Въпросник за изпита по право на европейския съюз



страница3/4
Дата27.10.2017
Размер0.58 Mb.
#33284
1   2   3   4

Европейски Парламент. Има най-динамично развитие на пълномощията си. Вътрешна организация и правилник на действие – имитира национален парламент, но не може да бъде наречен законодателния орган на ЕС. До 1979г. състав – от национални парламенти, след това – преки всеобщи избори. Избори – в рамките на определени дни на всеки 5 години. Няма обща избирателна система, провеждат се в съответствие с националните избирателни системи. Всяка държава има определена квота. Лисабон – поставя долен праг – не по-малко от 6. Преди Люксембург е имал 4 места. Ние имаме 17 + ни обещават още 1. Избори – по листи.

Европейски партии – ПЕС – социалисти, Европейска левица – в нея членуват и северните зелени. Европейски Свободен Алианс, ЕНП – християндемократи. През годините на зад вече два мандата ЕНП има най-много депутати. Ако при първите избори над 65% са отишли на избори, сега 45%. Избирателната активност е обратнопропорционална на нарастващите пълномощия на ЕП. Конструиране – председател с мандат 2,5 години с право да се преизбира. Бюро на председателя 14 заместника и 5 квестори без право на глас с административни и финансови функции. Парламента заседава пленарно в Стразбург. Може да провежда сесии и в Брюксел. Парламентарни комисии и групи – в Брюксел, а секретариата – в Люксембург. Провеждат се сесии и в по-разширен състав със шефовете на парламентарните групи. Вътре в парламента не са организирани по национален принцип, а по партиен принцип. В парламентарни групи. Има и независими депутати. Постоянни комисии – над 20. Омбудсман – избира се от Парламент, не е депутат. Мандата му е колкото мандата на Парламента. Правомощия на Парламента – в три блока:

1 – нормотворчески правомощия – участва в законодателния процес. До 1986г. участва само и единствено чрез консултации: ЕК проект – отива в Съвета и ако текста изисква консултации с Парламента (защото текста определя процедурата по приемането). Консултацията не може да обвърже съвета. Право да гласува недоверие на Комисията. От 1986г. – в отговор на демократичният дефицит и наред с консултативната процедура се прилагат още 2 процедури: одобрение – ако Парламента каже „не” Съвета не може да вземе решение, но ЕП одобрява най-вече и преди всичко външните договори на ЕС; сътрудничество – има две четения в Парламента и за първи път – правото на Парламента да прави промени в проекто-нормите. Много предпазлива първа крачка. ЕК- внася проекта едновременно в Съвета и Парламента, който на първо четене формира позиция и я изпраща в Съвета, който от своя страна формира обща позиция, която се връща за второ четене в Парламента. Парламента – може да приеме обща позиция. Парламента иска промени – ако Съвета се сгласи с предлаганите промени на Парламента, нормотворческия процес приключва, Съвета взима решение с квалифицирано мнозинство. Ако са на различни позиции – Съвета взима решение с единодушие. Съпротивата на Парламента, връща единодушието в Съвета. Комисията съдейства в този диалог, тъй като тя във всеки един момент може да промени проекта. Но ако не направи това и Парламента отхвърли решението, неговото решение може да бъде преодоляно с единодушие в Съвета. 1992г. – въвеждане на „съвместно взимане на решение” – процедурата е почти същата: ЕК – формиране на обща позиция, Парламента може да иска промени в проекто-решението. Но ако не се постигне съгласие и Парламента отхвърли решението, решение не може да бъде взето. Той упражнява вето. Свикване на помирителен комитет, който включва равен брой представители на Съвета и на Парламента. Колко са депутатите в помирителния комитет? – Равен брой участници представители на Съвета и на Парламента – 27 депутати. Един от зам.председателите на парламента да следи за това. Гласуват като си мерят гласовете – от Съвета, а от Парламента – вътре в него. Ако не може да има помирение, то решение не може да бъде взето. От 1992г. всички следващи ревизии – 97 – Ница разширяват правомощията на Правомощията, Лисабон – има обща или обикновена процедура за взимане на решение, което е съвместно взимане на решения. Различните от нея са специални – консултация или единодушие на Съвета. Процедура на сътрудничество вече няма приложение. Комисията подготвя проекта, защото има поглед върху държавите, Съвета – гласа на държавите, а Парламента – гарант на решенията за гражданите. След Лисабон – помирителен комитет е предвиден и при бюджетната процедура.;

2 – бюджетни правомощия – на ранен етап. Има два бюджетни договора от 1975 и 1985г. Самостоятелни източници на финансиране. Ако бюджета се формира само от вноски на страните-членки, което е отговорност на националния законодател. Още 70- те години е възложено на Парламента да приема бюджета – гласува го и има право да го отхвърли ( 4 пъти). Комисията подготвя проекта, който се внася в Съвета, който има свой прочит на проекта. Съвета внася до началото на октомври проекто-бюджета за следващата година. Бюджета е от 01.01 до 31.12. Разходите са задължителни и незадължителни. Задължителни – непосредствено произтичат от текста на договорите. Незадължителни – има последна дума парламента. След Лисабон такова разделение няма. Дипломатическа служба – към върховния представляващ – ново звено и нов бюджет за тях – разходите за него са били спорни при приемане на бюджета за 2011г. До Лисабон – Комисията води външните представители и бяха делегати на Комисията, сега са представители на ЕС.;

3 – контролни правомощия – Одобрява договори за асоцииране, за присъединяване; няма поглед върху търговските договори – за тях отговарят Комисията и Съвета; омбудсман; комисия по петиции на гражданите; въпроси на представители на Комисията и на Съвета. Участва и в процеса на взимане на решения.

Консултативни органи – два.

Икономически и социален комитет и Комитет по регионите, създаден през 1992г. де се активират местните и регионални власти за по-голямо участие в ЕС – често представят становища, може и по тяхна инициативна. Двата комитата са в Брюксел. Всяка държава – да представи списък за тези позиции. 4 годишен мандат, от Лисабон – 5 год. Имат председатели и разликата между тях е в състава им. В икономическия и социален комитет са представени всички икономически активности. 3 структури – представители на работодателите, на работниците и други – т.е. фермери, свободни професии и др. които не попадат в категорията на работници и работодатели. Комитета по региони – представители на местна и общинска власт – кметове, от общински съвети. Обособени са 4 политически групи. 6 секториални структури в различни направления – по собствена инициатива, ако текста на процедурата предвижда.



Сметна палата. Създадена е през 1975г. роля при формиране на бюджета, при годишен отчет на Комисията и при освобождаване от отговорност на Комисията. Осъществява финансов контрол. 6- годишен мандат – да се застъпва с мадата на Парламента и Комисията. Председател и 27 члена.
09.02.2011г.

Финансови институции. ЕБВР не е структура на ЕС – създадена е по линия на ОИСР през 1992г. А в рамките на ЕС съществува Европейска инвестиционна банка – капитал от държавите-членки. Тя инвестира в проекти, тясно свързани с регионалната политика. Проекти за нови работни места, съживяване на определени райони, изискване – държавите да не могат да се справят с проблема и по възможност да е в интерес на две или повече държави. Важен инструмент за сближаване и инструмент за туширане на

Европейска централна банка – валутно сърце на ЕС. Създадена е през третия етап от изграждането на паричния съюз. Паричния съюз започва през 1999г. До набирането на капитала и съществува Европейски валутен институт. Последен етап е въвеждането на еврото. Другият механизъм на Европейската валутна система е системата на националните банки. Има УС, който включва членовете на Изпълнителния съвет с председател, зам.председател и 4 члена. Членовете на изпълнителния съвет + шефовете на националните банки на държавите то евро зоната. – УС на банката.

Генерален съвет – председателя и зам.председател на банката и шефовете на ЦБ на всички държави-членки – всички 27 държави.

Осъществява валутни операции, държи и управлява валутния резерв, емитира банкнотите в евро зоната.



Жан Пол Жаке – Институционално право на ЕС – за този въпрос
Правна система на ЕС. Система от принципи и норми – специфика, принципи на приложение на нормите на правото на ЕС. Учредителните договори са класически международни договори. Различно е съдържанието на договорите. Вторично право – създава се по уникален нормотворчески процес. Това не е международно право.

Особености – до началото на 60-те години продължава инерция – правото на ЕС да се възприема като международно право. Люксембургския съд – правото на ЕО е уникално, автономна и формира отделна от МП правна система. Различно – по линия на субекти, източници, принципи на приложение и т.н.

Източници. Неписани са – общи принципи на правото. ЕО функционират по правилата на правовата държава, господство на правото, всички институции да се ръководят от този принцип. Съда в Люксембург е гарант на този принцип. Обезщетения за вреди – Люксембург гледа такива дела и препраща към общите принципи на правото. Той е и мощен двигател в развитието на правото – неговата практика е много важен източник на правото. Заключения на генералните адвокати.

Правния обичай – рядко се използва за източник на правото. ЕП – право да получава петиции на граждани от 1992г. оказва се, че ЕП позовавайки се на правния обичай е приемал петиции на гражданите без да има текст в договорите без да има такова писано право.

Писани източници.

Първично право, вторично право и договори, които като ЮЛ ЕС подписва, международни договори между държавите-членки - например Шенгенско споразумение – първо 5, от 1991г.-9.

Първично право – трите учредителни договора, ревизионните договори, т.нар. малки ревизии. Първичното право е с конвенционален характер – това са си договори – те в съответствие с Виенската конвенция за международните договори. Започват с преамбюл. Съдържанието включва – задачи, функции на институции; втори блок – вътрешния пазар, свободи 4 ; конкурентно право – материално правни разпоредби; заключителни разпоредби – как действат във времето. От 3-те само Парижкия е 50 годишен – изтече през 1992г. държавите решиха да не промолгират този договор и функциите бяха поети от другите две формации. Договорите действат на териториите на членуващите държави. Статута на Гренландия (под Датски суверенитет, но с висока степен на суверенитет, които не желаят на тяхна територия да действат договорите за ЕС). Как се присъединяват нови държави и текст, който съдържа правото на доброволно излизане от съюза. Кой е депозитар на договора – държи оригиналите (по Римските договори – Италия). Там са текстовете кои указват какъв е режима на ревизиите. Формата на конвента е предвиден за бъдещи ревизии на договорите. Има и опростена процедура, ако държавите не решат друго. Първа ревизия – 1986 в сила от 1987. Всеки ревизионен договори –усъвършенстване на институции, повече ефикасност, опростяване, задълбочаване на интеграционните процеси и включване на нови области в интеграционните процеси. По линия на институциите се усъвършенства връзката между Съвета и Комисията. Съвета възлага на Комисията, но може и сам да изпълнява. Пробив в единодушието – за вътрешния пазар с квалифицирано мнозинство. Разширяване на пълномощията на ЕП – нови процедури – одобрение и сътрудничество. Създаване на първоинстанционния съд

Втора ревизия – мащабна – Договор за ЕС – 1992г. – с двойствена х-ка – ревизионен и учредяващ. Изграждане на 2- стълба – обща външна политика и политика за сигурност и сътрудничество в правосъдието и вътрешния ред. След Лисабон няма стълбове.

Маастрихт - в първи стълб – въвеждане на процедура за съвместно взимане на решение, гражданство, създаване на комитета по регионите, текстовете относно паричния съюз. Нововъведение на 2-ри и 3- ти стълб – нова нормативна база.

Амстердам – смяната на номерацията на текстовете. Измененията се въвеждаха с букви. В І. Ви стълб – засилено сътрудничество; 2- ри върховен представител за обща външна политика и политика за сигурност, стратегии, право на конструктивно въздържане във 2-ри стълб; реконструкция на 3 –ти – изваждане на трите теми - емиграция, визи, убежище – тяхната комунитаризация.

Ница – институционална реформа. Адаптация на институциите към предстоящото разширяване. Отношение към заложената през 1992г. идея да военно развитие. Края на ХХ век – решения Берлин (ЗЕС -1948г. с Брюкселския договор и изменение 1954г. влизане на Германия, Марсилска декларация – ЗЕС се влива в ЕС, като военна конструкция която да поеме военните измерения на ЕС) Петерсберски мисии – (в Петресберг) – ЗЕС да участва в управление на кризи, да разполага с капацитета да поема мисии свързани с кризисни ситуации – бедствия и други напрежения. С решенията за вливане на ЗЕС тези Петерсберски мисии станаха мисии и на ЕС. Има НАТО – да се постигне синхрон между ЕС и НАТО. Франция, убедена че всички отговорности за сигурността – да се поемат от ЕС, от другата страна Великобритания – НАТО. Първо да се разберат те, след това споразумение между НАТО и ЕС. ЕС при осъществяване на военните измерения на обединението да се ползва от НАТО. Решения от Берлин за създаване на Бойни отряди (корпуси за бързо реагиране)(Хагана – еврейски бойни отряди, участвали през 1938г. в потушаване на палестинското въстание). ЕС да е в състояние в рамките на 60 дни да формира 60 000 корпус от националния военен контингент. По-късно и т.нар. граждански компонент – полиция, специалисти по гражданска отбрана, специалисти по провеждане на избори, хора които могат да окажат съдействие по правосъдие. Мисия Темида – за утвърждаване на господство на правото в Грузия – пример за външна мисия. Създадена е и агенция по отбраната и военен комитет. Основно – адаптация на институциите към разширяването – основни проблеми – числен състав на институциите, банката, сметната палата – числения състав на Комисията – компромисно всяка държава една номинация и броя на комисарите по-малко от броя на членуващите държави. Съдбата на хартата за основни права и свободи – не даде отговор. Разширяване на процедурата за съвместно взимане на решения. Решения свързани с военни разширения. Конституционен договор.

Лисабонска ревизия – два договора в основата на функциониране на ЕС- няма стълбове – запазва се обща външна политика и политика за сигурност. ЕС – един актьор. Правосубектността на ЕС. Върховния представител и представител за външна политика и сигурност – заместник председател на Комисията, постоянен председател на съвета по външни отношения. Обособяване на съвета по външни отношения. Постоянен председател на Е съвет. Председателя на Европейския съвет се номинира от Европейския съвет и се избира от ЕП. Изслушване за нови членове на Люксембургския съд. Този комитет е ново решение и дипломатическата служба. Врховния представител е шеф на дипломатическата служба.

Малки ревизии – договори – внасят промени, но не от генерален характер. Бюджетни договори – 1975 и 1985г. с втория се създава и Сметната палата. 1965г. – договор за сливане на институциите – в сила от 1967г. Решение на Съвета на министрите за преки и всеобщи избори – 1976г. – в конкретния случай това Решение е първична норма и е нужна ратификационна процедура. Решение за създаване на първоинстанционен съд – първична норма.

МД – правни механизми за обща политика – опростена процедура без участие на ЕП, по мандата на Съвета от Комисията; договори за сътрудничество и договори за асоцииране, които са от т.нар. смесен тип (страна по договора не е само ЕС а и всички членуващи държави) – от една страна асоциираната държава, от другата – ЕС и всички държави-членки, защото има теми, които не са от компетентността на ЕС – икономическо, социално, културно сътрудничество.

Договори за присъединяване на нови държави са първично право. Първично право – МД, за да влязат в сила имат нужда от ратификационни процедури. Договорите за присъединяване са от типа на малките ревизии. До Лисабон – в областта на вътрешни работи – конвенции за взаимодействие.

Текста на учредителните договори изброява видовете вторични източници (производни). Посочва три вида нормативни актове, препоръки и мнения, които нямат характеристика на нормативни актове. Те са:



  1. Регламенти – Заема най-висока позиция и с всички предупреждения за аналогии, прилича на закон. Регламента е с абстрактно действие – няма конкретни адресати. Той е задължителен за всички субекти на общностното правото – и държавите и частноправни субекти. Задължителен е в своята цялост, не е възможно да бъде приеман с ревизия. Регламента е пряко приложим – той влиза в сила съгласно установените правила (два месеца след публикуването му в ОВЕС). Влиза в сила и от тук на татък е действаща норма на територията на целият ЕС. Той има директен ефект – пряк източник на субективни права за частно правните субекти и ако някой ги наруши те се защитават пред националния съд. Има изисквания към формата на акта – в него да бъде посочен текста на учредителните договори въз основа на които се издава регламента и той трябва да бъде мотивиран. Базови и регламенти по изпълнението. Последните са ненормативни. Лисабонски договор посочи разликата между базовите и актовете по изпълнение – последните са дело на Комисията.

  2. Директиви – Най-често използвания нормативен акт. Винаги има конкретни адресати –държавите – всички или няколко – зависи от съдържанието. Директивата е задължителна в крайния резултат – казват „ направете това” или „не допускайте еди си какво”. Държавата е свободна в избора на правните средства с които да постигне резултата. Транспонирам директива – предприемам необходимите правни действия, като съм свободен да ги избера, като постигам необходимия резултат. Позволява максимално да използваш спецификата на националното си законодателство за постигане на ефект. Ако имате регламент в дадена област не може национални норми не могат да им противоречат. Директива – законодателната инициатива е предопределена, трябва да предприемеш определени действия за постигане на определен резултат. Субституция. Въздействието на общностното право – хармонизиране на законодателството. Общностната цел определя крайния резултат от въздействието - Социално осигуряване и пенсии. Норми за защита на конкуренция – на общностно ниво и на национално ниво. Директивата има срок. Ако не информира Комисията за промените – нотификаия – отива на съд, по инициатива на Комисията, като завежда иск пред съда в Люксембург. Еднократна сума или периодични плащания докато държавата не транспонира. Лисабон – нотификацията (да информираш какво извършваш) - Комисията веднага иска санкция, не иска от съда да определи дали има нарушение. Не е с абстрактно действие – ангажират само своите адресати.

  3. Решения – има адресати. Адресати могат да бъдат и частно правни субекти и държави. Задължително в своята цялост. Не е с абстрактно действие – ангажират само своите адресати.

Препоръки и мнения – някои институции имат задължения да издават препоръки, мнения, становища, които нямат нормативно – обвързваш характер. Съобщения – пише Комисията, за предстоящи намерения, пояснения във връзка с даден въпрос, но това не е нормативен акт.

Принципи на приложение на общностното право. Роля на съда. Тези принципи ги яма в текста на договорите. Създадени са от съда в Люксембург, отвоювани са от него. Тези принципи са три.

1.Пряка приложимост – не е необходимо да се прави каквото и да било на национално ниво за да влязат в сила нормите на общностното право. Решение за частно правни субекти – не се публикуват – в сила от когато адресата е научил за него. Транспонирането са действия по изпълнение. Директивата е действаща норма от момента на влизането и в сила. Директивата също е пряко приложима.

2.Директен ефект – 1962г. преди да е влязъл в сила Митническия съюз, който е от 1968т. През този период има забрана да се увеличават митата. Холандски търговец внася метали от Германия, и холандската държава му налага по-високи мита. Търговеца задава въпрос – може ли да черпи права от текста на учредителния договор? Нормите на общностното право не стават част от националното законодателство. Нормите на общностното право запазват своята автономност – прилагат се наред с националното законодателство. За да се запази спецификата на общностното право те се прилагат успоредно с националното право. В тази връзка съда за първи път създава принципа на директния ефект. Частно правните субекти ползват права произтичащи от тази норма. Тази норма има директен ефект и търговеца си е получил парите обратно. Нормата да отговаря на определени условия – да е ясна, категорична, да е безусловна (да не зависи от срокове и други условия), да е юридически перфектна. Това се отнася и за първичното право и за вторичните норми. Директивата, за да започне да присъства в правния мир на частно правните субекти, следователно тя по дефиниция не отговаря и няма директен ефект. Директният ефект ще настъпят от актовете по транспониране. Ако държавата не я е транспонирана или я транспонирала лошо частно правния субект може да се позове на нея.

Вертикален директен ефект – частно правни субекти могат да си търсят правата само по отношение на държавата, при не транспониране. Само когато директивата не е транспонирана. Става пред национален съд.

Пълен директен ефект – като по отношение на държавата, така и по отношение на други частно правни субекти.

3.Върховенство (предимство, примат) на общностното право над националното. Без това върховенство целите на интеграцията няма да бъдат постигнати. Чл.5, ал.4 от Конституцията, при колизия между национална и международна норма. До Конституцията е този принцип на предимство. Законодателя ако установи противоречие отказва ратификация. Когато говорим за общностното право, това означава, че предимството на общностното право над националното е абсолютно, което означава и над Конституциите. Някой държави са записали текст в случаи на колизия с общностното право, че се прилага общностното право – в Гръцкото законодателство например. Национална норма, която действа, появява се общностна норма, националната норма прекратява своето действие, като няма нужда да са отменя. Всички правоприлагащи органи прилагат общностното право. Държава-член си позволява да въведе норма, която противоречи на общностната, тогава тази норма няма действие, но държавата ще я изправят в Люксембург за неизпълнение на поети ангажименти. Коста Енел – делото по което съда подчертава предимството на общностните норми над тези от Конституцията.

Съда и съдебната защита. СЕО сега се казва СЕС – Съд на Европейския съюз. Създаден е с първият учредителен договор. От 1952г. е в действие и от тогава е в Люксембург. Прилича на класическите международни съдилища само по интернационалният си състав. На международния съд юрисдикцията е факултативна – нужно е съгласието на спорещите. Началото на 50-те години, когато нашите противовъздушни сили са свалили израелски пътнически самолет. Израел иска да ни съди през Хагския МС, но България не дава своето съгласие, проблемите са били решавани на двустранно ниво. Съд и решение без съгласие на спорещите не може да има, и то не може да обвърже спорещите. Каква е юрисдикцията на този съд? – задължителна и никакви съгласия и условия не са необходими. Съда в Люксембург е с различни характеристики в своята активност. В определени случаи действа като Конституционен, защото гледа дела във връзка с нарушаване на учредителните договори. В други случаи действа като административен, защото може да се атакуват актове пред него. В трети случай – като граждански. В четвърти случай – като международен съд, когато гледа дела с/у държави нарушили договорите.

Как се формира състава на съда? изборен. 6 години мандат на съда. на 3 години частична подмяна на съдиите, за да се гарантира приемственост- Състава се формира по номинации на държавите и по съгласие на правителствата. Няма изискване всяка държава да номинира свой гражданин – може да номинираме например грък (но това не се е случвало). По едно име от всяка държава, по общо съгласие на правителствата се оформя състава на съда. Лисабон – комитет от експерти да се произнесат по качествата на кандидата, но тяхната позиция не ограничава избора. Няма ограничение в мандатите, които може да има едно лице. Председател – 3г. мандат избран от съда, с възможност за избор на още един мандат. Председател – при него постъпват исковите молби, организаторски ф-ции, отговаря за движението на делата. Устав на съда – неразделна част от учредителните договори. Съда се състои от 27 съдии и 8 генерални адвокати. Генерален адвокат – уникална фигура. Критериите са много високи за състава на съда. Кандидатите трябва да отговарят на националните критерии за върховни съдии. Генералните адвокати – не са адвокати, не защитават нито частен, нито публичен интерес. Функция – по всеки иск те дават своето експертно становище – това е поглед от страни, тъй като те не участват при вземането на решение. Участието им приключва с представянето на експертното становище, това е компенсация за правото на особено мнение, което съдиите в Люксембург нямат. Тези експертни становища са важни постановки в правната система. Те облекчават решаването на съда. Съдиите не са длъжни да се съобразят с позицията на генералния адвокат. Изпълняват съвещателни дейности.

Съд на Европейския съюз. Не е еднозначно понятие. Означава:


  1. Съд – в пленарен състав

  2. Общ съд – след Лисабон….27 съди без генерални адвокати, но има възможност, ако делото изисква, един от състава на съдиите да бъде натоварен с функциите на генерален адвокат, т.е. той няма да участва при взимане на решение. Състави 3,5 и т.нар. голям състав 13.

  3. Специализирани съдилища – в момента само един – т.нар. Съд на публичната служба – състав който гледа дела на персонала. В резултат на решението от Ница. Подготвя се съд за гледане на дела за интелектуална собственост. 7 съдии – кандидатства се в лично качество, различни от 27- те съдии. Не се номинират от държавите.

Съда е в Люксембург. Процесуалният език е този на ответника или на ищеца. Ако са многоезични се избира езика.

Организация на процеса – писмена – депозиране на искова молба, представяне на доказателства, в края на нея генералния адвоката представя експертното становище следва устна фаза. Производството е състезателно, с изключение на тълкувателните процеси Създаване на първоинстанционен съд. Обжалване пред съда. Срок за обжалване – 2м. след издаване на решението. Мотивите – правни. Искове на частно правни субекти са от компетентността на първоинстанционния съд. Днес да гледа всички искове предвидени от учредителните договори от компетентността на съда. Ако възникне ситуация да се отстранява шефа на Сметната палата – съда, изгонване на омбудсмана – съда.

Общ съд и съдебни панели-дела по специфични въпроси. Изискване за независимост на съда. Най-високи са техните възнаграждения – 20 000 евро на месец. И комисари и съдии след прекратяване на мандата – да се държат благоразумно – да не злоупотребяват с информация и др. под. под заплаха от лишаване от пенсия. Да не поемат други, странични задължения за комисарите. За съдиите – едно изключение – да преподават във висши учебни заведения.

Видове компетентност на СЕС


1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница