Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите

Тук вече е можел да живее човекът. Животното още не е можело да живее тук, но човекът е можел. Животното още не е можело да живее тук защото при животното разрушаването на телесността донася вреда за душата. В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човекът вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преображение (слънчевото състояние), то и човекът и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на това, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човекът и едва после е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От самосебе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуно­го същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, той е бил реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразило и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и жи­вотните, тогава се появили животните. Следователно, животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали, всъщност, значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Така че ние, следователно, имаме трето мирово тяло (виж рис. 1, жълтото). Нарекох го Луна — по причината, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. Това съвсем не е същото, което е днешната Луна, това е нещо подобно. И така, ние имаме тук течно тяло, истинско тяло. Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло, — сега се появява вода. И доколкото се е появила вода, тук сега можем да имаме следното: човекът, който го е имало и по-рано, животното, и от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата. Така са възникнали човекът, животното и растението.

Вие виждате, че растението изглежда като да расте от земята. Но ако Земята не съдържаше вода, то никакви растения нямаше да израстват; растението се нуждае за своя растеж именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че вие трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата. А животните вие също трябва да си представите в по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние — повече като летящи животни.

От всичко, което е било първоначално, нещо остава­ло. Доколкото в течение на слънчевото състояние, когато ги е имало само човекът и животното, всички са можели само да летят — защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, — и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества. Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникна­ли в течение на слънчевото състояние. Само че тогава те не са били такива, като сега. Тогава те са се състояли само от въздух; тези животни са били тогава своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, дайте поне веднъж да погледнем птицата! Тази птица изглежда днес в по-голямата си част необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, то трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, те са били подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, то тази птица има кухи кости, и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно — да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух и вие ще получите нещо само въздушно — тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Пти­ците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена. Птиците наистина наследяват това състояние.

Погледнете съвременния човек: той може да живее във въздуха, но той не може да лети, тъй като е твърде тежък за това. Той не е образувал кухи кости, подобно на птицата, иначе той също би могъл да лети. И тогава при него биха могли да се открият не само лопатки; тези лопатки биха прераснали в крила. Човека има само зачатъци на крила, тук, горе, в тези лопатки; ако те биха пораснали, човек би могъл да лети.

И така, човек живее в обкръжаващия го въздух. Но този въздух трябва да съдържа в себе си водни изпа­рения. В изключително сух въздух човек не би могъл да живее. Така че трябва да има влажност и така нататък. Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: това е състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние. Трябва само правилно да се видят тези неща. В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш — наричат го човешки ембрион, — въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката. На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм.

Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат от там при операция, то той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е пред­разположен към това, да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, ка­квито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали, тогава всичко още е било живо, и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, то времето на на­шия живот с раждането би свършвало. Като ембрион, като зародиш, ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм. Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре. Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион. Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали.
Ако вие днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария — бел.на прев.). Това, което се намира тук вътре, е минерал — него тогава, в миналото, още не го е имало, — но и в ембрио­на именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай, нещо като хрущял. Така че тук ние имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкия зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът с станал различен. По времето на древната Луна — наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а това, което е била Земята по-рано, — по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло. Така че ние можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигант­ско майчино тяло.

Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино тяло. Какво е съществувало тогава? Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно състояние. Сега да помислим, какво е представлявало това ранно състояние. Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат. Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя от по-рано това зачатие? Зачатието е обусловено от това, че при жените има месечни периоди, цикли. В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е един­ственото. Ако става отделяне на кръв, то това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човека и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно, между това състояние (виж рис. 1) (Слънцето) и това състояние (Луна), човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на това състояние (Луна) също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане. Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние?

Господа, Луната е напълно женско същество; но на това изцяло и напълно женско същество, отначало не е имало насреща мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово тяло. Това мирово тяло се е намирало тук, но и извън него е имало много други мирови тела; те са оказвали влияние върху него. Сега следва да се обърна към рисунката, която съм правил тук веднъж.

И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя. И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, то за ставащото там той не би казал, че падат капки, — така той не би се изразил. Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд — това бихте казали вие тогава — и Земята се оплодотворява! Тогава е имало време през годината, в което отвсякъде са постъпвали тези оплодотво­ряващи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплодотворяващите зародиши не са идвали. Така че тогава оплодотворяването е имало всемир­ен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплодотворен; благодарение на оплодотворяването той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло. Точно така е ставало оплодотворяването за рас­тенията и животните — от цялото мирово обкръжение.

Сега вие виждате; от всичко, което живее тук като човек, животно и растение, от всичко това вследствие на охлаждането възниква последващото втвърдяване. Тук (състоянието Луна) ние още сме имали работа само с водата и в краен случай с по-късното втвърдяване поради охлаждането. Но тук (Земя) възниква твърдото, минералното. Така че ние имаме вече четвърта степен (виж рис. 1, синьото): това е нашата Земя, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът.

Дайте сега да видим, господа, как са били нещата на Земята, да кажем, с птиците. Тук по това време (слънчевото състояние) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, тя се е реела там като някаква въздушна маса. Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там — само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик. Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание; това е била скелетна форма, но е била само водно об­разувание. А след това се появяват минералите; сега в това, което отначало е било само течно образувание, се вклю­чва минералното образувание, карбонатите, фосфатите и така нататък. Това отлагане става в долната част на скелета, тук се образуват твърдите кос­ти. Така че отначало ние имаме въздушната птица, след това течната птица и, накрая, твърдата, земна птица.

При човека нещата не са можели да станат така. Човек не е можел просто да включи в себе си в периода на неговото ембрионално състояния това, което се е композирало изключително като минерал. Птицата е можела това. Защо го е можела? Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние. Сега на нея и е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако това минерално би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализи­ра, би се втвърдила. И така, птицата сега при своето възникване още в някаква степен носи течен и въздушен характер; но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, тя създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно, трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването и едва във второто състояние на Земята. Ако тя бе възникнала още в първото състояние, то тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствител­на, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на това, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.

Човекът вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минерал­ното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално; ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък. Ние имаме костен мозък в костите, — това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците. Благодарение на това, че ние имаме такъв костен мозък, благодарение на това майката на човека има възмож­ност по вътрешен начин да отдава минералното на своя плод. Но към времето, когато това минерално се предава, човекът вече не може да живее повече в майчиното обкръжение, тук той трябва малко по малко да се ражда. Едва след като се роди той трябва да получи достъп до минералното. При птиците ние имаме работа не с процес на раждане, а с излюпване от обвивката на яйцето; докато при човека процесът на раждане става без образуване на обвивка на яйцето. Защо? Защото човекът е възникнал много по-рано, и всичко в него може да става с помощта на топлината, а не с помощта на въздуха.

Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар отколкото, например, рода на птиците, и много по-стар от мине­ралното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа; тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва под формата на майчино мляко да получава това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло! Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с това, което вече е преминало през майчиното тяло.

Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръ­жаващата среда. Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда. Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра. Тя е изчезнала. Когато e било по-раннoто състояние (лунното състояние), работата е била по-различна: тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но тогава в него е имало водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите; дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека. Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите. По такъв начин ние днес откриваме в човека запазено лунното състояние — в ембрионалния период; земното състояние настъпва от този момент, когато човек се роди, при това тогава нещо от лунното състояния още отчасти прозира в процеса на кърменето.

Така, собствено, следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни веще­ства, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в тече­ние на предното състояния втвърдяването му не е стигнало толкова далеко, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.

Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек. Възникнал е материалистичният дарвинизъм, който предполага, че първо са възникнали животните и едва после човекът, който просто се е развил от жи­вотното. Вярно е че човек във външния си об­лик има родство с животните. Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното състояние на света. Така че ние можем да кажем: животните са потомци на тези, които са били тук по-рано, когато животните още са имали родство с човека. Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че от днешните животни би могъл да произлезе човек. Това би била съвсем невярна представа.

Хайде сега да погледнем не към клас птици, а към клас риби. Птиците са били предназначени за въздуха а рибите за водата. Само че по време на това състояние, което нарекох лунно състояние, някои ранни въздухообразни същества — птици, се пре­образили така, че благодарение на водата станали подобни на риби. Така, всъщност, към това, което тук (показва го на дъската) е било птицеподобно, се присъединили ри­бите. Рибите — това са, така да се каже, приводнили се птици, птици, приети във водната стихия. За това, че рибите са възникнали по-късно от птиците, ние можем да се досетим с помощта на това, че рибите са възникнали едва тогава, когато се е появил водният елемент. Рибите, следователно, са възникнали в течение на древните лунни времена.

И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко това, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, всичко това е изглеждало подобно на риба. Даже птиците, въпреки, че им се е налагало да летят във въздуха, са изглеждали по-рано подобно на риби, само че са били доста по-леки. В течение на древното лунно време всички са изглеждали подобно на рибите. Интересно е това, господа, че ако ние днес разглеждаме зародиша на човека, например през двадесет и първия, двадесет и втория ден след оплождането, то как изглежда той? Тогава той плува във водния елемент, които се намира в тялото на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка! Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, той още го има през третата седмица на вътреутробното състояние; той е съхранил този облик.

Следователно, може да се каже: човек отначало се преустройва изхождайки от този древнолунен облик и ние още и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който той притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, така както и в случая с трупа ние знаем, че тое е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви това, какво то е било преди. Наблюдавайки трупа, ние виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, той целият е станал неподвижен, но това ни води назад към това състояние, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят, — по същия начин ние гледаме тук на трупа на Земята, който е изклю­чен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни; ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.

Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, то посте­пенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това, вече съм ви описвал; това е всичко, което става в женския организъм, това, което периодически се изхвърля, и това, което става също така с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо — макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, при тези, които са здрави, — въпреки това, при жен­ите винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това?

Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох тук Са­турн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега. Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, което е преустановило това състояние на топлина. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви. Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, то ние стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура.

Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние. И така, днес ви описах, как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо. Ще поговорим за това по-нататък — днес е понеделник — в близката сряда (2) в девет часа.

Съвършено чистата вода, която преимущест­вено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно. Самата тя е възникнала за първи път едва в течение на земното време. Така че в началното състояние Земята е представлявала уплътнена течност. А наоколо тогава е имало нещо като въздух, но такъв въздуха, като сегашния, не е имало. Водата не е изглеждала така, както изглежда днес, също така и въздухът не е бил такъв, какъвто е днес нашият въздух. Нашият сегашен въздух съдържа предимно кислород и азот. Другите вещества, съдържащи се във въздуха, се намират там в крайно незначителни количества. Във въздуха има даже метали, но в изключително малки количества. Виждате ли, има, например, метал, наречен натрий: той в много малко количество се съдържа във въздуха навсякъде; където и да сме, навсякъде го има металът натрий. Помислете само, какво означава, че натрият го има навсякъде: това означава, че едно вещество, съдържащо се във вашата сол, тази сол, която е на масата ви, — това вещество се намира навсякъде. Има, виждате ли, две вещества; едното от тях е това, за което току що казах, — това е натрият, който в много малки дози се съдържа във въздуха навсякъде; и след това има още едно вещество, то съществува в газообразна форма и иг­рае особена роля при избелването на вашето пране: това е хлорът. Той предизвиква избелване. И ето, виждате ли, тази сол, която вие имате на своята маса, се състои от натрий и хлор, тя се явява съединение на тези две вещества. Така се осъществяват тези неща в природата.

Вие бихте могли да попитате: а откъде е известно, че натрия го има навсякъде? Днес вече има възможност да се установи — в този случай, ако има пламък, — какви вещества изгарят в този пламък. Ако вие, например, този натрий, който можете да получите във вид на метал, го превърнете в прах и го внесете в пламъка, то тогава ще можете с помощта на инструмент, наречен спектроскоп, да откриете жълта линия. Има, например, друг метал, който се нарича литий; ако вие го внесете в пламъка, ще получите червена линия. Тук няма да се появи жълта линия, а ще има червена линия. Следователно, с помощта на спек­троскоп може да се установи, какво вещество присъства някъде. Жълтата линия на натрия ще я получите почти при всеки пламък; това означава следното: ако вие запалите някъде пламък — при това без да внасяте в него натрий — ще получите линията на натрия във всеки пламък. Следователно, този натрий присъства днес още и в пламъка. Но по-рано много голямо количество от тези метали, а също и сяра, са присъствали във въздуха. Така че въздухът в това древ­но състояние е бил, така да се каже, във висша степен сулфатизиран, бил е наситен със сяра. Имали сме плътна вода — ако не сме били много тежки, сме можели да се разхождаме по тази вода; тя е била по­добна на течна вар — така и въздухът е бил плътен, толкова плътен, че там би било невъзможно да се ди­ша, използвайки днешните дробове. Но дробовете са се образували едва по-късно. Начинът на живот на съществата, които ги е имало тогава, е бил съвсем друг.

Ето така трябва да си представяте как е изглеждала Земята някога. Ако вие бихте се намирали на тази Земя с днешните очи, то вие не бихте открили такова зрелище, като намиращите се навън звезди, Слънце и Луна; звезди вие не бихте видели; вие бихте видели в безграничното въздушно море това, което след някое време е изчезнало. Ако би се наложило да живеем тогава, притежавайки днешните сетивни органи, ние бихме били вътре в мировото яйце, от което не може да се надникне навън. Ние бихме били вътре в мировото яйце! И вие вече можете да си представите, че и Земята е изглеждала тогава съвсем различно; тя е била напълно запълнена от гигант­ски яйчен жълтък, уплътнена течност с много плътно въздушно обкръжение — атмосфера, подобна на белтъка, намиращ се в яйцето днес.