Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите

Виждате ли, първото, което е необходимо на човека, което той безусловно трябва да приема, — това е белтъкът. Хайде да го запишем, за да е по прегледно. И така, белтъкът, както той, например, се съдържа в кокошото яйце; впрочем, белтък се намира не само в кокошото яйце, но и във всички хранителни продукти. На човека безусловно е нужен белтък. Второто, което е необходимо на човека, — това са мазнините. И пак мазнините се съдържат във всички хранителни продукти. Мазнини има даже в растенията. Третото название срещате не толкова често, но въпреки това, трябва да го знаете: това са въглехидратите. Въглехидратите се явяват такива вещества, които преобладават, например, в картофите, но и в другите растения има много въглехидрати. Въглехидратите са ценни с това, че когато ги приемем с храната, те благодарение на навлажняването им със слюнка в устата и след това със стомашен сок, бавно се превръщат в скорбяла. А скорбялата също е необходима на човека; но човек не употребява скорбяла в храната, затова той яде такива хранителни продукти, които съдържат въглехидрати; те в него самия се превръщат в скорбяла. И след това претърпяват още едно превръщане в процеса на храносмилане: превръщат се в захар. Следователно, въглехидратите поддържат в човека съдържанието на захар.

Но има още нещо необходимо на човека: това са солите, които той приема. Той ги приема частично като добавка към храната, частично като вещества, вече съдържащи се в състава на всяка храна.

Ако ние разгледаме белтъка, то ще трябва да обърнем сериозно внимание на голямото различие, съществуващо между животното и човека от една страна, и растението от друга страна. Растенията също съдържат белтък, но те не ядат белтък. Ако въпреки това растението все пак съдържа в себе си белтък, откъде то го взима? То го получава от поч­вата, от въздуха, от безжизненото, от минералното; то е способно да създава свой белтък от безжизненото, от ми­нералното. Нито животното, нито човекът не могат това. Човекът не може да си изработи белтък от безжизненото — за това той би трябвало да стане растение — а той трябва да приема в себе си белтък, който вече е изра­ботило животното, и, в по-малка степен, растението.

Човекът за своя живот на Земята въобще се нуждае­ от растенията. И растенията — което е интересно — също не биха могли да растат успешно, ако го нямаше човека! Това е интересно, господа — и вие следва да му обърнете най-сериозно внимание, — че съществуват две най-важни неща, способстващи живота: зеленият сок на растенията в зелените листа, а от друга страна — кръвта. Това зелено нещо в растителния сок се нарича хлорофил; И така, в зеления лист се съдържа хлорофил. И, освен това, важна е кръвта. Това е нещо във висша степен своеобразно; разглеждайки човека, вие виждате, че той преди всичко диша; дишането — това също е своего рода хранене: човекът усвоява от въздуха кислорода, той вдишва кислород. Но в цялото му тяло навсякъде е отложен въглерод. Ако вие задълбаете в Земята там, където има залежи от въглища, то вие ще намерите черни въглища; ако вие наострите молив, ще откриете графит. Въглища и графит — това е въглерод. Всички вие, цялото ви тяло се състои от въглерод, без да броим, разбира се, другите ве­щества; той се образува в човешкото тяло.

Бихте могли да кажете: да, но заради този въглерод ние бихме почернели! На това може да се възрази следното: най-скъпоценното вещество в света, диамантът, също е въглерод, само че в друга форма! Ако така повече ви харесва, бихте могли да кажете, имайки предвид въглерода: вие се състоите от чисти диаманти. Тъмният въглерод, графитът в молива и диаманта са едно и също вещество. Ако въглищата, който извличаме от Земята, благодарение на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, това биха били диаманти. Следователно, вътре в нас ние имаме отлагания на диаманти. Ние сме истински въглищен склад. Но когато чрез кръвта кислородът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис. Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета — и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в газообразно състояние. Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва кислород; кисло­родът чрез кръвта се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис. Вие вдишвате кислород и издишвате въглероден двуокис.

Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишат хората и животните. Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време. И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противополож­ното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човека и животното. Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.



Рисунка 9

Ако тук вие имате растение (виж рис. 9): ко­рен, стъбло, листа, цветове, то това растение навсякъде по­глъща въглероден двуокис — той влиза вътре в растението.

