата се в тях информация за основни жизнени процеси (реализиране на всички жизнени функции, генетична информация за размножението). Процесите на пренасяне на информацията играят основна роля при всичко, което живее. Например, когато насекомите пренасят полени на цветовете на растенията, това на първо място е процес на пренос на информация (генетична); участващата материя тук не е от значение. С това животът в никакъв случай не е напълно описан, а е засегнат само един извънредно важен фактор.

Най-комплексната система за обработка на информация безспорно е човекът. Ако съберем заедно всички информационни процеси в човека, т.е. съзнателните (говор, информационно управление на волевите моторни движения) и несъзнателните (информационно управляеми функции на органите, хормоналната система), то дневно се обработват около 1024 бита. Тази астрономическа стойност на количеството информация превишава цялото знание на човечеството, което е съхранено в библиотеките на света (1018 бита) с около един милион пъти.

Ако разгледаме въпроса за произхода на живота от гледна точка на теорията на информацията, то при една система, която носи или преработва информация, са налице следните експериментални закони:

1. Няма информация без код.

2. Няма код без свободно и волево договаряне.

3. Няма информация без предавател.

4. Няма информационна верига, без в началото й да стои разумна първопричина.

5. Няма информация без първоначален разумен източник, т.е. информацията по същество е величина, присъща на разума, а не на материята.

6. Няма информация без воля.

7. Няма информация без петте йерархични равнища:

- статистика (аспекти на честотата на срещаните знаци и пренасянето на сигнали)

- синтаксис (аспекти на кода и правила за образуване на изречението)

- семантика (аспекти на значението)

- прагматика (аспекти на действието)

- апобетика (аспекти на резултата и целта).

8. Няма случайна информация (по-подробно в Г5: 94-177 и Г6: 77-94).

В противоречие с еволюционното учение животът може да се дефинира по следния начин:

Живот = материална част (физични и химични аспекти) + нематериална част (информация от разумен източник)

До днес всички концепции за автономно възникване на информацията в материята (напр. хиперцикъла на Айген, молекулярно-дарвинистичните опити на Кюперс) са се провалили. Непонятно е, че Айген още вярва, че може да обоснове някога с чисто материални процеси произхода на информацията: "Ние трябва да търсим един алгоритъм, едно природонаучно предписание за възникване на информацията" (Стъпала към живота, Пипер, 1987 г., стр. 41). Неговото твърдение, че "информацията възниква от неинформацията" (стр. 55) противоречи на всички експериментални закони и не се основава на реалността. Горните осем закона на информацията са били доказвани безброй пъти в практиката и досега не са били опровергани експериментално в нито една лаборатория на света. Така че, логично е да се запитаме дали животът не произхожда от целенасочен творчески процес. За този принцип ни говори Библията. Необходимият от гледна точка на информатиката информационен източник за всяка информация е споменат в Библията още на първата страница: "В начало Бог създаде" (Битие 1:1). Еволюционното учение твърди още, че информацията в живите същества не се нуждае от предавател. Това твърдение се оборва категорично чрез ежедневното опитно потвърждаване на горните информационни закони. Информатиката ни дава днес най-силните аргументи за възникването на живите същества чрез сътворение.

 

4. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СПАСЕНИЕТО (ВСП)

а) Спасение чрез вяра: "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона" (Римляни 3:28).

б) Спасение чрез дела: "Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра" (Яков 2:24).

Според централната идея на Новия Завет в Господ Исус Христос има спасителна сила (Йоан 3:16; Марк 16:16; Деяния 13:39; 16:31). Тази спасителна вяра не се състои в считане на библейските факти за верни, а в личната връзка с Божия Син: "Който има Сина, има този живот" (1 Йоан. 5:12). Който се обърне към Господ Исус Христос, преживява с това най-голямата промяна в своя живот. Това си проличава във всекиго по начина на живот и делата: "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15); "но и вие свидетелствате" (Йоан 15:27); "търгувайте с това, докато дойда" (Лука 19:14); "в усърдието бъдете нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа" (Римляни 12:11); "на никого не връщайте зло за зло" (Римляни 12:17); "обичайте неприятелите си" (Матей 5:44); "не забравяйте гостолюбието" (Евреи 13:2); "не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си" (Евреи 13:16); "Паси овцете ми" (Йоан 21:17). Службата в името на Исус с практикуването на дадените ни дарби е безусловно следствие на спасителната вяра. Тези действия в Новия Завет се наричат плодове или дела на вярата. Който не действа, е изгубен. "А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби" (Матей 25:30). В противоречие с делата на вярата, при делата на закона (Галатяни 2:16) или мъртвите дела (Евреи 6:1; 9:14) става въпрос за делата на тези, които не вярват. Тук също е в сила следното: когато двама правят едно и също нещо, то далеч не е еднакво. Контекстът на Яков 2:24 (вж. т. б) показва, че вярата на Авраам е водела след себе си конкретни дела: той е бил послушен на Бога, напускайки родината си (Бит. 12:1-6) и е бил готов да пожертва сина си Исаак (Яков 2:21). По същия начин делото на някогашната блудница Раав (Яков 2:25), а именно спасението на израелските съгледвачи в Ханаан е следствие на вярата в Бога (Исус Навин 2:11). Така става ясно, че делата са неотделими от вярата. Точно както човешкото тяло е мъртво без духа, така и вярата е мъртва без съпътстващите я дела (Яков 2:26). Горните стихове не са в противоречие. Тук имаме случай на допълващи се твърдения (вж. принципите на тълкуване А3 и А14 в приложението, част II).

Мойсеевият закон осъжда грешника на проклятие. Това проклятие виси над всички хора след грехопадението. Исус взе на Себе Си Божието проклятие вместо нас. Словото на кръста е спасителното послание за всички хора, които чрез греховете си са под проклятието.

Папа Йоан Павел II веднъж нарече Освиенцим Голготата на 20-ти век. В този смисъл днес съществува едно теологично направление, което вижда Исус в солидарност с всички други страдащи, измъчвани и убивани хора, които са страдали като Него и са умрели от ужасна смърт. Кръстната смърт на Христос не бива никога и по никакъв начин да се сравнява със смъртта на други хора, нито Неговият кръст - с кръстовете, които са били издигани в Ерусалим или Рим. Кръстът на Христос, Божия Син, е от друго качество, различно от качеството на всички други кръстове. Исус изстрада не само несправедливостта на силните на деня, но единствен понесе Божия гняв към греха. Само Той беше жертвеният Агнец, който понесе като замести божията присъда "за мнозина". "Словото на кръста" (1 Коринтяни 1:18) оттогава е центърът на християнското послание. Затова Павел има да казва само едно: "защото бях решил да не зная между вас нищо друго освен Исус Христос, и то Христос разпънат" (1 Коринтяни 2:2). А. Л. Кохил ни показва значението на кръста в една известна песен:

"Който погледне с вяра към Исус на кръста, ще получи спасение в същия миг; затова погледни към Него, изпратения от Отца, който заради тебе понесе страдания."

По времето на Авраам или Йов законът все още не е съществувал. Тези хора са действали според своята съвест и са се доверявали на Бога. Той им е счел това за праведност (Римляни 4:3). По времето на Давид заповедите от Синай са съществували отдавна. Те са били мерилото за праведността пред Бога; греховете са били изкупвани чрез жертви на животни. Но тези жертви не са можели да покрият греха (Евреи 10:4), те просто са били указание за идващата жертва на Исус. По тази причина Той е наречен "Божият Агнец, който носи греха на света" (Йоан 1:24). Едва чрез Неговата жертва е извършено окончателното покриване на вината. Ние живеем във времето на изпълнената жертва. Затова преобразите (жертвите на животни) са вече отменени и ние получаваме прошка въз основа на извършената истинска жертва.

Един заможен ирландски земеделец веднъж изнесъл на работещите в имотите си доста оригинална проповед. Той оповестил на всички важни места из обширните си земи следното съобщение:

"В идващия понеделник във времето от 10 до 12 часа ще се намирам в бюрото на резиденцията си. В това време съм готов да изплатя всички дългове на своите работници. Носете неплатените си сметки."

Това необикновено предложение дни наред било предмет на разговори. Някои мислели, че това е лоша шега, други - че има някаква зла умисъл, защото такова нещо не им било предлагано никога досега. Обявеният ден дошъл. Събрало се множество хора. Точно в 10 часа господарят влязъл в бюрото си. Никой не се осмелявал да пристъпи. Хората обсъждали истинността на подписа и евентуалните мотиви на шефа. Най-накрая в 11,30 дошла една възрастна двойка. Мъжът с вързоп сметки в ръка попитал с треперещ глас дали тук се плащат сметките. Подиграли му се: "Досега нищо не е платено!" Друг казал: "Още никой не е опитал, но ако той наистина го прави, тогава елате бързо и ни кажете." Въпреки подигравките двамата старци се осмелили. Те били посрещнати с радост. Всички суми били събрани и те получили от господаря си подписан чек за цялата сума. Когато, изпълнени с благодарност, те искали да излязат навън, господарят казал: "Моля ви, останете тук до 12 часа, докато затворя бюрото." Двамата старци посочили чакащата отвън тълпа, която искала да чуе от тях за случилото се, дали предложението е истинско. Получили твърд отказ: "Вие повярвахте на думите ми, и тези, които са отвън, трябва да направят същото, ако искат да им се изплатят задълженията. Предложението на господаря важало за всички негови хора и неговите пари били предостатъчни за изплащането на всички дългове. Без задължения обаче останала само възрастната двойка, която се доверила на думите му." (Това се отнася за теб, Ф, Кьониг, стр. 127 и сл., със съкращения)

По същия начин смъртта на Исус е достатъчна за изкуплението на всички хора: "И както чрез едно прегрешение (на Адам) дойде осъждането на всичките хора, така и чрез едно праведно дело (на Исус) дойде на всичките хора оправданието, което докарва живот" (Римляни 5:18). Спасителното предложение се отнася до всеки и затова може да се проповядва на всеки човек. Но спасени са само тези, които се осмеляват да повярват на думите на Исус и лично Го приемат.
ВСП5: Въз основа на жертвената смърт на Исус Христос Бог предлага прошка за греховете на всички хора. Защо тогава Бог не опрости направо всички?

ОВСП5: Въз основа на жертвената смърт на Исус Бог предлага на всички хора спасението, затова апостол Павел така всеобхватно проповядва пред Ареопага: "Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят" (Деяния 17:30). Всички могат да се спасят и да не погинат поради грехопадението. Щом като е можело да бъде простено на Павел, който се е стремял да унищожи Божията църква, колко повече на всеки друг! от двамата разбойници, които са били разпънати заедно с Господ Исус, се е спасил този, който е отишъл при Него с вината си. Другият е отхвърлил Исус и Му се е подиграл, и с това е останал в греховете си. Виждаме, че Бог не дава общо опрощение, а действа според свободното решение на всеки отделен човек.

"Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклятието; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти" (Второзаконие 30:19).

"И да кажеш на този народ: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта" (Еремия 21:8).

Този, който действително търси прошката, на него тя ще се даде въпреки големите му прегрешения: "Ако са греховете ви като мораво,.." (Исая 1:18). Това може да се обясни и така: човек не погива поради греха си, а поради волята си, т.е. поради нежеланието си да се покае. В небесата при Бога има само доброволци, никой не бива настанен там насила.

- които са чули за Исус по разводнен или изопачен начин?

- с тези, които в своите църкви са получили като християнско послание едностранни, често политически ориентирани представи, и в които същинското християнско послание е доста неясно?

- с тези, които имат документ, че са християни, но не са живели така, както казва Библията?

- тези, при които евангелизационните ни усилия са останали напразни, защото не сме намерили правилния подход към сърцата им или защото те не са приели евангелието?

- с тези, които са били възпитани в съзнателен атеизъм или в секти с погрешни учения?

- с многото млади хора, на които днес точно в часа по религия в училище им се преподава за привидната недостоверност на Библията, и които по тази причина никога повече в живота си няма да се занимаят с въпросите на вярата?

- и накрая с хората, които поради прегрешенията си никога не са имали възможността да попаднат в сферата на влияние на евангелието?

Тези въпроси предизвикват много размишления и водят до различни групи отговори, които се основават или на спасение след смъртта, или изобщо изключват възможността за вечна гибел. Тук ще споменем само някои от противоречащите си идеи:

1. Всеопростителите твърдят, че след едно време на осъждане всички, без изключение, ще бъдат спасени. Както Сталин и Хитлер, така и спиритистите и нихилистите (по-подробно в Г3: 69-71).

2. Според католическото схващане вярващите, които се нуждаят от очистване, ще отидат в чистилището, преди да бъдат допуснати до небето. Това учение е основано от Августин и папа Григорий Велики. Допускането, че страданията на бедните души в чистилището могат да се съкратят чрез ходатайствените молитви на живите, става причина през Средновековието да се въведе празникът задушница и опрощаване на греховете.

3. При мормоните съществува възможността техни членове да се кръщават на мястото на вече починали, за да могат по този начин да се спасят невярващи дори и от предишни поколения.

4. Според учението на Свидетелите на Йехова за хората няма нито рай, нито ад. За техните последователи ще има нова земя, вместо вечно общение с Бога и Неговия Син Исус Христос в небесата. Другите остават в гроба или могат да излязат на свобода чрез т. нар. "изкупителна жертва".

5. Новоапостолската църква е въвела "служба за мъртвите", при която самозваните апостоли могат да въздействат и в света на мъртвите. Тяхното спасение се осъществява от починалите вече апостоли, които продължават "спасителната си работа" в задгробния свят.

6. Други групировки застъпват учението, според което починалите вярващи в Христос отиват на небето, а невярващите биват окончателно унищожени, така че повече не съществуват.

7. Едно друго схващане се основава на стиха в 1 Петрово 3:18-20, от който някои тълкуватели извеждат заключението, че ще има проповядване в царството на мъртвите с цел спасение. (по-подробно вж. Г3: 63-90)

Всички тези схващания се опитват - сигурно с добри намерения - да дадат надежда на споменатите по-горе групи хора. Всички тези спекулации изобщо не могат да ни помогнат, затова ние ще попитаме Този, който единствен може да ни помогне - Бог в Своето слово. Нека се опитаме с помощта на библейските текстове да проверим дали съществува възможност за спасение след смъртта. Тъй като тук става дума за извънредно важен въпрос, можем да изходим от това, че Бог няма да ни остави в неизвестност за Него (ср. тезис Б51 в приложението, част I). Също така Библията ще ни помогне да разпознаем лъжеучителите, за да не бъдем заблудени от техните учения.

1. След смъртта идва съд. В светлината на Библията се разкриват всички представи, според които предоставянето на възможност за спасение на човека след смъртта се разглежда като заблуждение и човешка фантазия, защото "... е определено на човеците веднъж да умрат, а след това - съд" (Евреи 9:27). Това се отнася както за хора, които в някаква форма са дошли в съприкосновение с Божието послание, така и за такива, които никога не са го чули: "понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище" (Римляни 14:10). Този съд Бог е предоставил на Своя Син. Няма да се съди това, което е станало отвъд границата на смъртта, а делата тук и днес: "защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло" (2 Коринтяни 5:10). От този съд никой не е изключен: вярващи, равнодушни, свободомислещи, заблудени, езичници... накратко - целият свят (Деяния 17:31).

2. Критериите за съда. Критериите за Божия съд не подлежат на никакъв произвол: никой не се предпочита и никой не се ощетява (1 Петрово 1:17; Римляни 2:11). Бог ни е известил Своите критерии. Ние ще бъдем съдени според библейската мярка: "... словото, което говорих, то ще го съди в последния ден" (Йоан 12:48). Нека обобщим най-важните критерии според Светото писание:

а) Според Божията справедливост. Трябва да бъдем напълно сигурни: "Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда." (Йов 34:12), защото той е справедлив съдия (2 Тимотей 4:8). Тук няма да има никакви извъртания и изопачения, защото истината и справедливостта ще се изявят в пълна светлина: "Господи, Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди" (Откровение 16:7).

б) Според мярката на това, което ни е поверено. Нито един човек не е еднакъв с друг, и на всекиго е поверено нещо различно. Неевангелизираните езичници имат минимални познания за Бога, изхождащи от мирозданието (Римляни 1:20). и от тяхната съвест (Римляни 2:15). Един богат човек има повече възможности да подкрепи разпространението на евангелието, отколкото един беден. Надареният с интелектуални способности има особена отговорност. Има разлика между този, който живее при диктатура с многобройни ограничения, и този, който може да действа в свободна страна. Господ казва в Лука 12:48: "И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват."

в) Според нашите дела. Бог познава делата на всеки един от нас и ще въздаде на всекиго според делата му (Римляни 2:6). Дела да както извършените ни действия (Матей 25:34-40), така и неизвършените (Матей 25:41-46). Действията на всички хора са записани в Божиите книги и въз основа на тях те ще бъдат съдени (Откровение 20:12-13).

г) Според нашите плодове. Това, което правим в името на Исус (Лука 19:13) - нашето поведение, нашите действия - обозначено от Библията като нетленен плод (Йоан 15:16). Той е основният критерий за преценката в съда (Лука 19:16-27). Когато всички мъртви дела изгорят, трайното ще бъде възнаградено (1 Коринтяни 3:14).

д) Според нашата любов. Любовта е един особен плод, защото е най-големият от всички (1 Коринтяни 13:13). Тя е изпълнението на закона (Римляни 13:10). Тук се има предвид това, което правим в любовта си към Бога (Матей 22:37) и любовта към Исус Христос (Йоан 21:15). Самопожертвувателната любов се отличава от любовта по сметка: "Защото, ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада?" (Матей 5:46). Фарисеят Симон беше поканил Исус в своята къща, без дори да му даде вода да си измие краката, грешницата обаче помаза краката Му със скъпоценно миро (Лука 7:44). Тя получи прошка за много повече грехове и затова отдаде на Господа много повече любов (Лука 7:47). Любовта е плод на Духа (Галатяни 5:22), тя има вечно значение.

е) Според нашите думи. Според казаното от Исус нашите думи имат решаващо значение за вечността. Този аспект на съда може би осъзнаваме в най-малка степен.

"И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден, защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш" (Матей 12:36-37).

ж) Според нашата отговорност. Ние сме призвани към отговорност според сътворената структура на личността ни. Бог ни е дал голяма свобода да носим тази отговорност. Също и в случаи на заблуда ние сме отговорни за своите действия. Въпреки че неподчинението на Адам е станало не по негова воля, а чрез заблуда, той е трябвало да понесе последиците. Тъй като заблудите във вярата водят към погибел, библейските предупреждения в това отношение са много настойчиви (напр. Матей 24:11-13; Ефесяни 4:14; 5:6; 2 Тимотей 2:16-18). По тази причина лъжеучителите в сектите не бива да бъдат подценявани относно последиците от техните действия.

з) Според отношението ни към Исус Христос. Нашето лично отношение към Божия Син е решаващият момент: "Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него" (Йоан 3:36). Грехът е навлякъл проклятие на всички хора (Римляни 5:18). Единственият изход е нашата връзка с Христос: "И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус" (Римляни 8:1).

3. Присъдата в съда. Всеки отделен човек ще бъде съден индивидуално, според гореспоменатите критерии. Няма да бъде пропуснат нито един аспект в живота на човека. Какво ще гласи крайната присъда? Ще има разделение на хората на две, формулирано от Исус по следния начин: "Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са онези, които ги намират" (Матей 7:13-14).

Няма никакъв "среден път" за нерешителните и няма никакво неутрално място между небето и ада. Накрая - както вече виждаме и в този живот - ще различаваме само спасени и погинали. На едната група Господ ще каже: "Елате вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света" (Матей 25:34), а другите ще чуят: "Не ви зная откъде сте... махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда" (Лука 13:25-27). В последната група влизат не само невярващите и езичниците, но и хора, които са знаели за посланието на Исус, но не са му служили в послушание. Те ще казват учудено: "Ядохме и пихме пред Теб и в нашите улици си поучавал" (Лука 13:26).

4. Нашите позиции. Според Библията след смъртта няма никакви възможности за спасение. Решението трябва да се вземе в този живот, затова Господ Исус казва: "Борете се да влезете през тясната врата" (Лука 13:24). В съда ще бъдат отворени книгите, съдържащи всички подробности на нашите дела (Откровение 20:12). Блажени са тези, чиито имена са записани в книгата на живота. Нехристиянските религии нямат никаква спасителна сила. Как ще бъдат спасени хората, които никога не са чували спасителното послание, но са се стремели към Бога (Деяния 17:27) и към вечния живот (Римляни 2:7), това не знаем. Но за нас, които сме чули евангелието, няма никакво извинение, никакво измъкване (Евреи 2:3), ако не приемем спасението. Ние сме имали възможността да се спасим. Как се приема това спасение, е обяснено подробно в приложението (част I, т. 10).