Въпросник по дисциплината Финансова стратегия на корпорацията



страница1/3
Дата09.09.2016
Размер440.53 Kb.
  1   2   3
Въпросник по дисциплината “Финансова стратегия на корпорацията

за магистрите от специалност “Корпоративни финанси ”


1.Същност на корпоративните финанси и предпоставки за възникването им

2. Етапи на еволюцията на корпоративните финанси

3. Особености на финансовите отношения на предприятието

4. Компетенции и роля на финансовия мениджър. Функции на финансовия мениджър. Задачи на финансовия мениджър

5. Ситуиране на финансовото управление в общото управление на компанията

6. Държавно регулиране на финансовата дейност на корпорацията

7. Принципи на финансовото управление

8. Теоретични основи на финансовото управление на компанията

9. Стратегически мениджмънт. Корпоративна стратегия

10. Характеристика на финансовата стратегия на предприятието. Роля на финансовата стратегия

11. Основни принципи при разработването на финансовата стратегия.

12. Етапи на разработването на финансовата стратегия

13. Същност на стратегическия финансов анализ и методи за осъществяването му. Информацонна база.

14. Анализ на факторите от външната среда с общо влияние върху фирменото управление

15. Анализ на факторите от външната среда, върху които фирмата може да повлияе

16. Анализ на влиянието на факторите от вътрешната среда върху фирмата

17. Моделиране на стратегическата финансова позиция на компанията.

18. Понятие за стратегическите цели на финансовата дейност. Изисквания. Класификация на стратегическите цели.Обосноваване на целите

19. Теории за фирменото целеполагане. Модел за максимизация на печалбата. Модел за минимизация на транзакцинните разходи.Модел за максимизация обема на продажбите. Модел за максимизация на темповете на растеж. Модел за осигуряване на конкурентните предимства. Модел за максимизация на добавената стойност.

20. Обосноваване на главната стратегическа цел. Модел устойчиво развитие. Максимизация на пазарната стойност на компанията. Предимства на модела

21. Основни методи при оценяване на предприятията

22. Формиране на система от стратегически цели и целеви нормативи на финансовата дейност

23. Стратегически финансови решения. Определяне на главната финансова стратегия

24. Финансова политика по отделни аспекти на финансовата дейност на компанията

25. Подбор на стратегически финансови алтернативи Програма за страт. финансово развитие на предприятието

26. Оценка на финансовата стратегия на корпорацията

27. Характеристика на реализацията на финансовата стратегия

28. Реализация на стратегическите изменения на финансовата дейност на компанията

29. Система от методи за управление на стратегическите възможности на предприятието

30. Система от методи за управление на стратегията в условията на реално време

31. Контрол върху реализацията на финансовата стратегия. Коригиране на програмата за стратегическо финансово развитие

32. Същност на финансовата криза на фирмата.

33. Видове финансови кризи на фирмата

34. Принципи на антикризисното финансово управление

35. Антикризисна финансова стратегия. Антикризисно финансово управление

36. Антикризисни иновации

37. Мениджмънт на измененията. Реинженеринг

38. Реструктуриране на компаниите. Сливания, поглъщания, раздробяване на компании – същност, видове, причини. Аргументи против сливанията и поглъщанията. Фактори за успешното извършване на сливанията и поглъщанията

11.10.2012 г.
Доц. д-р Ем. Спасова

Предпоставки за възникване на корпоративните финанси

В системата за управление на различните аспекти от дейността на всяко предприятие в съвременните условия най-сложнo и отговорно е управлението на финансовата му дейност. В страните с пазарна икономика принципите и методите на това управление са поставят на границата между 19-ти и 20-ти век. Те са се оформили в специализирана област на човешките знания, получила наименование корпоративни финанси.


Корпоративните финанси са система от принципи и методи за реализация на управленските решения, свързани с формирането, разпределението и използването на финансовите ресурси на предприятието, както и организацията на обръщението на паричните му средства с цел постигане на устойчиво развиттие.
Те са много важен компонент на финансовата система, тъй като финансовата дейност на отделната фирма е в основата на [Стоянов, 1997, с.15]:

- публичните финанси - значителна част от приходите в държавния и местния бюджет се формират на база успешното функциониране на компаниите;

- персоналните финанси - голяма част от населението (собственици на фирми, служители) получава значителна част от финансовите си средства в резултат на отношенията си с фирмите по повод собственост, трудови правоотношения;

- дейността на финансови институции: кредитни институции (финансовите операции на фирмата по повод откриване на разплащателни сметки, инвестиране в банкови депозити, получаване на кредити, възлагане на емисия и пласмент на ценни книжа и др.); застрахователни компании (управление на риска и чрез застраховане, плащане на застрахователни премии, получаване на застрахователни обезщетения); социално осигуряване (плащане на осигурителни вноски, получаване на осигурителни плащания); пенсионните фондове (привеждане на пенсионни вноски); фондовата борса (покупка и продажба на акции); инвестиционните посредници (емисия, пласмент и търговия с ценни книжа);

- международните финанси (отношенията по повод плащания и постъпления на фирмата във връзка с външнотърговски сделки, външнотърговско финансиране и кредитиране).

Обособяването на корпоративните финанси както в самостоятелна научна дисциплина (така и в обособена професионална дейност, осигуряваща постигането на монетарните цели на предприятието) се определя от редица обективни и субективни предпоставки, най-важните от които са развитието на пазарното стопанство и утвърждаването на предприятието като субект на стоково-парични отношения. В системата на предпоставките за това отделяне се включват още и:

- Усложняване на вътрешната среда на фирмата. В края на 19-ти век за икономическото развитие на стопанските субекти все по-голямо значение придобиват такива специфични черти като масово производство и пласмент на продукцията, едромащабна организация на стопанската (а съответно и на финансовата) дейност, привличане и използване на големи обеми по обем капитали. Посочените тенденции са обусловили активното развитие на мощни корпорации, организирани като акционерни компании. Предприятията-гиганти (за мащабите си за онова време) са изпитвали остра необходимост от използването на нови подходи за формиране и разпределяне на финансовите ресурси, организация на финансовите подразделения и служби, осигуряването на ефективна финансова дейност, обвързана с научнообосновани принципи и методи.

Усложняване на външната среда. Във връзка с активната поява и разширяването на акционерните фирми, през разглеждания период се повишава ролята на финансовите ресурси, което се явява силен импулс за развитие на финансовия пазар. През този период значително се увеличават операциите на фондовия пазар и се разработва неговата инфраструктура. Разширяват се и усложняват връзките на предприятията с основните субекти на този пазар, прилагат се нови механизми на финансовите отношения с тях.

Развитие на икономическата теория (субективни предпоставки). В системата на общата икономическа теория през този период започват да се формират основите на теорията на финансите, теорията на фирмата, синтезът между които е довел до появата на новото научно направление. На границата на деветнадесети-двадесети век се правят и първите опити за научно обобщаване на натрупания опит в областта на мениджмънта. Формират се основите на научното управление на предприятието (трудовете на Ф. Тейлър и А. Файол). Много от принципите на новите парадигми за общата система за управление на предприятието изискват конкретизация и разширяване спрямо спецификата на управлението на финансовата му дейност. През този период се разработват и методологическите подходи на школата на маржиналистите. Количественият микроикономически анализ на най-важните части на стопанската дейност на предприятието са позволили да се решат и основните задачи на управлението на финансовата му дейност не само в теоретичен, но и в практически аспект.

Следователно, отделянето на корпоративните финанси в самостоятелно научно направление, от една страна е било предизвикано от потребностите на практиката, а от друга - възможността за използването на съществуващата теоретична база, натрупана към този период спрямо управлението на финансовата дейност във фирмата.



Eволюция в развитието на теорията и практиката корпоративните финанси

Корпоративните финанси са сравнително нова област на финансовата теория и практика. За близо сто годишният период от възникването им до днес, кръгът на изучваните от тях проблеми постоянно се разширява. До голяма степен това е свързано с развитието и разширението на формите на финансовите отношения на фирмата, а също и с измененията във финансовата среда.



Първоначално (1890-1930 г.) като основни задачи на корпоративното финансово управление се поставят решаването на следните проблеми: определяне на източниците и формите на привличане на капитал в процеса на създаване на нови фирми и компании; изучаване на възможностите за увеличаване на финансовите ресурси в процеса на разширяване на бизнеса за сметка на такива външни източници, като емисия на акции и облигации (формиране на организационно-икономическите основи на емисионната дейност на предприятието); разглеждането на финансовите аспекти на формите на обединение на отделните компании (това е периодът, когато в САЩ протича първата вълна на сливания и поглъщания). През този период специализираните компании Мудис (Moody’s Inventors Service), Стандарт и Пуър (Standart and Poor Corporaton), Фитч (Fitch Inventors Service) формират система за рейтингова оценка на облигациите и други дългови задължения, а по-късно и на акциите. Разработват се и първите индикатори за състоянието и динамиката на конюнктурата на финансовия пазар, поставят се основите на техническия анализ на ценните книжа. В този период се появява книгата на А. Даунинг – “Финансова политика на корпорацията”. В нея авторът формулира целите на фирмените финанси, описва технологията на формирането на капитала, проблемите, свързани с консолидацията, сливането, банкрута.

Следващият период в еволюцията на финансовото управление (1931-1950 г.) е свързан с преодоляване на негативните последствия от Великата депресия през 1930 г. и последвалият икономически спад. На този етап рязко се променят параметрите на външната среда, в която компаниите извършват финансовото управление - високи темпове на инфлация, масови фалити на предприятия, ниска инвестиционна активност, колапс на финансовите пазари. Най-важната цел на управлението на предприятията през този период е преодоляване на кризисното състояние и предотвратяване на фирмените фалити, а в глобален мащаб - възстановяване на активността на субектите на финансовия пазар и доверието във финансовите инвестиции и институции. В теоретичен план усилията на учените в областта на финансовия мениджмънт са насочени към решаване на следните основни проблеми:

- формиране на система от методи за диагностика и критерии за интегрална оценка на финансовото състояние на предприятието. През този период е разработена система от коефициенти и модели за интегрална оценка на финансовото състояние на компанията; поставени са основите на съвременния финансов анализ; унифицирани са основните стандарти на финансовата отчетност на предприятието;

- дефинират се основните възможности за преодоляване на кризисното състояние на фирмата, а също регулирането на процедурите за саниране и фалит, формират се основите на антикризисното финансово управление на предприятието;

- унифицират се основните финансови инструменти, условията и правилата на емитирането им, правилата и нормите за поведение на стопанските субекти на различните организирани финансови пазари, а също и процедурите за водене на фондовата търговия;

- през този период възникват първите методологически принципи за оценка на различните финансови инструменти, отчитащи фактора риск.

Научните разработки в областта на финансовия мениджмънт са получили отражение в появата на нови и актуализация на действащите нормативни актове, регламентиращи финансовото управление на САЩ (Закон за ценните книжа -1933 г., Закон за банките – 1933 г., Закон за фондовата борса -1934 г., Закон за холдинговите компании – 1935 г., Закон за банкрута и др.), с което се поставят и основите на държавното регулиране на финансовата дейност.

Третият период от развитието на финансовия мениджмънт (1951-1980 г.) се определя като период на разцвет на неговите концептуалните основи. Негативните последици от втората световна война вече са преодолени, повечето държави се развиват настъпателно, активизира се интеграцията на националните икономики в системата на световното икономическо стопанство, задълбочават на изследванията в областта на общоикономическата теория и теорията на мениджмънта, индивидуализацията на методите на управлението на основните аспекти на финансовата дейност в предприятието. През този период Х. Марковиц (1952 г.) полага основите на съвременната портфейлна теория, която лежи в основата на решенията за финансовите инвестиции.1 През 1958 г. се появява разработка на Ф. Модилиани и М. Милър, посветена на структурата на капитала (Modigliani, Miller)2, а по-късно и публикации за стойността на капитала, за дивидентната политика на корпорацията.

На този етап научните разработки в областта на финансовия мениджмънт се концентрират и върху решаването на други основни проблеми: теоретично обосноваване на главната цел на финансовата дейност на предприятието и нейното място в системата от цели за неговото развитие, формиране на условията за равен достъп до информацията за всички участници на финансовия пазар (ефективност на финансовите пазари) и осигуряване на неговата прозрачност (асиметрия на информацията); повишаване ефективността на управление на оборотните активи на компанията и оптимизацията на отделните им видове (запаси, дебиторска задлъжнялост, парични активи и техните еквиваленти); формиране на методологическите основи на финансовото планиране и бюджетиране; изследване на финансовите аспекти на сливането, поглъщането, разделянето и другите форми на реструктуриране на предприятието.

Посочените проблеми и дълбочината на разработването им позволява да се направи изводът, че основите на съвременния финансов мениджмънт са формирани именно на този етап.

От всички теоретични постановки за финансовото управление, появили се през този период, теорията на портфейла и теорията за структурата на капитала се приемат за сърцевина на науката за финансовото управление на големите компании, тъй като дават отговор на два принципно важни въпроса: от къде да се осигурят и къде да се вложат финансовите ресурси. Неслучайно, появилите се през 1958 г. разработки на Модилиани и Милър се приемат от специалистите по теория на финансите като отправен момент за отделяне от микроикономиката на наукоприложната дисциплина корпоративни финанси [Ковальов, 1999, с.38].

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница