Въпроси, които се задават много често

1. Проверка в живота. Исус ни учи да проверяваме Божието слово, прилагайки го в живота си: "Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си отговоря" (Йоан 7:16-17).

2. Проверка чрез собствената ни свобода. Исус учи, че прилагането на лъжливи системи, идеологии и секти поробва човека, а следването на Неговото учение освобождава: "Ако стоите в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:31-32).

3. Проверка чрез приемане. Както вкусът на един портокал може да се разбере само чрез опитване, така и библейската истина се открива само чрез четене и приемане. Дискусии или диспути не могат да заменят интензивното изследване на Библията. В това отношение беряните са действали образцово: "И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно" (Деяния 17:11).

4. Проверка чрез резултата. Този, който следва Божието слово и се подчинява на неговите съвети, животът му ще има видим успех (вж. ВБ2): "Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех" (Исус Навин 1:8).

5. Проверка чрез слушане на проповеди. Бог е дал особено благословение за слушането на библейската проповед. Този, който с отворено сърце слуша Божието слово, ще повярва. "И така, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово" (Римляни 10:17).

6. Проверка чрез собственото ни греховно естество. Никъде в Библията нашето естество не е така засегнато, както когато става въпрос за греховната ни природа. Който е честен пред себе си, ще разбере истината на Библията от поставената ни лична диагноза: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават Божията слава" (Римляни 3:23). Няма нито един човек, който да каже, че словото от 1 Йоан 1:8 не се отнася за него: "Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас."

Забележка: Трябва да подчертаем, че истината на Библията се открива само на послушния изпълнител на словото. Този, който борави с Библията чисто интелектуално и не я отнася към собствената си личност, няма да намери достъп към нея (1 Коринтяни 1:19). Убедителните математически изчисления могат да бъдат от полза (вж. ВБ1), но стъпката към вярата си остава въпрос на лично решение. Божието слово може да се приеме само с вяра или да се отхвърли с неверие.
I.4. За тематиката на Библията

Б40: Библията говори за Исус. Това важи не само за Новия Завет, но и за Стария Исус казва: "Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен" (Йоан 5:39). Чрез НЗ ние имаме ключа към СЗ, защото Писанията се отнасят до Исус Христос. Сам Той обяснява този принцип на учениците Си по пътя към Емаус (Лука 24:13-35). С това се засяга главната цел на Библията, която е изтъкната в Йоан 20:31: "А тези (книгите) са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате вечен живот в Неговото име."

Б41: Библията говори за земни и небесни неща (Йоан 3:12). Към земните неща принадлежат например историческите събития, описанията на пътувания, лични срещи, законови предписания, семейни хроники, родословни дървета, сведения за мисии, ежедневни въпроси и естествено научни данни. Наред с тези важни сведения Библията насочва погледа ни непрекъснато към небесните неща (Матей 6:33; Колосяни 3:2) - към Бога, Исус Христос и Светия Дух, към Божието царство, възкресението и съда, към небето и вечността.

Б42: Библията ни дава реалистично описание на човека. Мъжете и жените в Библията не са обрисувани като герои, а в тяхната слабост, грешки, провали и също така правдиво в техните подвизи. Даже и при Давид, "човека според Божието сърце" (1 Царе 13:14; Деяния 13:22), недостатъците не са ретуширани.

Б43: Библейското откровение е ключът към разбирането на този свят. За нас Библията е основополагащият и незаменим информационен източник. Нашето настояще би било необяснимо без трите засвидетелствани събития от миналото - сътворението, грехопадението и потопа. Оттук произлизат пет подчинени принципа (вж. по-подробно Г6):

1. Миналото е ключът към настоящето. Този принцип е пълната противоположност на основния тезис на еволюционното учение, според който днешните наблюдения могат произволно да се екстраполират назад във времето.

