Вратите рай II част от



страница13/15
Дата21.07.2016
Размер3.14 Mb.
#102
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

*

С всяка следваща секунда думите, които пишеше Калоян, се превръщаха в събудената памет на Константин, който беше легнал до Кристина и наблюдаваше как тя дълбоко спи. Зениците на очите му малко по малко се разширяваха и се пълнеха със сълзи.



  • Мария... Намерих те...

*

Симеон стоеше сред психичноболните в салона, където се събираха пациентите. Взираше се в тях — над някои виждаше еднокрили същества...



като Пеперуди,

които се превиваха и падаха на пода. А зад него свирепо и едро животно яростно свистеше. Онова, което бе убило дядо му, оттогава непрекъснато го следваше.

Очите на свирепото митично животно блестяха зад рамото на Симеон.

*


  • Топак — прошепна Стела, докато вървеше по тъмната улица, отивайки към хлебопекарната за нощна смяна.

Тя чу някакъв шум от лявата си страна. Все едно че течеше вода по стената на сградата, която се издигаше до сумрачната безлюдна улица, през която преминаваше. Стела се спря и се вгледа — виждаха се тъмни тънки струи, които се стичаха като змийчета надолу. Тя се доближи до тухлената стена и докосна течността. Когато светна с дисплея на телефона, видя, че течността е червена. Стела виждаше как между тухлите на цялата сграда се стича кръв. Сякаш тези тухли бяха слепени от топяща се съсирена кръв.

*

В далечината се чу пронизителен женски писък, но Данислав не го отчете, защото държеше портфейла на майка си, а в него бе открил снимка. На нея се виждаше лицето на Калоян.



*

Димитър обикаляше разтревожен в кабинета си — отиде зад бюрото си и изкара стара снимка — на нея имаше усмихнат едър мъж, който е седнал върху обърнат надгробен камък. Вгледа се в лявата му ръка — липсваше един пръст. Появи се дива ярост в очите му. Той разкъса снимката на баща си, отиде до рафтовете с книги и събори всичко на пода.



*

Албена бавно отвори очи, Божидар спеше дълбоко. Тя стана плахо от леглото и тихо излезе от къщата. Почувства, че детето ѝ яростно рита в корема, щом тя затвори вратата. Албена се разплака, започна да тича по стръмната пътека нагоре и се изгуби в тъмнината.



*

Елена легна с малкото си момченце до Константин и той ги прегърна.



  • Вие сте всичко за мен — прошепна той.

  • Ние и огънят — допълни Елена и се усмихна.

*

Малко преди полунощ Виктория стоеше пред компютъра в стаята си. Цял ден се чувстваше превъзбудена от нещо предстоящо.



Нещо ще се случи.

Тя стана и реши да се поразходи пак из къщата. Нямаше идея, какво ѝ се прави. Докато наблюдаваше наоколо, изведнъж усети силен порив да намери някаква икона. Усети, че по тялото ѝ бягат онези особени познати тръпки.



Имам нужда от икона.

Тя започна нервно да влиза и излиза от стаите в къщата, за да намери някаква икона. Всичко в главата ѝ рязко се превърна в хаос — единственото, което знаеше, бе, че иска е да намери такова изображение.



Защо родителите ми нямат и никога са нямали икони?

Тялото ѝ усети силна жажда за нещо...



За огън... Като в онази нощ...

Бе плувнала в пот. Виктория се добра разтреперена до кухнята на първия етаж и сякаш сух студен въздух заля цялото пространство. Малко по малко все едно нещо я прихващаше — бе себе си, но не съвсем. Въздухът бе станал непоносимо студен.



Невъзможно е...

Всъщност това бе последната ѝ логична мисъл. Тялото ѝ затрептя като лист. Тя започна да се оглежда за запалка, грабна голямата кухненска запалка за газовия котлон и побегна към трапезарията. Отиде пред камината и се опита да я разпали. Дървата в нея лумнаха, все едно бяха залети с бензин. Тя отстъпи назад и се загледа в пламъците и в дървата, които бързо започнаха да се превръщат в парчета жар. Усети как тялото ѝ пулсира. Кожата ѝ бе пребледняла. Виктория започна да си тананика нещо, чуваше тъпан с едното си ухо, а с другото — гайда. Изпитваше удоволствие, смесено с болка и неконтролируема стихия в душата си. Танцуваше ѝ се, пееше ѝ се. Махна ластика на завързаната си коса и тя се разпиля по гърба ѝ.



Искам да изгоря болката от себе си.

Усещаше, че дрехите ѝ пречат. Искаше да ги свали. Ръцете ѝ започнаха да ги дърпат сякаш сами контролираха движенията си без нейно разрешение. Изпитваше само удоволствие, приличащо на онова, което изпитваме в секундата преди да утолим силната си жажда. Виктория започна да къса потника си, усети как дърпа косите си. Тя затвори очи, а тялото ѝ бе започнало да се извива в някакъв непознат, но толкова естествен танц. В ритъма на огнените камшици, които излизаха от камината. Тя отвори очите си — черните ѝ разширени зеници отразяваха пламъците на огъня. Почувства се мръсна, инстинктивно знаеше, че огънят ще изгори някаква мръсотия от нея. Тъпанът и гайдата в главата ѝ сякаш ѝ нашепваха какво трябва да направи, Виктория тръгна към огъня в камината. Искаше го. Жадуваше го. Всичките ѝ дрехи вече бяха на пода, тялото ѝ бе чисто голо. Тя бавно се доближи до камината и я видя като врата. Врата, зад която се крие някакъв лек.

Тя жадно сложи дланите си върху нагорещените черно-червени дърва, размеси жарта сякаш меси тесто. Очите ѝ блестяха жадно и уверено, като че ли това нещо го бе правила стотици пъти. Без и секунда колебание цялата нагази в камината. Тя сви тялото си в пещта и обхвана коленете си. От гърлото ѝ излезе писък, който приличаше повече на стенание от удоволствие, което е чакала с години. Виктория застина в огнената утроба, а пламъците пълзяха по нежната ѝ кожа като длани, които я галеха.

Кое е това, което обединява всички?

Общите ни въпроси? Или общите ни отговори? Нещата, които виждаме или нещата, които чувстваме?

Ще успеем ли да видим отговорите в най-простите неща около нас?

В отраженията на огледалата, в които срещаме собствения си поглед? Ще успеем ли да открием отговорите, загледани в спящото лице на любимия човек? Ще ги видим ли в онзи, лудия, който си говори сам на улицата? В хляба, който всеки ден си купуваме? В издигнатите зидове от грехове, които ни заобикалят; които кървят? Ще успеем ли да видим отговорите в очите на човек, с когото сме сигурни, че сме свързани, а дори не знаем името му. В грешните постъпки на родителите си, които са преобърнали надгробните плочи на своите братя? В нашето среднощно бягство и безверието в най-отчаяните ни моменти?

Ще успеем ли да видим отговорите в простите неща около нас?

В топлото легло на мъж, жена и тяхното дете? Или в шепите, които сме препълнили с горещата жарава?

Кое е това, което обединява всички нас? Сънищата за Апокалипсиса ли? Познаването на онази бяла вълна от енергия, която ни помита и ни отнася в следващия живот? Усещането, че в нас съществува някаква свръхестествена дарба? Или онази тежест, която ни затиска вечер преди да заспим. Тежестта на нещо, което смятаме, че няма лице. Тежестта на това, че сме хора — тежестта на добрите и лошите ни дела.

Кое е това, което ни обединява? Молитвите ли? Злото, доброто или любовта? Или лекотата, която тържествува, когато погледнем небето?

Кое е това, което ни обединява? Може би милиардите изминали събития, които са свързани с нашето раждане, които са въздействали върху живота и раждането на другите... Другите, с които се разминаваме — другите, които не познаваме?

Непознатите, в чийто очи случайно се вглеждаме и се разпознаваме?

Миналото ли е това, което виждаме в очите на онзи незабравим непознат и то ли обединява животите ни с него? То ли е стъблото на онова Дърво, от което тръгват стотици хиляди клони; стотици събития; стотици пъпки, от които никнат нови разклонения.

Тогава кое е настоящето ни? Не е ли продължение на световното Минало? Не е ли просто мислите и желанията на онези, които вече са се превърнали в пръст? Не сме ли копнежа на мъртвите? Или сме просто тяхното продължение?

Кое е това, което ни обединява? Сънят? Илюзиите, които ни предлага Светът? Интуицията ни? Или вярата?

Кое е онова, което обезличава човешката ни воля и понякога превръща живота ни в предначертана съдба, от която знаем, че не можем да избягаме? Минало? Бог? Баланс? Карма?

Или Еволюция?

Въпросите са много, а ние никога няма да спрем да търсим техните отговори.

Отговорите са навсякъде. По-трудното е да ги разпознаем като истина.







Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница