ВЖ7: Да вярваш не означава да знаеш. Как така представяте вярата като нещо сигурно?

Тези две противоположни позиции доказват ясно, че вярата не е функция на невежеството, а зависи само от личните убеждения. Те не се променят чрез философски разсъждения, а само чрез обръщението към Исус Христос, което Библията нарича обръщение. За необърнатия човек въпросите за вярата са глупост (1 Коринтяни1:18), и той не може да ги разбере (1 Коринтяни 2:14). Човекът, приел Христос, е воден във всяка истина (Йоан 16:13), неговата вяра има здрав фундамент (1 Коринтяни 3:11), тя е нещо съвсем сигурно:

"А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат" (Евреи 11:1).
ВЖ8: Необходим ли е външен белег за новорождението?

ОВЖ8: Обръщение и новорождение са двата термина, които описват процеса на нашето спасение. Обръщението е това, което правим ние, новорождението - това, което прави Бог. Така че обръщението е човешката, а новорождението - божествената страна на един и същи процес. В един нощен разговор Исус казва на Никодим: "Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство" (Йоан 3:3). Следователно новорождението е необходимо, за да отидем на небето. Новорождението, както и естественото раждане, е пасивен процес. При естественото раждане ние идваме в земния живот и ставаме граждани на този свят. По аналогичен начин ние получаваме небесно гражданство само чрез раждане там. Тъй като ние всички сме родени веднъж, Библията нарича това второ раждане с право на небесен (вечен) живот "новорождение".

При покаянието ние се отвръщаме от стария си греховен живот, а при обръщението се обръщаме към Христос. Този, който с цялото си същество извърши това обръщение към Бога, той се завръща на небето. Бог отговаря, давайки нов, вечен живот; това е нашето новорождение. Този процес не е свързан с никакви външни белези, но се разкрива чрез видимите плодове на духа - любов, мир, търпение, радост, доброта, вярност, кротост, смирение (Галатяни 5:22-23).

"Аз тук седя, творя тез хора

със лик и образ като мойте,

по дух със мене равно племе,

да страда и да плаче

и да ликува, да се наслаждава,

и да не иска да те знае -

като мен! (Йохан Волфганг фон Гьоте)

Горният въпрос поставя Исус в един хиндуистки начин на поведение или Го отнася към примера на Алберт Швайцер или Франциск Асизки, който си налагал наказания за всяко настъпено насекомо. В Библията Бог ни разкрива правилното отношение към животните. За първоначалното мироздание е важала оценката: "Ето, беше твърде добро" (Битие 1:31). Не е имало нито болести, нито смърт, нито вредни насекоми или опасни животни. С грехопадението на човека настъпва катастрофа и в животинския свят, която се проявява в ясно очертаните различия от вид до вид. Съществува разделянето на чисти и нечисти животни (Битие 7:2). По-нататък се прави разлика между вредните и полезните животни (Левит 26:6), при което защитата на последните дори е влязла в десетте Божи заповеди (Изход 20:10-17). Във Второзаконие 25:4 се дава право на вола, който вършее, да яде от хлебното зърно. Други животни вследствие на грехопадението са изгубили първоначалната си положителна роля и са се превърнали във вредители спрямо човека. Библията споменава специално скакалците, бръмбарите, гъсениците, жабите, паразитите, които с масовите си нашествия ще изпълнят Божия съд (Изход 10:12; Псалм 78:45-46; Псалм 105:30-34; Йоил 2:25; Амос 4:9). По същия начин змиите и скорпионите олицетворяват враждебни на човека сили, от които Бог може или да ни предпази (Числа 21:8-9; Лука 10:19), или те да получат власт над човека при Божия съд (Числа 21:6). Повечето болести се причиняват от микроорганизми (вируси, бактерии, паразити). Когато Исус лекува тези болести (Матей 4:23), Той убива тези опасни и вредни за човека организми. Бихме създали един погрешен образ на Исус Христос, ако Го подчиним на нереалистичното отношение към падналото мироздание. Разрушителните сили като вятъра и вълните (Матей 8:27), болестите и смъртта (Матей 8:3; Йоан 11:43-44), демоните и злите духове се подчиняват на Исус. Той дойде при нас едновременно като Божи Син и Човек, "като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на хората" (Филипяни 2:7), т.е. като всеки друг Исус е бил изложен на всякакви ситуации и е бил измъчван от комарите, осите и мухите. Библията никъде не споменава изрично как е постъпвал Той в такива ситуации, но от гореказаното можем да приемем, че ги е гонил и убивал.

 

7. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СМЪРТТА И ВЕЧНОСТТА (ВВ)
ВВ1: Има ли живот след смъртта?

ОВВ1: Гигантските египетски пирамиди са доказателство не само за тогавашните познания в строителството и архитектурата, но и гигантски свидетелства за едно човечество, което вярва в живота след смъртта. Няма нито една култура, нито едно племе на земята, което да няма тази вяра. От този факт не правят изключение дори и атеистите. Когато след смъртта на северновиетнамския революционер Хо Ши Мин (1890 - 1969) било прочетено завещанието му, там пишело: "Аз отивам да се срещна с другарите Маркс, Енгелс и Ленин." Каква е причината за това? Бог е положил и вечността в сърцата на хората (Еклесиаст 3:11). За нас смъртта е стена, зад която не можем да виждаме, но Един проби тази стена. Той беше оттатък и се върна в нашия свят - Господ Исус Христос! Той умря на кръста и възкръсна от мъртвите на третия ден. От Него идва нашата увереност, че съществуването ни не престава след смъртта. Той свидетелства за реалността на небето и ада. Ние сме вечни създания, призовани към вечен живот чрез вярата: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее" (Йоан 11:25).
ВВ2: Какво представлява вечният живот? Как можем да си го представим?

ОВВ2: В речника на Новия Завет има две напълно различни думи за българската дума живот: биос и зое. Под биос се има предвид биологичният живот на човека и всички други създания. Този живот минава много бързо, тече като поток, като сън, като бързо увяхващ цвят (Псалм 90:5; 103:15). В Йов 14:1-2 четем: "Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосява, бяга като сянка и не се държи." На друго място този изтичащ живот се сравнява с пара: "Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва" (Яков 4714).

На Ото фон Бисмарк принадлежи изказването: "Животът е като сръчно вадене на зъб. Винаги очакваме, че действителното тепърва предстои, когато изведнъж разбираме, че всичко е минало." Писателят Х. Ф. Хебел смята, че "животът е като седмократно увит в златна хартия горчив бадем", а есеистът Адолф Райц дефинира животакато "масов гроб на надежди и разочарования". Библията обаче ни представя една напълно различна перспектива: там, където хората откриват, че животът им е прекрасен Божи дар и започват да живеят по подобие на Исус, животът им придобива едно ново измерение, което на гръцки се описва с думата зое. Зое е животът, изхождащ от Бога, същинският, неизчезващ и вечен живот. Исус Христос е дошйл на този свят, за да ни донесе вечния живот. Той е не просто свързан с Неговата личност, но в Него пряко се срещаме с вечния живот. Исус казва в Йоан 14:6: "Аз съм ... животът (вечният)" (гр. зое). Тази идентичност на Исус с вечния живот е засвидетелствана и от апостол Йоан: "защото животът (гр. зое) се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас" (1 Йоан. 1:2). Който вярва в Исус и Го има за свой Господ, има с това и вечния живот (1 Йоан. 5:12). С благословението на вечния живот (1 Йоан 2:25) нашият временен живот стои на вечна основа. Оттук става ясно как учениците на Исус заради вярата си са издържали и преследвания, и затвор, и мъки, и дори смърт, без да се откажат от своя Господ. Вечният живот се изявява с цялата си пълнота едва след възкресението: "И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят - едни за вечен живот, а едни - за срам и вечно презрение" (Данаил 12:2). В този живот ние имаме не само обещанието за вечния живот, но и още сега имаме дял в Божията и Христовата пълнота и величие. Когато вярата ни стане видима, ще гледаме Исус и Отца лице в лице.

1. Небето, едно вечно царство. Всички царства на този свят са преходни, тяхната земна сила е ограничена. Германската империя от 1871 г. не можа да достигне и 50 години. Третият райх беше пропагандиран като хилядолетен, но свърши след 12 години в развалини и пепел. Небето е едно вечно царство (2 Петрово 1:11), което няма да има край. То е "непоклатимо царство" (Евреи 12:28). То е въжделеното небесно отечество (Евреи 11:16), в което Божията власт и съвършеното управление ще са почитани непрестанно. Принадлежащите на Христос ще управляват заедно с Него във вечността (Откровение 22:5; Лука 19:17-19).

2. Небето, родният дом. За разлика от всички земни къщи и жилища, небето е едно непреходно място: "Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия" (Евреи 13:14). Сам Бог е направил този град и Господ Исус е управителят на този вечен дом: "В дома на Отца Ми има много обиталища... Аз... отивам да ви приготвя място" (Йоан 14:2). Всички, които принадлежат на Христос, имат вечно гражданство там; те са съжители на Бога (Ефесяни 2:19). В Господната молитва се казва: "Отче наш, който си на небесата..." (Матей 6:9) и в Йоан 17:24 Господ Исус се моли: "Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си ми дал, за да гледат Моята слава." Небето е родният ни дом, защото там живее Бог (Битие 24:7; Псалм 115:3; Матей 6:9). То е и домът на Господ Исус. От там Той е дошъл при нас в света (Йоан 3:13; Йоан 6:38) и там е отишъл след възнесението Си (Лука 24:51; Деяния 1:11). При завръщането Си в сила и величие Той ще дойде от там и ще вземе Своите при Себе Си.

3. Небето, нашата родина. По време на последната война милиони хора от Източна Прусия, Померания и Силезия изгубиха старата си родина. Поколения наред хората са живели в тези области до деня на бягството или прогонването. Сам авторът е свидетел на тези ужасни събития. Ние, хората, сме привързани към родината си. Ницще се оплаква от духовната си бездомност с думите: "Горко на този, който няма родина!" В този свят има само една вечна родина, и затова апостол Павел пише във Филипяни 3:20: "Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господ Исус Христос."

4. Небето, място на радост. Сватбата е повод за особена радост и според земните мащаби. В Библията небето се описва с помощта на образа на сватбения празник, чиято радост трае вечно: "Нека се радваме и се веселим, и нека отдадем на Него слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила" (Откровение 19:7). Исус Христос, Божият Агнец, който търпеливо е понесъл греха на света и е заплатил за него на кръста, сега е Годеникът, а Неговата църква е годеницата. Спасеното множество от всички народи, племена и нации е описано от Исус в Лука 13:29: "И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седнат в Божието царство."

5. Небето, място, където няма грях. Нашият свят е проникнат от последиците на греха: мъка, страдания, болка, стенания, болести, войни и смърт. Но на небето "нищо проклето няма да има вече" (Откровение 22:3). Бог ще бъде навсякъде и във всичко и сам Той ще направи всичко ново: "Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; първото премина" (Откровение 21:4). При такава гледка Павел добива сили да понесе всякакви временни несгоди: "Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас" (Римляни 8:18).

6. Небето, място на коронацията. Всичко, което правим в този живот в името на Исус, има измерения във вечността. То има непреходен характер. Така че Павел може да каже към края на земния си път: "Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих, отсега нататък за мен се пази венецът (правдата), който Господ, праведният съдия, ще ми въздаде в онзи ден - и не само на мен, но и на всички, които са обикнали Неговото явление" (2 Тимотей 4:7-8). За такава коронация говори и възвисеният Господ в Откровение 2:10: "Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота."

7. Небето, нашата цел. Най-високата цел, поставена пред нас, хората, е: чрез вярата в Исус да достигнем до небето. В 1 Петрово 1:8-9 апостолът посочва тази цел: "... (Исус), когото любите, без да сте го видели; в когото като вярвате, без сега да Го виждате, се радвате с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си."

 

ПРИЛОЖЕНИЕ
Забележки към Библията

В следващите глави ще се занимаем с най-важните принципи при боравенето с Библията. Подробното подреждане по теми и последователната номерация ще улеснят намирането.

В теорията на науката е прието необходимите начални условия за изследванията в някаква специална област да се формулират под формата на утвърдени тези. На тяхната основа се изгражда последователно цялото здание на съответната наука. Макар че този метод не може напълно да се пренесе към Божието слово поради различната същност на Библията, съобразявайки се с тези ограничения, ние ще обобщим най-важните тези. Те са основополагащи при боравенето с Библията и могат да улеснят напредъка на тези, които разполагат с оскъдни предварителни знания. Следващите тези се състоят предимно от едно кратко изречение, което след това се обосновава и се доказва с библейски цитати. За Библията има цяла поредица синонимни понятия, които ние ще използваме в цялото им многообразие: Христово слово (Римляни 10:17), Господно слово (1 Царе 15:23), Господна книга (Исая 34:16), Книга (Еремия 30:2), словото на Писанието (Лука 4:21), Писанието (Матей 21:42), Свещеното/Светото Писание (2 Тимотей 3:15), Старият Завет (2 Коринтяни 3:14), Новият Завет (Матей 26:28, според превода на Лутер).

а) Бог Отец. "Бог, който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина" (Евреи 1:1-2).

б) Исус Христос. "Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори, защото, ако онези не избегнаха наказанието, като отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата" (Евреи 12:25).

в) Светият Дух. "Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите хора са говорили от Бога, движени от Светия Дух" (2 Петрово 1:21).

 

I.2. За истинността на Библията