2. Факторите на сътворението могат да се обхванат само чрез вяра (Евреи 11:3). Различните фактори на сътворението се споменават на различни места в Библията:

- чрез Божието слово (Псалм 33:6; Йоан 1:1-4; Евреи 11:3)

- чрез Божията сила (Еремия 10:12)

- чрез Божията мъдрост (Псалм 104:24; Притчи 3:19; Колосяни 2:3)

- чрез Божия син (Йоан 1:1-4; Йоан 1:10; Колосяни 1:15-17; Евреи 1:2)

- според същностните черти на Исус (Матей 11:29; Йоан 10:11; 14:27)

- без изходен материал (Евреи 11:3)

- без разход на време (Псалм 33:6)

3. Смъртта е последица от грехопадението на първия човек (Битие 2:17; 3:17-19; Римляни 5:12,14; 6:23; 1 Коринтяни 15:21).

4. Последствията от грехопадението са засегнали цялото мироздание (Римляни 8:20-22). Разрушителните сили в биологията (напр. бактериите като болестотворни организми, паразитите, механизмите на убиване при змиите, паяците и хищниците, месоядните растения, страданията от "тръните и бодилите") не могат да се обяснят извън грехопадението. Това е причината и за повсеместно наблюдаваната преходност.

5. Днешната геология на земята не може да се обясни без потопа.
I.5. За сведенията на Библията

Б50: Тежестта (значението, дълбочината на мисълта) на библейските сведения не е една и съща навсякъде, и въпреки това няма излишна информация. Този аспект става очевиден, когато сравним Йоан 3:16 с Деяния 18:1 (ср. Б22).

Б51: Библията съдържа всички необходими за нас принципи. Тя е завършена в смисъл, че съдържа всичко, което ни е необходимо както за този живот, така и за постигането на вечната цел: "Потърсете в книгата Господна и прочетете: никое от тези няма да липсва, нито ще бъде без другарката си" (Исая 34:16).

Б52: Библията никъде не си противоречи. В повечето случаи привидните противоречия се разрешават при интензивно изследване. Най-честата причина за такива противоречия е несъобразяването с някои библейски принципи:

1. Библията често дава оскъдни сведения. Например историята за обръщението на Матей ни е предадена само в един стих (Матей 9:9). Също така често поставеният въпрос за жените на синовете на Адам намира своя отговор в оскъдните и откъслечни сведения по този въпрос. Решението на въпроса е възможно и чрез логично умозаключение: според Бит 5:4 Адам е родил синове и дъщери. Следователно в началото братята и сестрите са се женели помежду си; в следващото поколение това са били братовчедите и братовчедките. Веднага след сътворението кръвосмешението не е било чак толкова опасно.

2. За някои случки в Библията има паралелни сведения с различни аспекти.

Пример 1. Родословията на Исус според Матей 1:1-17 и Лука 3:23-38 имат различни цели. В първия случай се показва царския произход от Давид (Син Давидов) чрез Йосиф, а в другия случай това е чрез родословието на Мария.

Пример 2. Различните разкази за възкресението на Исус се отклоняват в несъществени детайли.

3. Някои духовни твърдения разкриват истинския си смисъл в своята комплементарност или допълнителност. Физическата същност на светлината може да се обясни само по комплементарен начин: от една страна светлината се държи като вълна, а от друга страна тя показва свойства на частица (фотони). Едва когато двете взаимно противоречащи си качества се комбинират, се разкрива действителността. Такива комплементарни твърдения са известни в Библията. За спасителната вяра има две комплементарни, т.е. привидно противоречащи си, но в действителност допълващи се твърдения (вж. ВСП1):

а) "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона" (Римляни 3:28).

б) "Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра" (Яков 2:24).

4. Някои проблеми възникват поради използвания в момента превод.

Пример. В превода на Лутер Яков заравя идолите под един дъб (Битие 35:4). Според придържащото се към основния текст издание на Библията Елберфелдер това става под терпентинов кукуч.

Забележка: "Хората не отричат Библията, защото тя си противоречи, а защото тя противоречи на хората."

5. В единични случаи разрешението на привидните противоречия е трудно, но е принципно възможно. Тук примерите са смъртта на Юда (Матей 27:5; Деяния 1:18), съдържанието на Ковчега на завета (3 Царе 8:9; Евреи 9:4), смъртта на Саул (1 Царе 31; 2 Царе 1).

- Каква е същността на смъртта? Защо я има и докога ще я има?

- Какво е човекът? Откъде идва? Защо живее и накъде отива?

- Какво представлява вечността?

- стихове (Псалм 119), химн (Кол. 1:15-17), любовна песен (Песен на песните), научен доклад, написан на всекидневен език (Бит. 1), исторически доклад (Ездра), притча (обикновена ситуация от ежедневието като сравнение, Матей 13:3-23), парабола (гр. paraboleK = поставени един до друг; специална, изключителна ситуация като поучителен разказ за иносказателно тълкуване: Лука 18:1-8), образна реч (Матей 24), парадокс (Филипяни 2:12-13), проповед (Деяния 17:22-31), наставление (Колосяни 3:16-17), хваление (Ефесяни 1:3), благословия (Филипяни 4:7), поучение (Римляни 5:12-21), семейна хроника (1 Летописи 3), молитва (Псалм 35), лично свидетелство (1 Йоан. 1:1-2), описание на сънища (Битие 27:6-7), пряко говорене на Бога (Матей 3:17), личен разговор (Йоан 4:7-38), диспут (Деяния 15:7-21), съдебни преговори (Йоан 18:28-38), мъдри поговорки (Притчи 13:7), обещание (Марк 16:16), обвинение (Матей 11:21-24), гатанка (Съдии 14:12-14), законодателство (гражданско, наказателно, постановяващо обичаи, ритуално, здравно), лирична поезия, биография (Неемия), лична кореспонденция (Писмото на Павел до Филимон), дневник (Деяния 16), монолог (Йов 32-37), диалог (Йов 3-31), апокалипсис (Данаил, Откровение), временно запечатване (Данаил 12:9), пролог (Лука 1:1-4), епилог (Йоан 21:25), елипса (гр. ellipsis = изпускане, стилистично средство, което изпуска подробностите, Матей 9:9), метафора (Авдий 4), надпис (Йоан 19:19), шифър (Откровение 13:18).

Нито една книга в световната история не съдържа такова богатство от изразни средства и нито една книга не представлява изключително истината във всичко казано от нея, подобно на Библията.

1. Феноменален език. Вместо с не толкова нагледния фактологически материал, който е първопричината за явлението, то се описва от гледната точка на наблюдателя: модерната астрономия, както и Библията, говорят за "изгряване и залязване на Слънцето", макар че това явление е причинено не от хода на Слънцето, а от въртенето на Земята.

2. Идиоматични словосъчетания. Кратките словосъчетания в определени ситуации са далеч по-подходящи от дългите описания (Съдии 14:18: "Ако не бяхте орали с моята юница...").

3. Поетична красота на езика. Песен на Песните 8:3: "Левицата му би била под главата ми и десницата му би ме прегърнала."

4. Описания и картини за днешни понятия в науката и техниката. Библията описва технически достижения, които по времето на нейното възникване изобщо не са съществували, или ситуации, които днес науката е описала съответните понятия: вместо спътници, орбитални лаборатории и станции Библията се изразява картинно: "Ако и да се издигнеш като орел и да поставиш гнездото си между звездите" (Авдий 4). Вместо гинекологичните термини за онтогенезата (ембрионалното развитие) в матката, образуването на детето в майчината утроба е описано по следния начин: "Костите ми се укриха от Теб, когато в тайна се работех, и в дълбините на земята ми се даваше разнообразната ми форма" (Псалм 139:15).

5. Формулировки според изискванията на естествените науки. Подходящ пример тук е описанието на сътворението, където с точност, присъща на физиката, се привеждат съвместно метода на измерване на времето и мерната единица (Битие 1:14-19).

6. Картини от всекидневието за обяснение на духовни значения. Така напр. в притчата от Матей 13:3-23 сеячът е проповядващият библейското послание, семето е Божието слово, тръните са препятствията, а добрата земя са отворените сърца на хората.

Б591: Съблюдавайки съответния литературен жанр (Б58) и словесна форма (Б59), всеки библейски текст трябва да се приема точно. Твърденията трябва или да се приемат буквално, или да се тълкуват смислово вярно и точно.

а) Буквално и точно разбиране. В Лука 24:44 Исус учи на този подход към Писанието: "Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите." На други места също се набляга на този подход: "... за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка" (Матей 2:15); "Не сте ли никога прочели в Писанията" (Матей 21:42); "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (Лука 4:21).

б) Смислово вярно и точно тълкуване. Когато Исус казва: "Аз съм лозата, вие сте пръчките" (Йоан 15:5), това не може да бъде прието буквално, а е необходимо смислово вярно тълкуване. Смисълът може лесно да се разбере, тъй като образната реч трябва да служи за подобряване на нагледността и улеснение на възприемането. В този случай ключовото твърдение е прибавено допълнително: "Отделени от Мен не можете да направите нищо."

I.6. За стойността на библейските сведения

Б60: Посланието на Библията е най-ценната информация, която съществува. Известният евангелист Вилхелм Палс подчертава: "Евангелието е най-доброто послание, което някога е казвано на човечеството. На хората никога не е проповядвано нещо, което може да се сравни с него." В Псалм 119 многократно се възхвалява превъзхождащото всичко на този свят Божие слово: "Законът на Твоите уста е за мен по-желателен от хиляди злато и сребро" (ст. 72). "Аз се радвам на Твоето слово като онези, които намират много плячка" (ст. 162).

Б61: Който отхвърля Божието слово, бива осъден от него. Както проповядването на Божието слово води към вяра, а с това и към спасение, така и неговото отричане води към отхвърляне и погибел.

1 Царе 15:23: "Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли теб."

Йоан 8:47: "Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога."

Деяния 13:46: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение, но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците."

1. Те съдържат противоречащи на Библията учения (нарушаване на принципа на тълкуване А3, виж приложението, част II), като прошка на греховете чрез даване на милостиня (Товия 12:9), отговори на магически практики (Товия 6:9), опрощаване на греховете на мъртвите чрез молитви на живите (2 Макавеи 12:46).

2. Те никога не са били съставна част от юдейския канон, тъй като става дума за по-късни добавки. Догмата на Католическата църква от събора в Триент през 1546 г. ги поставя наравно със Стария и Новия завет и може да се схваща като реакция на реформацията.

3. Те не са цитирани от нито един писател в Новия Завет, въпреки че освен четири кратки книги от СЗ всички останали са цитирани.

4. Самите апокрифи не считат себе си за безупречни. В пролога на книгата на Исус Сирахов се казва: "Затова ви моля да приемете приятелски и прилежно да четете, и да не се сърдите, ако в някои думи сме сгрешили, въпреки че много сме се старали да преведем точно."

Оценка на апокрифите. Трябва ли напълно да отхвърляме апокрифите? Лутер дава следната подходяща формулировка за тези писания: "Това са книги, неравностойни на Светото писание, но полезни и добри за четене." Това отношение застъпва и авторът на настоящата книга. Ако не придаваме на апокрифите авторитета на Библията, а ги четем като повествования и исторически забележителни книги (напр. книгите на Макавеите), ще имаме полза от тях. В това отношение особено полезна е книгата на Исус Сирахов, тъй като заема позиция по всякакви житейски ситуации, като се обляга на книгите от Библията, без да има претенциите да бъде Божие слово.
I.7. За разбираемостта и разбирането на Библията

Б70: а) Библията лесно може да се разбере. "Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате" (2 Коринтяни 1:13).

б) Библията съдържа и мисли, които са недостижими за нас. "Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища са като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли - от вашите помисли" (Исая 55:8-9).

Взаимното допълване на тези два аспекта е отбелязано и от Спърджън (Г1:94). "В Библията намираме големи истини, които излизат извън нашите представи, и ни показват колко ограничен е нашият разум. Но едновременно с това основните и фундаментални идеи никак не са трудни за разбиране." Те са достъпни за всеки (Деяния 17:11) и въпреки това нейната пълнота и богатство са неизчерпаеми (Римляни 11:33).