Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите

Но понякога тези пластове представляват нещо забележително. Можем да се запитаме: как да определим възрастта на пласта, как да определим, кой от пластовете е по-стар? Разбира се, най-лесно е да се каже: ако слоевете са разположени един над друг, то най-долният е и най-старият, следващият по-нагоре — по-млад, а най-отгоре се намира най-младият слой. Но виждате ли, положението не навсякъде е такова. И това, че не е така навсякъде, може да се констатира по следния начин.

В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни животни, за да не навредят на хората. Но когато човешкият род още не е бил развит, какво е ставало в такива случаи с животните, които ги е имало тогава? Животните са остава­ли да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види — ако животното е умряло и започнало да се разлага, — че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и нанасяна от дъжда. И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, то животното също се покрива със земя, но друга. И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери — ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкоп­ките, — той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук долу има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да опреде­ли, какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне.

Виждате ли, така, както постъпва тук този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и така нататък, просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключе­ние, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук или изрязват — според об­стоятелствата — едно или друго, и тук намират в различните слоеве така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.

Тази работа е малко съмнителна, доколкото при това хората неправилно оценяват, кое кога е ставало. Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там. И изведнъж откриват — дявол го взел! — под тази църква се намира нещо здраво, което не е земя. Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук? Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу. Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата. Но в земята един слой се напластява върху друг. И трябва първо да се изясни не според разположението на слоя, а по това, как са разположени вкаменелостите, вкаменените животни — при това могат да се намерят и различни растения, — трябва първо да се изясни, как всички те са попаднали в този слой.

Но тук се изяснява ето какво. Виждате ли, тук може да стане следното: вие намирате един слой земя (виж рис. 5, жълтото); намирате и друг слой земя (зелено); вие имате възможност да правите разкопки, намирайки се в тази позиция (стрелката). Ако вие сега гледате самите слоеве, то ситуацията е такава, че долен е слоят, който обозначих със зелено, а този, който обозначих с жълто, е горният слой. До това място вие просто няма как да се доберете: тук не можете да правите разкопки, тук няма нито железопътна линия, нито тунел, нищо, което би могло да помогне да се доберете тук. Тогава вие отбелязвате: жълтият — това е горният слой, зеленият — това е долният слой. Но вие не би трябвало да заключавате това веднага, а първо трябва да откриете вкаменелости. Много често ги намирате в слоя, който лежи отгоре; вкаменелости, които трябва да бъдат по-древни. Например, намирате горе забележителен ске­лет на риба, а долу намирате, да кажем, скелет на млекопитаещо, който се явява по-късен. И сега вкаменелостите встъпват в противоречие със заеманото от тях положение; горе се намират по-древните, а долу — по-късните, по-младите. Сега трябва да си съставим представа, как е станало това. То се е получило поради това, че вследствие на някакво земетресение или вътрешно разместване, намиращото се тук долу се е оказало изхвърлено над горния слой. Станало е, следователно, нещо такова, както ако аз бих сложил тук стол върху масата така, че в своето първоначално положение тук би се намирала облегалката на стола, а тук — повърхността на масата; вследствие на земен трус, повърхността на масата би се оказала отгоре на облегалката на стола.

Виждате ли, това може да се наблюдава в различни фор­ми; тук всичко се е оказало преобърнато наопаки. И както видяхте, може да не знаете и следното. Може да попитате: кога е станало това преобръщане? Обръщането е станало именно след като са се образували тези вкаменелости. Иначе те би трябвало да са разположени по друг начин вътре в пластовете. Следователно, става известно, че това преобръщане, това смесване на пластовете е станало по-късно, откогато са живели тези древни животни.

По такъв начин, разсъждението за земните пластове се поставя не просто на основата на тяхното разположение един над друг, а отчита и това, как те са били разместени. Вижте: Алпите, този могъщ планински масив, разпрострял се от Сре­диземно море до австрийските придунавски облас­ти, — този могъщ алпийски хребет е основният планински масив и в Швейцария; него въобще е невъзможно да го разберем, ако не се замисляме за тези неща. Защото в Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Тук често долният пласт е разположен над горния, а горният се намира долу; необходимо е първо да се установи, как всичко това се е смесвало едно с друго.

Само вземайки това предвид, може да се устано­ви, кой от пластовете е по-древен и кой — по-късен. Но тук съвременната наука, градяща тези изследвания само на външните факти, казва: най-древен е този слой, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения. По-късно животните и растенията станали по-сложни — следова­телно, по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове. Ако се достигне древен слой, то се откриват вкаменелости, които са възниквали, защото от животните са се запазвали варовиковите и силициевите включвания; всичко останало се е разрушило. Ако се достигне по-млад, по-късен слой, то тогава там са се запазили скелети. Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това, по доста необичаен начин. Тези вкаменелости от друг вид, могат при някои условия да бъдат много интересни.

Виждате ли, тези вкаменелости се образуват по друг начин; представете си, че някъде е съществувало просто древно животно, животно, имащо тяло с предни­ пипалца (бялото) — нарисувах го голямо, но в пластовете, известни от геологията, подобни същества, като пра­вило, са по-малки. Това животно загива и се отлага в земното царство.

Да допуснем, че това земно царство е такова, че самото то не може да влезе в животното; това земно царство, така да се каже, избягва киселините, съдържащи се в животното. Става нещо забележително; земята, в която се намира това животно, прилепва към него от всички страни, покрива го (жълтото) и образува кухо пространство във формата на животното.



Рисунка 7

Много често става така, че се образува такова кухо пространство. Около животното се отлага пръст. Но вътре я няма, животното не я всмуква в себе си, то се обкръжава от всички страни и, доколкото животното е имало черупчеста обвивка, вътре се образува кухо пространство. По-късно, обаче, обвивката на животното се разтваря, а още по-късно тук попада някаква струйка вода,която постепенно изпълва със своята камениста маса това, което е било кухо пространство (зеленото), и вътре се получава фино моделиран отпечатък на животното, съдържащ съвсем различна материя, съвсем различни вещества. Такива отпечатъци са особено интересни с това, че ние имаме не самото животно, а копие на животното.

Но в същото време вие не трябва да си представяте всички тези неща така просто. От съвременните хора, например, с тяхната относително мека структура на тъканите остава много малко, също така относително малко остава и от висшите животни. Например, има животно, от което се е запазило само копие на зъбите; така са открили своеобразно копие на зъбите на акули от древния свят, образувани по посочения начин. Всичко останало е дело на таланта. Тук можем да кажем: на всяка животинска форма съответства специфична форма на зъбите — човек има друга форма на зъбите — и формата на зъбите винаги се образува в съответствие с целия облик, с цялото същество. Сега трябва да имаме такъв талант, който би позволил на основата на намерените зъби да си съставим представа за това, какво би могло да бъде това животно. Следователно, всичко това съвсем не е така лесно.



Рисунка 8

Но виждате ли, изучавайки тези пластове, се правят изводи и за това, как всички тези неща са се развивали. Благодарение на това се заключава, че преди е имало времена, когато такива животни като днешните ги е нямало, а животните са били доста по прости и са изглеждали както нашите нис­ши животни, охлюви, миди и така нататък. Но вие винаги трябва да знаете, какво остава от такива животни. Представете си, че би могло да стане следното.

Да допуснем, че е имало някога малко момче, което не е обичало да яде раци; то скрило един рак на обеда с родителите си и след това си играло с него, като за това никой не разбрал. После закопало рака в градината. И така, ракът се оказал закопан в градината. С времето всичко било забравено. По-късно градината сменила собственика; докато копаел в нея, обърнал внимание на едно място: там той при комични обстоятелства намерил две малки нещица: те изглеждали като малки варовикови черупчици. Вие знаете, че има така наречените рачи очички, които, собствено, не са очички, а представляват малки варовикови черупчици, намиращи се в тялото на рака. Това е била единствената следа, която той е оставил. Сега не би трябвало да се каже, че това е вкаменелост от някакво животно, тази вкаменелост е само част от животното. Така, в древните слоеве, например в Алпите, могат да се открият някакви фрагменти, изглеждащи като черупка. Те много си приличат един на друг, не са толкова много и ги намират в древните слоеве. В дадения случай не можем да смятаме, че това е цяло животно; трябва да предположим, че наоколо е имало още нещо, което се е разрушило след това, така че от живот­ното е останал само малък фрагмент.

Но съвременната наука малко се съобразява с това. Защо? Защото тя казва така: този мощен алпийски масив ни показва станалото в него безпорядъчно преместване на пластове: най-долният е най-отгоре, а най-горният — най-отдолу; това ни показват тези пластове. Но, господа, можете ли вие да си представите, че силите, които действат сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив? Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува все още може да прехвърли нещо от едно място на друго; но днес това е всичко — това затанцуване. Ако човек вместо седемдесет и две, би живял седемстотин и двадесет години, тогава той би почувствал, че в старостта си той ходи по по-малко висока почва, отколкото по-рано. Но нашият живот е твърде кратък. Представете си, ако пеперуда-еднодневка, която живее само от сутринта до вечерта, би могла да разкаже, какво тя преживява, то тя би ни разказала, доколкото живее само през лятото: «Ах, има само цветя, през цялото време — само цветя». Тя не би имала никаква представа за това, което става през зимата и така нататък; тя би вярвала, че летата следват едно след друго. Ние, хората, живеем малко повече от пеперудите-еднодневки, но все пак имаме нещо от тях, ако отчетем на­шите седемдесет, седемдесет и две години! Работата е там, че ние виждаме малко от това, което става. И може да се каже: благодарение на силите, задействани днес, стават даже повече неща, отколкото обикновено вижда човек, но въпреки това, става само това, че почвата малко ерозира, че реките текат към морето и оставят речен пясък, че след това този речен пясък се изхвърля на брега, че полята получават нов слой. Това е относително малко. Ако си представим, как нещо подобно на алпийския масив се разклаща и се преобръща наопаки, то ще стане ясно, че действащите днес сили, по-рано са действали по съвсем друг начин.

Необходимо е да се нарисува картина на това, кое и как е ставало тогава. Разгледайте някаква яйцеклетка, яйцеклетка на кое да е млекопитаещо. Тя отначало изглежда относително просто; вътре е ядрото, а наоколо — белтъчна маса (изобразява го на дъската). Но представете си, че тази яйцеклетка бъде оплодена. Виждате ли, ако тя е оплодена, ядрото започва да прави всевъзмож­ни спиралки, то изгражда себе си — което е доста забележително — в своеобразен сбор от такива спирали, които се издигат към върха като опашка. Така ядрото формира себе си. В момента, когато възниква това кълбенце, от цялата тази маса възниква звездообразна форма: тук, благодарение на това, че в нея има живот, цялата маса се включва в процеса на формообразуване, получава единна форма. Тук всичко става не така, както на Земята днес! Вътре стават такива разтърсвания и прехвърляния, каквито сме виждали в алпийския масив!

Какво по-естествено от това да кажем: сле­дователно и Земята е била някога жива, иначе такива разтърсвания и прехвърляния не биха могли да станат!

Съвременният облик на Земята ни показва имен­но това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива! Така че изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя. Но само на тази днес мъртва Земя са можели да живеят животни! Помислете само, ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, то би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошото яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.

Тук би могло, например, да си представим, — защото в света може всичко да стане, — че вместо нашите дробове, биха могли да се формират такива орга­ни, посредством които човек би могъл да всмуква този белтък. Днес ние можем да приемаме храната през устата. Защо да не е можело да възникне нещо по-функционално от устата; сво­его рода белодробен орган? В света всичко може да възникне. Възниква даже това, което сега още е невъзможно. В човека не е заложено изначално, той да бъде телесно само такъв, какъвто е днес. Помислете само, господа: ние гледаме — ако гледаме във въздуха днес — ние гледаме в мъртъв въздух. Той е отмрял. По-рано белтъкът е бил жив. Въздухът е мъртъв; именно благодарение на това, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви. Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, то и очите ни също биха били живи. А ако те биха били живи, ние нищо не бихме могли да виждаме и постоянно бихме били безсил­ни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава вместо тя да е нор­мално организиран орган, ние имаме различ­ни оттоци; тогава първо ставаме от време на време обезсилени, а по-късно зачестява толкова, че вие лежите като мъртъв. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние като хора сме могли да се развием само на мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата; така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре — християнска църква, то тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия — с културата. Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството. Така стои работата с културата. Тук също е необ­ходимо да изследваме такива пластове.

Казвал съм ви: човек, собствено, винаги е бил тук, само че не като физическо същество, а повече като духовно същество; и това пак ни води до разбирането на същностната причина, поради която човек не е можел да се развива като физическо същество от по-рано. Виждате ли, казвал съм ви вече: днес във въздуха се намират азот, кислород, и много малко количество въглерод, водород и сяра. Днес ние самите в процеса на дишане събираме заедно въглерода, намиращ се в нас, с кислорода, и отново изтласкваме съединилите се един с друг въглерод и кислород, това, което наричаме въглероден двуокис. Ние, хората, следо­вателно, живеем така, че при дишането поглъщаме кислород и изтласкваме въглероден двуокис. На това е основа­н нашият живот. Ако не ставаше нищо друго, то ние, хората, отдавна щяхме да сме препълнили Земята, въздуха на Земята с въглероден двуокис. Но съществуват растенията; те изпитват същия глад по отношение на въглерода, който ние изпитваме по отношение на кислорода. Тези растения също така жадно абсорбират въглеродния двуокис, задържат въглерода и отделят кислород.

Вие виждате, господа, колко удивително е всичко това като цяло. Всичко е чудно устроено. Ние, хората, се нуждаем от кислорода във въздуха, който вдишваме: ние отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съеди­нените заедно въглерод и кислород, тоест въглероден двуокис. Растенията го вдишват и издишат кислород. Така че кислородът винаги присъства във въздуха. Да, днес това става така; но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така. Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са би­ли тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли. Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и расте­ния. Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си тяло. Ако след това такива растения попаднат под земята, то тялото им остава под формата на въглища. Това, което ние днес добиваме като въглища, са тела на растения.

Господа, всичко което можем да изследваме по от­ношение на това, какви растения е имало първоначално, ни показва: днешните растения, а също така и растенията, които някога са ни осигурили въглищата, който днес добиваме от Земята, — всички те са се изграждали от въглерод. Но много по-ранните расте­ния са се изграждали не от въглерод, а от азот. Точно както нашите растения се изграждат от въглерода, онези растения са се изграждали от азот. Защо това е било възможно? Виждате ли, това е било възможно защото точно така, както днес животните и хората издишат въглероден двуокис, в най-древните епохи са издишвали съединение на въглерода и азота. Днес ние издишваме съединение на кислорода и въглерода, но по-рано се е издишвало съединение на въглерода с азота. Това е била синилна киселина, циановодородна киселина, която е страшно отровна за всичко живо днес! Тази отровна синилна киселина, е която се е издишвала някога и която е препятствала възникването на това, което живее сега. Тази синилна киселина е съединение на азота и въглерода. Тогава тези гъбовидни растения още не са поемали в себе си въглерод, а са поемали азот. Тези древни растения са се изграждали от азот. И съществата, за които ви говорих, тези птицеподобни създания и тези недодялани животни, за които ви разказах последния път, — те издишвали тази отровна киселина, а растенията, които се намирали около тях, поемали азота и строели от не­го своето растително тяло. Така че тук ние можем да видим, че вещества, които съществуват и днес, в древните епохи са намирали съвсем друго приложение.

Това е, за което веднъж говорих, изхождайки от антропософията: този случай съм го разказвал на госпо­дата, които от по-отдавна са тук. В 1906 година изнасях в Париж лекция (4) за развитието на Земята, произхода на човека и така нататък, и там във връзка с всичко това трябваше да кажа: може ли днес някъде да се открие нещо, показващо ни, че някога въглеродът и кислородът на Земята не са играели тази роля, която те днес играят, а че такава роля е имал азотът, че тук се е намирала атмосфера от синилна киселина, от циановодородна киселина?

Известно ви е следното: има стари хора и малки деца. Могат да стоят един до друг — единият на седемдесет, а другият — дете на две годинки; и първият е човек и вторият е също човек. Те сто­ят редом един до друг; и този, който днес е на седемдесет години, преди шестдесет и осем години е бил като малкото дете. В живота редом едно до друго са неща, които се различават по възраст. Както това става в човешкия живот, така става и в света. Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни. В нашата Земя — и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес, — съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло. Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме, например, кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие. Както дете по отношение на стареца, стоят те по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синил­на киселина, то кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения! Така че за човека с днешното му тяло би било достатъч­но едно съприкосновение с кометата и той би трябвало да умре. Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка концентрация.

Съобщих за това в Париж в 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване. Тези, които признават духовната наука, приеха това, макар и с учудване. След това по-късно, след дълго време, отново се появи комета. Тогава вече имаше не­обходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж! Тези неща се потвърдиха. Разбира се, намериха се тогава хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито — но това е случайност! Така казаха тези хора, доколкото те не знаеха нищо друго, освен това: всичко е било случайност. Но сега ви казах, защо в кометите трябва да се съдържа синилна киселина. Тук вие виждате, че това не е никаква случайност, това е истинска наука, благодарение на която ми се удаде да стигна до тези резултати. И именно изследвания, опи­ращи се на сетивното възприятие, потвърдиха този факт значително по-късно. Така хората вече можеха да видят това, което го има в антропософията: по-късно всичко ще бъде потвърдено. И често извън антропософското движение, със съвсем други способи, ще откриват сега това, което вече е било дадено от антропософията преди много години. И още други неща стават, господа. Има нещо, което днес може да бъде изследвано напълно научно. Винаги казвам: ако хората действително успеят да се доберат до някоя звезда, то те ще бъдат много удивени, че тя изглежда по-различно от това, което са си представяли, изхождайки от днешните земни представи. Представят си, че там, вътре, се намира нагорещен газ. Но там съвсем няма да намерят това; там, където се намира звездата, там, всъщност, има празно пространство, което веднага ще погълне каквото и да е. И ако някой последователно про­веде такова изследване и при това мисли съвсем непредубедено, както го правим ние тук, използвайки сложните прибори на спектралния анализ, той ще успее да види: тук няма газ, тук се намира всмукващо пространство. И аз отдавна съм дал задание на някои от нашите хора да изследват с помощта на спектроскопи Слънцето и звездите, за да докажат на основата на външния опит, че звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ. И това е възможно да се докаже. Но хората, на които дадох такова задание, бяха отначало крайно въодушевени: ах, това ще бъде чудесно! Но въодушевлението им угасна; те твърде дълго протакаха и вече, след половин година от Америка дойде вест, че там по пътя на изследването на звездите постепенно откриват, че звездите не се състоят от нагорещен газ, а са кухини, празно пространство! Няма нищо лошо, че стана именно така. Разбира се, за нас би било във висша сте­пен полезно, ако откритието го направехме самите ние. Но все пак работата не е в това, а в установяването на истината.

Но от друга страна, благодарение именно на такива неща може да се види, как антропософията, всъщност, би искала да си сътрудничи с традиционната наука. Тя би искала също така да провежда съвместна работа с традиционната наука, например, що се отнася до земните пластове. Всичко това, което традиционната наука казва за преобръщането и прехвърлянето на пластовете в Алпите, се приема напълно. Но не можем да се съгласим с допускането, че такива глобал­ни размествания са се извършвали от силите, които са налични още и днес: тук са били налични жизнени сили и именно те и само те, тези жизнени сили, са били способни да извършат такива глобални премествания! Следователно, антропосо­фията вече наистина е влязла в руслото на традиционната наука. Само че тази традиционна наука се стреми да наложи забрана навсякъде, където нея самата я мързи истински да вникне в нещата.

Ще продължим в сряда в девет часа.