Въпроси, които се задават много често



страница9/10
Дата10.02.2018
Размер1.36 Mb.
#56509
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Б71: Библията е съставена от повече от четиридесет и пет писатели, водени от Светия Дух. По същия начин тя не може да бъде разбрана без помощта на Светия Дух: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва" (1 Коринтяни 2:14-15).
I.8. За точността на библейските сведения

Б80: Библията е една неподозирано точна книга. Тази нейна същностна черта откриваме, когато изследваме по-подробно езиковите, семантичните, духовните, историческите или естественонаучните й аспекти.

Обърнете внимание на точността, с която Библията описва събитията, свързани с преследването на християните. В началото на църковната история се казва: "... хора, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос" (Деяния 15:26), а за последните времена се говори: "... онези, които са били заклани за Божието слово, което опазиха" (Откровение 6:9). В нашето време всевъзможни течения се опитват да интегрират Исус в своите системи. В исляма Той се почита като пророк, движенията за мир Го считат за социален реформатор. За Алберт Швайцер интерес е представлявал историческият Исус. Карл Фридрих фон Вацзекер организира един мирен събор и убеждава хората, че мирът в света бил дело на самите хора. Мнозина говорят за Исус, но дотолкова, доколкото Той подхожда на тяхната концепция. Само когато вярваме в Исус, "Той е нашият мир" (Ефес. 2:14), иначе Той е наш съдия (Деяния 10:42). Движенията за мир също не правят тази разлика, игнорирайки Исус след Откровение 6, когато Божият Агнец отваря печатите и пуска четиримата апокалиптични ездачи, сеещи война и смърт за съд над земята. Франц Алт пише книга за Проповедта на планината, но игнорира централната заповед на Исус да напуснем широкия път към погибелта и да влезем през тясната порта в спасението. Исус се появява навсякъде, но това не е достатъчно. В Проповедта на планината Господ ни предупреждава:

"В онзи ден мнозина ще ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие" (Матей 7:22-23).

Този, който набляга само на човешките страни на Исус, не печели нищо от това. Ние обаче трябва да проповядваме този Исус, за когото свидетелстват Писанията (Йоан 7:38). Истинското препятствие идва при пълното отстояване на Божието слово. Във времето на пълното размиване на всякакви норми биват преследвани тези, които държат на всичко, казано в Библията, и го отстояват с: "Писано е!" - независимо дали се отнася за сведенията за сътворението или за Исус, за когото свидетелства Писанието. Свидетелстването на Божието слово е благословено да удържи победа (Откровение 12:11). Други примери са приведени в Г1: 102-110.


I.9. За времевата рамка на библейските сведения

Б90: Божието слово е извън времето. Исая противопоставя преходността на растенията на непреходността на Божието слово: "Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века" (Исая 40:8) и Исус сравнява преходността на звездите със Своето слово: "Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат" (Матей 24:35). Лутер е казал: "Библията нито е антична, нито е модерна, тя е вечна." Библията е над времето, тъй като нейните концепции и перспективи излизат извън моментната епоха. Въпреки че абортите, генните технологии и наркоманията не са споменати, от Библията може да се изведе едно еднозначно отношение към тях. Такова проникновение няма нито една друга книга. Така например в човешкото законодателство не може да се произнася присъда в някаква нова област, ако в нея все още няма никакви параграфи.
I.10. Ключът към Библията: обръщането към Исус Христос

След всичко това изниква въпросът за ключа към Библията. Как може човек, който досега не се е занимавал с нея, да намери правилния подход? След едно евангелизационно събрание при мен дойде един млад човек с вид на интелектуалец, който искрено търсеше ключа към Библията. След като в разговора можах да отстраня някои препятствия, младежът прибави, че отсега нататък щял да продължи да работи върху Библията с обичайния за него философски начин на мислене. Аз отговорих: "Вие бихте могли да направите това, но накрая няма да видите в Христос живия Бог, а безличния пантеистичен Бог на философите. Философите са чели Библията от гледната точка на своите мисловни категории, но не са открили Бога, който само в Исус става наш Спасител." Младежът остана и ме изслуша по-нататък. "Вие можете да имате достъп до Библията и до живия Бог още тази вечер, ако се занимаете с въпросите на вашето съществуване. Искате ли това?"

Скицирах горния разговор, за да покажа на читателя с този случай как може да му се отвори достъп до вярата.

Б100: Да познаем себе си. Нека прочетем заедно Римляни 3:23: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават Божията слава." Този стих разкрива, че пред живия Бог ние сме изгубени чрез греха, който ни разделя и ни лишава от достъп до Него. Н нашите дела ние не можем да Му се харесаме. Накратко, ние нямаме слава пред Бога. След грехопадението между Светия Бог и грешния човек съществува пропаст. Вие съгласни ли сте с тази Божия диагноза?

Б101: Единственият изход. От тази дилема има само един изход, който ни е подарен от Бога. На кръста Божият Син понесе наказанието за нашия грях. Исус дойде на този свят, за да спаси погиналото (Матяй 18:11). Освен Него няма друг път за спасение (Деяния 4:12). Вярвате ли на това?

Б102: Да признаем греховете си. В 1 Йоан. 1:8-9 четем: "Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда." Въз основа на изкупителното Си дело на кръста Исус има властта да прощава грехове. Ако се доверим на Неговите думи и Му признаем вината си, и Го помолим за прошка, то Той е "верен", т.е. Той действително ще ни освободи от вината за греховете ни. Ние трябва не само да обмисляме, но и да действаме. Искате ли да направите това? Тогава кажете го на Господ Исус в молитва. Ето примерното съдържание на една свободно формулирана молитва:

"Господи Исусе, днес аз чух за Теб и разбрах защо си дошъл на този свят. Ти си обхванал и мен в Своята безпределна любов. Ти виждаш цялата ми вина - тази, която съзнавам, и тази, която не съзнавам. Ти обаче знаеш всичко, всяка погрешна постъпка, всеки греховен подтик на моето сърце, всичко това е разкрито пред Теб. Аз съм като разтворена книга пред Теб. Не мога повече да продължавам с досегашния си живот. Затова Те моля сега: прости ми за всички мои грехове и ме очисти. Амин."

Ние казахме на Господа това, което е казано в 1 Йоан. 1:8-9. Бог се е задължил с това, което е казал. Как смятате, колко от вината ни е простена? 80%? 50%? 10%? Тук пише: "Той ни очиства от всяка неправда" (1 Йоан. 1:9). Всичко ви е простено! Да, всичко, 100%. Това трябва да знаете, да не го смятате само за възможно или да се надявате. Библията набляга на това, в което трябва да сме сигурни. Нека прочетем още две места: 1 Петрово 1:18-19 и 1 Йоан. 5:13.

Б103: Да предаден живота си. Господ Исус ни прости цялата ни вина, затова сега можем да Му доверим живота си. В Йоан 1:12 четем: "А на онези, които Го приеха, даде правото да станат Божии деца, на тези, които вярват в Неговото име." Всичко, които са помолили Господ Исус да ги води в живота им, получават правото да бъдат осиновени от Бога. Ние ставаме Божии деца не защото сме направили нещо добро или защото сме много набожни, или защото сме членове на някаква църква, а защото сме доверили живота си на Божия Син и сме готови да Го последваме в послушание. Нека потвърдим това с молитва:

"Господи Исусе, Ти прости всичките ми грехове. Аз все още не мога да го разбера, но се доверявам на словото Ти. И сега Те моля, Господи, да влезеш в моя живот. Напътствай ме и ме води по пътя, който ми показваш. Аз зная, че Ти имаш най-доброто за мен и затова искам да Ти поверя цялото си същество. Помогни ми да се освободя от това, което не Ти харесва. Подари ми нови навици, които да са благословени от Теб. Дай ми покорно сърце, за да правя това, което ми казва Твоето слово. Моля Те, не ме оставяй да се влияя от някакви въздействия и човешки мнения, а ми отвори Библията, за да мога да разбирам Твоето слово и да живея според него. Искам Ти да бъдеш моят Господар и искам да Те следвам. Амин."



Б104: Приет. Господ ви пие! Той е платил за вас скъпа цена и Той ви спаси. Вие станахте Божие дете, а който е дете, той е и наследник - Божи наследник, наследник на небесното царство! Представяте ли си какво става сега на небето? Там може би се радват? Да, разбира се! В Лука 15:10 пише: "Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за всеки грешник, който се кае." На вашето обръщане се радва цялото небе. Цялото небе има дял в това събитие - един човек приема евангелието и започва да живее според него. Библията нарича този процес на приемане на Исус обръщение. При него ние предаваме вината си на Исус и Той я поема. Едновременно с това от Божия страна става нашето новорождение: Той ни дава нов живот и осиновление и ние ги приемаме. Обръщението и новорождението са две страни на един и същ процес - двете страни на един и същ медал.

