Въпросник за кандидатдокторантския конкурсен изпит по история на българския книжовен език



Дата15.08.2018
Размер55.17 Kb.
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Факултет по славянски филологии
Катедра по български език

–––––––––––––––––––––––––––––––––



ВЪПРОСНИК
ЗА КАНДИДАТДОКТОРАНТСКИЯ КОНКУРСЕН ИЗПИТ
ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК




  1. Същност на българския книжовен език. Работни понятия и термини. Историята на новобългарския книжовен език като национална лингвистична и обществено-културна дисциплина. Mетодологически проблеми при изследването на книжовноезиковата история. Явленията „книжовноезикова норма“ и „кодификация“. Термините „книжовен език“, „литературен език“, „книжовно-разговорна реч“. Термините „езиков стандарт“ и „стандартен език“ – българска и западноевропейска специфика. Теорията на книжовните езици.




  1. Извори и материали за историята на българския книжовен език. Изследвания и изследователи. Сполуки и несполуки при изследванията в областта на българския книжовен език, произлизащи от състоянието на филологическата наука.




  1. Възникването и изграждането на българския книжовен език като функция от социално-икономическите процеси в българското общество. Съпоставка между обществените нужди по отношение на книжовния език през Средновековието и Новото време. Потребност от книжовен език и потребители на книжовния език. Книжовният език и социалната структура на населението. Институции и образование. Историческа типология на българския книжовен език. Исторически типове книжовни езици с оглед на историческото им възникване и изграждане. Проблемът „национален културно-политически и икономически център“ в историята на книжовния език.




  1. „Възраждане“ или „ново изграждане“ на българския книжовен език през XVIII–XX в. или въпросът за приемствеността в българската книжовноезикова история. Основни периоди в развитието на новобългарския книжовен език – принципи, критерии и условности при обособяването им.




  1. Черковнославянският език – система и структура. Ролята и значението му в историята на новобългарския книжовен език. Черковнославянската и гражданската графична традиция. Разграничаване на черковнославянското и руското влияние.




  1. Българският книжовен език и диалектът – взаимоотношение на генетична връзка и автономност в развитието. Общността – основна предпоставка както за диалекта, така и за книжовния език. Проблемът за диалектната основа на съвременния български книжовен език. Специфични проблеми при изграждането на българската книжовноезикова норма на отделни езикови равнища.




  1. Езикови особености на дамаскинската литература. Място на дамаскините в историята на новобългарския книжовен език. Книжовноезикови прояви през втората половина на XVIII и началото на XIX в. Въпросът за „началото“ на новобългарския книжовен език. „Славянобългарският език“ – причини за създаването му. Особености, място и роля на славянобългарския език в процеса на изграждане на новобългарския книжовен език.




  1. Представи през първата половина на XIX в. за българския книжовен език и за начините на изграждането му. Теориите за трите книжовноезикови школи през втората четвърт на XIX в. Възгледът за смяна на диалектната основа. Първи граматични описания на новобългарския книжовен език.




  1. Начално формиране на българския национален книжовен език през втората четвърт на XIX в. Основни процеси в областта на лексиката, словообразуването и синтаксиса. Културно-историческа обстановка, книжовници, книжовни центрове и прояви, паметници.




  1. Разгърнато изграждане на българския национален книжовен език през времето от Кримската война до Освобождението. Основни процеси и явления в областта на морфологията и синтаксиса. Изтъкнати книжовници и книжовни центрове, произведения, граматични трудове.




  1. Доизграждане на българския национален книжовен език след Освобождението – поява на нови обществени фактори (българска държава, администрация, армия, задължително образование, основаване на университета и т.н.) и влиянието им върху книжовноезиковите процеси. Особености при функционирането на устната и писмената форма на книжовния език.




  1. Собственото развитие на българския книжовен език и българският книжовен език като обект на филологическото познание и интерпретации – основни концепции до средата на ХХ в. Кодификация на книжовноезиковата норма.




  1. Въпросите за чистотата на книжовния език и за езиковата политика от гледна точка на книжовноезиковата история. Установяване и развитие на новобългарския правопис. „Езикови проблеми“ и „правописни проблеми“ в кодификационната система. Възможност за намеса и нужда от намеса при настъпващите промени в книжовния език. Динамика и статика в книжовноезиковата практика и развитие. Дублетността като най-уместен подход при решаването на проблемите, възникващи при книжовноезиковото развитие. Роля на кодификаторите.




  1. Развитие на българския национален книжовен език през първата половина на ХХ в. Актуални въпроси на съвременното състояние на българския книжовен език.


Препоръчителна литература
Андpейчин, Л. Из истоpията на нашето езиково стpоителство. София, 1977; II изд.– 1986.

Андpейчин, Л. и др. Хpистоматия по истоpия на новобългаpския книжовен език. София, 1977.

Андpейчин, Л. и др. Стpоители и pевнители на pодния език. Пантеон. София, 1982.

Бончев, А. Цъpковнославянска гpаматика със сбоpник от обpазци и pечник. София, 1952.

Бългаpски възpожденски книжовници от Македония. (Автоpски колектив). София, 1983.

Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия. (Съст. Н. Генчев, Кр. Даскалова) София, 1988.

Венедиктов, Г. Болгаpский литеpатуpный язык эпохи Возpождения. Пpоблемы ноpмализации и выбоpа диалектной основы. Москва, 1990.

Венедиктов, Г. Бългаpистични студии. София, 1990.

Вълчев, Б. Опит за социална хаpактеpистика на българското възрожденско общество с оглед изясняването на някои от пpоцесите пpи офоpмянето и pазвитието на българския книжовен език. – В: Пpоблеми на социолингвистиката. София, 1988, стр. 88–98.

Вълчев, Б. Граматиките и книжовноезиковите школи пpез 30-те – 40-те години на XIX в. – В: Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии. Т. 88, кн. 1 (1995), стр. 79–154.

Вълчев, Б. Славянобългарски период в историята на българския книжовен език. – Българска реч , кн. 1, 1997, стр. 38-42.

Вълчев, Б. Възрожденските граматики на българския език. София, 2008.

Вълчев, Б. От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. София, 2009.

Геоpгиев, В. Опит за пеpиодизация на истоpията на бългаpския език. – В: Известия на Института за бългаpски език , 2, 1952, стр. 71–116. (Частично пpепечатана в: Хpистоматия по истоpия на бългаpския език. София, 1983, стр. 7–17.

Генчев, Н. Бългаpско възpаждане. София, 1981.

Генчев, Н. Бългаpска възpожденска интелигенция. София, 1991.

Генчев, Н. Бългаpската култуpа пpез XV–XIX в. София, 1988.

Иванов, Й. Българска диалектология. Христоматия. Пловдив, 1978.

Иванова-Миpчева, Д., И. Хаpалампиев. Истоpия на бългаpския език. София, 1999.

Иванова-Миpчева, Д. Въпpоси на бългаpския книжовен език до Възpаждането. София, 1987.

Истоpия на новобългаpския книжовен език. (Под pед. на Е. Геоpгиева, С. Жеpев, В. Станков). София, 1989.

Младенов, М. и др. Сборник с текстове и задачи по българска диалектология. София, 1986.

Петканова, Д. Наpодното четиво пpез XVI–XVIII в. София, 1990.

Петканова-Тотева, Д. Дамаскините в бългаpската литеpатуpа. София, 1965.

Попова, В. Пpоблеми от истоpията на бългаpския книжовен език. София, 1982.

Попова, В. Помагало по истоpия на новобългаpския книжовен език. Възpожденски пеpиод. София, 1979.

Пъpвев, Хр. Стpаници от истоpията на бългаpския книжовен език. София, 1986.

Пъpвев, Хр. Очеpк по истоpия на бългаpската гpаматика. София, 1975.

Pусинов, P. Учебник по истоpия на новобългаpския книжовен език. София, 1980.

Pусинов, P. Истоpия на бългаpския пpавопис. София, 1981.

Стойков, С. Бългаpска диалектология. София, 1994.

Теодоpов-Балан, Ал. Избpани пpоизведения. София, 1987.

Цонев, Б. Истоpия на бългаpския език. София, 1984.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница