Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите



страница14/16
Дата28.05.2017
Размер2.89 Mb.
#22266
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 25 септември 1924 г.
Добро утро, господа! Някой има ли инте­ресен въпрос?

Въпрос за антропософията: Какво всъщност представлява тя, какво иска, какви задачи има в света и така нататък.

Доктор Щайнер: Поставен е такъв въпрос: госпо­динът би искал да знае, какво представлява антропософията, какво значение има тя за човека въобще, също и за трудещите се, бих могъл също така да кажа — за работническата класа.

Разбира се, трудно е да се обсъди такъв въпрос съвсем кратко. Иска ми се да отбележа, че господата, които са тук вече отдавна, все повече и повече се убеждават в това, че в развитието на човечеството трябва да навлезе нещо такова, като антропософията. На тези, които са тук отскоро, ще им се наложи, разбира се, да положат усилия, малко по малко да разберат тези неща.

Виждате ли, преди всичко, тук би следвало да обърна внимание, колко малко са склонни хората да възприемат нещо ново, когато това ново идва в света. Могат да се приведат направо куриозни примери, как са се възприемали в света но­вите научни открития. Струва си само да си спомним, че днес, всъщност, всичко е постигнато благодарение на откриване на силата на парата, благодарение на парните машини. Когато парната машина се е появила за пръв път, това е бил съвсем малък парен катер, изкачващ се нагоре по реката; селяните го унищожили, като казали, че това не им харесва, че то не е добро за хората! Но подобно отношение са имали не само селяните. Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението обявили докладчика за глупак.

За Юлиус Робърт Майер, който днес се смята за голяма знаменитост и се разглежда като велик учен, неотдавна вече ви съобщих. Казах ви, че известно време от своя живот е прекарал в лудница, където е бил затворен.

А как е стояла работата с железниците? С же­лезниците е станало нещо съвсем изключи­телно. Вие знаете, че хората от не толкова отдавна имат железопътни линии: те са се появили едва в XIX век. По-рано хората са пътували с дилижанси. Когато е трябвало да се строи първата железопътна линия от Берлин до Потсдам, директорът на пощенските превози (31) заявил, че той всяка неделя праща две пощенски карети от Берлин до Потсдам, но в тях почти никой не се качва. Затова той не смята, че железниците биха били полезни за света! Този човек не помислил за това, че ако има железни пътища, то и хората ще пътуват повече, отколкото са пътували с пощенските карети.

Но нещо още по-интересно предприела колегията на лекарите (32) в четиридесетте години на XIX век, когато се е строила първата ж.п. линия от Фюрхт до Нюрн­берг. Тези учени господа заявили тогава, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото каране; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия — даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, — лекарите предписа­ли, отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка! Виждате, как са ставали тези неща. Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях. Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако разбирането на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо.

Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената наука, а именно защото естествознанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че естествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е мно­жество факти, които, бидейки открити от есте­ствознанието, не могат да бъдат истински разбрани от него. На него не му се удава да ги разбере. Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден пла­н бъде възприето духовното, бъде възприето, че духовното вътрешно, реално присъства във всичко.

Да вземем съвсем обикновен практически въпрос. Бих искал да изходя от напълно практически въпрос. Да кажем, да вземем употребата на картофи за храна. Искам да изходя от нещо най-обикновено — от употребата на картофите за храна. Виждате ли, имало е време, когато в Европа картофите не ги е имало; те били донесени в Европа от далечни страни. Въвеждането на картофите се приписва на един човек наричан Дрейк (33). Но това не е така, картофът е бил въведен по друг начин. Въпреки това, в Офенбург на Дрейк даже са му постави­ли паметник! Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк; стана ми любо­питно и погледнах в енциклопедичния речник; там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа! Виждате, как се създават книгите, как се създава историята.

И така, картофите! Ако днес на някого му се наложи да говори за това — а за това трябва да говорят естествоизпитател или медик, — как, всъщност, действа картофът когато се изяде, какво прави такъв човек? Защото вие знаете, че картофите са станали хранителен продукт и е било доста трудно в някои облас­ти да се отучат хората от привичката да се хранят почти изклю­чително с картофи. Така че, какво прави съвременният естествоизпи­тател, ако иска да провери, каква е хранителната стойност на картофите? Той изследва, какви вещества се съдър­жат в картофите. В лабораторията е възможно, разбира се, да се изследва, що за вещества се съдържат в картофите. Там се откриват въглехидрати, които се състоят от въглерод, кислород и водород, образуващи определена подредена структура. После се открива и това, че в човешкия организъм това вещество се преобразува, че, в края на краищата, то става един от видовете захари, но с това изследването приключва. По-нататък не може да се отиде. Виждате ли, ако ние, желаейки да изхранваме кое да е животно с мляко му даваме това мляко в непроменен вид, то животното се развива много добре. Но ако разложим млякото на съставните му части, изследваме, от какво се състои то и вместо мляко започнем да даваме на животното тези химически съставни части, то животното ще измършавее и няма да може да се храни с това. Защо е така? Това е така, защото когато тези химически съставни части са обединени в млякото, тук действа още нещо друго. Така че и в картофите действа нещо друго, а не само това, което го има в тях като чисто химически съставни части. Там присъства духовното. Навсякъде, в цялата природа действа духовното.

И ние виждаме, че ако подходим от позицията на духовната наука — „антропософия“ е само едно от възможните и имена, — ако ние действително, подхождайки от позицията на духовната наука, изследваме ефективността на картофите като хранителен продукт за човека, ще стигнем до това, че картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи; чрез лим­фната система, чрез кръвта те се издигат в главата, при това по отношение на картофите главата служи за храносмилателен орган. Главата става своеобразен стомах ако човек яде твърде много картофи; главата също храносмила.

Вследствие от това, такъв хранителен продукт като карто­фите, много съществено се отличава от здравословните про­дукти, например от хляба. Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт. В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и така нататък.

Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща; те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо. Така се разбира, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна. Става очевидно, че в последните столетия, осо­бен принос в общото отслабване на здравето на хората, е внесло увлечението по картофите. Този доста груб пример показва, как може духовно да се изследва всичко, което ­поднася естествената наука, ако тя се вземе за основа.

Но аз искам да ви кажа още нещо; от тази гледна точка всяка субстанция, появила се в света, може да бъде подложена на проверка за предмета на нейното духовно съдържание. Само благодарение на това могат да бъдат по­лучени лекарствени средства. Така духовната наука по особен начин създава фундамент за медицината.

Духовната наука е само продължение на есте­ствената наука; тя съвсем не противоречи на естествената наука. Но, освен това, духовната наука по научен начин изследва духа, следователно, на хората не се предлага да приемат на вяра, какво говорят другите. Така, вме­сто изповядване на вяра се дава нещо наистина научно.

Искам да ви кажа още нещо. Виждате ли, изсле­двайки различното, науката достига определено равнище. Човечеството, естествено, не трябва да влиза във всички дребни детайли на научните дисциплини, но основни знания за света трябва, собствено, да придобие всеки човек.

Сега искам да ви разкажа нещо, откъдето вие бихте могли да видите, доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава, как той реално действа. Виждате ли, това е станало в 1773 година; тогава в Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад (34) в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята (35), при което ще настъпи краят на света. По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало в XVIII-то столетие, когато суеверията са били още големи; целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва, какво е ставало тогава в Пари­ж, се открива, че са станали много аборти. Жените от ужас раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Целият Париж бил крайно възбуден, защото станало из­вестно, че някакъв учен е трябвало да изнесе док­лад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.

Да, господа, полицията, която, както ви е известно, е винаги на своя пост, освен всичко останало, забранила този доклад. Така че хората даже не чули ясно, какво е искал да каже този учен. Но сензацията, въпреки това, се състоя­ла! Сега вие бихте могли да попитате: бил ли прав ученият, желаещ да изнесе доклада, или не е бил прав?

Тази история съвсем не е така проста. Защото от момента, когато Коперник е утвърдил новата мирова система, започнали да пресмятат всичко, което е възможно, и изчисленията тогава действи­телно водели до следните изводи. Представяли си, че Слънцето е централна точка на мировата система; тук са се движели Меркурий, Венера, Луната, Земята, Марс (изобразява го на дъската). Тук минават кометите. Сега помислете: тук Земята се движи по окръжност; може да се пресметне, кога Земята ще се окаже тук и кога тук ще се приближи комета! Бум! И според сметките те са се сблъскали! Да, господа, такъв сблъсък е напълно реален; но кометата се оказала толкова малка, че се разпаднала във въздуха, при това съвсем не над Париж, а над съвсем друго място. Изчисленията, следователно, били правилни, но никакви особени причини за страх е нямало.

Но да погледнем сега ето какво; в 1832 година, тази ис­тория започнала да взема опасен обрат, тъй като тогава отново пресметнали, че комета — това е кометата Биела, ще пресече орбитата на Земята и ще мине съвсем близо до Земята. При това не някакъв дребосък, както това станало по-рано, а такава, че би подействала доста по-разрушително. Но тогава сметките показали по-щастливо развитие на събитията, тъй като било пресметнато, че ако кометата премине покрай Земята, то тя, въпреки това, ще остане отдалечена от нея на разстояние тринадесет милиона мили, това все пак е нещо, нали така? Така че този път не почнали да се боят, че тя ще се сблъска със Земята и ще я разруши. Но все пак хората тогава страшно се опасявали, че такива небесни тела притежават сила на привличане; опасявали се, няма ли кометата със своята сила на привличане да предизвика силно цунами в морето и така нататък. Нищо особено не станало; имало е някакво общо безпокойство в природата, но нищо особено. Кометата все пак преминала на разстояние тринадесет милиона мили, което е сравнимо с разстоянието до Слънцето, така че Земята това тогава не я повредило.

Когато бях малко момче, в 1872 година живеех с моите родители на малка железопътна гара; тогава от всички страни получавахме писма за края на света, защото тази комета трябваше да се завърне. Някои комети винаги се връщат и тази комета трябваше да се върне. Сега тя трябваше да премине по-близо; орбитата и беше такава, че събитието ставаше още по-опасно. Кометата беше идвала отново в 1845-1846 години и в 1852 година, обаче това забележително небесно тяло, тази прелитаща комета се разпадна на две части! Докато преди тя е била ето такава, идвала е в такъв вид, сега тя дойде в такъв вид (изобразява го на дъската). Всеки път тя е ставала все по-разсеяна, тъй като тя се е разпадала. Какво можеше да се види в 1872 година? В 1872 година можеше да се види, как падаше нещо подобно на светлинен дъжд от метеорити, долу падаха особено много метеорити. Кометата мина близо, но тя се разпадна и, освен това, отдаде своето вещество, фината си субстанция, която падна долу като светлинен дъжд. Това можеше да се види тогава. Някои хора видяха това-онова, пък и всеки можеше да види. Защото когато става такъв мощен звездопад, е видно, как от небето нещо пада. Някои от тези, които видяха това, повярваха, че е настъпил денят на Страшния Съд! И това отново предизвика голям ужас. Но метеорният поток се разсея в атмосферата, във въздуха.

Обърнете внимание, ако кометата беше останала цяла и не беше се разпаднала, то на Земята в 1872 година лошо и се пишеше! Но, както се казва, ние на нашата гара получавахме писма, които крещяха: светът загива! Това бяха пресметнали астрономите в пълно съответствие с естествената наука: светът загива. Не може да се опише, колко много хора тогава платиха на изповедниците огромни пари, за да им се опростят греховете, — ето до какво се стигна, господа. В Париж още в 1773 година поповете също са получили много пари, тъй като хората са искали колкото се може по-скоро да се избавят от своите грехове.

Тогава, впрочем, се е появила една доста разумна книга на астронома Литроу (36). На него му се удало да пресметне нещо, достойно за внимание. Той изчислил: в 1832 година кометата, която по-късно се разсеяла, минала покрай Земята на разстояние тринадесет милиона мили, но тя се приближавала все повече. По-рано тя преминавала съвсем далеч. Всеки път, при своето завръщане тя преминава все по-близо и по-близо до Земята. Литроу правилно пресметнал, как стои работата.

Виждате ли, опасността от сблъсък на комета със Земята по сметките на тези хора се е падала тогава за септември 1872 година. Ако към това време, кометата беше дос­тигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 година, то цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен дъжд, а би било доста по-зле. Това е действително така. Обаче той пресметнал, защо трябва да стане така, че в 1933 година — сега сме 1924 година — ако кометата би останала такава, каквато тя е била в XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива. Защото тя била способна така да се сблъска със Земята в 1933 година, че всички морета да се устремят към Се­верния полюс и цялата Земя да бъде унищожена. Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, и освен това, отдала своята материя в раздробените метеори­ти, които вече не можели да нанесат вреда.

Следователно, живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук! В края на краищата станало така, че тя въобще п­рестанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни дъждове. Бавно, в продължение на столетия, тя изхвърляла цялата си материя и много скоро въобще пре­станала да бъде видима. Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на Земята.

Но искам да ви покажа и другата страна на този въпрос. Вижте, ако изследваме човешкото развитие, ще се окаже, че духовните способности на човека постоянно се изменят. Който не вярва на това, той не разбира процеса на развитие на човечеството като цяло. Ако хората са притежавали тези същите духовни способности, всички открития биха били направени много по-рано! Обаче в древните времена хората са притежавали нещо друго; никакви, даже най-малки духовни способности те не са притежавали. Вече съм ви излагал това от най-различни страни, отговаряйки на съответните въпроси.

Ако се върнем в миналото, ще открием, че това не е единствената комета, която прелитайки през мировото про­странство, се е държала толкова милостиво, че в нужния мо­мент се е разпаднала и съвсем се е разтворила. Имало е множество други комети, които са се държали така. Към кометите винаги са се отнасяли със суеверие. Антропософията разглежда този въпрос от абсолютно научна гледна точка.



Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, то това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което той изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII столетие, който и да пише не е можел! Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах (37), който е бил дворянин в XIII век; той е бил автор на стихове, но не е умеел да пише, а при него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер (38) е написал либрето и музика! Вие, сле­дователно, виждате, че по-рано хората са имали други способ­ности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише. Волф­рам фон Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.

Виждате ли, такива способности не се появяват от самосебе си, те се развиват. Но ако продължим и по-нататък да правим това, което правим днес, ако продължим и в бъдеще да тъпчем всеки до откат с всевъзможни науки във възрастта от шест до дванадесет-четиринадесет години — което от друга страна не е лошо, — то ние, хората, ще станем малко по малко такива, каквито по-рано не сме били, ще станем нервни. Ние ще станем нервни хора. Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога в четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната наука не са били толкова глу­пави! Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек по­степенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато те са го­ворили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само, колко се различавате вие днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви! Светът в това отношение е станал друг; но все пак не така силно, както са си го представяли медиците от Нюрнберг. «Нюрнбергци няма да обесят този, който още го няма, — нюрнбергци не се при­държат към нещо, което още го няма»; така станало с нюрнбергци и този път: те не можели да използват научни данни, които още не са имали. Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепен­но се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това? Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да при­знаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, тези хора са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено, в състава на Земята се намира това, което ние получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха: от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с во­дата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса. Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата. Това води до постепен­но одухотворяване. Така вместо в 1933 година да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено сред­ство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.

Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата Земя и ни одухотворяват. Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот. И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света. А това е възможно само тогава, когато света на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това. Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, « тъй както трябва да бъде». Обаче има възможност за избор; може да се научи нещо, занимавайки се с тази наука, а може въобще да не се занимавате с нея.

Господа, известно ви е, че в продължение на години изнасях лекции сред работниците (39). В изнесените лекции често заострях вниманието ви върху великолепния доклад на Ласал (40), който е известен под името «Науката и работниците». Не знам, широко ли е известен този доклад в днешно време, защото вече съм стар и съм видял самото зараждане на работническото движение. От прозорците на бащината си къща наблюдавах, как в нача­лото на седемдесетте години първите социалдемократи отиваха в гората, където правеха събранията си, хора, носещи тогава големи шапки — демократични шапки. По такъв начин, крачка по крачка, аз вземах някакво участие във възникването на това дело. Тогава тези хора се отнасяха към Ласал с изключително уважение. На местата, където се провеждаха работническите събрания, винаги можеше да се види бюст на Ласал. Сега тези неща почнаха повече или по-малко да се забравят, тъй като минаха петдесет години. Тогава бях на осем, десет или единадесет години, но вече ме интересуваха тези неща. Осем-девет години по-рано Ласал изнесъл своя доклад озаглавен «Науката и работниците». И в този доклад той обръщал внимание на това, че работническият въпрос като цяло зависи от науката, че първо работниците трябва на научна основа да си изработят някои социални възгледи, което не се е удало на другите хора. В някакъв смисъл това е било извънредно важно.

Помислете, обаче, какво се е променило от онова време? Питал съм ви, доволни ли сте? Могат ли да ви удовле­творят формите, в които се осъществява развитието на работническия въпрос? Нима вие повсеместно и постоянно не се оплаквате от тираничното отношение на предприемачите към работниците и така нататък. Това послед­ното работниците осезаемо усещат. Но те не усещат, от какво се поражда то. А откъде се поражда? То се поражда от там, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката — това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и така нататък. Сега тези въпроси трябва да се решават на научна основа. Но за това преди всичко е необходимо да се притежава истинско научно мислене! А такова никой няма, доколкото постоянно се ориентират само към материята, тъй като цялата наука е материалистична. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос докато науката отново не стане духовна.

Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко — било то картоф или комета — да търси духовното начало. Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност може само благодарение на духовното познание. И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социал­ните закономерности. Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка, например, с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А това, което е основано на грешно учение, не може да се развива успешно.

Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроум­ни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука. Всичко съвпада така, както е съвпадало при астро­нома през 1773 година, пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.

Да вземем едно нещо от това, което той е пресметнал. Той казва: ако човек работи, той изразходва вътрешни сили. Разбира се, ние прилагаме тези сили при работа и вечер сме уморени, така че в течение на деня, ние изразходваме определено ко­личество от тези сили. От самосебе си се разбира, че сега работникът се нуждае от възстановяване на тези сили. Това може да се пресметне; сметките са верни, всичко напълно се съгласува. Това е абсолютно правилно; може да се пресметне, каква заплата трябва да получава работникът, че да може да възстанови силите си. Но наистина, трябва ли да се търси адекватната заплата по този път, по който я търси Маркс? Въпросът е, може ли въобще тя да се установи по такъв начин? Че работната заплата и до ден днешен въобще не впе­чатлява, това е очевидно; но да се пресметне тя по този път е невъзможно, защото учението е лъжливо, макар и да изглежда отлично.

Представете си само: човек, който цял ден не работи, защото е рентиер. Той или отива да се разхожда, или просто се мести от кресло на кресло. Но той също изразходва своите сили от сутрин до вечер, по съвсем същия начин! Случи ми се да видя на един работнически концерт, че работниците изглеждаха много по-малко уморени, от рентиерите, които въобще нищо не са правили. Те постоянно се прозяваха, а другите бяха весели.

Така че виждате, че в сметката има грешка. Силите, които изразходваме вътрешно и силите, които отдаваме външно при работа, не са едни и същи сили! Те не са едни и същи. И затова изчислението като цяло не може да се постави на естест­венонаучни основи. Трябва да се направи по съвсем друг начин; такива неща трябва да се основават на понятия за човешко достойнство, понятия за права на човека и така нататък. И така стои работата с много неща. Като следствие, на основата на съществуващата наука възниква страшен безпо­рядък и неразбиране в социалната сфера.

С помощта на духовната наука вие сега можете да кажете, колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и така нататък. Можете да разберете какво е необходимо на човека, за да се развива успешно и да бъде здрав. Това можете да уста­новите само благодарение на духовната наука, като се основавате на знанията, получени от духовната наука. След това можете да преминете към разглеждането на социалния живот. Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.

Както виждате, хората в днешно време въобще не разбират, как тези неща в света са свързани помежду си, те предполагат, че всичко върви без промяна, от самосебе си, но това не е така! Човек трябва през цялото време да разбира, как нещата в света се променят. Можем да кажем, че най-голямото нещастие е в това, че по-рано човечеството е било твърде суеверно, а днес е станало учено. Но стъпка по стъпка суеверието повсеместно се прокра­два в науката и днес ние имаме естествознание, утежнено от суеверие. Хората вярват, че ако стомахът е пълен с картофи, то това дава нещо на човека. Обаче така се нанася вреда на здравето на главата, тъй като главата се принуждава да стане орган на храносмилането!

С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде, това духовно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропо­софия. Антропософията няма намерение — както това се правеше досега — да поставя каруцата, тоест материята, пред коня; отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно; тогава ще бъде намерено това, което е правилно, тогава ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.

В едно занятие аз, разбира се, мога само накратко да маркирам, как стоят нещата; обаче всички тези лекции бяха предвидени по такъв начин, че по задаваните въпроси да се установи, какво вие бихте искали да научите, госпо­да. Може би на следващото занятие ще направя някакво обобщение — днес успях да дам само основите — за да може това да бъде разбрано още по-добре. Но от всичко казано вие бихте могли да усвоите нещо, отнасящо се до зададения от вас въпрос, а именно: какво, всъщност, иска духовната наука.

И така, ще продължим следващата сряда.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница