Въпросник за изпита по право на европейския съюз



страница4/4
Дата27.10.2017
Размер0.58 Mb.
#33284
1   2   3   4

Съда правораздава – С Парижкия договор – ефективен механизъм за съдебен контрол върху институциите и в/у членуващите държави. Чрез кои искове контрол в/у институциите? - три иска:

За отмяна на незаконосъобразни актове на институциите – Много важна форма на съдебен контрол. Става въпрос за нормативни актове. Става дума за регламенти, директиви и решения. Лисабон за първи път въвежда още един вид актове – т.нар. делегирани регламенти – с тях се дава право на Комисията да внася незначителни промени в базовия регламент по процеса на изпълнението. Това е необходимо, защото Комисията си позволява волности и използва комитология за да внася промени. Сега има определен срок и са предвидени форми на контрол в/у Комисията и от страна на Съвета и от страна на Парламента.

Отмяна на незаконосъобразен акт – В какъв срок могат да бъдат атакувани актовете? – 2м. от влизане в сила на акта.

Активно легитимиран да заведе такъв иск – 2 групи – привилегировани – държави и институции и непривилигировани – частно правни субекти. Привилегията са състои във факта, че те не трябва да доказват правен интерес. Частно правните субекти трябва да доказват в процеса, че атакуваният от тях акт ги засяга лично и непосредствено.

Основания за искане на отмяна на незаконосъобразен акт – 4. Нарушение на общностното право; нарушение на процедурните правила – текста на договора изисква консултация с Парламента, Съвета го е издал без това – това е нарушение на процедурата; Злоупотреба с власт; Некомпетентност – институцията не е компетентна да издаде такъв акт. Някое от тези 4 основания – съдя отменя акта на институцията. Съда постановява отмяна на акта и решението на съда е с ретро активно действие – от момента на издаването на акта. Съда казва кои правни последици трябва да бъдат заличени. Не винаги могат да се заличат последиците, но отговорност на съда е да каже кои последици трябва да бъдат заличени. Само за нормативни актове.



За неправомерно бездействие – активно легитимираните субекти са същите. Атакува се всяко бездействие – за издаване на нормативен акт, препоръка или друго. Бездействащата институция се приканва да изпълни в определен срок. Ако не изпълни се сезира съда. Решението на съда констатира бездействие. Може да се използва ако в резултат на това бездействие са настъпили щети – отделен иск.

За извън договорна отговорност - обезщетение за вреди. 5 годишна давност. Иска е самостоятелен – в резултата на неправомерни действия, бездействие. Вина, щета, вреда. Отговорност – първо да се докаже вината на държавите, институциите. Вината е субсидиарна, а не солидарна. Вината се доказва.

Чрез кои искове контрол в/у членуващите държави? – Иск с/у държава – активно легитимирани са Комисията и друга държава-член чрез Комисията. Предварителна административна фаза – държавата се приканва да отстрани нарушенията в определен срок, ако не – се сезира съда. Комисията дава експертна констатация. До Маастрих- констатация. След това искане да се определят и парични санкции. Лисабон – когато държавата не транспонира директива или не нотифицира.

  • Съда тълкува – тълкувателна компетентност – който прилага нормата, той я тълкува. Изключителна компетентност на съда в Люксембург. Спорове във връзка с действието на общностните норми е от компетентността на националните съдилища. Защото общностните норми се прилагат паралелно с националните норми. Да се гарантира еднакъв прочит и прилагане на нормите на общността. Не може да се допусне те да зависят от начионална традиция, прочит и др. Съда в Люксембург (не общи и специализирани, едва в Ница – общия съд да тълкува, но до сега няма такава практика). Правилото установено, че съда има монопол в/у тълкувателната компетентност. Националните съдии не могат да тълкуват нормите на общностното право. Съдията няма право да я тълкува, а трябва да я приложи. Процедура на преюдициалните въпроси. Новият ГПК също е включил текстове с тях. Въпроса е уреден в детайли в учредителните договори. Има висящ процес пред национален съдия, възниква необходимост от тълкуване на общностната норма. Съдията, който води делото, спира делото в националния съд с определение (което не подлежи на обжалване) и формулира преюдициален ( т.е. предварителен) въпрос и го адресира до съда в Люксембург. Съда превежда на всички официални езици и информира всички институции на Европейския съюз и държавите да вземат отношение по въпроса. Съда се събира пленарно (производството не е състезателно) и съда тълкува общностната норма. Националния съдия може да попита две неща – тълкувайте ми норма от първичното или от вторичното право. Може да попита – валидна ли е еди коя си норма, но само относно вторичните източниците (Регламент, Директива, Решение). Може да се иска и тълкуване на МД. Дава отговор и връща на националния съдия и от тук на татък съдията е длъжен да приложи тълкуването. Това тълкуване се отнася до всички, но не е забрана да се повдигне преюдициално запитване по същия въпрос – ще го препратят към първото решение. Когато става въпрос за невалидност на норма, той не може да я отмени, както става по исковете за незаконосъобразни актове. По исковете за незаконосъобразни актове има много кратък срок – 2м. При тълкуването няма срок - допълнителна писта през националния съдия да повдигне въпрос за незаконосъобразност на акта. Информация за преюдициалните запитвания – в бюлетините на съда. ако националния съдия е последна инстанция и неговите решения са окончателни той е длъжен да пита, ако нормите са неясни. Ако съдията е по-ниска инстанция задаването на преюдициално запитване е факултативно – по преценка.

  • Съда има консултативни функции – често се обръщат към съда за консултации по правни въпроси. След 1994г. – може ли ЕО да се присъедини към Конвенцията за правата на човека? – казва, че не може. Дали нещо не противоречи на учредителните договори.


10.02.2011г.
България – ЕС. Официалните отношения на държавите от централна и източна Европа датират от 1988г. Дълго време няма никакъв диалог между двете половини на континента, поради идеологизацията на международните отношения. Това има отношение върху доктрината у нас. Нашата доктрина закъсня в изследванията си. 1988г. в Брюксел е подписана декларация м/у СИВ и ЕО за взаимното признаване на двете формации и установяването на официални отношения. До Лисабон делегации на ЕК, сега Делегации на ЕС – дипломатически мисии. Веднага след 1988г. имаме представителство. КОРЕПЕР – сега. Още 1989г. стартира програмата ФАР (PHARE) – за Полша и Унгария – помощ икономическа и за реконструкция на Полша и Унгария. През 1990г. ФАР обхваща всички страни от източна Европа. Стабилизиране на търговските отношения - през 1990г. България подписва първата си търговска спогодба с ЕО. 1992г. Комисията е натоварена да представи най-добрия модел за диалог. Маргарет Тачър – предлага това да бъдат договорите за асоцииране (по модел на Гръцкото асоцииране от 1061г. - крайна цел – пълноправно членство; 1964г. – Турция с крайна цел – митнически съюз; следващи договори за асоцииране – с Малта и Кипър – 70-те години). От 1992г. – верижна реакция на подписване на договори за асоцииране с държавите от централна и източна Европа, наречени европейски споразумения. На 08.03.1993г. е подписано споразумението с България, в сила от 01.02.1995г. – от тогава имаме статут на асоциирана страна. Преговори с 6 тура. В тези споразумения има и политически споразумения в тези споразумения. Има раздел І Политически диалог. Споразуменията Полша, Унгария, Чехословакия. В нашият договор – по-голям акцент върху правата на човека. Малък скандал с Гърция, която поставя въпрос за режима на реките – което е двустранен проблем и са отрязани. Испания – въпрос за търговията с метали. Споразумението за асоцииране – няколко раздела:

  1. Създаване на зона за свободна търговия – от 01.02.1995г. безмитна търговия с ЕС. Чувствителни стоки за които митата се свалят постепенно.

  2. Текстове за движението на хора – за български граждани, които са вече в ЕС получават по-благоприятен статут.

  3. За движението на стоки и капитали

  4. Форми на сътрудничество – икономическо, финансово и културно.

Споразумението предвижда създаване на двустранни институции: Съвет по асоцииране – представители от нашето правителство, от Съвета и от Комисията - може да е арбитър при спор във връзка с прилагане на споразумението. Да възлага функции на Комитета по асоцииране – висши служители и Парламентарен комитет – наши народни представители и от ЕП. Ангажимент на България да хармонизира своето законодателство. След 1993г. в Копенхаген – критерии за кандидатстване и членство в ЕС. От 1995г. ние хармонизираме законодателството си с това на ЕС, упреците идват от прилагането на тези норми. 1995г. в Мадрид е депозирана нашата молба за членство. Проучвателен доклад на Комисията. Решение за старт на преговорите. 1999г. Хелзингски комитет – ние сме в Хелзингската група (преди нас са в Люксембургска група). През 2004г. са затворени всички глави по преговорния процес. Първо получаваме одобрението на Европейския парламент. Договора е подписан. За нас по-дълъг срок от първите 10. Ратификационни процедури. Не влезе в сила т.нар. отлагателна клауза – влизането в сила на договора да се отложи с 12м. по решение на Съвета на Европа въпреки всички ратификации.

Договора за присъединяване на България и Румъния – отлагателната клауза е била включена само в нашият договор. Клаузи, които позволяват на Комисията да предприема мерки в отклонение от договора (ограничителни клаузи) по две теми – вътрешен пазар и правосъдие и вътрешни работи. На практика се дерогации от текста на подписаните договори в определен срок – 3 години от влизането в сила на договора. Вече не може – срока изтече. Преходни периоди в много области – свободата на движение – 7 годишен преходен период – през първите 3 години държавите са свободни да затварят и ограничават трудовите си пазари, след 30- те години да се мотивират, след 7 – не могат. Трансформирането на селскостопанските ферми от полупазарни (произвеждам за себе си, не съм активен участник в пазара) в пазарни – в 3 годишен срок. Чл.36 Обща икономическа клауза – ново присъединилата се държава да иска дерогация от поети ангажименти при форсмажорни обстоятелства до преодоляване на кризисната ситуация.

Лисабонската ревизия е първата в която България е имала равен глас. Участието ни в конвента. Т.е. ние сме активен участник при оформянето на текста на договорите и др. документи, преговори и т.н.
Единен европейски акт – 1986г. – първата генерална ревизия на учредителните договори.

Към източниците – малки ревизии и международни договори, практика на съда , общи принципи на правото.

Няма субсидиарност в паричния съюз – за държавите от Евро зоната.

С договора за асоцииране се създава Зона за свободна търговия.



Обикновена процедура – съвместно вземане на решения, въведена през 1992г. с ревизията от Маастрихт.

Химна на ЕС – Ода на радостта

Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница