Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите



страница1/16
Дата28.05.2017
Размер2.89 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16



РУДОЛФ ЩАЙНЕР

СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТА И ЧОВЕКА.

ВЪПРОСИ ЗА ХРАНЕНЕТО. ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ И ДЕЙСТВИЕТО НА ЗВЕЗДИТЕ.

GA 354
Четиринадесет лекции,изнесени за строителите на Гьотеанума

в Дорнах от 30 юни до 24 септември 1924 г.
Превод от руски Евгени Мангуров


СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа лекция. Дорнах, 30 юни 1924 г.

Сътворението на света и човека-състоянията Сатурн, Слънце и Луна в еволюцията на Земята.

Цялата Земя някога е била жива, но само превръщайки се в тру­п тя е могла да сътвори човешкия род. Несъстоятелността на представата за образуването на Слънчевата система от първична мъглявина. Видът и състоянието на веществото зависят от това, колко топлина има в него. Това, което изначално стои в основата на всичко, — това е топлината или огънят. На Сатурн е имало само топлина, при това тази топлина е била жива. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало при настъпилото охлаждане. Второто състояние, наречено Слънце, представлявало гореща въздушна мъглявина. През първото състояние го е имало само човекът, а през второто са съществували и човекът, и животното. Когато температурата спада още, се появява водата – образува се третото мирово тяло – Луна, а на него и растителното царство. На четвъртата степен, нашата Земя, съществуват едновременно човекът, животното, растението и минералът.Това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръ­жаващата среда. Във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщането му към древните състояния.


Втора лекция. 3 юли 1924 г.

Сътворението на Земята и възникването на човека

Първоначално цялата наша Земя е била сво­его рода живо същество. Предното състояние на Земята е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези веще­ства, които днес са станали твърди. Въздухът е бил плътен и сулфатизиран и наситен с метали и сяра. Земята е била като мирово яйце. С отделянето на Луната от Земята, започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане. Значението на силиция за човека.


Трета лекция. 7 юли 1924 г.

Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите

Земята има твърда сърцевина съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества — а около нея — въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водо­род и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, който издишват човекът и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота – циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.


ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТА И ЧОВЕКА. ВЪПРОСИ ЗА ХРАНЕНЕТО
Четвърта лекция. 9 юли 1924 г.

Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида

За мамутите, открити в северната част на Сибир. Нашата днешна Земя е своего рода миров труп. В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска. Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби. За Pithecanthropus erectus на Дюбоа и произхода на човека. Всички млекопитаещи са възникнали от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Маймуната произхожда от човека, а не обратното.Форма на главата и формиране на атлантския човек и неговия воднист мозък.Пещерните хора и техните разумни но неумели рисунки.Едновремешният плътен въздух и състоянието на човека тогава.Хранителният процес при предишните хора.Продължаващата трансформация на земята, хората и животните.


Пета лекция. 12 юли 1924 г.

Произход и същност на китайската и индийска култура

В началото човешкият живот е протичал съвсем различно, на мястото, където днес се намира Атлан­тическият океан. Японците и китайците са остатъци от най-древното население на Земята. Китайската култура е била безрелигиозна култура. Владетелят като «син на Слънцето». Китайците устройвали империята си по модела на небето.Китайската реч и писменост се образуват на различен принцип. Особености на древната китайска живопис. Китайците са открили барута и книгопеча­тането хиляди години преди европейците. Европеизиране на китайската и японска култури. Самовглъбеността на индийската култура. Контрастът между древните индийци и китайци.


Шеста лекция. 31 юли 1924 г.

Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство

Хранителните продукти, безусловно необходими на човека, са: белтъчини, мазнини, въглехидрати и соли. Дишането при растенията, животните и хората, като взаимно допълващ се процес. Хлорофилът удържа въглерода в растението и осво­бождава кислород. Коренът съдържа в себе си особено много соли и действа върху главата. Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата. За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното и усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек, като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, — долната част на тялото. Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите.


Седма лекция. 2 август 1924 г.

Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето

Унищожаването и образуването на белтъчини и мазнини в човека. Тялото ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид.

Можем да оживим почвата, ако по правилен, нормален начин я торим. Нор­малното торене осигурява нормален растителен белтък. Влошаването на състава на растенията се дължи на замяната на оборския тор с минерални торове. За закаляването на децата. Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното мислене и отслабва дробовете. За атеросклерозата и сенната хрема. Диабетът като свидетелство, че човек е изгубил инстинкта си за хранене. Връзката на кафето и чая с журналистиката и дипломацията.









Осма лекция. 6 август 1924 г.



Културно развитие на човечеството

Различните възгледи за еволюцията на човека. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много по-мъдри, отколкото ние днес, но са притежавали тази мъдрост по начина, по който животните днес притежават инстинкта. Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той е свободно същество. Произход на някои суеверия от действия за спомняне на мъртвите. Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действала като инстинкт. Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред "Великия Дух", който доминира над всичко. Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите ду­хове. Въображението е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък. Сега изхождайки от разсъдъка трябва отново да стигнем до духа.

Девета лекция. 9 август 1924 г.

Животът на Земята и влиянията на звездите

Как е свързано с всеобщото възникване на природните същества това, че различните същества в природата миришат различно. Как се появява миризмата. В мировото простран­ство никъде не е пусто, там навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина. При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека, този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Расте­нията помирисват мировото пространство и в съответствие с това, изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това, расти­телното начало в човека притежава миризма. Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос, обаче, е много загрубял. Повечето жи­вотни има мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания. При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозъка той формира идеи. Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен след раждането си. Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.


Десета лекция. 9 септември 1924 г.

Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите

Oписание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в която Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цвета им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна стойност от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има мине­рални породи, които съдържат малко желязо. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца.


Единадесета лекция. 13 септември 1924 г.

За времето и причините за него

Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и, накрая, то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде по­вторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото разви­тие защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. 


Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар. Мълнията — това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане, разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по твърд, отколкото е бил по-рано. Животните предчувстват времето.
Дванадесета лекция. 18 септември 1924 г.

Образуване и форма на Земята и Луната-причини за вулканите

Защо мълнията не пада по права линия, а на зиг­заг? Формата на Земята всъщност е тетраедър, превърнал се в сфера и повечето вулкани са разположени по ръбовете. Вулканите, които са разположени в ръбовете на тетраедъра, са се появили изначално, а другите вулкани са се появили по-късно. Календарът на Фалб за "критичните дни" за земетресения, вулкани, наводнения и поява на рудничен газ във връзка с действието на Слънцето и звездите. За произхода на Луната. Отговорът на Юлиус Роберт фон Майер на въпроса: Как става така, че Слънцето, което ни дава топлина не изстива. Слънцето представлява всмукващо пространство, което се храни с етерните маси на кометите.


Тринадесета лекция. 20 септември 1924 г.

Какво представлява Антропософията.Кометата Биела

Отношението на хората към всичко ново. Куриозни примери за това как са приемани новите научни открития и изобретения. Последици от употребата на картофите като храна. Главата става своеобразен стомах ако човек яде твърде много картофи. В последните столетия, осо­бен принос в общото отслабване на здравето на хората, е внесло увлечението по картофите. Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г., и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социал­ните закономерности. Марксизмът се основава на погрешо знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.

Четиринадесета лекция. 24 септември 1924 г.

Откъде идва човекът.Животът на Земята и звездната мъдрост

Защо социалният въпрос е станал толкова парлив. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало сил­но развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като костната тъкан например и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години ние по­лучаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества,които са във въздуха и ние вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него, например, постоянно да обновява главата си, а храненето, от което се нуждае човек за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното по­средством дишането.Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25920 дни, 25 920 вдишвания. Ако вземем човешкия живот за един миров ден, една мирова година ще е равна на броя на дните в човешкия живот 72 х 360 = 25 920 години.


Бележки.

Цветни дъски.

МАРИЯ ЩАЙНЕР

Въведение към излизането на бял свят на публикациите на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г. до септември 1924 г.

Тези лекции бихме могли да ги наречем диалог, доколкото съдържанието им по настояване на Рудолф Щайнер винаги са определяли самите работници. На тях им е било разрешено сами да избират темите, той ги е стимулирал да задават въпроси и да се изказват, поощрявал ги е да се изявяват и да възразяват. Разглеждало се е и далечното и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенични страни от живота, защото за тези неща, на работниците се е налагало да се грижат всеки ден. Но също така са се засягали и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това, разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. На края работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се; по-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други чле­нове на Антропософското Общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жа­ждата им за знания — и, ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например, развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.

Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория, и в тази специфична ситуация бяха импровизации по теми, продиктувани от обстоятелст­вата и настроенията на работниците-слушатели; поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани све­жестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера на взаимодей­ствие на това, което живееше в душата на питащия и в душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стили­стичните литературни канони, важното е в цялата си непосредственост да се запази истинският живот.



ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 30 юни 1924 г.
Някой от вас има ли въпрос?

Господин Долингер: Бих искал да попитам, не може ли господин докторът отново да разкаже за сътворението на света и човека, тъй като тук има много новодошли, които още не са чували за това?

Доктор Щайнер: И така, въпросът е, мога ли отново да започна разговор за сътворението на света и сътворението на човека, доколкото тук са се събрали много нови приятели. Ще построя изложе­нието по такъв начин, че първо ще се опитам да ви изясня, какви първоначални състояния е имало на Земята и как те, от една страна, са довели до всичко това, което виждаме навън, и, от друга страна, до това, което виждаме в човека.

Виждате ли, човекът — това е много, много сложно същество. И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него. Толкова малко могат да се разберат нещата, които се намират около нас, да се разбере светът, ако просто се събират камъни, растения и се разглежда всяко нещо поотделно. Необходимо е да се вземе предвид именно това, че изследваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид.

Ако разглеждаме труп — ние можем да го разглеждаме скоро, след като човек е умрял, — то трупът има същата форма, същия облик, но става по-бледен; по него се забелязва, че смъртта го е завладяла, но все още има облика, който е имал човекът, когато е бил жив. Но помислете за това: как би изглеждал този труп след известно време, ако не го кремираме, ако допуснем той да започне да се разлага? Той ще започне да се разрушава, в него повече не действа това, което би могло отново да го гради, той ще бъде разрушен.

Виждате ли, началото на Библията много често предизвиква смях у хората, което отчасти е оправдано, доколкото там е казано, че веднъж някакъв си Бог направил човека от земна пръст. Това се смята за невъзможно, и, разбира се, с известно право. Някакъв Бог не би могъл да дойде и да направи човека от земна пръст. Такова изделие би могло да се смята за човек, колкото може да се смята за човек скулптурно изображение и колкото има шанс красивата кукла, направена от дете, да започне да тича. Следователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Бо­жественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст. Обаче това, което ние имахме пред нас като труп, в течение на някое време действително се превръща в пръст, когато започне да се раз­лага в гроба, разплува се и така нататък. По същия начин би било безсмислено да се вярва, че от това тук пред нас би могло да се направи човек.

Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно. Но от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята. Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват, те не могат да го породят. Следователно, с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно­ начало, което го е владеело, докато е бил жив.

Ако ние разглеждаме мъртвия камък, то виждаме, как върху мъртвите камъни израстват растения и така нататък; но, господа, ако ние смятаме, че това винаги е било такова, каквото е днес, то това е същото, ако кажем за трупа: той винаги е бил такъв, — а всъщност, човекът е живял. Това, което днес ние виждаме в света като камъни, като скали и планини, — това също е своего рода труп. Това също е някакъв труп! Всичко това невинаги е било такова. Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което ние виждаме наоколо, не винаги е било такова. Нас не ни учудва, че растенията растат върху трупове, тоест върху камъни; ако човек се разлага, то върху неговия разлагащ се труп също израстват всевъзможни дребни растения и дребни животни.

Това, което е навън в природата, изглежда пре­красно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които ние виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е чудовищно огромен, а вторите — малки. Ако ние бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние също бихме смятали костите на трупа за ска­ли. В това, което се разлага, ние бихме намирали срутвания и скали; ако бихме били малки буболечки, то бихме виждали големи гори в това, което тук израства и бихме се възхищавали на целия този свят, съвсем не намирайки го толкова отблъскващ, както го намираме сега.

Така, както в случая с трупа ние трябва да се върнем към това, че преди да умре, той е бил човек, така и в случая със Земята и околната среда — във всичко това, което днес е умряло, ние трябва да се върнем към това, което е било живо. Защото ако Земята в по-голямата си част не умираше, не би могло да има никакви хора. Хората на Земята се явяват до някаква степен нейни па­разити. Цялата Земя някога е била жива, тя е мислила, имала е всички възможности. Но само превръщайки се в тру­п тя е могла да сътвори човешкия род. Това е нещо такова, което може, всъщност, да види и да разбере всеки, ако обаче той действително мисли. Но днес не искат да мислят. А да се мисли е необходимо, ако искаш да стигнеш до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и така нататък, първоначално е била съвсем не такава, както днес; първоначално ние сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло — именно жи­во и мислещо мирово тяло!

Често съм казвал, обръщайки се към вас: какви са представ­ите за това днес? Представят си, че първоначално тук е имало огромна първична мъглявина, че тази първична мъглявина е започнала да се върти, при което са се отделили планетите, а в средата се е об­разувало Слънцето. Това се поднася на децата в най-ранна възраст. Пред тях се провежда малък експеримент (1), от който трябва да следва, че действително всичко е възникнало по такъв начин. Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла; доколкото олиото е по-леко от водата, то плува по повърхността. С помощта на иглата се върти картончето и при това неголямата капка олио се разделя; продължава да се върти и възниква малка планетна система, в средата на която се разполага «Слънцето». Всичко това изглежда много добре, но в този слу­чай училищният преподавател би трябвало съвсем да забрави за себе си, но той не трябва да го прави: защото именно той прави всичко това и би трябвало да каже на децата: зад всичко това в мировото пространство би трябвало да стои някакъв огроме­н учител и да го върти! — Но там е и проблемът, че човек не се замисля много, при това не защото фактите го карат да не се замисля, а защото така му се иска. Но така не може да се стигне до истината. Следователно, ние трябва да си представим, че не е имало никакъв огромен учител, ко­йто е въртял тази мирова мъглявина, а че вътре в самата тази мъглявина се е намирало нещо, способно да се движи и така нататък. Но така ние отново стигаме до живото. Ако на нас самите ни се прииска да се завъртим, то не ни е необходимо да си забождаме игла, чрез която някакъв учител да ни върти; на нас това не ни е нужно, тъй като можем да се въртим и сами. А ето такава първична мъглявина би трябвало да се приведе във въртене от някакъв учител. Но ако тя би била жива, можела е да усеща и мисли, то не би бил необходим никакъв всемирен учител, тъй като тя сама би могла да се върти.

И така, ние трябва да си представим следното: това, което днес ни обкръжава, е мъртво, но някога то е било живо, било е усещащо, това е било мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък —даже голямо коли­чество мирови същества, и тези мирови същества са оживявали цялото. И първоначалното състояние на света е възникнало от това, че вътре в материята се е намирало духовното.

Вижте, какво преди всичко стои в основата на мате­риалното? Представете си, че държа в ръката си парче олово, къс олово. Това е твърдо вещество, истински твърдо вещество. Но ако аз сложа това олово на нагорещено желязо или на нещо друго нагорещено, сложа го в огън, то оловото ще се втечни. Ако продължа да го държа в огъня, то оловото ще изчезне, ще се изпари и повече няма да го видя. Така стои работата с всички вещества. От какво зависи това, едно вещество да е твърдо? Това зависи от съдържащата се в него топлина. Неговият вид и състояние зависят само от това, колко топлина има в това вещество.

Знаете, че днес въздухът го превръщат в течност, тогава се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, във формата на въздух, защото в него се съдържа определено количество топлина. И водата — тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда. Ако на нашата Земя ние бихме имали напълно определена ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед. Но ако отидем в планината, то там ние ще намерим твърди гранитни скали или други скални породи. Ако би станало много топло, то не би имало никакви твърди скали, а би имало нещо течно, както водата в нашите реки.

И така, какво е първичното начало, благодарение на което всичко става твърдо, или течно, или газообразно? Всичко това прави топлината! Топлината е първоначална и без нея не би могло да има ни течно, ни твърдо. Топлината трябва да проявява някаква активност. Затова можем да кажем: това, което изначално стои в основата на всичко, — това е топлината или огънят.

Същото показва и духовната наука, антропософските изследвания. Тази духовна наука, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а изначално е имало жива топлина, просто топлина, която е била жива.

И така, искам да маркирам едно първоначално мирово тяло — топлина, която е била жива (виж рис. 1, червено). В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние — тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме — нарекох го така, както са го наричали в древността: състояние Сатурн. Това има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но на това сега няма да се спираме.

В това първоначално състояние още не е имало никакви твърди тела, не е имало въздух, а само топлина, при това тази топлина е била жива. Ако днес вие мръзнете, то мръзне вашият „Аз"; ако днес се потите, ако истински ви е горещо, то вашият „Аз" започва да се поти, става му горещо. По такъв начин вие се намирате в елемента топлина, където ту е горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно състояние. Това ние виждаме и днес при човека: той живее в топлинния елемент. Човек изцяло и напълно живее в тази топлина.

И ако днес науката казва: първоначално тук е имало високо ниво на топлина, то в известен смисъл науката е права; но когато тя предполага, че тази топлина е била мъртва, че тази високоорганизирана топлина е била мъртва, то това е невярно, доколкото тук е имало живо мирово същество, наистина живо мирово същество.

И първото, което станало с това, което тук е било жи­во мирово същество, е било охлаждане. Нещата постоянно са подложени на охлаждане. Какво възниква, когато нещо, в което още нищо не може да се различи освен топлина, се охлажда? Възниква въздух. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало: газообразното. Ако нагряваме твърдо тяло все по-силно и по-силно, то в тази топлина се образува газ; ако нещо, още не станало вещество, спускайки се отгоре надолу се охлажда, то преди всичко се образува въздух. Следователно, ние бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало — това е въздушното начало (виж рис. 1, зеленото), истинското въздушно начало. И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух. Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух.

Сега ние имаме второ състояние, което е възникнало в хода на времето. И в това второ състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго. Макар днешното Слънце и да не е такова, аз, въпреки това, в своята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце; това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е такова; то също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава ду­шата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, то само моето тяло ще бъде разру­шено. Моята душа няма да се разруши от това, че ще се хвърля в огъня. За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения. Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е би­ло това първично състояние, състоянието Сатурн.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница