ВЪПРОСИ КЪМ БИБЛИЯТА (ВББ)

2. ВЪПРОСИ КЪМ БИБЛИЯТА (ВББ)

Настоящият комплекс от въпроси, който си отнася до валидността и истинността на Библията, е от основно значение. По тази причина в главата се разглеждат само четири въпроса и според тежестта на тази тематика техните отговори са по-подробни и изчерпателни.

Ако приемем твърде високата вероятност р = 0,5 за случайно сбъдване на отделно пророчество, то общата вероятност w за сбъдналите се досега 3268 може да се пресметне математически. Тя възлиза на w = 2-3268 = 1,714 х 10-948. Пророческите твърдения са от такъв характер, че сбъдването на описано събитие математически би могло да се формулира като 1 към 1000 до 1 към няколко милиона. С допускането 1:2 (= 0,5) виждаме, че това не може да бъде случайно. За уравнение на стойностите за w нека разгледаме някои от съществуващите системи за тото. Ако вероятността за улучване на шестица в популярното тото "6 от 49", т.е. от 49 полета с нарастващ номер, възлиза на 1:14 милиона, то нека си зададем въпроса: с колко полета би трябвало да се разшири един тото фиш, при който също трябва да познаем 6 числа, за да достигнем до тази вероятност, която изчислихме за случайното изпълнение на 3268 пророчества? Какво бихме могли да предложим?

а) Големината на игрище за тенис?

На площ А = 1,525 х 2,74 кв. м. = 4,178 кв. м. се съдържат L = 176140 полета с големината на тези от обикновения фиш.

б) Големината на футболно игрище?

При А = 7350 кв. м. са възможни 459 375 000 полета.

в) Повърхността на цялото земно кълбо?

При А = 510 млн. кв. км. са възможни L = 31,3653 х 1018 полета, при което 1018 означава един трилион и един милион билиарди.

Ако пресметнем вероятността при L номерирани полета да изтеглим 6 печеливши, то за горните повърхности се получават следните стойности:

а) w = 1:0,4 х 1030 или 2,5 х 10-30

б) w = 1:1,3 х 1049 или 7,66 х 10-50

в) w = 1:1,3 х 10114 или 7,56 х 10-115

От тези стойности на w виждаме, че сравненията са напълно достатъчни. Математическият резултат за броя на полетата просто спира дъха. Дори и да вземем на помощ общия брой на всички атоми във Вселената 1080, който сам по себе си е непредставим - това е 1 с 80 нули или числото 10 милиарда, умножено 8 пъти по себе си. Свръхастрономическото число 2,74 х 10164 полета се получава при друго надминаващо представите ни сравнение: ако си представим толкова вселени, еднакви по големина на нашата, колкото атоми се съдържат в нея, то общият брой на всички атоми във всички тези вселени ще бъде с 27400 пъти по-малък от необходимия брой на полетата във фиша (вж. Г1).

От горните разсъждения можем да направим един единствен извод: пророчествата имат божествен произход. Те не могат да идват от човек. Изчисленията ни водят до такъв резултат, който Исус в молитвата Си към Отца (често наричана "първосвещеническа молитва") свежда до простата формула: "Твоето Слово е истина" (Йоан 17:17). Така че Библията не може да има човешки произход. "Цялото Писание е боговдъхновено" (2 Тимотей 3:16). Бог е използвал избрани хора, на които е дал необходимата ни информация, за да могат да я предадат на нас, без тя да бъде повлияна от техните личности, характери или възприятия. Повече по този въпрос можете да намерите в трите подраздела от приложението "Основни сведения за Библията": I. 1. за нейния произход; I. 2. за нейната истинност; I. 3. за проверката на нейните истини.

"Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех." (Исус Навин 1:8).

Този експеримент се състои от три части:

1. Запознаване с описанието на експеримента: първоначално е необходимо чрез интензивно четене да се запознаем със съдържанието на Библията.

2. Провеждане на експеримента: на второ място е необходимо да се постъпва според дадените указания.

3. Проверка на експерименталните данни: всички хора желаят да имат успешен брак и семейство, професия и свободно време. Въпросите, отправени към съветниците в жълтата преса са убедително доказателство за това. Нито един психолог-консултант по въпросите на семейството, производството или политиката не разполага с абсолютна рецепта за успех. Само Библията дава гаранция за успех и мъдри действия.

Който проведе този експеримент, винаги идва до положителна равносметка. Няма опасност от загуба или риск, няма изгубен залог, както при тотото, нито изгубени лихви, както при кредитите. Този, който опита с Библията, си има работа със самия Бог и винаги ще има печалба. (Други възможности за опити са дадени в приложението "Забележки към Библията" част I.2. за истинността на Библията).
ВББ3: По какво се различава Библията от всички останали книги в световната литература?

ОББ3: Библията се различава много и решително в много аспекти от всички останали книги в световната история. Тя представлява своеобразно, неповторимо и несравнимо произведение:

1. Въпреки че е съставяна в продължение на над 100 години, тя показва неповторима последователност: Библията е писана за един период от повече от 1500 години от около 45 писатели с различен произход и професии. Сред тях са университетският възпитаник Мойсей, главнокомандващият Исус Навиев, министър-председателят Даниил, придворният Неемия, царят Давид, говедарят Амос, рибарят Петър, митничарят Матей, майсторът на шатри Павел. Различните части на Библията са възникнали на най-различни места като напр. в пустинята (Мойсей), в затвора (Еремия), в двореца (Даниил), по време на път (Лука) или на заточение (Йоан), и при всевъзможни настроения на авторите като радост, любов, страх, грижи, страдание и отчаяние. Тематиката на Библията е единна и смислово свързана въпреки различните обществени слоеве, от които произлизат нейните автори и небивалия преди и след нея период от 60 поколения, през който тя се е появила. Писателите засягат стотици теми с особено впечатляваща хармония и последователност. Ако по едно такова голямо разнообразие от теми бяха работили само хора, живели през такива отдалечени една от друга епохи и толкова различни като личности, без Божието действие, то опитът показва, че не би могло да се очаква никакво единство. Забележително е как библейското учение за Бога и спасителният Му план за хората преминава като червена нишка през цялата Библия.

2. Библията съдържа такова разнообразие от литературни жанрове, което не се среща в никоя друга книга (вж. тезис Б58 в приложението, част I). Тук отсъстват такива видове, които не са длъжни да говорят истината, като приказките, легендите, басните, преданията. Също така не намираме преувеличения, характерни за сатирите, фарсовете и комедиите.

3. Библията се характеризира със забележителна многостранност. Тя е едновременно и книга на вярата, и на законите, и историческа книга. Тя дава основите на многобройни области на знанието и съдържа хиляди житейски правила за различни ситуации. Тя е най-добрият брачен консултант и описва как трябва да се отнасяме към родителите, децата, приятелите, враговете, съседите и роднините, към чужди и гости, към братята и сестрите във вярата (по-подробно във въпроса ВЖ3). Тя говори за произхода на света и живота, за същността на смъртта и края на света. Тя ни разкрива естеството на Бог Отец, Неговия Син Исус Христос и действията на Светия Дух.

4. Библията е единствената книга с изключително надеждни пророчества. Пророчествата на Библията имат божествен произход (1 Царе 9:9; 2 Царе 24:11; 2 Петрово 1:20-21) и затова не могат да се намерят в нито една друга книга на световната история (нито в корана, нито в писанията на френския окултист Нострадамус). Периодите от време между пророчествата и изпълнението им са толкова големи, че дори и най-строгите критици не могат да твърдят, че пророчествата са написани едва след настъпването на събитията (по-подробно в Г1).

5. Времевият обхват на Библията не се среща никъде другаде. В своите сведения Библията се простира от началната точка на оста на времето (от сътворението) до самия й край (Откровение 10:6). Никоя друга книга не ни казва нещо определено за началото на времето и не дръзва да описва събитията в крайната точка на времевата ос. Освен това Библията говори за вечността, за онази действителност, в която законите на времето не важат.

6. Нито едно от твърденията на Библията не се е оказало погрешно. Никога не се е налагало научните основи на Библията да бъдат ревизирани въз основа на експериментални резултати. Напротив, има много примери за това как естественонаучни описания в Библията биват потвърдени от изследванията векове по-късно (напр. броят на звездите: Г1), структурата на земята (Г1).

7. Нито една книга не описва човека толкова реалистично колкото Библията. Няма нито едно комедийно преувеличение, нито ретуширани биографии и обожествени герои, които да прикриват или смекчават отрицателните страни в човешката природа. В Библията не се премълчават греховете на патриарсите (Битие 12:11-13), прелюбодейството на Давид (2 Царе 11) и нередностите в църквите (1 Коринтяни 1:11; 2 Коринтяни 2:1-4).

8. Както никоя друга книга Библията обхваща явления, които при тогавашното ниво на знанието не би могъл да предугади нито един човек (напр. космическите лаборатории, орбиталните станции: Авдия 4) и включва в учението си ситуации, появили се след много векове (напр. наркоманията: 1 Коринтяни 3:16-17; генното инженерство: вж. въпроса ВЖ10).

Дори само тези осем изредени особености разкриват Библията като една изключителна книга, с която никоя друга не би могла да се сравнява и в най-малка степен. Историкът Филип Шаф описва много сполучливо неповторимостта на Светото Писание и Този, за когото то говори:

"Този Исус от Назарет победи без оръжие и пари много повече милиони хора отколкото Александър, Цезар, Мохамед и Наполеон. Без наука и образование Той хвърли повече светлина върху божествените и човешките неща отколкото всички философи и учени взети заедно. Без реторика Той говори думи на живота, както никой преди Него и след Него не е говорил, и постигна такова въздействие, каквото никой оратор или поет не е постигнал. Без сам да запише нито ред, Той задейства толкова много пера и даде толкова много материал за проповеди, речи дискусии, учения, произведения на изкуството и хвалебствени песни - повече от всички мислители и творци на античността и съвремието" (Дж. Макдауъл, Проверка на Библията).

Ако по отношение на броя на думите (783137) и буквите (3566480 според английската King James) Библията може да се обхване точно, то пълнотата на нейните идеи е неизброима. Човешкият живот е недостатъчен, за да се обхване цялото й идейно богатство (Псалм 119:162). Затова можем да четем Библията като една единствена книга, без това да ни омръзне или до скучае. С всеки нов прочит се откриват нови идейни насоки и връзки с други текстове. Така стигаме до един важен извод: Библията е единствената божествена книга. Нейната истинност е гарантирана и узаконена от Бога (Псалм 119:160; Йоан 17:17).

1. Допълнения към Библията. Успоредно с възникването на библейските Писания чрез призвани и упълномощени от Него хора (Еремия 1:5; Галатяни 1:12) се появяват и лъжепророци със собствени послания. На въпроса: "Как ще познаем, коя дума Господ не е казал?" (Второзаконие 18:21), който вълнува и нас, Бог дава като отговор един решаващ критерий за проверка на истината:

"Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне и не се изпълни, тази дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да не се боиш от него." (Второзаконие 18:22)

Също в Проповедта на планината Исус предупреждава за лъжепророците и разкрива признаците за тяхното разпознаване:

"От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове" (Матей 7:16-17).

Апостол Йоан не по-малко настойчиво предупреждава за тази опасност: "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист... Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога" (2 Йоан 7, 9).

Само Библията е Божието откровение. За последен път Бог говори чрез Своя Син, след което няма повече откровения (Откровение 22:19). Нищо повече не може да се прибави към словото на Библията. Още в своето време апостол Петър предупреждава за "гибелни ереси" (2 Петрово 2:1), които със собствените си учения водят хората към погибел. Добавките или изопаченията на Библията на Джоузеф Смит (книгата на Мормон), Якоб Лорбеер (Приятели на новото откровение), Ч. Т. Ръсел (Свидетелите на Йехова), Дж. Г. Бишоф (новоапостолите), М. Бейкър Еди (Християнска наука) и др. не са никакви божествени послания, а жалки заблуди на лъжеучители и измамници. Бог не дава допълнителни откровения, а само нова светлина върху това, което вече отдавна е казал СЗ и НЗ. Така че Библията е единственият валиден източник на информация и единственото мерило, с което можем да проверяваме всичко. Също и цитати на днешни съвременници, започващи с формулата: "Бог ми каза..." поради гореказаното се нуждаят от строга проверка.

2. Индивидуално водителство от Бога. Често пъти ние бихме желали в определени ситуации да имаме директно слово от бога. бог би могъл да го направи, но това не е Неговият метод. Мартин Лутер, Джон Уесли, Хъдсън Тейлър или Били Греъм са били и са изтъкнати Божии мъже и са извършили необикновени дела. Те са се уповавали на Божието Слово и са получавали от него импулси за благословената си работа. Нашата молитва "Научи ме, Господи, на пътя Си" (Псалм 86:11) изисква Божието действие в живота ни. Това е въпрос на опит и едва после се разкрива като Божия намеса, но всичко това става безшумно, без да чуваме осезателно Божия глас.