Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно

Интерполациите не винаги водят до промяна в смисъла и юридическото разрешение на казуса - в някои случаи те са били съкращаване, опростяване или неразбиране на класическия текст.

>> В Източната Римска империя е създадена Еклогата (726) въз основа на Юстиниановата кодификация.

>> След свалянето на иконоборците по време на Македонската династия се прави опит за връщане към Юстиниановото право, създават се т.нар. Базилики - царски закони, 60 книги, в които е предадено на гръцки съдържанието на Corpus iuris civilis, прибавени са схолии - тълкувания. Тъй като били много големи по обем, се появили различни сборници за тяхното тълкуване и наръчници, най-известният от които е Шестокнижието на Арменопуло (XIV в.).

Въпрос 8: Правен контиунитет на Източната Римска империя

Когато днес говорим за римско право разбираме ремското право от законниците на Юстиниан, известни в историята с името Corpus iuris civilis. Цялата законодателна дейност след Юстиниан не е вече римско право, а национално византийско право.
Голямото законодателно дело на Юстниниан е дало обилен материал за научна дейност още през VІв. Тази дейност протича, от една страна в преводи на сборници на гръцки, а от друга във възпроизвеждане на тяхнота съдържание, извлечения, обяснителни изложения и дори монографии. Правната наука след смъртта на Юстиниан не може с години да изчерпи материала на Corpus iuris civilis. С нея се занимават най- напред някои от професорите, които са взели участие в съставянето на сборниците, а след това и редица други юристи на времето.
По всичко изглежда, че по- усилена научна дейност на византийските юристи е имало отново едва през ІХв. В края на ІХ и началота на Х век императорите Василий и Лъв Философ се заемат с преработката на Юстиниановата компилация, за да улеснят неиното прилагане на практика. За целтта остарялата материя е била изцяло изхвърлена, а онова което е могло да послужи на практика е било съкратено.
Освен този сборник по подобие на старите институции е бил изработен още един сборник. Тези два сборника наречени василики са остнали в сила до падането на Византия по османска власт през 1453г. Те са били и материалът, върху който визнантийските юристи са работили през това време.

Въпрос 09:
Рецепция на римското право в съвременните частноправни системи

>> Правнотехническото съвършенство на римското право и неговата универсалност са позволявали на всяка историческа епоха да влага в абстрактните на пръв поглед норми еволюиращите разбирания и манталитета на своето време. Съдържанието на правното регулиране бавно се изменяло, но все в рамките на разработените още през класическия период схеми.

>> Началните опити за систематизиране на остатъците от класическото правно наследство и съчетаването му с "варварското" обичайно право на народите-пришълци да тират още от първите десетилетия на Домината. Почти веднага след установяването на абсолютната монархия от Диоклециан (283-285) в Никомедия и Антиохия са били компилирани две частни сбирки - Грегориановият кодекс (292) и Хермогениановият кодекс (293), които са съдържали предимно авторитарното право - избрани и подредени конституции от Хадриан до Диоклециан.

>> Процесът на приспособяване на римското право към коренната икономическа общественополитическа и етническа промяна започва в Западна и Централна Европа още преди окончателното рухване на Рим. В началото на IV в. се появяват още частни сбирки, най-известната от които е т.нар. Съпоставка между Мойсеевия и Римския закони - въплъщение на възгледа, че не съществува принципно противоречие между Божествения закон и римското право.

>> През втората половина на V в. били направени успешни опити за съчетаване на готските обичайноправни норми с вече утвърденото и осветено от католическата църква латинско право. В резултат били създадени най-ранните официални писмени средновековни правни паметници - Еврициановият кодекс (476 г., в Западна Галия и Испания, официално заменил едиктите на римските провинциални префекти) и Едиктът на Теодорих (от крал Теодорих ок. 500 г. - за Остготското кралство). Те включват Теодосиеви новели, фрагменти от Институциите на Гай и Сентенциите на Павел. Влиянието на франкското, бургундското и баварското обичайно право било отчетливо изразено в Бургундския римски закон (Lex Romana Burgundiorum) - около 502 г. по поръчка на бургундския крал Гундобад. Официален акт бил и Вестготският римски закон, известен и като Бревиар на Аларих по името на крал Аларих II, който е най-обширната компилация от това време и оказва влияние на средновековното право в Западна и Централна Европа.

Средновековие:

>> Чрез тези и последвалите ги нормативни актове с използване на римскоправната техника, но в доста различен, феодален дух, били уредени собствеността, най-простите обменни отношения, семейството и наследяването. Единното правно на частна собственост било заменено с приоритет на владението като фактическо производство. Допълнително объркване внасяла и т.нар. разделна собственост - правомощията на правото на собственост били поделяни и вертикално между сеньора и неговите васали. Семейните и наследствените отношения преминали постепенно под юрисдикцията на църквата.

>> По времето на франкското господство древноримската правна практика била използвана главно за обосноваване на независимостта на сеньорите и за утвърждаване на предимството на местните обичаи над централизираното законодателство.

>> В Източната империя приспособяването на римското право към условият ана променената обществена действителност се извършвало доста по-плавно. Юстиниановото законодателство (528-534) станало основа на действащата правна система през цялото съществуване на т.нар. Византия. През първата половина на VIII в. императорите Лъв V и Константин III направили големи правни реформи, била създадена Еклогата (726). Като нейни допълнения са съставени Земеделският закон, Морският и Военният закон.

>> Кризата на Империята от края на IX в. и началото на X в. наложила ново ревизиране и осъвременяване на действащото право, осъществено по времето на "македонските" императори Василий I и Лъв Философ чрез създаването на цяла серия законодателни актове: Прохирона, Епанагогата, Номоканона. Малко по-късно е била завършена втората голяма компилация след Юстиниановия сборник - т.нар. Василики (Императорски книги). Всички тези актове, основани на римското право в юстиниановото наследство, били прилагани до падането на Константинопол под властта на османците през 1453 г., а по-късно е била прилагана от църковните общини и съдилища доколкото е била запазена от султана (пример: "Шестодневието" на Арменопуло). Значението на възприемането и доразвиването на римското право във Византия било огромно. То създало условия за реципирането му в България след Покръстването, а оттук по-късно и в други славянски страни. Преведените на старобългарски език римо-византийски правни паметници и изградените върху тяхната основа оригинален български Закон за съдене на людете, станали основа на действащото право на Балканите, в Русия, Украйна, Влахия и Молдова за цялото Средновековие.

Възраждане:

>> Западноевропейското възраждане (XIII-XVI в.) насочило вниманието на правоведите към неувяхващите ценности на класическото римско право. Още от основаването на първия европейски университет в Болоня през XII в. Ирнерий започнал да преподава там и светско право. Той разработвал лекциите си на основата на Дигестите и Юстиниановата компилация. Неговите ученици разпространили интереса към античното правно наследство из цяла Западна Европа, а продължителите на делото им през XIV и XV в. постепенно подготвили цялостната рецепция на римското право такова, каквото било отразено в изворите за изучаването му. Възприемането на идеите и разрешенията на древноримската юриспруденция в повечето европейски страни станало възможно поради общоевропейския характер и обхват на Ренесанса.

>> Великите революции на Новоти време поставили на дневен ред непосредственото практическо прилагане на няколковековните теоретически занимания с римското право. Като изключим значителното, но избирателно въздействие на възроденото римско право в Холандия и Англия от XVII в. насетне, първият и станал класически модел на съвременна пряка рецепция на съвършените антични образци, е

>> Френският граждански кодекс и Германският граждански законник - кратка съпоставка:

>> Обнародването на исковите формули и юридическите правила от Гней Флавий в края на V в.пр.Хр. лишило понтифициите от монопола им и създало предпоставки за възникването на светска юриспруденция. След създаването на претурата като магистратура със законите на Лицини и Секстий от 367 г.пр.Хр. и с въвеждането на формуларната процедура в средата на II в.пр.Хр., ролята на юридическата теория рязко се повишила и древноримските юристи започнали да пишат съчинения в два тематични кръга: 1) книги върху старото цивилно право и 2) книги върху преторския Едикт като своеобразно осмисляне на съдебната практика.

>> Около средата на I в. в Рим работили почти едновременно двама изтъкнати юристи - Капитон (основател на Сабинианската школа в класическата юриспруденция) и Лабеон (основоположник на Прокулианската школа). Два века правната мисъл в древния Рим се развивала в очертанията на тези две направления. Произведенията на юристите от класическия период са били четири типа:
1) Институциите - кратки изложения на частното право;
2) Регулите - обобщени правила (Регулите на Улпиан);
3) Сентенциите - мнения с критики и препоръки към съдебната практика (тези на Юлий Павел);
4) Въпросите и Отговорите - на правни запитвания (на Папиниан).

>> Теоритични постижения с практическа стойност са били:

>> През следващите векове правната наука е обслужвала основно законодателството и практиката, особено в Източната империя - създаването на иконоборческото законодателство, Еклогата, голямата правна реформа на Македонските императори.

>> В началото на XIV в. върху фундамента, положен от Болонската школа, пак в Италия, се появило друго направление - това на постглосаторите (коментаторите) - обръщали внимание на евентуалното практическо прилагане на римското право, но не в античния му вид, а по-скоро в болонската му интерпретация. Приносът на бартолистите (от името на бележития представител Бартолус) се състоял в убедителното демонстриране на възможностите чрез подходящото тълкуване римското право да бъде прилагано от кралските и градските съдилища, както и от църквата. На постглосаторите дължим и разпределянето на Дигестите на книги, титули, фрагменти и параграфи и тяхното индексиране. Въпреки че през миналия век са обвинявани в изкривяване на изворите, Бартолус например е отделил Общото римско право от Каноническото. Именно това е положило основите на съвременната европейска правна наука.

>> Хуманистичното течение през XVI-XVII в. обърнало погледа на юристите към оригиналните текстове на правните извори и особено на Юстиниановата компилация. То преляло в мощната школа на
- "елегантната юриспруденция", чиито основател е французинът Яков Куяций. Усилията на нейните представители били насочени към точното филологическо възстановяване на първоизворите. Ученикът на Куяций направил първото печатно издание на Юстиниановия сборник, на него дължим и названието Corpus iuris civilis. Идейните основи на този нов поглед към класическите ценности получават завършено изражение в школата на
- "естественото право", чиито основоположник е Хуго Гроций, а продължител - не по-малко известният Готфрид Лабниц. Те интерпретират римското право като глобална структура, извлечена от обществената същност на човека. Идеите за свободата на волята и обвързващия й характер, за неприкосновеността на частната собственост и т.н. пряко изразяват въжделенията на набиращата сили буржоазия. Третото направление,
- "практическото", се заражда успоредно първо в Германия, а после и във Франция. То подготвя съвременната употреба на пандектите. Така непосредствено след Великата френска революция под председателството на професор Потие с нареждане на Наполеон, се изготвя Френския граждански кодекс. След 1816 г. в Германия се полагат основите на първото в пълна степен съвременно направление в изучаването на римското право
- историко-критичната школа. Опирайки се върху достиженията на историческата наука, археологияъа, филологията, палеографията и епиграфиката, те привличат в изследванията си материали от предюстиниановото наследство. През втората половина на миналия век се доразвиват постиженията на предшествениците и се издававт критични издания на Корпус юрис, Институциите на Гай и др.
- "пандектистите" и тяхното направление възникват след началото на теоритичната работа по изготвянето на Германския граждански законник. Рудолф фон Йеринг и колегите му говорят не само са "модерна употреба на пандектите", а направо за "съвременно римско право". Те акцентуват върху правната логика и техника.

>> Средата и втората половина на XIX в. в Европа са наситени със социални борби и сътресения, насочващи вниманието на юристите към много важната корелация между правото и социалните борби. В правната романистика се обособява "социологическият подход" с най-значителни изяви във Франция и Италия на Пол Жирар, Кюк, Ферини и др. Публикуват се редица значими и задълбочени изследвания на Закона за дванадесетте таблиции т.н.

През втората половина на XIX в. Маркс и Енгелс създават основите на историческия материализъм, като вместват в системата политика. На тази база в Русия (по-късно СССР) през 20те се заражда "марксическото" направление. Наред с някои подходи, обогатяващи инструментариума на науката за римското право, марксическият подход преувеличава ролята на класово-експолататорското начало в Древния Рим и съсреодоточава внимание върху него. Нещо повече, поради отрицателното си отношение към частната собственост, марксистите въобще отричат ролята на римското право като източник на норми и принципи.

>> Състоянието на науката за римското право през последните десетилетия се определя от множествеността в използването на методите и подходите, разработени от модерните направления: историко-критическо, пандектно, социологическо, марксическо. От друга страна, главно в европейската наука, все повече се третират въпросите свързани с римското провинциално право, като предпочитанията на отделните учени са свръзани обикновено с националната им принадлежност.

>> Робовладелският характер на римската държава ограничавал правоспособността, отричайки изцяло качеството на правни субекти на робите. Ограниченията наложени от робовладелския строй в държавата не били единствените - имало още такива и в зависимост от фамилния статус (напълно правоспособни били само неподвластните - домовладелците). Подвластните поначало били неправоспособни в имущественоправно отношение, което в последствие било смекчено.

>> Движението на правоспособността не било само в посока смекчаване на ограниченията. Налагали се непрекъснато ограничения в брачната правоспособност. Новите форми на експолатация на труда, които били установени по времето на Домината (т.нар. колони), наложили нови ограничения.

>> Правоспособността е била обусловена от надлежен: