Въпроси около българските названия на някои европейски страни

С появата на новите държави естествено се появиха и нови географски наименования. Повечето от тях съществуваха и преди големите промени, но не означаваха суверенни държави, а само федерални единици на бившите федерации. Естествено е, че при такова положение въпросните географски наименования не се употребяваха често в международен мащаб и следователно не бяха обект на достатъчно внимание от страна на езиковеди, географи, журналисти и т. н. На това се дължи фактът, че узусът на наименованието на някои нови държави още не е съвсем еднозначен, има определени колебания. В активна употреба срещаме дублетни форми, които нямат никакво функционално оправдание (напр. в случая с Хърватия). От друга страна пък един съществуващ алтернативен термин би могъл да помогне при нужда да изразим разлика между определени близки географски понятия (в случая на Хърватия или Молдова – вж. по-нататък), стига да се установи какво понятие с какъв термин ще се означава и резултатът да навлезе в езикови и географски справочници. Обаче често преобладават терминологични неясности или се разчита на всевъзможни уточняващи атрибути.

Днешното положение обаче е друго: Молдова се използва както за означаване на историческата земя и средновековната феодална държава, така и за наименование на настоящата република. Топонимът Молдавия – според моите проучвания на българските медии и научни книги – вече не се използва, въпреки че формата му повече отговаря на българския словообразувателен модел за топоними (за разлика от румънската форма Молдова) и въпреки че напр. в Руско-български речник на Сава Чукалов от 60-те години се среща само той.¹⁵ Изключение между изследваните най-нови български публикации е новият Чешко-български речник в два тома. В него чешките топоними Moldavsko, Moldávie са преведени като Молдавия, Mолдова, обаче без допълнително уточнение.¹⁶ Опит за семантична „ревитализация“ на топонима Молдавия забелязахме напр. в публикацията Флаговете на страните в света, където в краткия преглед на историята на Молдова – в частта, която говори за периода на Молдавската ССР – авторът използва именно прилагателното молдавска,¹⁷ от което лесно може да се разбере, че географското название на Молдавската ССР би звучило Молдавия, не Молдова. Можем да кажем, че дистрибуцията на прилагателните молдавски/молдовски не е толкова разколебана като при прилагателните белоруски/беларуски. В настоящето се среща почти винаги формата молдовски, идваща от топонима Молдова.¹⁸ Формата молдавски като че ли е изгубила смисъл, въпреки че още Попов в своя речник от 1998 г. посочва етнонимни форми молдавец/молдавка и прилагателно име молдавски за разлика от само етноними молдовец/молдовка.¹⁹

Българските форми Беларус и Молдова са идентични с оригиналните белоруска (Беларусь), съответно румънска форма (Moldova), т. е. в български език наблюдаваме същия подход като и в английски, където сега се използват формите Belarus и Moldova, въпреки че по-рано тези страни и там са се означавали като B[y]elorussia и Moldavia.²⁰ Това, че и в английски език новите форми все още не са съвсем автоматизирани, се вижда в илюстрирания оксфордски речник. В неговия списък на страните в света са посочени само по-старите форми Belorussia и Moldavia.²¹
II.3. Ирландия х Ейре
В случая Ейре или Ирландия забелязахме, че и двата израза се ползват с горе-долу еднаква фреквентност. Ирландският топоним Ейре (ирл. Éire), навлязъл в български език вероятно чрез английско посредничество (вж. английските речници, които в английския език включват и ирландската дума Eire)²², трябва да означава само независимата Ирландска република, за да се отличи по този начин от названието на целия остров Ирландия, включващ и Северна Ирландия – част от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.²³ Такова решение точно отговаря на положението с Eire и Ireland в английски език. Самата енциклопедия обаче не спазва това логично решение, като в историята на държавата (Ейре) включва история на целия остров (Ирландия).²⁴ Историята на Ейре (в българското и английското възприемане на тази дума) би трябвало да започне едва след Първата световна война (независимостта на Ирландия е обявена на 6. декември 1921).

За това, че узусът е все още разколебан и че топонимът Ейре все още не е победил конкурента си Ирландия, свидетелства и справочникът Флаговете на страните в света, където ирландската държава е посочена като ИРЛАНДИЯ (Ейре), т. е. предимството се дава на Ирландия.²⁵ Новият правописен речник предлага само Ирландия.²⁶ Причините, поради които в българския език е било позволено да се приеме един топоним с доста нестандартна форма (нестандартна за българските названия на европейските страни), са ясни, но аз лично мисля, че включването на думата Ейре в системата на българските географски названия не е много сполучливо. От името Ейре няма образувано прилагателно име (*ейрски), нито етноним (който всъщност трябва да означава само гражданство, не националност – *ейр/*ейрка? *ейрец/*ейркиня? *ейрянин/*ейрянка?). Понеже досега това не се е случило, смятам, че и в бъдеще няма да се осъществи.

Що се отнася до самото значение на ирландската дума Éire и английската Ireland, те означават едно и също²⁷ – първоначално назовават самия остров. Ако на този остров е създадена държава, която заема четири пети от площта му, разбира се, че името на острова ще се използва и като име на държавата (ако тя сама не си избере друго име) и след известно време предимно като име на държавата, защото значението „държава“, т. е. конкретна международно призната обществено-политическа и правна единица в такива случаи става по-важно от значението „остров“, т. е. географско понятие. Щом кажем Ирландия, най-често имаме предвид държавата, Ирландската република, а не целия остров.²⁸ За английското Ireland и ирландското Éire твърде вероятно важи същото (конституционните названия, които също понякога се използват, за да се разграничи държавата от целия остров – както английското Republic of Ireland / Irish Republic и ирландското Poblacht na h’Éireann, така и българският им синтез Република Ирландия / Република Ейре – не са официални!)²⁹. Когато се има предвид понятието „остров“, тогава би трябвало да се изрази експлицитно остров Ирландия. Затова смятам, че за български език би било по-добре да остави чуждицата Ейре и да се придържа към автоматизирания вече и достатъчно българизирания топоним Ирландия като към основния за географското название на Ирландската република.
II.4. Нидерландия х Холандия
При географското название на Кралство Нидерландия в чешки и български език е типично по-честото използване на неточния топоним, идващ от нидерландската дума Holland (бълг. Холандия, чеш. Holandsko), отколкото на официалното географско име, идващо от нидерландската дума Nederland (бълг. Нидерландия, чеш. Nizozemsko). Значението на чешкото Holandsko при това съвсем ясно описва например Slovník spisovné češtiny като „země v Nizozemsku“.³⁰ Използването на българския израз Холандия е толкова разпространено, че даже много от специализираните български справочници смятат за необходимо да го включат заедно с официалното географско име Нидерландия, често с уточняващата дума „неофициално“ или „неправилно“.³¹ Подобно и при самата речникова статия Холандия справочниците освен историческо-географското значение на топонима отбелязват и факта, че топонимът много често се използва при означаване на цялата Нидерландия.³²

За разглеждане на положението ще е достатъчно да погледнем в двуезичните речници – между другото и поради това, че тълковните речници на българския език за съжаление не включват названия на държави и други територии (като изключение можем да посочим Нов правописен речник на българския език; в неговия списък на географските имена е включен изразът Нидерландия (с. 1008). В чешко-българските речници положението е следното: в Българско-чешки речник на Карел Хора дума Нидерландия няма, в него можем да намерим само Холандия, преведена като Holandsko, Nizozemí (с. 1008). В джобния българско-чешки и чешко-български речник³³ на Бохдан Прошек четем само Холандия, съответно Holandsko (с. 201, 234). Чешко-български речник³⁴ на Цветана Романска посочва всичките три възможни чешки топонима Holandsko, Nizozemsko, Nizozemí, превежда ги обаче винаги само като Холандия (с. 116, 315). Новият Чешко-български речник в два тома превежда Holandsko като Холандия, Нидерландия (с. 1416), Nizozemí, Nizozemsko като Нидерландия, Холандия (с. 1423).³⁵

Искахме да покажем, че освен в новия чешко-български речник, във всички други използвани чешко-български езикови справочници липсва официалното географско име на Нидерландското кралство – топонимът Нидерландия. Поради това, разбира се, и не могат да обърнат внимание на тънките разлики в значението на топонимите Холандия и Нидерландия (това обаче не прави дори новият чешко-български речник). Семантичните разлики между чешките топоними Holandsko, Nizozemsko и Nizozemí в посочените справочници също по никакъв начин не се обясняват.
II.5. Хърватия х Хърватско x Хърватска
Като географско название на хърватската държава в съвременния български език срещаме три имена – Хърватия, Хърватско и Хърватска. Как е възможно, че за една държава има не две, а дори три названия? А как се включва всяко едно от посочените имена в системата на българските названия на държави? Най-подробния анализ на този проблем срещнах в статията на Тодор Балкански Кроати, хървати – Кроатия, Кроация, Хърватия, Хърватско, Хърватска (Български език, XLV, 1995, кн. 1-2, с. 168–171). Понеже Тодор Балкански дава достатъчен отговор на поставените от мене въпроси в своята статия и понеже самият аз вече по този въпрос публикувах една статия,³⁶ тук само ще припомня основните факти, публикувани както в статията на Т. Балкански, така и в моята статия. Тези факти до известна степен обясняват положението с трите названия на Хърватия.

През XVIII и XIX век най-често срещаната форма в българските текстове е Кроация. Формата Хърватско се формира в разговорния език през XIX век под влияние на модела Влашко, Българско. В книжовния език обаче формата Кроация отстоява конкуренцията на народното Хърватско и колебание в употребата се наблюдава едва в края на века. По-нататък в речниците, излезли до 1990 година, не се среща друг хороним освен Хърватско.³⁷ Само в Руско-български речник на Сава Чукалов (с. 1139) намерих Хърватия като единствен български еквивалент на руския израз Хорватия. Причините обяснява Тодор Балкански така: „От началото на настоящия век (т. е. ХХ век; бел. авт.) всъщност Хърватско остава единствена народна форма в българската книжовна етнонимия и успешно отстоява конкуренцията на книжовното по форма, но неприето в книжовния език Хърватия“ (цит. ст., с. 171).

Международното признаване на независимата Република Хърватия през януари 1992 година дефинитивно потвърждава, че държавата Хърватия вече ще се споменава много по-често, отколкото дотогава, когато е съществувала само в рамките на Югославия като една от нейните шест републики. Най-често, разбира се, в публицистиката. Оттам – от БНТ (28. януари 1993) – идва първият опит за кодификация на традиционното българско название Хърватско. Идеята за неологизма Хърватска пък е дадена от лектора по хърватския език в СУ Младен Матич чрез посланика на Република Хърватия в София (Балкански, цит. ст., с. 171). Самият Матич после признава, че хърватския (и сръбския) словообразувателен модел (т. е. субстантивизация на прилагателно име от женски род от съответния етноним, напр. Hrvat → hrvatska [zemlja, država] → Hrvatska; Bugarin → bugarska → Bugarska; Čeh → češka → Češka; Nijemac → njemačka → Njemačka и т. н. – бел. авт.) не е подходящ за български език и съответно не бива да му се налага (вж. пак там). Въпреки казаното обаче, през изминалите 15 години българските вестници, списания, електронни медии и даже някои езиковеди, историци и други специалисти са ползвали неприемливата чуждица Хърватска, освен правилните български названия Хърватия или Хърватско.

Тъй като суфиксът -ия на книжовно равнище и суфиксите -ия и -ско в народния език единствено отговарят на законите на българския език при образуването на хороними, заедно с Тодор Балкански смятам, че словообразувателното изключение Хърватско трябва постепенно да изчезне от книжовния български и да се даде пълно предимство на израза Хърватия. Третият вариант – Хърватска – не би трябвало изобщо да се допусне в книжовния български, щом като използването му няма никакво основание нито в самия език, нито в политиката или историята, нито от семантична гледна точка. Като потърсим трите анализирани имена на хърватската държава чрез Google, при Хърватия излиза 883 хил. препратки, при Хърватска 647 хил. и при Хърватско само 38 хил. препратки. Чрез diri.bg получаваме следните резултати: Хърватия 1459, Хърватска 1878 и Хърватско 428 препратки. Тези резултати можем да тълкуваме така: традиционно българско име Хърватско, което през последните 50 години се среща като фактически единствено наименование, постепенно изчезва от активна употреба (diri 11,4 %, google 2,4 %). Негово място е заела сравнително сигурно новата българска форма Хърватия (diri 38,7 %, google 56,3 %). Все още голям конкурент на тази правилна българска форма обаче остава чуждицата Хърватска (diri 49,9 %, google 41,3 %), която сравнително често се появява напр. във връзка с туризма или спорта.³⁸

GABEROFF – Български енциклопедичен речник А–Я. Велико Търново, 2002.

Енциклопедия БАН А–Я. София, 1974.

Иванов, И.: Флаговете на страните в света. София, 2002.

ИВАНЧЕВ, С. и кол.: Чешко-български речник в два тома. Том 2. София, 2002.

Кратка българска енциклопедия БАН, том 1–5. София, 1963–1969.

Нов правописен речник на българския език. София, 2002.

ТРУД – Българска енциклопедия А–Я. София, 2002.

Illustrated Oxford Dictionary. Praha, 1999 (v licenci Oxford University Press, Oxford/New York, 1998).

KREJČÍ, P.: Peripetie s pojmenováním Chorvatska v Bulharštině. In Chorvatsko, Chorvaté, chorvatština. Sborník referátů přednesených během Týdne chorvatské kultury (Brno, duben 2006) a dalších kroatisticky zaměřených textů. Pavel Krejčí (ed.), sestavili Pavel Krejčí, Jana Komárková. 1. vyd. Brno, 2007, s. 213–217.

LAROUSSE Trois Volumes en couleurs. T. 2. Paris, 1966.

Oxford Advanced Learner’s Dictionary. 6^th edition, Oxford, 2000.

Oxford Student’s Dictionary. Oxford, 1989.

Prošek, B.: Bulharsko-český / česko-bulharský kapesní slovník. Praha, 1964.Slovník spisovné češtiny pro školu a veřejnost. Praha, 2000.

Všeobecná encyklopedie DIDEROT v 8 svazcích. Sv. 3, 5. Praha, 1999.

Webster’s New World Dictionary of the American Language. New York, 1984.

Webster’s Universal Dictionary and Thesaurus. New Lanark, 1993.