След това въглеродът, намиращ се в състава на въглеродния двуокис, се отлага в растенията, а кислородът отново се издишва от тях. Така човекът и животното го получават отново. Човекът отдава въглеродния двуокис навън и убива всичко; растението задържа въглерода, освобождава кислорода и така оживява всичко. Но растението не би могло нищо да направи с въглеродния двуокис, ако го нямаше зеления растителен сок, ако го нямаше хлорофила. Този зелен растителен сок, господа, е този вълшеб­ник, който удържа въглерода в растението и осво­бождава кислород; зеленият сок на растенията отнема въглерода от въглеродния двуокис и освобождава кислорода.

Помислете, колко фини неща стават в природата; защото растението, човекът и животното по такъв начин взаимно се допълват взаимно! Те изцяло и напълно се допълват взаимно.

Но е необходимо да кажем следното: виждате ли, на човек му е нужно от растението не само това, че то му дава кислород, на него му е нужно растението като цяло; с изключение на отровните растения и такива растения, които съдържат твърде малко вещества, на човека са му нужни всички растения, при това той ги получава не в процеса на дишане, а при храненето. И тук пак има забележителна връзка. Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение — дърветата засега няма да разглеждаме, — от корен, от стъбло и от цвят с плод. Хайде да разгледаме корена: коренът се намира в Земята; той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в Земята. И коренът със своите тънки израстъци и коренчета, зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята со­ли. Така че коренът представлява нещо, което особено е свързано с минералното начало на Земята, със солите.

Виждате ли, господа, човешката глава проявява родство със Земята като цяло; не краката, а именно главата е родствена на Земята. Когато човек, бидейки в майчиното тяло, започва да става човек, той първо е почти само една глава. Той започва да се развива от главата. Главата се образува в съответствие с целия кос­мос, но също така и в съответствие със Земята. И главата се нуждае главно от соли. Защото от главата изхождат силите, които, например, даряват човешкото тяло с кости. Всичко, което прави човека твърд, води началото си в образуването на главата. Докато самата глава е още мека, както в майчиното тяло, тя още не може да съдейства за нормалното образуване на кости. Едва когато самата глава става все по-твърда, тя отдава сили на тялото и ги отдава за да могат човека и животното да формират нещо твърдо, главно кости. Оттук вие вече виждате, че на човека му е ну­жен корен, имащ родство със Земята и съдържащ соли — защото за образуването на кости са необходими соли, костите се състоят от калциев карбонат и фосфати; те се състоят от соли, — оттук вие виждате, че коренът е нужен за обезпечаване на човешката глава.

Следователно, господа, ако, например, се забележи, че детето има слаба глава, то по какви признаци може да се открие това? Понякога това може да се открие по съответстващите признаци: ако детето има слабост в главата, то лесно хваща глисти в червата. В червата има глисти, ако силите на главата са твърде отслабени, доколкото в този случай главата не­достатъчно силно въздейства в посока надолу върху цялото останало тяло и глистите не биха имали човека в качеството на свое местообитание, ако силите от главата действаха силно по направление на червата, по направление надолу. Оттук най-добре може да се види, колко великолеп­но е устроено човешкото тяло: в него всичко е взаимосвързано. И ако детето има глисти, трябва да си кажем: на него му е отслабена главата; трябва също така да си кажем — особено тези, които искат да бъдат педагози, е много важно да знаят такива неща, — ако в живота срещаш хора, на които им е слаба главата, то в детството си те са имали глисти. Какво трябва да се прави, ако наблюдаваме такова явление? Най-просто е господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето на­ред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време. Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в Земята. Той съдържа много со­ли; и доколкото притежава силите на Земята, то при по­падане в стомаха той е способен да оказва въздействие чрез кръвта чак до главата. Само богати на соли компоненти са способни да проникват в главата. Вещества, богати на соли, веществата на корените, укрепват човека, действайки чрез главата. Това, както вие виждате, е извънредно важно. Именно в случая с ряпата и морковите работата стои така, че се укрепват най-високо разположените части на главата, следователно, става това, което е пряко необходимо за човека, той да стане по здрав и твърд, за това, той да не бъде размекнат.

Виждате ли, ако вие разглеждате ряпата като цялостно расте­ние, то ще кажете: виждам, че това растение като цяло е предразположено към преимуществено разрас­тване на корена. В ряпата този корен съставлява почти всичко. В това растение именно коренът представлява нещо интересно. Всичко друго, шумата отгоре, не играе голяма роля. Така, ряпата преимуществено подхожда, в качеството си на хранителен продук­т, да обслужва именно човешката глава. И ако вие чувствате слабост в главата, празнота в мозъка, не можете добре да мислите, то за вас ще се окаже полезно за известно време да включите в диетата си ряпа. Но най-вече, разбира се, това помага на децата.

Ако сега вие сравните ряпата с картофа, то той изглежда съвсем различно от нея. Известно ви е, че картофа има листа и нещо, което става за храна — клубените; те се намират в Земята. Гледайки на нещата повърхностно, бихме могли да кажем: тези клубени са корените на картофа. Но това е неправилно; тези образувания не са корени. Ако вие разгледате това по-точно, то ще видите: тук корените се прикрепват към клубените, намиращи се в Земята. Истинските корени са малките коренчета, които са прикрепени към клубените; те лесно падат. Когато се прибират картофите, те падат, но ако картофите се прибират много пресни, то те могат да се видят навсякъде. Ако вземем клубени и ги ядем, ние имаме в тях нещо подобно на листата или стъблото, така че само ни се струва, че те се образуват в качеството на корени: в действителност това са стъбла или листа, листа които са трансформирани. Това е нещо, намиращо се на стадий между корен и листо. Ето защо карто­фът не съдържа в себе си толкова соли, като например ряпата, не проявява земното начало; макар и да расте в Земята, родство със земното начало той няма. Картофът съдържа преимуществено въглехидрати; той не съдържа толкова много соли, а основно въглехидрати.

Сега ние трябва да кажем следното: когато ям ряпа, то моето тяло може, всъщност, да остава истински лентяй; защото в случая с ряпата, на тялото се налага само да раз­мекне тази ряпа със слюнка, образувана в устата и след това да приложи своя стомашен сок, пепсинът и така нататък; тогава най-важните вещества, съдържащи се в ряпата, се насочват в главата. На човека са необходими соли. Тези соли му се доставят благодарение на това, което се намира в корена на растенията, и особено в корена на такова растение, като ряпата.

Ако човек яде картофи, той също първо ги държи в устата, след това в стомаха; там от картофа се образува скорбяла, но това става само благодарение на усилията на тялото. След това скорбялата отива по-нататък в червата. За да премине при по-нататъшното храносмилане всичко това в кръвта и да може да достигне главата, тялото отново трябва да приложи усилия, за да превърне скорбялата в захар. Защото едва тогава тя може да достигне до главата. Тук, следователно, трябва да бъдат приложени големи сили. Виждате ли, господа, ако трябва да прилагам сила по отношение на нещо външно, то аз отслабвам. Това е тайната на човека: ако сека дърва, следователно, разходвам сили по външен начин, тогава ставам по-слаб. Но когато по вътрешен начин създавам в себе си сила, за да превърна въглехидратите в скорбяла, а скорбялата — в захар, тогава аз ставам по-силен. Именно така се осъществява процесът, посредством който се снабдявам със захар; приемайки в храната картофи, аз ставам по-силен. Тук, следователно, работата не е в това, да се натъпча с хранителни продукти, а в това, тези продукти да развият в тялото сили.

Така че можем да кажем: храненето с корени — защото всички корени са такива, че въздействат на главата, макар и не в такава степен, като цвеклото, — храненето с корени дава на тялото това, което му е нужно. Продукти, които до някаква степен можем да отнесем към листата, съдър­жат въглехидрати, които дават на тялото сили, необходими му за работа, необходими за движение.

За картофа вече говорих; той в същото време все пак отслабва човека, доколкото му се налага да губи за него твърде много сили: картофът главно действа върху човека така, че той не получава сили за продължително време. Обаче принципът, из­ложен от мен, се отнася именно за картофа.

Колкото лош е като хранително средство картофът, толкова са добри всички зърнени култури: пшеница, ръж и така нататък. В тях също се съдържат въглехидрати, при това в такъв вид, че човек по най-благоприятен начин ги превръща в скорбяла, в захар и, следователно, благодарение на въглехидратите, съдържащи се в зърнените култури, можем да станем толкова силни, колкото това въобще е възмож­но. Помислете само, колко силни могат да станат хората на село благодарение на това, че те просто ядат много хляб, който се произвежда от зърно! Тялото им само по себе си трябва да бъде здраво, особено ако те употребяват груб хляб, който, всъщност, е най-здравословната храна. Те трябва да имат здраво тяло; в процеса на изработка на скорбяла и захар, тялото им става особено силно.

Тук възниква въпросът: виждате ли, човек, може да се каже, сам по себе си е стигнал в своето развитие до там, да употребява зърнените култури не така, както това правят животните. Конят яде овеса си почти в същия вид, както израства. Животните поглъщат зърното така, както е пораснало. Птиците даже по-лошо биха яли зърното, ако то беше варено! Човекът сам е стигнал до там, да си вари зърнените култури. Какво става, господа, когато си варя зърнените култури? Виждате ли, благодарение на това, че си варя зърнените култури, аз ги употребявам не в студен, а в горещ вид. Защото трябва да губим топлина, ако искаме да преработим храната само по вътрешен начин. Без топлина не можем да минем, господа, ако трябва да превърнем въглехидрати в скорбяла, а скорбялата — в захар; за това е необходима вътрешна топлина. Ако по външен начин загрея хранителния продукт, направя го горещ, то с това помагам на тялото: тогава то не трябва да отдава своята топлина. Следователно, при варенето хранителният продукт на първо място се въвлича в огнен, топлинен процес. Това първо. Второто, обаче, се състои ето в какво: хранителният продукт съвсем се изменя! Помислете само, какво става с брашното при печенето на хляб. Всичко става съвсем различно! Но посредст­вом какво то става различно? Преди всичко зърното трябва да се смели. Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното — раздробяване и смилане — аз би трябвало да направя в собственото си тяло! Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата. Същото правя и при варенето. Всички, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи.

Представете си разликата между употребяването на суров и варен картоф. Ако човек би почнал да яде суров картоф, то на стомаха му би се наложило да похарчи извънредно много топлина за да превърне суровия картоф в скорбяла, макар картофът почти да представлява скорбяла. Но такова изменение въпреки това би било недостатъчно. След това кар­тофът се отправя към червата. И те трябва отново да изразходват много сили. Вследствие на това, обаче, картофът въобще остава в червата; силите, дей­стващи по-късно, не са способни повече да направляват този картоф по-нататък в останалото тяло. Следователно, ако се ядат картофи в суров вид, то просто или ще се напълни стомахът — и червата тогава даже няма да са в състояние да започнат своята работа, — или ще се напълнят червата; но по-нататък процесът няма да продължи. Но ако картофите са сготвени — сварени или по друг начин — то на стомаха не му се налага да има твърде много работа с тях, също и на червата, картофите преминават в кръвта и след това постъпват даже в главата.

И така, вие виждате, че при варенето на храна, която се смята за въглехидратна, се създава възможност да се по­могне процеса на хранене.

Знаете, че в по-ново време се появиха всевъзможни глупости, особено по отношение на храненето. Тези глупо­сти днес са на мода. Съществува така нареченото суровоядство; при него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща? Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае, как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят. Затова и измислят такива неща. Цялото суровоядство е не нещо друго, а фантазия. В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание — доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, — упот­ребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен ще се окаже то обезсилено след това.

Сега, господа, ще преминем към мазнините въобще. Растенията, почти всички растения, съдържат мазнини, растителни масла, които те изработват от минерални вещества. Виждате ли, мазнините не се усвояват от човешкия организъм така лесно, както въглехидратите и солите. Солите въобще не се изменят. Ако солите супата си, то солта, която слагате тук, в почти неизменен вид, оставайки си сол, се издига в главата ви; вие я въвеждате в главата. Ако ядете картофи, то във вашата глава постъпва не картоф, а захар; изменението става по гореописания от мен начин. Обаче в случая с мазнините, независимо дали ядете растителни или животински мазнини, работата не стои така просто. В случая с мазнините нещата са така: ако вие ядете мазнини, то те въобще почти напълно се поглъщат благодарение на слюнката в устата, стомашния сок, чревните сокове, и в кръвта постъпва нещо съвсем друго; животното и човекът трябва при посредничеството на силите, които се създават от мазнините, да образуват в червата и кръвта свои собствени мазнини. Виждате ли, в това се състои разликата между мазнините и солта или заха­рта. Сол и захар човек, собствено, приема още и от природата; само захарта от картофите или от ръжта и така нататък той изработва сам. Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, те вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно. Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите черва, неговата кръв се нуждаят от мазнини. Така че можем да кажем: човек сам не може да образу­ва соли. Ако не ги приемаше, никога човешкото тяло не би могло да образува тези соли самостоятелно. Ако човек не приемаше въглехидрати, ако не ядеше хляб или нещо подобно, съдържащо приеманите от него въглехидрати, той не би могъл да образува захар. Но ако той не би могъл да образува захар, той вечно би бил слабосилен. Това дължим на захарта, господа; вие имате сила, доколкото изцяло сте пълни със сладко. В момента, когато престанете да бъдете пълни със сладко, вие няма да имате много сила и бихте почнали да отслабвате.

Виждате ли, това действа даже на ниво народи. Да допуснем, че имаме народ, който употребява малко захар и малко вещества, от които се изработва захар. Този народ ще бъде — в смисъл на неговите физически сили — слаб. Ако вземем народ, употребяващ много захар, то това е силен народ.

Обаче с мазнините работата не стои така просто. Ако човек има в себе си мазнини — животното също — то това е негова собствена заслуга, заслуга на неговия организъм. Мазнините са в пълна мяра собствен продук­т. Следователно, това, което човек приема в себе си отвън в растителните и животински мазнини, се унищожава, разлага се, и в това преодоляване на мазнините той сега развива сила. В случая с картофите, ръжта и пшеницата човек развива сила, преобразувайки ве­ществата; в случая с мазнините, които той яде, той развива сила и унищожава вещества. Ако аз унищожавам нещо по външен начин, ставам уморен и вял. Но ако вътрешно унищожавам много мазен бифтек, аз също ставам от това по-слаб, но това унищожаване на твърде мазния бифтек или унищожаването на растителната мазнина, отново ми дава сила, за да мога да изработя своя собствена мазнина, ако тялото ми е предразположено към това. И така, вие виждате, че храненето с мазнини произвежда в тялото на човека съвсем различно действие, отколкото храненето с въглехидрати.

Да, господа, човешкото тяло се явява наистина сложно; трябва да кажа, че всичко описано от мен представлява грандиозно нещо; в човешкото тяло трябва да станат много работи, за да може то да унищожи растителните мазнини. Да допуснем сега, че човек употребява за храна листа и стъбла, това, което в растението носи характер на листа и стъбла. Тук нещата са така: при употребяването на всичко, което е подобно на листа и стъбла, човек получава мазнини от растенията. Откъде се взема при стъблото неговата твърдост? То образува листа, те стават въглехидрати. Ако ли­стата остават зелени, то колкото по-зелени са, толкова повече мазнинна субстанция дават те. И така, когато човек яде, да кажем, хляб, получава от този хляб съвсем малко мазнини. Така, например, от кресона (Nasturtium R. Br.) — това е малко растение с много малки листа — той получава много повече мазнини, отколкото от хляба. Затова не просто така възниква потребност да се яде хляб с масло, с някаква мазнина или, както това правят жителите на селата, със сланина, което пак е мазнина; при това се обезпечават две неща.

Ако ям хляб, то този хляб върви нагоре и постъпва в главата благодарение на това, че в растението кореновото начало се издига в стъбло — тогава в стъблото действат силите на корена, без оглед на това, че стъблото расте горе във въздуха. Тук работата не е в това, намира ли се нещо във въздуха, горе, а в това, има ли в него кореново начало. Но листът, зеленият лист не притежава кореново начало. Зеленият лист никога не възниква под земята. В края на лятото и есента, когато слънчевите лъчи действат не така силно, стъблото може да узрее. Но най-силните производителни сили на Слънцето са нужни на листа, който трябва да узрее; него го отхранва Слънцето. Така че можем да кажем: зелените листа действат преимуществено върху белите дробове и сърцето, докато коренът укрепва главата; картофът също така е в състояние да работи в главата. Ако ядем листа, които главно могат да ни дадат растителни мазнини, ние укрепваме нашите бели дробове и сърце, укрепваме средния човек, човека — гърди. Такава е тайната на човешкото хранене; ако искам да въздействам върху главата си, то си готвя за ядене корнеплоди, или стъбла, или нещо подобно; ако искам да въздействам върху сърцето и белите дробове, аз си го­твя зелени салати и така нататък. Но доколкото тези сала­ти ще бъдат унищожени още в червата и в действие ще бъдат приведени само сили, то не следва салатите да се варят много. За салати се използват листа. Но от всичко това, което трябва да действа в главата, не трябва да се правят салати, то трябва да се вари. Варената храна действа чак до главата включително. Салатите и друга подобна храна, благодарение на съдържащите се в тях мазнини, действат в качеството си на строящи и хранителни продук­ти основно върху белите дробове, сърцето и така нататък.

Но работата стои така, господа, че въздействие трябва да се оказва не само върху главата и сред­ната, гръдна част на човека; човек трябва да изгради самите храносмилателни органи. На него са му необходими стомах, черва, необходими са му бъбреци, черен дроб, и той, следователно, трябва да изгради тези храносмилателни органи. Интересно е това, че за изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим белтък, белтък, съдържащ се в расте­нията, на него му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Така че ние можем да кажем: коренът храни главно главата (виж рис. 9); средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, — долната част на тялото.

Гледайки нашите поля засети с есенници и пролетници, можем да кажем: колко добре е, че ги има; защото от тях ще полу­чим храна за нашата глава. Гледайки салатите, които отглеждаме, всичко това, което употребяваме като листа, това, което не трябва да варим, тъй като то и така може да бъде усвоено в червата, защото тук всичко е въпрос на сили — гледайки го, ние имаме на разположение всичко, което подхранва органите ни в областта на гърдите. Ако разглеждаме сливи, ябълки и други растящи на дърветата плодове — както виждате, тях също не е задължително да ги варите, тъй като те всички лятото сами се варят на слънце, следователно, тук има място вътрешното съзряване. Тук нещата са по-различни от случая с корените и всичко това, което, намирайки се на слънце не зрее, а се втвърдява — това са стъблата и прочие. Плодовете не следва да се варят твърде много, те се варят само в случай, че нашият организъм е отслабен и не може в червата да унищожим тези плодове; тогава трябва да ги варим, да правим компоти и други подобни. Следователно, при заболявания на червата трябва да се грижим за това, човек да получава плодове под формата на компоти, каша, мус и така нататък. Ако областта на червата е напълно здрава, тогава плодовете, благодарение на съдържащия се в тях белтък служат за изграждане на долната част на тялото. Белтъкът в плодовете на растенията осъществява за вас изграждането на вашия стомах, този белтък изгражда всичко това, което човек има в своята долна част на тялото като храносмилателни органи.

Виждате ли, по отношение на тези неща винаги се е проявявал инстинктът! Това, което ви изложих сега, хората, разбира се, не са осъзнавали на ниво понятия, но те са го осъзнавали инстинктивно. Затова винаги са си приготвяли смесена храна, използвайки корени, листа и плодове; те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по инстинкт.

Но, както знаете, човек яде не само рас­тения, но и животни, яде месо от животни, мазнини от животни и така нататък.

Виждате ли, антропософията не е предназначена за фанатични или сектантски прояви, а само за това, да казва, как стои работата. Не би след­вало да се казва, че човек трябва да яде само рас­тения или трябва да яде животинска храна и така нататък. Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили, не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за но­вото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина. Виждате ли, този, който употребява за храна само растителни мазнини, това, господа, е такъв човек, който или се опасява да не стане твърде дебел — защото растителната мазнина се унищожава и в процеса на унищожението и възникват сили — или той трябва да има изключително здраво храносмилане, позволяващо му лесно да унищожава растителната мазнина; чрез това той получава сили за отлагане на собствена мазнина. Но мнозинството от хората са такива, че ако те унищожават само растителни мазнини, няма да могат в достатъчна степен да произведат своя собствена мазнина. Ако човек яде животинска мазнина или месо, то те не се унищожават напълно. Растителната мазнина не излиза вън от червата, тя се унищожава в тях; но мазнината, съдържаща се в месото, преминава в човека. Човек може да стане по-слаб — по-слаб, отколкото ако би употребявал в храната си само растителни мазнини. Затова ние правим разлика меж­ду телата; едни употребяват мазнини неохотно, неохот­но ядат сланина, неохотно приемат мазна храна: това са такива тела, които относително леко унищожават мазнините и благодарение на това се стремят към самостоятелно образуване на мазнини в самите себе си. Такова тяло казва: аз искам самостоятелно да правя това, което внасям в се­бе си отвън, ако ям сланина, аз искам да имам своя собствена мазнина. Ако някой отрупва цялата си маса с мазна храна, то той няма да каже: аз сам искам да произведа своята мазнина, а тогава той ще каже: нека моята мазнина да ми я предостави външният свят, защото животинската мазнина преминава в тялото. Това, разбира се, е по-облекчен процес на хранене.

Ако дете тайно се гощава със захар, то прави това не за да се нахрани. Когато дете тай­но се гощава със захар, вътре в него вече има някаква храна; то прави това не за да се насити, а заради сладостта. При ядене на захар се преживява чувство за сладост. Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, то тя — обърнете внимание, господа — преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето; разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.

Но в това отношение не бива да изпадаме във фа­натизъм. Има хора, които просто не могат да съществуват без да ядат месо. Затова е необходимо винаги щателно да се провери, може ли човек действително да живее без месо. Но ако някой може да мине без месо, то тогава, преминавайки от месоядство към вегетарианство, той ще почувства, че е станал по-силен от преди. Виждате ли, трудността тук е следната: някой не може да понесе живот без месо. Но ако той е способен на това, ставайки вегетарианец, ще се почувства по-силен, доколкото няма да му се налага да отлага в себе си чужда мазнина, а ще получава само своя, собствена; в себе си той тогава ще се чувства по-силен.

Мога също така да кажа: от собствен опит знам, че в противен случай не бих могъл да положа усилията, които трябваше да полагам в продължение на дълго време, в продължение на последните двадесет и четири години. Тогава не бих успял, по цели нощи пътувайки, на сле­дващия ден да изнасям лекции и така нататък. Защото това, което човек, бидейки вегетарианец, трябва сам да изработва за себе си, се отнема от този, който прехвърля тази работа на животното. Ето как стоят нещата. Но не би трябвало да си мислите, че аз по някакъв начин агитирам за вегетарианството, доколкото винаги е необходимо отначало да се пробва, може ли въобще даденият човек да стане вегетарианец или не; това е обусловено от неговата предразположеност.

Виждате ли, господа, това е особено важно по отношение на белтъка. Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили. Но ако червата отслабнат, човек трябва да приготвя този белтък по външен начин, трябва, следователно, да приема истински белтък, например, белтък от животински произход; кокошките, снасящи яйца, също са животни. Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.

Ако ям корени, то техните соли проникват чак до моята глава включително. Ако ям салата, то силите, — не самите мазнини, а силите, намиращи се в растението благодарение на мазнините — проникват в моите гърди, бели дробове и сърце. Ако ям плодове, то белтъкът от тези плодове не стига до гърдите, а остава в червата. А белтъкът, който е от животински произход, преминава от червата в тялото, обезпечавайки го, тъй като животинският белтък има способност да се разпространява. Можем да кажем: когато човек яде особено много белтък, то той трябва да стане достатъчно охранен. Това доведе до там, че в материалистичната епоха хора, изучаващи медицина, препоръчваха завишаване на дневните норми за потребление на белтъчини; твърдяха, че е необходимо от сто и двадесет до сто и петдесет грама белтък. Това е безсмислица! Днес е извест­но, че на човек е необходима само четвърт от това. Фактически ако човек яде така страшно много белтъчини, което не е необходимо, тогава става това, което е станало с един професор и неговия асистент; те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек. Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък. При този човека се открило, обаче, ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото. Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този пово­д. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото?» Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но те не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото. Ако човек получава твърде много белтъчини, то те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фека­лиите. Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото! Ето какво получава човек от прекомерно количество белтък. И от такова отравяне много често възниква втвърдяване на артериите и мнозина получават доста ранна атеросклероза. Те я получават просто защото употребяват твърде много белтъчини.

Следователно е важно да се запознаем с въпросите на храненето, както аз ги изложих. Защото повечето хора много често смятат, че човек се храни толкова по-добре, колкото повече яде. Това е неправилно, тъй като понякога може да се нахраниш по-добре, ако ядеш по-малко, без да се отравяш при това.

И още нещо: трябва да се знае, как действат отдел­ните вещества. Трябва да се знае, че солите действат глав­но върху главата, въглехидратите, съдържащи се в на­шите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията — белите дробове, гърлото, небцето и така нататък; трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове — артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото. Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът който присъства в главата — главата, естествено, трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, — този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си. И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.
БЕЛТЪК — ОРГАНИ В ДОЛНАТА ЧАСТ НА ТЯЛОТО

МАЗНИНИ — СЪРЦЕ И КРЪВОНОСНИ СЪДОВЕ

ВЪГЛЕХИДРАТИ — БЕЛИ ДРОБОВЕ, ШИЯ, НЕБЦЕ
Възможно е на следващото занятие да трябва да говоря още за храненето. Но това е пре­красно, доколкото такива въпроси са доста плодотвор­ни. И така, следващата събота в девет часа.