Б105: Благодарност. Изкуплението е Божи подарък за нас. Чрез Неговата любов за нас е станал възможен пътят на спасението. Ние нищо не можем да допринесем към изкупителното дело. Който приема подарък, казва "благодаря". Точно това искаме да направим и ние сега. С ваши думи формулирайте една молитва на благодарност. Кажете я на Господ Исус...

Б105: Какво да правим по-нататък? Искам да ви обърна внимание на пет важни момента. Те са не само много важни за един живот и следване на Исус, но са и безусловни предпоставки за практическия ни живот с Исус. Ако ги следваме, имаме Божията гаранция, че наистина ще постигнем целта.

1. Божието слово

То е необходимата храна за новия живот, който Исус е започнал в нас. Най-добре би било, ако всеки ден (за препоръчване сутрин) ние си оставяме време за четене на Библията. Правете като християните в Берия (Деяния 17:11-12), които са изследвали ежедневно Писанията.



2. Молитвата

Исус не само иска да говори с нас чрез словото Си, но Той иска и ние да Му говорим. Това правим в молитвата си. Голямо предимство е, че можем да Му кажем всичко. Той има дял в нашите скърби и радости. Ние можем да обсъждаме с Него всички свои планове и необходими решения. Посредством четенето на Библията и молитвата се създава едно "духовно кръвообръщение", което е много важно за здравословния ни духовен живот.



3. Послушанието

Бог харесва, когато ние се показваме като послушни деца, които живеят според Неговото слово и съблюдават Неговите заповеди. Можем да засвидетелстваме любовта си към нашия Господ по най-добрия начин, когато Му се подчиняваме (1 Йоан 5:3). В този свят ни се предлагат много пътища, но Библията ни дава мярата, върху която почива Божието благословение: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на хората" (Деяния 5:29).



4. Общението

Като Божии деца ние се нуждаем от общение с други кора, които следват същия Господ. Когато извадим един тлеещ въглен от огнището, той угасва много бързо. Нашата любов към Исус също много бързо ще охладнее, ако не се поддържа чрез общението ни с други вярващи. Като новообърнати ние се нуждаем от любовта, загрижеността, утвърждаването и понякога поправките на една вярна на Библията църква. Моята молитва е бързо да се присъедините към такава църква, защото една добра, жива църква е неотменимо условие за растежа във вярата.



5. Вяра

След като чрез обръщението и новорождението сме дошли във вярата, жизнено важно е да растем във вярата и да не отпадаме. Апостол Павел пише на Тимотей (2 Тимотей 3:14): "А ти постоянствай в това, което си научил." В края на своя живот Павел заявява: "Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих" (2 Тимотей 4:7). Нека следваме неговия пример и останем верни докрай.

Обръщението не е крайната точка, а началото на новия живот.

Ние твърдим: Достъпът до Библията не може да се придобие отвън, от позицията на неутралния наблюдател, а само отвътре. Само този, който с покаяние и вяра се обърне с цялото си същество чрез Исус Христос към Бога и придобие спасението, само той е влязъл. Но горният разговор дава същественото при всяко обръщение: осъзнаване на греховете, изповядване на греховете, предаване на живота ни на Исус Христос. Оттук нататък започва растежът във вярата.
I.11. Заключение

Ние предприехме опита да обобщим най-важното за Библията под формата на няколко тезиса. Богатството на Библията е толкова огромно, че едно такова човешко начинание спрямо Божията книга не може в никакъв случай да бъде пълно и завършено, за да може да я опише по подобаващ начин.

 
II. Принципи на тълкуване на Библията

А1: Най-доброто тълкуване на Библията е самата Библия. Или с други думи: няма по-добър коментар към Библията от самата Библия. Този най-важен принцип за тълкуване постоянно се практикува от Исус (Матей 19:3-6), от апостолите (Галатяни 3:16) и пророците.

А2: Исус е ключът към всякакви тълкувания. Така например Старият Завет би останал непълен без указанията за Исус (Псалм 110:1; Исая 53; Малахия 4:2,5-6).

А3: Тълкуванията не бива да противоречат на други библейски стихове (ср. Б52).

А4: Едно учение не бива да се извежда от едно единствено изречение или стих.

Примери: безгрешността на Исус (1 Йоан 3:5; 1 Петрово 2:12; 2 Коринтяни 5:21); греховността на всички хора (Битие 8:21; Псалм 14:2; Исая 1:5-6; Матей 15:19; Римляни 3:23); Божията воля за спасението на всички хора (Езекиил 34:12; Матей 18:11; 1 Солунци 5:9; 1 Тимотей 2:4).

Внимание: Това, че Исус обича Бог Отец (Йоан 14:31) и че Бог Отец ни обича (Йоан 16:27), се споменава изрично само на едно единствено място в Библията. Но в многобройни други стихове тези факти се съдържат индиректно или се предполагат. В такива случаи позоваването на тях е позволено.

А5: Трябва да се съблюдава контекстът и неговото съзвучие с цялостния дух на Библията. Неспазването на този принцип е довело до многобройни небиблейски учения и разрушителни секти. Препратките имат извънредно висока стойност.

А6: Някои библейски учения са изведени въз основа на общото между еднородни единични събития. Библията не е просто сух учебник, съдържащ закони и наставления, а жива книга, която чрез хиляди случки нагледно ни запознава както с правилното, така и с неправилното поведение към Бога и хората. Ако изследваме общото между всички тематично свързани събития, то от тях би било възможно да изведем съответното библейско учение. подходящ пример ту е подробното описание на историята на Израел в благословение и съд (1 Коринтяни 10:11). При отговора на въпроса ВЖ6 беше изходено от този принцип на тълкуване.

А7: Старият Завет неминуемо води към Новия Завет, т.е. без СЗ много части от НЗ биха били неразбираеми (напр. без информацията за сътворението, грехопадението потопа).

А8: НЗ има много по-голяма дълбочина на откровението от СЗ. За да докажем това твърдение, е достатъчно само да разгледаме Посланието към евреите. С помощта на темата "отмъщение" ще обясним накратко принципа А8. В случай на нанасяне на някаква вреда човешката природа иска да си отмъсти многократно: "Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно" (Битие 4:24).

В Синайските закони Бог въвежда едно драстично ограничение на отмъщението - едно към едно: едно око за едно око; един зъб за един зъб; една рана за една рана (Изход 21:24-25). В Проповедта на планината Исус задълбочава старозаветния закон, като шест пъти започва словото Си с израза: "А пък Аз ви казвам". Прилагайки Второзаконие 32:35 към Изход 21:24-25 Исус забранява всякакво отмъщение: "Не се противете на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата" (Матей 5:39).



А9: Никъде в Библията не се приветства някакъв грях, дори и той да не бъде изобличен на съответното място. За тълкуването на "неверния настойник" в Лука 16:1-8 този принцип е от съществено значение (вж. Г7).

А10: Не бива да се казва повече от това, което е написано: "да не престъпвате границата на написаното" (1 Коринтяни 4:6).

А11: Библейската истина има предимство пред всеки друг вид познание, доколкото тя дава някакъв отговор по съответния въпрос. "Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христос" (Колосяни 2:8).

А12: Трябва да се изчерпят всички тънкости на текста, всякакви граматични и семантични детайли. В Галaтяни 3:16 Павел демонстрира с помощта на Битие 22:18 едно подобно отношение към Светото писание.

А13: Има точни преводи (напр. Елберфелдер, Шлахтер на немски) и по-малко точни преводи (напр. Благата вест, Брунс). В случай на съмнение трябва да се отнесем към основния текст (на еврейски за СЗ и на гръцки за НЗ). Основното значение на някоя специална дума се изяснява най-добре от контекста на други стихове, където тя е включена по по-разбираем начин. Различните преводи, срещащи се в немското езиково пространство, изхождат от различните цели, които са си поставили преводачите. Преводът на Лутер се характеризира с подходящия си и точен език. Особено предпазливи трябва да бъдем при полупреразказани преводи, в които преводачът е вмъкнал и свой собствен коментар (напр. Цинк). Трябва напълно да се отхвърлят такива "Библии", които съзнателно се отклоняват от основния текст, за да се нагодят към учението на дадена секта (напр. превода "Нов свят" на Свидетелите на Йехова).

А14: Някои привидно противоречащи си твърдения се допълват и са комплементарни (напр. Б52, т.3).

 

III. Защо трябва да четем Библията?

Четенето на Библията според Божията воля - също като яденето и пиенето - принадлежи към всекидневните ни потребности, затова в Еремия 15:16 се казва: "Като намерих твоите думи, ги изядох." Самата Библия ни дава няколко причини, поради които не бива да се отказваме от нейното четене. Тук ще споменем най-важните от тях:

1. За познаване на Божията същност. Божията същност - Неговото величие (Псалм 19), Неговата любов (1 Йоан 4:16), Неговата милост (Числа 14:18), Неговата вярност (Псалм 25:10), Неговата истина (Числа 23:19) - могат да се осъзнаят само чрез словото Му.

2. За вярата. "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово" (Римляни 10:17).

3. За растеж във вярата. "Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение" (1 Петрово 2:2).

4. Сигурност в спасението. "Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот" (1 Йоан 5:13).

5. За истинското учение. "... който да държи вярното слово, според както е било научени, за да може да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат" (Тит 1:9). Библията ни дава необходимите корекции в мисленето и живота. Сектите използват Библията като наръчник, в който търсят потвърждение на това, което те самите са измислили.

6. За сигурно водителство в живота. "Твоето слово е светилник на краката ми и виделина на пътеката ми" (Псалм 119:105).

7. За поставяне на приоритетите в живота ни. "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко останало ще ви се прибави" (Матей 6:33).

8. За възпитание на децата. "И така, вложете тези Мои думи в сърцето си и в душата си... да учите на тях децата си" (Второзаконие 11:18-19).

9. За правилно поведение към ближните ни. "Обичай ближния си като себе си" (Мат. 19:19). "Но със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си" (Филипяни 2:3). "Обичайте неприятелите си, молете се за тези, които ви гонят" (Матей 5:44).

10. За радост и отмора. "... защото чрез тях си ме съживил" (Псалм 119:93). "И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето" (Еремия 15:16).

11. За утеха в тежки ситуации. "И призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя" (Псалм 50:15).

12. За помощ в беда. "Душата ми прилепна за пръстта; съживи ме според словото Си" (Псалм 119:25).

13. За предпазване от заблуди. "Чрез Твоите правила станах разумен, затова мразя всеки лъжлив път" (Псалм 119:104). Исус посочва причината за заблудите на хората в непознаването на словото: "Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила" (Матей 22:29).

14. За предпазване от съгрешаване. "В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам" (Псалм 119:11).

15. За осъзнаване на вината. "Цялото писание е ... полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата" (2 Тимотей 3:16).

16. За тълкуване на събитията. "Откровението от Исус Христос ... за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро" (Откровение 1:1).

17. Като основа за научна работа. "Библията ни дава основополагащите принципи на много науки. Тези предпоставки за работа са незаменими в областите, където става въпрос за произход (напр. космология, биология) или където човекът е централният обект на изследване (напр. психология, медицина)."

18. За познаване на Божията воля. "... за да познаете от опит каква е Божията воля" (Римляни 12:2). Божията воля е изразена не само в Десетте заповеди (Изп. 20:1-17), но и на многобройни места в Библията (напр. 1 Солунци 4:3; 5:18; 1 Петрово 2:15; Евреи 10:36; 13:21).

19. За изчистване на мислите. "Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих" (Йоан 15:3).

20. За мъдри действия. "Началото на мъдростта е страх от Господа" (Псалм 111:10).

 

IV. Как да четем Библията?



Л1: Трябва да четем Библията с молитва. На Лутер принадлежи добрия съвет: "Не слагай ръката си върху Писанието, а следвай стъпките му."

1. С молба за разбиране. "Отвори очите ми, за да гледам чудесни неща в Твоя закон" (Псалм 119:18).

2. С благодарност и хваление. "Устните ми ще изливат хваление, защото ме учиш на повеленията Си" (Псалм 119:171).

3. Като получен подарък. "Аз се радвам на Твоето слово като онзи, който намира много плячка" (Псалм 119:162).



Л2: Трябва да четем Библията с очакване. "Отворих широко устата си и пъхтях, защото копнеех за Твоите заповеди" (Псалм 119:131).

Л3: Трябва да четем Библията в духовно настроение. "Така че ние служим по нов дух, а не по старата буква" (Римляни 7:6). При цялата заповядана ни точност при боравенето с текстовете (ср. Б80), Библията ни предупреждава за фалшивата буквалност на една застинала и мъртва вяра (Матей 23:23-33), и ни посочва духовния смисъл: "Който (Бог) ни направи способни като служители на един нова завет - но не на буквата, а на духа, защото буквата убива, а духът оживотворява" (2 Коринтяни 3:6).

Л4: Трябва да четем Библията смирено. Божиите мисли надхвърлят нашия разум, затова не бива да се съмняваме, дори когато не разбираме всичко. Смирението е препоръчително, "... защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища като Моите пътища" (Исая 55:8).

Л5: Трябва да четем Библията с любов. "Колко обичам Аз Твоя закон" (Псалм 119:97).

Л6: Трябва да четем Библията с доверие: "... но по Твоята дума ще хвърля мрежите" (Лука 5:5).

Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница