Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно



страница7/9
Дата22.07.2016
Размер1.8 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

48) Формални договори - либерални, вербални и литерални

1) Нексум
Най-древният римски договор за заем. Извършвал се в присъствието на 5 души свидетели, пълнолетни римски граждани, и на един везномерец, който претеглял давания в заем бронз. Той бил предаван от кредитора на длъжника, като първият произнасял дамнация срещу длъжника.
Хушке: нексумът бил договор, подлежащ пряко на принудително изпълнение.
Митайс: акт на самоманципиране на длъжника, чрез който длъжникът залагал себе си.
Нексумът водил до физическо обвързване на длъжника с вериги или с волски жили при неплащане заема в уговорения срок.

Кратък исторически очерк:


Нексумът е един от най-древните институти на римското право, който най-рано е изчезнал от историческата сцена. Не е бил познат на класическите юристи. Едно от малко сведения за него и най-съществено е това в Дванадесетте таблици. Според него за определяне на последиците от нексума и манципацията, определящи били произнесените соленелни словесни формули. След 326 г.пр.Хр. нексумът започнал да отмира.


2) Вербални договори

>> Стипулация


- формален договор, който се сключвал с въпрос и отговор;
- по-късно била установена писмената стипулация;
- император Лъв разрешил въпросът и отговорът на стипулацията да бъдат извършени в каквато и да е форма;
- стипулацията се превръща в договор, който може да бъде устен и писмен;
- освободена от всякакви формални изисквания.

- Едностранен договор, създавала задължения за длъжника и право на кредитора.


- Договор на стриктното право – задължение единствено за уговореното.
- Абстрактен договор – не е необходимо да се указва причината за стипулацията; въпреки това липсата й често пъти водела до възражения относно стипулацията от страна на длъжника: възражение за измама, възражение за неброена валута.
- Стипулацията се използвала за оформяне на различни неформални съглашения, за създаване на солидарни и акцесорни задължения, за уговаряне на наказателни клаузи и др.

- Видове стипулации:


-- Стипулация, създаваща солидарни задължения – една стипулация за повече длъжници или кредитори;
-- Акцесорна стипулация – за създаване на допълнителни задължения, например за поръчителство;
-- Наказателна стипулация – чиста или кумулативна;
-- Новаторна стипулация –старо задължение да бъде заместено от ново, независимо дали страните са същите или не.

>> Dictio dotis


Формален договор за учредяване на зестра.
Сключва се чрез едностранна соленелна декларация на длъжника.

Първоначално само жената или неин възходящ по бащина линия можели да учредяват зестра по този начин. В класическото право – и делегиран от жената неин длъжник.

>> Iusiurandum liberti
Формален договор, чрез който един освободен роб обещавал на своя господар да работи за него определено време.


3) Литерални договори
Формален договор, който се сключвал чрез извършването на вписване в касовата книга на кредитора.
* Касова книга на кредитора: римляните водели дневник, в който ежедневно описвали всички касови операции, които водят. На определени периоди от време тези операции се пренасяли в касови книги. Те не създавали задължения, а ги констатирали. Как се осъществява вписването е уточнено в Институциите на Гай.

- Transscriptio a persona in personam


На мястото на стар длъжник се поставял нов (получени от Тиций 1010/броени на Мевий 1010).

- Transscriptio a re in personam


Едно съществуващо задължение се прехвърляло в литерален договор. Кредиторът отбелязвал, че е получил сумата по старото задължение от своя длъжник, а след това вписвал, че е броил същата сума на същия длъжник.

За валидността на двата вида вписвания се искало съгласието и на длъжника.

49) Обикновен заем. Заем за послужване



1) Обикновен заем (mutuum)
Договор, чрез който едно лице (заемодател) прехвърляло на друго (заемател) собствеността на определена парична сума или определено количество заместими вещи, срещу задължението заемателят да върне в определен срок същата сума или вещи от същия вид, качество и количество. Ако заемът не е бил между близки, често се уговаряла лихва.

- Вещите, предмет на договора за заем, ставали собственост на заемателя в момента на предаването им. Тъй като „вещта погива за нейния собственик”, заемателят като неин собственик е поемал риска.


- Ако уговорените вещи не били преминали в собственост на заемателя, то не се считало че има договор.
- За да може вещите, предмет на договора за заем, да преминат в собственост на заемателя, било необходимо: 1) заемодателят да бъде техен собственик; 2) да може да ги отчуждава; 3) да традира (предаде) на заемателя дадените в заем вещи.
- Заемателят се задължавал да върне вещи от същия вид, количество и качество. Количеството не можело да бъде нито повече, нито по-малко. Лихва се уговаряла с отделна стипулация.
- Заемателят трябвало да бъде способен да се задължава. Имало няколко случаи на специална неспособност: 1) Управителите на провинциите – заради големит употреби, които вършели; 2) На подвластните за паричен заем без одобрението на pater familias.
- Морски заем – разновидност на обикновения заем, давал се е за кредитиране на стоки по море. Заемателят се задължавал да върне заетите суми само ако корабът със стоките взети с тези пари е пристигнал благополучно.


2) Заем за послужване (commodatum)
Договор, по силата на който едната страна (заемодател за послужване/комодант) предоставяла на другата (заемател за послужване/комодатар) една индивидуално определена вещ, за да я ползва временно и безвъзмездно, след което да я върне.

- Предмет: само индивидуално определени и непотребими вещи. Потребими можели да се дават само като се използват не по предназначение.


- Несъвършен, двустранен договор. Възниквали задължения в тежест на заемателя за послужване и не винаги задължения в тежест на заемодателя.
- Заемателят се задължавал: 1) Да използва вещта според стопанското й предназначение и според условията на договора; ако не – отговарял за кражба; да се грижи за нея като добър домакин; носел отговорност за пазене, независимо в какви условия е поставен, отговарял да пази вещта от погиване, независимо дали то би настъпило по негова вина; 2) Да върне вещта в уговорения срок или при поискване, ако не е уговорен такъв.
- Можели да възникнат и задължения в тежест на заемодателя: 1) Да предаде годна за послужване вещ; 2) Да обезщети заемателя за разноските по съхранението на вещта (не и по време на нейното ползване).
_________________

Въпрос 50. Влог. Залог.



1. Влог /depositium/. Влогът бил договор, по силата на който едната страна – влогодател , предавала на другата – влогоприемател, една движима вещ за определено време за безвъзмездно пазене, като влогоприемателят се задължавал да върне същата вещ в определения срок или при поискване.
Влогът бил реален договор- осъществявал се при предаване на вещта. Влогодател по договора можел да бъде не само собственикът, а всеки който имал интерес от запазване на вещта – наемател, залогоприемател и т. н. Влогоприемателят не придобивал нито собоственост върху вещта, нито правото да я владее, той бил прост държател на същата. Влогът, както и залогът бил несъвършен двустранен договор. По силата на влога възниквали винаги задължения, по- голямата част от които се падали на влогоприемателя.
1.1 Задължения на влогоприемателя
А) Основоното му задължение било да пази вещта. Но той не отговарял за неиното повреждане или погиване, освен в случаите когато умишлено деяние или поради груба небрежност.
Б) Влогоприемателя трябвало да върне в определения срок или при поискване вещта заедно с всички плодове и приращения, придобити през времетраенето на договора. Влогоприемателя нямал право да си служи с вещта, която му е предоствена за пазене. Ако си служил с нея той отговарял за кражба.
1.2 Задължения на влогодателя
А) Той трябвало да обезщети влогоприемателя за всички щети, които бил понесъл при пазене на вложената вещ
Б) Влогодателят е бил длъжен също така да заплати на влогоприемателя необходимите за пазенето на вещта разноски – не само за лекуване, но и за храненото /роби, животни/. Правото на влогоприемателя да търси от влогодотеля разноските, които е направил за пазенето на вещта, а също така и вредите и загубите които е понесъл през този период са били санкциониранирани с actio depositi contraria.
1.3 Особени видове влог
А) Необходим влог (depositum miserabile) е влогът, който бил извършван по време на някое тежко бедствие. В тези случай влогодателят понякога е предоставял пазенето на вещта на случайно лице.
Б) Секвестър- влог, който има за предмет една спорна вещ. Тогава двама или повече души, изпаднали в спор относно собствеността на вещта я предоставяли на трето лице до решението на процеса. За разлика от обикновения влог секвестърът можел да има за предмет и недвижими вещи.
В) Нередовен влог (depositum irregulare). Предмет на нередовния влог били пари. Юридически той се отличава от другите видове влог по това, че той бил договор на добросъвестността. При него лихви са могли да бъдат уговаряни и без помощта на специална стипулация.
2. Залог (pignus). Залогът бил договор, по силата на който едната страна – залогодател предавала на другата страна – залогоприемател една вещ за обезпечение на едно вземане на залогоприемателя, който се задължавал след обезпечавеното му да върне вещта.
- Несъвършен двустранен договор.
Той пораждал за залогоприемателя задължението да се грижи като добър домакин за вещта и при погасаване ва вземането да върне вещта със всичките и принадлежности.
Залогодателят от своя страна бил длъжен да обезпечи залогоприемателят за всички разходи направени за вещта през време на съхраниението и.

51) Покупко-продажба. Действие на договора. Основни права и задължения на страните


1) Определение и елементи на договора
Консесуален договор, по силата на който една вещ се разменя срещу определена цена.

- Предмет на договора


Предмет на договора можел да бъде: телесна вещ – движима и недвижима, съвкупност от вещи, бъдеща вещ (несъществуваща в момента на сключване на договора), вещно право, облигационно право.

- Цена
Тя трябвало да се състои в пари, да бъде определена, определяла се от трето лице, не трябвало да бъде симулирана или смешна (в противен случай договорът бил недействителен).

- Съгласие
Можело да бъде изразено във всякаква форма. Уговарял се задатък – малка сума пари или вещ, който се давал като доказателство за сключената сделка. Възможно е сключването на договора да се състои и в изготвянето на писмен документ, според Юстиниановото право, в този случай всяка една от страните можела да се откаже от сделката преди съставянето на писмения договор.

2) Основни задължения на продавача
- Да предаде вещта на купувача, заедно с всичките й принадлежности, както и всички плодове от нея, придобити във времето между сключването на сделката и предаването на предмета на договора. Това задължение не е за предаването на собствеността, а за свободното и необезпокоявано владение на вещта – защитa с интердикт владение.
- Макар продавачът да не бил длъжен да прехвърли правото на собственост върху купувача, той бил длъжен да направи всичко възможно купувачът да стане собственик на вещта.

3) Основни задължения на купувача
- Основоното задължение на купувача е да плати уговорената цена за предмета на договора. Това означава, че той трябва да прехвърли собствеността на определеното количество монети върху продавача. Освен това, той трябвало да заплати още и разноските по съхранението, и ако е в забава – лихвата (сакционират се с actio venditi).
В края на Републиката можело двете задължения да не се изпълнят по едно и също време. След II в. обаче, се установила идеята това да става в един и същи момент.
_________________

52) Покупко-продажба. Отговорност на продавача за евикция и скрити недостатъци. Допълнителни съглашения към договора

1) Отговорност на продавача за евикция и скрити недостатъци (съдебно отстранение)
Продавачът бил задължен не само да предаде вещта, но и да обезпечи спокойното владение на купувача, ето защо носел отговорност ако бъдат открити скрити недостатъци или владението бъде отнето по силата на съдебното отстранение.

- Съдебно отстранение (евикция)


То било налице, когато купувачът по силата на един съдебен процес бъде отстранен от владението на вещта в полза на истинския собственик. В класическото право продавачът започнал да отговаря за всички вреди, които евикцията е причинила на купувача.

- Отговорност на купувача за скрити недостатъци


Продавачът отговарял за скритите недостатъци, които намалявали стойността на продадената вещ или я правели негодна за употреба. Те трябвало да имат такъв характер, че да не могат да бъдат установени при покупко-продажбата.Постепенно отговорността за скритите недостатъци се носела, независимо дали продвачът е знаел или не за тяхното съществуване. Ако продавачът откажел да даде гаранция за скрити недостатъци, купувачът е можел да иска разваляне на сделката (в срок от два месеца след сключването на сделката с actio redhibitoria) или намаляване на цената на предмета (в срок от шест месеца след сключването на сделката с actio quanti minoris). Един от двата иска можел да се предяви и в случай на откриване на скрити недостатъци, които продавачът не е обявил (в срок от шест месеца след откриването на недостатъка за разваляне на продажбата, а искът за намаляване на цената – 1 година).

2) Допълнителни (акцесорни) съглашения към договора
- комисорен пакт – по силата на който вещта трябвало да бъде върната на продавача, ако купувачът не заплати нейната цена в уговорения срок;
- addictio in diem – уговорка, по силата на която продавачът можел да развали договора, ако в определен срок намери друг купувач на по-добри условия;
- pactum displicentiae – по силата на което купувачът можел да се откаже от покупката в известен срок, ако вещта не му харесва;
- pactum de retrovendendo – продавачът запазвал правото да развали договора, ако може да върне сумата на купувача.

* В класическото право тези съглашения не се свързвали с вещните права, продавачът можел да иска да си върне вещта единствено по силата на договореното в договора за покупко-продажба. В Юстиниановото право това се променило и тези съглашения придобили вещноправно действие



53) Наем (locatio-conductio)


Консесуален договор, чрез който една от страните (наемодател) се задължавала срещу определено възнаграждение (обикновено изчислено в пари) да достави на другата страна (наемател) временното ползване на една вещ или своите услуги за изпълнението на определен резултат.

Видовете договори за наем са:


1) Наем на вещ
Наемодателят се задължавал да предостави временното ползване на една вещ на наемателя срешу определено възнаграждение. Не е било необходимо наемодателят да бъде собственик на вещта.
- Елементи: 1) предмет: телесни вещи от гражданското обръщение, които не се консумират при първо употребление; плодоползване; работата на роб. 2) цена: уговаряла се в пари (с изключение на полските имоти – можело и в натура).
- Задължения на наемодателя: да предаде своевременно вещта; да осигури ползването на дадената вещ на наемателя и да я предаде в състояние, което позволява това; да гарантира срещу евикция и в отделни случаи – за скрити недостатъци; да заплати всички разноски за запазване или подобрение на вещта от наемателя.
- Задължения на наемателя: да заплати уговорения наем - това се гарантирало със залог; да полага грижата на добър стопанин; да върне вещта с всичките й принадлежности и в добро състояние.
Задълженията на наемодателя се санкционирали с actio conducti, а тези на наемателя – с actio locati.
- Прекратяване на договора: 1) с настъпването на края на уговорения срок; договорите за наем на полски имоти се сключвали без определен срок и можели да се прекратят когато някоя от страните пожелае. 2) по взаимно съгласие; 3) когато едната страна не спазва задълженията си, другата може да прекрати договора.
Мълчаливо подбовяване – когато наемателят със знанието на наемодателят продъжавал да ползва вещта след изтичане на уговорения срок.

2) Наем на работа
Консесуален договор, по силата на който едната страна предоставяла на другата своя труд срещу определено парично възнаграждение. Наемодател е работникът, а наемател – работодателят. Работникът бил длъжен да престира своя труд през уговореното време, а работодателят – да заплати определената сума. Първият бил санкциониран с actio conducti, а вторият – с actio locati.

3) Наем на трудов резултат (предприемачески договор)
Едната страна предоставяла определен трудов резултат срещу парично възнаграждение. Разликата между този договор и наемът на работа се състои в това, че при вторият налице трябвало да бъде определен резултат, а не количество труд. Предприемачът се задължавал да извърши уговорената работа в определения за това срок, бил длъжен да полага грижата на добър домакин. Наемодателят (клиентът) трябвало да заплати на предприемача уговорената цена.

55) Дружество (societas)


Консесуален договор, по силата на който две или повече лица се съгласявали да поставят нещо в общо владение, за да постигнат позволена от правото цел, състояща се в реализирането на материални облаги.

1) Елементи
- Съгласие
Съгласие на страните да образуват дружеството – не се изисквала някаква тържествена форма. Допускането на нов съдружник ставало само със съгласието на всички останали съдружници. (Улпиан: съдружникът на моя съдружник, не е мой съдружник).

- Апорт
Съдружникът можел да внесе като апорт собствеността или ползването на определени вещи, както и само със своя труд.

- Цел
Тя трябвало да бъде позволена от закона.

- Участие на съдружниците в дружествените печалби и загуби


Определяло се в разпоредбите на дружествения договор, а ако не е било определено – те се разпределяли по равно между всички съдружници.

2) Права и задължения на съдружниците
- Да извършат обещания апорт;
- Могат да сключват сделки в кръга на дружествената дейност;
- Отговаряли за своята небрежност и умисъл (в класическото право; при Юстиниан отговорността била намалена).

3) Отношения с трети лица
Дружеството не било юридическо лице, сделките на всеки съдружник пораждали задължения само за него. Затова третото лице, с което той сключва сделка може да предявява искове само към него. Юстиниан дал възможност това да се промени – но само до толкова, колкото останалите съдружници се били обогатили от сделката с третото лице.

4) Прекратяване на дружествения договор
- Ако един от съдружниците почине;
- Когато се постигнела дружествената цел;
- Когато стане ясно, че постигането й е невъзможно;
- По волята на страните;
- При едностранен отказ от него (с предварително предупреждение);
- При изтичане на уговорения срок, ако има такъв.

56) Мандат (mandatum)


Консесуален договор, по силата на който едната страна (мандатарят) се задължава към другата страна (манданта) да извърши по нейна поръчка безвъзмездно едно юридическо или фактическо действие.

1) Елементи
- Предмет: дадено юридическо или фактическо действие. Извършеният юридически акт от мандатаря пораждал правните последици в негово лице, а не в лицето на манданта (за разлика от представителството).
- Безвъзмезден договор: в предлкасичекото и класическото право се прибавила възможността мандатарят да получи хонорар.
- Мандатът трябвало да бъде сключен в интерес на манданта.

2) Права и задължения
- Мандатарят бил задължен да изпълни поръчката точно според указанията на манданта;
- След изпълнението на поръчката мандатарят бил длъжен да даде сметка и да прехвърлирезултата от извършената работа;
- Мандантът бил задължен да заплати разноските на мандатаря по изпълнението на поръчката.

3) Погасяване на мандата
Погасявал се с изтичането на уговорения срок, по взаимно съгласие на страните, едностранно, поради смъртта на една от страните.


Въпрос 57: Ненаименувани договори


  1. Произход и развитие

    Договори според римското право са само тези, които са признати и санкционирани. Това създало неудобства.С развитието на обществените отношения всички съглашения, които не могли да бъдат включени в категорията на имащите своя ясно очертана икономическа и правна специфика цивилни договори, оставали без санкция.

    Именно такива били ненаименуваните договори. Те били различни от цивилните, неформални съглашения, по силата на които една от страните извършвала известна престация срещу обещана от другата страна контрапрестация. Характерно е, че едната страна изпълнявала веднага своята престация, а другата обещавала, без да я изпълни незабавно.

    Първоначално тези дъглапения били свързани с извъндоговорен иск за връщане на това, което било престирано и не съдържали санкция, но не и иск за изпълнение на насрещната престация.

    Окончателното изграждане на ненаименуваните договори се извършило в Юстиниановото право.

    Така всички двустранни съглашения достигнали до положението да станат задължителни от момента, в който една от страните изпълни обещаната престация.

    Исковете били два:
    - иск за изпълнение actio praescriptis verbis
    - иск за връщане на което е престирано condictio ob rem dati

    2. Видове ненаименувани договори

    В Юстиниановата кодификация те се делят на четири групи

    (1) do ut des (давам, за да дадеш) - замяната


    (2) do ut facias (давам, за да направиш) - дарението с тежести
    (3) facio ut des (правя, за да дадеш) - консигнационен договор
    (4) facio ut facias (правя, за да направиш) - спогодбата

    - Замяната (permutatio) била ненаименуван договор, който ставал юридически задължителен едва след предаването на една од подлежащите на замяна вещи. Ако престиращият вещта не бил собственик, договорът за замяна се считал за несключен.

    - Дарението с тежести (donatio sub modo) Договор, по силата на който едната страна прехвърля на другата безвъзмезддно собствеността на една вещ, срещу задължението другата страна да извърши някаква престация в полза на дарителя или на посоченото от него лице.

    - Консигнационен договор (Aestimatum) Чрез него единият съдоговорител предавал на другия една вещ, за да я продаде и да му предаде цената й, или пък ако не успее да я продаде - да му я върне. Собственик оставал първият, а след продажбата - купувачът на вещта.

    - Спогодба (transactio) Две лица поставяли край на един съществуващ между тях спор чрез взаимни отстъпки. Чрез нея могли да се създават и нови права и задължения, не само да се погасяват стари.




58) Пактове

1) Добавъчни пактове
Съглашения, които нямали самостойно значение – сключвали се с цел да видоизменят едно главно задължение, произхождащо от един договор. Те били пактове за увеличение или намаление на задължението. Можели да се сключват веднага след сключването на главния договор или след известно време. Различните добавъчни пактове имали различни видове правни последици.
Пактовете за увеличаване на задължението произвеждали правно действие, когато били сключени едновременно с главния договор в класическото римско право. Следкласическото им признало правно действие.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница